РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 30.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 11 - ти състав, в публичното заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 653/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 430, ал. 1 и ал.
2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът „Б.Д.” ЕАД твърди, че с Л.Н.С.на 17.08.2012 г. е сключил договори за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит, договор за кредит за текущо потребление и договор за кредит овърдрафт. Твърди, че кредитополучателят е починал на 17.05.2014 г. и погасяването на кредитите е преустановено. Твърди, че наследниците на кредотополучателя от първи ред – Я.Л.С., Н.Л.С.– синове и Т.Я.С.– съпруга са се отказали от наследството на своя наследодател. Сочи, че в последствие е инициирало производство по чл. 51 от Закона за наследството ЗН) по отношение на останалите наследници по закон на Л.С., по което е образувано ч.гр.д. № 854/2016 г. по описа на РС – гр. Дупница по отношение на майката – В.Й.С.и сестрата – Й.Н.К, на наследодателя, приключило с решение за вписване на отказ и на този ред наследници от наследството на С... Твърди, че доколкото всички наследници на Л.С. са се отказали от наследството му, на основание чл. 11 ЗН наследството се получава от държавата по силата на закона до размера на полученото наследство. Ето защо иска от ответника да бъде осъден да заплати задълженията на С.. към банката, както следва: І. По договора за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит 9 982,35 евро – главница; 6604,79 евро – договорна лихва за периода 20.04.2014 г. – 14.01.2019 г. и 45,00 евро - заемни такси; ІІ. По договор за кредит за текущо потребление – 17 717,85 евро – главница; 10 769,85 евро – договорна лихва за периода 17.04.2014 г. – 14.01.2019 г., 1332,04 евро – обезщетение за забава за периода 23.05.2014 г. – 14.01.2019 г. и 40,00 лева – заемни такси и разноски; ІІІ. По договор за кредит овърдрафт – 10 000,00 лева – главница и 5 165,15 лева възнаградителна лихва за периода 05.05.2014 г. – 14.01.2019 г.. В исковата молба се твърди, че кредитополучателят към момента на смъртта си е притежавал два единадесет земеделски имота, подробно описани в исковата молба, два от тях в условията на съпружеска имуществена общност и един поземлен имот, отреден за жилищно строителство – отново при условията на съпружеска имуществена общност. Твърди, че към държавата, чрез министъра на финансите е отправена покана за погасяване на задълженията в 7-дневен срок, който изтичал на 07.09.2018 г., но това не е сторено в срок. Иска ответникът да бъде осъден да му заплати дължимите суми, ведно със законната лихва и разноски.
Ответникът Държавата, представлявана от министъра на финансите, оспорва исковете. Оспорва процесуалната, евентуално материалната си легитимация, като в тази връзка сочи, че ищецът не твърди и не представя доказателства да са призовани към наследяване наследниците на починалия до шеста степен по съребрена линия, в т.ч. и по право на заместване и от всички тях да е налице отказ от наследство, както и не е налице проведено нарочно производство по приемане от страна на държавата на наследството по опис. Евентуално твърди недействителност на отказа от наследство, извършен от страна от наследника на Л.С. – майка му В.С..а, която като наследник на сина си е участвала на общо събрание на „Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ - С.“ ООД, в която управител и съдружник бил наследодателят, като сочи това да представлява действие по приемане на наследството, извършено преди вписване на отказа. Евентуално твърди, че ответниците са упражнили правото на наследяване чрез получаване на обикновената покъщнина на наследодателя по реда на чл. 12, ал. 1 ЗН, което води до недействителност на отказите от наследство. Евентуално оспорва всички имоти посочени в исковата молба да са били собственост на наследодателя към момента на откриване на наследството, като твърди, че част от тях са били отчуждени за нуждите на изграждането на АМ „Струма“ ЛОТ 2 „Дупница – Благоевград“. Твърди, че също така посоченото ½ идеална част от УПИ, предназначен за жилищно строителства в гр. Дупница, не следва да премине в държавата по реда на чл. 11 ЗН, ако евентуално са налице предпоставките на тази разпоредба, а в община Дупница, тъй като предназначението му е за жилищно строителство. Твърди, че предпоставка за допустимост на иска и извършването на опис на имуществото на наследодателя, който да отграничи отговорността на държавата, от тази на общината и да определи обема на отговорността й за задълженията на наследството, тъй като самата държава няма качеството на наследник. Оспорва и възникването и размера на вземанията на ищеца към наследодателя в посочените в исковата молба размери. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на облигационни отношения между него и Л.Н.С.., по силата на които за С.. е възникнало задължение за плащане на вземания за главница, възнаградителна лихва и заемни такси по три договора за кредит, в претендирания в исковата молба размер; че всички наследници по закон на Л.Н.С.са се отказали от наследство му; вида и стойността на наследството на С.. към момента на откриването му.
Обстоятелството, че Л.Н.С.е починал на 17.05.2014 г. не е спорно между
страните, а и се установява от представените по делото официални документи в
тази връзка.
В тежест на ответника при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
І. По материалната легитимация на ответника.
Установява се от приетото по делото удостоверение за наследници на Л.Н.С.., че негови наследници са съпругата му Т.Я.С.и синовете му Я.Л.С. и Н.Л.С... Видно от удостоверение, издадено от РС – гр. Дупница, лист 38 от делото, техните откази от наследство са вписани под № 35/05.06.2014 г.. Съгласно чл. 5, ал. 1, вр. с чл. 9, ал.1 ЗН децата и съпругата на наследодателя са негови наследници от първи ред, при наличие на отказ от наследство от тяхна страна и при липса на низходящи на децата, към призоваване по чл. 6 ЗН се призовават неговите родители – наследници от втори ред, след което по арг. на чл. 7, вр. с чл. 8, ал. 2 ЗН неговите възходящи от втора и по-горна степен – дядо и баба, прабаба и прадядо, братята и сестрите. Ако няма или те са недостойни или са се отказали от наследство се призовават към наследяване съребрените роднини без право на заместване – чичо и леля и племенници – роднини от 3-та съребрена линия, ако няма такива – следващия ред – първи братовчеди и т.н. до 6-та съребрена линия.
Видно от удостоверение, издадено от РС – гр.Дупница, лист 40 от делото, в книгата за отказите от наследство под № 84 по силата на решение от 14.10.2016 г. са вписани тези на майката на наследодателя В.Й.С.и сестрата му Й.Н.К.
По възражението на ответника за недействителност на отказите от наследство на В.Й.С.и Й.Н.К, поради участието на С..а, представлявана от К., в общо събрание на „Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ - С.“ ООД съдът намира следното.
Производството по чл.51, ал. 1 ЗН, е охранително производство с участието само на молителя – лицето, което има интерес от това и призования към наследяване наследник, поради което кредиторите на наследодателя могат по всяко време да правят възражение на недействителност на отказа, поради извършено преди това конклудентно негово приемане. Видно от протокола на проведеното общо събрание на 25.09.2014 г. В.Й.С.е упълномощила дъщеря си Й.Н.К, да я представлява пред общото събрание на дружеството във връзка с разпореждане по предвидения в закона ред с притежаваните от нея, като наследник, дружествени дялове. Съгласно чл. 49, ал. 2 ЗН приемане на наследството има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството. Съдът намира, че упълномощаването на лице, което да представлява наследника пред общото събрание на дружество, в което дял е притежавал наследодателя с оглед разпореждане с наследствения дял несъмнено представлява действие, което изразява намерението на наследника за приемане на наследството. Това действие е извършено преди вписване на отказа от наследство и прави същия недействителен.
Според постановление 4/1964 на Пленума на ВС, получаването на обикновената покъщнина от наследника, живял с наследодателя по реда на чл. 12, ал. 1 и 2 ЗН не представлява наследяване, а той получава същата над/свръх своя дял. Ето защо получаването на обикновената покъщнина не представлява акт на конклудентно приемане на наследството ( в този смисъл Решение № 535 от 2.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 92/2010 г., II г. о., ГК).
Предвид правните изводи на съда за недействителност на отказа от наследство на наследника В.Й.С.съдът намира, че не са налице основания за призоваване на наследниците от следващ ред.
За пълнота съдът намира, че следва да отбележи следното. Установява се от удостоверението за наследници на наследодателя Л.Н.С.., че негов баща е Н.Й.С.., който е починал преди него и негови роднини са съпругата – В.Й.С..а, децата му – Й.К. и Л.С., родителите на Л.Н.С.., както и сестрите му, които са починали, като сестра му Д.Й.Б.има синК.В.Б., който се пада наследник на Л.Н.С.от 4-та съребрена линия – негов първи братовчед, а сестра му В.Й.Г.също има двама сина – П.Н.Г.и И.Н.Г.. Също така се установява, че Л.В.Г.– също първа братовчедка на Л.С. (която не се установява дали е починала преди или след него) има за наследници децата си – Е.А.Ф., С.А.Г.и съпруг А.Г., в полза на които може да е възникнало право на наследствена трансмисия.
Предвид изложеното, по делото се установява, че наследодателят Л.Н.С.., има призовани към наследяване наследници от 4-та степен -К.В.Б., П.Н.Г.и И.Н.Г. - негови първи братовчеди. Разпоредбата на чл. 11 ЗН предвижда, че „когато няма лица, които могат да наследяват съгласно предходните членове, или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират.“ По аргумент от тази разпоредба във вр. с чл. 61, ал. 2 ЗН държавата е материално пасивно легитимирана да отговаря за задълженията на наследодателя само при условие, че са призовани към наследяване всички наследници по закон до шеста съребрена линия и всички те са недостойни или са се отказали от наследство, както и при положение, че в наследството са включени имоти извън изключението на чл. 11 ЗН. При тези предпоставки държавата отговаря само до размера на имуществото на наследодателя, което получава, като доказателствената тежест за вида и стойността на наследственото имущество е у ищеца. В настоящия случай се установява, че ищецът е насочил иска си срещу държавата преди да е проведено нарочно производство по чл. 51, ал. 1 ЗН по отношение на всички наследници по закон на длъжника до 6-та съребрена линия.
Предвид липсата на пасивна материална легитимация на ответника по предявените искове, съдът намира, че не следва да обсъжда събраните по делото доказателства за наличието на вземания в полза на ищеца срещу Л.Н.С...
Предвид изложеното, предявените искове следва да бъдат изцяло отхвърлени.
По разноските:
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените от него разноски по делото в размер на 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдъти
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Б.Д.” ЕАД, ЕИК *******срещу
ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на финансите, осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД, вр. с чл.11 ЗН за сумите както следва: - по договора
за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 17.08.2012
г., сключен с Л.Н.С.- сумата от 9 982,35 евро – главница; 6604,79
евро – договорна лихва за периода 20.04.2014 г. – 14.01.2019 г. и 45,00
евро - заемни такси; - по договор за
кредит за текущо потребление от 17.08.2012 г., сключен с Л.Н.С.– 17 717,85
евро – главница; 10 769,85 евро – договорна лихва за периода
17.04.2014 г. – 14.01.2019 г., 1332,04 евро – обезщетение за забава за
периода 23.05.2014 г. – 14.01.2019 г. и 40,00 лева – заемни такси и
разноски; - по договор за кредит овърдрафт от 17.08.2012 г., сключен с Л.Н.С.– 10
000,00 лева – главница и 5 165,15 лева възнаградителна
лихва за периода 05.05.2014 г. – 14.01.2019 г..
ОСЪЖДА „Б.Д.” ЕАД, ЕИК *******да заплати на ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на финансите, на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 300,00 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: