НОХД № 281/2017 г. по описа на Районен съд Пазарджик

         

         

МОТИВИ:

           

Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимия А.П.С. с ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Пазарджик, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, осъждан, безработен, постоянен адрес:*** за това, че в гр. Пазарджик, след като е осъден с решение № 1065/17.12.2010 г. по гр.д. № 4202/2010 г. на Районен съд Пазарджик, влязло в законна сила на 17.12.2010 г. да издържа свои низходящи - малолетните си дъщери А.А.С. с ЕГН ********** и И.А.С. с ЕГН ********** чрез тяхната майка и законен представител Л.И.С., както и със спогодба за увеличаване на размера на дължимата издръжка, постигната по гр.д. № 2439/2012 г. на Районен съд Пазарджик, влязла в законна сила 14.12.2012 г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 25 месечни вноски от по 120.00 лева за всяко от децата за периода от месец януари 2015 г. до месец януари 2017 г., общо 6 000.00 лева, като деянието е извършено при условията на повторност, след като е осъден с влезли в сила присъди по НОХД № 2258/2012 г. и НОХД № 41/2015 г. на Районен съд Пазарджик - престъпление по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.

Подсъдимият се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение, като заявява, че не работи и затова не плаща редовно издръжката, но има наследствени имоти, които смята да продаде, за да плати дължимата издръжка, като в хода на делото е заплатил сумата от 2000 лв.

Прокурорът заявява, че поддържа обвинението, като пледира за признаване на подсъдимия за виновен по така повдигнатото обвинение и налагане на наказание лишаване от свобода.

По делото няма предявен граждански иск и няма конституиран граждански ищец. Няма  конституиран частен обвинител.

Защитата счита, че подсъдимият е изпълнил задължението си, тъй като за инкриминирания период майката на децата е получавала суми от Община Пазарджик за издръжка за децата в общ размер 4000 лв., подсъдимият е заплатил останалите 2000 лв., поради което и не следва да бъде наказан. Алтернативно счита, че ако подсъдимият бъде признат за виновен, не следва да му се налага наказание лишаване от свобода, за да може да работи и за в бъдеще да плаща дължимата издръжка.

Подсъдимият в дадената му последна дума не взима становище.

 

Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А.П.С. сключил граждански брак със свидетелката Л.И.С. на 21.07.2000 г. От съвместното им съжителство на *** г. се родило детето А.С., а на *** г. се родило детето И.С.. Бракът на подсъдимия С. и свидетелката С. бил прекратен с Решение № 1065 на Районен съд Пазарджик от 17.12.2010 г. по гражданско дело № 4202/2010 г., като упражняването на родителските права било предоставено на майката Л.С., а подсъдимият А.С. бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на по 80.00 лева за всяко от двете деца чрез тяхната майка и законна представителка. Решението влязло в законна сила на 17.12.2010 г. Тъй като подсъдимият С. не изпълнявал задължението си, с присъда № 276/24.11.2011 г. по НОХД № 1306/2011г. на Районен съд Пазарджик той бил осъден за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК. Присъдата влязла в законна сила на 10.12.2011 г. и обхваща период на неизпълнение от м. януари 2011 г. до м. май 2011 г. Със съдебно одобрена спогодба по гражданско дело № 2439/2012 г. на Районен съд Пазарджик размерът на дължимата издръжка за всяко от двете деца бил увеличен от 80.00 лева на 120.00 лева. Спогодбата влязла в законна сила на 14.12.2012 г. След одобряване на спогодбата за увеличение на размера на дължимата издръжка, подсъдимият С. продължил да не изпълнява задължението си за плащане. Затова свидетелката С. за втори път сигнализирала Районна прокуратура Пазарджик. С присъда № 31/31.01.2013 г. по НОХД № 2258/2012г. на Районен съд Пазарджик подсъдимият С. бил осъден за извършено престъпление по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК. Присъдата влязла в законна сила на 16.02.2013 г. и обхваща период на неизпълнение от м. януари 2012 г. до м. декември 2012 г. След второто осъждане подсъдимият С. продължил да не изпълнява задължението си. Свидетелката С. ***.03.2015 г. по НОХД № 41/2015г. на Районен съд Пазарджик подсъдимият С. бил осъден за извършено престъпление по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК. Присъдата влязла в законна сила на 21.03.2015 г. и обхваща период на неизпълнение от м. февруари 2013 г. до м. декември 2014 г. От месец януари 2015г. подсъдимият А.С. продължил да не изпълнява задължението си, като не заплатил нито една месечна вноска по дължимата издръжка. Затова през месец ноември 2016 г. свидетелката С. сигнализирала за пореден път прокуратурата. Било образувано настоящето дело, като е внесен обвинителен акт против подсъдимия. В хода на делото е установено, че подсъдимият С. е заплатил сумата от 2000 лв. на майката на децата си – свидетелката С.. Установено е също така, че за инкриминирания период свидетелката С. *** общо сумата в размер на 4000 лв. за издръжка на двете деца.

 

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на самопризнанието на подсъдимия А.П.С. и дадените от него обяснения, които се подкрепят от  показанията на свидетелката  Л.И.С., както и от приложените писмени  доказателства  – Решение № 1065 на Районен съд Пазарджик от 17.12.2010 г. по гражданско дело № 4202/2010 г., спогодба по гражданско дело № 2439/2012 г. на Районен съд Пазарджик, протоколи за предупреждение по ЗМВР, 2 броя удостоверения за раждане на дете, удостоверения и писма от Община Пазарджик, справка за съдимост, характеристична справка и ДСМПИС. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката – те са ясни, категорични и логични, като се подкрепят и от останалите доказателства по делото, включително и от признанието и обясненията на самия подсъдим.

 

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка е видно, че подсъдимият А.П.С. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, тъй като в гр. Пазарджик, след като е осъден с решение № 1065/17.12.2010 г. по гр.д. № 4202/2010 г. на Районен съд Пазарджик, влязло в законна сила на 17.12.2010 г. да издържа свои низходящи - малолетните си дъщери А.А.С. с ЕГН ********** и И.А.С. с ЕГН ********** чрез тяхната майка и законен представител Л.И.С., както и със спогодба за увеличаване на размера на дължимата издръжка, постигната по гр.д. № 2439/2012 г. на Районен съд Пазарджик, влязла в законна сила 14.12.2012 г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 17 месечни вноски от по 120.00 лева за всяко от децата за периода от месец август 2015 г. до месец януари 2017 г., общо 4080 лева, като деянието е извършено при условията на повторност, след като е осъден с влезли в сила присъди по НОХД № 2258/2012 г. и НОХД № 41/2015 г. на Районен съд Пазарджик. Съдът намира за установени и доказани безспорно всички елементи на престъпния състав. С оглед събраните доказателства по делото – обстоятелството, че подсъдимият е заплатил на свидетелката С. сумата от 2000 лв., без да е посочил за кои месеци става въпрос, ще следва да се приеме, че той е погасил най-старите си задължения, а именно за периода януари 2015 г. – юли 2015 г. в общ размер на 1920 лв. Това е така по силата на чл.76, ал.1 от ЗЗД, според който при няколко еднородни задължения към едно и също лице, длъжникът може да посочи кое от тях погасява, а ако не го направи - погасяват се най-старите.

От обективна страна доказателствата сочат, че за инкриминирания период подсъдимият не е заплатил издръжката за децата си за 17 месечни вноски по 120 лева за всяко от децата или общо дължима сума в размер на 4080 лева.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че дължи издръжка на своите деца, независимо от финансово си положение, но въпреки това не е заплатил същата. Настоящото престъпление е извършено от Йорданов, след като е осъден с присъди по НОХД № 2258/2012 г. и НОХД № 41/2015 г. на Районен съд Пазарджик, затова и престъплението се явява повторно по смисъла на чл.28, ал.1 от НК. По отношение на доводите на защитата, че подсъдимият е изпълнил задължението си, тъй като за инкриминирания период майката на децата е получавала суми от Община Пазарджик за издръжка за децата в общ размер 4000 лв., а подсъдимият е заплатил останалите 2000 лв., поради което и не следва да бъде наказан, съдът счита същите за неоснователни. Извършеното от подсъдимия деяние касае за вменено от чл.143, ал.2 СК задължение на родителите да плащат издръжка на своите ненавършили пълнолетие. Задължението по силата на закона тежи върху подсъдимия. Обстоятелството, че Община Пазарджик подпомага парично бившата му съпруга в отглеждането на децата им, не освобождава по-никакъв начин подсъдимия от неговото законово задължение. Нещо повече – разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК е категорична, че деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия, т.е. задължението следва да бъде изпълнено изцяло от него, такова, каквото е дължимо. Нещо, което категорично не е налице в случая. Все пак с оглед събраните доказателства за плащане на част от инкриминираната сума, подсъдимият ще следва да се признае за невинен в тази част на обвинението, а именно за периода януари 2015 г. – юли 2015 г. в общ размер на 1920 лв., като бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК за 17 месечни вноски от по 120.00 лева за всяко от децата за периода от месец август 2015 г. до месец януари 2017 г., общо 4080 лева.

 

По наказанието:   

          При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1 от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК относно неговото определяне.

Съдът прецени като сравнително висока обществената опасност на извършеното от подсъдимия деяние, тъй като се касае за вменено от чл.143, ал.2 СК задължение на родителите да плащат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, тъй като интересите на децата и осигуряването им на нормални условия за развитие са преимуществени, а грижите за подрастващите са от първостепенна важност за всяка държава.

          Съдът прецени като сравнително висока обществената опасност и на самия подсъдим, който е осъждан вече не един път за подобно деяние, очевидно не полага общественополезен труд и като цяло има недобри характеристични данни.

          Съдът прецени като смекчаващи отговорността обстоятелства фактът, че подсъдимият все пак полага усилия да плаща дължимата издръжка, както и направеното самопризнание и оказаното пълно съдействие на органите на досъдебното производство за разкриване на обективната истина, включително безупречното процесуално поведение в съдебното производство.           

Подбудите за извършване на престъплението от подсъдимия се коренят в незачитането на установения в страната правов ред  и заниженото родителско самосъзнание.

При тези данни съдът определи на подсъдимия А.П.С. наказание за престъплението по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК  пробация при следните мерки за контрол и въздействие: задължителна регистрация  по настоящ адрес с честота  за явяване и подпис два пъти седмично за срок от една година, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото в рамките на една година, както и обществено порицание, което да се изпълни чрез разлепване на присъдата на таблото за съобщенията в Община Пазарджик за срок от един месец. Съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия не се налага да му бъде наложено наказание лишаване от свобода. На същия следва да бъде даден шанс да работи, за да издържа децата си, а това няма как да стане, ако изтърпява ефективно наложено му наказание лишаване от свобода. В тази връзка и съдът постанови пробационната мярка 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото в рамките на една календарна година, за да може подсъдимият да придобие необходимите трудови навици, които да изградят у него желание да полага общественополезен труд. Определянето на наказанието пробация е в интерес и на самите деца, за да може да получават редовно своята издръжка, а интересът на децата, макар и да не е основополагащ за един наказателен процес, следва да се има предвид с оглед все по-широкото ориентиране на европейското законодателство към добрите практики на т. нар. възстановително правосъдие. Съдът намира така определените мерки и срокове на наказанието пробация за подходящи и справедливи с оглед на конкретния случай. Така определеното наказание ще изиграе своята роля за постигане целите по чл.36 от НК както по отношение на самия подсъдим, така и по отношение на останалите членове на обществото. Така преценения период на пробация е достатъчно дълъг и по време на изтърпяването му подсъдимият ще има възможност да осмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото. В същото време това наказание ще му даде възможност да работи, за да заплаща в бъдеще издръжката на децата си. Така определените срокове се явяват и достатъчно дълги с оглед постигане и на другата цел, преследвана от закона – да се отнеме възможността на лицето да върши други престъпления. Разлепване на присъдата по местоживеене *** за срок от един месец пък ще има своето въздействие по линия на генералната превенция за останалите членове на обществото.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: