РЕШЕНИЕ
№ 333
Гр. Пловдив,
07.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ХХVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на тринадесети януари
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Стефка Костадинова, прокурор Ваня Христева, като разгледа административно
дело №3131 по описа на съда за 2019 година, докладвано от председателя,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.203 от АПК,
вр. чл.1 от ЗОДОВ.
Образувано по искова молба на търговско
дружество „С.“ ЕООД ЕИК***, седалище в гр. Пловдив, ул.“***“ №31, депозирана чрез адв. Р. против Държавна агенция „Метрологичен и технически
надзор“ - град София /съкр.ДА „МТН“/. Претенцията е да бъде
осъден ответникът да заплати претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 930.00
лева, причинени в резултат на обжалван по съдебен ред незаконосъобразен
административен акт- НП №МК-04/25.07.2014г., издадено от и.д.Началник сектор ЮРЦ,
регионален отдел Южна България на ГД „надзор на пазара“ при ДА МТН-София и представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание ищеца се представлява
от адв.Р., който поддържа исковата молба и ангажира
писмени доказателства. По същество на спора в писмена защита счита, че исковата
молба е доказана по основание и размер, поради което моли да бъде изцяло
уважена. Претендира направените по
настоящото дело разноски.
Ответникът – Държавна агенция
„Метрологичен и технически надзор“ - град София, не взима становище по основателността на
иска. Редовно призован, не се явява и не се представлява. Не претендира
разноски.
Контролиращата страна чрез участвалият в производството прокурор при
Окръжна прокуратура – гр.Пловдив дава заключение, че предявеният иск е
основателен и доказан по размер.
Съдът, като изслуша становищата на страните и съобрази събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Искът е предявен от надлежна страна и в срок, като същият е процесуално допустим.
Разгледан по същество, той е основателен поради следните
съображения:
С
Наказателно постановление №МК-04/25.07.2014г., издадено от
и.д.Началник сектор ЮРЦ, регионален отдел Южна България на ГД „Надзор на
пазара“ -Пловдив при ДА МТН-София, ищеца е бил
привлечен към административно – наказателна отговорност за осъществени
административни нарушения на чл.4б т.1 от ЗТИП, за което му е определено на осн. чл.52г от ЗТИП наказание „имуществена санкция в размер
на 250 лева“, на чл.4б т.2 от ЗТИП, вр. чл.4 ал.1 и
ал.2 от НСИОССН за което му е определено на осн.
чл.52б от ЗТИП наказание „имуществена санкция в размер на 250 лева“, нарушение
на чл.4б т.3 от ЗТИП, чл.4 ал.1 от НСИОССН за което му е определено на осн. чл.52б от ЗТИП наказание „имуществена санкция в размер
на 250 лева“ и за нарушение на чл.4б т.4 от ЗТИП, чл.41 от НСИОССН, за което му
е определено на осн. чл.52д от ЗТИП наказание
„имуществена санкция в размер на 250 лева“. Недоволен ищеца е обжалвал НП по
съдебен ред, в хода на което е ангажирал адвокат Х.Р. за свой защитник. За
нуждите на съдебното представителство е бил сключен Договор за правна помощ и
съдействие от 29.07.2014г., в който е вписано че е заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 150 лева. По образуваното АНД №4738/2014г. по опис
на Районен съд-Пловдив съдът се е произнесъл с Решение №2658/07.11.2014г., като
е отменил поради незаконосъобразност обжалвания административен акт. В мотивите
си съдът е приел, че липсват съставомерни признаци по
вменените административни нарушения, което касае нарушение на разпоредбите на
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Съдебното решение е било оспорено от ДА „МТН“ пред
Административен съд –Пловдив, който е образувал касационно съдебно производство
КАНД № 3535/2014г.. В хода на това съдебно производство е бил представен
сключен Договор за правна помощ и съдействие от 29.07.2014г., в който е
вписано, че е изплатено адвокатско възнаграждение в брой в размер на 780 лева.
С Решение №469/16.03.2015г. касационния съд е оставил в сила решението на
Районен съд –Пловдив.
Горната
фактическа обстановка съдът установи по безспорен начин от събраните писмени
доказателства- материалите по адм. дело №4738/2014г
на Районен съд-Пловдив-11 н.с., в едно с материали по КАНД №3535/2014г на
Административен съд-Пловдив, както и представените с исковата молба, приети в
съдебно заседание от 22.11.2019г..
При
така изяснената фактическа обстановка и на база анализ на приобщените писмени
доказателства, съдът възприе следното от правна
страна:
Разпоредбата
на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ
постановява, че държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност. Посочената
разпоредба изрично урежда въпросът за отговорността на ответника във връзка с
постановените от него незаконосъобразни актове. Търсената отговорност на държавата касае
административна дейност, част от която е издаването на незаконосъобразни правораздавателни
актове.Правното основание на исковете за вреди е по чл. 203,
ал. 1 АПК.
Дейността на ДА МТН по повод налагане на административни
наказания се характеризира като административна дейност. Като обективно условие, за да се претендира
обезщетение на вреди от незаконосъобразен акт, е отменен административен акт по
силата на влязъл в сила съдебен или друг административен акт, претендирана вреда, посочена като вид и размер и налична
причинно-следствена връзка между вредата и отменения акт. Настоящият състав
счита, че искът е предявен от правен субект против юридическо лице, от чието
име е издадено процесното НП, с което ищецът свързва
претърпените от него имуществени вреди. Отговорността на държавния орган е
специфично проявление на принципа за отговорност в областта на ЗОДОВ и тя е
гаранционно обезпечителна, в който смисъл е и постоянната съдебна практика,
изразена в ТР № 3/22.04.2004 г. на ГО на ВКС по ТД № 3/2004 г. на ОСГК. Наведените от
ищеца аргументи, че се касае за неоснователни действия на административни
органи, довели до затрудняване на неговата дейност, по същество съставлява
искане за обезщетение за причинени му от това имуществени вреди, т.е. налице е
действие, в резултат на което се е стигнало до намаляване на имуществото от патримонимума на дружеството и това намаляване е в причинно
- следствена връзка с тези неправомерни
действия. За да
възникне право на обезщетение в настоящото производство е необходимо да са
налице едновременно няколко предпоставки: да има издаден незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; да е
налице вреда от този акт, действие или бездействие на администрацията; да
съществува причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт, действие
или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Имуществената вреда е
разликата между имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което
би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в
намаляване стойността на неговото имущество. В настоящият случай е налице
първата предпоставка – незаконосъобразен правораздавателен административен акт,
издаден от административен орган – процесното НП, което
в последствие е отменено с влязло в сила съдебно решение. На следващо място,
безспорно се установява от доказателствата по делото, че съществува и причинена
на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и причинна връзка между
причинената вреда и незаконосъобразния акт. Тя се дължи на обстоятелството, че
за процесуално представителство в съдебното производство е заплатено адвокатско
възнаграждение. Същото се установява, че
заплатено в общ размер на 930.00лв., с оглед осъществената защита при обжалване
на незаконосъобразния акт пред две съдебни инстанции. Именно във връзка с
оспорване на незаконосъборазното наказателно
постановление ищецът в настоящото производство е упълномощил адвокат и е
заплатил адвокатски хонорар в размер на 930.00лв. съгласно сключения договор за
правна защита и съдействие. Така представените писмени доказателства не са
оспорени от ответника по съответният процесуален ред, този на чл.193 от ГПК,
поради което съдът е обвързан от тяхната доказателствена
сила. Ищецът не би ангажирал адвокат и не би заплатил адвокатско
възнаграждение, ако не бе издаден незаконосъобразния правораздавателен акт,
като намаляването на неговото имущество поради заплащане на адвокатско
възнаграждение, е предизвикано от издаването на акта. В този смисъл, издаденият
от административния орган акт е необходимо условие за
съществуване на договора за правна помощ и съдействие, сключен именно с цел
защита срещу конкретния акт. В този смисъл е налице вреда за него, която е
пряка последица от незаконосъобразния административен акт и същата следва да
бъде обезщетена в посочения размер. Съдът приема, че адвокатската защита е
нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и е израз
на обичайната грижа на дружеството за охраняването на неговите права и интереси
от незаконосъобразна административна дейност, поради което и вредите се явяват
пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт –
отмененото НП. Претендираните от ищеца
вреди са в пряка причинна връзка с издадените по административнонаказателен ред незаконосъобразно НП на и.д. Началник
сектор ЮЦР, РД „Южна България“ на ГД „ИДТН“ при ДАМТН-София. По тези съображения искът с правно основание чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ е основателен за всички имуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Следва да се има предвид, че в производствата по ЗАНН,
прилаган при разглеждане на жалби срещу НП, приетите изм. ДВ бр.94 от 2019г вече е
предвидена възможност за присъждане на направените в хода на тези съдебни
производства разноски за правна помощ и съдействие по реда на АПК. Към момента
обаче на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на НП приложимата
нормативна база не е предвиждала ред за присъждане на направените в тези
производства разноски, поради което и извършените разходи за адвокатски хонорар
във връзка с осъществена правна помощ и съдействие в производство по оспорването
им, приключило с неговата отмяна, представляват имуществена вреда по смисъла на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която не е възстановена, и за която ДАМТН- София дължи
обезщетение на основание чл.4 от ЗОДОВ. В този смисъл е и съдебната практика,
изразена в ТР №1/15.03.2017 г. по ТД №1/2016 г. на ОСС на ВАС. По изложените
съображения, настоящият съдебен състав счита, че са налице всички предпоставки
за ангажиране отговорността на ответника, на основание чл.1 от ЗОДОВ, за
обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в общ размер на 930.00
лева, представляващи платените разноски за адвокат по съдебно обжалване на НП№МК-04/25.07.2014г.. Ето защо предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен. В тази връзка, основателно се явява и
искането за присъждане на законната лихва върху сумата от 930 лв., което
съобразно трайната съдебна практика, изразена последователно в Решение
№15973/19.12.2018 г. по адм.д.№8875/2018 г. на ВАС;
Решение №13065/29.10.2018 г. по адм.д.№8399/2017 г.
на ВАС; Решение №12894/24.10.2018 г. по адм.д.№8483/2017
г. на ВАС и др.. следва да стане от датата на предявяване на исковата молба- 14.10.2019
г., до окончателното й изплащане, а не от
датата на отмяна на административният правораздавателен акт.
С исковата
молба до настоящата инстанция ищецът претендира и присъждане на разноски по
настоящото дело, съставляващи заплатените от него разноски за адвокатско
възнаграждение, които съдът констатира съобразно приложения договор за правна
защита и съдействие на заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350.00
лева и заплатена държавна такса в размер от 50.00 лева, съгласно представения
списък на разноските. В настоящия съдопроизводствен
ред е налице изрична правна уредба относно присъждане на разноски в
производствата по ЗОДОВ и това е разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, съгласно
който текст, в случай, че
искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса. По отношение на адвокатското възнаграждение, същото следва да бъде
уважено в размер, съразмерен на уважената част от иска. Ето защо следва изцяло да
се присъдят в полза на ищеца направените в настоящото съдебно производство
разноски за държавна такса в размер от 50.00 лева и адвокатското възнаграждение за
един адвокат съобразно представеното от ищеца пълномощно и договор за правна защита и
съдействие
от 16.04.2019г..
При така
изложеното и на осн. чл. чл. 172, ал. 2 АПК, Съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор– град София, бул.“Г.М.Димитров“ №52А да заплати на „С.“ ЕООД ЕИК***,
седалище в гр. Пловдив, ул.“***“ №31 сумата от 930.00
/деветстотин и тридесет/ лева имуществени вреди, в едно със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане;
ОСЪЖДА
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор– град София,
бул.“Г.М.Димитров“ №52А да заплати на„С.“ ЕООД ЕИК***, седалище в гр. Пловдив, ул.“***“ №31, сумата от 400.00 /четиристотин/ лева разноски по
настоящото дело.
Решението не
е окончателно и подлежи на обжалване пред ВАС на Р България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните по реда на АПК.
СЪДИЯ: