Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Ихтиман, 12.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 17.12.2020 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ЦОНЧЕВ

при участието на секретаря Надя Борисова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 515 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д.С.С. против Наказателно постановление № 18-1204-000984 от 04.06.2018 г. на началника група към ОДМВР – София, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 103 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца и за нарушение на чл. 139, ал. 5 (ред. бр. 101 от 22.12.2015 г.) от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3 (ред. ДВ бр. 39 от 2011 г.), т. 4 от ЗДвП на въззивника е наложено наказание глоба в размер на 300 лв.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна.

Административнонаказващият орган е установил правилно фактическата обстановка в обжалваното наказателно постановление и въззивният съд изцяло споделя изводите му.

От фактическа страна:

На 20.03.2018 г. около 12:16 часа в община Костенец по автомагистрала „Тракия“, 54-ти километър с посока на движение към гр. Пловдив при управление на л.а. марка „Ауди“, модел „А8“ с рег. № А2599МС жалбоподателят не спрял на своевременно подаден сигнал със стоп-палка, подаден от свид. Д.С. и Г.Б. – полицейски служители към ОДМВР-София.

Свидетелите Д.С. и Г.Б. настигнали управлявания от жалбоподателя Д.С. лек автомобил на 56+600 км. на АМ „Тракия“, след настъпило ПТП, в което бил участник. При извършената проверка установили самоличността на водача, както и че за автомобила не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1 (ред. ДВ, бр. 101 от 2015 г.), т. 1 от ЗДвП за категория К-3 (пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 места, без мястото на водача) за движение.

За горните обстоятелства свид. С., в качеството му на младши автоконтрольор, съставил срещу жалбоподателя Акт № 478734 от 20.03.2018 г. за установяване на административно нарушение по чл. 103 ЗДвП и по чл. 139, ал. 5 (ред. бр. 101 от 22.12.2015 г.) ЗДвП.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното в производството Наказателно постановление № 18-1204-000984 от 04.06.2018 г. на началника група към ОДМВР – София, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 103 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца и за нарушение на чл. 139, ал. 5 (ред. бр. 101 от 22.12.2015 г.) от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3 (ред. ДВ бр. 39 от 2011 г.), т. 4 от ЗДвП на въззивника е наложено наказание глоба в размер на 300 лв.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства, обективирани в показанията на свидетелите С., Б., АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност. Изброените доказателствени източници са логични и непротиворечиви. Те не са оборени от други доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани в цялост. От тях се установяват всички обстоятелства от предмета на доказване – фактите около процесната проверка и констатираните нарушения.

Голословни са твърденията в жалбата, че фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, не отговаря на обективната действителност. Както се посочи фактическите констатации в АУАН имат доказателствена сила до оборването им на основание чл. 189, ал. 2 ЗДвП. В случая те не са оборени, защото свидетелят-актосъставител С., има спомен за случилото се и с показанията си потвърждава изложеното в АУАН. По същия начин свид. Б. поддържа напълно фактическите констации в АУАН.

Предвид това следва извод, че административнонаказващият орган е установил правилно фактическата обстановка в НП, която въззивният съд възприема.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на нарушителя. Описани са съставомерните признаци от обективна страна на извършеното деяние, както в АУАН, така и в НП, противно на твърденията на защитата. При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. АНО е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН, като изводите му от фактическа страна напълно се потвърждават и споделят от настоящия състав.

Съдът споделя и правните изводи на АНО.

Жалбоподателят законосъобразно е наказан на основание на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 103 от ЗДвП за това, че на 20.03.2018 г. около 12:16 часа в община Костенец по автомагистрала „Тракия“, 54-ти километър с посока на движение към гр. Пловдив при управление на л.а. марка „Ауди“, модел „А8“ с рег. № А2599МС жалбоподателят не спрял на своевременно подаден сигнал със стоп-палка, подаден от свид. Д.С. и Г.Б. – полицейски служители към ОДМВР-София.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Жалбоподателят съзнавал, че не спира на подаден сигнал от полицейски служител със стоп палка и пряко целял това.

Не може да се приеме, че е допуснато съществено процесуално нарушение с това, че в наказателното постановление деянието описано като не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране на контролен орган. Фактическите действия на водача са описани ясно в обстоятелствената част, поради което е ясно, че водачът не е спрял плавно, при подаден сигнал за спиране от контролния орган, като е без правно значение дали неспирането е на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение.

Жалбоподателят законосъобразно е наказан на основание на основание чл. 179, ал. 3 (ред. ДВ бр. 39 от 2011 г.), т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 5 (ред. бр. 101 от 22.12.2015 г.) от ЗДвП за това, че 20.03.2018 г. около 12:16 часа в община Костенец по автомагистрала „Т.“, 54-ти километър с посока на движение към гр. Пловдив управлявал л.а. марка „А.“, модел „.“ с рег. № …., за който не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1 (ред. ДВ, бр. 101 от 2015 г.), т. 1 от ЗДвП за категория К-3 (пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 места, без мястото на водача).

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Жалбоподателят съзнавал, че управлява моторно превозно средство без заплатена винетна такса и пряко целял това.

По вида и размера на наказанието:

         Видът на наказанието за нарушение на чл. 103 от ЗДвП законосъобразно е определен от АНО съобразно предвиденото в нормата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП наказание глоба и лишаване от право на управление на МПС за срок то 3 месеца.

         Размерът на наказанието глоба е правилно определен съобразно най-високия размер, предвиден в нормата чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, тъй като деянието е извършено с голяма дързост – водачът демонстративно не спрял на сигнал от полицейски служители, което наложило да бъде преследван няколко километра по автомагистралата. На следващо място жалбоподателят е наказван многократно за предходни нарушения на ЗДвП, като наложените санкции не са постигнали целения превантивен ефект.

         По отношение на наказанието лишаване от право да управлява МПС  административнонаказващият орган е проявил неоправдано снизхождение, като е наложил средния размер от 3 месеца вместо максималнопредвидения размер от 6 месеца. Това опущение не може да бъде коригирано в настоящото производство, тъй като съдът не може да влошава положението на жалбоподателя предвид принципа reformatio in pejus. С оглед на това трябва да се приеме, че размерът на двете наказания е правилно определен.

         Видът на наказанието за нарушение на чл. 139, ал. 5 (ред. бр. 101 от 22.12.2015 г.) от ЗДвП законосъобразно е определен от АНО съобразно предвиденото в нормата на чл. 179, ал. 3 (ред. ДВ бр. 39 от 2011 г.), т. 4 от ЗДвП наказание глоба.

         Размерът на наказанието е правилно определен съобразно абсолютно определения в нормата на чл. 179, ал. 3 (ред. ДВ бр. 39 от 2011 г.), т. 4 ЗДвП. Поради изложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1204-000984 от 04.06.2018 г. на началника група към ОДМВР – София, сектор „Пътна полиция“.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: