РЕШЕНИЕ
№ 3868
гр. София, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ КРУШАРСКИ
при участието на секретаря ЙОАНА ДОЛДУРОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ КРУШАРСКИ Административно
наказателно дело № 20221110203606 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № СОА 22-РД 11-119 от
21.02.2022 г., издадено от заместник-кмета на Столична община, с което на В.
Р. Ц. е наложена глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се иска
отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез
своя процесуален представител – адв. Н. С., поддържа жалбата, със същите
съображения и искания.
АНО, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и излага
съображения за нейната неоснователност. Претендира и присъждането на
1
разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 24.01.2022 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че на 07.01.2022 г. около 14:50
часа в гр. (адрес), като водач на лек автомобил Тойота Рав 4 с рег. № ***, е
паркирал, на платното за движение пред вход на гараж, при наличие на
маркировка М-14, като пречи и затруднява достъпа до него – нарушение на
чл. 6, т. 1, вр. чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 53 от ЗАНН, на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 6, т.
1, вр. чл. 98, ал. 1, т. 1, вр. чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.
Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана
по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че
фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както
в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена
сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички
допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип
на презумпцията за невиновност.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се
установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските
показания и писмените доказателства по делото.
От показанията на свидетелката Е. Н. (л. 30 от делото), както и от
писмените доказателства (л. 9-11 от делото) се установява, че на процесните
време и място, жалбоподателят е паркирал процесния лек автомобил на
пътното платно пред входа на гараж, означен със съответната пътна
маркировка, като по този начин е попречил и затруднил достъпа до този
гараж. Посочените доказателствени източници са логични, обективни,
непротиворечиви, и кореспондиращи помежду си, поради което и съдът ги
2
кредитира като достоверни и ги съобрази при формиране на вътрешното си
убеждение. Впрочем тези обстоятелства не само, че се установяват по
несъмнен и категоричен начин от доказателствената маса, но те не се
оспорват и от страните в производството, като основния спорен въпрос по
делото е по правилното приложение на закона.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление (НП) не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и
НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и
категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и
място, жалбоподателят е извършил, както от обективна, така и от субективна
страна, нарушение на чл. 6, т. 1, вр. чл. 98, ал. 1, т. 1, вр. чл. 183, ал. 2, т. 1 от
ЗДвП, като водач на МПС е паркирал неправилно пред входа на гараж и по
този начин е попречил и затруднил достъпа до него, като този гараж е бил и
надлежно обозначен със съответния пътен знак. Контролните органи са
установили, че именно жалбоподателят е управлявал автомобила в процесния
ден, поради което и законосъобразно именно на него са ангажирани
административната му отговорност.
Нарушението е извършено от жалбоподателката с форма на вината пряк
умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, и е
целял неговото извършване. С оглед на това, че се касае за „формално”
нарушение (такова „на просто извършване”) не е необходимо наличието на
представи в съзнанието на дееца за общественоопасните последици на
деянието.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че тъй
като гаража бил съсобствен, той имал право да спира пред него и да запушва
достъпа до него. Именно защото гаражът е съсобствен и пречи на достъпа и
на някого от другите съсобственици жалбоподателят не е имал право да
паркира там, в нарушение и на поставения знак в този смисъл и като е сторил
това е осъществил състава на вмененото му нарушение.
При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО
3
е наложил предвиденото в санкционната част на нормата наказание, което е с
абсолютно определен размер и не може да бъде намалявано от настоящата
инстанция.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението и на нарушителя (по делото
не са установени, нито многобройни, нито е налице изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство, които да сочат на нетипично ниска
обществена опасност на нарушителя или на извършеното нарушение, а
отделно от това процесното нарушение е било извършено в центъра на
Столицата, където трафика на движението обичайно е усложнен, което
повишава степента на обществена опасност на нарушението), както и от
другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, процесният
случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
други такива нарушения, т.е. не е налице маловажен случай.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление, като правилно - законосъобразно и обосновано, следва да
бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна.
Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото,
както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящата инстанция намери,
че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АНО юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № СОА 22-РД 11-119 от
21.02.2022 г., издадено от заместник-кмета на Столична община, с което на В.
Р. Ц. е наложена глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1
от Закона за движение по пътищата.
4
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д от ЗАНН, В. Р. Ц. с ЕГН: **********,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Столична община, сума в размер на 100 лева,
дължими за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5