№ 3306
гр. София, 31.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно
наказателно дело № 20241110204570 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Л. М. И., чрез упълномощения му адв. М. П.,
против наказателно постановление /НП/ №23-4332-029525/06.12.2023 г.,
издадено от началник сектор към отдел „Пътна полиция” при СДВР, против Л.
М. И. ЕГН **********, предвид съставен му на 16.11.2023 г. акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ №1056068, за това, че
на 15.11.2023 г., в 23.50 ч., в гр.София, по бул.”Симеоновско шосе“, с посока
на движение от ул.“Околовръстен път“ към ул.“Иван Странски“, управлява
личния си лек автомобил „***“ с рег. № ***, и на кръстовището на бул.
„Симеоновско шосе“ и ул.“Околовръстен път“, при извършване на маневра
ляв завой, използва пътя за други цели, освен в съответствие с неговото
предназначение, изразяващо се във форсиране на двигателя и превъртане на
задните задвижващи колела и поднасяне на задната част на МПС по посока на
движението, с което виновно нарушил чл.104б,т.2 от ЗДвП, поради което и
на основание чл.53 ЗАНН и чл.175а,ал.1,пр.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 3 000 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
1
В АУАН е посочено, че проверката е извършена на ул.“Иван Странски“
№20.
При предявяване на АУАН, в частта за обяснения и възражения е
вписано „Имам възражения“.
Недоволен от НП и наложените с него наказания Л. М. И., чрез
упълномощения му адв. М. П., го обжалвал чрез административнонаказващия
орган пред СРС.
В жалбата е написано, че описаното в НП нарушение не отговаря на
действителната фактическа обстановка, като е направено твърдение, че е
завил на „може би по-висока скорост, но не над допустимата, но в никакъв
случай автомобилът не е бил извън контрол чрез презавиване, довеждане до
загуба на сцепление на гумите…В случая преценката на очевидците дали е
имало форсиране на двигателя и превъртане на задните задвижващи колела и
поднасяне на задната част на МПС, е изключително субективна“. С оглед на
посоченото е направено искане НП да бъде отменено като неправилно,
незаконосъобразно и в противоречие на материалния и процесуалния закон.
В съдебните заседания жалбоподателят Л. М. И. редовно призован не се
явява.
Адв.П., с пълномощно от жалбоподателя Л. М. И., редовно призована,
не се явява в съдебните заседания.
Въззиваемата страна редовно призована за съдебните заседания, не се
представлява. От пълномощник на административнонаказващия орган са
депозирани по делото писмени бележки, с които се иска и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
При проведения разпит на актосъставителя М. Х. Т., той казва, че като
младши автоконтрольор в О „ПП“ - СДВР оказал поискано от служители на
ОСПС - СДВР съдействие, които на място информирали, че преди да спрат
2
въпросния водач, същият е извършил нарушение на ЗДвП – управлявал е
автомобила по начин нерегламентиран в закона – дрифтил е с автомобила,
което водачът отричал. За такова нарушение му бил съставиен акт.
При проведения разпит на В. А. Д. /посочен в АУАН като свидетел-
очевидец на нарушението и на съставяне на акта/, след предявяване на
основание чл.284 от НПК на изготвената от него и приложена по делото
докладна записка, той разказва, че като полицейски служител при ОСПС-
СДВР, при изпълнение на служебните си задължения по опазване на
обществения ред, заедно с неговите колеги П. и Г., със служебен полицейски
автомобил се намирали в ж.к.“Студентски град“ и на посоченото място
възприел, че лек автомобил подава газ и независимо, че водачът ги забелязал,
форсирайки двигателя при извършване на завой, „дрифтел“ – задните гуми
поднасяли и тъй като имало насрещно движение и други превозни средства в
същата посока, това създавало предпоставки за ПТП. За да предотвратят
продължаване на управлението на лекия автомобил по описания начин,
предприели действия по проверка на автомобила и водача му, като го
последвали и го спряли. Водачът казал, че неволно е подал газ и автомобилът
се е форсирал сам, което „не приехме за обективно, защото той влезе в завоя
на висока скорост и с форсиран двигател“. Във връзка с посочените
обстоятелства на място пристигнал екип на О „ПП“-СДВР и съставил АУАН
на водача.
По делото са приложени в копия: докладна записка от 15.11.2023 г. от
полицейски служител В. Д. до началника на СПС-СДВДР; справка картон на
водача за регистрираните извършени от Л. М. И. нарушения на ЗДвП и
наложените за тях санкции; заповеди относно компетентността на
актосъставителя и административнонаказващия орган; и др.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата и като се запозна с
материалите по делото и прецени поотделно и в съвкупност събраните
доказателства, които кредитира: гласни доказателства /показанията на В. А. Д.
и М. Х. Т., които са но ясни и със съответната фактическа конкретност,
непротиворечиви; това, че в показанията си Д. говори за л.а. „***“, а
3
жалбоподателят И. е управлявал л.а. „***“, съдът приема за неточност, която
не оказва влияние върху добросъвестните му показанията като цяло, предвид,
че в изготвената от него докладна записка той вярно е отразил мярката на
лекия автомобил като „***“/ и писмени доказателства /приложените по делото
такива, прочетени и приети на основание чл.283 от НПК/, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 15.11.2023 г., около 23.50 ч., полицейските служители при ОСПС-
СДВР – Д., П. и Г., изпълнявайки задълженията си по охрана на обществения
ред, със служебен полицейски автомобил се намирали в ж.к.“Студентски
град“ в гр.София, на бул. „Симеоновско шосе“, когато възприели, че движещ
се по бул.”Симеоновско шосе“, с посока от ул.“Околовръстен път“ към
ул.“Иван Странски“, лек автомобил „***“ с рег. № ***, на кръстовището на
бул.„Симеоновско шосе“ и ул.“Околовръстен път“, при извършване на
маневра ляв завой, независимо, че водачът му ги забелязал, влязъл в завоя на
висока скорост и с форсиран двигател, от което задните гуми на автомобила
поднесли, с превъртане на задните задвижващи колела и поднасяне на задната
част на МПС по посока на движението, което полицаите преценили като
„дрифтене“ с автомобила от водача му при извършване на завоя, заради което
го последвали със служебния полицейски автомобил и го спрели на ул.“Иван
Странски“ №20, където установили водача като Л. М. И., който казал, че
неволно бил подал газ и автомобилът се бил форсирал сам, но полицаите не
приели това за обективно вярно и поискали съдействие от О „ПП“-СДВР.
Пристигналият на мястото за оказване на съдействие екип от младши
автоконтрольори, след като получили информация от колегите им от ОСПС,
че въпросният лек автомобил бил управляван по начин нерегламентиран в
закона – водачът му „дрифтил“ с автомобила, което последният отричал,
съставили АУАН на същия. Въз основа на акта било издадено обжалваното
НП, екземпляр от което Л. М. И. получил на 21.02.2024 г. и го обжалвал на
06.03.2024 г., чрез упълномощения му адв. М. П., с изпратена чрез куриерска
фирма жалба.
От правна страна се налагат следните изводи:
Жалбата е подадена в законово посочения срок, тя изхожда от правно
4
легитимирано лице, имащо интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/,
подлежащ на обжалване, при спазване на предвидената процедура, т.е.
жалбата отговаря на формалните изисквания на закона, поради което и е
процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна, но не с
оглед изложените в нея доводи и твърдения, които този съдебен състав намира
за неоснователни, неподкрепени от доказателства, с единствена насоченост за
излагане на някаква защитна за наказания водач позиция.
Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез
допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното
нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е
извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка
отговаря на действителната.
За да е налице административно нарушение, следва да са установени
посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или
бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е
извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
Основен за правилното решаване на делото е въпросът допуснати ли са в
предсъдебната фаза на производството съществени нарушения на
процесуалните правила и/или на материалния закон, които да са довели до
накърняване на правата на жалбоподателя в производството. При служебната
проверка, осъществена от настоящия съдебен състав, не се установиха
причини атакуваното НП да бъде отменено на такова основание, тъй като не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и/или на
материалния закон, които да са довели до накърняване на процесуалните
права на жалбоподателя в производството, в т.ч. и правото му на защита.
Съдът приема, че АУАН е съставен, и НП е издадено от съответно
компетентен и оправомощен за това орган, в който смисъл са приложените по
делото заповеди в тази връзка.
5
Този съдебен състав намира, че отбелязаната в НП и АУАН фактическа
обстановка е вярно отражение на действителната такава.
Съдебният състав е категоричен в своята констатация, изведена въз
основа на доказателствата по делото, които кредитира, че от обективна и от
субективна страна /виновно/ жалбоподателят Л. М. И. е извършил така
описаното в НП нарушение на чл.104б,т.2 от ЗДвП, тъй като на 15.11.2023 г., в
23.50 ч., в гр.София, управлявайки по бул.”Симеоновско шосе“, с посока на
движение от ул.“Околовръстен път“ към ул.“Иван Странски“, личния си лек
автомобил „***“ с рег. № ***, при извършване на маневра ляв завой на
кръстовището на бул.„Симеоновско шосе“ и ул.“Околовръстен път“, влязъл в
завоя с висока скорост и с форсиран двигател на автомобила, от което задните
гуми на автомобила поднесли, с превъртане на задните задвижващи колела и
поднасяне на задната част на МПС по посока на движението, т.е. използвал
пътя за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение.
Наложените за същото кумулативно предвидени наказания са в
законовоопределените размер и срок. Виновното поведение на жалбоподателя
И. се извежда допълнително и от обстоятелството, че същият е получил
СУМПС в средата на 2006 г. и в 17-годишния си стаж на водач на МПС е
нелогично и несериозно да твърди, че при маневрата ляв завой „неволно е
подал газ и автомобилът се е форсирал сам“.
От друга страна, обаче, и независимо от изложеното до тук този съдебен
състав намира, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, визиращ маловажен случай, относно така описаното в НП нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажен случай на
административно нарушение наказващият орган не налага наказание на
нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС:
преценката на административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая
по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Административнонаказващият орган не е отразил в НП становище
6
във връзка с разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че
предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на атакуваното НП, каквато е
преценката на този съдебен състав в случая, тъй като нарушението, предмет
на това производство, с оглед конкретните фактически обстоятелства, показва
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случаи на
нарушения от този вид – доколкото нарушението е проявено само при
извършване на маневрата ляв завой. Свидетелят Д. казва, че предприели
действия по проверка на автомобила и водача му, за да предотвратят
продължаване на управлението на лекия автомобил по описания начин, но не
споменава, че след приключване на маневрата ляв завой водачът на
автомобила И. е продължил да дрифтира до спирането му на ул.“Иван
Странски“ №20. Вярно е, че в справката картон на водача Л. М. И. са отразени
не малко регистрирани извършени от него различни нарушения на ЗДвП, но не
и по чл.104б,т.2 от ЗДвП, т.е. настоящето нарушение е първо за него от този
вид. По тези съображения съдът счита, че Л. М. И. в случая не следва да бъде
санкциониран по административен ред, доколкото извършеното от него
представлява маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, както и че в разглеждания
казус ще е достатъчно до жалбоподателя Л. М. И. да бъде отправено писмено
предупреждение, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид /по чл.104б,т.2 от ЗДвП/, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Такова
предупреждение, наред с повдигането на административно обвинение спрямо
него за констатираното нарушение, предмет на настоящето производство, чрез
съставянето на АУАН, по мнението на съда, би постигнало целите по чл.12 от
ЗАНН и най-вече да предупреди и превъзпита дееца към спазване на
установения правен ред, с оглед недопускане на бъдещи административни
нарушения.
Въз основа на гореизложените мотиви съдът намира, че са налице
основанията за отмяна на обжалваното наказателно постановление на
посоченото основание.
7
Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор
и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни
за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по
фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.
Предвид изхода на делото и постановеното настоящо решение,
направеното в депозираните по делото от пълномощник на
административнонаказващия орган писмени бележки искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът, отчитайки и че то не се поддържа в
съдебно заседание, както и че писмените бележки са формални, по принцип, и
като такива приложими към всеки случай, без да са конкретни такива във
връзка с настоящия казус, намира, че искането следва да бъде оставено без
уважение като неоснователно, поради което и съдът не го уважава.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-4332-029525/06.12.2023 г.,
издадено от началник сектор към отдел „Пътна полиция” при СДВР, против Л.
М. И. ЕГН **********, за това, че на 15.11.2023 г., в 23.50 ч., в гр.София, по
бул.”Симеоновско шосе“, с посока на движение от ул.“Околовръстен път“ към
ул.“Иван Странски“, управлява личния си лек автомобил „***“ с рег. № ***, и
на кръстовището на бул.„Симеоновско шосе“ и ул.“Околовръстен път“, при
извършване на маневра ляв завой, използва пътя за други цели, освен в
съответствие с неговото предназначение, изразяващо се във форсиране на
двигателя и превъртане на задните задвижващи колела и поднасяне на
задната част на МПС по посока на движението, с което виновно нарушил
чл.104б,т.2 от ЗДвП, поради което и на основание чл.53 ЗАНН и
чл.175а,ал.1,пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 3 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
8
месеца.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Л. М. И. ЕГН **********, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид /чл.104б,т.2 от ЗДвП/,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на настоящия съдебен акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София, в
14 дневен срок от съобщението до страните /началника на О „ПП“-СДВР, Л.
М. И. - чрез адв.М. О. П. и адв.М. О. П./, че е изготвено заедно с мотивите.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9