№ 310
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас Маджев
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20221100901593 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Софийският градски съд е сезиран с искова молба с вх. номер 54320/26.08.2022 г.
подадена от „П. ВДХ“ ЕАД, с ЕИК ****, „С.К.“ АД, с ЕИК ****, „Б..“ АД, с ЕИК ****,
„И.Е.“ АД, с ЕИК **** и „Щ.“ ЕАД, с ЕИК ****, срещу ответника - А.П.И..
Предявени за разглеждане при условията на обективно кумулативно съединяване са
следните частични осъдителни искове:
1./ частичен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в
размер от 210 000 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на сумата от 11 118
621,73 лв., представляваща стойност на уговорени и незаплатени възнаграждения за
извършени и приети с издадени сертификати дейности/работи по сключен договор РД-
38-8/30.03.2020 г. и Споразумение с вх. № 53-00-11293 от 04.11.2021 г., за стойността
на които СМР са издадени 21 броя фактури в периода от 03.05.2022 г. до 03.05.2022 г.,
ведно със законната лихва дължима, считано от 26.08.2022 г. – датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното плащане; и
2./ частичен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в
размер от 3 266,76 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на сумата от 172
956,34 лв. - представляваща начислено обезщетение за забава върху главно вземане
/210 000 лв., съставляващо част от сумата 11 118 621,73 лв./ за периода от 01.07.2022 г.
до 25.08.2022 г.
В исковата молба са изложени фактически твърдения, че на 03.04.2019 г. петте
дружества-ищци са сключили договор за учредяване на гражданско дружество по реда
на ЗЗД, което е с наименование – „К. ТРП Б.****“, като същото е било вписано
надлежно в Регистър Булстат. На 30.03.2020 г. участниците в така учреденото ДЗЗД
сочат да са встъпили в договорно правоотношение с ответника – А.П.И., въз основа на
сключен по реда на чл. 112 от ЗОП договор РД-38-8 имащ за предмет – извършване на
поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при
аварийна ситуация/ на републиканските пътища по обособени позиции на територията
1
на Югоизточен район, които се стопанисват от ответника по смисъла на чл. 19, ал. 1, т.
1 ЗП – за обособена позиция 1 – ОПУ Бургас. Пояснява се, че ответника в качеството
му на възложител е възложил на обединилите се в консорциум ищци, в качеството им
на изпълнители да осъществяват дейности по поддържането на републиканските
пътища на територията на ОПУ Бургас. Уговорено е, че отчитането на извършената
работа за дадена дейност по договора става, като на възложителя се предоставя за
одобрение сертификат за изпълнени работи. Сочи се, че при одобряване на съответния
сертификат от изпълнителя се издава фактура, която подлежи на заплащане от
възложителя в 30-дневен срок /чл. 6, ал. 3/. Ищците поддържат, че по време на
действие на договора им с АПИ добросъвестно и точно са изпълнили поетите от тях
задължения в ролята им на изпълнител, като за осъществените по републиканските
пътища на територията на ОПУ Бургас били издадени, съответно одобрени от
възложителя сертификати. Въвеждат се допълнителни твърдения за това, че между „К.
ТРП Б.****“ и АПИ се сключило споразумение от 04.11.2021 г., в което от
възложителя било признато, че има задължение към изпълнителя за заплащане по
издадените 21 броя сертификати за изпълнени работи и издадени по тях фактури, както
и че дължи плащане за тях, като същото е отложено за момент след одобряване от
Народното събрание на бюджета на МРРБ, но не по-късно от 30.06.2022 г. Независимо
от така постигнатото съгласие и изтичане на допълнително възприетите срокове, от
ответния-възложител не било осъществено цялостно изпълнение на договорните му
задължения произтичащи от договора и допълнителното споразумение към него
цитирани по-горе и надлежно извършеното от ищците изпълнение на дейностите
посочени в издадените сертификати за извършени работи, които са одобрени от
възложителя. Допълва се, че приемането на работата с посочените сертификати е
станало от възложителя без да са направени, каквито и да е възражения по отразените в
тях количества и видове работи, както и относно тяхното качество. Отчитайки тези
факти настъпили в рамките на възникналото между ищците и ответника договорно
отношение и предприетото по него изпълнение, от ищците се пристъпило към
изпращането до ответника на покана за доброволно изпълнение, в която на АПИ е
даден още един допълнителен 1-седмичен срок да плати дължимите от него суми за
изпълнените по договора дейности. Сочи се, че поканата била връчена на адресата й на
04.07.2022 г., но срокът поставен в нея изтекъл безрезултатно. Сочи се, че до момента
на подаване на ИМ от АПИ нямало реакция, която да е насочена към постъпки за
плащане на предявените от ищците парични вземания, чийто общ размер се сочи да
възлиза на 11 118 621,73 лв. Конкретизирано е, че тази сума е формирана на база
изпълнени и приети работи по поставени от АПИ съгласно цитирания договор задания,
както следва : Допълнително задание № 53-00-828/03.09.2020 г., Допълнително задание
№ 53-00-1211/11.12.2020 г., Допълнително задание № 53-00-784/20.08.2020 г.,
Извънредно задание № 53-00-103/02.02.2021 г., Допълнително задание № 53-00-
908/13.10.2020 г., Допълнително задание № 53-00-208/22.02.2021 г., Допълнително
задание № 53-00-710/05.07.2021 г., Допълнително задание № 53-00-783/20.08.2020 г.,
Допълнително задание № 53-00-823/02.09.2020 г., Допълнително задание № 53-00-
821/02.09.2020 г., Допълнително задание № 53-00-310/24.03.2021 г. и Допълнително
задание № 53-00-981/13.10.2020 г. Работите изпълнени по тези задания са приети с
подписани от възложителя на 29.04.2022 г. сертификати, както следва : Сертификат №
38,2; Сертификат № 39; Сертификат № 40; Сертификат № 43; Сертификат № 45;
Сертификат № 46; Сертификат № 47; Сертификат № 48; Сертификат № 49;
Сертификат № 51; Сертификат № 52; Сертификат № 53; Сертификат № 54; Сертификат
№ 56; Сертификат № 57; Сертификат № 58; Сертификат № 59; Сертификат № 60;
Сертификат № 61; Сертификат № 64; и Сертификат № 65. Въз основа на тези
сертификати от изпълнителя били издадени фактури, както следва :
2
**********/03.05.2022г.; **********/03.05.2022г.; **********/03.05.2022г.;
**********/03.05.2022г.; **********/03.05.2022r.; **********/03.05.2022г.;
**********/03.05.2022г.; **********/03.05.2022r.; **********/03.05.2022г.;
**********/03.05.2022г.; **********/03.05.2022г.; **********/03.05.2022г.;
**********/03.05.2022г.; **********/03.05.2022г.; **********/03.05.2022г.;
**********/03.05.2022г.; **********/03.05.2022r.; **********/03.05.2022r.;
**********/03.05.2022г.; **********/03.05.2022 г.; **********/03.05.2022 г.
Поддържа се,че по тях са осъществени частични плащания възлизащи в размер на
сумата от общо 11 118 621,80 лв., като непогасения остатък възлиза на сумата от общо
11 118 621,73 лв. Навеждат се твърдения, че ищецът разполага с право на обезщетение
за допуснатото от ответника закъснение в плащането на остатъка от следващите се
възнаграждения за изпълнени дейности по договора, като тази суми са подлежали на
30.06.2022 г., а допуснатото от ответника неизпълнение за тяхното плащане е довело
до изпадането му в положение на забава, което състояние е продължило за времето от
01.07.2022 г. до 26.08.2022 г. Това създало за ищеца правото да получи обезщетение за
забава в размера по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, което се пресмята да възлиза на стойност от общо
172 956,34 лв., но се предявява частично за сума в размер на 3 266,76 лв. Формулира се
и искане за присъждане на разноски.
Ответникът – А.П.И. не се е възползвала от правото си по чл. 367 ГПК да подаде
писмен отговор по исковата молба, в т.ч. и в пределите на продължения от съда срок до
31.10.2022 г.
С процесуално изявление направено в съдебно заседание състояло се на 03.02.2023 г.
процесуалният представител на двама от ищците – „П. ВДХ“ АД и „И.Е.“ АД – адвокат
К. е осъществил признание на факта, че ответника АПИ на 23.12.2022 г. е осъществил
плащане на сумите по фактурите очертани в ИМ в размер на общо 11 118 621,80 лв.,
като формираната разлика в размер на 6 405,89 лв. е била удържана от възложителя –
АПИ с цел погасяването на публично задължение, което един от ищците участващ в
консорциума-изпълнител е имал, предвид което и в тази й част претенцията за
главница се признава за успешно погасена.
На свои ред с процесуално изявление направено в съдебно заседание състояло се на
03.02.2023 г. процесуалният представител на ответната Агенция – юрисконсулт
Семерджиев излага, че плащането на главното заявено с исковата молба вземане е
осъществено в полза на ищците на датата – 23.12.2022 г., в т.ч. и чрез удържане и
превеждане в полза на НАП на публично вземане в размер на сумата от 6 405,89 лв.
Съобразявайки осъщественото по делото доказване във връзка с изследваните
спорни материални права на вземане за възнаграждение по възложени и изпълнени
дейности по поддържане на пътища от републиканската инфраструктура разположени
на територията на ОПУ-Бургас, както и за начисленото обезщетение за забава, като
отговорност за закъснение в плащането на следващото се възнаграждение по
възложената обществена поръчка настояващата инстанция намира за установено
следното от фактическа и правна страна :
По иска с правно основание 266, ал. 1 ЗЗД :
Въз основа на сключен договор за обществена поръчка от 01.04.2020 г. петимата
ищци обединени в Консорциум „ТРП-Бургас 2019“ са встъпили в договорно
правоотношение с ответника – А.П.И., като същия има за предмет – извършване на
поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при
аварийна ситуация/ на републиканските пътища по обособени позиции на територията
на Югоизточен район, които се стопанисват от ответника по смисъла на чл. 19, ал. 1, т.
1 ЗП – за обособена позиция 1 – ОПУ Бургас, като срещу изпълнението на тези
дейности възложителя по договора се е съгласил да заплаща определено парично
3
възнаграждение. Страните по коментираното съглашение са се споразумели, че
отчитането на извършената работа за дадена дейност става, като на възложителя се
предостави за одобрение от изпълнителя сертификат за изпълнени работи, като в
случай на одобряване на съответния сертификат от изпълнителя се издава фактура,
която подлежи на заплащане от възложителя в 30-дневен срок /чл. 6, ал. 3 от договора/.
Представени и приети за писмени доказателства по делото са Допълнително задание
№ 53-00-828/03.09.2020 г., Допълнително задание № 53-00-1211/11.12.2020 г.,
Допълнително задание № 53-00-784/20.08.2020 г., Извънредно задание № 53-00-
103/02.02.2021 г., Допълнително задание № 53-00-908/13.10.2020 г., Допълнително
задание № 53-00-208/22.02.2021 г., Допълнително задание № 53-00-710/05.07.2021 г.,
Допълнително задание № 53-00-783/20.08.2020 г., Допълнително задание № 53-00-
823/02.09.2020 г., Допълнително задание № 53-00-821/02.09.2020 г., Допълнително
задание № 53-00-310/24.03.2021 г. и Допълнително задание № 53-00-981/13.10.2020 г.,
като всяко едно от тях е подписано и изхожда от възложителя по цитирания договор за
обществена поръчка – АПИ и включва възлагането на изпълнителя на конкретни
видове работи очертани и по количество и стойност.
Сред доказателствата по делото са приобщени и изготвените от изпълнителя и
съответно подписани от възложителя на 29.04.2022 г. сертификати за действително
изпълнени и приети ремонтни работи, както следва : Сертификат № 38,2; Сертификат
№ 39; Сертификат № 40; Сертификат № 43; Сертификат № 45; Сертификат № 46;
Сертификат № 47; Сертификат № 48; Сертификат № 49; Сертификат № 51;
Сертификат № 52; Сертификат № 53; Сертификат № 54; Сертификат № 56; Сертификат
№ 57; Сертификат № 58; Сертификат № 59; Сертификат № 60; Сертификат № 61;
Сертификат № 64; и Сертификат № 65.
Отчитайки приемането на дейностите по възложените от възложителя работи от
изпълнителя са издадени 21 броя фактури за начислени възнаграждения, както следва :
**********/03.05.2022г.; **********/03.05.2022г.; **********/03.05.2022г.;
**********/03.05.2022г.; **********/03.05.2022r.; **********/03.05.2022г.;
**********/03.05.2022г.; **********/03.05.2022r.; **********/03.05.2022г.;
**********/03.05.2022г.; **********/03.05.2022г.; **********/03.05.2022г.;
**********/03.05.2022г.; **********/03.05.2022г.; **********/03.05.2022г.;
**********/03.05.2022г.; **********/03.05.2022r.; **********/03.05.2022r.;
**********/03.05.2022г.; **********/03.05.2022 г.; **********/03.05.2022 г., чиято
обща стойност възлиза на сумата от 22 237 243,53 лв.
Видно от подписано между страните по договора споразумение датиращо от
04.11.2021 г. от възложителя по поръчката е признато, че има задължение към
изпълнителя за заплащане по издадените 21 броя сертификати за изпълнени работи и
издадени по тях фактури, както и че дължи плащане за тях, като същото е отложено за
момент след одобряване от Народното събрание на бюджета на МРРБ, но не по-късно
от 30.06.2022 г.
С покана от 04.07.2022 г. изпълнителят - „К. ТРП Б.****“ се е обърнал към
възложителя по договора за обществена поръчка сключен на 30.03.2020 г. – АПИ, като
го е информирал, че към 01.07.2022 г. агенцията не е изпълнила в цялост паричните си
задължения произтичащи от извършеното изпълнение на дейностите възложени с
договора, чиито размер е посочено да възлиза на сумата от 11 118 621,73 лв. Предвид
това на поканения възложител е предоставен 7-дневен срок за заплащането на
цитираната сума, течащ считано от получаване на поканата. Върху поканата е
отразено, че тя е получена от адресата й на 04.07.2022 г.
Междувременно с решение на Народното събрание за предприемане на действия от
Агенция „Пътна инфраструктура” за осъществяване на дейностите по поддържане на
4
републиканската пътна мрежа (прието на 20 април 2022 г., обн. ДВ, бр. 32 от 26. 4.
2022 г., Решението) от законодателния орган е взето решение за одобряване А.П.И. да
предприеме следните правни и фактически действия: 1. Агенция "Пътна
инфраструктура" да заплати от утвърдения си бюджет за 2022 г. 50 на сто от всички
финансови задължения на Агенцията, възникнали по изпълнени дейности,
сертифицирани до момента на влизане в сила на това решение, възлагани въз основа на
договорите за извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-
възстановителни работи при аварийни ситуации) на републикански пътища,
включително ремонти на отделни пътни участъци, ремонт на мостови съоръжения и
тунели, както и да заплати 100 на сто от всички финансови задължения на Агенция
"Пътна инфраструктура", възникнали по договорите за доставка и монтаж на
ограничителни системи, по договорите за производство, доставка и монтаж на пътни
знаци и по договорите за полагане на маркировка на територията на републиканската
пътна мрежа, както и на задълженията по месечни и извънредни задания по договорите
за извършване на поддържане на републикански пътища; 2. Останалите 50 на сто от
всички финансови задължения на Агенцията по т. 1, възникнали по изпълнени
дейности, сертифицирани до момента на влизане в сила на това решение, се извършват
след решение на Народното събрание, въз основа на доклад, изготвен от
междуведомствената работна група за установяване на изпълнените дейности
(създадена със Заповед № РД-02-14-160 от 7 февруари 2022 г. на министъра на
регионалното развитие и благоустройството и Заповед № ЗМФ-91 от 7 февруари 2022
г. на министъра на финансите) и становище на парламентарната Комисия по
регионална политика, благоустройство и местно самоуправление; 3. Агенция "Пътна
инфраструктура" да предприеме всички необходими правни и фактически действия по
възлагането на нови дейности по сключените договори, за да се обезпечи извършване
на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при
аварийни ситуации) на републикански пътища, доставка и монтаж на ограничителни
системи за пътища, полагане на хоризонтална маркировка и по договорите за
производство, доставка и монтаж на пътни знаци с постоянни и променливи размери
на вертикална сигнализация на републиканските пътища за периода до подписването
на нови договори със съответния предмет с изпълнители, избрани в резултат на
открити процедури по реда на Закона за обществените поръчки, проведени през 2022
г., но не по-късно от 30 септември 2022 г., включително като при необходимост
сключва допълнителни споразумения към договорите по т. 1, със срок на действие не
по-късно от 30 септември 2022 г. Заплащането на задълженията, които ще възникнат от
изпълнението на дейностите по изречение първо, да се извърши от Агенция "Пътна
инфраструктура" от утвърдения бюджет на Агенцията; и 4. Агенция "Пътна
инфраструктура" да предприеме всички необходими правни и фактически действия, за
да бъдат своевременно и напълно завършени всички започнати дейности, възложени
въз основа на действащите към момента договори за извършване на поддържане
(превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни
ситуации) на републикански пътища. Заплащането на задълженията, които ще
възникнат от изпълнението на дейностите по изречение първо, да се извърши от
Агенция "Пътна инфраструктура", от утвърдения бюджет на Агенцията въз основа и в
размера съгласно доклад на междуведомствената работна група за установяване на
изпълнените дейности, посочена в т. 2 от решението.
С решение № 15/28.11.2022 г. на Конституционния съд на Република България,
което е постановено по образуваното к.д. № 10/2022 е обявено за
противоконституционно Решение на Народното събрание за предприемане на действия
от Агенция „Пътна инфраструктура“ за осъществяване на дейностите по поддържане
на републиканската пътна мрежа (прието на 20 април 2022 г., обн. ДВ, бр. 32 от 26
5
април 2022 г.). Решението на Конституционния съд е обнародвано в брой 97 на ДВ на
06.12.2022 г. и съответно е влязло в сила, считано от 10.12.2022 г.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, като от изготвеното и
изслушано заключение по същата се установява, че процесните общо 21 броя фактури,
чиято обща стойност възлиза на 22 237 243,53 лв. са осчетоводени и при двете страни
напълно идентично /с еднакви номера, суми и дати/, като счетоводните операции
съвпадат напълно с представените по делото документи, като съответно за ищеца те са
заведени като вземания, а за ответника като задължения. От изследваните от вещото
лице общо 4 броя преводни нареждания се установявало, че по банковата сметка на „К.
ТРП Б.****“ открита в „Уникредит Булбанк“ АД от страна на А.П.И. са наредени общо
22 230 837,64 лв., като три от преводите предшестват подаването на исковата молба
/сторени са на 18 и 20.05.2022 г./, а един е излъчен след подаване на исковата молба, а
именно – 23.12.2022 г., като възлиза на стойност от 11 112 215, 84 лв. От вещото лице е
констатирано, че разликата до фактурираната сума, за която няма данни за извършено
плащане възлиза на 6 405,89 лв. На последно място от вещото лице е даде отговор за
това, че размерът на лихвата за забава търсена за периода от 01.07.2022 г. до 25.08.2022
г. върху главното вземане от 210 000 лв. предявено, като част от общо вземане възлиза
на стойност от 3 266,67 лв.
За да бъде прието, че съдебно предявеното от ищеца в условията на частичност
парично вземане за договорно възнаграждение по договор за изработка се е породило е
необходимо да се докаже в неговата съвкупност фактически състав от следната група
юридически факти : 1.) наличието на валидно сключен договор за извършване на
поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при
аварийна ситуация/ на републиканските пътища по обособени позиции на територията
на Югоизточен район, които се стопанисват от ответника по смисъла на чл. 19, ал. 1, т.
1 ЗП – за обособена позиция 1 – ОПУ Бургас; 2) изпълнението на възложени от
ответника дейности по пътно поддържане на участъци от републиканската пътна
мрежа на територията на Югоизточен район, съответно приемане от възложителя на
работата извършена от ищеца по поставените му задания; 3) настъпване изискуемост
на задълженията за заплащане на предвиденото възнаграждение за уговорената работа,
както и техният неизплатен размер. От представените в пределите на съдебното дирене
писмени доказателства се установява, че всяка от посочените предпоставки по-горе е
реализирана, като съдебно предявеното за присъждане вземане по чл. 266, ал. 1 ЗЗД е
възникнало в полза на петимата ищци обединили се в ДЗЗД, в качеството им на
изпълнители по сключен договор за обществена поръчка. По реализацията на тези
предпоставки ответника няма възражения, а напротив ги признава чрез направените от
него изявления, чрез процесуалните му представители в открито съдебно заседание.
Доказан е и факта на погашението на общото вземане предмет на частичната искова
претенция, като по делото е прието заключение, в което вещото лице еднозначно дава
отговор за осъществено плащане от страна на АПИ в полза на „К. ТРП Б.****“
реализирано на 23.12.2022 г. в размер на сумата от 11 112 215, 84 лв. Това плащане е
потвърдено и от страните по делото, които го признават като реализирал се след
завеждане на производството факт с правно значение. Признава се и това, че сума в
размер от 6 405,89 лв. също е погасена, като с нея от възложителя в качеството му на
трето задължено лице по запорно нареждане на НАП е осъществено погашение на
публично задължение на един от участниците в гражданското дружество.
Следователно при така разкритите факти имащи правопогасяващ ефект следва да се
направи заключение, че главното вземане предмет на исковата претенция по чл. 266,
ал. 1 ЗЗД в размер на 210 000 лв., като част от общо вземане в размер на 11 118 621,73
лв. е било успешно погасено от длъжника АПИ, с оглед на което посочения иск се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, поради факт реализиран в пределите
6
на висящия процес подлежащ на съобразяване по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД :
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите:
главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото,
като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна
самостоятелност спрямо главното, като правопораждащият го състав включва
релевиране на неизпълнение - липса на дължимо поведение по отношение на главното
задължение. В случая ищците-кредитори извеждат легитимацията си на носители на
вземане за парично обезщетение за забава в плащането на главно тяхно вземане
предявено при условията на частичен иск в размер за сумата от 210 000 лв., за което
сочат че от длъжника-ответник е допуснато закъснение за плащане отвъд падежа му
/30.06.2022 г./, което закъснение е продължило за периода от 01.07.2022 г. до
25.08.2022 г. /датата предшестваща подаването на исковата молба в съда/. Ответникът
на свои ред се позовава, че не следва да носи отговорност за заплащане на подобно
обезщетение, поради това, че пред него е била налице обективна пречка да изпълни
/решение на НС от 20.04.2022 г./ - чл. 81 ЗЗД. От събраните по делото доказателства – в
частност подписаното между страните споразумение от 02.11.2021 г. се установява, че
уговореният падеж за разплащане на главните вземания за възнаграждения следващи се
за извършени, приети и фактурирани дейности по договор за обществена поръчка
сключен на 20.03.2020 г. е 30.06.2022 г. Тоест след тази дата, а именно от 01.07.2022 г.
ответника – АПИ се явява длъжник в положение на забава по отношение на плащането
на посочения изискуем паричен дълг. В конкретния случай тази отговорност на
ответника не следва да бъде ангажирана, поради наличие хипотезата на чл. 81, ал. 1
ГПК, а именно съществуване на обстоятелство от законодателно естество, което
обуславя обективна невъзможност пред АПИ да пристъпи към изпълнение на
възникналия в негова тежест и изискуем спрямо ищците паричен дълг произтичащ от
изпълнението на договора от 20.03.2020 г. На първо място когато се обсъжда
изключването на отговорността на длъжника да отговаря пред кредитора за допуснато
закъснение в заплащането а главен лихвоносен дълг е необходимо да се отбележи, че
приложение на този институт е възможно само когато към момента на проявление на
обективната пречка за изпълнение липсва осъществил се фактически състав на
закъснение при длъжника. В случая обективната пречка пред АПИ да пристъпи към
плащане на падежа – 30.06.2022 г. е осъществена, считано от 26.04.2022 г., когато е
влязло в сила решението на Народното събрание от 20.04.2022 г. в частта му
предвиждаща допълнителен фактически състав пораждащ изискуемостта на
вземанията срещу АПИ. При това положение тази пречка следва да се разглежда, като
породила се преди настъпване изискуемостта, респективно закъснението на длъжника
да плати паричния си дълг. Що се касае до това, дали взетото решение на НС от
20.04.2022 г. следва да се възприема, като обстоятелство покриващо хипотеза на
обективна невъзможност за изпълнение от длъжника, настоящият съдебен състав
намира, че отговора следва да бъде утвърдителен. С посоченото решение на НС пред
длъжника АПИ е поставена изрична законодателна забрана да осъществява плащания
на породили се за него парични задължения в определени техни части /50 на сто от
всички финансови задължения на Агенцията по т. 1, възникнали по изпълнени
дейности, сертифицирани до момента на влизане в сила на това решение, се извършват
след решение на Народното събрание, въз основа на доклад, изготвен от
междуведомствената работна група за установяване на изпълнените дейности
(създадена със Заповед № РД-02-14-160 от 7 февруари 2022 г. на министъра на
регионалното развитие и благоустройството и Заповед № ЗМФ-91 от 7 февруари 2022
г. на министъра на финансите) и становище на парламентарната Комисия по
7
регионална политика, благоустройство и местно самоуправление/, като е въведено
законодателно изискване за реализиране на допълнителна група от материални
предпоставки при обслужване на финансовите задължения по изпълнени и
сертифицирани дейности, произтичащи от сключени договори с изпълнители. В този
контекст, считано от 26.04.2022 г. /датата на влизане в сила на решението на НС от
20.04.2022 г./ до 10.12.2022 г. датата на влизане в сила на Решението на КС за
обявяване противоконституционност на упоменатото решение на НС за разплащане на
задълженията на АПИ сред които и тези към ищците е бил въведен и е съществувал
специален фактически състав, за реализацията на чиито предпоставки от ищците, нито
се поддържа, нито се доказва да са били реализирани за периода на търсеното по реда
на чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение за забава /01.07.2022 г. – 25.08.2022 г./. Същевременно
за ответника-длъжник е съществувала обективна пречка да извърши разплащане при
съобразяване на общите правила на чл. 84 ЗЗД, а като резултат от това същият на
основание чл. 81 ЗЗД трябва да се смята за освободен от отговорността за допуснатото
неизпълнение да се плати в срок до 30.06.2022 г. главното вземане. Изложеното
обуславя неоснователност на предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което същият
следва да бъде отхвърлен изцяло.
В исковата молба от ищците е формулирано и изрично искане към съда за
присъждане на законна лихва върху главното заявено вземане за възнаграждение,
считано от подаване на ИМ в съда до момента на неговото погасяване. Тази претенция
с оглед изложените съображения относно обстоятелството от обективен характер
освобождаващо от отговорност ответника да заплаща обезщетение върху главното
вземане за възнаграждение за времето до 10.12.2022 г. се явява основателна за времето
от 11.12.2022 г. до 22.12.2022 г., когато с оглед обявяване от КС на решението на НС от
20.04.2022 г. за противоконституционно обективната пречка за плащане на главното
вземане е отпаднала и същото като изискуемо е подлежало на плащане от длъжника –
АПИ, съответно на допуснатия период на забава се следва репариране на ищците с
размера на законната лихва. Същата изчислена за периода от 11.12.2022 г. до
22.12.2022 г. /с оглед извършеното на 23.12.2022 г. плащане на лихвоносното главно
вземане/ възлиза на сумата от 700,00 лв.
По разноските :
С оглед изхода на делото отговорността за разноски следва да бъде понесена изцяло
от ищците, тъй като и двата предявени от тях осъдителни иска подлежат на
отхвърляне. По отношение отхвърлянето на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД същото е пряка
последица от неговата неоснователност, а по отношение на отхвърлянето на иска по
чл. 266, ал. 1 ЗЗД причината е извършеното погашение в хода на процеса. Последният
факт обаче не може да послужи, като предпоставка за присъждане на разноски за
ищците, защото в случая по отношение на тази претенция ответника изобщо не може
да се възприема, като страна дала повод за завеждане на исковата молба, тъй като към
момента на подаване на същата – 26.08.2022 г. вземането предмет на иска по чл. 266,
ал. 1 ЗЗД не е имало характера на изискуемо такова. Фактите по настъпване на
изискуемостта и плащането на вземането са настъпили в хода на процеса, което не
следва да се отчита при ангажиране на отговорността за разноски, като само в случай
че изискуемостта бе настъпила към момент предшестващ образуването на делото, а
плащането извършено в хода на процеса, то ответника щеше да бъде отговорен за
покриването на разноските на ищеца, защото ще се разглежда, като дал повод за
започване на делото. Предвид изхода на делото в полза на ответника на основание чл.
78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят разноски за възнаграждение за юрисконсулт
извършил процесуалното му представителство. Съдът определя размерът на това
възнаграждение на сумата от 300 лв.
8
При така изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П. ВДХ“ ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление – гр. София, р-н „Средец“, бул. ****, „С.К.“ АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление – гр. София, р-н „Подуяне“, ул. ****, „Б..“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление – гр. Бургас, ул. ****, „И.Е.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Оборище“, ул. „****“ № 27 и „Щ.“
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. **** срещу
А.П.И., Булстат ****, с адрес – гр. София, пл. **** частичен иск с правно основание
чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 210 000 лв., съставляваща част от
общо вземане в размер на сумата от 11 118 621,73 лв., представляваща стойност на
уговорени и незаплатени възнаграждения за извършени и приети с издадени
сертификати дейности/работи по сключен договор РД-38-8/30.03.2020 г. и
Споразумение с вх. № 53-00-11293 от 04.11.2021 г., за стойността на които СМР са
издадени 21 броя фактури в периода от 03.05.2022 г. до 03.05.2022 г., както и частичен
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 3 266,76
лв., съставляваща част от общо вземане в размер на сумата от 172 956,34 лв. -
представляваща начислено обезщетение за забава върху главно вземане /210 000 лв.,
съставляващо част от сумата 11 118 621,73 лв./ за периода от 01.07.2022 г. до
25.08.2022 г.
ОСЪЖДА А.П.И., Булстат ****, с адрес – гр. София, пл. **** да заплати на „П. ВДХ“
ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Средец“, бул. ****,
„С.К.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Подуяне“, ул.
****, „Б..“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. Бургас, ул. ****, „И.Е.“
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Оборище“, ул. „**** и
„Щ.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. **** сумата в
размер на законната лихва върху погасеното главно вземане от 210 000 лв. изчислена за
периода от 11.12.2022 г. до 23.12.2022 г.
ОСЪЖДА „П. ВДХ“ ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление – гр. София, р-
н „Средец“, бул. ****, „С.К.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр.
София, р-н „Подуяне“, ул. ****, „Б..“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление –
гр. Бургас, ул. ****, „И.Е.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. София,
р-н „Оборище“, ул. „**** и „Щ.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр.
София, ул. **** да заплатят на А.П.И., Булстат ****, с адрес – гр. София, пл. ****, на
основание чл. 78, ал. 3, във връзка с ал. 8 ГПК сумата в размер от 300 лв. – възнаграждение
за юрисконсулт за осъщественото процесуално представителство на ответника в
производството развило се пред Софийски градски съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9