Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 27.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско
отделение, I-6 състав
в публичното заседание на седми
май
две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и
в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева
гр. дело № 16003 по описа на 2016 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от Община Р. против Д. Ф.„З.“, с която
са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.79,
ал.1, предл.2 във връзка с чл.82 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 200 000 лв., частично предявена от общо претендираната сума от 1 002
948,19, представляваща сбор от следните суми:
1. Сумата в
размер на 99 898,10 лева, представляваща незаплатено задължение по Договор №
2389/06.11.2006г., за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при
условията на специална предприсъединителна програма на Европейския съюз за
развитие на земеделието и селските райони на Република България, сключен между
Община Р. и Д. Ф.„З.“*** е осъдена да заплати на „Р.К.“ ЕАД, с влязло в законна
сила на 23.02.2016г. Решение № 86 от 02.07.2015г. по описа на Окръжен
съд-Пазарджик, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното й плащане.
2. Сумата в
размер на 589 973,23 лева, представляващи обезщетение за нанесени от ответника
имуществени вреди в размер на законната лихва върху главницата от 1 909 356,79
лева за периода от 26.07.2010г. до 25.07.2013г., която ищецът по настоящото
дело е осъден да заплати на „Р.К.“ ЕАД, с влязло в законна сила Решение № 86 от
02.07.2015 г. ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й плащане.
3. Сумата в
размер на 11 691,62 лева, представляваща законна лихва върху сумата от 1 909
356,79 лева за периода от 25.07.2013г. до 15.08.2013г., която ищецът по
настоящото дело е осъден да заплати на „Р.К.“ ЕАД, с влязло в законна сила
Решение № 86 от 02.07.2015 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й плащане.
4. Сумата в
размер на 30502.14 лева, представляваща законна лихва върху сумата от 99 898,10
лева за периода от 16.08.201 Зг. до 16.08.2016г., ведно със законна лихва върху
тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
й плащане.
5. Сумата в
размер на 99 973,20 лева, представляваща обезщетение за нанесени от ответника
имуществени вреди изразяващи се в направени по т.д.№120/2016г. по описа на
Окръжен съд-Пазарджик разноски, а именно заплатена държавна такса, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното й плащане.
6. Сумата в
размер на 400 лева, представляваща обезщетение за нанесени от ответника имуществени
вреди изразяващи се във внесен депозит за вещо лице по изготвената експертиза
по цитираното по- горе търговско дело, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й
плащане.
7. Сумата в
размер на 75 509,90 лева, представляваща претенция за обезщетение за нанесени
от ответника имуществени вреди изразяващи се осъждане на ищеца с Решение № 86
от 02.07.2015г. да заплати на „Р.К.“ ЕАД юрисконсултско възнаграждение, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното й плащане.
8. Сумата в
размер на 95 000 лева, представляваща претенция за обезщетение за нанесени от
ответника имуществени вреди вследствие на образуваното т.д.№120/2013г. по описа
на Окръжен съд-Пазарджик, изразяващи се в сключване на Договор за правна защита
и съдействие от 29.09.2014г. с адвокат Д.Д.Г.-Т. за процесуално
представителство по цитираното дело.
Ищецът твърди, че на 06.11.2006
г. с ответника е сключил договор за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ при условията на специална предприсъединителна програма на Европейския
съюз за развитие на земеделието и селските райони в РБ /САПАРД/, с предмет на
договора: предоставяне от страна на ответника на ищеца безвъзмездна финансова
помощ за извършването на дейностите, посочени в молбата по проект №
290804100048 „Допълнително водоснабдяване на Община Р. от местността „Тупаров
чарк“. Твърди се, че в изпълнение на договора и след проведена процедура по ЗОП
на 12.07.2007 г. между „Р.К.“ ЕАД в качеството на изпълнител и Община Р. в
качеството си на възложител, е сключен договор за възлагане на обществена
поръчка № HQ-00048/3/3/268 с предмет: „Допълнително водоснабдяване на Община Р.-V
етап, водоснабдяване от Тупаров чарк“, като финансирането на този договор е
гарантирано чрез процесния договор. Поддържа се, че на 27.04.2009 г.
изпълнителят по договор № HQ-00048/3/3/268 „Р.К.“ ЕАД е издал фактура №
********** на стойност 1 909 356,79 лв., която следвало да бъде заплатена в
срок от 60 дни. Твърди се, че във връзка със заплащането на тази сума ищецът
подал до ответника окомплектована Заявка за плащане № 3290804100547 за изпълнените
видове и количествени работи, в отговор на която ответникът спрял разглеждането
и изплащането по същата, поради съмнение за извършено документно престъпление,
за което впоследствие е образувано ДП № 314/2009 г., производството по което е
прекратено с Постановление от 13.07.2012 г. по описа на СРП. Ответникът
извършил плащане на част от сумата на 08.08.2013 г. Вследствие на забавеното
изплащане на дължимата сума „Р.К.“ ЕАД предявил срещу Община Р. пред
ОС-Пазарджик обективно, субективно съединени искове с правно основание чл.287
във връзка с чл.288 от ТЗ, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.258 от ЗЗД и
чл.294, ал.1 от ТЗ във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 1 909 356,79
лв. Във връзка с образуваното срещу ищеца дело последният сключил договор за
правна помощ от 29.09.2014 г. с адвокат Д.Г.-Т., по който договор ищецът
изплатил адвокатско възнаграждение в размер на 95 000 лв. Образувано е т.д. №
120/2013 г. по описа на ОС-Пазарджик, в производството по което ответникът е
участвал в качеството му на трето лице помагач, конституирано на страната на
Община Р.. Твърди се, че с Решение № 86/02.07.2015 г. по описа на ОС-Пазарджик,
влязло в сила на 23.02.2016 г. Община Р. е осъдена да заплати на „Р.К.“ ЕАД
гореописаните суми. Твърди се, че тези суми представляват вреда за ищеца, тъй
като се намират в причинно-следствена връзка с бездействието на ответника във
връзка с несвоевременното плащане на сумата по реализирания проект, както и на отказа
да се заплати част от сумата в размер на 99 898,10 лв., с което е поставил
ищеца в положение на длъжник. Поддържа се, че ответникът в качеството си на
трето лице помагач е обвързан от мотивите на постановеното по т.д. № 120/2013
г. по описа на ОС-Пазарджик Решение № 86/02.07.2015 г.
В срока за отговор на 13.03.2017
г. ответникът депозира отговор чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Колева, надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора.
Счита исковете за допустими, но
неоснователни, поради което ги оспорва изцяло по основание и размер.
Поддържа се, че между страните е
възникнала валидна облигационна връзка, със сключването на Договор № 2389 от
07.11.2006г. по Програма САПАРД, въз основа на проект идентификационен №
2908041000048, по силата на който Общината се е задължила да извърши
инвестиция, а именно: Допълнително водоснабдяване на община Р. от местността
„Тупаров чарк“, при условията и в сроковете определени в същия, срещу което ДФ
„Земеделие” се е задължил да заплати безвъзмездна финансова помощ на общината.
Първоначално одобреният размер на помощта, съгласно т. 2.1. от Договора, е бил
в размер на 3 819 140.00 лв. без ДДС, а окончателният й размер се определя след
представяне на всички изискуеми документи за направените инвестиционни разходи.
Съгласно т. 4.17. от Договора, ползвателят на финансовата помощ се задължава да
извърши изцяло одобрената инвестиция в договорения срок и в съответствие с
Таблицата за одобрените инвестиционни разходи и одобрените Техническа спецификация
и/или Количествени сметки. Освен това, по силата на договора си с ДФ
„Земеделие” Община Р. се е задължила да проведе процедура по ЗОП и свързаните с
него нормативни актове, като избере, респективно възложи с договор изпълнението
на инвестицията, след одобрение отстрана на Фонда. Поддържа се, че
разглеждането на постъпилата заявка за плащане е спряно от страна на ДФЗ поради
възникнали съмнения за извършено документално престъпление, за което е
образувано досъдебно производство № 314/2009г., което приключило с
Постановление на СГП за прекратяване на досъдебно производство № 314/2009г. по
описа на ГД „НП“, пр. пр. вх. № 15467/2009г. по описа на СГП - лист 001476 -
001479 от представения проект, след което ДФЗ пристъпил към възобновяване на
производството по разглеждане на постъпилата заявка за плащане.
При вземане предвид резултатите
от извършените проверки на място преди плащане и редица други документални
проверки са установени несъответствия със зададени параметри - количество,
модел, вид и размер, на обща стойност от 83 337, 76 лв. и е определен
окончателен размер на финансовата помощ, като на 07.08.2013г. на бенефициента
по договора е изплатена финансова помощ в размер на 3 099 102.24 лв. без ДДС,
от които 1 809 458, 69 лв. /с ДДС/, лист 001381 от номерацията на представения
проект/ постъпили по бюджетната сметка на Община Р., а останалите суми по
сметка на ЦБ в БНБ за погасяване на отпуснатия безлихвен заем по ПМС
40/12.03.2005г. - лист 001381 от номерацията на представения проект. Поддържа
се, че на ищеца е изпратено Уведомително писмо с изх. 01 - 0800/3278 от
27.08.2013 г., в което подробно и мотивирано са отразени недопустимите за
финансиране разходи, в общ размер на 83 337, 76 лв., по позиции за съответните
участъци от обекта, предмет на инвестицията. Изплатената финансова помощ
представлява 100 % от извършените и допустими за подпомагане разходи по
проекта, с което Фондът добросъвестно е изпълнил задълженията си по договора с
общината. Поддържа се, че с Решението на ОС-Пазарджик спрямо общината е
реализирана отговорността й за неизпълнение на поети спрямо изпълнителя-ищец
договорни задължения по договора им от 12.07.2007г. Фондът, чрез своите
процесуални представители е участвал през цялото време на производството пред
първата инстанция, с правата на страна, като правният му интерес бил да помага
на привляклата го страна за отхвърляне на исковата претенция. Твърди се, че в
това производство Общината е разполагала с правната възможност да предяви
претенции към ДФЗ, което не е сторила, задоволявайки се единственото с
привличането на ДФЗ като трето лице помагач и твърдейки, че дължимостта и
изискуемостта на задължението й към изпълнителя не е настъпила, тъй като към
датата на завеждане на исковата молба, по която е образувано търговско дело №
120/2013 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд плащане от ДФЗ по сключения
договор не е постъпило. Поддържа се, че ответникът не е бил в състояние да
извърши плащане по договора, поради наличие на образувано досъдебно
производство, имащо за цел установяване на факти и обстоятелства от значение за
произнасяне по постъпилата заявка за плащане, но това обстоятелство е могло да
бъде оспорено от общината, което не било сторено до този момент, поради което
твърди, че към този момент предявено вземането на общината към ДФЗ се явява
погасено по давност, и поради тази причина недопустимо за предявяване в исков
процес. Прави възражение, че вземането на ищеца за дължима главница в размер на
99 898,10 лв. се е погасило по давност. Поддържа се, че акцесорната претенция по
чл. 86 от ЗЗД поради недопустимост на главницата в размер на 99 898,10 лв., не
следва да бъде уважена. Поддържа се, че дори и да не е погасено по давност
вземането на ищеца за главницата от 99 898,10 лв., то дължимата законна лихва
върху нея от посочената в исковата молба дата - 16.08.2013 г. до 21.12.2016г.
(датата на плащане на допустимата субсидия по договора) до завеждането на
исковата молба на основание чл.111, б. „б” от ЗЗД, също е погасено по давност.
Заявява възражение за погасяване по давност и на претендираната сума в размер
на 589 973, 21 лв., представляваща законна лихва за забава върху цялата дължима
според ищеца главница от 1 909 356, 79 лв.,- от 26.07.2010 г. до 25.07.2013 г.
- /3 години до датата на завеждане на иска по т. дело № 120/2013 г., тъй като
не е предявена в 3- годишния срок от настъпване на изискуемостта на субсидията
-21.09.2008 г., от която дата фонда е изпаднал в забава. Поддържа, че
осъдително решение по търг. д. № 120/2013г. на ОС - Пазарджик няма обвързващо
действие по отношение на ДФЗ. Поддържа, че съгласно трайната съдебна практика
на ВКС по въпроса за действието на решението по отношение на привлеченото трето
лице-помагач и вътрешни отношения между главна и подпомагаща страна, ако в
диспозитива на решението не е изрично посочено, че то е постановено при
участието на трето лице-помагач, решението няма обвързваща сила по отношение на
него, независимо от неговото привличане и участие по делото. По тази причина,
тъй като тази обвързваща сила липсва в отношенията между третото лице и
подпомаганата от него страна, както е в настоящия случай, то не е легитимирано
да го обжалва по липса на правен интерес. Именно по тези причини Фондът не е
предприел действия по обжалването на въпросното съдебно решение, под угрозата
въззивната жалба да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
Поддържа се, че не може да бъде
установена предвидимост на вредите при пораждане на задължението по чл.82 от ЗЗД, тъй като ответникът не е запознат с условията на договореното
правоотношение между Р.К. ЕАД и Община Р. и не може да влияе върху него.
Поддържа се, че предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по процесния
договор, е задължение под условие. Твърди се, че ищцовата страна е понесла
законосъобразно санкция от собственото си неправомерно поведение.
Моли съда да отхвърли предявените
искове и да осъди ищеца да заплати на ответника разноските по делото,
включително и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуалните си представители поддържа предявените искове и по съображения
подробно изложени в представените по делото писмени бележки. Претендира
разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът
чрез своя процесуален представител оспорва исковете и моли съда да постанови
решение, с което да ги отхвърли като неоснователни и недоказани. Заявява
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
Софийски градски съд, I-6
състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Прието е за безспорно, че между
страните е възникнала валидна облигационна връзка, със сключването на Договор №
2389 от 07.11.2006 г. по Програма САПАРД, въз основа на проект идентификационен
№ 2908041000048, по силата на който Общината се е задължила да извърши
инвестиция, а именно: Допълнително водоснабдяване на община Р. от местността
„Тупаров чарк“, при условията и в сроковете определени в същия, срещу което ДФ „Земеделие”
се е задължил да заплати безвъзмездна финансова помощ на общината.
Уговорено е, че помощта е в
размер до 100% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, от които
75% се осигуряват от Европейския съюз и 25% от държавния бюджет на Република
България. Първоначално одобреният размер на помощта, въз основа на
представените документи по Проект № 290804100048, е била в размер на
3 819 140 лв. без ДДС, представляващи 100% от целия размер на
одобрената инвестиция, като ответникът се е задължил да изплати тази помощ в
срок от три месеца от постъпване на заявката, заедно с всички необходими
документи, доказващи направената инвестиция, съобразно Наредба № 34 от
27.08.2003 г., издадена от Министъра на земеделието и горите. С Анекс от
17.01.2008 г., подписан между страните, е договорено пълното финансиране по
САПАРД да е в размер на 3 182 441,90 лв. без ДДС, съответно
3 818 930,28 лв. с ДДС.
Съгласно т. 4.17. от Договора, ищецът
в качеството си на ползвател на финансовата помощ се е задължил да извърши
изцяло одобрената инвестиция в договорения срок-30.05.2008 г. и в съответствие
с Таблицата за одобрените инвестиционни разходи и одобрените Техническа
спецификация и/или задание, съгласно одобреното тръжно досие. Освен това, по
силата на договора си с ДФ „Земеделие” Община Р. се е задължила да проведе
процедура по ЗОП и свързаните е него нормативни актове, като избере,
респективно възложи с договор изпълнението на инвестицията, след одобрение от страна
на Фонда.
В изпълнение на договора, след
проведена процедура по ЗОП и след одобрение от фонда, обективирано в
уведомително писмо от 05.07.2007 г., на
12.07.2007 г. между „Р.К.“ ЕАД в качеството на изпълнител и Община Р. в
качеството си на възложител, е сключен договор за възлагане на обществена
поръчка № HQ-00048/3/3/268 с предмет: „Допълнително водоснабдяване на Община Р.-V
етап, водоснабдяване от Тупаров чарк“. Съобразно чл.70 от допълнителните
условия, 70.3., плащането по договора ще се извършва чрез ползването безлихвен
заем от централния бюджет, съгласно Постановление на МС № 40/12.03.2005 г. за
условията и реда за отпускане на временни безлихвени заеми на общините от
централния бюджет за финансиране на разходи по одобрени проекти по САПАРД и
възстановяването им. Такова плащане е извършено на 04.10.2007 г. в размер на сумата от
1 909 464 лв. с ДДС.
На 20.06.2008 г. ищецът подал
пред ответника окомплектована заявка за плащане № 3290804100547 за изпълнените
видове и количествена работи.
Въз основа на докладни записки и
след извършени проверки на място на 18.08.2008 г. и съмнения за представяне на
документи с невярно съдържание, изпълнителният директор на ДФЗ и с писмо изх.№
01-1102/651 от 01.07.2009 г. е сезирал ВКП с искане за проверка. Образувана е
преписка № 1744/2009 г. по описа на ОП-Пазарджик, която с постановление от
14.08.2009 г. е изпратена по компетентност на Софийска районна прокуратура,
където е образувана пр.пр. № 43274/2009 г. по описа на СРП с постановление от
25.11.2009 г. Образувано е дознание № 314/2009 г. по описа на ГД ДП-МВР.
На 27.04.2009 г. „Р.К.“ ЕАД
издава фактура № ********** на стойност 1 909 356,79 лв. с ДДС. Към
този момент ищецът е заплатил на изпълнителя сума в размер на
1 909 464 лв.с ДДС, платена на 04.10.2007 г. с целеви заем, съобразно
посоченото по-горе.
С постановление от 13.07.2012 г.
наказателното производство е прекратено, но окончателно въпросът е решен с
постановление от 18.04.2013 г. на прокурор при ВКП. С писмо от 23.05.2013 г.
ищецът е уведомен от ответника, че е подновена обработката на подадената заявка
за плащане.
С платежно нареждане от 07.08.2013
г. ответникът превел по бюджетната сметка на Община Р. сума в размер на
1 809 458,69 лв.-субсидия по САПАРД, от която 1 507 882,24
лв.-изчислена сума на допустимите разходи за инвестиция по проекта и
301 576,45 лв. ДДС върху изчислената допустима сума за инвестиция по
проекта. За погасяване на усвоен заем са платени и 1 591 220 лв.,
съответстващ на одобрени инвестиционни разходи по проекта и 318 244 лв.
усвоен заем за ДДС, или общо платените допустими за финансиране разходи по
договора възлизат на сумата от 3 718 922,69 лв.
С кредитно известие № **********/09.07.2013
г. към данъчна фактура № **********/27.04.2009 г., е намалена данъчната й
основа със сумата от 1 809 458,69 лв., която сума ищецът заплатил на изпълнителя „Р.К.“
ЕАД на 15.08.2013 г. По този начин окончателният размер на дължимата сума по
фактура №
**********/27.04.2009 г. останал в размер на сумата от 99 898,21 лв. с
ДДС.
С
уведомително писмо изх. № 01-0800/3278 от 27.08.2013 г. ищецът е уведомен от
ответника, че разходи на стойност 83 337,76 лв. по процесния договор, са
определени като недопустими за финансиране на основание резултатите от
проверките на заложените към договора за изпълнение на проекта количества и
параметри, редуцирани с коефициент на база съотношение между максимална и
одобрена стойност.
Междувременно и на 25.07.2013 г.
по искова молба на „Р.К.“ ЕАД против Община Р.е образувано търговско дело №
120/2013 г. пред Окръжен съд Пазарджик. Производството по делото е приключило с
влязло в сила на 23.02.2016 г., с което Община Р., е осъдена да заплати на „Р. К.“
ЕАД сумата от 99 898,10 лв., представляваща задължение по Договор от 12.07.2007
г. за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Допълнително водоснабдяване
на Община Р. - V етап, водоснабдяване от Тупаров чарк“, сумата от 589 973,23 лв.
- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1 909
356,79лв., за периода -26.07.2010 г. до 25.07.2013 г., законната лихва върху
сумата от 1 909 356,79 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба
- 25.07.2013г. до 15.08.2013г. /датата на извършено плащане на сумата от 1 809
458,69лв./, както и законната лихва върху сумата от 99 898,10лв., считано от
16.08.2013 г. до окончателното изплащане. С решението общината е осъдена да
заплати на ответника и направените по делото разноски, както следва: 99
973,20лв. - ДТ; депозит за ВЛ – 400 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер
на 75 509,90 лв.
От заключението на приетата по
делото СИО, изготвено от вещото лице Б. се установява, че размерът на
неплатената сума по процесния договор е 100 005,31 лв. с ДДС, съответно
83 337,31 лв. без ДДС.
Горната
фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства.
Между
така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира.
От
правна страна:
Предявен
е иск е с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД, във връзка с чл.82 от ЗЗД.
Ищецът претендира от ответника
заплащане на обезщетение на вреди, вследствие неизпълнение на задължението му по
чл.2.1 от Договор № 2389 от 07.11.2006 г. по Програма САПАРД, изменен с Анекс
от 17.01.2008 г.- да заплати в пълен размер безвъзмездна финансова помощ, в
резултат на което неизпълнение ищецът е претърпял вреди в размер на сумите, за
които е осъден да заплати на „Р.К.“ ЕАД с влязло в сила на 23.02.2016 г. Решение № 86/02.07.2015
г., постановено по т.д. № 120/2013 г. по описа на ОС-гр.Пазарджик.
На основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение.
Границите на отговорността на
длъжника при неизпълнение са определени в
чл. 82 ЗЗД - обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата
полза, ако те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени
при пораждането на задължението, а ако длъжникът е недобросъвестен той отговаря
за всички преки и непосредствени вреди.
По въпроса за предвидимостта на
вредите при несвоевременно изплащане на субсидията по изпълнен Договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната
предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и
селските райони в Република България /САПАРД/, е налице съдебна практика по
чл.290 от ГПК, обективирана в Решение № 240 от 7.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 317/2014 г., I т. о., ТК, с
което съдът е приел, че предвидимостта се преценява във всеки отделен случай с
оглед вида на вредите, клаузите на съответния договор и събраните по делото
доказателства, включително представените при сключването на договора документи
и при съобразяване на специалните правила на приложимия за съответния вид
договор подзаконов нормативен акт и общите правила на ЗЗД за отговорността за
неизпълнение на договорите. Преценката за предвидимост се осъществява към
момента на сключване на договора. Изискването за предвидимост не се отнася за
размера на вредите, който подлежи на доказване от ищеца.
С оглед така посочената по-горе
правна уредба и съдебна практика, съдът намира, че предявените искове са
неоснователни и като такива ще следва да бъдат отхвърлени изцяло.
На първо място и по отношение на
главницата в размер на 99 898,10 лв. с ДДС. Безспорно тази сума е част от
неизплатената от ответника сума по договора в размер на 83 337,76 лв. без
ДДС, съответно 100 005,31 лв. с ДДС, представляваща недопустими разходи за
финансиране на основание резултатите от проверките на заложените към договора
за изпълнение на проекта количества и параметри, редуцирани с коефициент на
база съотношение между максимална и одобрена стойност.
Т.е. в случая и по отношение на
тази сума не се касае за забавено изплащане на субсидията, а за отказ да се
изплати част от тази субсидия.
Безспорно е, че изплащането на
финансовата помощ е обусловено от доказване изпълнение на инвестицията, съобразно
одобрения инвестиционен проект, както и доказване на извършените разходи в
осъществяването й, предварително одобрени по вид и размер разходи, съобразно
предвидени в Наредбите надлежни начини за това, т.е. изплащането на финансовата
помощ не е безспорно, сигурно и гарантирано към момента на сключването на
договора за същата и към момента на сключване на договора с изпълнителя на
инвестиционния проект.
На следващо място никъде в
процесния договор от 07.11.2006 г. страните не са уговорили, че същият се сключва
с цел обезпечаване задълженията на ищеца за плащане по договора, сключен с
изпълнителя на инвестиционния проект. В този смисъл невярно е ищцовото
твърдение, че финансирането на сключения договор по ЗОП е гарантирано чрез
процесния договоир. Напротив както всяка субсидия по тази програма, така и
процесната е предоставена на ищеца за подпомагане на инвестиция в обществен
интерес, в случая: дейности по проект: „Допълнително водоснабдяване на община Р.
от местността Тупаров чарк“, следователно между двата договора, процесният, и
договорът с изпълнителя няма каузална обвързаност, така че неизпълнението по
процесния да влече неизпълнение по договора с изпълнителя.
Да се приеме, че неизпълнението
на една сделка може да бъде пряка и непосредствена последица от неизпълнението
на други сделки, извън случаите на установима между тях несъмнена конекситетна
връзка, означава да се разширят границите на договорната отговорност в
противоречие с духа и целите на закона. Изцяло в този смисъл Решение № 245 от
31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3625/2015 г., I т. о., ТК, което се споделя
напълно от настоящия съдебен състав.
Както е посочено пак в същото
решение, кандидатстването за безвъзмездна финансова помощ обективно демонстрира
нужда от средства за предприемане на инвестицията, но неплащането й не
предпоставя по необходимост сигурност в увеличаване имуществото на бенефициента.
По отношение на останалите
претендирани суми от ищеца, те представляват присъдени лихви от забавено
плащане на дължимата по договора за изпълнение остатъчна /неплатена/ главница, както
и разноски направени в хода на образуваното пред ОС-Пазарджик дело, които лихви
и разноски ищецът претендира като вреда, вследствие забавеното изплащане на
субсидията. По този въпрос е отговорено с горецитираното решение по следния
начин: вредите, които бенефициентът по сключен с Д. Ф.„З.“ договор за
безвъзмездна финансова помощ търпи, съизмеряващи се в дължими, поради забава на
Фонда в изплащане на договорената субсидия, лихви за забава в случая по
сключения с изпълнителя на инвестицията договор, не са преки и непосредствени
по смисъла на чл.82 от ЗЗД, подлежащи на обезщетяване, с оглед забавеното
изпълнение на Фонда, вреди.
Предвид гореизложеното исковете
подлежат на отхвърляне като неоснователни, поради което и съдът не дължи
произнасяне по правопогасяващото възражение на ответника, че вземанията са
погасени по давност, както и по възражението, че същият не е обвързан от
решението по т.д. на ОС-Пазарджик.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените от него разноски в настоящото производство в размер на
400 лв.-заплатен депозит вещо лице и 450 лв.-юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78,
ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното Съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените от Община Р., БУЛСТАТ ********, с адрес: гр.Р., ул. „*********,
представлявана от кмета К.Щ.Х.против Д. Ф.„З.“, БУЛСТАТ *********, със седалище
и адрес на управление:***, представляван от изпълнителния директор обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл.79, ал.1, предл.2 във връзка с чл.82 ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 200 000 лв. /двеста хиляди лв./, частично
предявена от общо претендираната сума от 1 002 948,19 лв., представляваща сбор
от следните суми:
1. Сумата в размер на 99 898,10 лева, представляваща незаплатено
задължение по Договор № 2389/06.11.2006г., за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ при условията на специална предприсъединителна програма на
Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони на Република
България, сключен между Община Р. и Д. Ф.„З.“*** е осъдена да заплати на „Р.К.“
ЕАД, с влязло в законна сила на 23.02.2016г. Решение № 86 от 02.07.2015г. по
описа на Окръжен съд-Пазарджик, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й плащане.
2. Сумата в размер на 589 973,23 лева, представляващи обезщетение
за нанесени от ответника имуществени вреди в размер на законната лихва върху
главницата от 1 909 356,79 лева за периода от 26.07.2010г. до 25.07.2013г.,
която ищецът по настоящото дело е осъден да заплати на „Р.К.“ ЕАД, с влязло в
законна сила Решение № 86 от 02.07.2015 г.
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното й плащане.
3. Сумата в размер на 11 691,62 лева, представляваща законна лихва
върху сумата от 1 909 356,79 лева за периода от 25.07.2013г. до 15.08.2013г.,
която ищецът по настоящото дело е осъден да заплати на „Р.К.“ ЕАД, с влязло в
законна сила Решение № 86 от 02.07.2015 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
й плащане.
4. Сумата в размер на 30502.14 лева, представляваща законна лихва
върху сумата от 99 898,10 лева за периода от 16.08.201 Зг. до 16.08.2016г.,
ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното й плащане.
5. Сумата в размер на 99 973,20 лева, представляваща обезщетение
за нанесени от ответника имуществени вреди изразяващи се в направени по
т.д.№120/2016г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик разноски, а именно заплатена
държавна такса, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното й плащане.
6. Сумата в размер на 400 лева, представляваща обезщетение за
нанесени от ответника имуществени вреди изразяващи се във внесен депозит за
вещо лице по изготвената експертиза по цитираното по- горе търговско дело,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното й плащане.
7. Сумата в размер на 75 509,90 лева, представляваща претенция за
обезщетение за нанесени от ответника имуществени вреди изразяващи се осъждане
на ищеца с Решение № 86 от 02.07.2015г. да заплати на „Р.К.“ ЕАД юрисконсултско
възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното й плащане.
8. Сумата в размер на 95 000 лева, представляваща претенция за
обезщетение за нанесени от ответника имуществени вреди вследствие на
образуваното т.д.№120/2013г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, изразяващи се в
сключване на Договор за правна защита и съдействие от 29.09.2014г. с адвокат Д.Д.Г.-Т.
за процесуално представителство по цитираното дело.
ОСЪЖДА Община
Р., БУЛСТАТ ********, с адрес: гр.Р., ул. „*********, представлявана от кмета К.Щ.Х.да
заплати на Д. Ф.„З.“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление:***,
представляван от изпълнителния директор на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата
от 8 50 лв. /осемстотин и петдесет
лв./ разноски направени от ответника пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: