Присъда по дело №68/2015 на Окръжен съд - Ловеч

МОТИВИ: Подсъдимият Н.И.Т., ЕГН **********  е предаден на съд за престъпления като следва:

 

по чл. 142 ал. 2 т. 2 предложение второ, т. 3 предложение 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК, затова че

на 28.09.2013г. в гр. Т. около 04,30 ч. в съучастие със С.

В.И., В.И.И. и Г.В.Т.,***, като съизвършител отвлякъл другиго – А. А.Г.,***, като деянието е извършено от повече от две лица и отвлеченото лице не е било навършило 18 годишна възраст

 

по чл. 142А, ал. 3 предложение 3, ал. 4 предложение 2 във

връзка с ал. 1 от НК, затова че за времето от 28.09.2013г. до 02.10.2013г. в гр. Т. и гр. Т. противозаконно лишил от свобода А. А.Г. *** като лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия

 

по чл. 170 ал. 2 предложение 1 и 3 във връзка с ал. 1

предложение 1 във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК, затова че на 28.09.2013г. за времето между 03,30 ч. до 04,30 ч. в гр. Т. в съучастие с Г.В.Т. ***, като съизвършител влязъл в чуждо жилище, находящо се в гр. Т. на ул. ***, собственост на община Т. и обитавано от К.Н.М. *** като употребил за това сила – разбиване на входната врата на къщата и деянието е извършено нощем и от две лица и

 

по чл. 191 ал. 1 от НК, затова че през периода 14.09.2013г. до

26.09.2013г. в гр. Т. и в гр. Т. като пълнолетно лице без да е сключило граждански брак е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16 годишна възраст – А. А.Г.,***

 

         Подсъдимият В.И.И., ЕГН **********,е предаден на съд за престъпление по чл. чл. 142, ал. 3, т.1 предложение 2 във връзка с ал. 2, т. 2, предложение 2, т. 3 предложение 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 4 във връзка с чл. 29, ал.1, б. „а” от НК, затова че на 28.09.2013г. около 04,30 ч. в гр. Т. при условията на опасен рецидив в съучастие със С.В.И., Н.И.Т. и Г.В.Т.,***, като помагач отвлякъл другиго – А. А.Г.,***, като деянието е извършено от повече от две лица и отвлеченото лице не е било навършило 18 годишна възраст и помагачеството се е изразило в умишленото улесняване извършването на престъплението чрез осигуряване на транспорта с управляван от него лек автомобил „Опел Вектра” с д.к. № ***, собственост на Р. А. ***

 

Подсъдимият С.В.И., ЕГН **********, е

предаден на съд за престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2 предложение 2 , т. 3 предложение 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК затова че на 28.09.2013г. около 04,30 ч. в гр. Т. в съучастие с Н.И.Т., В.И.И. и Г.В.Т.,***, като съизвършител отвлякъл другиго – А. А.Г.,***, като деянието е извършено от повече от две лица и отвлеченото лице не е било навършило 18 годишна възраст.

 

Подсъдимият Г.В.Т.,ЕГН ********** е предаден на съд за престъпления както следва:

по чл. 142 ал. 2 т. 2 предложение 2, т. 3 предложение 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК, затова че на 28.09.2013г. около 04,30 ч. в гр. Т. в съучастие с Н.И.Т., В.И.И. и С.В. ***, като съизвършител отвлякъл другиго – А. А.Г.,***, като деянието е извършено от повече от две лица и отвлеченото лице не е било навършило 18 годишна възраст и

по чл. 170 ал. 2 предложение 1 и 3 във връзка с ал. 1 предложение 1 във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК, затова че на 28.09.2013г. за времето между 03,30 ч. и 04,30 ч. в гр. Т. в съучастие с Н.И.Т. ***, като съизвършител влязъл в чуждо жилище, находящо се в гр. Т. на ул. ***, собственост на община Т. и обитавано от К.Н.М. *** като употребил за това сила – разбиване на входната врата на къщата и деянието е извършено нощем и от две лица

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението, така както е предявено на досъдебното производство и с обвинителния акт. Излага подробни мотиви, в които посочва, че от анализа на събраните доказателства по безспорен начин се установява, че четиримата подсъдими са автори на престъпленията, за които им е повдигнато обвинение. Счита, че съдът е направил проверка на същите и чрез способите на НПК, с оглед на промяна в показанията на разпитаните свидетели, чрез приобщаване на тези дадени на досъдебното производство, по съответния ред. Сочи,че показанията на свидетелите А. Г. и К.М. са дадени пред съдия преди да има привлечено лице като обвиняем. Намира, че разпита на А. Г. пред съдия и на М.Г. в присъствието на майка им, свидетелката К.М. без присъствието на психолог е извършено съобразно разпоредбата на чл. 140 ал. 2 от НПК, която дава право на преценка на разследващия орган кой да присъства при разпита на непълнолетно лице. Изтъква, че съгласно разпоредбата на чл. 224 от НПК не е задължително участието на подсъдим и защитник в извършването на отделни действия, като разследващия орган може да им разреши, ако това няма да затрудни разследването, като за това следва има изрична молба , поради което намира, че и в тази насока не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Освен това счита, че не е допуснато съществено процесуално нарушение с факта, че по-голяма част от свидетелските показания, дадени на досъдебното производство, са били прочетени в съдебно заседание по съответния ред, поради противоречия с тези дадени на досъдебното производство. В тази връзка посочва, че обратното би било съществено нарушение на процесуалните правила. Намира, че от анализа на всички събрани по делото доказателства /подробно изложен в пледоарията/ по безспорен начин се установява, че четиримата подсъдими са осъществили обективните и субективни признаци от състава на престъпленията за които са им били повдигнати обвинения.  Излага становище, че по отношение на подсъдимия Н.Т. са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, изразяващи се в обстоятелството, че неговата възраст, сочи на недостатъчна зрялост, влияние от страна на неговите родители и роднини, които са го карали да се жени, обстоятелства, които обуславят по-ниска степен на обществена опасност с типичните случаи на тези престъпления. С оглед на това счита, че за първото престъпление за което подсъдимият Н.Т. е предаден на съд, следва да се приложи разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК и му се наложи наказание от три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим, за престъплението по чл. 170 от НК – една година лишаване от свобода, за престъплението по чл. 142а от НК наказание от три години лишаване от свобода, за престъплението по чл. 191 от НК една година лишаване от свобода. На основание чл. 23 ал. 1 от НК му се определи едно общо наказание от три години лишаване от свобода, като на основание чл. 59 от НК му се приспадне времето през което е бил задържан. По отношение на подсъдимият В.И.  посочва, че той е един от инициаторите, като предходната вечер се е заканвал, че ще хвърчат глави. Намира, че и по отношение на него предвиденото в закона наказание е прекалено тежко, с оглед на изразеното по отношение на подсъдимия Н.Т.. С оглед на това счита, че и по отношение на него може да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК и съдът да му наложи наказание от пет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. За подсъдимия С.И. също приема,че са налице условията на чл. 55 от НК, като счита че ромските традиции са смекчаващо вината обстоятелство, но не и такова, което да води до несъставомерност на престъплението. С оглед на това по отношение на С.И. счита за справедливо наказание три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, като на основание чл. 69 ал. 2 от НК следва да бъде освободен от изтърпяване на предходно наказание „лишаване от свобода”, когато е бил осъден като непълнолетен. По отношение на  подсъдимия Г.Т. излага, че следва и по отношение на него да бъде приложена разпоредбата на чл. 55 от НК и да му бъде наложено наказание от четири години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, като съдът потвърди и по отношение на четиримата подсъдими взетите мерки за неотклонение.

Защитникът на подсъдимите В.И., С.И. и Г.Т. в съдебно заседание посочва, че в нито един момент от наказателното производство подзащитните й не са признавали вината си , нито обстоятелствата и твърденията, които са развити в обвинителния акт. Счита, че е налице порочно досъдебно производство, като изтъква, че е налице един обичай, една ромска традиция да се женят млади, без да се подписват с брак, а въз основа на уговорка на семействата. В тази връзка изтъква, че е било постигнато съгласие между двете семейства, „платени някакви пари”, направили са сватба, след което двамата са заживели заедно. Излага, че в един момент булката се е върнала в гр. Т. по икономически съображения, след което е отказала да отиде в гр. Т.. Последното е довело до посещение от страна на подсъдимия Н.Т., на неговите родители и роднини в гр. Т.. Намира, че по делото не са събрани доказателства във връзка с обвиненията, които са повдигнати на тримата подсъдими. Счита, че не е осъществен състава на престъплението по чл. 170 от НК, тъй като не е налице субективния елемент от него. Сочи, че в самосъзнанието на Н.Т. този дом не е чужд, тъй като той е живял там около 20 дни с А.. Освен това жилище е собственост на Жилфонд и се е обитавало и от други лица, освен семейството – братовчедката Т.. По отношение на обвиненията по чл. 142 и чл. 142а от НК приема, че няма престъпен състав, което се обосновава и от извода, че представителя на обвинението е признал наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Намира, че това произтича и от ангажиране отговорността на държавата. Счита, че многобройните осъждания на В.И. не кореспондират с твърденията за наличие на „многобройни смекчаващи вината обстоятелства”. Изтъква, че специалния състав изключва основния такъв. Сочи, че на пострадалата са й нарушени правата на досъдебното производство, като не е спазена разпоредбата на чл. 140 от НК при нейния разпит.Излага, че по делото не са събрани доказателства А. да е изведена насила, като с потеглянето на автомобила е лишена от собствената си воля за възможност за придвижване, като не е верен факта, че е местена от къща на къща, за да е укривана в гр. Т., че е била лишена от телефон и достъп до комуникация, за да се свърже с близките си. Счита, че обаждането до телефон 112 от страна на роднините на Г., след като са си тръгнали, е продиктувано от факта, че А. няма да е на училище на следващия ден. Намира, че е налице състава на чл. 191 от НК. Сочи, че по делото липсват доказателства, които да установяват нанесени удари с острото на брадвата. По изложените съображения счита, че подсъдимите следва да бъдат оправдани по повдигнатите им обвинения. Сочи, че ако има доказателства, макар и косвени за престъпленията по чл. 170 и чл. 191 от НК следва Н.Т. и Г.Т. да бъдат признати за виновни в рамките на предварителното им задържане и домашния арест. Счита, че по отношение на В.И. няма нито едно доказателство, че той е съпричастен в каквото и да било.

Служебно назначеният защитник на подсъдимия Н.Т. в съдебно заседание  излага съображения като посочва, че между пострадалата и подзащитният му се завързва приятелство, което по-късно прераства и в сватба, като двамата отиват в свой дом и заживяват на съпружески начала. С оглед на това приема, че той е осъществил състава на престъплението по чл. 191 от НК, като счита че липсва обвинение по чл. 191 ал. 2 от НК по отношение на родителите на А., които безспорно са знаели, че тя е непълнолетна, за разлика от Н.Т.. Намира, че ако те получат наказателна репресия, обвинението би се лишило от преки свидетели на отвличането.  Излага, че след като заживява с Н., А. започва да търпи ограниченията на семейния живот – не може да ходи по кафенета и приятелки и тя решава да остане при своите родители в гр. Т.. Намира, че жилището, в което живее А. не е чуждо за подзащитният му. Счита, че в конкретния случай е налице хулиганство, за което няма обвинение и че „има избягала булка”, а не отвличане. Сочи, че от събраните по делото доказателства не се установява спрямо Г. да е приложено насилие. Намира, че са налице основанията на Закона за защита от домашно насилие. По изложените съображения моли настоящата инстанция да оправдае подзащитният му по всички обвинения, като ако прецени, че е осъществен състава на престъплението по чл. 191 от НК да му определи минимално наказание.

В съдебно заседание подсъдимият Н.Т. посочва, че иска да бъде оправдан.

Подсъдимият В.И. в съдебно заседание посочва, че желае да се върне при семейството си, не се чувства виновен, защото са роднина.

Подсъдимият С.И. в съдебно заседание също иска да бъде оправдан. Посочва, че няма доказателства да е отвлякъл А., не се чувства виновен и не е имал никакви отношения с нея.

В съдебно заседание подсъдимият Г.Т. посочва, че не е виновен, като е обвинен за нещо, в което не е участвал.

От събраните по време на досъдебното и съдебно производство писмени и веществени доказателства, от показанията на разпитаните свидетели А. Г., М.Г., К.М., Ю.М., К.К., Я.Л., Т.С., Д.Ц., И.М., Н.К., Н.К., Н.К., П.Б., С.Т., А.Г., Л.И., Т.М., Г.М., И.Т., З.Н.Х., А.И.А., С.К., М.Й., Ю.Б., Д.А., П.Х., Р.Х., К.А., С.К., заключенията на вещите лица М.Г., Ц.П. и К.Т., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Н.Т. ***, заедно с родителите си –свидетелите И.Т. и С.К..

Подсъдимите В.И., С.И. и Г.Т.,***. Подсъдимият С.И. бил син на подсъдимият В.И.. Г.Т. бил син на съпругата на В.И. – В.З.. Последната била сестра на И.Т..

Подсъдимият Н.Т. бил племенник на подсъдимият В.Т. и първи братовчед на подсъдимите С.В. и Г.Т..

Подсъдимите се познавали и били в добри отношения помежду си.

Свидетелката А. Г. ***, в общинско жилище, заедно със майка си, свидетелката К.М. и двете си сестри М.Г. и Г.Г./към момента починала/.

Свидетелката  А. Г. и подсъдимия Н.Т. се познавали около година, преди да заживеят заедно, тъй като майката на Г. била братовчедка с бащата на Т. - свидетеля И.Т.. Двамата се харесали, поради което през 2012 г. родителите на Т. – свидетелите И.Т. и С.К. поискали да им стане снаха, но получили отказа на свидетелката К.М. и свидетеля Г., тъй като последните преценили, че е още малка. Към този момент дъщеря им А. Г. била на 14 години. През 2013 г. същите продължили да искат последната да им стане снаха.  На 10.09.2013 г. в дома на свидетелката К.М. пристигнали С.К., майка на подсъдимия Н.Т., свидетеля И.Т., негов баща и баба му с предложение да вземат  свидетелката А. Г. за снаха. Свидетелите К.М. и А.Г., нейни родители, след като получили съгласието на дъщеря си, се съгласили. Разбрали се да направят сватба на 14.09.2013 г. като родителите на подсъдимия Т. дали на свидетеля А.Г. сумата от 1500 лева.  На 13.09.2013 г. подсъдимия Н.Т. и родителите му отишли в гр. Т. и донесли на свидетелката А. Г. роклята за сватбата, булото и обувките, след което си тръгнали. На следващия ден 14.09.2013 г.,  както се били договорили направили сватбата, като първо тържеството било в бащината къща на свидетеля А.Г., а след това всички заминали за гр. Т., където сватбата продължила там, в ресторант, собственост на свидетелката М.Й. и протекла по ромските обичаи. Вечерта роднините на свидетелката А. Г., както и родителите й се върнали в гр. Т., а тя останала с Н.Т., в дома на родителите му. В рамките на няколко дни отношенията между двамата се влошили, тъй като родителите на Н.Т. започнали да му се карат „че той не прави с мен секс”, баща му – свидетеля И.Т. „го наби”. Това провокирало подсъдимия Н.Т., който с колан  я ударил по крака, а след това започнал да я удря с шамари и юмруци/показанията на А. Г., дадени пред съдия на досъдебното производство на  л. 88 том втори от делото и приобщени като доказателство по делото по предвидения от НПК ред/. Въпреки това  свидетелката А. Г.  отказала интимни отношения с него - „той ме искаше, но аз не исках”. Свидетелката К.М./нейна майка/  й се обадила по телефона, като обяснила, че трябва да се прибере в гр. Т. , за да отиде няколко дни на училище, за да не я „глобят”. На 24.09.2013 г. родителите на Н.Т. откарали него и свидетелката А. Г. ***, в дома на родителите й и оставили двамата там. Последната споделила с майка си и баща си , че подсъдимият Т. я биел, когато били в гр. Т..  На 25.09.2013 г. в дома на К.М. дошъл брат й, свидетеля Г.М.. Установил, че там са племенницата му - свидетелката А. Г. и подсъдимият Н.Т.. С него Г. също споделила, че подсъдимия Н.Т. я тормозил. На следващия ден  тя отишла на училище. Родителите й се надявали „да се успокоят нещата”, но отношенията им се влошили - А. Г. и подсъдимия Н.Т. се скарали и тя му заявила, че трябва да си „отива”, заради това, че „ме биеше на Т.”.  За това обстоятелство А. Г. уведомила родителите си  и въпреки техните настоявания  и тези на свидетеля Г.М. да се върне в гр. Т. с подсъдимия Н.Т., категорично отказала.  С оглед на това, баща й – свидетелят А.Г. - казал на подсъдимият Н.Т., че ще се обади на родителите му, за да дойдат и да „да видим какво ще правим с децата”. На 26.09. 2013 г. около 21.00 часа пред дома на К.М. пристигнали два леки автомобила с намиращите се в тях лица, общо десет човека между които свидетелят И.Т. и   свидетелката С.К., родители на подсъдимия Н.Т., подсъдимия В.И., подсъдимия Г.Т., подсъдимият С.И., свидетелят З.Н.Х.. Всичките влезли в дома на свидетелката М.. Освен тях в дома й бил дошъл и  свидетеля Г.М., когото била извикала. Всички седнали да разговарят, като подсъдимият В.И. започнал да убеждава свидетелката А. Г. да се върне, като в един момент започнал да  й вика. Това накарало баща й – свидетелят А.Г. да му заяви, че „ти тук какво правиш с нея, как й викаш, а ако се прибере какво ще става”. Тогава подсъдимият В.И. му казал, че „ще му махне главата”. Всички започнали да се опитали да накарат  свидетелката А. Г. да се върне с подсъдимия Н.Т.. Същата категорично отказала, като заявила, че „няма да отиде при тях повече”. С оглед на това свидетелят Г.М. предложил дошлите да си отидат, да остане подсъдимият Н.Т., „да се успокоят малко нещата”. Това негово становище не било възприето, поради което той им казал да си тръгват, тъй като „ ще станат по-лоши работи”.  Всички, които били дошли от гр. Т., включително и подсъдимия Н.Т. си тръгнали.

На следващия ден 27.09.2013 г. подсъдимият Н.Т. решил да се върне в гр. Т. и „да си взема А., тъй като я обичах много”. Предложил на подсъдимият С.И. и свидетеля И.К. да отидат с него, като им заявил, че ще вземе свидетелката А. Г. „доброволно или на сила ако не иска”/обяснения том. 6 л. 12 и л. 13, приобщени от съда по реда на НПК/. В гр. Т. пристигнали около 16.00 часа и започнали да се разхождат из града. Впоследствие около 00.30 часа били спрени за проверка от свидетелите Н.К. и Н.К.,*** под магазин „Хенди” на ул. ***, в близост до дома на свидетелката А. Г.. Същите установили, че две от лицата не притежават документ за самоличност, поради което ги отвели в полицейското управление, където работата с тях продължил свидетелят Б.. Свидетелят К. съставил АУАН № 1221/28.09.2013 г.  на подсъдимият С.И., за нарушение на чл. 6 от ЗБДС, затова че при извършената проверка същия не притежава лична карта. Свидетелят К. съставил АУАН № 1220/28.09.2013 г. на подсъдимият Н.Т. за същото нарушение.  В 01.40 часа подсъдимите И., Т. и свидетеля К. били освободени от полицейското управление. Междувременно от гр. Т. към гр. Т. тръгнали, съответно с лек автомобил марка „Пежо”, управляван от свидетеля И.Т., бял на цвят и лек автомобил марка „Опел Вектра”, син на цвят, управляван от подсъдимият В.И.. При пристигането си спрели пред дома на пострадалата А. Г. ***.     По това време последната, заедно със свидетелката Т.М., спяла в една от стаите на втория етаж на къщата. Срещу тях в стаята спели, нейната майка,  свидетелката К.М. с дъщерите си М.Г. и Г.Г., като К.М. и Г.Г. спели на пода. Свидетелят А.Г. и неговата майка Л.И., спели на първия етажа на къщата. Свидетелката М.Г. чула как се качват хора по стълбището на къщата за втория етаж, след което се отворила вратата на тяхната стая и в нея влезли двама човека. Телевизорът в стаята работел, тъй като сестра й се страхувала да спи на тъмно. С оглед на това свидетелката М.Г. видяла, че това са подсъдимите Н.Т. и Г.Т.. Свидетелката К.М. се събудила в момента в който усетила поставена ръка на лицето й. Видяла, че това е подсъдимият Г.Т., който я стискал за устата и за вратата и „ми посягаше с бухалка, като ми казваше да не викам, че ще ме убие”. От своя страна подсъдимият Н.Т. по същия начин хванал Г.Г. с ръка през устата, като и ударил два шамара  и тя се разпищяла. След като двамата подсъдими установили, че свидетелката А. Г. не е в тази стая се насочили към другата. В същия момент свидетелката Т.М. чула писъци и в стаята „влязоха две момчета”, като подсъдимият Г.Т. ударил свидетелката Т. с твърд предмет – бухалка, след което се насочил към свидетелката А. Г.. Хванал я за ръката и започнал да я влачи, при което тя започнала да пиши, като се хванала за стъпалата и „не се пускам”. Свидетелката К.М. чула гласа на дъщеря си „Майко”. От своя страна свидетелката Л.И., нейна баба около 03.30 часа също чула „пищене. Викаше се за помощ”. Писъците били чути и от свидетеля А.Г., който се събудил, станал и в момента, в който отворил вратата на стаята получил два удара по главата, вследствие на което паднал на земята и усетил още удари по гърба и ребрата.  В този момент подсъдимият Г.Т. извел свидетелката А. Г. през задната врата на къщата, като минали „през” свидетеля А.Г.. В стаята на първия етаж, където спели свидетелите Л.И. и А.Г. имало прозорец, който гледал към двора. Свидетелката Л.И. видяла внучката си А. Г. в двора, „като я дърпаха хора”. Сред тях разпознала подсъдимият Н.Т. и неговия баща. В момента, в който подсъдимият Г.Т. извел пострадалата А. Г. я предал на подсъдимият С.И.. Тя успяла да се отскубне от него, но подсъдимият Н.Т. я спрял, след което я качили в лекия автомобил, управляван от подсъдимият В.И.. В лекия автомобил се качили и подсъдимият Г.Т., подсъдимият С.И., неговият брат П.И. и подсъдимият Н.Т.. Свидетелката А. Г. сложили в средата, като „аз пищях”. Всички описани по-горе действия били чути от свидетелката С.Т., която живеела в съседство с дома на К.М. ***. Същата се събудила около 04.15 часа от „викове и крясъци……Викаше се „помощ”, „моля помогнете”. Викаше се пред къщата”, поради което се обадила на телефон 112. Междувременно на телефон 112 се обадила шест пъти и свидетелката М.Г. . Около и малко след 04.30 часа сутринта на 28.09.2013 г. свидетелите И.К. и Н.К., които  били дежурни за времето от 27.09. до 28.09.2013 г. получили от оперативния дежурен сигнал за нарушаване на нощната тишина на улица ***. Пристигайки пред дома двамата свидетели установили, че там се намирала линейка на ФСМС, в която се намирали свидетелите А.Г. и Т.М., като по главите им имало кръв. Освен това там били свидетелите К.М., Л.И. и сестрите на А. Г.. Всички били изплашени. Свидетелката К.М. обяснил, че през нощта, през задния двор през портата вързана със синджир и след това през врата на къщата, затворена с райбер, проникнали лица, от които тя познала подсъдимият Н.Т. *** и отвели дъщеря й А. Г.. Това посочила и свидетелката Л.И., която обяснила, че откраднали внучката й.  Веднага били уведомени служителите при РУП – гр. Долна Митрополия. Свидетелите Т.С. и Д.Ц. на 28.09.2013 г. във връзка с подадения сигнал около 06.00 часа спрели за проверка лек автомобил марка „Пежо 405” с ДК № *** управляван от свидетеля И.Т.. В него нямало момиче. В гр. Т. подсъдимият В.И. откарал подсъдимият Н.Т. и свидетелката А. Г. в дома на свидетелката К.А.,*** около 06.00 часа сутринта. Там стояли около 10-15 минути, след което подсъдимият Н.Т. я завел в дома на свидетелката Ю.Б., която живеела на семейни начала с подсъдимият Г.Т.. Пренощували там и на сутринта свидетелката А. Г. успяла да вземе мобилния телефон на подсъдимият Н.Т.. Отишла до тоалетна и от там се обадила на тел. 112 и заявила, че „Аз искам да съобщя дето са ми откраднали момичето от Т.….”. Подсъдимият Н.Т.  по-късно взел мобилния телефон, но не немогъл да установи на кого се е обадила свидетелката А. Г., тъй като тя изтрила номера. Подсъдимият Г.Т. и казал „че ще ми махне носа”.  След това родителите на подсъдимия Н.Т. му се обадили, че полицията ги търси, поради което той отвел свидетелката А. Г. на една поляна и й казал да се крие, за да не я видят. Впоследствие бащата на подсъдимия Н.Т. дошъл и ги откарал в дома на свидетелката П.И., която живеела тогава със сина на подсъдимия В.И..Там двамата преспали два дни, след което отишли в дома на свидетелката С.К., където на 02.10.2013 г. били открити от органите на полицията в лицето на свидетелите М., С., К. и Л.,***.  Свидетелката А. Г. била отведена в РУП – гр. Долна Митрополия, а след това била откарана от служители на РУП – гр. Т., в гр. Т. и предадена на майка и К.М..

От заключението на вещото лице по съдебно-медицинските експертизи се установява, че на свидетеля А.Г., вследствие на нанесените му удари са били причинени две разкъсно-контузни рани на главата, множество кръвонасядания по цялото тяло и крайниците, които са му причинил временно и неопасно разстройство на здравето. Освен това в резултат на нанесените му удари му е било причинено и счупване на едно ребро без данни за разместване на фрагментите с данни за излив на кръв в дясната гръдна кухина, които са му причинили същото разстройство на здравето, както и зашеметяване.  На свидетелката Т.М. е причинена разкъсно-контузна рана на главата, без данни за счупване на черепните кости, без данни за сътресение на мозъка, множество кръвонасядания по цялото тяло и крайниците, които са й причинил временно и неопасно разстройство на здравето. Получените от двамата увреждания се характеризират като леки телесни повреди по смисъла на чл. 130 от НК. Механизма на причиняване на уврежданията е нанасяне на удари с твърд –тъп предмет и за двамата пострадали и могат да се получат по начин съобщен от всеки един от тях.

От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция

приема, че подсъдимият Н.Т. е осъществил състава на престъплението по чл. по чл. 142 ал. 2 т. 2 предложение второ, т. 3 предложение 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20 ал. 2  и чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, като на 28.09.2013г. в гр. Т. около 04,30 ч. в съучастие със С.В.И., В.И.И. и Г.В.Т.,***, като съизвършител отвлякъл другиго – А. А.Г.,***, като деянието е извършено от повече от две лица и отвлеченото лице не е било навършило 18 годишна възраст. От обективна страна той е осъществил изпълнителното деяние, като е влязъл в дома на свидетелката К.М., заедно със подсъдимият Г.Т.  за времето от 03.30 часа - 04.30 часа на 28.09.2013 г., в стаите на горния етаж, първоначално в стаята, където спели свидетелките К.М., М.Г. и Г.Г.. Запушил устата на последната, ударил й няколко шамара, след което се насочили към стаята, където намерили свидетелката А. Г., която била причината за проникването им в къщата.Там подсъдимият Г.Т. след като нанесъл удар по главата с твърд предмет на свидетелката Т.М., хванал свидетелката А. Г. за ръката и въпреки нейната съпротива я извел от дома й по описания по-горе начин. След което, когато тя се опитала да избяга, като се „отскубнала” от подсъдимия С.И., на който я предал подсъдимият Г.Т.,  подсъдимият Н.Т. я спрял и я качили в лекия автомобил, управляван от подсъдимия В.И.. Сложили я в средата, като в лекия автомобил се качили и подсъдимият Г.Т., подсъдимият Н.Т., подсъдимият С.И. и свидетеля П.И.. Доказателства в тази насока са показанията на свидетелката А. Г., дадени по време на досъдебното производство пред съдия и приобщени като доказателства по делото по съответния ред, както и показанията на нейната майка К.М., дадени на досъдебното производство пред съдия и приобщени по съответния ред в съдебно заседание, на сестра й М.Г., дадени на досъдебното производство и приобщени като доказателства по делото по предвидения в НПК ред,както и на свидетелката Л.И., дадени на досъдебното производство пред съдия и приобщени по съответния ред.  От тях по безспорен начин се установяват описаните по-горе действия на подсъдимия Н.Т.. Косвено в тази връзка са и неговите обяснения, дадени на досъдебното производство на л. 11, том четвърти, приобщени по съответния ред, относно това, че се влязъл в дома на свидетелката К.М.. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите А. Г., К.М. и Л.И. дадени на досъдебното производство пред съдия и на М.Г., дадени на досъдебното производство, тъй като същите не са противоречиви, взаимно се допълват и се подкрепят от останалите доказателства по делото, а именно показанията на свидетелите С.Т., И.К., Н.П., П.Б., заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза и изготвените фотоалбуми. Анализът на тези доказателства, времето на извършване на деянието, безспорно сочат, че с действията си подсъдимият Н.Т., в съучастие с подсъдимите Г.Т., С.И. и В.И.,  последният като помагач, извън волята на свидетелката А. Г. е определил посоката й на движение, като я е лишил от възможността да прави това, въз основа на собствено решение / решение № 14/17.09.2009 г. на ВКС по н.д. 630/2008 г. на трето наказателно отделение/. Както бе посочено по-горе доказателства в тази насока са и показанията на свидетелката С.Т., която живеела в съседство със дома на К.М. и викове и крясъци – „помощ”, „моля помогнете” и оборват показанията на свидетелката А. Г., дадени в съдебно заседание, че не се е уплашила и нищо не е казала. Показанията на свидетелката С.Т. кореспондират и с тези на свидетелите  А.Г., дадени на досъдебното производство и приобщени по съответния ред и неговата майка, свидетелката Л.И., дадени на досъдебното производство пред съдия и приобщени по съответния ред, които посочват, че причината да се събудят са били писъци – „Към 03.30. часа чух пищене. Викаше се за помощ”, „Само чувах пищенето на моята и аз от ударите припаднах”/ свидетелят А.Г./, „към 03.30 часа чух пищене”/свидетелката Л.И./. Свидетелката Т.М. в показанията й на досъдебното производство, приобщени по предвидения от НПК ред в съдебно заседание също посочва, че чула пищене, преди „двете момчета” да влязат в стаята, където тя  спяла със свидетелката А. Г.. Същите кореспондират с тези на свидетелката К.М. дадени на досъдебното производство пред съдия и приобщени от съда по предвидения в НПК ред.  Анализът на тези доказателства по един несъмнен начин установява добросъвестността на показанията на посочените по-горе свидетели дадени на досъдебното производство, на свидетелките А. Г., К.М. и Л.И. пред съдия, поради което както бе посочено по-горе настоящата инстанция им дава вяра. В подкрепа на направения извод на съда относно осъществяване от страна на подсъдимия Н.Т. на изпълнителното деяние на престъплението посочено по-горе е и приложения към делото на л. 34, том 3 от досъдебното производство протокол, съставен на основание чл. 163 ал. 6 и ал. 7 от НПК и неоспорен от страните по делото, относно съдържанието на обажданията на свидетелката М.Г. до телефон 112, в която същата е посочила „че „Ами тука откраднаха едно момиче 14 годишно и искат да я женят за едно момче.  И те на пребиха, откраднали са я, оженили и сега пак я крадат”,..”моля ви направете най-нужното сестра ми е открадната”….., „сестра ми е открадната”….”детето ми е откраднато”, както и показанията на свидетелите Н.К., И.К. и П.Б.. Налице е упражнена физическа принуда по отношение на свидетелката А. Г., като се определя движението и извън нейната воля.

