№ 3700
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110153457 по описа за 2024 година
намери следното:
Образувано е по искова молба, подадена от Г. Н. Г. против Ю.Л. с искане
да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 578
лева, получена от ответника без правно основание, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 04.06.2024 г. до окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че на 06.03.2024 г. направила банков превод по банковата
сметка на ответника за сумата от 578 лева с основание „По договор № *** от
13.12.2023 г.“ Към датата на извършване на това плащане между страните не
бил сключван такъв договор, а посоченият превод бил извършен без правно
основание. Ищцата подала до ответника покана за заплащане на тази сума, но
ответникът не я заплатил. Моли съда да признае дължимостта на сумата,
претендира разноски в настоящото и заповедното производство. В срока по
чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който взема
становище за допустимост и неоснователност на предявения иск. Не оспорва
заплащането от страна на ищцата на процесната сума. Твърди, че посоченият
от нея договор № *** от 13.12.2023 г. бил с предмет туристическа екскурзия
до Дубровник, Будва и Котор в периода от 03.04.2024 г. до 07.04.2024г., и бил
сключен между трето по делото лице – А.Т. ООД – и г-н М. И. Г. – съпруг на
ищцата. При сключването на договора това трето лице било представлявано
от ответника, в качеството му на туристически агент по смисъла на Закона за
туризма. Ищцата била вписана като пътуващо лице по екскурзията и се
явявала трето, ползващо се от нея лице. Цената на екскурзия била в размер на
838 лева, от които, съгласно договора 260 лева трябвало да се заплатят при
сключването му, а останалите 578 лева – след това. Договорът бил сключен на
13.12.2023 г., като на тази дата била заплатена и сумата от 260 лева. Екземпляр
от договора бил изпратен за подпис от страна на съпруга на ищцата. С
последващо електронно съобщение, получено на 16.12.2023 г. на електронния
адрес на ответника бил получен подписан екземпляр от съпруга на ищцата.
След направеното на 06.03.2024 г. процесно плащане, служител на ответника
1
изпратил на 07.03.2024г. електронно съобщение до съпруга на ищцата за
потвърждение на получаването. В кореспонденция с ответника, синът на
ищцата бил заявил, изрично, че процесният договор бил сключен. Ответникът
също така счита, че цената на екскурзията представлявала разход за
задоволяване на семейни нужди, по смисъла на чл. 32 от Семейния кодекс и за
него съпрузите отговаряли солидарно. Моли съда да отхвърли иска,
претендира разноски.
В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно
призовани, изпращат представители, чрез които поддържат исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: между страните не се спори,
че ищцата е изплатила на ответника процесната сума. Този факт се установява
и от приложения по делото препис на платежно нареждане (л. 14 от делото), в
който също така е записано, че процесната сума е заплатена по договор № ***
от 13.12.2023 г. От ответника е представен препис на Договор за туристически
пакет № *** от 13.12.2023 г., (л. 44 по делото) сключен между А.Т. ООД, в
качеството му на туроператор чрез Ю.Л. в качеството му на туристически
агент от една страна и М. И. Г. в качеството му на потребител. Предметът на
договора е провеждане на групово организирано пътуване до градовете
Дубровник, Будва и Котор. Като туристи по този договор са посочени М. И. Г.
и Г. Н. Г.. Между страните не се спори, че към момента на сключване на
договора М. И. Г. и Г. Н. Г. са били съпрузи. Цената на услугата е 838 лева, от
които 260 лева са заплатени на 13.12.2023 г. в брой, а остатъкът от 578 лева
следва да се извърши впоследствие, също в брой.
По делото също така бяха представени преписи от неоспорена между
страните имейл кореспонденция между ответника и М. Г.. В писмо от
16.12.2023 г. Г. е изпратил на ответника съобщение с текст „Приложено
изпращам разписания договор.“ На 07.03.2024 г. ответникът е изпратил
съобщение до Г. с текст „Доплащането Ви от: 578.00 лв. е успешно получено.“
На 03.04.2024 г. И. Г. е изпратил съобщение до ответника от името на М. И. Г.
и Г. Н. Г., във връзка със сключен договор за туристически услуги № *** от
13.12.2023 г., сключен между М. И. Г. и А.Т. ООД чрез Ю.Л. като туристически
агент. Посочено е, че М. И. Г. и Г. Н. Г. са сключили този договор, но няма да
имат възможност да се възползват от заплатената от тях почивка.
На база така възприетите факти, съдът достига до следните правни
изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 55 ЗЗД, ал. 1, предложение първо ЗЗД,
който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Фактическият
състав на неоснователното обогатяване по чл. 55 ЗЗД съдържа следните
елементи: 1 обогатяване на едно лице, изразяващо се в придобиване на
имуществени блага или спестяване изразходването на такива, реализиращо се
посредством увеличаване на активи или намаляване на пасиви или спестяване
на разходи, които е трябвало да бъдат направени; 2 обедняване на друго лице
чрез ефективно намаляване на имуществото или пропускане на сигурното му
увеличаване чрез придобиване на нова облага; 3 липса на правно основание за
обогатяване. Заплатената от ищцата сума от 578 лева и получаването от
ответника са несъмнено установени от доказателствената съвкупност и
безспорни между страните факти. Липсата на правно основание съдът намира
за недоказана. От представения по делото Договор за туристически пакет №
*** от 13.12.2023 г. се установява, че между М. Г. и А.Т. ООД е възникнало
облигационно правоотношение за предоставяне на туристическа услуга.
2
Ищцата изрично е посочена като втори турист по договора, т.е. същата се
явява трето ползващо се лице от него по смисъла на чл. 22 ЗЗД. Факт е, че
страна по договора в качеството си на туроператор е трето по делото лице, а не
ответника, но също така е видно, че той е действал в качеството на
туристически агент. По силата на § 1, т. 62 от ДР към Закона за туризма
„туристически агент“ е лице, регистрирано по реда на този закон и вписано в
регистъра на туроператорите и туристическите агенти за осъществяване на
туристическа агентска дейност, различно от туроператор, което продава или
предлага за продажба туристически пакети, изготвени от туроператор.
Ответникът е действал като посредник на А.Т. ЕООД и като такъв е имал
право да приема плащания по договорите, включително и по процесния. В
самото платежно нареждане като основание е посочен именно процесният
договор. Фактът, че е извършено от Г., която е трето ползващо се лице, а не
страна по договора, не изключва липсата на основание, доколкото договорът е
сключен от нейния съпруг и предметът му очевидно е бил семейна екскурзия.
Действително процесната сума е преведена по банкова сметка в разрез с
уговореното в договора, че тя трябва да бъде заплатена в брой. Както от
приетата по делото писмена кореспонденция, така и от заявеното от самия
ответник с отговора на исковата молба се установява, че това неточно
изпълнение на задължението на потребителите да заплатят цената на
туристическия пакет, е било прието от кредитора им. Като взе предвид
посоченото в платежното нареждане, съответствието с номера и датата на
договора, както и съвпадението между преведената сума и остатъкът от
платежната цена по договора, съдът намира, че Г. Г. не е платила сумата от 578
лева на ответника Ю.Л. без основание. Тази сума е заплатена на основание
сключения от съпруга Договор за туристически пакет № *** от 13.12.2023
г., от който и тя е щяла да се ползва. Поради това предявеният главен иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото разноски се дължат и единствено на ответника.
От него бяха сторени 960 лева – адвокатско възнаграждение и 20 лева – такси
за удостоверения, които са доказани и следва да се присъдят.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Н. Г., ЕГН: **********, със съдебен адрес
гр. *** срещу Ю.Л., ЕИК: *** със съдебен адрес гр. *** иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 578 лева, получена от ответника без правно
основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.06.2024
г. до окончателното изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. Н. Г., ЕГН: ********** да заплати на Ю.Л., ЕИК: *** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноските в производството, както следва: 960
лева – адвокатско възнаграждение и 20 лева – такси за удостоверения.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4