РЕШЕНИЕ
№ 22563
гр. С, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б Д В
при участието на секретаря С Н В
като разгледа докладваното от Б Д В Гражданско дело № 20231110164174 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
„Т С” ЕАД е предявило осъдителни искове срещу М. М Д., А. Д. С. и Г. Д. С. с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за топлоснабден имот,
представляващ апартамент номер 20, находящ се в гр. С, жк „Л“, бл. ..., ет. 7, абонатен номер
..., както следва:
срещу А. Д. С. за сумата 1382, 05 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022г., ведно
с дължимата законна лихва от 23.11.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, 250, 87 лв. - мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за
потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 31.10.2023г., както и сума за
извършена услуга дялово разпределение в размер на 16, 17 лв. - главница, за периода
от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно с дължимата законна лихва от 23.11.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението и 3, 88 лв. - мораторна лихва, начислена
върху главницата за извършена услуга дялово разпределение за периода от 16.12.2020
г. до 31.10.2023 г.;
срещу Г. Д. С. за сумата 1382, 05 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022г., ведно
с дължимата законна лихва от 23.11.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, 250, 87 лв. - мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за
потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 31.10.2023г., както и сума за
извършена услуга дялово разпределение в размер на 16, 17 лв. - главница, за периода
от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно с дължимата законна лихва от 23.11.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението и 3, 88 лв. - мораторна лихва, начислена
върху главницата за извършена услуга дялово разпределение за периода от 16.12.2020
г. до 31.10.2023 г.;
срещу М. М Д. за сумата 921, 36 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022г., ведно
с дължимата законна лихва от 23.11.2023 г. до окончателното изплащане на
1
задължението, 167, 25 лв. - мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за
потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 31.10.2023г., както и сума за
извършена услуга дялово разпределение в размер на 10, 79 лв. - главница, за периода
от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно с дължимата законна лихва от 23.11.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението и 2, 59 лв. - мораторна лихва, начислена
върху главницата за извършена услуга дялово разпределение за периода от 16.12.2020
г. до 31.10.2023 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, в
качеството им на общински наематели на процесния имот, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна
енергия, като тя не е престирала насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно
общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от
избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира и разноските за
производството.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е
да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването
на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В
тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Съдът намира, че по делото не е установено при условията на пълно и главно
доказване, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за имота през процесния период
и че именно те дължат заплащане стойността на реално потребената топлинна енергия. По
делото е установено и между страните не се спори, че със заповед №.../07.12.1979 г. в
процесното жилище, което е общинско - апартамент № 20, находящ се в гр. С, ж.к. „Л“, бл.
..., ет. 7, е бил настанен Д Г С., заедно със семейството му. От приложеното на л. 18 по
делото удостоверение за наследници се установява, че той е починал на 30.04.2020 г. и е
оставил за свои наследници Т. А. С., Г. Д. С. и А. Д. С.. На 18.04.2024 г. е починала и
съпругата му Т. С., която е оставила за свои наследници Г. Д. С. и А. Д. С.. По делото е приет
и договор за наем на общински жилищен имот, сключен на 15.04.2004 г. между Д С. и
Столична община, район „Л“.
Следователно ответниците, нито техният наследодател, не са собственици на имота,
нито носители на вещно право на ползване върху него. Към датата на издаване на заповедта,
с която наследодателят на ответниците е бил настанен в процесното общинско жилище, в
сила е бил § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (редакция изм., бр. 18 от 5.03.2004 г., в сила от 5.03.2004 г.),
а впоследствие и съгласно чл. 153 от ЗЕ, „потребител на топлинна енергия за битови нужди“
е физическо лице - собственик или ползвател на имот. С оглед на цитираната законова
дефиниция ответниците нямат качеството потребител на топлинна енергия, доколкото те не
са нито собственик, нито вещен ползвател на топлоснабденото жилище.
Дори да се приеме, че ответниците обитава процесния апартамент по силата на наемно
правоотношение, съдът намира, че те отново нямат качеството потребител на топлинна
2
енергия за битови нужди. Аргумент в подкрепа на посочения извод може да бъде изведен от
мотивите към Тълкувателно решение № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., ОСГК на ВКС,
съгласно които клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия Дно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не
се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В разглеждания
случай по делото не са ангажирани доказателства, от които да се направи извод за
съществуването на такъв договор между страните по делото и не се доказва, нито твърди
ответниците или техният наследодател да са подавали заявление за откриване на партида.
Следователно те не могат да бъдат считани за клиент на топлинна енергия, поради което не
дължат заплащането стойността на топлинната енергия, потребена за процесния период. В
тежест на ищцовото дружество е било да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответника, като при прилагане на
неблагоприятните последици от разпределянето на доказателствената тежест, съдът намира,
че предявените искове са недоказани и неоснователни, поради което следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора искането на ищеца за присъждане на направените в
производството разноски е неоснователно. Ответниците не са направили разноски, поради
което в тяхна полза също не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр.С, ул.”Я” № 23Б, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу М. М Д., ЕГН **********, Г. Д. С., ЕГН **********, и А. Д. С.,
ЕГН **********, и тримата, с адрес: гр. С, жк „Л“, бл. ..., вх. Е, ет. 7, ап. ......, за
топлоснабден имот, представляващ апартамент номер 20, находящ се в гр. С, жк „Л“, бл. ...,
ет. 7, абонатен номер ..., за следните суми, както следва:
срещу А. Д. С. за сумата 1382, 05 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022г., ведно
с дължимата законна лихва от 23.11.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, 250, 87 лв. - мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за
потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 31.10.2023г., както и сума за
извършена услуга дялово разпределение в размер на 16, 17 лв. - главница, за периода
от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно с дължимата законна лихва от 23.11.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението и 3, 88 лв. - мораторна лихва, начислена
върху главницата за извършена услуга дялово разпределение за периода от 16.12.2020
г. до 31.10.2023 г.;
срещу Г. Д. С. за сумата 1382, 05 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022г., ведно
с дължимата законна лихва от 23.11.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, 250, 87 лв. - мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за
потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 31.10.2023г., както и сума за
извършена услуга дялово разпределение в размер на 16, 17 лв. - главница, за периода
3
от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно с дължимата законна лихва от 23.11.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението и 3, 88 лв. - мораторна лихва, начислена
върху главницата за извършена услуга дялово разпределение за периода от 16.12.2020
г. до 31.10.2023 г.;
срещу М. М Д. за сумата 921, 36 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022г., ведно
с дължимата законна лихва от 23.11.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, 167, 25 лв. - мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за
потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 31.10.2023г., както и сума за
извършена услуга дялово разпределение в размер на 10, 79 лв. - главница, за периода
от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно с дължимата законна лихва от 23.11.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението и 2, 59 лв. - мораторна лихва, начислена
върху главницата за извършена услуга дялово разпределение за периода от 16.12.2020
г. до 31.10.2023 г.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Д” ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4