№ 7557
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110139218 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от ГР. ЕНЧ.
АХМ., с ЕГН: ********** против „ФИРМА“ АД, с ЕИК: ...., с която са предявени
отрицателно установителни искове с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК.
Ищцата твърди, че поради погасяването им по давност не дължи изпълнение на
сумите по изпълнителен лист от 15.02.2013г. по ч.гр.д. № 23028/2012г. по описа на 117
състав както следва: сумата от 754,38 лева главница за топлинна енергия за периода от
19.06.2007г. до 25.07.2012г.; 256,51 лева лихва за забава за периода от 19.07.2007г. до
22.06.2012г.
Изпълнителният лист бил издаден в полза на „ФИРМА“ АД, с ЕИК: ...., а въз основа
на изпълнителния лист е образувано и.д.№ .... Твърди, че вземанията по изпълнителния лист
са погасени по давност. Моли съдът да уважи иска й.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил основателността на
ищцовата претенция. Твърди, че давността не е изтекла и моли съдът да отхвърли исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
По делото, от приетите писмени доказателства, се установява че на 15.02.2013г. по
реда на чл.416 от ГПК е издаден изпълнителен лист за сумата от 754,38 лева - главница за
доставена ТЕ за периода от 19.06.2007г. до 25.07.2012г., ведно със законната лихва считано
от 08.11.2012г. до изплащане на вземането и лихва в размер на 256,51 лева за периода от
19.07.2007г. до 22.06.2012г. С молба на взискателя от 25.04.2013г. е образувано и.д.№ ....по
описа на ЧСИ С.Х., с рег.№ ..., НК.
1
Видно от представеното в копие пред съда и.д.№ .... в периода от 09.05.2013г. до
09.12.2019г. по изпълнителното дело регулярно са били предприемани действия по
изпълнението, с които давността е била прекъсвана
На 09.05.2013г. с разпореждане на ЧСИ Х. е наложен запор върху банкови сметки на
длъжника.
На 06.02.2015г. е наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника – ½ и.ч. от
апартамент 16, находящ се в гр....
На 02.05.2017г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника.
На 09.12.2019г. е наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника –апартамент
78, находящ се в гр....
С постановление от 04.02.2022г. изпълнителното дело е прекратено от ЧСИ на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
По спорните за настоящото дело въпроси - откога започва да тече нова погасителна
давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
чл.433, ал.1, т.8 ГПК /чл.330, ал.1, б.”д” ГПК /отм./ и тече ли давност за вземането докато
трае изпълнителният процес, е постановено ТР № 2/2013г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК
на ВКС. С последното е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се
прекратява по право, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК /чл.330, ал.1, б.”д” ГПК отм./, като е
без правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи новата погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е предприето последното валидно
изпълнително действие, т.е. действие извършено в рамките на двугодишния срок, преди
датата на прекратяване на изпълнителното производство.
Тълкувайки разпоредбата на чл.116, б.”в” ЗЗД, ВКС е посочил, че изпълнителните
действия, които прекъсват давността за вземането са: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
ВКС, изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право давността е
правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма правна
възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с предявяване
на иск и др. действия по чл.116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането
на действия за принудително изпълнение по чл.116, б.”в” ЗЗД. В първия случай, давността
се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът не може да
направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в който смисъл
е и изричната разпоредба на чл.115, б.”ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния процес обаче,
2
от една страна липсва норма аналогична на чл.115, б.”ж” ЗЗД, а от друга страна кредиторът,
който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да поиска от съдебния
изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или извършването на конкретни
изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които случаи и по изложените по-
горе мотиви, давността за вземането ще се счита прекъсната на основание чл.116, б.”в” ЗЗД.
Ето защо, след като от активното поведение на кредитора-взискател в изпълнителния процес
зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането му, ВКС е приел, че няма основание
да се счита, че за времето между различните изпълнителни действия давността не тече
поради висящността на изпълнителния процес, поради което е приел и, че Постановление на
Пленума на ВС №3/1980г. следва да се счита изгубило сила.
В конкретния случай, изпълнителният лист за събиране на процесните вземания е
издаден на 15.02.2013г, въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение на по чл.410 от
ГПК. Не е спорно, че за събиране на процесните вземания е образувано и.д. № ....по описа на
ЧСИ Х..
Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичане на 5-годишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок, каквото е вземането за главница по
изпълнителния лист- по арг.от чл.117, ал.2 от ЗЗД- така и Определение № 60818 от
15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2482/2021 г., IV г. о., ГК
В случая, доколкото изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, за която няма данни кога е влязла в
сила, съдът счита, че датата от която длъжникът може да се позовава на изтекла
погасителна давност е дата на издаване на изпълнителния лист – 15.02.2013г.
От приложеното копие на изпълнителни дело № 2013...0401164, е видно, че
последното валидно изпълнително действие по делото е извършено на 09.12.2019г. с
налагане възбрана върху недвижим имот на длъжника –апартамент 78, находящ се в гр....
До тази дата са предприемани годни да прекъснат давността изпълнителни действия -
на 09.05.2013г. с разпореждане на ЧСИ Х. е наложен запор върху банкови сметки на
длъжника; на 06.02.2015г. е наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника – ½ и.ч.
от апартамент 16, находящ се в гр.... на 02.05.2017г. е наложен запор върху банкови сметки
на длъжника.
От последното валидно предприето изпълнително действие (т.е. такова, което е
насочено към изпълнение и е предприето в рамките на двегодишния срок за перемпция на
изпълнителното дело), което в настоящия случай е 09.12.2019г. давността е прекъсната и е
започнала да тече нова погасителна давност, която нито към датата на завеждане на
исковете, нито към датата на устните състезания по делото е изтекла.
Следователно, вземанията, предмет на изпълнителния лист, издаден на 15.02.2013г.,
по гр.д.№ 23038/2012г. на СРС, 117 състав не са се погасили по давност, поради което и
предявените отрицателно установителни искове за тяхната недължимост следва да бъдат
отхвърлени.
3
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, право на разноски има ответникът на основание чл.78, ал.3
от ГПК , но доколкото извършването на такива не се доказа, не следва да му бъдат
присъждани.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от ГР. ЕНЧ. АХМ., с ЕГН: **********
против „ФИРМА“ АД, с ЕИК: ...., отрицателно установителни искове с правно основание чл.
439, ал.1 от ГПК за установяване недължимостта на сумите по изпълнителен лист от
15.02.2013г. по ч.гр.д. № 23028/2012г. по описа на 117 състав както следва: сумата от 754,38
лева главница за топлинна енергия за периода от 19.06.2007г. до 25.07.2012г.; 256,51 лева
лихва за забава за периода от 19.07.2007г. до 22.06.2012г., въз основа на който е образувано
изп. дело. № ....по описа на ЧСИ С.Х., с рег.№ 858, и район на действие СГС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4