ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Русе, 02.03.2021 г.
Административен
съд-Русе, 6-ти състав,
в закрито заседание на втори март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Елица
Димитрова
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 139 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал.3 от АПК вр.чл.46, ал.5,
изр.2 от ЗОС.
Образувано
е по жалба с вх. 808/ 26.02.2021г. по описа на АС-Русе от Б.И.А. *** срещу
заповед № РД-01-431/18.02.2021 г. на кмета на Община Русе, с която е прекратено
наемното правоотношение със жалбоподателката и община Русе за част от общински жилищен имот – стая с общо
ползване на кухня и сервизни помещения, с административен адрес ***, актуван с
Акт за частна общинска собственост N1903/20.05.1998 година. Със заповедта е
дадено разпореждане имота да бъде освободен в двуседмичен срок, като е
посочено, че оспорването на спира изпълнението.
Самата жалба освен оспорването на посочения
ИАА, съдържа и искане за спиране на
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния
акт. Искането е обосновано с обстоятелството, че се касае за освобождаване на
жилище двуседмичен период от връчването й в зимен сезон и в условията на
извънредна епидемилогична обстановка, при посочени заболявания, както и поради
това, че няма друг имот, в който да живее.
Делото
е разпределено на настоящия докладчик след отвод на двама съдии от АС-Русе поради
дългогодишни отношения с оспорващата.
Настоящия
състав на съда не намира лични основания за отвод по чл.22 ал.1 т.6 ГПК, поради
обстоятелството ,че е командирован съдия от РС-Русе в АС-Русе,няма дългогодишни
отношения, липсата на преписка не предполага изричното знание, че оспорващата
полага труд в АС-Русе, а от приложените доказателства по жалбата не може да се
направи и такъв извод.
Съдът
намира, че искането е направено от процесуално легитимирана страна, адресат на
акта, при образувано съдебно производство по оспорването му, при наличие на
правен интерес, поради което е допустимо. В практиката на ВАС се приема, че
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на искането по чл.166, ал.4
вр. ал.2 от АПК за спиране на предварителното изпълнение по силата на закона е
наличието на висящ съдебен процес, такъв е наличен с оспорването на акта.
Приема се, че не може да се образува самостоятелно съдебно производство с
предмет искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение като
производството по искането за спиране е подчинено на главното производство и
съществува дотолкова, доколкото съществува и главното производство. Това е и
съществената разлика от производството по чл.60 от АПК, което е самостоятелно и
не е обвързано от оспорването на основния акт. Срещу заповед № РД-01-431/18.02.2021
г. на кмета на Община Русе, е подадена жалба от адресата й, с искане за отмяна
на заповедта, която е предмет на настоящето адм.дело , поради което съдът
намира искането за допустимо, тъй като е налице образувано основно производство
по оспорване на административния акт, посредством депозиране на жалба с вх. №
808/26.02.2021г и образувано адм.дело № 139/2021г. по описа на АС Русе.
Разгледано по същество искането се явява
основателно. Според чл.46, ал.5, изр.2 от ЗОС подаването на
жалба не спира изпълнението на заповедта по ал.2, освен ако съдът разпореди
друго.
Специалният
закон обаче не сочи критериите за спиране, поради което съдът намира за
приложима общата разпоредба на чл.166, ал.2 от АПК, според която изпълнението
се спира, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно
поправима вреда. Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно
изпълнението на обжалваната пред съда заповед е да се даде временна защита на
твърдяното от оспорващата право да ползва част от имота/ стая за индивидуално
ползване при съвместно ползване на сервизни помещения/, което се засяга от оспорения
административен акт. Този вид защита е временна и има сила до решаване на
въпроса за неговата законосъобразност и не касае спора по същество.
В
настоящия случай, при преценка на баланса между накърнените интереси на
жалбоподателката от една страна, а от
друга - тези, които следва да бъдат охранени от предварителното изпълнение на
заповедта, съдът намира, че от особено значение е да се гарантира най-добрия
интерес на жалбоподателката, което безспорно предполага осигуряването на дом
предвид все още зимните месеци, както и наложената епидемиологична обстановка с
оглед на разширяващата се опасност в страната на разпространение на новия щам
вирус Ковид-19 ,наречен Британски при доказани такива случая от изявленията на
министъра на здравеопазването и
директора на НЗИ публично по БНТ и другите национални телевизии,
отбелязването на ежедневните справки на заболелите от Ковид 19, респ.публикациите
от РЗИ-Русе на техния сайт до днешна
дата , което сочи на ръст на заболеваемост и безспорно предполага осигуряването
на дом с оглед на обстановката в
страната. Нещо повече, макар и в жалбата да са налице твърдения за прекарана
ковид инфекция в края на м.декември 2020г, не са налице безспорни данни за
наличие на антитела , а търсенето на жилище предполага срещи с други граждани,
които срещи с оглед разпоредения твърде кратък срок за опразване на жилището
,предполага и по-чести контакти както с лица, които да се ползват за изнасянето
на личен багаж, ползване на транспорт и такива за бъдещо настаняване.
Интересът, стоящ в основата на изключването от закона на
суспензивното действие на жалбата против заповедта по чл.46, ал.2 от ЗОС, едва
ли ще бъде съществено накърнен точно в периода до решаването на въпроса за
законосъобразността на обжалваната заповед , респ. влизането й в сила. Правото
на неприкосновеност на жилището, регламентирано в чл.8 § 1 от ЕКПЧ, е от такава
значимост за гражданите, че потенциалното му нарушаване чрез лишаването от
жилище, безспорно покрива квалификацията на вредите по чл.166, ал.2 от АПК. От
друга страна трудността те да бъдат поправени е последица от съдържанието на
засегнатите от евентуалното предварително изпълнение права. В случая, предвид
временната закрила, която спирането му дава, не е налице и такъв важен
обществен интерес, който да следва да бъде защитен с предварителното изпълнение
на акта. При
обсъдените факти е доказан противопоставим на презумирания с
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интерес. Интересът,
стоящ в основата на изключването от закона на суспензивното действие на жалбата
против заповедта, едва ли ще бъде съществено накърнен точно в периода до
решаването на въпроса за законосъобразността на административния акт, респ.
неговото влизане в сила. Затова и фактическото положение, съществувало до
издаването на заповедта, следва да бъде запазено.
Според чл.46, ал.5, изр.трето от ЗОС,
решението на административния съд по жалбата срещу заповедта за прекратяване на
наемното правоотношение е окончателно. Това обосновава извод за едноинстанционност на главното производство, образувано
по жалба срещу заповед по чл.42, ал.2 от ЗОС, а искането за спиране на
допуснатото предварително изпълнение на тази заповед се явява акцесорно.
Допустимостта на главното производство обуславя допустимостта и на акцесорното.
Поради това едноинстанционно е и производството по акцесорното искане за
спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта, предмет
на съдебен контрол за законосъобразност по главното производство (в този смисъл
изрично определение № 11989 от 23.08.2019 г. на ВАС по адм. д. №
9387/2019 г., II о.). Затова в определението, на основание чл.254, ал.1, т.6 от ГПК вр.чл.144 от АПК, следва да бъде посочено, че то е окончателно.
Тъй като жалбата е подадена директно
в съда, следва от адм.орган- Кмета на Община Русе да бъде изискана цялата
преписка по издаване на заповед № РД-01-431/18.02.2021 г. на кмета на Община
Русе
Така мотивиран, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
СПИРА допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на заповед № РД-01-431/18.02.2021 г. на кмета на Община
Русе
ИЗИСКВА от адм.орган- Кмета на Община Русе в
3 дневен срок да бъде представена цялата преписка по издаване на заповед №
РД-01-431/18.02.2021 г. на кмета на Община Русе
Определението
е окончателно
СЪДИЯ: