Решение по дело №248/2021 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 260324
Дата: 30 август 2021 г. (в сила от 24 септември 2021 г.)
Съдия: Елица Юлиянова Орманова
Дело: 20211620100248
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № ....

        гр. Лом,  30  август,  2021 година

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на 08.07.2021 г. /осми юли, две хиляди двадесет и първа година/, в състав:

 

Районен съдия: ЕЛИЦА ОРМАНОВА

 

 

при участието на секретаря К.Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Елица Орманова гражданско дело № 248  по описа за 2021 година на Ломския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

          Съдебното производство е образувано по искова молба на В.И.А. ***, с ЕГН ********** против ОТП „ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД,  с адрес: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет.2, с ЕИК *********, с която са предявени обективно съединени искове за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника вземания, както следва: 2550.40 лева и лихви върху тази сума за периода от 15.07.2020г. до 17.12.2020 г. в размер на 109,81 лева, както и разноски в размер на 361,65 лева, присъдени по ч.гр.д. № 521 /2015 година по описа на Районен съд – Лом, поради погасяването им по давност.

          Исковете са  с  правно основание чл. 439, ал. 1 във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК и са допустими, тъй като е налице правен интерес у ищеца от предявяването им, а наред с това той основава исковете си на новонастъпили факти – изтекла погасителна давност.

            В съдебно заседание ищецът се явява и се представлява от пълномощника адвокат Н.А. от МАК, който поддържа исковете.

            Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт С.З., която оспорва исковете като неоснователни и недоказани.

            В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства – приложени са изпълнителни дела № 1738/2020г. и 449/2015 по описа на ЧСИ Мая Иванова с рег.№ 748 от КЧСИ и ч.гр.дело № 521 от 2015г. по описа на РС- Лом.

Съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства:

На 12.05.2015 г. състав на Районен съд- Лом е издал изпълнителен лист въз основа на разпореждане по частно гражданско дело № 521/2015г. в полза на заявителя „БАНКА ДСКEАД  срещу ищеца Валентин И.А. за сумата 3000,00 лева по Договор за овърдрафт от 15.03.2005г. и 667,69 лв. лихва от 05.01.2014г. до 10.05.2015г. и 93,64 лв. лихвена надбавка за 03.04.2015г. до 10.05.2015г., както и законната лихва, считано от 12.05.2015г. до изплащане на вземането, както и сумата от 436,88 лева разноски по делото.

На 28.05.2015г. по молба на «БАНКА ДСК» ЕАД – взискател, е образувано изпълнително дело срещу ищеца - длъжник под № 449/2015г. по описа на ЧСИ Мая Иванова с рег. № 748 от КЧСИ, с район на действие – ОС-Монтана въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч.г.дело № 521/2015г. по описа на ЛРС и на още един изпълнителен лист, издаден по друго заповедно производство – по ч.г. дело № 522/2015г. на ЛРС. Отправени са искания за справки от съдебния изпълнител за проучване имущественото състояние на длъжника. Покана за доброволно изпълнение  е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, когато е действала разпоредбата в редакцията й преди изменението, обн. с ДВ бр.86 от 2017г.,  на 01.09.2015г. - с изтичане на двуседмичния срок, считано от залепването на уведомление на 15.08.2015г. На 07.07.2015г. по искане на съдебния изпълнител е вписана възбрана върху идеална част от недвижим имот, собственост на длъжника и съставляващ СИО, находящ се в гр. Лом, ул. «Тодор Овчарски» №6.

С молба от 29.11.2016г. ответникът «ОТП Факторинг България» ЕАД уведомява съдебния изпълнител, че вземането по силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 11.05.2016г.  е цедирано от взискателя «Банка ДСК» ЕАД на «ОТП Факторинг България» ЕАД. С молбата се иска конституиране като взискател по образуваното изпълнително дело на «ОТП Факторинг България» ЕАД, като с разпореждане от 20.01.2017г. съдебният изпълнител е конституирал настоящия ответник като взискател по изпълнителното производство.

Посочено е в разпореждане на съдебния изпълнител от 23.07.2020г., че последното изпълнително действие е извършено на 07.07.2015г. и производството подлежи на прекратяване поради настъпила перемпция. С постановление от 27.07.2020г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК.

По молба от 15.07.2020г. на «ОТП Факторинг България» ЕАД и въз основа на изпълнителния лист по ч.гр.дело № 521/2015г. е образувано ново изпълнително производство под № 1738/2020г. по описа на ЧСИ Мая Иванова с рег. № 748 от КЧСИ. Отправени са искания за справки от съдебния изпълнител за проучване имущественото състояние на длъжника. Наложена е възбрана върху недвижими поземлен имот, собственост на длъжника, в режим на СИО, в гр. Лом, ул. „Т.Овчарски“ № 6В. /л.36/ - 02.12.2020г. Наложен е запор върху вземания на длъжника, настоящия ищец, в „Банка ДСК“ АД на 03.12.2020г. /л.37/. Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 18.12.2020г. /л.38/. Наложената възбрана е вписана на 08.12.2020г. в Служба по вписванията- гр. Лом. Наложени са запори на вземанията, постъпващи по банкови сметки на длъжника в „ОББ“ АД и в „Първа инвестиционна банка“ АД. Част от вземането е погасено в размер на 120 лв. чрез запора на вземанията, постъпващи по сметка на длъжника в „ОББ“ АД /л.53/.

С  постановление от 05.02.2021г. на съдебния изпълнител изпълнителното производство е спряно на основание чл. 432, ал. 1, т. 1 от ГПК на основание издадена обезпечителна заповед по настоящото гражданско дело.

Съдът приема от правна страна следното:

Страните не спорят, че ответникът, в качеството си на цесионер, е придобил вземане към ищеца, както и че то е било в размерите съгласно изпълнителния лист, издаден по  ч. гр. дело № 521/2015 г. по описа на Районен съд – Лом, въз основа на който е било образувано изпълнително дело № 449/2015 и ИД № 1738/2020г. по описа на ЧСИ Мая Иванова с рег. № 748 от КЧСИ и район на действие ОС - Монтана. От страна на ищеца не се оспорва нито възникването на задължението да заплати на праводателя на ответника – цедентът „Банка ДСК“ ЕАД,  суми по договор за овърдрафт към датата на издаване на изпълнителния лист, нито тяхната стойност, т.е. не се оспорва съществуването на вземанията, посочени в издадения изпълнителен лист.Твърдението на ищеца е за недължимост на сумите към ответника поради погасяването им по давност.

Предявени са  отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал.1, вр. с чл. 124, ал.1 ГПК. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск е наличие на правен интерес от завеждането му. С предявените искове ищецът, в качеството си на длъжник, оспорва вземанията, предмет на изпълнителния лист, послужил за образуване на изпълнителното дело № 1738/2020г на ЧСИ Мая Иванова с рег. № 748 от КЧСИ, въз основа на изтекла погасителна давност. Длъжникът – ищец оспорва притезанието на взискателя във висящ изпълнителен процес – този по ИД № 1738/2020г. по описа на ЧСИ Мая Иванова с рег.№748 от КЧСИ, поради което има правен интерес от предявените искове. Съгласно чл. 439, ал.2 ГПК този иск може да бъде основан  само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Тъй като ищецът се позовава на новонастъпил факт след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно – изтекла в хода на изпълнителното производство погасителна давност, предявените от него искове по чл. 439, ал.1 ГПК се явяват  процесуално допустими.

            Не е спорно между страните, че е било проведено заповедно производство и издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника - ищец. Безспорно е  също, че  издадената по ч.гр.дело № 521/2015 г. по описа на РС- Лом заповед по чл. 417 ГПК е влязла в сила, а ищецът в качеството  си на длъжник, не е подал възражение срещу вземането  по  заповедта в срока по чл. 414, ал.2 ГПК.    Следователно, предмет на изпълнение е влязла в сила заповед по чл. 417 ГПК, без да е  предявяван  установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК.  Ответникът се легитимира  като кредитор на процесното вземане в качеството си на взискател в изпълнителното производство. Длъжникът-ищец твърди, че задължението му към взискателя е погасено поради изтичане на предвидената в закона  погасителна  давност,  тъй като срещу него не са предприемани  действия по принудителното изпълнение  в период на повече от пет години.

Тъй като вземането не е установено със съдебно решение, в случая не следва да се приложи чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, т.е. погасителната давност за  вземането за главница и за лихви няма да бъде установена от тази законова разпоредба. Поставя се въпросът дали следва да се приложи петгодишната погасителна давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД  или кратката тригодишна давност по смисъла на чл. 111 от ЗЗД.  В множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на Върховен касационен съд е прието, че уговореното между страните връщане на предоставена в заем (кредит) сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части. Това становище съответства изцяло и на дадените с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД. С оглед мотивите на тълкувателния акт и разгледаните в него примери за периодични плащания (вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги) се налага извода, че макар да са породени от един и същ факт, периодичните задължения са относително самостоятелни и че периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора (в посочените в тълкувателното решение примери повтарящото се задължение на едната страна е за доставка на стоки и услуги през съответния период, а на другата страна – за заплащането на конкретно получените през този период стоки и услуги). По отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй като нито задължението на банката-кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се. Връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД). Ето защо, приложима по отношение на задължението за главница в настоящия случай е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, а за обезщетението за лихви за забава следва да се приложи кратката погасителна давност.

На въпроса „Тече ли погасителна давност за вземане по изпълнително дело, което е образувано преди приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК и дадените в т. 10 от същото разяснения намират ли приложение по отношение последиците на давността по това принудително изпълнение и настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК?“ е отговорил ВКС в  Решение №252/17.02.2020 по дело №1609/2019г. на 3-то г.о. В същото е прието, че когато се касае до първоначално приети тълкувателни решения и постановления, те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, посочено в тълкувателните актове. Възможно е след издаването на първоначалния тълкувателен акт да настъпи промяна в тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми, или в обществено-икономическите условия, които да правят вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона. В тези случаи при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема различно тълкуване, последващото тълкувателно решение няма подобно на първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в който е постановено и обявено по съответния ред. От този момент престава да се прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за спорното между страните правоотношение и са породили правните си последици, то тези последици следва да бъдат преценявани с оглед обвързващото им тълкуване, дадено и действащо към момента на настъпването им. В противен случай би се придало същинско обратно действие на новия тълкувателен акт, което е недопустимо, освен съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на изрична разпоредба за това. За заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното производство – от датата на образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла. Посочено е, че както доктрината, така и съдебната практика несъмнено са приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т. нар. „перемпция“ и то по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие. Различието е относно датата, от която започва да тече новата погасителна давност за вземането в тези случаи (според постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК това е датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие). Ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен (двугодишен) срок, като при съдебно установено вземане срокът й е всякога пет години (чл. 117, ал. 2 ГПК). В този смисъл са били постановени и Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, ІV г.о. и Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС, ІV г.о. Даденото с отмененото ППВС № 3/18.11.80 г. тълкуване следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от тълкуваната норма, реализирали се в периода преди отмяна на тълкувателния акт, като новото ТР 2/26.06.15 г. ще се прилага от този момент за в бъдеще. По отношение на приключилите изпълнителни производства следва да се прилага отмененото ППВС № 3/18.11.80 г.

Според нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от действащия ГПКизпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Срокът е преклузивен, а прекратяването настъпва по силата на закона, т.е. ex lege. В случая, от изложеното по-горе се установява, че по изп. дело № 449/2015 г. по описа на ЧСИ Мая Иванова от страна на взискателя  са искани и са предприемани изпълнителни действия, като бездействие е било налице за периода от 07.07.2015г. до 07.07.2017г., през който взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия и изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона – чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК на 08.07.2017г.

С постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК погасителна давност по отношение на вземането е започнала да тече именно от тази дата – 26.06.2015г. Докато е траело изпълнителното производство – това по ИД 449/2015г. на ЧСИ Мая Иванова, с рег. № 748 от КЧСИ, до постановяване на тълкувателното решение на 26.06.2015г. погасителна давност по отношение на вземането не е текла. Следователно изпълнителното производство е съществувало  и в този смисъл е било годно по силата на ППВС№ 3/18.11.80 г. да спре давността и същата да не тече. Затова, след като изпълнителното производство не се е перемптирало по силата на закона и така давността е била спряна, то тя е започнала да тече след постановяването на новото ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС. Принудителни действия обаче са поискани и предприети от взискателя преди да изтече  5- годишна давност от постановяване на новото тълкувателно решение ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС. Такива действия са налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, на 07.07.2015г., която е прекъснала изтеклата до този момент погасителна давност и от 07.07.2015г. е започнала да тече нова погасителна давност. Започналата да тече нова погасителна давност е била спряна на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците /ЗМДВИПОРНС/, съгласно която разпоредба са спрени давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти, считано от 13.03.2020г. до 7 дни след отмяната на извънредното положение. Съгласно изменения § 5 от Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИПОРНС /обн. с ДВ, бр. 44 от 2020г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник", а обнародването е извършено с ДВ. бр.44 на 13 май, 2020г.  Следователно е налице „гратисен период“ от 7 дни след 13.05.2020г. като спрените срокове остават спрени до 20-ти май, 2020г. включително и продължават да текат от 21 май, 2020г.  Поради изложеното тази нова погасителна давност, която в обичайното положение би изтекла на 07.07.2020г., в настоящия случай  би изтекла на 14.09.2020г., ако не е била прекъсната  с поискване от взискателя и предприемане на принудителни действия. Тази погасителна давност обаче не е могла да изтече, защото преди да настъпи 14.09.2020г. е отправено искане от взискателя за налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника и за налагане на запори върху вземания, постъпващи по банкови сметки на длъжника, поискани с молба от 15.07.2020г. Посочената възбрана  и запори върху вземания на длъжника по банковите му сметки са наложени в рамките на едно валидно изпълнително производство -  новообразуваното ИД 1738/2020г., а не в рамките на перемптираното ИД 449/2015г., поради което самото изпълнително действие поражда правно действие. Следователно взискателят с молбата за образуване на изпълнителното дело № 1738/2020г. от 15.07.2020г. е поискал налагане на запори върху вземания на длъжника, постъпващи по банковите му сметки, както и възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника и така е прекъснал започналата да тече от 07.07.2015г. погасителна давност, която иначе би изтекла на 07.09.2020г., в случай, че не бяха поискани цитираните изпълнителни действия с молбата на взискателя от 15.07.2020г. В този смисъл за вземането е започнала да тече нова давност, считано от 15.07.2020г., изтичаща на 15.07.2025г.

          Не са погасени и  акцесорните  задължения за лихви за периода от 15.07.2020г. до 17.12.2020г., за които не е изтекла тригодишната погасителна давност /чл.111, б.“в“ ЗЗД/. Не е погасено и задължението за разноски, направени в заповедното производство, за които не е изтекла петгодишната погасителна давност /чл.110 ЗЗД/.

          На последно място, до горните изводи съдът достига, без да се вземат предвид сторените доброволни плащания от страна на длъжника, за които  ищецът-длъжник отрича да са правени - от 08.03.2017г. и 10.04.2017г. Има основание да се приеме, че такива плащания са извършени от длъжника, тъй като още с молбата за образуване на ИД 1738/2020г. от 15.07.2020г. взискателят не претендира пълния размер на главницата по изпълнителния лист /3000 лв./, а само част от нея - 2550,40 лв. Липсват отбелязвания на гърба на изпълнителния лист преди 15.07.2020г. да са удържани принудително суми за погасяване на дълга, като има едно отбелязване, но за отнесени 96,00 лв. за погасяване на дълга, но то е от 14.01.2021г. Ето защо резонно е да се приеме, че след като по принудителен ред до образуване на ИД 1738/2020г. не са удържани суми от длъжника, то намаляването на главницата от 3000 лв. на 2550,40 лв. се дължи на доброволни плащания от негова страна и този факт взискателят е демонстрирал още към дата 15.07.2020г., а не едва за целите на настоящото производство. В този смисъл, макар от приложената справка за плащания да не се съдържа подробна информация за твърдените доброволни плащания, съдът намира, че такива са извършени. Въпреки изложеното, същите не са взети предвид при изчисляването на погасителната давност, защото крайният извод би бил един и същ. Ако се вземат предвид и тези плащания, то те са годни да прекъснат течащата погасителна давност, съставлявайки признания на дълга по смисъла на чл.116, б. „а“ ЗЗД, като отново налагат извода, че погасителната  давност за вземането не е изтекла. 

И тъй като процесните отрицателни установителни искове за недължимост на вземанията – главно и акцесорни, поради погасяването му по давност е предявен на 01.02.2021г., то съдът намира, че същите са неоснователни и недоказани. Това е така, тъй като въведеното с исковата молба правопогасяващо възражение за давност е неоснователно.

По отношение на разноските:

По правилото на чл.78, ал. 3 ГПК при този изход на спора – отхвърляне изцяло на предявения иск, се дължат разноски в полза на ответника, като процесуалният представител на ответника е поискал присъждане на такива и е представил списък по чл. 80 ГПК.  По сметка на ЧСИ Мая Иванова ответникът е заплатил 72,00 лв. за снабдяване с ксерокопия на изпълнителните дела. Претендира са и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв.  Посочените деловодни разноски следва да бъдат възложени в тежест на ищеца с оглед отхвърляне на иска в неговата цялост.

Водим от гореизложените мотиви, съдът

 

Р  Е Ш И   :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявените от В.И.А. ***, с ЕГН ********** против ОТП „ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД,  с адрес: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет.2, с ЕИК *********,  отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК вр. чл.124, ал.1 от ГПК за  признаване за установено по отношение на ответника  ОТП „ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД,   че ищецът не му дължи вземанията, както следва:  2550.40 лева главница  и лихви върху тази сума за периода от 15.07.2020г. до 17.12.2020 г. в размер на 109,81 лева, както и разноски в размер на 361,65 лева, за които вземания е издаден изпълнителен лист по ч.г.д № 521/2015г. по описа на РС- Лом и образувано изпълнително дело № 20207480401738 по описа на ЧСИ Мая Иванова с рег.№ 748 с район на действие ОС- Монтана, като неоснователни.

ОСЪЖДА В.И.А. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОТП „ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД,  с адрес: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет.2, с ЕИК *********,  сторените деловодни разноски в размер на 372,00 лв. /триста седемдесет и два лева/, от които 300,00 лв. /триста лева/ за юрисконсултско възнаграждение и 72,00 лв. /седемдесет и два лева/ за платени държавни такси.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването на страните на преписи.   

               

                                                            РАЙОНЕН  СЪДИЯ: