РЕШЕНИЕ
№ 304
гр. Велико Търново, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Трети състав, в съдебно заседание
на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
при участието на секретаря М.Н., изслуша
докладваното от съдия Банев Адм. д. №
577 по описа за 2023 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по
жалба на Я.Н.Н. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-1275-000493/ 22.08.2023 г., издадена от
началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Велико Търново. С
оспорената заповед на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на жалбоподателката
е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 6 месеца“ по отношение на лек автомобил на „Мицубиши Лансер“ с
рег. № ***, като са отнети СРМПС № ********* и два броя регистрационни табели
на автомобила.
Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспорения административен
акт поради неспазване на изискванията за форма и противоречие с
матералноправните разпоредби на закона. Изтъква, че в съдържанието на заповедта
е посочено, че автомобилът й е бил управляван от А.И.П., каквото лице тя не
познава. Счита освен това, че описаната в ЗППАМ фактическа обстановка не
изпълва състава за налагане на мярката по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, тъй
като не е установена вина на собственика на автомобила и по-конкретно знание на
същия, че МПС се управлява от неправоспособен водач. С тези доводи се иска
оспорената ПАМ, наложена със заповед на началника на Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – гр. Велико Търново, да бъде отменена, претендира се присъждане на
направените по
делото разноски.
Ответникът по
жалбата – началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Велико
Търново, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не ангажира
становище по спора. В съпроводителното писмо прави възражение за прекомерност
на претендираните разноски от насрещната страна.
Във връзка с
проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед за
прилагане на ПАМ № 23-1275-000493/ 22.08.2023
г., издадена от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико
Търново, на жалбоподателката е наложена ПАМ – „прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 6 месеца“. Заповедта е издадена на основание и чл. 171, т. 2а,
б. „а“ от ЗДвП. Като фактическо основание за издаването на същата е посочено
обстоятелството, че на дата 19.08.2023 г., в гр. Велико Търново, по ул.
„Независимост“ срещу № 1, посока към ул. „Васил Левски“, Я.Н.Н., като
собственик на лек автомобил „Мицубиши Лансер“ с рег. № ***, е допуснала
управлението му от водача А.И.П.с ЕГН **********, който не притежавал СУМПС –
образец България. При проверката от контролните органи, А.П.представил СУМПС
образец Великобритания с № PAPAZ801258A99RD 37, като след справка с РСОД номер
32 ОДЧ към ОД на МВР – Велико Търново и граничните власти на Република България
било установено, че е надвишен срокът за подмяна на СУМПС с български образец.
Въз основа на тези фактически установявания е съставен АУАН № серия GА бл. №
1022470/ 19.08.2023 г. и на жалбоподателката е наложена посочената по-горе
принудителна административна мярка, като са отнети СРМПС и 2 броя
регистрационни табели.
Заповедта за
прилагане на ПАМ е връчена на Я.Н.Н. на 04.09.2023г . и е оспорена с жалба,
подадена пред Административен съд – Велико Търново чрез административния орган
на 14.09.2023 г., видно от дадения входящ номер. В хода на съдебното
производство от администрацията са представени документите от административната
преписка. От жалбоподателката не са ангажирани доказателства.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата е
подадена от правоимащо лице, чиито интерес е засегнат от оспорения индивидуален
административен акт, пред компетентния да я разгледа съд, в срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК и от външна страна отговаря
на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Посочените обстоятелства обуславят
процесуалната й допустимост за разглеждане в настоящото производство.
Според чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От
доказателствата по делото, включително Заповед № УРИ: 366з-2605/ 28.06.2022 г.
на директора на ОД на МВР – Велико Търново, се установява, че обжалваната
заповед е издадена от оправомощено за това длъжностно лице, в пределите на
материалната и териториалната му компетентност.
