Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. С., 11.03.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

          ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

 

при участието на секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от младши съдия Цончев гр. д. 741 по описа за 2018 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от адв. А.Д., в качеството на пълномощник на Л.К., срещу Решение № 74/15.05.2018 г., постановено по гр.д. № 1039/2017 г. по описа на РС – Елин Пелин. С него е изменен определения с Решение от 28.05.2012 г., постановено по гр.д. № 594/2012 г. по описа на РС Елин Пелин, режим на лични отношения на бащата ищец – Д.И.И. и детето М. Д. И., както следва:

·         Бащата Д.И.И. да има право да взема детето при себе си всяка първа, втора и четвърта седмица от месеца за времето от 09.00 ч. на съботния ден до 20.00  часа на неделния ден с право на преспиване, като взима и връща детето от адреса на който детето живее с майката.

-          за Коледните празници – всяка нечетна година за времето от 10.00  ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;

-          за Новогодишните празници – всяка четна година за времето от 10.00  ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;

-          за Великден – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване.

·         През останалите празници, когато с Постановление на Министерски съвет са обявени повече от 1 почивен ден, бащата Д.И.И. има право да взема детето при себе си, както следва:

-          на 3-ти март – всяка нечетна година за времето от 10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден обявен за почивен с преспиване;

-          на 6-ти май – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден обявен за почивен с преспиване;

-          на 24-ти май – всяка нечетна година за времето от 10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч.  на последния ден обявен за почивен с преспиване;

-          на 6-ти септември – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден обявен за почивен с преспиване;

-          на 22-ри септември – всяка нечетна година за времето от 10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден обявен за почивен с преспиване.

·         На лични и семейни празници бащата Д.И.И. има право да взема детето при себе си, както следва:

-          на 2-ри февруари /рожден ден на М./ - всяка четна година за времето от 17.00 ч. до 21.00 ч. на същия ден, в случай, че детето не е ангажирано  с учебния процес. Ако рожденият ден съвпада с почивен ден от 10.00 ч. до 21.00 ч. на почивния ден

-          на 8-ми ноември /имен ден на М./: всяка нечетна година за времето от 17.00 ч. до 21.00 ч. на същия ден, в случай, че детето не е ангажирано  с учебния процес. Ако именният ден съвпада с почивен ден от 10.00 ч. до 21.00 ч. на почивния ден;

-          на 11-ти октомври /рожден ден на бащата/ -  за времето от 17.00 ч. до 21.00 ч. на същия ден, в случай, че детето не е ангажирано  с учебния процес. Ако рожденият ден съвпада с почивен ден, от 10.00 ч. до 21.00 ч. на почивния ден;

-          на 30-ти август /рожден ден на доведената сестра на детето/ - за времето от 17.00 ч. до 21.00 ч. на същия ден, в случай, че детето не е ангажирано  с учебния процес. Ако рождения ден съвпада с почивен ден от 10.00 ч. до 21.00 ч. на почивния ден;

-          на 24-ти ноември /имен ден на доведената сестра на детето/ - за времето от 17.00 ч. до 21.00 ч. на същия ден, в случай, че детето не е ангажирано  с учебния процес. Ако именния ден съвпада с почивен ден от 10.00 ч. до 21.00 ч. на почивния ден;

·         Бащата Д.И.И. има право да взема детето при себе си - 20 дни през лятото за времето от 12-ти август до 2-ри септември без прекъсване, като майката се задължава в посочения период да предоставя детето, независимо дали ползва или не платен или неплатен  годишен отпуск; както и по 4 /четири/ дни през зимната и по 4 /четири/ дни през пролетната ваканция, през време което да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, а в случай, че майката ползва платен отпуск през зимната и пролетната ученически ваканции, тя следва да уведоми с писмо с обратна разписка бащата Д.И.И. най-малко два месеца по-рано, в противен случай бащата ще има право на лични контакти с детето М. Д. И. в посочен от него период през тези ваканции.

Със същото решение е оставен е без разглеждане като недопустим предявеният от Д.И.И. иск с правно основание чл. 128, ал. 3 от СК.

Оставено е без уважение искането на ищеца с правно основание чл. 127а, ал. 4 от СК за допускане на предварително изпълнение на решението.

Л.З.К. е осъдена да заплати на Д.И.И. сумата от 1025.00 лева /хиляда двадесет и пет лева/, представляваща направените по делото разноски             

С Решение № 156/12.10.2018 г., постановено по гр.д. № 1039/2017 г. по описа на РС – Елин Пелин, по реда на чл. 247 и 248 ГПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 74/15.05.2018 г., постановено по гр.д. № 1039/2017 г. по описа на РС Елин Пелин, като в диспозитива на същото на стр. 17 след ред 4 /броено отдолу нагоре/ след думите „СК“ да се добави израза: „и ПРЕКРАТЯВА производството по дело в тази му част“.

Изменено е Решение № 74/15.05.2018 г., постановено по гр.д. № 1039/2017 г. по описа на РС Елин Пелин, в частта за разноските, като Л.З.К. е осъдена да заплати на Д.И.И. сумата от 625.00 лева /шестстотин двадесет и пет лева/, съставляващи направени по делото разноски.

Д.И.И. е осъден да заплати на Л.З.К. сумата от 400.00 лева /четиристотин лева/, съставляващи направени по делото разноски.

Жалбоподателката прави оплакване, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърдението за съществени процесуални нарушения се аргументира с липса на доклад в първоинстанционното производство. Навеждат се оплаквания за необоснованост на фактическите и правни изводи, тъй като съдът не е обсъдил „правилно“ Социален доклад с изх. № ПР /Д-СО-ЕП/46-001/04.01.2018 г. и Социален доклад с изх. № ПР/Д-С-С-СК/377-001/17.01.2018 г./ Въз основа на констатациите в него се правят изводи, че не е необходимо изменение на съществуващия режим на лични отношения. Твърди се, че определения режим ще доведе до упражняване на родителски права от бащата. РС – Елин Пелин е изменил съществуващия режим на лични отношения без да е запознат с него, защото споразумението по чл. 51 СК не е представено.

Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК възиваемият Д.И.И., чрез процесуалния си представител адв. И.Б., е депозирал писмен отговор в срок, в който оспорва жалбата. Твърди, че съдебно заседание въззивницата не е възразила срещу проекто-доклада, обективиран в определение от 24.11.2017 г. При подробно развити съображения оспорва твърденията за необоснованост, като поддържа правните и фактически изводи в първоинстанционното решение. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивницата чрез пълномощника си поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Акцентира, че са събрани доказателства, че бащата купува подаръци на детето, в замяна на които иска то да му се обажда, както и че последното се чувства добре при майка си.

Въззиваемият чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В случая първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно.

От Удостоверение за раждане на М. Д. И. се установява, че Л.З. И. и Д.И.И. са нейни родители.

С Решение № 90/28.05.2012 г. постановено по гр.д. № 594/2012 г. по описа на РС-Елин Пелин, влязло в сила на 28.05.2012 г. бракът между Л.З. И. и Д.И.И. е прекратен по взаимно съгласие. От същото решение се установява, че родителските права по отношение на роденото от брака дете М. Д. И. са предоставени на майката. По отношение на бащата е определен режим на лични отношения с детето, както следва:

- всяка първа, втора и четвърта събота и неделя от месеца /с преспиване/ за времето от 09.00 ч. в съботния ден до 20.00  ч. в неделния ден,

- двадесет дни непрекъснато през лятото и десет дни непрекъснато през зимата, което  по време да не съвпада с платения отпуск на майката.

- По време на националните празници като Великден детето ще бъде при бащата, а Коледа при майката, а по време на останалите национални празници по устна договорка между двамата родители.

От Заповед на министъра на отбраната № КВ-232 се установява, че въззиваемият Д.И. – майор, главен асистент в катедра Комуникационни и информационни системи“ на факултет „Командно-щабен“ на ВА „Г. С. Раковски“ е назначен на длъжност „офицер за координация“ в Сухопътното командване на НАТО в гр. И., Република Турция, считано от 01.09.2017 г.

От Заповед за командировка - НАТО КМ-1301/19.06.2017 г. се установява, че въззиваемият е командирован в гр. И. с планирана дата на завръщане 27.08.2020 г.

Въззиваемият Д.И.И. има постоянен адрес в гр. И., което се установява от удостоверение за постоянен адрес и други адреси, издадено от околийско управление – Б., околийска дирекция по гражданска регистрация.

По делото са приложени множество доказателства, че страните са в силно влошени отношения и изпитват трудности да постигнат съгласие и общ език относно правото на въззиваемия да упражнява лични отношения с дъщеря си. Такива са:

Постановления за отказ да се образува досъдебно производство срещу Д.И.И. от 14.07.2014 г. и от 29.08.2017 г.

Постановление за отказ да се образува досъдебно производство срещу Л.З.К. от 18.05.2015 г.

-Изпълнителен лист от 03.04.2014 г, издаден от РС – Елин Пелин на Д.И.И., с който е постановено да упражнява правото си на лични отношения с детето М. Д. И. съобразно определеното с Решение № 90/28.05.2012 г. постановено по гр.д. № 594/2012 г. по описа на същия съд.

Писма с обратна разписка за доставяне от въззиваемия до въззивницата, с което той я уведомява кога ще упражни правото си на лични отношения с детето.

Уведомления от адв. А. М. до Д.И. и вайбър съобщение относно начина на тълкуване на режима на лични отношения.

Покана от ДСИ – район Елин Пелин до Л.К. като длъжник за доброволно предаване на дете изх. № 187/30.01.2018 г.

Молба от Д.И. до ДСИ – гр. Елин Пелин за налагане на глоба на Л.К. поради невъзможност на жалбоподателя да изпълни определения режим на лични отношения и приложените към нея снимки на съобщения на дисплея на мобилно устройство (скрийншот).

Представен е Договор от 18.09.2015 г. сключен между Л.К. лично и като майка и законен представител на детето М. И. за предоставяне на специализирана помощ и подкрепа от Институт по социални дейности и практики – С..

От удостоверение за сключен граждански брак № ********** се установява, че Д.И.И. е сключил граждански брак на 02.08.2017 г. с К. Й. Д..

К. Й. Д. и Н. П. М. имат дъщеря К. Н. М.а, родена на *** г., което се установява от удостоверение за раждане серия КРСР № 090556 от 03.09.2009 г., издадено от Столична община, район Красно село.

От епикриза издадена от Клиника по акушерство и гинекология при УМБАЛ „С. А.“ АД С. се установява, че Л.З.К. е приета на 20.01.2018 г. с диагноза бременност и изписана на 26.01.2018 г. вследствие извършено раждане.

От изготвения по делото социален доклад от Агенция социално подпомагане, дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Елин Пелин е видно, че в хода на социалното проучване е установено, че Л.К. полага адекватни грижи за детето си М. в семейна среда, среща подкрепа от разширеното си семейство при отглеждането на детето, разполага с добри жилищни условия. М. е развила е емоционална връзка с Н. Й., с когото Л.К. живее на семейни начала. Въззивницата е информирана за възможността у М. да възникне конфликт на лоялност и декларира готовност за сътрудничество. Изразява несъгласието си детето да пребивава в Република Турция и изпитва страх то да не бъде отведено там без нейно разрешение.

Представен е социален доклад изготвен от Агенция за социално подпомагане Сердика, в който се сочи, че Д.И. и неговата майка В. Т. притежават необходимите качества да възпитават дете. Условията в жилището са подходящи за отглеждането на дете. Двамата са работещи и финансово обезпечени, като В. Т. е пенсионер, но продължава да работи. Между тях и детето М. има изградена емоционална и доверителна връзка. Предвид обтегнатите отношения между двамата родители и нарушената им комуникация, се създават предпоставки за въвличане на М. в конфликт на лоялност, повишена тревожност и отчуждаване. В интерес на детето е да се вижда и общува пълноценно, да расте и се развива, да има подкрепата и на двамата си родители, като за запазване на връзката „родител – дете“ и добрите отношения помежду им, контактите на детето и бащата следва да се стимулират. То трябва да познава и общува пълноценно със своите роднини по майчина и по бащина линия.

Двата доклада инкорпорират информация относно отношенията на двамата родители един към друг, предизвикателствата, които срещат при упражняване режима на лични отношения, както и становището им към неговата потенциална промяна. Доколкото информацията е достатъчно подробна, бащата живее и работи в Република Турция и изслушването на двете страни би довело до забавяне на делото, следва да бъде споделен подходът на първоинстанционния съд да не проведе изслушване на двамата родителите.

От разпита на св. А. А. се установява, че тя познава страните по делото и тяхната дъщеря М.. Известно ѝ е, че непосредствено след развода на съпрузите ищецът изпитва трудности да вижда детето си, тъй като бившата му съпруга създава пречки за това. Използвал е социална услуга, за да се преодолеят съществуващите проблеми в комуникацията. Противоречията им се задълбочили повече през изминалото лято, когато въззивницата разбрала, че И. ще бъде командирован и ще живее и работи в Република Турция. Свидетелката разкрива подробности относно сезиране на военно-окръжна прокуратура във връзка режима на лични отношения на бащата с детето, което намира подкрепа в цитираните по-горе писмени доказателства. Свидетелства също за влошената комуникация вследствие на това, твърдейки, че в конкретни случаи въззивницата лишила Д.И. от възможността да вижда детето си. Св. А. А. разкрива, че между бащата и детето има силна връзка и общуват пълноценно. Бащата има финансов ресурс да се грижи за детето си и в семейството на Д.И., М. може да видят едни нормални и прекрасни отношения, като детето е щастливо, когато е заедно с баща си. Познава и майката на Д.И. – г-жа В. Т.. Твърди, че  тя е добра домакиня, грижовна баба и възрастта и здравословното ѝ състояние позволяват ефективно да полага грижи за внучката си, да се забавляват и да ходят на разходка, на кино, като баба ѝ има тази възможност.

Гореизложеното се потвърждава от разпита на свидетеля Д. Д.. Той познава страните, тъй като са били колеги във военно формирование М.. Излага, че през последните пет години прекарва всички празници с Д.И.. Споделя, че той е много добър баща и отношението му към детето е чудесно. Познава и майката на ищеца. Тя е работещ пенсионер. Има желание да се грижи за внучката си и според свидетеля ще се справи с отглеждането ѝ.

Въззивният съд намира за необходимо да обсъди доводите на жалбоподателката относно допуснато съществено процесуално нарушение поради липсата на доклад. То е неоснователно. С определение от 24.11.2017 г. РС – Елин Пелин е съобщил на страните проекта си за доклад, който удовлетворява процесуалните изисквания на чл. 146, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание на 21.03.2018 г. упълномощените представители на двете страни са изразили изрично желание той да бъде обявен за окончателен. Вероятно поради техническа грешка в протокола липсва определение, с което проекто-доклада е обявен за окончателен. Допуснатото процесуално нарушение не е съществено, тъй като от последващата хронология на делото е видно, че и двете страни са имали възможност да ангажират всички доказателства, които са счели за относими. Освен това от изготвения проекто-доклад са се ориентирали в предмета на доказване . Този извод намира опора в обстоятелството, че в същото съдебно заседание (на 21.03.2018 г.) по искане на пълномощника на въззивницата е допусната съдебно-психологична експертиза и разпит на двама свидетели. В проведеното на 25.04.2018 г. съдебно заседание пълномощника на въззивницата адв. М. е заявил, че се отказва от допуснатата експертиза, както и от разпита на свидетелите. С оглед на това съдът е заличил свидетелите от списъка за призоваване и е отменил определението, с което е допусната съдебно-психологична експертиза. При това положение не може да се приеме, че въззивницата е била лишена от възможност да инвокира доказателствени искания или не е била в състояние да организира защита си поради липса на доклад. Поради липсата на данни за родителско отчуждение, крехката възраст на детето и като цяло липсата на спор относно наличието на родителски потенциал, нравствени и възпитателски качества и у двете страни не е имало необходимост от назначаване на съдебно-психологична експертиза. С допускането на такава се поражда възможност за поставяне на детето М. в стресова ситуация, която предвид конкретните данни по делото не е необходима. Това впрочем намира подкрепа и в заявеното в съдебно заседание на 25.04.2018 г. от процесуалния представител на жалбоподателката като мотив за отказ от искането за назначаване на експертиза. На следващо място, поради упражняване на родителските права от въззивницата е възможно детето да бъде въвлечено в конфликт на лоялност, което също следва да бъде избегнато. Изложените аргументите важат и относно необходимостта от провеждане на разпит на детето М., което във въззивното производство е навършило 10 години.

Предвид горното второинстанционният съд намира, че делото е изяснено от фактическа страна, не е необходимо събирането на други доказателства и възражението на въззивницата в тази насока е неоснователно.

            За да бъде основателен иск по чл. 58, ал. 9 СК е необходимо ищецът да докаже, че е настъпило изменение в обстоятелствата, при които е определен режимът на лични отношения.

Същността на понятието "промени в обстоятелствата" е разяснена в съдебната практика (вж. т. 5 от ППВС № 1/1974 г.) По вътрешното им съдържание новите обстоятелства могат да имат различно проявление. Едни от тях могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества, до социалната среда, в която живеят децата, до жилищните или битовите условия, като съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките, които го определят. Горепосоченото постановление следва да бъде зачитано и при действащия Семеен кодекс (обн. ДВ, бр. 47/2009 г.), поради идентичността на правната уредба на чл. 58, ал. 9 СК и чл. 29, ал. 2 СК (отм.). В редица решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, също безпротиворечиво е приемано, че изменението на обстоятелствата включва както новите обстоятелства, влошаващи положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение на въпроса за предоставянето на родителските права и разширяване режима на лични отношения (вж. - решение № 291/7.11.2012 г. по гр. д. № 115/2012 г. на III г. о., решение № 160/25.06.2014 г. по гр. д. № 214/2014 г., III г. о., решение № 217/27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/2014 г., IV г. о. на ВКС, Определение № 109 от 15.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3090/2018 г.,III г. о., ГК и др.).

В обжалваното въззивно решение не е приложен различен подход, а напротив - съобразени са указанията на горепосоченото постановление.

Новите обстоятелства, настъпили след влизане в сила на Решение № 90/28.05.2012 г. постановено по гр.д. № 594/2012 г. по описа на РС-Елин Пелин, са командироването през 2017 г. за срок от 3 години на въззиваемия в гр. И., Република Турция, както и трудностите, изводими от доказателствата, които среща да осъществява ефективно съществуващия режим. По мнение на настоящия състав те са достатъчно съществени, за да обосноват промяна.

В съдебната практика е изяснено, че мерките, с които се уреждат личните отношения между детето и родителя, който след развода не упражнява родителските права, винаги следва да са конкретни и да улесняват правилните отношения на детето с двамата родители. Те трябва да обезпечават колкото е възможно по-широк контакт на детето с родителя, който не упражнява родителските права, освен ако поведението му не поставя детето в опасност. Родителите имат еднакви права и задължения към детето и когато ги упражняват в негов интерес, няма основание да се ограничават тези им права. Общуването на детето с всеки от родителите съдейства за правилното му възпитание и следователно е в него интерес, а не във вреда.   

В случая от доказателствата може да се направи сигурен извод, че и двете страни притежават нужния родителски капацитет. Те са отговорни, трудово ангажирани и отдадени на дъщеря си. Разполагат с добри материално битови условия за отглеждане на дете в домовете си. От действията им, включително в настоящия процес, се установява, че са заинтересовани от развитието на М. и искат то да бъде възможно най-доброто според собствените си представи. Практически липсват сериозни негативи в поведението, въз основа на които да бъде прието, че е в интерес на детето, то да общува по-малко с единия родител или роднините му. Единствената проблемна точка в отношенията между тях, респективно и в изводимите родителски качества, е, че не могат да постигнат нужния консенсус как детето следва да осъществява режим на лични отношения с баща си. Предвид спецификата на работата, местожителството на въззиваемия и трудностите, които среща в комуникацията с бившата си съпруга относно срещите с детето М., правилно режимът на лични отношения е разширен. Общуването ѝ с ищеца не поставя детето в опасност. Както беше посочено той е отдаден баща, с достатъчен родителски капацитет. Предвид настъпилите нови обстоятелства правилно е преценено, че е в полза на детето да бъде разширен и детайлизиран съществуващият режим на лични отношения. Възможността М. да посещава Република Турция следва да се счита за изключително в нейна полза, тъй като ще има възможност да се запознае от рА. възраст с различна култура и начин на живот.

Няма причина да се приеме за основателно възражението, че не е в интерес на детето да осъществява режим на лични отношения с баща си по време на национални празници. Както беше посочено при липсата на опасност за детето от комуникацията с родителя, режимът следва да е максимално широк. Трябва и да се отбележи, че осъществявнето на лични отношения по време на национални празници е пропорционално разпределено между двамата родителите през четна и нечетна година.

Несподеляемо е твърдението, че е във вреда на детето да има възможност да присъства на личните празници (рожден и имен ден) на доведената му сестра. Напротив. Именно чрез по-интензивна комуникация на М. с новото семейство на бащата има възможност тя да се интегрира, да бъде интегрирана пълноценно и да изгради стабилни емоционални и доверителни връзки.

Неоснователно е оплакването, че с първоинстанционното решение по-скоро е възложено упражняване на родителски права на въззиваемия. Определеният режим касае осъществяване на контакти през почивни дни, ваканции и национални, религиозни и лични празници, което не покрива критериите за упражняване на родителски права. Както беше посочено, той следва да е разширен по обективни причини, защото въззиваемият живее и работи в Република Турция.   

Твърденията за негативните ефекти върху детето от разширяване съществуващия режим са необосновани, доколкото аргументирани с отделни фрагменти от социалните доклади, въз основа на които се правят превратни изводи.

Не може да бъде споделено възражението, че не се установява какъв е режимът на лични отношения, определен с Решение № 90/28.05.2012 г., постановено по гр.д. № 594/2012 г. по описа на РС-Елин Пелин. Той е обективиран в диспозитива на акта. При това положение не е необходимо да бъде представяно споразумението между двамата съпрузи, в каквато насока са възраженията на защитата. Следва да се припомни, че споразумението не се ползва със сила на пресъдено нещо, за разлика от влязлото в сила съдебно решение.

За пълнота трябва да се отбележи, че твърдението, че майката на въззиваемия употребява алкохол, което според жалбоподателката води до индикации за тревожност у детето, не следва да бъде кредитирано, тъй като е изолирано от останалите доказателства. От социалнтие доклади и свидетелските показания се установява, че Д.И. и неговата майка имат необходимите качества са отглеждане на дете и липсват данни за техни девиантни прояви в ежедневието. По същия начин е изолирано и не следва да бъде кредитирано, съобщеното от въззиваемия пред социалния работник, че М. му е споделяла, че при конфликтите с майка ѝ, последната я наказва с шамари.

Предвид изложеното решаващите мотиви на първоинстанционния съд следва да бъдат споделени и обжалваното решение да бъде потвърдено.

Искането за присъждане на разноски, сторени от въззиваемия пред настоящата инстанция е неоснователно, тъй като не се доказва такива да са направени.

По изложените съображения и на основание чл. 272 ГПК съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 74/15.05.2018 г., постановено по гр.д. № 1039/2017 г. по описа на РС – Елин Пелин, V-ти състав, изменено с Решение № 156/12.10.2016 г., постановено по гр.д. № 1039/2017 г. по описа на РС – Елин Пелин, V-ти състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

       ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                                              2.