Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ
А въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети октомври през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
Председател: вИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Йовчева въззивно гражданско дело № 2065 по описа за 2019г.
по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 02.11.2018г.,
постановено по гр.д. № 34021/2017г. на СРС, ГО, 113 състав, са уважени изцяло предявените от „С.-04“ ЕООД срещу
Агенция по заетостта по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за
установяване съществуването на вземане в размер на 23 200 лева, ведно със
законната лихва от 12.01.2017г. до окончателното изплащане, представляващо незаплатено
възнаграждение по сключено на 05.01.2010г. споразумение на основание чл. 7, ал.
7 от ПМС № 251/25.10.2009г. и анекс към него от 02.04.2013г. и иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане в
размер на 7 238. 70 лева, представляващо мораторна лихва за периода 17.12.2013г.
- 10.01.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1479/2017г. по описа на СРС, ГО, 113
състав. С решението са присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника
Агенция по заетостта, с оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановения съдебен акт, поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и на материалния закон. Въззивникът поддържа, че ищцовото дружество е неизправна страна по
договора и като доставчик на обучение няма право да получи паричната стойност
на номинала на ваучерите, когато не е предоставил посоченото в него обучение в
обем и качество съобразно действащото законодателство и процедурите и
указанията за работа, дадени от възложителя.Твърди, че е упражнил правото си да
прекрати договора, поради виновно неизпълнение на договора,като волеизявлението
за прекратяване на сключеното между страните споразумение е достигнало до ищеца
най –късно на 28.06.2013г. Излага съображения, че. В допълнителна
молба-становище от 25.07.2019г. е релевирано възражение за погасяване по
давност на акцесорното вземане за лихва за забава. Моли съда да отмени обжалваното
решение и постановяване на друго, с което да отхвърли предявените искове, с
присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от насрещната страна - „С. – 04“ ЕООД, с който същата се
оспорва по подробно изложени съображения. Въззиваемото дружество поддържа, че
първоинстанционното решение е правилно, като постановено в съответствие с
ангажираните по делото доказателства, от които се установява, че изпълнителят е
изправна страна по договора, а наведените от ответника оспорвания в тази връзка
са недоказани. Моли съда да потвърди решението.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество решението е правилно.
СРС е сезиран с обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1
от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договор за
изработка и обезщетение за забава.
За да постанови обжалваното решение за уважаване на
исковете, първоинстанционният съд е приел за установено, че страните са
обвързани от валидно договорно правоотношение с предмет – извършване на
обучение срещу ваучери на представители на целеви групи по процедури за
директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, реализирани по
приоритетни оси 1 и 2 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“,
като ищецът е изправна страна по договора, като е провел процесните три обучения,
а ответникът е приел работата, като с конклудентни действия е приел точното
изпълнение. Приел е за недоказано възражението на ответника за неточно
изпълнение, както и твърдението му за отправено предизвестие за прекратяване на
сключеното между страните споразумение, тъй като по делото не са представени
доказателства, че писмо изх. № 4705/2054/20.05.2013г. е достигнало до знанието
на ищеца.
По делото е безспорно установено от приетите писмени
доказателства - споразумение от 05.01.2010г., изменено с анекс от 02.04.2013г.,
че ищецът- „С.-04“ ЕООД е включен в списък с доставчици на услуги, утвърден от
изпълнителния директор на Агенция по заетостта съгласно чл. 7, ал. II от
Постановление на Министерския съвет 251/21.10.2019г. Въз основа на процесното споразумение,
ответникът по делото - Агенцията по заетостта е възложил на ищеца - „С.-04“
ЕООД да извърши обучение срещу ваучери на представители на целеви групи по
процедури за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, реализирани
по приоритетни оси 1 и 2 на Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси”. Съгласно чл. 2 от споразумението, цената се определя чрез определяне
на номиналната стойност на ваучерите за отделните видове обучения, които ищецът
предоставя, като съгласно чл. 2. (1) б. в) раздел II от споразумението за
придобиване на професионална квалификация за трета степен, с продължителност не
по-малка от 960 учебни часа, номиналната стойност на ваучера се определя на
1800 лв., а за обучения по ключова компетентност
2 с продължителност не по-малка от 300 учебни часа и три нива на обучение - 700 часа. Задължението на възложителя за плащане
на възнаграждението е уговорено първоначално в 30 дневен срок, считано от
подаване на искането за плащане от страна на доставчика на обучението и
документите към него в териториалното поделение на Агенцията по заетостта за
успешно завършени обучения срещу ваучери, като впоследствие този срок е изменен
на 60 дни.
Ищецът претендира заплащане на възнаграждения по
осъществени обучения, съгласно подадени от него 3 броя искания за плащания до
ДБТ, гр. Своге - вх. №№№ 2114-813-3272/17.10.2013г.; 2114-813-3271/17.10.2013г.
и 2114-813-3271А/17.10.2017г., за следните осъществени обучения: професионално
обучение по професия „Техник на транспортна техника“, специалност
„Автотранспортна техника, осъществено в периода от 17.01.2012г. до 18.07.2013г.
по 9 броя ваучери с номинална стойност на всеки от тях от 1 800 лв; обучение по
ключова компетентност „английски език“, осъществено в периода от 25.01.2013г.
до 31.07.2013г. по 8 броя ваучери с номинална стойност на всеки от тях от
700.00 лв. и обучение по ключова компетентност „английски език“, осъществено в
периода от 25.01.2013г. до 29.08.2013г. по 2 броя ваучери с номинална стойност
на всеки от тях от 700.00 лв.
От приетите и неоспорени от ответника писмени
доказателства – искания за плащания, разписки за получаването му, справка за
предоставените услуги, списък на лицата завършили обучение и свидетелствата за
професионална квалификация за същите лица и учебен график, както и от
показанията на разпитаните по делото свидетели, ангажирани от ищеца, се установява,
че гореописаните обучения са осъществени.
По отношение на професионалното обучение по професия
„техник на транспортна техника“, специалност „Автотранспортна техника“, същото
е проведено в периода 17.01.2012г. - 18.07.2013г. в учебен кабинет с адрес с.
Искрец, кв. **********, а учебната практика – в лицензиран адрес с адрес с.
Искрец, бул. ******. Обучението е проведено в рамките на 966 учебни часа при 9
курсисти. Разпитаният по делото свидетел Г.Н.П.дава показания, че е участвал в
проведен курс по „автотранспортни техника“, организиран от ищеца, започнал през
месец януари 2013г. и продължил 6 месеца. Свидетелят твърди, че занятията са се провеждали в с. Искрец, кв.
„Санаториума“, всеки ден след работно време от 17.30 до 22.00 часа, като
помещението, в което се е провеждало обучението, е било оборудвано с бюра,
столове, бяла дъска с маркери и схеми. Сочи, че теоретичното обучение е било
съпроводено от практическо такова, което се е провеждало на бул. „Искър“ в гр.
Своге, където се намирал автосервиз, като практическите занятия се състояли в
ремонт на автомобили 2-3 пъти седмично в посочените часове. Свидетелят е
завършил обучението с изпит - тест и практика, като за успешно проведеното
обучение получил сертификат.
Обученията по ключова компетентност английски език са
проведени за периода 25.01.2013г. – 31.07.2013г. и 25.01.2013г.
– 29.08.2013г. в учебен кабинет с адрес гр. Своге, ул. „Ал. *********. При
обученията са обучени 10 лица и са проведени 304 учебни часа, с преподаватели А.П.и
В.С., съгласно представените учебни графици.По делото е разпитана свидетелката М.А.Й.,
която твърди, че е участвала в курс по английски език, организиран от ищеца, с
начална дата 25.01.2013, който е завършил с изпит на 31.07.2013г. Заявява, че
обучението е било организирано от дружеството ищец, като курсът се е състоял от
10 курсисти и общ брой на часовете - 304. Свидетелства, че занятията са се
провеждали на ул. „Ал. Стамболийски“ в гр. Своге от 18.00 до 22.00 часа, три
пъти седмично, в работни дни. Поддържа, че учебната зала е била оборудвана с
дъска, столове, бюра, озвучаваща уредба и че на курсистите са били раздадени
учебници, тетрадка-речник, химикалки и учебни планове. Сочи, че за целия период
на обучение е имало само един ден, в който не са се състояли предвидените
занятия. Свидетелката дава показания, че в края на курса бил проведен изпит под
формата на тест, като за успешно проведеното обучение получила сертификат.
Фактическият състав на заявеното притезание включва
доказване по делото на следните обстоятелства от ищеца: наличието на сключен
между страните договор, с който му е възложено
извършването на обучението по конкретните позиции за определена уговорена цена
- възнаграждение, фактическото изпълнение на възложената работа и приемане на
работата от ответника.
Основното задължение на изпълнителя е да изпълни
възложената му работа. Изпълнението на възложената работа трябва да е
съобразено с поръчката на възложителя – чл. 258 от ЗЗД, чл. 264, ал. 1 от ЗЗД,
чл. 265 от ЗЗД и чл. 266, ал. 1 от ЗЗД. Същевременно изпълнението следва да е
извършено по начин, че готовият резултат да е годен за обикновеното или
предвидено в договора предназначение – чл. 261, ал. 1 от ЗЗД. Основното
задължение на възложителя е да приеме работата и да заплати уговореното
възнаграждение /арг. от чл. 264, ал.1 от ЗЗД, съгласно който поръчващият е длъжен
да приеме извършената съгласно договора работа/. Приемането на работата, т. е.
на резултатът от изпълнението на договора за изработка, е право и задължение на
възложителя. Възложителят е длъжен да приеме работата, ако тя отговаря на
поръчката му – като вид, количество, качество, технически и др. параметри.
Възложителят има право да откаже да приеме работата, ако тя не отговаря на
поръчката му.
Ответното дружество е релевирало възражения, че
изпълнението на възложената работа е неточно в количествено и качествено
отношение, които са изцяло недоказани. Представените от ответната Агенция в
тази връзка протоколи № 75/03.04.2013г. и 76/03.04.2014г. касаят обучения по
други специалности и не следва да се обсъждат, като изцяло неотносими. Следователно
съдът приема за доказано, че процесните обучения са проведени от ищеца точно и
съобразно уговореното между страните.
Между страните по делото не се спори, че с писмо с
изх. № 4705/2054 от 20.05.2013г. на изпълнителния директор на Агенцията по
заетостта и на осн. чл. 5, ал. 1, т. 2 от споразумението, сключено между
страните и анексите към него, е отправено предизвестие за прекратяване на
споразумението, поради неизпълнение от страна на изпълнителя на поетите по
споразумението задължения при провеждане на обучения на заети лица, установено
следствие на извършен контрол по изпълнение на споразумението на 17.04.2013г.
на територията на ДБТ – гр. Девин и на 03.04.2013г. на територията на ДБТ –
Своге. Настоящият съдебен състав намира, че прекратяването на споразумението
поради неизпълнение от страна на ищеца
на задължения по други обучения, извън тези, за които се търси заплащане по
делото, е без правно значение за настоящия спор, поради което и не обсъжда
представените доказателства относно неизпълнение, дали същото е от естество да
породи право на разваляне, надлежно ли е упражнено това право и какви са
последиците му. Отделно от това, по делото не са ангажирани доказателства в
първоинстанционното производство за връчването му на ищеца.
На следващо място, съгласно чл.5.1 и чл.6 от общите
условия, при които е сключено споразумението между страните, неговото
прекратяване не преустановява действието му по отношение на обучения, които са
възложени и започнали преди прекратяването му, каквито са и процесните, с
изключение на случаите на прекратяване на споразумението поради обективна
невъзможност за изпълнение, като право на възложителя да откаже изплащане на
възнаграждение за вече извършени обучения възниква в уговорените в чл. 6 случаи
и то по отношение на конкретните обучения, за които са нарушени изискванията за
начин на изпълнение и участие на обучаемите. В случая ответникът не твърди
прекратяване на правоотношението между страните поради обективна невъзможност
за изпълнение, нито нарушения при изпълнение на задълженията на ищеца във
връзка с конкретните обучения, поради което и при установеното по делото
съответствие на изпълнението на ищеца с уговорените и нормативни изисквания, за
него е възникнало право да получи съответната стойност на ваучерите за
правоимащите лица, които е обучил. Ответникът нито твърди, нито доказва да е
изпълнил задължението си за заплащане на пълния размер на уговореното
възнаграждение, поради което следва да бъде ангажирана договорната му
отговорност за реално изпълнение в претендирания в исковата молба размер.
По изложените съображения оплакванията в жалбата са
неоснователни и искът за главницата е основателен.
С оглед изхода на делото по иска с предмет главното
парично задължение, основателна е и претенцията за заплащане на акцесорното
вземане за обезщетение за забавено изпълнение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Задължението за заплащане на възнаграждението по договора е възникнало като
срочно, а именно - 60 календарни дни от завеждане на искането. В случая трите
процесни искания са заведени на 17.10.2013г., поради което е налице забава на
ищеца за целия процесен период, считано от 17.12.2013г. По отношение на размера на
претендираната лихва не се релевират оплаквания, а и размерът й е съобразен изцяло
с неоспореното заключение на приетата ССчЕ.
По отношение на релевираното възражение за погасяване
по давност на акцесорното вземане за обезщетение за забава:
Настоящият съдебен състав счита, че релевираното за
първи път във въззивното производство правопогасяващо възражение за давност не
следва да се разглежда, тъй като същото е преклудирано. Съгласно т. 4 от
ТР № 1/09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, с изтичането на
срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя
възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти,
което се отнася и за възраженията за придобивна и погасителна давност - същите
се преклудират в посочения срок, доколкото по естеството си не могат да се
основават на нововъзникнал факт, тъй като с предявяване на иска давността се
прекъсва /чл.
116, б. "в" от ЗЗД и чл. 84 от
ЗС/. Същите могат да се въведат за първи път пред въззивната инстанция,
само ако страната поради нарушаване на съдопроизводствените правила /например
нарушаване на правото й на участие в първоинстанционното производство/ не е
могла да ги заяви пред първата инстанция. В случая въззивникът не твърди, нито
ангажира доказателства за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на
съдопроизводствените правила, което да е довело до невъзможност да упражни
правото си да релевира възражение за давност.
Предвид съвпадението в изводите на двете инстанции, жалбата
е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските: При този изход на спора,
право на разноски има въззиваемата страна, но такива не се претендират и доказват
от въззиваемото дружество и не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.11.2018г., постановено по гр.д. № 34021/2017г. на
СРС,
ГО, 113 състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията
на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ПОТВЪРЖДАВА решение от
02.11.2018г., постановено по гр.д. № 34021/2017г. на СРС, ГО, 113 състав.