Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 25.06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти
състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на
секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10249 по описа на ВРС за 2019-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искове на М.П.А., ЕГН**********, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установявено спрямо Р.М.Щ., ЕГН**********;
Н.Д.В., ЕГН**********; К.В.Б., ЕГН********** и Д.В.Т., ЕГН**********, че ищцата е собственик на следния недвижим
имот:
- реална част от ПИ №* по КК и КР на гр. Варна,
с.о. *, м. *, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИД АГКК, който цял
терен по същите КК и КР е с обща площ 758кв.м. и при граници имоти с №*; №*; №*
и №*, а частта е с площ *кв.м. и граници имоти №*; №*, №* и в
останалата си част е попадаща в ПИ №* и е защрихована окомерно от ищцата на
скица на л.78 от делото, който цял терен
по ПНИ съответства на НИ №*,
на следните
придобивни основания:
- изкупуване по реда на
пар.4з, ал.2, изр.2 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, след плащане на одобрената със Заповед
№445/12.07.2013г. на кмета на район П. при О. В. оценка на частта от ПИ №* с площ *кв. м. над надлежно трансформираните по
пар.4а от ПРЗ ЗСПЗЗ от ищцата и наследодателя й *кв.м. от ПИ №* (неспорни) и притежаваните от ответниците *кв.м. от ПИ №* (също неспорни);
- евентуално придобивна давност
(кратка по чл.79, ал.2 ЗС или 10 години по чл.79, ал.1 ЗС), с присъединяване на владението
на всички предходни във времето собственици, общо считано за периода след
1991г. / след *г. до изтичането на
пълния законов срок на давността.
Ищцата твърди, че е собственик на ПИ №* по КК и КР на гр. Варна, с.о. *,
одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИД АГКК, с площ *кв.м., чрез наследяване от баща й П. И.
Д. (поч. на *г.) и трансформирано право на ползване, по пар.4а от ПРЗ ЗСПЗЗ,
като тази й собственост не е спорна между страните по делото. Ищцата признава и
че ответниците са собственици на съседния и процесен ПИ №*, но до само площ от *кв.м.
Спорните *кв.м. от ПИ №* обаче твърди да са придобити от ищцата,
при условията на пар.4з, ал.2, изр.2
от ПРЗ на ЗСПЗЗ, след плащане на одобрената със Заповед №445/12.07.2013г. на
кмета на район П. при О. В. оценка на тази част, която надвишава правата на
ответниците и от които *кв.м. не се
образува самостоятелен имот.
Твърди още, че ПНИ, одобрен със Заповед
№РД-06-7706-31/03.02.2006г. на О. У. на В., е бил обжалван от трети лица
относно НИ №* и №*, в производство по което ищцата не е
участвала и за това то не я обвързва (адм.д. №10/2011г. на ВОС).
Твърди също, че в действащите
за с.о. *, м. *,
планове (ПНИ и КП) притежаваният от ответниците имот №* неправилно е вписан с пълната
си площ само за собствен на ответниците, тк те следва да притежават само *кв.м., над които правата са на
ищцата.Конкретно Заповед №РД-14-7706-522/19.11.2014г. на О. У. на В., с която
се одобрява ПНИ за с.о. *, м. *, включително за спорните НИ №№* и №*, ищцата
счита, че не е съобразена със Заповед
№445/12.07.2013г. на кмета на р-н П. при О. В. оценка на процесните *кв.м., на
която заповед основава правата си ищцата.
В първото о.с.з., за първи път
в процеса, прави искане за упражняване от съда на косвен съдебен контрол по
чл.17, ал.2 ГПК, по отношение на: Заповед
№РД-06-7706-31/03.02.2006г. на О. У. на В.; Заповед
№РД-14-7706-522/19.11.2014г. на О. У. на В.; и Заповед №228/2017г. на Кмета на
р-н П. при О. В..
Евентуално твърди, че още от
1991г. праводателите й, а след смъртта и на последния от тях на *г., те и
респективно тя, упражнявали постоянно, несмутено, спокойно и явно владение по
смисъла на ЗС върху процесната реална част. Поради това с кратка по
чл.79, ал.2 ЗС или 10 години по чл.79, ал.1 от ЗС давност, с присъединяване на владението, ищцата придобили
собствеността.
По изложените и обобщени от съда причини ищцата моли да се установи
правото й на собственост върху исковия терен, както и за съдебни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответниците депозират писмен отговор. В
него те излага подробни съображения за нередовност, недопустимост и
неоснователност на исковете, обощени в следния смисъл: 1/ не бил
индивидуализиран предметът на делото; 2/ представени били скици и данъчни
оценки с нелегитимен участник в делото; 3/ Заповед №РД-06-7706-31/03.02.2006г.
на О. У. била публикувана в ДВ и ищцата пропуснала сроковете за обжалването й;
4/ Заповед №445/12.07.2013г. на кмета
на р-н П. не е може да сепротивопостави на ответниците; 5/ едва със Заповед
№228/19.05.2017г. по пар.4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ на кмета на район П. при О. В.
реституционната процедура за ответниците е приключила и чак от този момент може
да тече давност; 6/ самите ответници са собственици на целия ПИ №*, с
пълната му площ, с признавателно реституционно решение №860/18.02.2002г.на ПК -
Варна и след това с посочената Заповед
№228/19.05.2017г. по пар.4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ на кмет на район П. при О. В.; 7/
оспорената от ищцата Заповед №РД-14-7706-522/19.11.2014г. на О. У. на В.,
с която се одобрява ПНИ за с.о. *, м. *, включително за спорните НИ №№* и №*, е
била предмет на съдебен контрол по гр.д. №7616/2018г. на ВРС, при който
оспорването е било отречено; 8/ сумата по оценката със Заповед №445 от 12.07.2013г. на кмета на р-н П. е била върната на
ищцата.
По тези и останалите посочени в отговора причини се моли да се прекрати
делото, евентуално да се отхвърлят исковете и да се присъдят разноски.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Между страните е безспорно обстоятелството, че ищцата е собственик на ПИ №* по КК и КР на гр. Варна, с.о. *,
одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИД АГКК, с площ *кв.м., по наследяване от баща й П. И.
Д. (поч. на *г.) и трансформирано право на ползване, по пар.4а от ПРЗ ЗСПЗЗ.
Между страните е безспорно и обстоятелството, че
ответниците по делото са собственици на съседния на ищцата и процесен ПИ №*, въз
въз основа на двуфазна реституция с Решение на №860/18.02.2002г. на ПК и след
това заповед по №228/19.05.2017г. по
пар.4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ – но безспорни са правата на ответниците на това
основание само до площ от *кв.м.
Няма спор и е видно от приетото удостоверение за
наследници, че ищцата М.А. е единствен наследник на баща си П. И. Д., който е
починал на *г.
Няма спор и е видно от приетите удостоверения за
наследници, че всички ответници са
наследниците на М. В. П., поч. на *г.
Видно от удостоверение №199/22.09.1987г. на П. И. Д. е
било предоставено за ползване място от *кв.м. в м-ст * *, землище на гр. Варна.
Към него са приложени още декларация за ползването на терена от П. Д. и скица
от КП на местността от 1987г.
На 20.05.1992г. П. Д. е декларирал и подал молба до т.
служба при О. В. за ползвания от него терен от *кв.м. с изградените върху него: сезонна
постройка (според разрешение за строеж), ограда, гараж и резервоар.
С приет по делото оценителен протокол №643/17.09.1993г.
на комисия на О. В., предоставеният на П. Д. терен с изградените върху него
обекти, е бил оценен на общо 35100лв.
Тази оценка е била заплатена на О. В., по банков начин,
видно от приетите три броя вносни бележки от 05.09.1994г. За това е издадено и
изрично и прието по делото Удостоверение №643 от О. В..
С КНА №*г., том *, н.д. №*/*г. е било празнато на П. И. Д. правото на
собственост по реда на пар.4а от ПЗР ЗСПЗЗ върху лозе от *кв.м. в м-ст * *, землище на гр. Варна,
с описани в КНА граници на терена.
Със Заповед №КД-14-03-3101/22.11.2012г. на н-к на АГКК –
В. били изменени КК и КР на гр. В., като имот №* с площ *кв.м. е бил отписан от
лицето М. М. и е бил вписан собствен на П. Д., а след поправка на ОФГ в
заповедта с такава от 26.02.2013г. – М.А..
Видно от приложената на л.31 от делото Заповед №445/12.07.2013г. на кмета на р-н П. при О.
В., съгласно която по заявление от дата 18.06.2013г. кметът е одобрил оценката
на *кв.м. от 3654.00лв., на основание пар.4з, ап.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Сумата за оценката е била
платена на 03.12.2013г. по банков път, видно от приетото на л.134 от делото
преводно нареждане.
Видно от приетото на л.173 от
делото Удостоверение от О. В., на 03.12.2013г. е била платена от М.А. сума от
3654.00лв., като оценка по Заповед №445/12.07.2013г.
на кмета на р-н П. при О. В., е била преведена на наследниците а М. В. П. на
14.01.2014г.
Със заповед №793/27.12.2013г. на кмета на р-н П. при общ.
Варна и на база на установеното плащане на оценката, е било „наредено“
наследниците на П. Д. да придобият в собственост ПИ №* с площ *кв.м., на основание пар.4з, ап.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Имотът с тази площ е бил отразен и в актуалните към момента КК и КР.
Със Заповед
№РД-14-7706-522/19.11.2014г. на О. У. на В. е бил одобрен ПНИ на м-ст * в гр.
Варна, като НИ №* „става с площ *кв.м. и в регистъра се заличава М. М. и за
собственик се вписва П. Д.“; същевременно НИ №* „става с площ *кв. м. и като
собственици се вписват наследници на М. В. П. с Решение №860 от 18.02.2011г. на
ПК – Варна“.
На л.106-110 от делото е приет
Държавен вестник брой 100 от 05.12.2014г. в който била публикувана Заповед №РД-14-7706-522/19.11.2014г.
на О. У. на В. за одобряване на ПНИ на м-ст * в гр. В..
На 12.03.2018г. е издадено
удостоверение за търпимост на сградите, които са били построени в ПИ №*.
Самото Решение №860 от
18.02.2002г. на ПК – Варна също е прието (два пъти по делото), като със същото
е било признато на наследниците на М. В. П. правото да им бъде възстановен
терен в м-ст * в гр. В., съответно описан.
На л.42-47 от делото са приети КНА и два НА за
собственост в полза на лицето М. М. на поземлен имот, съответно описан (тези
актове са обследвани от вещото лице по тях и заключението е неотносимост към
спорния поземлен имот – л.183 в края).
На л.42-47 от делото са приети материали от
административно дело, което е било с предмет обжалването на Заповед
№РД-06-7706-20/24.01.20016г. на О. У. на В. за приемане на ПНИ в м. * на общ.
Варна, досежно НИ №* и №*, приключило с отмяна на заповедта. Няма спор и е
видно от материалите, че ищцата или наследодателя й не са участвали в делото.
Със Заповед №228/19.05.2017г. на кмета на р-н П. при общ.Варна
по пар.4к, ал. ПЗР ЗСПЗЗ е било разпоредено възстановяването на правото на
собственост в полза на наследниците на М. В. П. върху ПИ №* с площ *кв.м., на осн. пар.4б, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ. Отбелязано е
влизането в сила на заповедта на 16.06.2017г.
На л.106-110 от делото е приет
Държавен вестник брой 100 от 05.12.2014г. в който била публикувана Заповед №РД-14-7706-522/19.11.2014г.
на О. У. на В. за одобряване на ПНИ на м-ст * в гр. Варна.
С Решение №4499/09.11.2018г.
на ВРС по гр.д. №7616/2018г., потвърдено и в законна сила, е била отхвърлена
жалба на М.А. срещу Заповед №РД-14-7706-522/19.11.2014г. на О. У. на В. за одобряване
на ПНИ на м-ст * в гр. В. – по събражения за пропускане на сроковете за
обжалване на заповедта, като административен акт, с доводи срещу материалната й
законосъобразност.
Със Заповед №259/20.06.2018г.
на кмета на р-н П. при общ.В. е била одобрена оценка на подобренията в №* по ПНИ на
м-ст * при О. В., въз основа на приложена експертна оценка, като определената
оценка е била заплатена в цялост на 13.09.2019г.
Прието по делото е и Решение
№494/24.04.1998г. на ПК – Варна, с което се признава правото на собственост на В.
П. С. върху нива от * дка, включваща части от различни имоти, в т.ч. №* и №*, в
м-ст * *.
Видно от приетото на л.173 от
делото Удостоверение от О. В., на 03.12.2013г. е била платена от М.А. сума от 3654.00лв.,
като оценка по Заповед №445/12.07.2013г.
на кмета на р-н П. при О. В., е била преведена на наследниците а М. В. П. на
14.01.2014г. Пак в същото удостоверение е посочено, че близо три години
по-късно на 31.05.2017г. сумата е била възстановена на М.А., въз основа на Заповед
№РД-14-7706-522/19.11.2014г. на О. У. на В. за одобряване на ПНИ на м-ст
* в гр. Варна.
Заключението по приетата СТЕ
съдът цени, като надлежно обосновано и обективно. В него са изброени всички
действали за процесните местност и имот планове във времето с техните
записвания – КП от 1956г., КП от 1987г., ПКП на ползвателите към съшия КП, ПНИ
от 2014г. и актиална КК от 2008г., изменена през 2016г. Посочени са предвижданият и измененията в
граници и собственост на имотите. Констатациите са отразени на комбинирани
скици, включително №3 на л.187 от делото, включваща насложени граници по всички
планове и която ще се ползва от съда за пространствено определяне на произнасянето
по същество на спора. Изяснява се че имот с идентификатор №* по действащите КК
и КР на м-ст * (с отразеното впоследствие изменение) съответства на
новообразуван имот №* по ПНИ на местността. Установява се също и че приетите на
л.42-47 от
делото КНА и два НА за собственост на лицето М. М. изобщо не се отнасят за
процесния спорен имот, защото актовете касаят терен в друга местност – * *, а
не в *. На място вещото лице е открило имот №* ограден, с мрежа и метални колове, а те на бетонови основи, като
границата на място съответства на имотната такава. Има изградена (започваща) до
оградата постройка в ПИ №*, констатирана от вещото лице и онагледена на
комбинираната скица №3 на л.187 от делото.
Показанията на св. С. Д. съдът
кредитира изцяло, като обективни и напълно непосредствени за релевантните
обстоятелства, за които свидетелят е допуснат по делото. От тях се установява,
че свидетелката притежава съседеден на процесния имот (през три други), където
живее ежедневно и постоянно вече близо 50 години. От 1986-7г. познава ищцата М.А.
и баща й П. Д., като собственици на терен с площ близо *кв.м. По аналогичен
начин, както и свидетелката и семейството й придобили своя, така и П. Д. и след
това дъщеря му М.А., получили в собственост *кв.м., а другите по около *кв.м.
закупили допълнително след определена оценка. Още тогава те си оградили имотите
с площите от малко под *кв., като оградите останали в същия непроменен вид и до
днес. От 1886-7г. и до настоящия момент мястото на П. Д. е било и е трайно и
ежедневно поддържано и обработвано и в него е живял П. Д. и след смъртта му М.А..
За всичите тези години никой друг, освен Д., дъщеря му А. и семейството им, не
е бил в имота, не го е ползвал, не е живял там, не е и изобщо отправял някакви
спорове за собствеността му. Напротив – съседният му от запад имот е бил във
времето и е и досега пустеещ и изоставен. До оградата със съседния от запад
изоставен имот, в имота на М.А. има изграден външен тоалет, отделно има и
посадени овошки, както и асма. Свидетелката не познава и никога не е чувала за
ответниците по делото.
Показанията на св. М. Н. съдът кредитира изцяло, с оглед на тяхната
обективност и непосредственост за релевантните обстоятелства, за които
свидетелят е допуснат по делото. От тях се установява, че свидетелят притежава
съседеден на процесния имот, където живеел ежедневно и постоянно от 1995г.
допреди две години. От 1995г. познава ищцата М.А. и баща й П. Д., като
собственици на терен с площ близо *кв.м. Още тогава теренът си бил ограден и
останал в същия непроменен вид и допреди две години. От 1995г. и до настоящия
момент мястото на П. Д. е било и е трайно и ежедневно поддържано и обработвано
и в него е живял П. Д. и след смъртта му М.А.. За всичите тези години никой
друг, освен Д., дъщеря му А. и семейството им, не е бил в имота, не го е
ползвал, не е живял там, не е и изобщо отправял някакви спорове за
собствеността му, допреди две – три години. Съседният му от запад имот е бил
във времето и е и досега изоставен, „хавра“, „не е стъпвал крак там“. До
оградата със съседния от запад изоставен имот, в имота на М.А. има изграден
външен тоалет, отделно има и посадени овошки, както и асма.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и приложимата
към нея нормативна регламентация, съдът достигна до
следните правни изводи:
По редовността възраженията изобщо не се споделят, тъй като са базирани
на пунктуални и избирателни доводи, очевидно несъответни на общия анализ на
обстоятелствена част и петитум на искова и уточняващи молби, в това число и
окомерната скица със защрихована спорната реалн ачаст, представена от ищеца,
която е утвърден в съдебната практика начин за доизясняване предмета на спор за
вещни права върху реална част. Предметът на делото е ясен, за което впрочем
свидетелства и линията на защитата на ответниците с отговора и в о.с.з.
По допустимостта възраженията също не се споделят. По делото са налице
достатъчно доказателства, които могат да индикират, че твърденията не ищцата не
са голословни. Това е смисъла на ТР на ВКС за установителния иск. Дали и в
каква степен сочените права се доказват от представените доказателства, следва
да се разреши от съда, но с постановяване на решение по спора, при анализа на
всички приети доказателства, само което ще се ползва и със СПН.
Предпоставките на предявения иск
налагат пълното
и главното доказване от ищеца на правото
си на собственост върху процесния имот, на
всички
заявени придобивни основания, с пълните им фактически състави, а именно:
- изкупуване
по реда на пар.4з, ал.2, изр.2 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, след плащане на одобрената със
Заповед №445/12.07.2013г. на кмета на район П. при О. В. оценка на частта от ПИ
№* с площ *кв. м. над надлежно притежаваните от
ответниците *кв.м. от същия имот (неспорни);
-
евентуално придобивна давност (кратка по чл.79, ал.2 ЗС или 10 години по чл.79, ал.1 ЗС), с присъединяване на владението на всички предходни
във времето собственици, общо считано за периода след 1991г. / след *г. до
изтичането на пълния законов срок на давността, в т.ч. годност за давностене.
С оглед
възраженията ищецът следва да докаже и правото, в настоящото дело, да оспори: Заповед №РД-06-7706-31/03.02.2006г. на О. У. на В.;
Заповед №РД-14-7706-522/19.11.2014г. също на О. У. на В.; Заповед №228/19.05.2017г.
по пар.4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ на кмета на район П. при О. В.. С оглед възраженията
следва да докаже и че Заповед №445/12.07.2013г. на кмета на р-н П., общ. Варна,
за оценка на част от ПИ №* с площ *кв., е произвела вещно дейстиве
и може да бъде противопоставена на ответниците за процесната реална част.
В процесуална тежест на
ответниците е да докажат всички положителни факти,
на които основават
възраженията си, в това число че
ищцата няма право да възразява срещу оспорените от нея административни актове;
че единствено ответниците са собственици на процесната реална част, по силата
на твърдяната чрез сочените от тях актове двуфазна реституционна процедура –
решение на ПК от 2002г. и заповед по пар.4к, ал.7 на кмета, противопоставими на
ищеца.
Правна рамка: Преди обсъждане на конкретните обстоятелства по делото
следва да се разяснят от съда няколко принципни правни въпроса, които имат за
процеса пряка значимост и относимост, а именно:
В полза
на двете насрещни страни по делото са налице административни актове,
съвкупността от които обосновава различни за всяка страна придобивни основания
по правилата на ЗСПЗЗ, които противоречат помежду си. Очевидно е, че се касае
за същински спор за материално право, при който съдът е призван да разгледа
законовите предпоставки на всяко от насрещните вещни права и на тази база да
избере приоритетното между тях. В този смисъл всички възражения, че съответни
от ползващите другата страна административни актове не са били обжалвани и са
влезли в сила, дори да са верни, са неотносими към предмета на делото. Защото
възраженията касаят влизането в сила на актовете, единствено в качеството им на
административни такива по АПК, а не касаят притежанието на спорните материални
вещни права. Изцяло в този смисъл е и практиката на ВКС на РБ, в която се
приема, че терените по пар.4 ПЗР ЗСПЗЗ са
земеделски земи, които подлежат на възстановяване, но в тях попадат и такива места, които са били предоставени за ползване по различни
актове на МС, като ЗСПЗЗ даде възможност на ползвателите да ги изкупят като
заплатят в полза на бившите собственици стойността на земята. Процесите на
възстановяване и на изкупуване са вървели успоредно и се стига до положение, при
което един и същ имот се признава за възстановяване и в същото време се
претендира за изкупуване от ползвателя. Когато бившите собственици се позовават на решение на
поземлената комисия, издадено след изменението на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ /ДВ
бр. 68 от 30.07.1999 г./ и има влязъл в сила план на новообразуваните имоти,
производството приключва със заповед на кмета по §4к, ал.7 ЗСПЗЗ, с която
имотът или се възстановява окончателно на предишните собственици или се
признава право на собственост на ползвателя поради това, че е изкупил имота по
§4а или §4б ПЗР ЗСПЗЗ. При възникване на конкуренция е налице спор за
материално право, който следва да се реши от съда, дори и вече да е издадена
заповед по §4, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ в полза на едните или другите претенденти. Това
са случаите когато бившите собственици оспорват проведеното от ползвателите
изкупуване или обратното –
когато ползвателите, които са изкупили
имота, оспорват възстановяването на същия имот в полза на първоначалните
собственици. По повод на такава конкуренция е създадена трайна практика на ВКС,
че споровете се решават по съдебен ред с предявяване на установителен иск,
решението по който ще бъде основание за издаване на нова заповед или за
изменение на плана на новообразуваните имоти. Правната квалификация на иска е
по чл.124, ал.1 ГПК във вр. с §4к, ал.8, т.1, пр.2 ПЗР ЗСПЗЗ и определянето й е
задължение на съда по точното приложение на закона. Предмет на доказване е
наличието на материалноправните предпоставки за възникване на правото на
собственост, което пък е обусловено от разрешаване на спора дали са били налице
предпоставките ЗСПЗЗ за изкупуване на имота от страна на ползвателите (така Решение №78/06.06.2013г. по гр.д. №778/2012г. на ГО на ВКС;
Решение №77/05.06.2013г. по гр.д. №546/2012г. на ГО на ВКС; и други). Поради
това дали някоя от страните е пропуснала да обжалва административен акт, който
ползва насрещната по спора за материално право страна, както и дали е било
проведено съдебно производство по контрол на съответен административен акт, в който
не е участвала спорещата страна, са доводи без относимост към вещни права. Само
ако един административен акт е бил оспорен в производство пред съд, в което е
участвала реално и възразяващата страна, тогава крайният резултат можде да се
противопостави на въпросната страна.
Съобразно
чл.28, ал.4 ППЗСПЗЗ, с плана на новообразуваните имоти по §4к, ал.1 ПЗР на
ЗСПЗЗ, се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които
се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал.7 и при условията на
§ 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Предназначението
на ПНИ е да се
индивидуализира недвижимият имот, върху който е възстановено правото на
собственост на притежавалото го преди одържавяването лице или върху който имот
ползвателят е трансформирал успешно правото си на ползване. Но ПНИ не е нито правно основание за придобиване на вещни
права, нито има вещноправни последици, защото предназначението му е описаното. Трайна и безпротиворечива е практиката на ВАС
на РБ, че колизията между правата на повече от едно правоимащо лице върху един
обект или част от него, подлежи на разглеждане от гражданския съд и предполага
установяване действителната принадлежност на конкуриращи се материални права,
което не може да се осъществи в рамките и със
способите на административното производство по
оспорване на административен
акт (така: Решение
№103/6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. №892/2013г.,IV о.; Решение №16028/3.12.2013 г. на ВАС по
адм. д. №10183/2013 г., II о.; Решение
№9623/26.06.2013г.
на ВАС по адм. д. №10011/2012 г., IV о.; Решение
№6165/8.05.2013
г. на ВАС по адм. д. №3310/2013 г., II о. и много други), (така и Решение №557/12.03.2014г.
на АдмС - Варна по адм. д. №3459/2013; Решение
№196/5.02.2014
г. на АдмС - Варна по адм. д. №3695/2012г.; Решение
№405/21.02.2011г.
на АдмС - Варна по адм. д. №2808/2010г. и др.).
Едва след разрешаване на спора със СПН от гражданския съд, неговото решение
следва да послужи като основание по смисъла на
§4к, ал.8, т.1
ПЗР на ЗСПЗЗ за изменение на изготвения и влязъл в сила ПНИ. Всичко гореизложено мотивира извода, че влизането в сила
или не на ПНИ, само по себе си, изобщо не е решаващо за спора за материално
право, защото ако същият бъде разрешен от съда, на база на предпоставките на
конкуриращите вещни права, то това ще бъде валидно законово основание за
изменение на иначе влезлия в сила, като административен атк, ПНИ – пар.4к,
ал.8, т.1 ПЗР на ЗСПЗЗ.
И на
трето място съгласно чл.28, ал.6 от ППЗСПЗЗ, чрез ПНИ на всеки правоимащ субект по пар.4а и пар.4б ПЗР ЗСПЗЗ, в
съответствие с изискванията на пар.4з ПЗР ЗСПЗЗ,се
определя имот, като местоположението му се съобразява със съществуващите в него
сгради и съоръжения и трайни насаждения. Имотите запазват границите и размерите
си, когато площта им не надвишава *
кв.м, съответно 1000 кв.м, и имат осигурен достъп до улица или път. А според чл.28, ал.7 ППЗСПЗЗ, разликата над * кв.м и над 1000 кв.м до фактически
ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот
(имоти) с размер не по-малък от 250 кв.м. Всеки нов имот се образува от една
или повече съседни разлики, които се възстановяват на един и същ собственик. В случай, че от някои от маломерните
разлики не може да се образува нов имот, те остават в имота, определен за ползвателя (пар.4з, ал.2, изр. последно от ПЗР ЗСПЗЗ, както и изр.
последно на чл.28, ал.7 ППЗСПЗЗ). Еднозначна
е съдебната практика, че в последния случай на останали след трансформирането
до *.00кв.м. маломерни терени под 250кв.м.,не съществува предвидена в ЗПСЗЗ
възможност да възникне съсобственост между реститут и ползвател, нито е
предвидена възможност те да се реституират. Изрично предвидено е, че
маломерните части, от които не може да се образува самостоятелен имот, се
придават на възмездно основание в полза на фактическите им ползватели и на
никой друг. Единственото условие е, освен разбира се теренът да е именно
маломерен, оценката за него да бъде заплатена от ползвателя в законово
определения срок. От този момент и с факта на плащането завършва състава на
придобивното основание по пар.4з, ал.2, изр.
последно от ПЗР ЗСПЗЗ и чл.28,
ал.7, изр. последно от ППЗСПЗЗ. Обобщено в този смисъл е и трайната практика на
ВКС (Определение №504/07.11.2019г. по
гр.д. №1662 за 2019г. на ГО на ВКС; Решение №11936/14.10.2009г. по адм.д.
№3841/2009г. на ВАС; Решение №292/30.07.2010г. по гр.д. №896/2009г. на ВКС и
други). Към това се приема от съдебната практика, че дори молбата за оценка
да бъде подадена и след законовия срок за това, това не променя валидноста на
обсъжданото правно основание (така
Решение №515/17.07.2009г. по в.д. №695/2006г. на ВОС). Тези маломерни площи
се придават към терените на ползвателите, независимо от това чия е
собствеността, като присъединяване по чл.97 ЗС във връзка съ специалното по
пар.4з, ал.2, изр. последно ПЗР ЗСПЗЗ и чл.28, ал.7, изр. последно ППЗСПЗЗ придобивно основание (така изрично и Определение №504/07.11.2019г. по гр.д. №1662 за 2019г. на ГО на ВКС).
В настоящия случай между страните е безспорно,като се
потвърждава и от приетите писмени доказателства, че ищцата е собственик на поземлен имот №* по КК и КР на гр. Варна,
с.о. *, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИД АГКК, с площ *кв.м.,
по наследяване от баща й П. И. Д. (починал на *г.) и трансформирано право на
ползване, по пар.4а от ПРЗ ЗСПЗЗ; съответно че ответниците по делото са собственици
на съседния на ищцата и процесен ПИ №*, въз въз основа на двуфазна реституция с
Решение на №860/18.02.2002г. на ПК и след това заповед по №228/19.05.2017г. по пар.4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ
– но безспорни са правата на ответниците на това основание само до площ от *кв.м. Спорът по
делото е за граничните *кв.м. между ПИ №* и №* при условията на съсдени ползвател и реститути, като по него,
в контекста на изложените правни съображения, съдът намира следното:
Със Заповед №445/12.07.2013г. на кмета на р-н П. при О. В., кметът, по заявление от
дата 18.06.2013г., е одобрил оценката на *кв.м. от 3654.00лв., на основание
пар.4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Възражението, че тази заповед е на основание на Заповед
№РД-06-7706-20/24.01.2006г. на О. У. на В. за приемане на ПНИ в м. * на общ.
Варна, досежно НИ №* и №*, не може да се сподели, защото правното основание на
тази заповед от 12.07.2013г. е подаденото заявление от 18.06.2013г. и разпоредбата на пар.4з, ап.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Дори обаче
да не беше така, не може да се сподели и възражението, че с окончателно Решение
от 2011г. по адм.д. №10/2011г. на ВОС, по жалба подадена още през 2006г., Заповед
№РД-06-7706-20/24.01.2006г. на О. У. е отменена с действие и спрямо М.А., тъй
като е безспорно между страните и е видно от материалите, че делото пред ВОС е
било разгледано без участието на ищцата или наследодателя й. Не може да се
сподели и оплакването за липса на основание на Заповед №445/12.07.2013г. на кмета, за одобряване на оценка, защото то е
пар.4з, ап.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ с вече обяснените по-горе смисъл и предназначение.
И последно не може да се приеме, че към този момент ответниците вече са се
легитимирали за собственици, тъй като към същия момент в тяхна полза е било
постановено само признавателното на ПК решение от 2000г., но е липсвала заповед
по пар.4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, чрез която да би могла да се финализира процедурата
за ответниците (по принцип). В рамките на служебната проверка съдът не
констатира и нищожност на Заповед №445/12.07.2013г. на кмета на р-н П. при О.
В.. Поради които съображения същата следва да се приеме за валидна и допустима,
а разгледаните и релевантни по делото оспорваня на ответниците - за
неоснователни.
Видно от приетото на л.134 от
делото преводно нареждане, както и видно от приетото на л.173 от делото
Удостоверение от О. В., определената с горната заповед от 2013г. оценка по пар.4з,
ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ от 3654.00лв. е била заплатена от М.А. на 03.12.2013г. по
банков път, след което е била преведена на наследниците а М. В. П. на
14.01.2014г. Така с факта на пълно и надлежно плащане на сумата по валидно
определената оценка е завършил фактическят състав на придобивното основание по
пар.4з, ал.2, изр. последно от ПЗР на ЗСПЗЗ и спорните *кв.м. са били
придадени към терена на трансформирания ползвател. Както беше обяснено по-горе
съставът завършва с реалното плащане от ползвателя и получаване на сумата от
реститутите, с което маломерните площи се присъединяват по арг. от чл.97 ЗС към ползвателски имот и
бившите собственици са обезщетени парично. С което се явява установена по
делото и материалната легитимация на ищцата.
Доводът, че едва близо три години по-късно,на
31.05.2017г., сумата е била върната на ищцата М.А., въз основа на Заповед №РД-14-7706-522/19.11.2014г.
на О. У. на В. за одобряване на ПНИ на м-ст * в гр. Варна, макар верен като
фактическо обстоятелство, не може да дерогира възникналите преди три години
вещни права на А.. Както при отчитане на момента на връщане, така и при
отчитане на горните съображения.С оглед на това и върнатата през 2017г. подлежи
на обратно връщане, защото не е налице основание за задържане от ищцата. Но
това е облигационна, а не вещна последица от въпросното „връщане“ през 2017г.
С оглед на горното последващо
издадените в полза на ответниците актове не могат да бъдат зачетени за вщно легитимиращи
ги, по две причини. Първата е, че в полза на ползвателя вече е възникнало
правото по пар.4з, ал.2, изр. последно
от ПЗР на ЗСПЗЗ и при приключил състав на придобивно основание не би могло да
възникне по-късно във времето същото право в полза на другиго, на вече ново, друго
правно основание. А втората е, че както също вече бе обяснено, колизията между правата
на реститути и на ползватели, относно маломерните терени, от които не е
възможно да се образуват самостоятелни имоти, е решена законодателно в полза на
реалните ползватели (Определение №504/07.11.2019г. по
гр.д. №1662/2019г. на ГО на ВКС; Решение №11936/14.10.2009г. по адм.д.
№3841/2009г. на ВАС; Решение №292/30.07.2010г. по гр.д. №896/2009г. на ВКС и
други). Затова и няма
как Заповед №228/19.05.2017г. на кмета на р-н П. при общ. Варна, по пар.4к, ал.7 ПЗР
ЗСПЗЗ, да легитимира ответниците точно за процесната спорна реална част, а само
за другата и безспорно тяхна такава. Още повече и с оглед данните от СТЕ, че: приетите на л.42-47 от делото КНА и
два НА за собственост на лицето М. М. изобщо не се отнасят за процесния спорен
имот, защото касаят терен в друга местност – * *, а не в *; че на място вещото
лице е открило имот №* ограден, с
мрежа и метални колове, а те на бетонови основи, като границата на място
съответства на имотната такава; също че има изградена (започваща) до оградата
постройка в ПИ №*.
За пълнота не би могъл да бъде
споделен и доводът на ответниците, че за ищцата липсва възможност да брани
вещните си права с оглед, че Заповед №РД-14-7706-522/19.11.2014г. на О. У. на В., с
която се одобрява ПНИ за с.о. *, м. *, включително за спорните НИ №№* и №*, е
била предмет на съдебен контрол по гр.д. №7616/2018г. на ВРС, при който
оспорването е било отречено. Последното е наистина вярно, като съдебно
производство, но видно от мотивите на съда (л.115) жлбата е отхвърлена, защото
Заповедта не е нищожна, а сроковете за проверка на правилността й, като акт, са
били изтекли. Затова и в потвърдителното касационно Решение от 30.04.2019г. по
к.адм.д. №300/2019г. на ВнАдмС изрично се сочи, че ако жалбоподателката твърди
тя да е собственик на въпросните *кв.м. чрез изкупуване, тя разполага с
възможност да се защити в съдебен спор за вещно материално право, където по
реда на косвения контрол за законосъобразност да се разреши и вещния спор. И
точно последното тя валидно е направила пред съда по настоящото дело.
И само за пълнота следва да се отбележи и безспорно
установеното, както от свидетелите, така и косвено и от вещото лице, че спорната
реална част е била оградена от ищцата и праводателя и още преди близо 30
години, без да е имало каквато и да е промяна в тези материализирани граници;
че от този момент и досега тя е била
ползвана само от тях, без никакви спорове; че съседният имот на ответниците
през всички тези 30 години е бил „пустеещ“, „изоставен“, „хавра“, „не е стъпвал крак там“; както и че в спорната
реална част има изграден външен тоалет, има посадени овошки и асма, както и
започваща до оградата постройка в – все в ПИ №*. Тези обстоятелства са
релевантни към делото, включително и към придобивната давност, с изключение на
въпроса за годността за своене с оглед момента на ПНИ и заповедта по пар.4к,
ал.7 ЗСПЗЗ, който въпрос съдът не е необходимо да разглежда, с оглед приетото
доказано първо вещно основание.
В заключение по изложените подробни съображения съдът преценява, че материалната
легитимация на ищцата е доказана приоритетно и съпоставено с тази на
ответниците и конкуренцията на права между страните следва да бъде разрешена в
полза на ищцата, на първото наведено придобивно основание. Ето защо и искът
следва да бъде уважен – съобразно
комбинираната скица към СТЕ (№3), която експертно онагледява процесната спорна
реална част, окомерно и текстуално въведена в процеса от ищеца.
По разноските: На осн. чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се следват разноски, но само за
държавна такса за производството (50.00лв.), депозит за СТЕ (500.00лв.) и за
адв. хонорар. Други разноски не се следват. По отношение на адв. хонорар е
направено възражение за прекомерност, което съдът не приема в случая. Делото се
отличава с фактическа и правна сложност, поради което справедлив за съда е
трикрания размер на минималното адвокатско възнаграждение. По правилата на
Наредба №1/2004г., в редакция от 15.05.2020г., относима с оглед деня на устните
състезания пред ВРС, минималният хонорар с оглед цената на иска, възлиза на
395.26лв., съответно трикратния размер – на 1185.78лв. Тази стойност е със само
14.22лв. по-малка от реално платените 1200.00лв., поради което прекомерност в
случая не се констатира от съда. Или общо се следват 1750.00лв. на ищеца.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, тоест спрямо ответниците Р.М.Щ., ЕГН**********; Н.Д.В., ЕГН**********;
К.В.Б., ЕГН********** и Д.В.Т., ЕГН**********, че ищцата М.П.А., ЕГН**********, е
собственик на следния недвижим имот:
- реална част от ПИ №* по КК и КР на гр. Варна,
с.о. *, м. *, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИД АГКК, който цял
терен по същите КК и КР е с обща площ *кв.м. и при граници имоти с №*; №*; №* и
№*, и който цял терен по ПНИ съответства на НИ №*, а частта е с площ *кв.м.
и с граници имоти №*; №*, №* и в останалата си част е попадаща в ПИ №*, като частта е още защрихована окомерно от ищцата на скицата на
л.78 от делото, защрихована е и в син контур на комбинирана скица №3 към
заключението по СТЕ на вещото лице (л.187 от делото), която комбинирана
скица на СТЕ, приподписана от съда, съставлява неразделна част от
решението,
на придобивното основание изкупуване по реда на пар.4з, ал.2, изр.2 от ПРЗ на ЗСПЗЗ вр. чл.28, ал.7, изр.
последно от ППЗСПЗЗ, след заплащането на
одобрената със Заповед №445/12.07.2013г. на кмета на район П. О. В. оценка на
частта от ПИ №* с площ *кв.м. над надлежно трансформираните по пар.4а ПРЗ ЗСПЗЗ от
ищцата и наследодателя й *кв.м. от ПИ №*
(неспорни) и притежаваните от ответниците *кв.м. от ПИ №* (също неспорни),
на правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
Р.М.Щ., ЕГН**********;
Н.Д.В., ЕГН**********; К.В.Б., ЕГН********** и Д.В.Т., ЕГН**********, да платят на
М.П.А., ЕГН**********, сумата от 1750.00лв. – разноски пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………..