РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 470
гр. Пловдив, 16 март 2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при
секретаря К.Р.и с участието на прокурора Мария Тодорова като разгледа докладваното от съдия Дичева
КАНД № 1633 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н.П.П.,
ЕГН **********,***, чрез адв. Г., против Решение № 619/17.05.2021 г. по АНД №
20215330200573 по описа на ПРС.
Иска се да бъде отменено обжалваното решение като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
Според касатора ПРС е извел противоречиви и нелогични
правни изводи без да е направил анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Подробните доводи по касационната жалба са в насока на това, че
не е установено от ПРС по безспорен начин качеството „водач“ у жалбоподателя.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се
представлява.
Ответната страна не се представлява по
делото.
Представителят на Окръжна прокуратура
Пловдив е на становище за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, срещу съдебен
акт, подлежащ на касационен контрол, от
надлежна страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на оспорване по настоящата касационна жалба е Решение
№ 619 от 17.05.2021 г. по АНД № 20215330200573 по описа за 2021 г. на ПРС, с
което е потвърдено НП № 20-1030-015205/12.01.2021 г. на ***към ОДМВР Пловдив,
сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Н.П.П., ЕГН **********,***, на
основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е
наложена административно наказание глоба в размер на 2 000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП както и на
на основание
наредба № Iз-2539 на
МВР са отнети общо 12 точки.
Решението е правилно.
Мотивите на ПРС по обжалваното решение се споделят
напълно от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни – чл.221
ал.2 от АПК.
Възраженията по касационната жалба са аналогични с
оплакванията по първоначалната жалба пред ПРС, на които съдът е дал отговор. В
противовес с твърдяното в касационната жалба, изводите на въззивния съд са
правилни.
Противно на твърдяното по касационната
жалба, ПРС е извършил вярна преценка на събраните пред него доказателства като
е извел и законосъобразни изводи в насока на обстоятелството, че П. е
притежавал качеството „водач“, съответно правилно е ангажирана и
административнонаказателната му отговорност.
Правилно е прието от въззивната инстанция за
недоказано твърдението, че не П., а неговия приятел св.Н. е управлявал
процесния автомобил дотолкова доколкото такива фактически обстоятелства не са били изложени пред полицейските
служители в нито един момент от проверката нито от единия, нито от другия от
проверените лица. За жалбоподателя П. е съществувала такова възможност да стори
това в направеното от него възражение при съставянето на АУАН. Видно от това
възражение жалбоподателят П. е възразил, че не е управлявал автомобила и е бил
извън него. Именно в този момент П. е можел още на място, при проверката, при
съставянето на АУАН, да възрази, не
само, че не е управлявал автомобила, бил е извън него, а и, че водачът е бил Н..
Това не е сторено. Напротив, П. лично и без данни за принуда е заявил, че той е
управлявал МПС. Именно това му заявление е дало основание на актосъставителя да
подходи към него като към водач и да пристъпи към извършване на проба за
употреба на алкохол/наркотици, съответно при направения отказ да състави и
АУАН. В тази връзка настоящата инстанция напълно споделя изложените мотиви на
ПРС, че посочената в АУАН и в НП фактическа обстановка отговаря на
действителното фактическо положение като правилно ПРС е счел възражението на жалбоподателя П., че
св.Н. е управлявал процесния автомобил, направено едва в съдебна фаза, за
защитна теза с цел да се избегне вменената му административнанаказателна
отговорност.
По тези съображения, настоящият касационен състав
намира за неоснователни изложените в касационната жалба доводи, че ПРС
неправилно е приел за установено по
несъмнен начин качеството „водач“ у П.. Напротив, изложените изводи на
ПРС за установеност по безспорен начин на качеството „водач“ у П. почиват на
вярна и логична преценка на събраните писмените и гласни доказателства по
делото в тяхната съвкупност, съответно правилно е ангажирана и
административнонаказателната отговорност на касатора.
При извършената
служебна проверка на решението съдът не
констатира пороци, които да доведат до касиране, поради което следва да бъде
постановено решение, с което атакуваното решение да бъде оставено в сила.
Ето защо,
Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
Оставя
в сила Решение № 619 от 17.05.2021 г. по
АНД № 20215330200573 по описа за 2021 г. на ПРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: