Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 09.12.2019 Град
С.З.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
С.Т РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На девети октомври Година 2019
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 1973 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
Ищецът
Д.И.Д. твърди в поправената си искова молба, че бракът им с ответницата бил сключен
на - г. и прекратен с влязлото в сила на - г. бракоразводно решение по гр.д. №
67/- г. на С. районен съд. С н.а. -09/2004 г., по време на брака си, придобили
в режим на СИО следния самостоятелен
обект в сграда, който е с идентификатор -, с адрес на имота: -, който
имот се намира в сграда -, разположена в поземлен имот с идентификатор -, с
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с брой нива на
обекта: 1, с посочена в документа площ: - кв.м, с прилежащи части: избено
помещение 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: -. С бракоразводно
решение, родителските права над родените от брака им деца И. Д.Д., който
понастоящем бил пълнолетен, и А.Д.Д., били предоставени на ответницата, на
която било предоставено за ползване и горепосоченото семейно жилище, в което тя
останала да живее след развода с децата им заедно с новия си съжител, с когото
впоследствие сключила и граждански брак. Поради непреодолими конфликти в
отношенията на последния с децата, през март - г. те напуснали семейното жилище
и се преместили да живеят при своята баба по майчина линия. С оглед тези
изменили се обстоятелства, с решението по гр.д. -353/- г., което било влязло в
сила на -.- г., С.т районен съд изменил и мерките относно местоживеенето,
упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на тези им
деца, като определил местоживеенето им при ищеца, на когото предоставил и
упражняването на родителските права върху тях. Поради това, още от март - г. до
септември - г. децата не били живели в семейното жилище, чието ползване било
предоставено на ответницата, която осъществявала и ползването върху него,
лишавайки ищеца от правото му да го ползва съобразно правата му след развода.
Ответницата и вторият й съпруг продължавали да живеят в това жилище. С
решението по в.гр.д. -258/- г., което било влязло в сила на - г., С.т окръжен съд
изменил мерките относно упражняване на родителските права и местоживеенето на
дъщеря им, като определил местоживеенето й при ответницата, на която
предоставил и упражняването на родителските права. Синът им на - г. навършил
пълнолетие, като от април - г. и понастоящем не живеел в семейното жилище.
Дъщерята им се върнала да живее при майка си в процесния апартамент, считано от
постановената промяна на местоживеенето й с решението на СтОС по в.гр.д. -258/-
г. - през септември - г. От април - г. до септември - г. семейното жилище се е
ползвало само от ответницата и в същото не били живели децата им. От септември -
г. до момента жилището се ползвало, както от ответницата, така и от
непълнолетната им дъщеря. Към момента ответницата с вторият й съпруг и дъщерята
на страните живеели в семейното жилище и не плащали дължимото на ищеца
обезщетение за лишаването му от неговата ½ ид.част. За периода -- г. и
понастоящем бил лишен от възможността да ползва този имот, поради предоставеното
право на ползване на същия на ответницата, което не било променяно независимо
от промяната на родителските права върху децата от -.- г. до - г., когато били
предоставени на него. За да уредял извънсъдебно отношенията си с нея, на 05.11.2018
г. й отправил покана да му плаща наем в размер на 150 лева, считано от - г.,до
настъпване на основания за прекратяване правото на ползване. Същата получила
поканата на 07.11.2018 г., но не му платила обезщетение за претендирания с
поканата период. Поради това с иска претендирал тя да му плати обезщетение за
лишаването му от право на ползване на семейното им горепосочено жилище в размер
общо на 5770 лева, която сума била определена, както следвало: за периода на
едноличното му ползване от -- г. до септември - г., му дължала 4060 лева, а за
периода от септември - г. до предявяване на иска, отчитайки ползваната от
дъщерята им жилищна площ - 1710 лева. Искането е да се да осъди ответницата да
заплати на ищеца по посочената в поправената му искова молба банкова сметка, ***ата,
от която го е лишила, ползвайки от -- г. до - г. предоставеното й за ползване с
бракоразводното решение горепосочено тяхно съсобствено при равни права след
развода им семейно жилище, и законна лихва върху това обезщетение от - г. до
изплащането му, както и сторените по делото разноски.
Ответницата Н.Г.Б. заема
становище за допустимост но неоснователност на исковата молба, с възражения и
доводи, и искане за присъждане на разноски, изложени в подадения в срок
отговор, а в съдебно заседание, редовно призована, не се явява и не изпраща
представител.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите
на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от
значение за спорното право, намери за установено следното:
Страните
не спорят, че с н.а. -09/-г. са закупили по време на брака си, сключен на - г.,
процесния апартамент, който е с идентификатор - и адрес гр. С.З., кв. Три
чучура - север № 77, вх. В, ет. 1, ап. 63.
С влязлото в сила на -
г. решение по приложеното гр.д. № 67 по описа за - г. на С. районен съд, бракът
им е прекратен с развод. Със същото решение на ответницата са били предоставени
за упражняване родителските права върху родените от брака им деца И. Д. и А.Д.,
като й е било предоставено за ползване и горепосоченото семейно жилище.
От показанията на
разпитаните по делото свидетели Д. (син на страните) и
С. (зет на ищеца), които съдът
кредитира, тъй като са непосредствени, последователни и логични, и не
противоречат на останалите доказателства, се установява още, че след развода
ответницата е живяла в това жилище с двете деца и съжителя си, с когото
впоследствие сключва и граждански брак, до септември - г., когато синът на
страните се преместил да живее при своята баба по майчина линия, при която през
март - г. се преместила да живее и дъщерята на страните (св.
Д. и С.).
Поради това, по иск на
ищеца, с влязлото в сила на -.- г. решение по приложеното гр.д. -353 по описа
за - г. на С. районен съд, са били изменени постановените с бракоразводното
решение мерки относно местоживеенето, упражняването на родителските права,
режима на лични отношения и издръжката на тези деца, като е определено
местоживеенето им при ищеца, на когото са били предоставени за упражняване и
родителските права върху тези деца.
С влязлото в сила на
02.09.- г. решение по приложеното в.гр.д. -258 по описа за - г. на С. окръжен
съд, след отмяна на решението по приложеното гр.д. № 4117 по описа за 2016 г.
на С. районен съд, е бил отхвърлен предявеният от ищеца по същото дело иск за
предоставяне ползването на семейното жилище и са били уважени предявените от
ответницата насрещни искове, като са изменени постановените с решението по
приложеното гр.д. -353 по описа за - г. на С. районен съд, мерки относно
местоживеенето, упражняването на родителските права, режима на лични отношения
и издръжката на дъщерята на страните, и е определено местоживеенето й при
ответницата, на която е предоставено и упражняването на родителските права
върху това дете.
Така от влизане в сила
на това решение до приключване на съдебното дирене, същото дете живее при
ответницата в семейното жилище, заедно със съпруга на последната, а синът на
страните, който на - г. е навършил пълнолетие, продължава да живее при своята
баба по майчина линия (св. Д. и С.).
По делото няма данни за
исковия период от -- г. до - г. ищецът да е имал достъп до това жилище, нито пък
ответницата да му е осигурила такъв достъп, както неоснователно поддържа с
отговора, без обаче да представя доказателства в подкрепа на това си възражение,
въпреки, че тежестта да го докаже, се носи от същата по делото (чл.
154, ал. 1 ГПК). По делото се установи от показанията на свидетелите, че
през целия този исков период от -- г. до - г., само ответницата е живяла в този
апартамент с втория си съпруг, а от началото на септември - г. до - г. в същия
апартамент живее с тях и непълнолетната вече дъщеря на страните, която
продължава да живее в него.
От т. 2 на заключението
на назначената по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът
възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с
останалите доказателства, се установява още, че за този исков период от -- г.
до - г., средния пазарен наем за равната идеална част от този апартамент на
ищеца, приспадайки ползваната от - г. до - г. от непълнолетната вече дъщеря на
страните жилищна площ, възлиза общо на 4909
лева (л. 79). Неоснователни са, защото противоречат на практиката на ВКС, доводите
на пълномощника на ищеца в хода на делото по същество, че поради ползвана за този
период от - г. до - г. жилищна площ от това дете, ответницата дължи на ищеца
обезщетение за 1/3, а не за 1/4 от наема, както е посочило вещото лице (Р
71-2018-II г.о.).
При
тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният иск по
чл. 31, ал. 2 ЗС е напълно доказан в своето основание. По въпроса как се
уреждат облигационните отношения между бивши съпрузи относно ползването на
предоставено след развода за ползване семейно жилище, без да е определен наем
на основание чл. 57, ал. 2 СК, е налице задължителна съдебна практика на ВКС,
според която, когато недвижим имот, представляващ семейно жилище, придобито в
режим на съпружеска имуществена общност и предоставено за ползване на съпруга,
упражняващ родителските права с бракоразводното решение без да е определен наем
на основание чл. 57, ал. 2 СК, облигационните претенции между бившите съпрузи
относно ползването му за минал период се уреждат съобразно чл. 31, ал. 2 ЗС,
като не е необходимо отправяне на писмена покана (Р 71-2018-II
г.о.). Настоящият случай е именно такъв.
При него по делото се установи, че от - г.
процесният апартамент е предоставен за ползване на ответницата с влязлото в
сила на същата дата бракоразводно решение,
в което не е определян от съда наем по чл. 57, ал. 1 СК, нито пък страните са договорили в одобреното със същото решение
тяхно споразумение по чл. 49, ал. 4 СК ползването му да е безвъзмездно. Няма
данни това право на ползване на ответницата да е било прекратено за исковия
период от -- г. до - г. При липса на доказателства за същия период на ищеца да
е предоставен достъп и възможност да ползва този апартамент съобразно равните
си права в съсобствеността му след развода му с ответницата, следва да се
приеме, че за този период от -- г. до - г., за който по делото е установено, че
ответницата, на която е било предоставено с бракоразводното решение ползването
на този апартамент, е живяла в същия с втория си съпруг, ищецът е бил лишен от
ползването.
Неоснователно е
възражението й в отговора, че ищецът никога не бил пожелавал да живее в това
жилище, а тя винаги му предоставяла правото да живее в него и никога не била
възпрепятствала желанието му. Не само защото в негова подкрепа ответницата,
чиято е тук доказателствената тежест, не представи и по делото няма никакви
доказателства (чл. 154, ал. 1 ГПК). Но и защото, в практиката
на ВКС е прието, че твърдението на ответника, че не ползва имота е релевантно
само ако е за време след като правото на ползване е прекратено - поради
изтичане на срока или настъпване на други обстоятелства, и страната докаже, че
не ползва вещта в повече от притежаваната квота от съсобствеността, а случая
очевидно не е такъв (Р 133-2013-IV г.о.). А
с ТР № 7-2012-ОСГК
е дадено тълкуване, че в понятието "лично ползване" по смисъла на чл. 31, ал. 2
ЗС се включва всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства
или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата
им, какъвто е случая с оглед изложеното.
Ето защо съдът намери,
че предявеният иск по чл. 31, ал. 2 ЗС е доказан напълно в своето основание за исковия
период от -- г. до - г. За частта от този период от септември - г. до - г.,
апартамента е ползван и от непълнолетната дъщеря на страните (св.
Д. и С.). Поради това ответницата дължи за тази част от този период
на ищеца обезщетение за 1/4, а за останалия период за 1/2 идеална част (Р
71-2018-II г.о.). Това е отчетено и от
вещото лице в т. 2 от ЗСТЕ, от което е видно, за исковия период от -- г. до -
г., на ищеца се дължи обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за лишаването му от
ползване, в общ размер от 4909 лева (л. 79).
До този размер следователно, предявеният от него иск по чл. 31, ал. 2 ЗС се
явява основателен и следва да се уважи, заедно с акцесорната му претенция за
присъждане и на законна лихва върху това обезщетение от подаване на исковата му
молба в съда на - г. до изплащането му, а в останалата му част, над тази сума,
до претендираната с този иск по – голяма от 5770 лева, същият следва да се
отхвърли, като неоснователен, заедно с акцесорната нему претенция за присъждане
и на законна лихва върху тази отхвърлена част от подаване на исковата му молба
в съда до изплащането й.
При този изход на
делото, сторените от ищеца разноски по същото в общ размер от 955.80 лева (от
които 230.80 лева внесена д.т. за производството, 110 лева внесено
възнаграждение за вещото лице и 615 лева платено адвокатско възнаграждение),
следва да се възложат в тежест на ответницата съразмерно с уважената част от
иска или сумата от 813.18 лева, а в тежест на ищеца следва да се възложат
сторените по делото от ответницата разноски за платено адвокатско
възнаграждение от 580 лева съразмерно с отхвърлената част от иска или сумата от
86.55 лева (чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК).
Воден от горните
мотиви, С.т районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Н.Г.Б., с ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати по банкова сметка ***: ***, BIC:
***, на Д.И.Д., с ЕГН **********,***, сумата от 4909 лева за обезщетение
по чл. 31, ал. 2 ЗС за ползата, от която го е лишила, ползвайки лично от -- г.
до - г. целият им съсобствен самостоятелен
обект в сграда с идентификатор -, с адрес на имота: -, който имот се
намира в сграда -, разположена в поземлен имот с идентификатор -, с
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с брой нива на
обекта: 1, с посочена в документа площ: 61.20 кв.м, с прилежащи части: избено
помещение 1, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: -, в повече
от равните й права в съсобствеността му, и законна лихва върху тази сума от -
г. до изплащането й, както и сумата от 813.18 лева за разноски по делото
съразмерно с уважената част от иска, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен този иск
В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, над сумата от 4909 лева до претендираната 5770 лева,
заедно с искането за присъждане на законна лихва върху тази отхвърлена част от -
г. до изплащането й.
ОСЪЖДА
Д.И.Д. с п.с., да заплати на Н.Г.Б. с п.с., сумата от 86.55 лева за разноски по
делото съразмерно с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: