Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 453 15.01.2021 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На седемнадесети декември Година две хиляди и двадесета
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
гражданско дело номер 381 по описа за 2019 година.
Производството по делото е образувано по повод искова молба от В.Г.Я.с ЕГН **********,***, чрез служебен защитник адв. Галина Павлова, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Пробуда“ № 39 /партер/ против С.Р.С., ЕГН **********, с адрес ***, Р.С.С., ЕГН **********,*** и Б.Ч.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, последният чрез особените представители адв. Веселин Въндев, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Иван Богоров“ 1, ет.1 и адв. Марияна Баджакова, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Пиротска“ 11, ет.2, да бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатят обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 70 000 лв., представляващи стойността към дата 18.02.2015 г. на 24 противоправно отнети от собственика им бременни биволици, както и сумата от 21 313,21 лв., представляваща обезщетение за забава от 15.03.2016 до 14.03.2019 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска, както и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на 24 биволици, подробно описани в справка за животни в обект по категории № 253684 от 17.02.2014 г. на Интегрирана информационна система на БАБХ на МЗХ за обект № ********* в с.***. На 18.02.2015 г. в 24 часа през нощта, ответниците противозаконно и без правно основание, чрез саморазправа, отнели собствеността върху посочените биволици от обора на ищеца в с.Зимен, след което последният попаднал в Спешния център в гр. Бургас. В това време ответниците заклали и присвоили 7 от животните, а останалите 17 присвоили живи, без да имат правно основание, годно да ги направи собственици. Твърди се още, че Я. не е получавал никаква парична сума и не е упълномощавал никого нито писмено, нито устно за сключването на каквато и да било сделка. С противоправното си деяние ответниците причинили на ищеца имуществени вреди в размер на 70 000 лв. - пазарната стойност на бременните животни към този период. Счита, че за същите следва да бъде възмезден по реда на чл. 51 ал. 1 , изр. 1 от ЗЗД като пряка и непосредствена последица от виновното деяние, ведно със законната лихва от деня на деликта, която на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД се дължи и без покана, възлизаща на 29 977,17 лв. до датата на завеждане на иска. Позовава се на чл. 45 от ЗЗД. Твърди, че още на следващия ден подал жалба в полицията с искане да му бъдат върнати или заплатени животните, като отправил и многократни покани до ответниците, но без резултат.
По повод жалби на Я. били образувани следните преписки: вх.№ 4405/2015 г. на ОП-Бургас, вх.№ 8895/2015 г. на Бургаска окръжна прокуратура, вх.№ 1105/2015 г. на РП-Карнобат, вх.№ 573/2015 г. на РП-Карнобат, производствата по които били прекратени или е отказано да се образува наказателно производство. Оспорват се заключенията по тези преписки, че ответниците са придобили собствеността на годно правно основание, а не противоправно. Я. счита, че липсват безспорни доказателства да е давал съгласие за каквато и да било сделка и да е получавал парични суми или движими вещи в замяна. Твърди, че синът му М.Я., не е подписвал разписки за получени суми във връзка с продажба на биволиците на ответниците. Оспорва автентичността на представените два броя разписки по цитираните преписки.
С депозираните от ответниците Р.С. и С.С. идентични по съдържание отговори, се оспорват исковете като неоснователни и недоказани и се иска да бъдат отхвърлени. Оспорват всички искания на ищеца, както и твърденията за противоправно поведение от тяхна страна, като считат че прокуратурата законосъобразно е отказала да образува досъдебно производство. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Посочват, че разписките са доброволно предадени на органите на МВР и Прокуратурата за нуждите на разследването. Правят разписките се намират в преписка № 1105/15 г., преписка № 251000-13641/2015 г. по описа на Районна Прокуратура-Карнобат, от които е видно, че ответниците валидно са платили описаните 12 броя животни, както и да се вземат под внимание съдържащите се там разпити.
С постъпилия отговор на исковата молба от особените представители на ответника Б.Г. по същество се твърди, че исковете са неоснователни. Заявява се, че с исковата молба не са представени доказателства за собствеността на процесните животни, както и такива в подкрепа на твърденията, че животните са били бременни, за цената им, както и за отправяните покани. Посочва, че от преписките на прокуратурата не се установяват каквито и да било факти, релевантни за отговорността на ответника. Видно от същите, ищецът сам признал, че синът му продал животните, а с парите от тях на ищеца били закупени домакински уреди, храна и дрехи, като част от парите ищецът оставил на сина си за пътни разноски до Германия. Счита, че по този начин ищецът потвърдил сделката с конклудентни действия. Позовава се на чл. 42 ал. 2 от ЗЗД и Тълкувателно решение 5/2014 на ОСГТК на ВКС. Със становището към уточнението на исковата молба прави възражение за изтекла погасителна давност на иска за лихви. Счита исковата молба за нередовна поради липса на представени доказателства за собственост на животните и оспорва цената на иска поради липса на представени доказателства за пазарната стойност на животните към 2015 г.
В съдебно заседание ищецът, чрез служебния си защитник, изрази становище, че поддържа иска, както е уточнен с молба-уточнение и допълнителна молба, като с протоколно определение в открито заседание от 25.06.2020 г. на основание чл. 232 от ГПК съдът е приел направеното изменение по отношение размера на претендираната лихва за сумата от 21 313,21 лв. за периода от 15.03.2016 до 14.03.2019 г., като до първоначално претендираната сума от 29 997,17 лв. от деня на деликта - 18.02.2015 г., е прекратил производството по делото. В подкрепа на твърденията си ангажира съдебно-икономическа експертиза и свидетелски показания. Подробни доводи изложи в писмени становища.
В съдебно заседание ответниците С. и Ч., чрез своите процесуални представители, пледират съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Ангажират свидетелски показания. Защитната си теза развиват в писмени бележки.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като разгледана от надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Ищецът разполага с правен интерес от водене на настоящото дело, като е освободен от внасяне на държавна такса и разноски по делото.
Видно от приложената на л. 33 от делото справка от интегрираната информационна система на БАБХ за животни в обект по категории № 253684 към 17.02.2014 г., В.Я. е бил собственик на общо 19 говеда и биволи, от които: 9 биволици; 2 телета и малачета до 1г.; 4 телета и малачета над 1 г. за разплод и бременни юници. От постъпилото по делото писмо от Държавен фонд „Земеделие“ (л. 226) се установява, че ищецът е регистриран в Интегрираната система за администриране и контрол, като е подавал ежегодно заявление за подпомагане по схемите за директни плащания от кампания 2011 до 2014 вкл. по схемата национални доплащания за говеда, необвързана с производството НДЖ 1 за отглеждани 17 броя биволи.
Според заключението на приетата съдебна ветеринарномедицинска и стоково-икономическа експертиза (л.256-264), към 18.02.2015 г. в животновъден обект 8428-0020, собственост на ищеца, са били регистрирани 19 броя биволи, от които 17 женски и 2 мъжки. От тях 4 са били регистрирани като бременни в справката към 17.02.2014 г., предвид което за тях вещото лице посочва, че е технологично невъзможно да са били отново бременни към 15.02.2015 г. Посочва още, че е малко вероятно всички биволици да са били бременни по едно и също време. По метода на изключването, заключава че не повече 13 биволици са били бременни, но в Единната информационна система на БАБХ не се съдържа информация за това, предвид което не може да даде заключение дали са били бременни. На база данни на Селскостопанска Академия за средно живо тегло за едри преживни животни и на ИНФОСТАТ към НСИ за цената на живо тегло биволи към 2015 г., вещото лице е установило, че към 2015 г. цената на биволски бик е 1607,94 лв., на биволица е 1339,95 лв., а на бременна биволица – 1750 лв.
От показанията на свидетелката Т.А. – живяла с ищеца известен период от време преди процесните събития, става ясно, че С. ѝ звънял да я пита на кого да плати биволите, а тя му отговорила, че собственик е ищецът. Няма преки наблюдения за случилото се, тъй като по това време е живяла в Стара Загора.
Свидетелят Т.К. – ***, заяви, че ищецът притежавал около 15-20 биволици, за които му се оплакал, че били откраднати. Свидетелят обаче знаел, че всъщност синът на В. - М. (познат му от гимназията) ги бил продал на ответниците (познати му като търговци на животни), тъй като В. бил в болница и нямало какво да ги прави. Разбрал за продажбата от ответника Р. и още едно лице в магазина на съпругата си, където ги видял да купуват сладки и безалкохолни за болницата в присъствието на полицая. Не е присъствал на разговорите и не знае М. и В. да са получавали пари. Биволите не били затворени, а били пуснати свободно и често създавали проблеми на селяните и кооперацията.
Според показанията на свидетеля Р.Г. – полицай до 2016 г., младши полицейски инспектор по онова време, ищецът притежавал около 20 биволици, но не полагал много грижи за тях. Няма спомен за точното време на инцидента, но било студено и имало лед по улиците. В. бил насинен по лицето и краката. Видимо нараняванията му не били от същия ден, а по-стари – били хванали коричка. Ищецът казал, че е паднал по стълбите. Къщата му била с външни стълби. До болницата ищецът бил откаран от Р. и синът му. Това се наложило, тъй като нямало друга възможност в момента, а и В. ги познавал и бил съгласен. След като В. бил в болница, свидетелят разбрал от телефонен разговор с М., че последният е продал част от биволите на Р. и сина му С., тъй като поне 7-8 били безстопанствени из околните села и с тях закупил покъщнина. М. бил в Германия, когато разговарял с него.
Свидетелката М. С.– съпруга на ответника Р. С., заяви, че преди около четири години В. се обадил на мъжа ѝ, че му били застреляли четири бивола. Искал да ги продаде, но така и не ги открили. Ищецът бил паднал и бил много зле. Мъжът ѝ се обадил на кмета и на полицая и с тяхна помощ вдигнали В. и го откарали в болницата в Карнобат, като му купили всичко необходимо. Свидетелката присъствала на разговор между М. и съпруга си, на който синът на В. предложил да продаде биволите. Те му броили пет хиляди лева срещу разписка, а вечерта М. се обадил и се разбрали да се видят на другия ден, като за десет хиляди лева общо купили 11 животни, за което М. им дал две разписки. Мъжът ѝ бил извикан на разпит в РУ на МВР Карнобат и тогава предал разписките.
Според обясненията на ищеца, дадени в съдебно заседание, биволиците били отнети от оградения му двор на 19.02.2015 г. през нощта от 16 роми, като присъствал и един полицай. Ищецът ходил до магазина около 21-22 часа и като се прибрал, заварил тези хора в двора си да взимат биволиците. Те насекли с брадви добитъка и го изнесли с трактор, след което натоварили месото в бял бус марка „Мерцедес“. Там били и тримата ответници и полицаят от Карнобат Р.Г.. В тъмното разпознал само тях. Ищецът потърсил помощ у съседа С. Т., който сигнализирал за случилото се на телефон 112. На сигнала се отзовал само полицаят Р.. С., синът на Р., закарал с колата си ищеца до спешния център в Карнобат. Ищецът твърди, че нито той, нито синът му са продавали животните и не е получавал пари. Животните били взети без документи. Заявява, че не е давал писмени обяснения пред полицията.
Видно от приложеното към преписка №251000-143641/2015 по описа на ОД МВР - Бургас писмо от Дирекция Районен център 112 – Бургас, че на 18.02.2015 г. на телефон 112 са били регистрирани две обаждания за кражба в с.Зимен: от С. Т. Ч. в 22,21 ч. и от И. Д.в 22,46 ч.
От материалите към приложената по делото преписка вх.№ 282000-1272/2015 г. на РУ – Карнобат се установява, че същата е образувана по молба на В.Я. от 22.04.2015 г. по повод кражба на биволици, в която липсват твърдения за упражнено насилие спрямо него, както и да са били убити животни на място. В сведение с дата 07.05.2015 г. ищецът заявява, че знае, че синът му М. под заплаха е продал биволите на С.И.Р. *** и че са му дали 10 000 лева за тях, като с парите синът му му е закупил готварска печка, хладилник, храна, дрехи и др. неща. Останалите пари оставил на сина си за разноските по лечението на ищеца в болницата вследствие нараняванията от падането си на улица в с.Зимен и за пътни на сина си до Германия. Заявява още, че не е упълномощавал сина си и няма претенции към него за това, че е продал биволиците.
Едва в жалба вх.№ 4405/2015 г. от 03.06.2015 г. до Окръжна прокуратура – Бургас, се съдържат твърдения на Я. за заплахи за посегателство срещу живота му, както и че са били убити три броя бременни биволици. В същата отново се съдържат твърденията му, че сам е паднал и нараняванията по главата му са от падането.
В сведението си ответникът Р. С. заявява, че на 19.02.2015 г. В. му се обадил, че някой убил четири – пет биволици и иска да му ги продаде за месо. Той отишъл в с.Зимен заедно с другите двама ответници. В. бил видимо неадекватен, с обезобразено лице и подута ръка. От кметския наместник разбрал, че В. *** селото. След телефонен разговор със сина на ищеца – М., откарал баща му до болницата в Карнобат, а на следващия ден с М. се договорили да закупи 17 биволици за 10 000 лв. Към сведението си прилага копия от 2 броя разписки. Същите са и единствените незаверени материали по преписката. Предвид оспорването им от страна на ищеца и непредставянето им в оригинал, същите не следва да бъдат ценени като доказателства по делото.
С постановление от 10.06.2015 г. е отказано да бъде образувано досъдебно производство по пр. 573/2015 г. по описа на РП-Карнобат (пр.вх.№ 282-1272/2015 г. на РУ - Карнобат, образувана по тъжба на Я. по повод откраднати биволици) поради липса на престъпление от общ характер. Горното е потвърдено с постановление от 06.07.2015 г. по пр.вх.№ 4916/2015 г. на ОП – Бургас. С постановление от 08.10.2015 г. по пр.вх.№ 1105/2015 г. по описа на КРП, също е отказано да бъде образувано досъдебно производство, тъй като една част от деянията не са извършвани, а за други е налице постановен вече отказ. Горното е потвърдено с постановление от 13.11.2015 г. по пр.вх.№ 8895/2015 г. на ОП – Бургас, потвърдено с постановление от 23.12.2015 г. по пр.вх.№ 2986/2015 г. по описа на Апелативна прокуратура - Бургас.
Предявените искове са с правно основание в чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно общия принцип на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да се изпълни състава на нормата е необходимо да е налице деяние, причинено от човешко поведение, то да е противоправно, да са налице настъпили вреди за пострадалото лице, причинна връзка между деянието и настъпилите вреди, вина у дееца.
Представените доказателства водят до извода за неоснователност и недоказаност на исковете. Първо, в хода на настоящото производство не се представиха доказателства за наличие на противоправно поведение от страна на ответниците. Приложените по делото материали по пр. вх.№ 1105/2015 г. по описа на Районна прокуратура – Карнобат сочат за това, че ищецът е подал множество жалби срещу ответниците, включително и за противозаконно отнемане на биволици и заплахи срещу живота му. Всички те са завършили с отказ за образуване на досъдебно производство поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер. Посочените актове на Прокуратурата не са обвързващи за съда, поради което на самостоятелна преценка в настоящото производство подлежат предпоставките за реализиране на отговорността за непозволено увреждане. Ищецът не доказа по несъмнен начин наличието на противоправно деяние от страна на ответниците и причинната връзка с претендираните вреди.
Съдът кредитира показанията на кметския наместник Т.К. и изпълняващия длъжността младши полицейски инспектор по онова време Р.Г. като последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото. От тях се установява, че ищецът е пострадал сам при падане, а първите двама ответници са го откарали в болницата в Карнобат. По време на престоя на ищеца в болницата в Бургас, синът му М. продал биволите на баща си на първия ответник. Горните обстоятелства кореспондират и с дадените от Я. лични обяснения по образуваната прокурорска преписка. Показанията на свидетелката А. не разколебават този извод, тъй като същата по това време не е живяла с ищеца, а от показанията ѝ не става ясно по кое време е провела телефонен разговор със С..
В настоящото производство не се претендират последици от посочената сделка, нито е налице идентитет между страните, предвид което съдът счита свидетелските показания за допустими за установяване липсата на противоправност в действията на ответниците, които се стремят да докажат, че са установили фактическа власт върху животните на основание уговорка със сина на ищеца. Въпросът за валидността на сделката също остана извън предмета на настоящото производство. Освен това, признания за наличието на сделка и за изразходването на получените от нея средства, се съдържат и в писмените сведения от самия Я. (л.6 по преписка вх.№ 282000-1272/2015г. по описа на РУ-Карнобат), които съдът следва да цени като изходящо от страната признание на неизгоден за нея факт. Същевременно твърденията за употребена сила и заплахи останаха изолирани и неподкрепени с доказателства.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно чл. 132, ал. 3 от Закона за ветеринарно медицинската дейност, собствениците на животновъдни обекти със селскостопански животни доказват собствеността върху едри преживни животни: за новородени - с паспорт; а за придобити по друг начин животни - с договор за прехвърляне правото на собственост или с друг документ, удостоверяващ придобиването на собствеността. В настоящото производство ищецът не представи паспорти за животните си, нито договори, с които да е придобил собствеността си. Същевременно в обясненията си като страна по делото твърди, че животните били взети от ответниците без документи. Съгласно чл.19 от Наредба № 6 от 8.10.2013 г. за изискванията към средствата за официална идентификация на животните и използването им, условията, реда и контрола по събиране, въвеждане, поддържане и използване на информацията в Интегрираната информационна система на БАБХ в ИИС на БАБХ се събират, обработват и съхраняват актуални и исторически данни за ЕПЖ, свързани с идентификация, здравен статус и проследяване на движения, както и за всички лица (собственици, ползватели, ветеринарни лекари и други), свързани с идентификацията и наблюдението на животните, които данни съгласно Закона за ветеринарно медицинската дейност се въвеждат от ветеринарните лекари. От съвкупния анализ на доказателствата – свидетелските показания, писмото от ДФЗ и данните за собствеността в двете справки от ИИС на БАБХ и експертното заключение, може да се направи обосновано заключение, че към 18.02.2015 г. ищецът е бил собственик на 19 биволи, от които 2 мъжки и 17 женски, но не и на твърдените 24 бременни биволици. Т.е. няма съвпадение между броя на твърдените женски биволици, както и относно това, че всичките били бременни. Впрочем по този въпрос съдът се позовава и на дадените обяснения от вещото лице К., вкл. в последното съдебно заседание, че е технологично невъзможно, биволици бременни към 17.02.2014г., отново да са бременни на 09.02.2015г. Или не се доказаха противоправни действия от страна на кой да е от ответниците, които да са довели до възникване на право у В.Я., да търси от тях заплащане на обезщетение в твърдените размери.
С оглед на изложеното, исковете на ищеца за заплащане на причинени от ответниците имуществени вреди в размер на 70 000 лв. следва да бъдат отхвърлени. Предвид това, неоснователна се явява и претенцията за обезщетение за забава за периода от 15.03.2016 до 14.03.2019 г. в размер на 21 313,21 лв. и също следва да се отхвърли.
Предвид отхвърлянето на исковете, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати в полза на ответника Р. С. направените по делото разноски в размер на 1200 лв. платено адвокатско възнаграждение (л.199).
Мотивиран от горното и на основание чл.45 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Г.Я. ЕГН ********** ***, чрез служебен защитник адв. Галина Павлова, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Пробуда“ № 39 /партер/ против С.Р.С., ЕГН **********, с адрес ***, Р.С.С., ЕГН **********,*** и Б.Ч.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, последният чрез особените представители адв. Веселин Въндев, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Иван Богоров“ 1, ет.1 и адв. Марияна Баджакова, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Пиротска“ 11, ет.2, искове да бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатят обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 70 000 (седемдесет хиляди) лв., представляващи стойността към дата 18.02.2015 г. на 24 противоправно отнети от собственика им бременни биволици, както и сумата от 21 313,21 (двадесет и една хиляди триста и тринадесет лв. двадесет и една ст.), представляваща обезщетение за забава от 15.03.2016 до 14.03.2019 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА В.Г.Я. ЕГН ********** *** да заплати в полза на Р.С.С., ЕГН **********,*** сумата от 1200 (хиляда и двеста) лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: