РЕШЕНИЕ
№………
гр.Радомир, 10.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Радомирският районен съд - гражданска колегия, ІІІ
състав в публичното заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен съдия : Татяна Тодорова
при секретаря: В.К., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 1131 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „А.з.с.н.в.“
ЕАД с ЕИК *********
със
седалище и адрес на управление:***, офис – сграда Л., ет.., офис . чрез пълномощника си ю.к. Г. е предявил обективи
кумулативно съединени искове против С.А.С., с ЕГН ********** ***.
В исковата молба се твърди се, че
на 20.04.2017 г. било подписано допълнително споразумение за цедиране на
вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
20.04.2017 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ищеца, по силата на който
вземането на банката спрямо ответника произтичащо от договор за стоков кредит №
…. от 30.04.2016 г. било прехвърлено на ищеца с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности, включително с всички лихви, такси и комисионни и други
разноски на дружеството – кредитор, което било индивидуализирано в приемо –
предавателен протокол от 15.06.2017 г., към допълнително споразумение от
20.04.2017 г. за цедиране на вземания към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 20.04.2017 г. Сочи, че съгласно договора
цесионера се е задължил от името на цедента да изпраща уведомление за
извършената цесия, за което е изрично упълномощен от банката. Твърди, че в
изпълнение на така поетото задължение до ответника било изпратено уведомление
за извършената цесия, което се върнало в цялост, като било изпратено ново, по
което обратната разписка не се била върнала към датата на предявяване на иска.
Твърди, че на 30.04.2016 г. между
„Банка ДСК“ ЕАД и С. бил сключен договор за стоков кредит № ….., при спазване
разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК), като с подписване на
договора ответникът е заявил, че му е била предоставена своевременно
преддоговорна информация по смисъла на чл.5 от ЗПК и общите условия, с оглед
вземане на информирано решение за неговото сключване. Сочи, че съгласно
договора кредиторът се е задължил да отпусне на Ненков стоков кредит в размер
на 1587.43 лева за закупуване на следните стоки и услуги, продавани от „Т.Б.“
ЕАД (търговец), а именно: усилвател „PANASONIC MAX 4000“ – 1 брой на стойност от 1399.00
лева и сключена чрез банката застраховка с „Г.Ж.“ ЕАД и „Г.З.“ ЕАД по пакет
„Стандарт +“ за лица от 18 до 64 годишна възраст с еднократна застрахователна
премия в размер на 188.43 лева. Твърди, че в договора ответникът се е съгласил
предоставеният му кредит да бъде усвоен еднократно чрез превод на сумата по
банкова сметка ***, като извършеното плащане съставлява изпълнение на
задължението на кредитора да предостави кредита на кредитополучателя. Сочи, че
за сключения договор банката е издала уведомително писмо до търговеца от
30.04.2016 г., в което било посочено, че търговеца е издал фактура с № ….. на
името на клиента за закупуването на стоката, а ответникът е декларирал, че е
получил от търговеца стоката, описана във фактурата, чиято стойност е
финансирана с договора за кредит. Твърди, че с извършеното плащане към
търговеца, банката е изпълнила задължението си да предостави на ответника
кредита, предмет на договора, като за потвърждаване на плащането търговецът е
издал фактура № ….. от 30.04.2016 г. на стойност от 1399.00 лева, в която бил
посочен начин на плащане с ДСК кредит, а застрахователят е издал сертификат № …/30.04.2016
г. Сочи, че кредита бил договорен за олихвяване с фиксиран лихвен процент в
размер на 37,17 %, на стойност от 307.18 лева, а общата сума на плащанията
възлизала в размер на 2240.87 лева. Твърди, че ответникът се задължил да върне
сумата в срок от 24 месеца или до 30.04.2018 г. на 24 месечни погасителни
вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Сочи, че
съгласно раздел VІ, чл.12 от Общите условия към договора, при забава в
плащането на месечна погасителна вноска от деня следващ падежната дата,
определена в погасителния план,, частта от вноската представляваща главница се
била олихвявала с договорения лихвен проценти, увеличен с надбавка за забава в
размер на 10 процентни пункта, като на това основание, на ответника била
начислена и лихва за забава за периода от 20.10.2016 г. до датата на подаване
на заявлението в съда в размер на 204.50 лева. Твърди, че ответникът е погасил
до датата на предявяване на иска сума в размер на 658.58 лева, с която били
погасени следните задължения: договорна лихва в размер на 346.26 лева и главница
в размер на 312.32 лева.
Сочи, че за събиране на сумите
било подадено заявление с искане за издаване заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 966/2018 г. на РдРС, като в
полза на ищцовото дружество била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за процесните суми.
Искането към съда е да постанови
решение, по силата на което да признае за установено, че ответника дължи на
ищцовото дружество по договор за стоков кредит № … от 30.04.2016 г., исковите
суми, присъдени му със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 966/2018 г., а именно: сумата в размер на 1275.11 лева –
главница за периода от 20.10.2016 г. до 30.04.2018; договорна лихва в размер на
307.18 лева за периода от 20.01.2017 г. до 30.04.2018 г., лихва за забава в
размер на 204.50 лева за периода от 20.10.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист до окончателното погасяване на дълга, като им се присъдят направените по
заповедното и исковото производство
разноски.
В потвърждение на изложеното в
исковата молба, към същата са приложени писмени доказателства.
В срока за отговор, ответника С.А.С. чрез
назначеният му особен представител адв. П. е депозирал отговор на исковата
молба, с който предявеният иск е оспорен по основание и размер, като се твърди,
че ответникът не дължи процесните суми, тъй като приложените към исковата молба
писмени доказателства не били подписани от ответника и той не се явява страна
по същите. Твърди се, че липсва процесуална легитимация у ищеца да води
установителен иск, тъй като процесуалната му легитимация произтичала от договор
за цесия, който не бил съобщен на ответника. Излага доводи, че представеното с
исковата молба уведомление за цесия няма достоверна дата, като било създадено
единствено за нуждите на настоящето производство. Сочи, че исковата молба не е
връчена на ответника, поради което и С. няма как да възприеме приложеното към
исковата молба уведомление за цесия. Твърди, че от изложеното в исковата молба
и представените писмени доказателства, не става ясно как са изчислени и начислени
претендираните суми за главница и лихви, за кой период се отнасят, както и кога
точно са извършени плащанията от ответника в размер на 658.58 лева. Сочи, че
предоставеният кредит не е обявен за предсрочно изискуем спрямо ответника, като
обявяването на предсрочната изискуемост било съществен елемент, който бележи
правният момент, в който задължението става изискуемо. Оспорен е приложеният
към исковата молба договор за стоков кредит, както и направеното искане от
ищеца за присъждане на разноски, като се твърди, че същото не следва да бъде
уважавано.
В
съдебно заседание и в депозирана по делото писмена защита, ищцовата страна се
чрез ю.к. Г., поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се
присъдят направените по делото разноски.
В съдебно
заседание и чрез депозирани по делото писмени молби и писмени бележки ответника
чрез назначения му особен представител – адв. П., оспорва предявените искове и
моли съда да ги отхвърли като неоснователни и недоказани.
Радомирският
районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено
следното:
От приложено към настоящето дело ч. гр. д. № 966/2018
г. на РдРС, се установява, че ищецът е депозирал заявление с искане за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 02.10.2018 г., като в негова
полза е издадена заповед № 826 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 02.10.2018 г., с която е разпоредено, ответникът да заплати на ищеца
следните суми: сумата от 1275.11 лева – главница по договор за стоков кредит № …./30.04.2016
г. за периода от 20.10.2016 г. до 30.04.2018 г., сумата от 307.18 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 20.01.2017 г. до 30.04.2018 г.,
обезщетение за забава в размер на 204.50 лева за периода от 20.10.2016 г. до
02.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 02.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 35.74 лева – държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение. В заповедта е посочено, че вземането произтича от договор за
стоков кредит № ….. от 30.04.2016 г. между “Банка ДСК” и ответника, като
впоследствие вземането по договора било прехвърлено от страна “Банка ДСК” ЕАД в
полза н.“А.з.с.н.в.” АД, понастоящем “А.з.с.н.в.” ЕАД, по силата на Рамков
договор за продажба на вземания (цесия) от 20.04.2017 г. и приложение № 1 към
Рамков договор за продажба на вземания (цесия) от 15.06.2017 г.
Заповедта
е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което с
разпореждане от 23.10.2018 г., съдът е указал на заявителя на основание чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК, че може да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок. Искът е предявен в срока чл.414, ал.4 от ГПК
Претенциите,
предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч. гр. д. № 966/2018 г. по описа на РдРС, е и предмет на настоящата искова
молба, като са напълно идентични.
По
делото е приложен договор за стоков кредит № … от 30.04.2016 г., съгласно който
"Банка ДСК" ЕАД е предоставила на ответника С.А.С., сумата от 1587.43
лева за закупуване/заплащане на стока от “Т.Б.” ЕАД – усилвател PANASONIC MAX 4000 – 1 брой, на стойност от 1399 лева, както и
за сключване чрез “Банка ДСК” ЕАД на застраховка с “Г.Ж.” ЕАД и “Г.З.” ЕАД на
следния пакет: “Стандарт+” за лица от 18 до 64, с еднократна застрахователна
премия в размер на 188.43 лева, за срок от 24 месеца, считано от датата на
неговото усвояване. Кредитът е следвало да се погасява съгласно погасителен
план, като падежа за издължаване на месечните вноски е 20-то число от месеца.
Кредита се олихвявал с фиксиран лихвен процент, който към датата на договора е 37.17
% годишно или 0,1032 % на ден с годишен процент на разходите по кредита е 44.27
%. В договора е посочено, сумата предоставена за закупуване на стоката, да бъде
усвоена еднократно, безкасово, по сметка на Търговеца, а сумата на кредита
предоставена за финансирането на застраховката да се усвои еднократно,
безкасово по сметка на посочените застрахователи. Съгласно погасителния план,
носещ подписа и на кредитополучателят, предвидени са 23 месечни вноски, всяка в
размер на 94.72 лева и една последна изравнителна вноска от 62.31 лева, като
датата на първата погасителна вноска е 20.05.2016 г., а на последната на 30.04.2018
г.
По
делото е приложен касов бон, от който се установява, че заемната сума в размер
на 1399 лева е постъпила при търговеца, за която е и отпуснатия на С.С. кредит, като в касовия бон, С. е положил и подпис на
получател.
На 20.04.2017
г. между "Банка ДСК" ЕАД, гр. София и "А.с.н.в." ЕАД, *** е
сключен Рамков договор за покупко – продажба на вземания (цесия) и допълнително
споразумение за цедиране на вземания към рамков договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от 20.04.2017 г. от 20.04.2017 г., с които цедентът
"Банка ДСК" ЕАД, гр. София е прехвърлил на ищеца вземанията си,
описани по вид и размер в Приложение № 1, неразделна част от договора. Съгласно
Приложение № 1, сред прехвърлените вземания, под № 5224 е и това по Договор за
стоков кредит № 181976, с длъжник С.А.С. от 30.04.2016 г., сключен между “Банка
ДСК” ЕАД и ответника.
С
Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът "Банка
ДСК"ЕАД, гр. София е потвърдил прехвърлянето на вземанията, предмет на
договора за покупко-продажба на вземания, сключен на 20.04.2017 г. и допълнително
споразумение от 20.04.2017 г., като сочи и датата на прехвърляне – 20.04.2017
г.
От
приложеното по делото пълномощно се установява, че цедентът “Банка ДСК “ЕАД
изрично е упълномощил цесионера – ищеца “А.з.с.н.в.”
ЕАД с правото да уведоми от името на цедента всички длъжници
(кредитополучатели, съдлъжници и поръчители) по вземанията по кредити, които
Банката е цедирала с допълнително споразумение, сключено на 20.04.2017 г., във
връзка с изпълнение на законовото задължение на упълномощителя по чл.99, ал.3
от ЗЗД.
Към
исковата молба е приложено и Уведомление до С.А.С., съгласно което "А.з.с.в."
ЕАД уведомява длъжникът, че е налице прехвърляне на вземането му като новия му
кредитор е "А.з.с.н.в." ЕАД, ***, което е получено от ответника, чрез
назначения му особен представител с преписа на исковата молба.
Видно
от назначената, приета и неоспорена от страните съдебно счетоводна експертиза,
процесното вземане не е погасено от ответника, като размера на дълга е от 1275.11
лева – главница, договорна лихва по кредита в размер на 307.18 лева за периода
от 20.01.2017 г. до 30.04.2018 г. и обезщетение за забава за периода от 20.10.2016
г. до 02.10.2018 г. в размер на 204.50 лева. От заключението на вещото лице се
установява, че “Банка ДСК” ЕАД е превела на търговеца “Т.Б.” на 30.04.2016 г.
сумата в размер на 1399.00 лева за закупуване на стоката предмет на договора за
кредит. Досежно застрахователната премия, вещото лице е установило, че
отпуснатия стоков кредит от 30.04.2016 г., „Банка ДСК“ ЕАД е сключила
застраховка със застрахователя „Г.Ж.“ ЕАД и „Г.З.“ ЕАД по пакет „Стандарт+“ за
лица от 18 до 64 годишна възраст, с еднократна застрахователна премия в размер
на 188.43 лева. Вещото лице е установило, че ответникът на 30.04.2016 г. е дал
съгласие за присъединяване към групата на застрахованите лица по групов договор
за застраховка на кредитополучателите по стокови кредити с предвидените за
покритие рискове по пакет „Стандарт+“ за лица от 18 до 64 годишна възраст, като
след подписване на съгласието от кредитополучателя и усвояване на стоковия
кредит, застрахователят е издал сертификат № 181976/30.04.2016 г., съгласно
Общите условия на Застрахователя. Вещото лице е установило, че била открита
сметка на кредитополучателя от нея на 30.04.2016 г. е преведена по сметка на
застрахователя сумата на застрахователната премия по договора за стоков кредит
№ ……./30.04.2016 г., като в периода от 25.05.2016 г. до 20.11.2016 г.,
ответникът е извършил частично плащане по договора в размер на 571.06 лева.
Горната
фактическа обстановка се установява от приетите и неоспорени от страните
писмени доказателства, изслушаната и приета съдебно-икономическа експертиза,
както и приложеното ч.гр.д. № 966/2018 г. на РдРС.
Радомирският
районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие
следното:
Предявеният
иск е допустим, като подаден в законоустановения по чл.422, ал.1, вр. чл.415,
ал.4 вр. ал.1, т.1 от ГПК срок, и от надлежна активно легитимирана за това
страна. В тази връзка преди да разгледа спора по същество, съдът следва да се
произнесе по въведените от ответника възражения за липса на активна процесуална
легитимация на ищеца за предявяване на иска.
Не се спори
между страните, че с Рамков договор за покупко- продажба на вземания (цесия) от
20.04.2017 г. и допълнително споразумение към него от 20.04.2017 г. вземането
на "Банка ДСК"ЕАД спрямо ответника е прехвърлено на ищеца. Ответника
противопоставя възражения, че ищеца не е активно легитимиран да предяви иска,
тъй като не е уведомен за извършената цесия.
В
случая следва да се има предвид, че съгласно постоянна практика на ВКС,
обективирана в Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС и
постановените по реда на чл.290 от ГПК решения: решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д.
№ 5759/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о., за да произведе цесията действие спрямо
длъжника на основание чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/
трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на
задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е
длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни
задължението си точно, като плати на надлежно легитимирано лице, което е
носител на вземането. Правно релевантно за действието на цесията е съобщението
до длъжника, извършено от предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението,
извършено от новия кредитор /цесионера/.
Независимо
от горното, допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне
съгласно чл.9 от ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия
кредитор /цесионера/ да извърши съобщаването на цесията до длъжника, като негов
пълномощник. В този случай, представителната власт възниква по волята на
представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл.36 от ЗЗД, като обемът й
се определя според това, което упълномощителят е изявил, съгласно чл.39 от ЗЗД.
Съдът намира, че упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на
чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.
Няма
спор по обстоятелството, че вземането по въпросния договор за стоков кредит е
било прехвърлено с договор за цесия от кредитора "Банка ДСК" ЕАД към
ищеца, който се задължава да уведоми длъжника за цесията. По смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на
вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато му е съобщено от
предишния кредитор. В този смисъл по делото е представено и пълномощно, от
което е видно, че ищцовото дружество е упълномощено да уведомяват съгласно
разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, всички длъжници за прехвърлянето към „А.з.с.н.в.“
ЕАД н. вземанията на кредитора по договора за прехвърляне на вземания, като
извършват всички необходими правни и фактически действия с оглед надлежно
уведомяване на длъжниците по вземанията, предмет на договора за прехвърляне на
вземания. Ответникът в депозирания по делото отговор на исковата молба, чрез
назначения му особен представител спори, че не е уведомяван по реда на чл.99 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземанията, в който смисъл твърди, че е
опорочена процедурата по неговото уведомяване. Не се спори обаче, че приложение
към исковата молба е уведомление за извършено прехвърляне на вземания, изходящо
от ищцовата страна, което е получено от особения представител на ответната
страна. Т.е. с връчване на исковата молба с приложенията й, за което е
безспорно, че същите са получени от ответника чрез назначения му особен
представител, той се счита за уведомен за прехвърленото вземане, доколкото вече
се явява известeн, че има нов кредитор. С оглед на тези факти следва да се
приеме, че уведомяването е извършено от цесионера, който е изрично овластен от
цедента за това, с исковата молба, към която е приложен договорът за цесия. В
този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в Решение №78 от 09.07.2014г.
по т.д.№2352/2013г. на ВКС, ТК, II т. о, в което се приема, че цесията следва
да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с
която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане.
Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на
спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение
към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от РдРС при постановяване
на настоящето решение, с оглед императивното правило на чл. 235, ал.3 от ГПК. В
този смисъл е решение №109/13.07.2016 г., по дело № 1050/2015 г. на ВКС, ТК, I
т.о. От друга страна след като законът не поставя специални изисквания за
начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на
същото в рамките на съдебно (заповедно и/ или исково) производство е напълно
редовно. Както вече, бе посочено уведомлението приложено към исковата молба е
достигнало до длъжника и представлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде
съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване
на иска, на основание чл. 235, ал.3 ГПК, поради което следва да
се приеме, че е налице валидно съобщаване, по пълномощие от цедента на цесионерът
да извърши такова съобщаване, тъй като не се касае за лично непрехвърлимо
действие. В този смисъл са Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г.,
Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. Следва да се има предвид,
че трайната съдебната практика приема, че съобщаването за сключен договор за
цесия може да се извърши с исковата молба, стига към същата да са приложени
съответните документи. В случая към исковата молба са приложени както договорът
за цесия, допълнителното споразумение към него, приложение № 1 и уведомление до
длъжника от името на цедента, така и пълномощно за цесионера да извърши
уведомяването. В този смисъл изискването на чл. 99, ал.4 от ЗЗД е спазено, тъй като в
случая не се касае до лично и незаместимо действие, поради което няма пречка
същото да се осъществи от пълномощник, особено ако се вземе в предвид, че
съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а само за
противопоставимост /в този смисъл Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр.
д.№ 5759/2014 г., III г. о./. Няма доказателства по делото, че ответника е
извършил плащане на търсените суми на стария кредитор, за да се освободи от
отговорност, като по този начин целта на закона, свързана със съобщаването за
прехвърленото вземане, е изпълнена, а длъжникът- защитен, ако евентуално е
престирал на ненадлежния кредитор. От всичко изложено дотук, в случая се налага
изводът за това, че цесията е валидно противопоставима на ответника и тя
легитимира ищеца като надлежен кредитор на дълга по кредита, който има правото
да претендира търсените суми в качество на цесионер.
От
съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на
правата и задълженията по същия, съдът намира, че е налице договор за заем по
смисъла на чл.240 от ЗЗД.
За да
се уважи иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД следва да са налице
следните материалноправни предпоставки: предаване от кредитора на ответника на
паричната сума предмет на договора за заем, писмена уговорка за заплащане на
възнаградителна /договорна/ лихва в претендирания размер, изискуемост на
задължението за заплащане на главница, възнаградителна лихва, както и размера
на вземането за главница, възнаградителна лихва.
От
приложения по делото договор за стоков кредит се установява, че на 30.04.2016
г. между ответника и "Банка ДСК" ЕАД е сключен договор стоков кредит,
който е договор за заем, по смисъла на чл.240 от ЗЗД. Договорът е надлежно
подписан от ответника, макар и не обозначените за това места, и в този смисъл
удостоверява предаването на заемната сума в размер на 1399.00 лева от
заемодателя на заемателя, преведена на търговец – „Т.Б.“ ЕАД за закупуване на
стока, за което е и бил отпуснат заема на кредитополучателя и преведена застрахователната
премия в размер на 188.43 лева по сметка на застрахователя. Сключването на
договора е било удостоверено с положените подписи на всяка страница от договора
и погасителния план към него, които не са оспорени от ответника, независимо от
твърдението на неговия особен представител, че договорът не е подписан. Както
договора за стоков кредит, така и погасителния план към него, съдържат един и
същ подпис, положен от ответника на различно място от определеното за целта, но
този факт сам по себе си не означава, че същият не е сключен. В подкрепа на
този извод са и извършените от ответника плащания в периода от 25.05.2016 г. до
20.11.2016 г., като по делото не се твърди друг да е извършил плащанията от
името на ответника. Факта на извършени от ответника плащания по отпуснатия му
стоков кредит се потвърждава от изслушаната, приета и неоспорена от страните
съдебно – икономическа експертиза, която съдът кредитира изцяло при
постановяване на настоящето решение. В тази връзка е и представения по делото
касов бон дубликат, неоспорен от страните, в който ответникът лично, чрез полагане
на подписа си е удостоверил извършеното плащане с предоставената му договора за
стоков кредит кредитна карта в размер на 1399.00 лева. От тук следва извода, че
частният документ съставлява доказателство за това, че изявлението е направено
от страните по договора, съгласно чл.180 от ГПК.
От
заключението на вещото лице, се установява, че отпуснатата парична сума на
ответника е преведена по сметка на търговеца, а също така и застрахователната
премия е преведена по сметка на застрахователя. Поради това съдът приема, че
договорът е породил валидно правоотношение между страните.
От
приложения и неоспорен от страните договор за стоков кредит от 30.04.2016 г. се
установява, че срокът за издължаване на кредита е 24 месеца, считано от датата
на неговото усвояване, а именно от 30.04.2016 г., като съгласно погасителния
план, вноските са 24, от които 23 месечни вноски в размер на 94.72 лева, с
падеж на 20–то число на съответния месец и една последна вноска в размер на 62.31
лева, с падеж на 30.04.2019 г.
От приетата
и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза се установява, че
последното плащане по договора от ответника е на 20.11.2016 г., когато е
заплатил на „Банка ДСК“ ЕАД сума в размер на 2.43 лева, като с тази сума е
погасена от банката част от дължимата договорна лихва. Вещото лице е
установило, че С. е изпаднал в забава по погасяване на кредита на 20.10.2016
г., като от 15.06.2017 г. кредитът бил предсрочно изискуем. Независимо от това
в исковата молба се твърди, че кредита не е обявяван за предсрочно изискуем.
Освен това неговият падеж - 30.04.2018 г., съгласно приетия и неоспорен от
страните погасителен план, е настъпил преди датата на подаване на заявлението в
съда – 02.10.2018 г., с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК. Ето защо не следва да се обсъждат възраженията на особения
представител, че кредита не е бил обявяван за предсрочно изискуем, тъй като
такова твърдение не се съдържа в исковата молба, а предявеният иск за
главницата в размер на 1275.11 лева за периода от 20.01.2017 г. до 30.04.2018 г., следва
да бъде уважен изцяло.
Като
законна последица от уважаване на иска за главницата в размер на 1275.11 лева, за периода от от
20.01.2017 г. до 30.04.2018 г., следва да бъде признато за установено, че ответникът
дължи и законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 02.10.2018
г., до окончателното й изплащане.
По отношение
на иска за лихвата:
За
уважаване на иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД следва да се установят
следните материалноправни предпоставки, а именно: 1. валидно сключен договор за
заем; 2. наличие на уговорка за заплащане на възнаградителна лихва; 3. настъпил
падеж за заплащане на задължението за възнаградителна лихва; 4. липса на
плащане от страна на заемодателя.
Както
вече бе посочено, от събраните по делото доказателства се установява, че на 30.04.2016
г. между ответника и "Банка ДСК" ЕАД е сключен договор за стоков
кредит.
Съгласно
чл.6 от договора се дължи възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 44,27 %. Следователно е налице писмена уговорка за
заплащане на възнаградителна лихва. Ищецът претендира, че за усвоения кредит
длъжникът дължи възнаградителна /договорна/ лихва в размер на 307.18 лева за периода от 20.01.2017
г. до 30.04.2018 г., датата на която е извършено прехвърляне на
вземането. Към тази дата безспорно е настъпил падежа за заплащане на задължението
за възнаградителна лихва, съгласно погасителния план, като няма доказателства
ответникът да е заплатил, както дължимата главница, така и договорената лихва, поради
което предявеният иск за лихва следва да бъде уважен изцяло.
Тъй
като вземането по процесния договор за стоков кредит е прехвърлено изцяло на
ищеца, ведно с всички привилегии и обезпечения, то основателен се явява и искът
за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва от 204.50 лева – за периода от 20.10.2016
г. (датата на изпадане в забава) до датата на подаване на заявлението в съда –
02.10.2018 г., в който смисъл е и приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза, поради което и следва да бъде признато за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищеца и сумата в размер на 204.50 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 20.10.2016 г. до 02.10.2018
г. – датата на подаване на заявлението в съда.
По
разноските:
Предвид
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., на ОСГТК на
ВКС, отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в заповедното
и в настоящото производство следва да се реши с настоящия съдебен акт, при
съобразяване на разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.8 и чл.80 от ГПК. Съобразно
изхода на делото и представения от ищцовата страна списък на разноските,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в общ
размер на 806.07 лева, от които 35.74 лева държавна такса по заповедното
производство, 115.26 лева – държавна такса по исковото производство, 150.00
лева – депозит за вещо лице и 355.07 лева – депозит за особен представител. На
основание чл.78, ал.8 от ГПК, следва да бъде присъдено и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 150.00 лева, по заповедното и исковото производство,
съобразено с предявения иск, тъй като в хода на настоящето производство и по
заповедното производство, ищцовата страна е представлявана от юрисконсулт.
Воден
от горното Радомирският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.А.С., с ЕГН ********** *** дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД
с ЕИК ….. със седалище и адрес на управление:***, офис – сграда Л., ет.., офис .. сумата от 1275.11 (хиляда двеста седемдесет и пет
лева и единадесет стотинки) лева, представляваща главница за периода от за периода от 20.10.2016 г. до 30.04.2018 г.
по договор за стоков кредит № ….. от 30.04.2016
г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и С.А.С., договорна лихва в размер на 307.18 (триста и седем лева и осемнадесет
стотинки) лева за периода от 20.01.2017 г. до 30.04.2018 г., сумата в
размер на 204.50 (двеста и четири лева и
петдесет стотинки) лева – лихва (обезщетение) за забава за периода от 20.10.2016
г. до датата на подаване на заявлението в съда – 02.10.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.10.2018 г.
до окончателното изплащане на вземането, което вземане е прехвърлено с Рамков
договор за покупко – продажба на вземания (цесия) от 20.04.2017 г. и
допълнително споразумение за цедиране на вземания към рамков договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 20.04.2017 г. от 20.04.2017 г. и
Приложение № 1 към тях, и са предмет на Заповед № 826 от 02.10.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 966/2018 г. по
описа на РС-Радомир.
ОСЪЖДА С.А.С., с ЕГН ********** *** да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД
с ЕИК … със седалище и адрес на управление:***, офис – сграда Л., ет.2, офис 4 сумата
в размер на 806.07 (осемстотин шест лева
и седем стотинки) лева, представляваща разноски по заповедното и исковото
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА,
СЕКРЕТАР:/И.С./