         От субективна страна подсъдимият Н.Т. е действал като съизвършител, при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. С описаните по-горе действия подсъдимият Н.Т. обективно е допринесъл за осъществяване на престъплението. Той е действал като съизвършител както бе посочено по-горе с подсъдимите Г.Т., В.И., като помагач и С.И., като е налице общност но умисъл на всички съучастници за „задружно осъществяване” на престъплението/ „Помагало на наказателно материално право” – съдия Лада Паунова/. Доказателства в тази насока с всички посочени по-горе. Освен това с оглед на посочените по-горе доказателства, настоящата инстанция приема, че безспорно подсъдимият Н.Т. е съзнавал, че свидетелката А. Г. не е навършила 18 години, В тази връзка е и обстоятелството, че двете семейства се познавали, били  роднини, като подсъдимият Н.Т. и свидетелката А. Г. преди да решат да заживеят заедно се познавали около една година и престъплението е извършено от повече от две лица.

При определяне на вида и размера на наказанието, което следва

да се наложи на подсъдимият Н.Т. за това престъпление съдът взе под внимание както обществената опасност на деянието, така и на дееца. По отношение на деянието, с оглед на конкретните факти изложени по-горе, съдът приема, че същата не е висока. По отношение на дееца съдът приема, че неговата обществена опасност е сравнително ниска, с оглед на младата му възраст, добрите характеристични данни за него. Миналото осъждане на подсъдимия Н.Т. не променя този извод на съда. Младата възраст на подсъдимия Н.Т., добрите характеристични данни за него, причините и подбудите за извършване на престъплението, съдът приема като многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което наложи на подсъдимия Н.Т. за това престъпление наказание от три години лишаване от свобода, чието изпълнение отложи за срок от пет години от влизане на присъдата в сила.

         От анализа на описаната по-горе фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият Н.Т. е осъществил обективните и субективни признаци от състава на престъплението по 142а, ал. 3 предложение 3, ал. 4 предложение 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 55, ал.1, т.1 от НК като  за времето от 28.09.2013г. до 02.10.2013г. в гр. Т. и гр. Т. противозаконно лишил от свобода А. А.Г. ***, като лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия. От обективна страна той е осъществил изпълнителното деяние, като с действията си – влизайки в дома на свидетелката К.М. именно „за да си я вземе” /свидетелката А. Г./ на 28.09.2013 г. и вкарвайки я в лекия автомобил на подсъдимият В.И.  я е  лишил   по противозаконен начин от свобода, ограничавайки й по този начин възможността за придвижване, която тя сама е могла да осъществи до 02.10.2013 г. когато е била намерена от служителите на РУП – гр. Т. в дома на свидетелката С.К.. Доказателства в тази насока са посочените по-горе, както и показанията на свидетелките К.Р.,  С.К., дадени на досъдебното производство и приобщени по съответния ред, Д.А.,  П.И., дадени на досъдебното производство и приобщени по съответния ред,  Р.Х. и на пострадалата А. Г., дадени пред съдия и приобщени като доказателство по делото,  се установява, че е пребивавала в дома на посочените свидетели за определен период от време, пренощувайки у тях и е била взета от полицията от дома на свидетелката С. К.. Освен това от показанията на тези свидетели безспорно се установява и факта, че тя се е движела свободно в домовете им, както и в двора, но и обстоятелството, че за времето от 28.09.2013 г. до 02.10. 2013 г. с нея неотлъчно е бил подсъдимият Н.Т., като родителите му  И.Т. и С.К. са ги отвели в дома на С. К., поради което свидетелката А. Г. реално не е могла сама да определя движението си. Доказателство в тази насока е и обстоятелството, че е успяла да вземе телефона на подсъдимия Н.Т. и да се обади на тел 112, като е отишла в тоалетната на дома на свидетелката К./протокол, изготвен на основание чл. 163 ал. 6 и ал. 7 от НПК.

         От субективна страна подсъдимият Н.Т. е действал виновно, при пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Доказателства в подкрепа на този извод на съда са всички посочени по-горе обстоятелства.

         При определяне на размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Н.Т., съдът взе под внимание от една страна, отчитайки фактите по делото сравнително невисоката обществена опасност на деянието и на дееца. Същият е млад човек, с добри характеристични данни, като свидетелката А. Г. е станала негова съпруга по ромските обичаи, периода на лишаването й от свобода. Тези обстоятелства съдът приема като многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което наложи на подсъдимия Н.Т. за това престъпление наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение отложи за срок от четири години от влизане на присъдата в сила.

         От събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимият Н.Т. е осъществил обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 170 ал. 2 предложение 1 и 3 във връзка с ал. 1 предложение 1 във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК като на 28.09.2013г. за времето между 03,30 ч. до 04,30 ч. в гр. Т. в съучастие с Г.В.Т. ***, като съизвършител влязъл в чуждо жилище, находящо се в гр. Т. на ул. ***, собственост на община Т. и обитавано от К.Н.М. *** като употребил за това сила – разбиване на входната врата на къщата и деянието е извършено нощем и от две лица. От обективна страна същия е осъществил изпълнителното деяние като на 28.09.2013 г. за времето между 03.30 часа до 04.30 часа в съучастие с подсъдимия Г.Т. е проникнал в дома на свидетелката К.М., като е употребил за това сила, за да разбие входната врата на домът й, намиращ се в гр. Т., ул. ***. Доказателства в тази насока са показанията на свидетелите Н.К., И. К. и П.Б., както и обясненията на Н.Т. дадени по време на досъдебното производство, в присъствието на защитник и приобщени като доказателства по съответния ред, на които съдът в тази им част дава вяра, тъй като се подкрепят от показанията на посочените по-горе свидетели. От приложените в том втори на досъдебното производство доказателства – заповед № 404/08.05.2013 г. и акт № 392 за общинска собственост, се установява, че свидетелката К.М., заедно с дъщерите й Н. М., А. А. и Г.Г. са били настанени под наем в жилище –общинска собственост, намиращо се в гр. Т., улица ***. От показанията на свидетелките К.М., дадени пред съдия  на досъдебното производство и приобщени като доказателство по делото и М.Г., дадени на досъдебното производство и приобщени като доказателства по съответния ред в съдебно заседание се установява, че подсъдимите Н.Т. и Г.Т. за посоченото по-горе време са се намирали в дома на свидетелката К.Г.. В обясненията си дадени на досъдебното производство в присъствието на защитник и приобщени по съответния ред/на които съдът дава вяра в тази им част, а именно, че е влязъл в дома на свидетелката К.М.,  по съображенията изложени по-горе/  подсъдимият Н.Т. не отрича, че е влязъл в дома на К.М., като твърди, че  на вратата райбера не е бил сложен. Неговите обяснения  по отношение на този факт, се опровергават от показанията на посочените по-горе свидетели К., К. и Б., които на 28.09.2013 г. след подадения сигнал са посетили дома на свидетелката М. и са установили, че „задната врата е била заключена с райбер, който беше разбит. В задния двор на къщата има ограда, която вратичка също беше разбита”/свидетелят К./, „Отзад доколкото си спомням имаше една врата с някакъв райбер и ако не се лъжа той беше разбит”/показания на свидетеля К.-неправилно записан в протокола като К./, „Спомням си, че задната врата на къщата се заключваше с райбер, който беше изкъртен, а дървената портичка на двора беше разбита” /показания на свидетеля Б./. В тази връзка е и приложения към том първи л. 18 -19 протокол за оглед на местопроизшествието. От доказателствата посочени по-горе безспорно е установено, че престъплението е извършено нощем и от две лица.

         От субективна страна подсъдимият Н.Т. е действал виновно, при пряк умисъл в съучастие като съизвършител. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Същият е действал в съучастие с подсъдимият Г.Т.. Налице е общност на умисъл, като той е съзнавал, че  действията на двамата са били насочени към осъществяване на престъплението. Доказателства в тази насока са всички посочени по-горе.

         При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Н.Т. за това престъпление съдът съобрази от една страна сравнително високата обществена опасност на деянието, от друга невисоката такава на подсъдимия Т., с оглед на добрите характеристични данни за него, младата му възраст, причините и подбудите за извършване на престъплението, поради което му наложи наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение отложи за срок от четири години от влизане на присъдата в сила.

От установената по-горе фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият Н.Т. е осъществил и обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 191 ал. 1 от НК като през периода 14.09.2013г. до 26.09.2013г. в гр. Т. и в гр. Т. като пълнолетно лице без да е сключило граждански брак е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16 годишна възраст – А. А.Г.,***. От обективна страна същият е осъществил изпълнителното деяние, като без да сключи граждански брак е заживял съпружески с А. Г.., която не е била навършила 16 годишна възраст. Доказателства в тази насока са показанията на разпитаните по делото свидетели А. Г. и К.М., дадени пред съдия на досъдебното производство и приобщени по съответния ред като доказателства по делото, показанията на М.Г., А.Г. и Л.М., дадени на досъдебното производство, последната пред съдия и приобщени по съответния ред като доказателства по делото, показанията на М.Й., П.И., С.К., за последните две дадени на досъдебното производство и приобщени като доказателства по делото в съдебно заседание,  Р.Х., Г.М., дадени на досъдебното производство и приобщени в съдебно заседание по съответния ред, А.И.,С.К., Ю.М.,С., И.К., Н.К., П.Б., обясненията на подсъдимият В.И., подсъдимият С.И. и подсъдимият Н.Т./на последния дадени на досъдебното производство в присъствието на защитник и приобщени по съответния ред като доказателства по делото, на които съдът дава вяра в тази им част, тъй като се подкрепят от посочените по-горе доказателства/.

От субективна страна подсъдимият Н.Т. е действал виновно, при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общственоопасни последици и е искал тяхното настъпване. От посочените по-горе доказателства по безспорен начин се установява, че към момента в който е заживял съпружески със свидетелката А. Г., същата не е била навършила 16 годишна възраст и подсъдимият Н.Т. е съзнавал това.

При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Н.Т. за това престъпление съдът съобрази невисоката обществена опасност на деянието и на дееца, с оглед на мотивите за извършване на същото, младата му възраст  и му наложи наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение отложи за срок от четири години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 23 ал. 1 от НК определи на подсъдимият Н.Т. едно общо наказание - най-тежкото такова в размер на три години лишаване от свобода, чието изпълнение отложи за срок от пет години от влизане на присъдата в сила, както и обществено порицание, което следва, след влизане на присъдата в сила да бъде изпълнено по радиовъзела в гр. Т.. Освен това съобразявайки младата възраст на подсъдимия Н.Т., съдът наложи на същия в изпитателния срок пробационна мярка по чл. 42 чл. 42а, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител. Настоящата инстанция приема, че така определеното на подсъдимият Н.Т. наказание е справедливо, съответства на обществената опасност на деянията и на дееца и чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, като изиграе своята продупредително-възпираща роля по отношение на него и на останалите членове на обществото.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът приспадна времето, през което Н.И.Т. е бил задържан за периода от 02.10.2013 г. до 27.03.2014 година, както и времето, през което Н.И.Т., е бил с мярка за неотклонение „домашен арест” от 27.03.2014 г. до 22.04.2015 година.

От описаната по-горе фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият В.И.И. е осъществил обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 142, ал. 3, т.1 предложение 2 във връзка с ал. 2, т. 2, предложение 2, т. 3 предложение 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 4 във връзка с чл. 29, ал.1, б. „а” във връзка с чл. 58 б. „б” и чл. 55, ал.1, т. 1 от НК  като на 28.09.2013г. около 04,30 ч. в гр. Т. при условията на опасен рецидив в съучастие със С.В.И., Н.И.Т. и Г.В.Т.,***, като помагач отвлякъл другиго – А. А.Г.,***, като деянието е извършено от повече от две лица и отвлеченото лице не е било навършило 18 годишна възраст и помагачеството се е изразило в умишленото улесняване извършването на престъплението чрез осигуряване на транспорта с управляван от него лек автомобил „Опел Вектра” с д.к. № ***, собственост на Р. А. ***. От обективна страна същият е действал като помагач, в съучастие с подсъдимите Н.Т., Г.Т. и С.И., последните като съизвършители, улеснявайки извършването на престъплението като с управлявания от него лек автомобил марка „Опел Вектра” с д.к. № ***, собственост на Р. А. *** е отвлякъл свидетелката А. Г., против волята й, транспортирайки й до гр. Т., област П.. Доказателства в тази насока са показанията на свидетелката А. Г., дадени пред съдия на досъдебното производство и приобщени по съответния ред като доказателство по делото. Подсъдимият В.И. в обясненията си в съдебно заседание не отрича факта, че подсъдимият Н.Т. и свидетелката А. Г. са се возили в неговия автомобил , но посочва, че ги намерил в лекия си автомобил, когато е слязъл да си купи цигари от денонощен магазин където е спрял. Те противоречат на обясненията му дадени на досъдебното производство пред защитник и приобщени от съда по съответния ред, където посочва, че подсъдимият Н. е изкарал жена си пред дома й, където е пристигнал и се е чувало пищене на 28.09.2013 г. в ранните часове. Съдът дава вяра в тази им част на показанията на подсъдимия В.И., дадени на досъдебното производство, тъй като те се подкрепя от показанията на свидетелката А. Г., дадени пред съдия на досъдебното производство и приобщени като доказателства по делото. По отношение на това,че се чувало „пищене” са и показанията на свидетелката С.Т., К.М., Л.И. дадени пред съдия на досъдебното производство и приобщени по съответния ред, М.Г., дадени на досъдебното производство и приобщени по съответния ред. С оглед на това съда не дава вяра на твърденията на подсъдимия В.И., че не е знаел за никакво отвличане.Следователно със своите действия той е допринесъл за осъществяване на изпълнителното деяние, като е улеснил подсъдимите Н.Т., Г.Т. и С.И. и същите съпътстват изпълнителното деяние, което е извършено от повече от две лица и свидетелката А. Г. не е била навършила 18 години.

От субективна страна подсъдимият В.И. е действал виновно, като помагач в съучастие със подсъдимите Н.Т., Г.Т. и С.И., като е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване. Налице е общност на умисъла, като подсъдимият В.И. е съзнавал, че с действията си улеснява извършването на престъплението, като е целял настъпването на общественоопасните последици. Доказателство в тази насока са всички посочени по-горе.В подкрепа на направения извод на съда относно фактите, относими към състава на престъплението са и показанията на свидетеля З.Н.Х., дадени на досъдебното производство и приобщени по съответния ред в съдебно заседание, в които посочва, че около 20,30 – 21.00 часа се „разбраха, че Н. се бил върнал в Т. с двама приятели – С. и И.……..върнали се в Т., понеже жената му се обадила да отидат да я вземат…Ние решихме да тръгнем да го търсим. Взехме това решение аз, вуйчо ми „Калейчо”/подсъдимият В.И.. От тези показания безспорно се установява, че подсъдимият В.И. е тръгнал за гр. Т. по тази причина, а не както той твърди в обясненията си – за да прибере сина си подсъдимият С.И.. Съдът дава вяра на показанията на този свидетел в тази им част, тъй като те се подкрепят от посочените по-горе доказателства. Освен това същият е съзнавал, че свидетелката А. Г. не е била навършила 18 години. Доказателства в тази насока са безспорно установените по делото факти, че той е бил роднина със семейството на пострадалата.

При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимият И. съдът взе под внимание от една страна сравнително невисоката обществена опасност на деянието, с оглед на конкретния казус,  високата на самия деец, с оглед на миналите му осъждания. Анализът на посочените по-горе доказателства сочи, че степента на участие в изпълнителното деяние като помагач на подсъдимият В.И.  е малка, поради което съдът приложи разпоредбата на чл. 58 б. „б” във връзка с чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК и му наложи наказание от на 2-две години и 6-шест месеца лишаване от свобода, което следва да изтърпи при първоначален строг режим на основание чл. 61 т. 2 във връзка с чл. 60 от ЗИНЗС в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Освен това съдът на основание чл. 59, ал. 1 от НК приспадна времето, през което подсъдимият В.И.,  е бил задържан и е бил с взета мярка за неотклонение „домашен арест”.

От анализа на посочените по-горе доказателства настоящата инстанция приема, че подсъдимият С.И. е осъществил обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 142, ал. 2, т. 2 предложение 2 , т. 3 предложение 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20 ал. 2 във връзка с чл. 55, ал.1, т. 1 от НК, като на  28.09.2013г. около 04,30 ч. в гр. Т. в съучастие с Н.И.Т., В.И.И. и Г.В.Т.,***, като съизвършител отвлякъл другиго – А. А.Г.,***, като деянието е извършено от повече от две лица и отвлеченото лице не е било навършило 18 годишна възраст. От обективна страна той е осъществил изпълнителното деяние в съучастие с подсъдимите Н.Т., Г.Т. и В.И., като с действията си е възпрепятствал свободното движение на свидетелката А. Г., като я държал – „Аз се отскубнах от С., защото Г. ме даде на С.” /показанията на свидетелката А. Г.,  дадени пред съдия на досъдебното производство и приобщени по съответния ред/. Безспорно от показанията на свидетелите Н.К., Н.К. и П.Б., както и от приложените на л. 3 и л. 4 Актове за установяване на административно нарушение са установява, че подсъдимият С.И. се е намирал в гр. Т., на 27.09.2013 г. Съдът дава вяра на показанията на свидетелката А. Г., тъй като същите се подкрепят от останалите доказателства по делото, установяващи описаната по-горе фактическа обстановка – показанията на свидетелките К.М., Т.М., А.Г., М.Г., Л.Г., приобщени като доказателства по делото по съответния ред, показанията на свидетелката С.Т..

От субективна страна подсъдимият С.И. е действал виновно, като съизвършител, при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния  характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Налице е общност на умисъла, като той е съзнавал, че неговите действия и тези на подсъдимите Н.Т., В.И. и Г.Т. са насочени към осъществяване на престъплението, както и че свидетелката А. Г. не е била навършила 18 годишна възраст и престъплението е извършено от повече от две лица. Доказателства в тази насока са посочените по- горе.

При определяне на вида и размера на наказанието което следва да бъде наложено на С.И., съдът взе под внимание от една страна сравнително невисоката обществена опасност на деянието, факта, че той има минали осъждания. Освен тях съдът взе под внимание и обстоятелството, че е млад човек, мотивите и подбудите за извършване на престъплението, конкретното му участие в него- обстоятелства, които съдът приема за многобройни смекчаващи вината такива, поради което му определи наказание от две години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Преценявайки обстоятелствата по конкретния казус съдът прие, че следва подсъдимият С.И. да се освободи изцяло от изтърпяване на наказанието му лишаване от свобода в размер на 8-осем месеца, определено му по Присъда № 189-7НС/12.07.2013 г. по НОХ д. № 1204/2013 г. на Районен съд гр. П..

На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият  С.И. е бил задържан за периода от 09.12.2013 г. до 24.04.2014 година, както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „домашен арест” от 24.04.2014 г. до 04.07.2014 г.

От анализа на събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че подсъдимият Г.Т. е осъществил обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 142 ал. 2 т. 2 предложение 2, т. 3 предложение 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20 ал. 2 във връзка с чл. 55, ал.1, т.1 от НК като на 28.09.2013г. около 04,30 ч. в гр. Т. в съучастие с Н.И.Т., В.И.И. и С.В. ***, като съизвършител отвлякъл другиго – А. А.Г.,***, като деянието е извършено от повече от две лица и отвлеченото лице не е било навършило 18 годишна възраст.  От обективна страна той е осъществил изпълнителното деяние по описания по-горе начин, като след като с подсъдимият Н.Т. е влязъл в дома на свидетелката К.М., за периода от 03.30 часа - 04.30 часа на 28.09.2013 г., в стаите на горния етаж, първоначално в стаята, където спели свидетелките К.М., М.Г. и Г.Г.. Подсъдимият Г.Т. хванал свидетелката К.М., като „ме стискаше за устата и за врата и с едната ръка ми посягаше с бухалка, като ми казваше да не викам, че ще ме убие” /показанията й дадени на досъдебното производство пред съдия и приобщени по съответния ред като доказателства по делото/. В подкрепа на тези показания са показанията на свидетелката М.Г., дадени на досъдебното производство и приобщени по съответния ред като доказателства по делото – „Г. хвана майка ми”. След като двамата установили, че свидетелката А. Г. не се намира в тази стая се насочили към тази, където се намирали свидетелката Т.М. и свидетелката А. Г..  Както бе описано по-горе подсъдимият Г.Т. ударил свидетелката Т. по главата с твърд предмет – бухалка, след което се насочил към свидетелката А. Г.. Хванал я за ръката и започнал да я влачи, при което тя започнала да пиши и „не се пускам”  и я извел от къщата, като впоследствие, той и подсъдимите Н.Т. и С.И. я вкарали в лекия автомобил, управляван от подсъдимият В.И.. Доказателства в тази насока са посочените по-горе, а именно -показанията на свидетелката А. Г., дадени по време на досъдебното производство пред съдия и приобщени като доказателства по делото по съответния ред, показанията на нейната майка К.М., дадени на досъдебното производство пред съдия и приобщени по съответния ред в съдебно заседание, на сестра й М.Г., дадени на досъдебното производство и приобщени като доказателства по делото по предвидения в НПК ред, както и показанията на останалите свидетели, заключенията на вещото лице по съдебно-медицинските експертизи.  От тях по безспорен начин се установяват описаните по-горе действия на подсъдимия Г.Т.. Съдът дава вяра на същите, тъй като взаимно се обуславят и допълват. Освен това безспорно по делото е установено, че свидетелката А. Г. не е била навършила 18 години и престъплението е извършено от две лица.

От субективна страна подсъдимият Г.Т. е действал виновно, при пряк умисъл, като съизвършител- съзнавал е обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Освен това същият е съзнавал, че действията му и  тези на подсъдимите Н.Т., С.И. и В.И., като помагач са били насочени към осъществяване на престъпния резултат. Настоящата инстанция приема, че подсъдимият Т. е съзнавал, че свидетелката А. Г. не е била навършила 18 години.

При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да му се наложи за това престъпление, настоящата инстанция прецени сравнително невисоката обществена опасност на деянието и високата такава на самия деец, с оглед на миналите му осъждания от една страна и недобрите характеристични данни за него, конкретните му действия, описани по-горе, а от друга обстоятелството, че е млад човек, мотивите и подбудите за извършване на престъплението. Последните обстоятелства съдът приема като многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което наложи на подсъдимия Г.Т. за това престъпление наказание от три години лишаване от свобода, което де изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Освен това настоящата инстанция приема от описаната по-горе фактическа обстановка, че подсъдимият Г.Т. е осъществил обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. чл. 170 ал. 2 предложение 1 и 3 във връзка с ал. 1 предложение 1 във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК  като на 28.09.2013г. за времето между 03,30 ч. и 04,30 ч. в гр. Т. в съучастие с Н.И.Т. ***, като съизвършител влязъл в чуждо жилище, находящо се в гр. Т. на ул. ***, собственост на община Т. и обитавано от К.Н.М. *** като употребил за това сила – разбиване на входната врата на къщата и деянието е извършено нощем и от две лица. От показанията на разпитаните свидетели А. Г. и К.Г. дадени пред съдия и приобщени като доказателства по делото по съответния ред, както и от показанията на свидетелката М.Г., дадени на досъдебното производство и приобщени по съответния ред безспорно се установява, че подсъдимият Г.Т. и Н.Т. са влезли заедно съответно в стаята, в която са спели свидетелките К.М., М.Г. и дъщерята на първата Г.Г., като преди това свидетелката М.Г. е чула по стълбището да се качват хора. В тази връзка са и показанията на свидетелите Н.К., И. К. и П.Б.. От приложените в том втори на досъдебното производство доказателства – заповед № 404/08.05.2013 г. и акт № 392 за общинска собственост, се установява, че свидетелката К.М., заедно с дъщерите й Н. М., А. Г. и Г.Г. са били настанени под наем в жилище –общинска собственост, намиращо се в гр. Т., улица ***. От показанията на посочените по-горе свидетели К., К. и Б., които на 28.09.2013 г. след подадения сигнал са посетили дома на свидетелката М., в ранните часове на деня, се установява, че „задната врата е била заключена с райбер, който беше разбит. В задния двор на къщата има ограда, която вратичка също беше разбита”/свидетелят К./, „Отзад доколкото си спомням имаше една врата с някакъв райбер и ако не се лъжа той беше разбит”/показания на свидетеля К./, „Спомням си, че задната врата на къщата се заключваше с райбер, който беше изкъртен, а дървената портичка на двора беше разбита” /показания на свидетеля Б./. В тази връзка е и приложения към том първи л. 18 -19 протокол за оглед на местопроизшествието. От анализа на така посочените по-горе доказателства може да се направи безспорен извод, че подсъдимият Г.Т. е осъществил от обективна страна от състава на това престъпление. Безспорно от посочените по-горе доказателства е установено, че престъплението е извършено през нощта и от две лица.

         От субективна страна подсъдимият Г.Т. е действал виновно, при пряк умисъл, като съизвършител с подсъдимият Н.Т., като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици, искал тяхното настъпване и е съзнавал, че с действията си и тези на подсъдимият Н.Т. са насочени към постигане на престъпния резултат. Доказателства в тази насока са всички посочени по-горе.

         При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Г.Т., съдът съобрази обществената опасност на деянието и на дееца, приемайки, че същите са сравнително високи. От друга страна съдът съобрази младата му възраст, мотивите и подбудите за извършване на престъплението, поради което му наложи наказание от една година лишаване от свобода, което следва да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Настоящата инстанция приема като защитна теза твърдяното от подсъдимия Г.Т., че същия на 28.09.2013 г. не се е намирал в гр. Т., а е бил в дома си, тъй като това се опровергава от показанията на свидетелите А. Г. и К.М., дадени на досъдебното производство пред съдия и приобщени като доказателство по делото. Съдът дава вяра на същите по изложените по- горе съображения.

 На основание чл. 23 ал. 1 от НК съдът определи на подсъдимият Г.Т., едно общо наказание, най-тежкото от тях, а именно „лишаване от свобода” в размер на три години, което следва да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Съдът приема, че така определеното му наказание съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и чрез него ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.

         При горните съображения съдът не споделя изразеното от защитника на подсъдимите В.И., Г.Т. и С.И., че по делото не са събрани доказателства, от които може да се направи извод, че подзащитните й са извършили престъпленията, за които са и повдигнати обвинения. В тази връзка са показанията на всички посочени по-горе свидетели, част от които са дадени пред съдия и приобщени като доказателства по делото по съответния ред – на А. Г., К.М., Т.М. и Л.И., дадени на досъдебното производство и приобщени по съответния ред -на свидетелите М.Г., А.Г., Г.М., П.И., С. К., в съдебно заседание – С.Т., И.К., Н.К., Т.С., Д.Ц., К.А.П.Б., Р.Х., Х.С., Страхил Гевезов, И.И., М.С., М.Б., М.Й., В.Т., заключението на вещото лице по съдебно-медицинските експертизи, приложените към досъдебното производство и съдебното производство писмени доказателства. Настоящата инстанция приема, че при събирането им са спазени изискванията на НПК, поради което счита, че те не са опорочени и могат да служат като доказателства по делото за фактите отразени в тях. В изложението по-горе съдът е посочил, на кои дава вяра и на кои и не както и причините за това. Освен това съдът не споделя изразеното от защитника на подсъдимите В.И., С.И. и Г.Т. възражение, че са допуснати съществени процесуални нарушения при разпита на свидетелката А. Г., поради обстоятелството, че при разпита й е присъствала само нейната майка – свидетелката К.М., тъй като съгласно разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от НПК непълнолетния свидетел се разпитва в присъствието на психолог или педагог, ако съответния орган намери за необходимо това. В съдебно заседание свидетелката А. Г. в показанията си посочи, че не се е уплашила и не е пищяла и викала, както и че в домовете, в които са били по-късно се е разхождала свободно. Съдът не дава вяра на същите, тъй като същите се опровергават от показанията на свидетелката С.Т., която не познава нито пострадалата Г., нито подсъдимите, съдържанието на разговорите с телефон 112, на който се е обадила М.Г. и на самата А. Г., когато се е намирала в гр. Т.. С оглед на това и съдът даде вяра на показанията на свидетелката А. Г. дадени на досъдебното производство пред съдия.  Освен това съдът намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение и при разпита на свидетелката М.Г. на досъдебното производство, поради посочените по-горе обстоятелства, включително и факта, че при разпита й не е присъствала и майка й.  Този извод съда прави и въз основа на заключението на психолога Мила Г. в съдебно заседание, присъствала на разпита на свидетелката Марка Г..Съдът намира, че не са нарушени правата на подсъдимите и защитниците им, поради факта, че не са присъствали на всички извършени следствени действия в досъдебното производство, с оглед на разпоредбата на чл. 224 от НПК. 

         По изложените по-горе съображения съдът не споделя останалите възражения направени от страна на защитниците на подсъдимите.

Веществените доказателства по делото - Обект № 1 - Днес 28.09.2013 год., в гр. Т., ул. *** от площадка в коридор на първия етаж на къща иззет тампон с червено вещество, на пода на площадката; Обект № 2 - Днес 28.09.2013 год., в гр. Т., ул. *** от стая на втория етаж в къща, намираща се от източната страна на къщата от пода иззет тампон с червено вещество; Обект № 3 - 1 бр. парче от видия, главата с част от стъблото намерени от вътрешната страна на входната врата от западната страна на къщата; Обект № 4 - обикновен ключ, метален за обикновена брава, без глава с набито на нейно място, пластмасово червено колело, намерен на първото стъпало на стълбището след задната врата, след влизане на присъдата в сила следва да бъдат  унищожени поради ниската им стойност.

При този изход на процеса подсъдимите Н.И.Т., В.И.И., С.В.И. и Г.В.Т. следва  солидарно да заплатят по сметката на Ловешки окръжен съд сумата от 349.69 лева /Триста четиридесет и девет лева и 69 ст./ разноски по делото и по сметката на РУ „Полиция” – Т. сумата от 210.75 /двеста и десет лева и 75 ст./ лева разноски за експертизи.

При горните съображения съдът постанови своя съдебен акт.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           ЧЛЕН: