ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 06.11.2018
г. гр. К.
К.РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на 06.11.2018 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова
гражданско дело № 2799 по описа на РС-К.
за 2018 г., за да се произнесе и на осн. чл. 140 от ГПК, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Д.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния си
представител адв. С.Г.-Ч., с адрес ***, оф. 5 против „Ш.Т.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.К.– управител.
Предявен е иск с правно основание
чл. 422 от ГПК. Ищецът твърди, че след образуване на ч.гр.д. № *** г. по описа
на РС-К., в негова полза била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 14.09.2018 г. В срока по чл. 414 от ГПК,
ответникът в настоящото производство подал възражение, което пораждало правния
интерес от депозиране на настоящата искова молба. Сочи, че полагала труд по
трудово правоотношение при ответника-работодател до 02.08.2018 г. На същата
дата на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ (поради забавяне на трудовото
възнаграждение) трудовият договор между страните бил прекратен. Сочи, че видно
от основанието за прекратяване ответникът си признавал, че имал незаплатени
задължения към ищеца. На 12.09.2018 г. ответното дружество изплатило дължимите
на работника трудови възнаграждения и обезщетения, без обаче да изплати и
дължимия, платен от ищеца адвокатски хонорар за представителство по
образуваното частно гражданско дело. Твърди, че до настоящия момент дружеството
не било изпълнило частично разпореждането на РС-К., описано в Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 14.09.2018 ., което
задължение възлизало на 300,00 лева, представляващо заплатен от заявителя
адвокатски хонорар за представителство по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС-К.. С
оглед на гореизложеното моли съда да признае за установено по отношение на
ответното дружество „Ш.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, че същото дължи на ищцата Д.А.С.,
ЕГН **********, сумата от 300,00 лева, представляваща заплатения от заявителя
адвокатски хонорар за представителство по ч.гр.д. № *** г. Претендират се
разноски по настоящото производство.
Видно от приложеното ч.гр. дело № *** г. по описа на РС-К., образувано
на 04.09.2018г, съдът е издал в полза на
Д.А.С., ЕГН ********** заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК
за сумите в размер на: *** главница, от които *** лв. трудово възнаграждение за
м. 07.2018 г., *** лв. обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, *** лв. обезщетение за два дни неползван
платен годишен отпуск; законна лихва върху главницата от 04.09.2018 г. до
изплащане на вземането; 300,00 лева адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок длъжникът дружество „Ш.Т.“ ЕООД, ЕИК ********* депозирало
възражение на осн. чл. 414 от ГПК. С разпореждане от 27.09.2018 г. съдът е
указал на заявителя, че следва да предяви иск относно вземането, предмет на
заповедта за изпълнение в едномесечен срок от получаване на разпореждането,
като довнесе и дължимата държавна такса.
РС-К., на осн. чл. 130 от ГПК,
извърши проверка относно допустимостта на предявения иск.
В 10.в. на Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК приема, че предмет на
делото по установителния иск е съществуването на вземането по заповедта за
изпълнение, издадена за парична сума, за заместима вещ или за предаване на вещ
- чл. 410, ал. 1 ГПК. Вземането на кредитора съответства на задължението, което
длъжникът трябва да изпълни, посочено в заповедта съгласно чл. 412, т. 6 ГПК. Разноските
в заповедното производство представляват последица от уважаване на заявлението
и са изрично разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на
заповедта за изпълнение - чл. 412, т. 6 ГПК. В исковия процес разпределението
на отговорността за разноски няма характер на самостоятелно съдебно предявено
притезание и не се включва във формиране размера на цената на иска. При
оспорване само на присъдените със заповедта за изпълнение суми за заплащане на
разноски не е налице възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК. Длъжникът има право да
обжалва заповедта по чл. 413, ал. 1 ГПК. Законодателно уредените два режима за
атакуване на заповедта за изпълнение изключват наличието на процесуалните
предпоставки за съществуването на право на установителен иск за разноските в
заповедното производство. Ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но
не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на
заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване
на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може
да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в
частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане.
Искането следва да бъде направено в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. След изтичане
на този срок, ако искът за установяване на вземането не бъде предявен,
издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване, включително в частта
за разноските.
С оглед на гореизложеното, РС-К.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ, предявения от Д.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
процесуалния си представител адв. С.Г.-Ч., с адрес ***, оф. 5 против „Ш.Т.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.К.–
управител, иск с правно основание чл. 422 от ГПК да се признае за установено по
отношение на „Ш.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, че същото дължи на ищцата Д.А.С., ЕГН **********,
сумата от 300,00 лева, представляваща заплатения от заявителя адвокатски
хонорар за представителство по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС-К. и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело № 2799/2018 г. по
описа на РС-К., като образувано по недопустим иск.
Определението подлежи на обжалване с въззивна частна
жалба пред ОС-Стара Загора в 1-седмичен срок от връчването му.
След влизане в сила на
определението делото да се докладва на заповедния съд, издал заповед № *** г.
по ч.гр.д. № ***г. по описа на РС-К..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: