№ 37928
гр. София, 11.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110163254 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу
З. И. З., с която са предявени искове за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1709,09 лева, представляваща
главница за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 20.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 304,17 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода
от 15.09.2021 г. до 05.03.2024 г., сумата от 30,53 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законната лихва от 20.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 5,50 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 16.10.2021 г. до 05.03.2024 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16489/2024 г. по описа на СРС, 79 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника като наемател на
на процесния общински имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Красна поляна“, бл. 214, вх. А,
ет. 2, ап. 3, с аб. № 251076, има качеството потребител на топлинна енергия и е обвързан от
общите условия на ищеца, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период до посочения имот топлинна енергия, като ответникът не е заплатил
дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок от периода, за който се отнасят, а като не е сторил това, ответникът е
изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на
ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в
настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Техем
сървисис“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредбата за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение.
Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът З. И. З., чрез адв. Л. В., е депозирал писмен
1
отговор, с който оспорва исковете. Оспорва наличието на облигационно правоотношение
между страните. Сочи, че процесният апартамент е общинско жилище, в което радиаторите
са демонтирани, като няма и топла вода. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Оспорва дължимостта на мораторни лихви, тъй като лихви не следва да се начисляват върху
прогнозните сметки. По тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените
искове.
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже: че ответникът е собственик или носител на правото на собственост на
процесния имот или е сключил договор за доставка на ТЕ с ищеца като ползвател на имота;
че в имота за процесния период е доставена топлинна енергия на претендираната стойност;
че е извършвана услуга дялово разпределение в сградата в режим на етажна собственост, в
която се намира процесният имот, както и размерът на цената на услугата дялово
разпределение относно процесния имот през процесния период.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната
лихва за забава за процесния период.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца
е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно
прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявените вземания, за което не
сочи доказателства.
За общоизвестно съдът следва да обяви на страните на основание чл. 155 ГПК
съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
По исканията на страните:
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като трето лице -
помагач на дружеството „Техем сървисис“ ЕООД, като обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния
имот и, в случай на неточно изпълнение на това задължение, ще възникне вземане за
обезвреда. Това искане е основателно и следва да бъде уважено.
Представените от страните писмени доказателства следва да бъдат приети като
допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на спора.
Искането за задължаване на третото лице-помагач да представи всички относими
документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в топлоснабдения
имот за процесния период следва да бъде уважено.
Произнасянето по исканията на ищеца за допускането на съдебно- техническа и
съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде
отложено за първото открито съдебно заседание.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу
З. И. З., с която са предявени искове за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1709,09 лева, представляваща
главница за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 20.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 304,17 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода
от 15.09.2021 г. до 05.03.2024 г., сумата от 30,53 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законната лихва от 20.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 5,50 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 16.10.2021 г. до 05.03.2024 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16489/2024 г. по описа на СРС, 79 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника като наемател на
на процесния общински имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Красна поляна“, бл. 214, вх. А,
ет. 2, ап. 3, с аб. № 251076, има качеството потребител на топлинна енергия и е обвързан от
общите условия на ищеца, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период до посочения имот топлинна енергия, като ответникът не е заплатил
дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок от периода, за който се отнасят, а като не е сторил това, ответникът е
изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на
ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в
настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Техем
сървисис“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредбата за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение.
Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът З. И. З., чрез адв. Л. В., е депозирал писмен
отговор, с който оспорва исковете. Оспорва наличието на облигационно правоотношение
между страните. Сочи, че процесният апартамент е общинско жилище, в което радиаторите
са демонтирани, като няма и топла вода. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Оспорва дължимостта на мораторни лихви, тъй като лихви не следва да се начисляват върху
прогнозните сметки. По тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените
искове.
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже: че ответникът е собственик или носител на правото на собственост на
процесния имот или е сключил договор за доставка на ТЕ с ищеца като ползвател на имота;
че в имота за процесния период е доставена топлинна енергия на претендираната стойност,
че е извършвана услуга дялово разпределение в сградата в режим на етажна собственост, в
която се намира процесният имот, както и размера на цената на услугата дялово
разпределение относно процесния имот през процесния период.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
3
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната
лихва за забава за процесния период.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца
е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно
прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявените вземания, за което не
сочи доказателства.
За общоизвестно съдът следва да обяви на страните на основание чл. 155 ГПК
съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
По исканията на страните:
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като трето лице -
помагач на дружеството „Техем сървисис“ ЕООД, като обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния
имот и, в случай на неточно изпълнение на това задължение, ще възникне вземане за
обезвреда. Това искане е основателно и следва да бъде уважено.
Представените от страните писмени доказателства следва да бъдат приети като
допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на спора.
Искането за задължаване на третото лице-помагач да представи всички относими
документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в топлоснабдения
имот за процесния период следва да бъде уважено.
Произнасянето по исканията на ищеца за допускането на съдебно- техническа и
съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде
отложено за първото открито съдебно заседание.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219 ГПК „Техем сървисис“ ЕООД като трето лице
- помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 27.11.2025
г. от 10.00 часа, за когато да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото съгласно изложеното в мотивната част на настоящото
определение.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 16489/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, за послужване.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице-помагач „Техем сървисис“
ЕООД в едноседмичен срок от съобщението да представи намиращите се у него документи,
свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата молба,
включително документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение, документи,
удостоверяващи дата на връчване на изравнителните сметки на представител на етажната
собственост, протоколи за неосигурен достъп на служител на дружеството за отчет на
измервателните уреди, документи относно сертификацията на уредите за дялово
разпределение.
4
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за назначаването на съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи за първото открито съдебно заседание.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това
по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България,
като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът
може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие; неприсъственото решение не се мотивира по същество; в него е
достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно
основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
5
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба с приложенията, а на третото лице-помагач – и препис от
исковата молба и от отговора на исковата молба с приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6