№ 7
гр. Пловдив, 11.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500619 по описа за 2022 година
Производство е по чл. 274 и сл. ГПК.
Делото е образувано по частна жалба вх.№269410/07.11.2022г. от „Б.Г.“ ЕООД, с
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление-град П., ж.к. Т., бл, 80, вх. Г, ет.6, ап. 21,
представлявано от управителя си В. С. К., чрез адв. Р. И. от АК-П. против Разпореждане
№261836/07.10.2022г. по гр.дело №1090/18г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което
е върната въззивна жалба с вх. № 268686 / 05.10.2022 г. по вх. регистър на регистратурата на
ОС – Пловдив, подадена от „БГ К.Ф.“ ЕООД и Б.Г.“ ЕООД, чрез адв. Р. И. против Решение
№ 260248/01.07.2022 г., постановено по гражданско дело № 1090 по описа за 2018 г. на ОС –
Пловдив, III-ти граждански състав, като подадена извън предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК
срок.
Срещу горепосоченото разпореждане е подадена и частна жалба вх.
№269411/07.10.2022г. от „БГ К.Ф.“ ЕООД, ЕИК:..., със седалище и адрес на управление-град
П., ж.к. Т., бл, 80, вх. Г, ет.6, ап. 21, представлявано от управителя В. С. К., чрез адв. Р. И. от
АК-П..
Всяко от двете дружества обжалва разпореждането в частта, с която е върната
жалбата му срещу първоинстанционното решение. В жалбите са изложени абсолютно
идентични конкретни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
разпореждане, свързани с нередовност на връчването на постановеното по делото решение
на всяко от дружествата и за неправилно приложение на хипотезата на чл.41, ал.2 ГПК от
страна на окръжния съд. Иска се настоящата инстанция да отмени разпореждането за
връщане на жалбата, подадена от двете дружества, като делото бъде върнато на
първоинстанционния съд за по-нататъщно администриране на въззивната жалба.
В законния срок е подадено становище по жалбите от насрещната страна КПКОНПИ,
1
с което се изразява мнение за неоснователност на същите, за което са изложени конкретни
съображения.
Пловдивският апелативен съд намира, че частните жалби са процесуални допустими,
тъй като са подадени от легитимирани лица и срещу подлежащо на обжалване разпореждане
на първоинстанционния съд, преграждащо по-нататъшното развитие на делото по исковете
срещу двете дружества жалбоподатели. Установява се, че препис от същото е връчен от
първоинстанционния съд на всяко от дружествата на 03.11.2022г., чрез прилагане на
върнатите в цялост съобщения към делото като редовно връчени в хипотезата на чл.41, ал.2
ГПК, с оглед отразеното в съобщенията до всяко от дружествата, че „търсената фирма не е
открита на адреса, няма офис, нито представител или пълномощник, на адреса се намира
жилищен блок, ап.21 е частен дом, като управителят В. К. не живее на адреса.“ Към този
момент обаче, дружествата вече са представлявани от адв.Р. И., който е подал въззивната
жалба срещу първоинстанционното решение като техен пълномощник, с посочен съдебен
адрес за получаване на призовки и съобщения именно чрез упълномощения адвокат. Ето
защо, ПАС приема, че връчването на препис от обжалваното разпореждане на
жалбоподателите при условията на чл.41, ал.2 ГПК не е било редовно, тъй като, след
подаване на въззивната жалба, двете дружества е следвало да бъдат призовавани и да им се
връчват съдебни книжа чрез упълномощения от тях адвокат Р. И., на посочения в жалбата
адрес – гр.П., ул.С.В. №4, ет.2. Поради това, следва да се приеме, че двете частни жалби са
подадени в срок и са допустими от тази гледна точка.
По същество на жалбите:
От материалите по първоинстанционното дело е видно, че на ответниците „БГ К.Ф.“
ЕООД и Б.Г.“ ЕООД са връчени преписи от исковата молба, както и призовки за първо
съдебно заседание, на посочения по делото адрес, общ за двете дружества, а именно - град
П., ж.к. Т., бл, 80, вх. Г, ет.6, ап. 21, чрез управителя си В. С. К.. Видно е, че в нормативно
установената бланка на съобщенията и призовките фигурират и указанията по чл.41, ал.1 и
ал.2 ГПК, а именно:
„Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж и е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си
адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за
връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната.
„При неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила
електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила
неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат
за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при
връчване на първото съобщение.“
Никое от двете дружества не е подало отговор на ИМ, нито е посочило съдебен адрес
или такъв, различен от посочения в търговския регистър. След редовното им призоваване за
2
1-во заседание, двете дружества са се считали уведомени за следващите заседания при
условията на чл.56, ал.2 ГПК. След постановяване на решението по делото, препис от
същото е изпратен на всяко от тях на посочения по делото адрес, съвпадащ с адреса на
управителя им В. С. К.. Последният също е страна по делото като ответник, в лично
качество, но към този момент вече е представляван в това си качество от адв.Р. И., чрез
когото му е връчен препис от решението.
Видно от върнатите по делото в цялост съобщения от 04.07.2022, с които на всяко от
двете дружества е изпратен препис от постановеното решение, в тях е отразено от
връчителя, че са извършени посещения на адреса на дружествата на 11.07.22г. – 13.50ч и на
26.08.2022г. – 12,26 ч, като търсената фирма не е открита, на адреса няма офис,
представител или пълномощник, а се намира частен дом на родителите на управителя на
фирмата. Посочено е също, че книжата са връчвани в ПОС лично на управителя В. К., който
е потърсен и по моб. телефон ...., като по негови сведения е в командировка извън П. за
неопределено време, а уговорените с него срещи за връчване на съобщението не са се
осъществили. При така описаните от връчителя констатации, първоинстанционният съд е
процедирал по реда на чл.41, ал.2 ГПК, като е приложил съобщенията към делото като
редовно връчени на датата на разпореждането за прилагането им – 30.08.2022г.
Настоящата инстанция намира, че изводът на окръжния съд е бил правилен, защото
всяко от двете дружества вече е било предупредено за последиците при неизпълнение на
задължението по чл.41, ал.1 ГПК, а именно – „Страната, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж и е връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес.“ В случая, доколкото не се касае за физически
лица, а за търговски дружества, задължението за уведомяване за отсъствието от адреса,
посочен по делото, е на законния представител на същите, за което сочи и изричния текст на
чл.41, ал.1, изр. последно ГПК. Очевидно е в случая, че при извършените 2 посещения на
адреса на двете дружества в рамките на повече от 1 месец, законният им представител не е
бил открит, а при свързването с него по телефона, същият е уведомил връчителя, че е в
командировка за неопределено време и освен това не се е явил на уговорените с връчителя
срещи за връчване на съобщението с препис от решението по делото. Това според
настоящата инстанция несъмнено представлява неизпълнение на задължението по чл.41,
ал.1 ГПК за посочване на нов адрес на страната, респ. на законния й представител, поради
отсъствие от посочения по делото адрес повече от 1 месец. Следва да се отбележи, че
доколкото се касае за търговски дружества, в случая не намира приложение изискването по
чл.47, ал.1 ГПК за извършване на най-малко три посещения на адреса, с интервал от поне
една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен
ден, което касае само физическите лица, в какъвто смисъл е трайната практика на
съдилищата и ВКС.
В тази връзка, следва да се посочи, че по отношение връчването на търговци е
приложима специалната уредба по чл.50 ГПК.
Според ал.1, „Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
3
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.“ В случая,
посочения по делото адрес е именно последният, посочен по партидата на всяко от
дружествата в ТР.
Според ал.3, „Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им
и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването, връчителят посочва имената и длъжността на получателя.“
От данните по делото е видно, че на посочения адрес не имало офис на никое от двете
дружества, нито канцелария и служители, а се е намирал частен дом на родителите на
управителя В. К.. Ето защо, при това положение и с оглед събраните от връчителя данни, че
управителят отстъства от адреса за неопределен време и не оказва съдействие за получаване
на съобщенията, според настоящата инстанция може да се приеме за осъществена и
хипотезата на чл.50, ал.2 ГПК, т.е че двете дружества са напуснали адреса, при което, след
като в регистъра не е вписан новият им адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се
смятат за редовно връчени.
Не могат да бъдат споделени възраженията в частните жалби, че правилото на чл.41
ал.2 от ГПК не е изпълнено. Те са аргументирани с твърдението, че книжата до двете
дружества по делото са връчвани чрез управителя, но не на адреса, посочен по делото, а в
канцеларията на ОС-Пловдив. Т.е. твърди се, че на този адрес реално никога не са били
връчвани съобщения и книжа до дружествата. Това твърдение обаче се опровергава от
съдържанието на самите съобщения за връчване на преписи от ИМ и призовки за първо
заседание, които са редовно връчени на адреса на дружествата, посочен по делото и в които
е посочено, че са връчени лично на управителя К., без да е отразено, че това е сторено на
друго място, в това число в канцеларията на съда. В тази част, относно отразените датата,
мястото на връчване и получателя, призовките и съобщенията имат характер на официални
свидетелстващи документи с материална доказателствена сила относно удостоверените от
връчителя и осъществени пред него факти. В тази връзка, независимо че във върнатите в
цялост съобщения до двете дружества, с които им е изпратен препис от постановеното по
делото решение, е посочено от връчителя, че книжата са връчвани в ПОС лично на
управителя, това не променя верността на отразените при предходните връчвания факти,
респ. липсата на отразяване при предходните връчвания, че са осъществени в канцеларията
на съда. Освен това, извън удостоверителната власт на връчителя е при конкретно връчване
да удостоверява факти относно предходни връчвания, поради което и в тази част,
изявлението на връчителя не е обвързващо за съда.
Неоснователно е възражението в жалбите, че тъй като управителят на двете
дружества е бил зает по трудов договор, обективно нямало как да бъде намерен на адреса на
дружествата в работен ден. За разлика от физическите лица, при връчване книжа на
търговци следва да се съблюдава именно работното време на търговеца, т.е. връчването да се
извършва в рамките на работния ден, когато се предполага, че в офиса или канцеларията на
търговеца ще има служители или ще присъства самия законен представител. Ето защо, е
ирелевантно дали управителят през този период ще е зает в лично качество по трудово
4
правоотношение. Също така, както се посочи по-горе, съдебната практика е категорична, че
изискванията за 3 посещения в различно време по чл.47, ал.1 ГПК касаят само физическите
лица, а не и търговците.
Неоснователно е и възражението, че не е установено отсъствие на страната от адреса
повече от 1 месец, което се явява предпоставка за приложението на чл.41, ал.2 ГПК. Както се
посочи по-горе, след като страна е юридическо лице, задължението за посочване на нов
адрес при отсъствие повече от 1 месец се отнася до законния му представител. А в
настоящия случай, безспорно се установява, че управителят не е бил намерен в рамките на
повече от 1 месец на адреса, а при връзка с него, е посочил на връчителя, че ще отсъства за
неопределено време, като не се е явил и на уговорените срещи за получаване на съдебните
книжа, нито пък е посочил адрес, на който може да бъде намерен.
В заключение, съдът приема, че преписи от постановеното по делото решение са били
надлежно и редовно връчени на „БГ К.Ф.“ ЕООД и Б.Г.“ ЕООД по реда на чл.41, ал.2 ГПК
на 30.08.2022г., поради което и подадената от всяко от двете дружества въззивна жалба с вх.
№ 268686 / 05.10.2022 г. по вх. регистър на регистратурата на ОС – Пловдив, против
Решение № 260248/01.07.2022 г., постановено по гражданско дело № 1090 по описа за 2018
г. на ОС – Пловдив, III-ти граждански състав, е постъпила в съда извън предвидения в чл.
259, ал. 1 от ГПК срок за обжалване, поради което е била недопустима и е подлежала на
връщане съгласно чл.262, ал.2, т.1 ГПК.
Тъй като първоинстанционния съд е стигнал до същия извод, обжалваното
Разпореждане №261836/07.10.2022г. по гр.дело №1090/18г. по описа на Пловдивския
окръжен съд, с което е върната въззивна жалба с вх. № 268686 / 05.10.2022 г. по вх. регистър
на регистратурата на ОС – Пловдив, подадена от „БГ К.Ф.“ ЕООД и Б.Г.“ ЕООД, чрез адв.
Р. И. против Решение № 260248/01.07.2022 г., постановено по гражданско дело № 1090 по
описа за 2018 г. на ОС – Пловдив, III-ти граждански състав, се явява правилно и
законосъобразно.
По изложените съображения, подадените срещу същото частна жалба вх.
№269410/07.11.2022г. от „Б.Г.“ ЕООД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление-град
П., ж.к. Т., бл, 80, вх. Г, ет.6, ап. 21, представлявано от управителя си В. С. К., чрез адв. Р. И.
от АК-П. и частна жалба вх.№269411/07.10.2022г. от „БГ К.Ф.“ ЕООД, ЕИК:..., със седалище
и адрес на управление-град П., ж.к. Т., бл, 80, вх. Г, ет.6, ап. 21, представлявано от
управителя В. С. К., чрез адв. Р. И. от АК-П. ще се оставят без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№269410/07.11.2022г. от „Б.Г.“ ЕООД, с
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление-град П., ж.к. Т., бл, 80, вх. Г, ет.6, ап. 21,
представлявано от управителя си В. С. К., чрез адв. Р. И. от АК-П. и частна жалба вх.
№269411/07.10.2022г. от „БГ К.Ф.“ ЕООД, ЕИК:..., със седалище и адрес на управление-град
5
П., ж.к. Т., бл, 80, вх. Г, ет.6, ап. 21, представлявано от управителя В. С. К., чрез адв. Р. И. от
АК-П., подадени против Разпореждане №261836/07.10.2022г. по гр.дело №1090/18г. по
описа на Пловдивския окръжен съд, в частта му, с която е върната въззивна жалба с вх. №
268686 / 05.10.2022 г. по вх. регистър на регистратурата на ОС – Пловдив, подадена от „БГ
К.Ф.“ ЕООД и Б.Г.“ ЕООД, чрез адв. Р. И. против Решение № 260248/01.07.2022 г.,
постановено по гражданско дело № 1090 по описа за 2018 г. на ОС – Пловдив, III-ти
граждански състав.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на предпоставките
на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в 1-седмичен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6