При съставянето на заповедта е спазена изискуемата от закона писмена
форма и актът съдържа законово изискуемите реквизити, включително фактически и
правни основания за издаването му. В оспорения административен акт са посочени
установените от прилагащия мярката фактически обстоятелства, от които се
установява, че на посочената в заповедта дата и място собственото на жалбоподателката
МПС е било управлявано от водач, непритежаващ съответното свидетелство за
управление на МПС в Република България. Видно от ЗППАМ, в
съдържанието е извършена корекция в собственото име на лицето, посочено като
водач на процесното МПС, като добавеното окончание „-ов“ към първоначално изписаното собствено име е
заличено, така че вместо А.И.П., става А.И.П.. Съдът намира, че първоначално
изписаното собствено име на водача на автомобила е резултат от допусната
техническа грешка и не е такъв съществен порок, който да води до
незаконосъобразност на приложената ПАМ и до невъзможност за жалбоподателката да
разбере на какво основание е приложената. Третото лице е безспорно
индивидуализирано, което се установява и от приложения АУАН, и не съществува
никакво съмнение в неговата самоличност. Неправилното изписване чрез добавяне на
окончание, присъщо са българското презиме и фамилно име (последните вярно
посочени в ЗППАМ) не е съществено нарушение, нито води до нарушаване на правото
на защита на жалбоподателката, в какъвто смисъл са наведените в жалбата
оплаквания. Формулирана е ясна разпоредителна част, определяща правата и
задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за
обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
По делото няма спор между страните, че към момента на проверката от
полицейските служители на дата 19.08.2023 г., лекият автомобил – обект на ПАМ е
собственост на жалбоподателката Я.Н., при което съдът приема, че адресатът на
принудителната административна мярка правилно е определен. Съответствието на
правното основание и фактическото такова е предмет по съществото на спора и
касае материалната законосъобразност на акта.
Съдът не констатира и пороци, засягащи процесуалната законосъобразност
на обжалваната заповед, като при издаването й са спазени приложимите
административно производствени правила. Не са допуснати съществени нарушения на
административно - производствените правила, които да обуславят отмяна на
оспорвания индивидуален административен акт. Спазена е и императивната
разпоредба на чл. 172, ал. 4 от ЗДвП като свидетелството за регистрация и
регистрационните табели на МПС, са иззети при съставянето на АУАН. Приложимата
правна уредба не обвързва принудителната мярка с установяване на вина на
собственика, поради което без правно значение са обстоятелствата дали
жалбоподателката лично е предоставила управлението на собственото си МПС, дали
това е направено от друго лице и дали тя е знаела за това обкстоятелство.
Законът допуска засягане на правата й с оглед постигане на целта,
регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота
и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването
на установени административни нарушения. Достатъчна предпоставка за издаване на
заповедта е наличието на съставен АУАН за нарушение от изброените в
разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, доколкото мярката има основно
превантивен характер.
По отношение на материалната законосъобразност съдът намира следното:
Съгласно текста на посочената като правно основание за издаване на
процесната ЗППАМ разпоредба на чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП, с цел
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прекратява регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като
е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година.
Според обстоятелствената част на обжалваната заповед административният
орган е приел, че жалбоподателката Н. е допуснала управление на собственото й
МПС от лицето А.П., което не притежавал СУМПС - образец България (управлява със
свидетелство образец Великобритания с изтекъл срок). Видно от съдържанието на
приложения АУАН № серия GА бл. № 1022470/ 19.08.2023 г., въз основа на който е
издадената процесната заповед, П.е управлявал автомобила на жалбоподателката с
чуждестранно свидетелство без да е подменено с българско такова след изтичане
на 3 месеца от влизането му в Република България. Тоест, управлението на МПС от
водач в хипотезата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.
По делото не е спорно, че водачът А.П.е български гражданин, който при проверката е представил СУМПС, издадено
във Великобритания. На 31 януари 2020 г. влезе в сила Споразумението за
оттегляне и Обединеното кралство напусна Европейския съюз. Последва преходен
период до 31 декември 2020 г. и считано от 31.12.2020 г. Великобритания е
държава, която вече не е членка на Европейския съюз и на тази дата изтича и
договореният единадесет месечен преходен период, в който европейското
законодателство все още е приложимо. Следователно, към датата на извършване на
проверката – 19.08.2023 г., подобно взаимно признаване не следва от правото на
ЕС. Към настоящия момент Великобритания, освен това не е и страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство. Така приложение намира чл. 162, ал. 1 от ЗДвП и А.П.като български гражданин може да управлява МПС на територията на
Република България с
чуждестранно национално свидетелство, което не е издадено от държава - членка
на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, в срок
до 3 месеца от датата на влизането му в страната. Пряка последица от изтичането
на тримесечния срок, визиран в цитираната национална разпоредба, е дерогиране
валидността на чуждестранното свидетелството за управление на МПС за територията
на Република България. Действително, това не лишава водача от правоспособност
да управлява МПС, но същият губи правото да управлява МПС на територията на
страната, тъй като не притежава валидно СУМПС по смисъла на българското
национално законодателство.
С определението от 11.10.2023 г. съдът е разпределил доказателствената
тежест, като на ответника изрично е указано, че на основание чл. 170, ал. 1 и
ал. 3 от АПК, в негова тежест е да докаже съществуването на фактическите
основания за налагане на оспорената ПАМ. Въпреки че по делото няма спор относно
собствеността на посоченото в заповедта МПС, съдът намира, че административният
орган не е установил в условията на пълно и главно доказване, другата
необходима за прилагането на ПАМ материалноправна предпоставка - управление на
МПС от водач след изтичане на тримесечния срок от влизането си в страната с
издаденото в Обединеното кралство свидетелство за правоуправление. По делото
липсват доказателства, че съставомерните елементи за налагане на принудителната
административна мярка действително са възникнали. На практика в
административната преписка, освен процесната ЗППАМ, АУАН и заповедта на
директора на ОД на МВР – Велико Търново, удостоверяваща компетентността на
издателя на административния акт, други доказателства не са представени. Нито в
хода на настоящото производство, нито в приобщената като доказателство по
делото административна преписка по издаване на оспорената заповед, се съдържат
данни и доказателства, от които да се направи заключение, че към момента на
проверката от контролните органи на 19.08.2023 г. лицето А.П.е управлявал МПС
на жалбоподателката след изтичане на тримесечния срок от влизането му в
страната с издаденото в Обединеното кралство свидетелство за правоуправление. В
съдържанието на приложения като доказателство АУАН е посочено, че е извършена
справка с граничните власти на Република България (очевидно послужила на АО да
установи датата на последното влизане в страната на водача). Конкретната дата
на това последно влизане в страната от страна на А.П.обаче не е посочена в
АУАН, в преписката липсва и справката, която на практика е обосновала
налагането на ПАМ. В оспорената заповед също не е посочена началната дата, от
която според административният орган А.П.пребивава в Република България, за да
може да се установи на какво основание е прието, че въпросното лице пребивава
повече от три месеца в България. В случая не са приложени и някакави други
документи /напр. писмена справка от АИС ГК/, от които да се установи датата, на
която П.последно е влязъл в страната, и която е от съществено значение, за да
се определели дали към датата на проверката е изтекъл тримесечния срок, в който
може да управлява МПС със СУМПС от Обединеното кралство. Липсата на
коментираните доказателства на практика препятства преценката на съда при
контрол на административния акт относно продължителността на пребиваване на
водача на процесния автомобил в страната към момента на проверката от
служителите на ответника, а от там и за погасяване на правото му по чл. 162, ал.
1 от ЗДвП, да управлява МПС на територията на България със
свидетелството, издадено във Великобритания.
В крайна сметка не е доказано соченото от административният орган
обстоятелство, че А.П.е управлявал процесното МПС, без да притежава валидно за
България свидетелство за правоуправление за категория, съответна на
управляваното МПС, на каквото основание е издадена оспорената заповед. При
недоказаност на соченото от ответника административно нарушение, същата се
явява издадена без да е налице някоя от материалноправните предпоставки по чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП и е в противоречие с материалния закон, поради което
следва да бъде отменена
Предвид изложеното, оспорената заповед следва да се отмени, като
незаконосъобразна, с произтичащите от това правни последици по отмяна на
наложената с нея принудителна
административна мярка - прекратяване
на регистрацията на ППС с рег. № ***, за срок от 6 месеца, както и отнемане на
свидетелството за регистрация на МПС № ********* и на 2 броя регистрационни
табели на този автомобил.
При този изход на спора искането на жалбоподателката за присъждане на
сторените по делото разноски е основателно. Същите са в размер на 10,00 лв. и
представляват внесената държавна такса
за образуване и разглеждане на делото.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
Отменя по жалба на Я.Н.Н. с ЕГН **********, адрес ***, Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-1275-000493/ 22.08.2023 г., издадена от началника на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново.
Осъжда Областна дирекция на МВР – Велико Търново да заплати на Я.Н.Н.
с ЕГН **********, адрес ***,
направените по делото разноски в размер 10,00 / десет/ лева.
На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия: