РЕШЕНИЕ
№ 728
гр. Пловдив, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело
№ 20245300500858 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба от В. Р. И., ЕГН ********** против
Решение № 630/12.02.2023г., постановено по гр.д. № 3327/2023г. по описа на
Районен съд Пловдив. С оплакване за неправилност на първоинстанционното
решение, жалбоподателят иска от въззивния съд да отмени същото.
Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата „Айзаем.БГ“ ЕООД, ЕИК ***** заявява
становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на
обжалваното решение. Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
1
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд
намира следното:
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане
на ответника да заплати на ищеца следните суми: сума в размер на 20 лв. –
недължимо платена при начална липса на основание по клауза за
възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № 7000000013637МГОп
от 04.09.2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 06.03.2023 г., до окончателното изплащане на сумата
и сума в размер на 30 лв. – недължимо платена при начална липса на
основание по клауза за допълнителна услуга по Договор за паричен заем №
7000000013637МГОп от 04.09.2018г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 04.05.2022 г., до окончателното
изплащане на сумата, предявени от В. Р. И. против в „Айзаем.БГ” ООД.
При проведено открито съдебно заседание от дата 16.01.2024 г. е
допуснато изменение на основание чл. 214, ал. 1 ГПК на иска за присъждане
на сумата, платена при начална липса на основание по клауза за
възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № 7000000013637МГОп
от 04.09.2018 г., като претенцията е увеличена от 20 лв. на 133,67 лв. Също на
основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на осъдителния иск за
присъждане на сумата, платена при начална липса на основание по клауза за
възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № 7000000013637МГОп
от 04.09.2018 г., чрез увеличение на иск от 30 лв. на сумата от 393,41 лв.
Ответникът оспорва исковете, като счита същите за неоснователни.
Моли съда да ги отхвърли изцяло и претендира направените от него разноски
по делото.
С постановеното по спора Решение № 630/12.02.2023г. по гр.д. №
2
3327/2023г. по описа на Районен съд Пловдив, първостепенният съд е приел
исковете за неоснователни.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените
от РС обстоятелства, както следва:
Не се спори между страните сключването помежду им на Договор за
паричен заем № 7000000013637МГОп от 04.09.2018 г., по силата на който
ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата от 1000 лв. при фиксиран
лихвен процент от 41.03 % и ГПР – 49.71 %. Подписан е и договор за
имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг.
Общата сума за плащане с включена допълнителна услуга била 1728 лв.
Безспорно е и, че ищецът е заплатил сумата от 1000 лв. за погасяване
на задълженията си по Договор за паричен заем № 7000000013637МГОп от
04.09.2018 г.
Представена е справка за погасени суми и е изискана информация от
ЦУ на НАП за регистрирани фискални устройства на ответника, който я
оспорва. Справката не съдържа подпис и/или печат, че изхожда от
представител на „Айзаем.БГ” ООД, но в съдържанието й е отразен номера на
процесния договор за кредит и в табличен и обобщен вид да са вписани
погашения по кредита.
В хода на първоинстанционното производство е разпитан св.В. В.
относно реда на издаване на подобни справки от страна на „Айзаем.БГ” ООД.
Показанията са ценени от РС по реда на чл. 172 ГПК, поради наличието на
множество висящи дела по сходни на настоящия спорове между свидетелката
В. В. и ответника „Айзаем.БГ” ООД.
Първоинстанционният съд е приел заключение по допусната СТЕ, от
което се установява, че договор действително фигурира в системата на
ответника, където се съдържа и таблица с направените погашения по него.
Съгласно тази таблица длъжникът е заплатил единствено суми, за погасяване
на главницата в размер на 1000 лв. Налице е съществено разминаване с
отразеното в представената от ищеца справка, където фигурират още
плащания по клаузата за възнаградителна лихва и неустойка. Освен това и
таблицата, налична в информационната система на ответника е по-кратка от
тази, съдържаща се в представената справка от ищеца.
3
По делото е постъпила информация от ЦУ на НАП за регистрирани
фискални устройства на името на ответното дружество, като съобразно
същата се установява, че същите не притежават функционална възможност за
предаване автоматично по дистанционна връзка към НАП на данни от всяка
фискална касова бележка. Първия фискален бон за продажба е с дата и час
18.02.2019 г. от 17:03:00 ч. На тази дата обаче липсват данни да е извършено
плащане по кредита от страна на ищеца.
Спорен е въпросът дали В. И. е платил на ответното дружество суми
по процесния кредит, надвишаващи размера на главницата - суми, които са
послужили за погасяване на възнаградителната лихва и начислената сума по
клауза за допълнителна услуга. В тази връзка ПОС намира следното:
В случаите на недействителност на договора на кредит, съобразно
чл.23 от ЗПК, кредитополучателят дължи връщане на чистата стойност на
отпуснатия кредит, която сума в конкретния случай е безспорно платена. При
иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на платеното без основание над
тази чиста стойност в тежест на ищеца-кредитополучател е възложено
доказването на размера на платеното, а ответникът по този иск има тежестта
да въведе и докаже евентуалното основание на плащането. По делото ищецът
е представил справка от компютърната система на ответното дружество,
оспорена от същото, тъй като в нея не е посочен автор и липсват подпис и
печат. В тази връзка разпитаният в хода на първоинстанционното
производство свидетел – В. В. (бивш служител в „Айзаем.БГ“ ООД)
установява, че В. И. е поискал справки за платените от него суми на всички
негови кредити, които справки са били предоставяни от самия свидетел.
Посочва, че тези справки нямат подпис и печат, тъй като служителите в
офисите не са упълномощени да поставят печат и не слагат и подпис. Според
показанията справките са от компютърната система на „Айзаем.БГ“ ООД.
При установяването на реда за издаване на процесната справка чрез
разпит на свидетел районният съд неправилно не е кредитирал показанията на
В.В.. Мотивите за пристрастност на свидетелката и липса на обективност от
нейна страна не се споделят от настоящата инстанция. Наличието на други
висящи искови производство, заведени от В. В. срещу „Айзаем.БГ” ООД с
идентичен на настоящия предмет, или такива, по които тя представлява
страна по конкретно дело срещу „Айзаем.БГ” ООД не са основание да не се
4
ценят показанията й. Те не установяват дали и какви плащания са извършени
от длъжника, а установяват факти във връзка с реда за издаване на
съответните справки от ответника, за които именно служител на дружеството
може да свидетелства. Следователно, макар представената по делото справка
да не носи подпис и печат на ответното дружество, доказан е фактът, че
именно „Айзаем.БГ” ООД я е издало на база своята компютърна система.
Данните от тази справка сочат, че В. И. е извършвал плащания по процесния
кредит, които възлизат над размера на главницата (1 000 лв.) – общо 1 525,16
лева, които включват и плащания по клаузата за възнаградителна лихва и
неустойка.
На следващо място, в противовес на справката, представена от
длъжника, е приетото по делото заключение на съдебно-техническа
експертиза. Съгласно същото, вещото лице констатира разминаване в
съдържанието на наличната при ответното дружество информация и тази по
справката. Според информационната система на „Айзаем.БГ” ООД
длъжникът е погасил единствено главницата на кредита. В открито съдебно
заседание вещото лице сочи, че не може да даде отговор на въпроса дали са
изтривани редове от таблицата в информационната система. Следователно,
постъпилите плащания, отразени в справката, не съвпадат с първоизточника
на тази информация – системата на ответното дружество. Ето защо
ангажираните от ищеца доказателства не обосновават основателност на
исковата претенция.
С оглед събрания доказателствен материал по делото, правилен е
изводът на районния съд за липса на пълно и главно доказване на твърденията
на ищеца, че е заплатил суми по процесния договор за кредит за погасяване
на възнаградителната лихва в размер на 133,67 лв. и сумата от 393,41 лв. за
допълнителна услуга по кредита. Ето защо първоинстанционното решение
следва да се потвърди.
Изходът на спора налага присъждане на разноски в полза на
въззиваемия в размер на 480 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 630/12.02.2023г., постановено по гр.д.
№ 3327/2023г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА В. Р. И., ЕГН ********** да заплати на „Айзаем.БГ” ООД,
ЕИК ***** сумата от 480 лв., представляващи разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6