Р Е Ш Е Н И Е
№187
от 13.03.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково в открито съдебно заседание на четиринадесети
февруари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при участието
на секретар Дорета А., като разгледа дело
№ 885/2022 г. по описа на Административен съд Р Хасково, докладвано от
съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 225а, ал.
1, чл. 214, т. 3 и чл. 215, ал. 4, чл. 219 и чл. 228 от Закона за устройството
на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба
на С.М.Ю. срещу Заповед №
УТ-397/22.08.2022 г. на Д.Т.Р заместник-кмет на община Хасково, гЗаТ Кмета на
община Хасково.
Изложени
са съображения за незаконосъобразност на заповедта. В мотивите й била посочена
хипотезата на чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, но не
ставало ясно по какъв начин административният орган е достигнал до този извод.
Не било изяснено предназначението на строежите Р гмасивна оградаТ, гпостройка
за инвентарТ и гнавесТ, въпреки че същите били определени като шеста категория,
както и дали е следвало да бъдат представени строителни книжа. Мотивира
твърдение, че заповедта не съдържа правни и фактически основания за издаването
й, вкл. и фактическите констатации, установени в предхождащия я констативен
акт. Допуснати били съществени процесуални нарушения, вкл. и при изясняване на
момента на извършване на строителството и местоположението на строежите, както
и дали същите са в режим на търпимост. Не било изискано становище от главния
архитект на община Хасково, не било съобразено и, че за масивната ограда,
построена през 1993 г. Р 1994 г., са представени протокол за определяне на
строителна линия и ниво и строително разрешение. Неправилен бил изводът, че щом
процесните строежи не са нанесени в кадастралната карта на гр. Хасково, не
попадат в приложното поле на ¤ 16 ДР ЗУТ, ¤ 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ.
Административният орган е следвало да изследва въпроса по допустимостта на
строежите по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ. Оспореният
акт бил издаден в противоречие с материалния закон. Моли за неговата отмяна.
Претендира разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят - С.М.Ю.,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа изложеното в
жалбата. Твърди, че няма как да се прецени незаконност на строежа гмасивна
оградаТ само на основание построяването й в чужд имот. Акцентира, че навесът не
може да бъда категоризиран като стопанска постройка, поради което, дори и да е
незаконен, е търпим и допустим. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира
разноски.
Ответникът
Р Кмет на община Хасково, редовно уведомен, не се явява. Чрез процесуалния си представител,
моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърденията, изложени в
жалбата, били оборени от събраните в хода на делото от писмени доказателства и
от заключението на вещите лица. Не били допуснати съществени процесуални
нарушения, изяснени били всички факти и обстоятелства по случая. Изследван е
въпросът за търпимостта на строежите, като акцентира, че в община Хасково не са
открити заявления и документи, както и декларация за година на построяване на
процесните строежи, която евентуално да се ползва за изследване на търпимостта.
Декларацията от М.Ю. М. от 09.09.2022 г., създадена след датата на издаване на
обжалвания акт, не е представена в Община Хасково, а за първи път едва в хода
на съдебното производство. Отделно, посоченото в декларацията, че строежите
гнавесТ и гпостройка за инвентарТ са построени в края на 90-те години /1997 г.
Р 1998 г./, противоречи на данните
в подаденото от жалбоподателя възражение от 14.07.2022 г., приложено към
административната преписка. От направената в кадастралната карта справка се
установява, че в имота на жалбоподателя са заснети три сгради - жилищна сграда,
лятна кухня и селскостопанска сграда, описани в документите му за собственост и
скица за имота, издадена от СГКК - Хасково. Формиран е извод, че процесните
строежи, които не са нанесени в кадастралната карта към 2012 г., няма как да
бъдат квалифицирани като търпими по смисъла на ЗУТ. Дори и да се приеме, че
строежите гнавесТ и гмасивна оградаТ са заснети през месец март 2012 г. /Google maps/,
това не доказва изграждането им пред 2001 г. В заключението си вещите лица
изрично заявяват, че не могат безспорно да установят година или период на
изграждане за строежите гмасивна оградаТ и гнавесТ. Констатира се също, че процесните
3 броя обекти, цитирани в заповедта, представляват строежи, за които се
изискват строителни книжа и разрешение за строеж или виза, както и че такива не
са издадени и представени, с изключение на тези за оградата. В действителност
за оградата било дадено разрешение за построяването й с плътна част до 60 см
височина, но от заключението на вещите лица се установява, че застроената
ограда е с височина над 60 см на плътната част, същата не била изградена в
съответствие с протокола и със строителното разрешение, като навлиза в улицата и
в съседния имот с идентификатор 77195.716.***, а липсва съгласие от собственика
на последния за построяването й без спазване на отстоянията и за навлизане в
имота му. Допълва, че процесните строежи не са били допустими по действащите
подробни градоустройствени планове и по правилата и нормите, действали към
момента на изграждането им, не отговаряли и на сега действащите правила и норми
на ЗУТ, както и не били декларирани в Общинска данъчна дирекция при община
Хасково. Формира извод, че не са налице предпоставките на ¤16 и ¤127 на ЗУТ за
търпимост, поради което строежите подлежат на премахване. По изложените
съображения моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира
разноски - юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и депозит за
изготвянето на експертиза. Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Административен съд - Хасково, като
обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
На
09.06.2022 г. от служители на община Хасково е извършена проверка в поземлен
имот с идентификатор 77195.716.579 по кадастралната карта на гр. Хасково, с
административен адрес Р ***собственост на жалбоподателя. Резултатите от
проверката са обективирани в констативен акт № 12/09.06.2022 г. /л. 35-36/,
като се установява следното:
1.
Строеж
гмасивна оградаТ, намиращ се в източната имотна граница, с размери L=12.85 м.,
b=0.25 м. и h=1.80 м.,
изграден от тухлена зидария;
2.
Строеж
гпостройка за инвентарТ, с размери L=5.40 м./3.30
и h=2.00 м.,
изграден от тухлена зидария, а покривът Р изпълнен от дървена конструкция;
3.
Строеж
гнавесТ, с размери L=3.60 м./5.30
м. и h=2.70 м.,
изграден от смесена конструкция, колоните са от метални профили, а козирката Р
дървена конструкция, покрита с керемиди;
са собственост на
жалбоподателя съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот от 24.01.2012
г. Строежите били VI-та
категория според категоризацията на строежите по чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ и
Наредба № 1/30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, без
необходимите строителни книжа в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ.
Констативният
акт, основание за започване на производство по чл. 225, ал. 2 ЗУТ за премахване
на строежите, е съобщен на собственика им на 13.07.2022 г. /л. 33/, като в срок
е постъпило възражение без доказателства към него /л. 31/. В същото е посочено,
че оградата не представлява незаконен строеж поради наличието на строителни
книжа, а навесът и постройката за инвентар са търпими строежи като изградени в
началото на 80-те години на миналия век, за което моли да бъде започнато
производство по издаване на удостоверение за търпимостта им. Твърди, че
източната имотна граница не била отразена правилно в кадастралната карта,
поради което със заявление от 29.06.2022 г. е поискал отстраняване на празноти
и грешки.
Въз
основа на горното е издадена Заповед № УТ-397/22.08.2022 г. на Д.Т.Р
заместник-кмет на община Хасково, гЗаТ Кмета на община Хасково, в която се сочи
също, че строежите не са нанесени в кадастралната карта на гр. Хасково,
одобрена на 12.01.2012 г., т.е. са изпълнени след 2001 г. и не попадат в
приложното поле на ¤ 16, ал. 1 ПР ЗУТ и ¤ 127 ПЗР ЗИД ЗУТ, както и, че са без
строителни книжа, поради което е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225,
ал. 2, т. 2 ЗУТ. На основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ е наредено премахването на незаконните строежи - гмасивна оградаТ,
гпостройка за инвентарТ и гнавесТ, описани по-горе.
Заповедта
е съобщена на жалбоподателя на 30.08.2022 г., чрез член от домакинството Р
майка /л. 25/.
По делото
са приети като писмени доказателства - приложените като част от
административната преписка: скица от 10.08.2022 г. с отразени три сгради -
жилищна сграда /еднофамилна/, друг вид сграда за обитаване, селскостопанска
постройка, заявление за внасяне на допълнителни документи от Г.Х.М. /майка на
жалбоподателя/ от дата 14.04.2022 г., констативен протокол от 14.04.2022 г. за
извършена проверка на място от служители на община Хасково, при която се
установява наличието на процесните три строежа в имота на жалбоподателя,
нотариален акт от 1980 г. и 1992 г., разрешение № 426 от 1992 г. за ограда с
плътна част 60 см. и протокол № 37/1992 г. за определяне на строителна линия и
ниво за строеж на ограда към него и други; приложените към жалбата: скица на
поземлен имот с идентификатор 77195.716.579 от 03.12.2021 г. с отразени три
сгради Р жилищна сграда /еднофамилна/, друг вид сграда за обитаване,
селскостопанска постройка, и декларация от 09.09.2022 г. на М.Ю. М., че
строежите - гмасивна оградаТ, гпостройка за инвентарТ и гнавесТ, са построени
от него, както следва: гмасивна оградаТ - през 1993 г. Р 1994 г., гпостройка за
инвентарТ и гнавесТ Р през 1997 г. Р 1998 г.; представените в открито съдебно
заседание Р нотариален акт от 24.01.2022 г., видно от който на жалбоподателя са
дарени поземлен имот с идентификатор 77195.716.579 ведно с построените в него
сгради с предназначение - жилищна сграда /еднофамилна/, друг вид сграда за
обитаване, селскостопанска постройка, заповед № РД-749/12.08.2022 г. на Кмета
на община Хасково за упълномощаване на заместник-кмета на община Хасково да
изпълнява функциите на Кмета в периода на отсъствието му от 15.08.2022 г. до
24.08.2022 г.
По делото
е приета като обективно изготвена от вещите лица инж. С. и инж. К. комплексна
съдебно-техническа експертиза, която въз основа на събрания по делото писмен
доказателствен материал, при проверка на място и в община Хасково, в
обществено-достъпната информация в Google Maps и в КККР на гр.
Хасково, установява следното:
1. гМасивна
оградаТ, намираща се на източната имотна граница на поземлен имот с
идентификатор 77195.716.579, е изпълнена като масивна тухлена със
стоманобетонови елементи. Представлява източна за имота ограда с плътна част
/дебелина - 25 см/, с обща дължина 12,28 см, измерена на място. Състои се от
два участъка - първи с дължина 7,06 м. в долната част и втори с вертикално
отместване с дължина 5,22 м. Височината в горната част е 1,65 м., а в долната Р
1,80 м. Оградата на място е изградена на две стъпала заради денивелацията на
терена, поради което се прави измерване на дължината на по-високото стъпало и
дължината на по-ниското стъпало. Теренът бил сравнително стръмен, поради което
разликата в дължините се дължи на това, че гчаст от ниската дължинаТ попада в
уличната регулация.
Основите на
оградата са стоманобетонови, с видим цокъл 25 см., тухлената зидария е между
ст. бет. колони 25/25 см., които завършват в горния край със стоманобетонов
пояс 25/25 см. Долната част на оградата е с бетонова шапка 66/8 см. Определя се
като гмасивна оградаТ с плътна част с височина над 0,60 м., като моментът на
изграждането й не може да бъде безспорно установен. Налице са строителни книжа
за източна ограда в п. XII-4634, издадени през 1992
г., а именно - издадено разрешение за строеж на ограда по източната
дворищно-регулационна линия на парцел ХІІ, в което са указани видът и
височината на плътната част на оградата. Уточнява се в открито съдено
заседание, че строителните книжа са за оградата по тази граница, която е
показана в протокола за строителна линия и ниво.
След
направена справка в Google Maps се установява, че
процесната ограда е заснета в изображението към месец март 2012 г., като с
оглед на вложените материали можело да се предположи, че оградата е изградена в
периода след 1992 г., преди 2001 г.
Тухлената
ограда не е построена изцяло в имота на жалбоподателя. Посочва се, че 12,44
линейни метра е изградена в съседния поземлен имот с идентификатор 77195.716.***
и 0,38 линейни метра в улица, представляваща поземлени имот с идентификатор
77195.716.178. Липсвал документ, от който да е видно, че собственикът на
съседния имот с идентификатор 77195.716.*** дава съгласие за построяването на
оградата. В открито съдебно заседание се уточнява, че част от плътната тухлена
ограда попада в уличната регулация, т.е. около 20 и няколко сантиметра.
2. гПостройка
за инвентарТ, находяща се от към източната част на жилищна сграда в поземлен
имот с идентификатор 77195.716.579 - представлява масивна едноетажна постройка
със ЗП=19 кв. м., пристроена към жилищната сграда с идентификатор
77195.716.579.1 и функционално свързана с нея /пристройка, разширение на първи
етаж на жилищната сграда/. Носещата конструкция е масивна, от ст. бет. колони,
тухлени ограждащи зидове и дървен покрив, покрит с битумни керемиди. В северозападния
ъгъл пристройката попада под разширението на втория етаж, като видимо крайната
в тази част колона стъпва върху съществуващи основи на жилищна сграда. Външните
размери на постройката са 5,67/3,35 м. и е със застроена площ 19,00 кв. м.
Височината към двора е 1,95 м., а в ниската част към жилищната сграда е с
височина 2,70 м. Вътрешното разпределение се състои от едно помещение с преход
към първия етаж на жилищната сграда. Ползва се за жилищни нужди. Довършителните
работи вътре в помещението са изцяло завършени със съвременни материали Р
дограми, настилка от ламиниран паркет, локално отопление на газ. Външно
измазана. Покривът е със сравнително нови ламаринени обшивки и отводняване. По
строителни характеристики, начин на изпълнение и функция обектът представлява
пристройка /разширение/ на първия етаж на жилищната сграда. След направена
справка в Google Maps се установява, че процесната постройка не е
заснета в изображението към месец март 2012 г., нито е заснета в КККР на гр.
Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. От огледа на място,
направените справки в Google Maps и КККР на гр.
Хасково, с оглед вида на вложените материали за изграждането й материали,
изграждането на процесния строеж не може да бъде безспорно установен, като се
сочи предполагаем период на построяване след 2012 г., когато действа ЗУТ.
3. гНавесТ,
находящ се в източната част на поземлен имот с идентификатор 77195.716.579,
изграден източно от страда с идентификатор 77195.716.579.2 и достига до
източната ограда на имота. Носещата конструкция е метална от колони 10/10 см от
сдвоени U профили с различни
дължини. В западната си част стъпва върху сграда 3, а в източната Р върху
тухлената ограда. Подът е бетонова настилка. Има дървена покривна конструкция,
покрита с керемиди. Размерите в план са 3,60/5,30 м. и застроена площ 19,10 кв.
м. Височината към сграда 3 е 3,30 м., а към оградата е 2,70 м. Определя се като
допълващо застрояване в имота с обслужващо предназначение към сградите на
основното застрояване. След направена справка в Google Maps се
установява, че процесният навес е заснет в изображението към месец март 2012 г.
От вида на вложените материали, както и, че в източната си част металните
колони на навеса са вбетонирани в колоните на оградата, може да се счита, че е
построен едновременно с нея, а именно Р след 1992 г., но преди 2001 г.
Със
Заповед № 631 от 1999 г. влиза в сила застроителният план за този имот, поради
което действат нормите на ЗТСУ и Наредба № 5, а именно Р изисква се одобрен
застроителен или регулационен план, или строително решение, за да може да бъде
предвидено застрояване, което да е от характера на стопански постройки със
селскостопанско, производствено и обслужващо предназначение. гТоест до
влизането в 1999 г. на застроителния план за имота, тогава такъв е нямало, и се
е изисквало за да бъдат разрешени тези постройкиТ. Конкретизирано е, че термин
гдопълващо застрояванеТ не е съществувал. ЗУТ, който влиза в сила през 2000 г.,
въвежда понятията госновноТ и гдопълващо застрояванеТ. Липсвали данни да е
издадена от главния архитект на община Хасково скица с виза за проектиране на
навеса.
4. Процесните
обекти са разположени в поземлен имот с идентификатор 77195.716.579, отреден за
УПИ XII по ЗРП на кв. 223,
одобрен със Заповед № 631/1999 г. Съгласно застроителния план в УПИ е
предвидено средноетажно застрояване гМ+3Т, свързано на източната граница с
предвиденото в УПИ ХI застрояване,
като съществуващите сгради в имота не се предвижда да бъдат запазени.
На КиРП
от 1974 г. за ***, съхраняван в техническата служба на община Хасково,
процесният имот е нанесен като дворно място с планоснимачен номер 373 и площ
340 кв. м., като за дворното място е отреден парцел XV в квартал 226 при неуредени регулационни сметки с площ на
парцела 332 кв. м., а част от дворното място с площ 8 кв. м. се придава към
съседния северен парцел XI в
кв. 226. Площта на имота по нотариален акт от 1980 г. /340 кв. м./ съответства
на площта на имота по действащия към тази дата КиРП от 1974 г. /340 кв. м./.
В
техническата служба на община Хасково се съхраняват одобрен със заповеди от
1988 г., 1991 г. и 1999 г. кадастрален, регулационен и застроителен план за ***.
На КиРП
от 1988 г. процесният имот е нанесен като дворно място с планоснимачен номер 4634
и площ 336 кв. м., като 13 кв. м. попадат в уличната регулация. За дворното
място е отреден парцел XII в
квартал 223 с площ 428 кв. м., в която се включват 323 кв. м.
собствено място /336 кв. м. Р 13 кв. м./ и 105 кв. м. придаваемо място от
съседното дворно място с планоснимачен номер 4645, придобито с нотариален акт
от 1992 г.
Площта по
документи на имота става 445 кв. м. /340 кв. м. - нотариален акт от 1980 г., +
105 кв. м. от съседното източно дворно място Р нотариален акт от 1992 г./. По
КиРП от 1988 г. площта на дворното място е 336 кв. м., придаваемо място Р 105
кв. м., или общо 441 кв. м. Общата площ по двата нотариални акта от 1980 г. и
1992 г. /445 кв. м./ съответства на площта по плана от 1988 г. /441 кв. м./ в
рамките на графичната точност на плана /разлика 4 кв. м. или 0,9 %/. Имотът по
плана от 1988 г. е прехвърлен правилно като графика и площ на кадастралната
карта на гр. Хасково от 2006 г., с изключение на 3 кв. м. в североизточния
ъгъл, които би трябвало да попадат в съседния поземлен имот с идентификатор
77195.716.***.
На
кадастралната карта процесният имот е нанесен като поземлен имот с
идентификатор 77195.716.579 и площ 444 кв. м., като 13 кв. м. от поземления
имот попадат в уличната регулация и 3 кв. м. попадат в съседния източен УПИ XI. За поземления имот е отреден УПИ XII в квартал 223 и с площ на УПИ 428 кв. м. Уличната
регулация не е приложена. Дворищните регулационни линии са поставени в
съответствие със западната, северната и частично източната имотна граница на
поземления имот.
Площта на
процесния имот към датата на огледа по изградената масивна тухлена ограда е 469
кв. м. Разликата, сравнимо с посочената по-горе площ от 444 кв. м., се получава
от площта на фигурата - площта на поземления имот по кадастрална карта и
площта, затворена с така изградената масивна тухлена ограда от източната страна
на имота. Поради това, че оградата не е изградена по дворищна регулация,
респективно по имотна граница по кадастралната карта, а в съседния имот, площта
на процесния имот се увеличава.
Строежът
гмасивна оградаТ не е поставен на източната имотна граница на поземлен имот с
идентификатор 77195.716.579 по кадастралната карта на гр. Хасково, нито
съответства на източната дворищнорегулационна линия на парцел XII в квартал 223 по плана на града от 1988 г.
Местоположението
на строежите, отстоянията от границите на имота и допустимостта им съответно с
подробните градоустройствени планове е изследвано и показано на комбинирана
скица Р приложение № 4 към заключението.
5. При
направено проучване в община Хасково /дирекция гАрхитектура, градоустройство,
строителство и инвестицииТ/ за процесните обекти не се установяват издадени
строителни книжа като разрешение за строеж или виза за проектиране с указан
начин на застрояване, издадена от главния архитект на общината, което не отговаря
на действащите правила и норми, респ. на разпоредбите на ЗУТ.
За ограда
с плътна част с H=0,60 м. са налице строително
разрешение № 426 от 1992 г. и към него протокол № 37 за определяне на
строителна линия и ниво. Изградената на място ограда е с плътна част над 0,60
м., за каквато не са установени издадени строителни книжа, като се уточнява, че
намерената на място ограда не съответства по височина с тази, за която са
издадени строителното разрешение и протоколът към него, т.е. те не са спазени.
За парцел XII-4634 по плана от 1988 г.
не са установени застроителен план или частично строително решение, както и
одобрен от техническата служба при общината архитектурен проект /за ограда до
2,20 метра/, което е в отклонение от действащите към периода 1992 г. Р 1999 г.
разпоредби на ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба № 5/1977 г. и Наредба № 5/1995 г.
При
изслушването на вещите лица в проведеното открито съдебно заседание е уточнено,
че съобразно протокола за строителна линия от 1992 г. е разрешено изграждането
на ограда по цялата източна дворищно-регулационна линия на парцел ХІІ, сега УПИ
ХІІ, с вид на оградата - масивна до 60 см над терена. На място се установява,
че оградата не е изградена в съответствие с протокола за строителна линия и
ниво. Оградата не е изградена по източната дворищно-регулационна граница, а - встрани
от нея /видно от представената към заключението комбинирана скица/, както и не
е изградена по цялата дължина на източната дворищно-регулационна линия, а на
около 1/3 част. Конкретизира се, че имотната граница по кадастрална карта съвпада/е
по синята източна дворищно-регулационна линия на парцела, като оградите се
изграждат по границите на урегулираните поземлени имоти. В случая протоколът за
строителна линия от 1992 г. указва оградата да бъде изградена по синята
дворищно-регулационна линия. Налице е съвпадение само в точката до улицата - югоизточния
ъгъл на урегулирания поземлен имот, тъй като изградената масивна ограда /тухлена/
е с физическа дебелина 25 см, отразено и в комбинираната скица.
Отделно
от това, оградата на място не е с плътна част 60 см, а е стена - тухлен зид. Изразено
е предположение, че оградата може да е изградена съгласно строителните книжа,
но впоследствие да е променена. Изградената ограда Р тухлен зид не съвпада с
имотната граница по кадастрална карта, съответно - не съвпада с източната
дворищно-регулационна линия, тъй като източната дворищно-регулационна линия е
поставена в съответствие с границата по кадастрална карта /това мотивирало
колегите от Службата по кадастъра да откажат нанасяне на имотна граница,
различна от тази в кадастралната карта/. С писмо от 10.08.2022 г. СГКК Р гр.
Хасково отказва да нанесе в кадастралната карта източната граница на имота
съобразно изградената на място тухлена ограда /л. 132/.
6. Процесните
обекти Р гмасивна оградаТ, гнавесТ и гпостройка за инвентарТ, предмет на
премахване съгласно оспорената заповед, представляват строежи по смисъла на ¤
5, т. 38 ДР ЗУТ.
гМасивната
оградаТ и гнавесТ се категоризират като строежи от шеста категория, за които не
се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за
строеж, а единствено Р проектно решение на инженер-конструктор с указания за
изпълнението им.
Едноетажната
пристройка, пристроена към жилищната сграда с идентификатор 77195.716.579.1, се
категоризира като строеж от пета категория, за която се изискват строителни
книжа Р одобрен инвестиционен проект, въз основа на който се издава разрешение
за строеж.
7. При
направено проучване в дирекция гОбщинска данъчна дирекцияТ в община Хасково не
се установява строежите да са декларирани или да са били декларирани.
8. В
съдебно заседание в. л. С. сочи, въз основа на издадените строителни книжа, предполагаемото
желание на инвеститора за ограждане на имота, вложените материали, които
показват, че строежът не е скоро изграден, се изразява предположение
изграждането на гмасивна сградаТ да е станало от 1992 г. до 2001 г. По
отношение на бетонирания навес, който не е нов като материали, видимо като
конструкция и покритие, се посочва, че стъпва върху тази ограда в източната си
част, т.е. ползва я като основа, поради което е изразено предположение, че е
построен едновременно с оградата. Посочва се също, че е възможно построяването
на навеса, ползващ вече построената ограда като основа, и в един по-късен период.
Уточнява се от в. л., че са ползвани всички данни, които могат да дадат яснота
относно годината на построяване, вкл. и декларацията, която сочи година на
построяване 1997 Р 1998 година.
При така установеното от фактическа страна
Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:
Жалбата
е допустима Р подадена е срещу
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 3 ЗУТ и чл. 21, ал.
1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, в законоустановения срок по чл. 215, ал.
4 ЗУТ, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно
от него, пред съда по местонахождението на имота /чл. 215, ал. 1 ЗУТ/.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На първо място, оспореният акт е
издаден от компетентен административен орган /заповед за заместване/ в
установената писмена форма /чл. 223, ал. 1, т. 8 и чл. 225а, ал. 1 ЗУТ; чл. 219
и чл. 228 ЗУТ във връзка с чл. 59, ал. 2 АПК/, като са посочени фактическите и
правните основания за издаването й, подкрепени от административната преписка, представена
по делото, и индивидуализирани обектите, представляващи незаконни строежи и
подлежащи на премахване, поради което не са налице основания за прогласяване на
неговата нищожност, съответно отмяна, по смисъла на чл. 219 и чл. 228 ЗУТ във
връзка с чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК.
На второ място, извършена е
проверка на имота и находящите се в него сгради, собственост на жалбоподателя,
резултатите от която проверка са обективирани в констативен акт, съставен по
чл. 225а, ал. 2 ЗУТ от служители по чл. 223, ал. 2 с. з. Констативният акт е
официален писмен документ и предвид неоспорването му от жалбоподателя по
предвидения в чл. 144 АПК във връзка с чл. 193 от ГПК по отношение на
удостоверените с него обстоятелства, лично възприети от длъжностните лица,
обвързва съда с материална доказателствена сила /така вж. Решение № 783 от
31.10.2018 г. на АдмС - Хасково по адм. д. № 18/2018 г., оставено в сила с Решение
№ 12776 от 01.10.2019 г. по адм. дело № 15316/2018 г., ІІ отд. на ВАС/. Актът е
връчен на собственика на имота, който подава писмени възражения, обсъдени в
оспорената заповед. Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения,
от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на С.М.Ю. и предпоставка за отмяна на
оспорения административен акт съгласно чл. 219 и чл. 228 ЗУТ във вр. с чл. 168,
ал. 1 във вр. с чл. 146, т. 3 АПК.
На трето място, не е налице предпоставката
за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 219 и чл. 228 ЗУТ във
връзка с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 АПК.
Съгласно
чл. 225а, ал. 1, изр. Първо ЗУТ Кметът на общината или упълномощено от него
длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста
категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.
Съгласно
чл. 225, ал. 2 ЗУТ гстроеж или част от него е незаконен, когато се извършва: 1.
в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2.
без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; 3. при
съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т.
1, 2, 3 и 4; 4. със строителни продукти, несъответстващи на изискванията по чл.
169а, ал. 1, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и
монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и
безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в
съответствие с изискванията на този закон; 5. при наличие на влязъл в сила
отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8; 6. в нарушение на
изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена
защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3Т.
В
конкретния случай не е спорно, че обектите Р предмет на заповедта: гмасивна
оградаТ, гпостройка за инвентарТ и гнавесТ, представляват строежи по смисъла на
¤ 5, т. 38 ДР ЗУТ. Видно от оспорената заповед строежите са шеста категория съгласно
чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ, като в заключението, прието по делото, е посочено, че
гмасивната оградаТ и гнавесътТ /последният обект допълващо застрояване/ се
категоризират като строежи от шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ,
за които не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на
разрешение за строеж, а единствено Р проектно решение на инженер-конструктор с
указания за изпълнението им, а едноетажната пристройка, пристроена към
жилищната сграда с идентификатор 77195.716.579.1, се категоризира като строеж
от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. гаТ ЗУТ /гжилищни и смесени
сгради с ниско застрояване, вилни сгради, сгради и съоръжения за обществено
обслужване с разгъната застроена площ до 1000 кв. м или с капацитет до 100
места за посетителиТ, за която се изискват строителни книжа Р одобрен
инвестиционен проект, въз основа на който се издава разрешение за строеж /чл.
148, ал. 1 и ал. 4 ЗУТ/. Независимо от това и доколкото предмет на изследване
са фактите и обстоятелствата, въз основа на които е издадена процесната
заповед, с цел да не се влошава положението на жалбоподателя в настоящото
производство - собственик на имота и строежите, съдът приема, че се касае за
строежи шеста категория /строежите по чл. 54, ал. 1 и 4 и чл. 147 ЗУТ/.
Съгласно
чл. 54, ал. 1 и ал. 4 ЗУТ гвременни строежи могат да се правят и за нужди,
свързани с организация и механизация на строителството, с разрешение на органа,
който издава разрешението за строеж. Временните строежи се премахват при
завършване на строителството. Ако възложителят не изпълни това, строежът не се
въвежда в експлоатация. Временни строежи се разрешават и за нужди, свързани с
осъществяване на мероприятия по възстановяване и рекултивация на нарушени
територии, от органа, който е издал разрешението за строежТ.
Съгласно
чл. 41, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ гдопълващото застрояване в урегулирани поземлени
имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни
постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в съответствие с
предвижданията на подробния устройствен план. Когато допълващо застрояване не е
предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния
архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140, ако
постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното
застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо
застрояване само между два урегулирани поземлени имота. Допуснатото застрояване
се отразява служебно в действащия подробен устройствен планТ.
Съгласно
чл. 42, ал. 1 ЗУТ гпостройките на допълващото застрояване се разполагат
свободно или допрени до основното застрояване в урегулирания поземлен имот или
свързано с допълващо застрояване в съседен имотТ.
Съгласно
чл. 147, ал. 1, т. 1 и т. 7 ЗУТ гне се изисква одобряване на инвестиционни
проекти за издаване на разрешение за строеж за постройките на допълващото
застрояване, с изключение на постройките, предназначени за производство,
обществено обслужване или търговия и постройките по чл. 151, ал. 1 от с. з., за
плътни огради на урегулирани поземлени имоти с височина на плътната част от
0,60 м до 2,20 м, с изключение на случаите по чл. 48, ал. 9 от с. з.Т. В тези
два случая и съгласно чл. 147, ал. 2 ЗУТ се представя становище на
инженер-конструктор с указания за изпълнението им.
За
да бъде приет един строеж за незаконен, той следва да е извършен без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж съгласно чл. 225, ал. 2,
т. 2 ЗУТ. В случая се констатира, че за нито един от трите строежа не са
представени одобрени инвестиционни проекти или разрешение за строеж. По
отношение на строежа гмасивна оградаТ са представени строително разрешение и
протокол за определяне на ниво и линия, но с оглед данните по делото и
установеното на място оградата не е изпълнена в съответствие с тях.
Формира
се извод, че строежите гмасивна оградаТ, гпостройка за инвентарТ и гнавесТ са
незаконни и подлежат на премахване на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с
чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ.
Спорно
е обстоятелството дали тези три строежа са търпими.
Съгласно
¤ 16, ал. 1 ПР ЗУТ гстроежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна
сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да
одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпимиТ.
Съгласно
¤ 16, ал. 2 ПР ЗУТ гнезаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30
юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват,
ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи
до 31 декември 1998 г.Т.
Съгласно
¤ 16, ал. 3 пР ЗУТ гнезаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но
неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат
декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от
обнародването на този законТ.
Съгласно
¤ 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ гстроежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по
времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този
закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване.
Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на
удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните
инвестиционни проекти, че строежите са търпимиТ.
В
конкретния случай не е установена безспорно годината на построяване на
процесните три строежа. От вещите лица е изразено предположение относно периода
на изграждането им /за гмасивната оградаТ и гнавесаТ - в периода след 1992 г.,
преди 2001 г., а за гпостройката за инвентарТ Р в периода след 2012 г./ вкл. и
доколкото във възражението на собственика на имота, депозирано в хода на
административното производство, не се сочат конкретни година на построяването
им, а декларацията от 09.09.2022 г. на М.Ю. М. /негов баща/ е представена
едновременно с жалбата срещу оспорената заповед след издаването на последната.
Ако жалбоподателят е искал да се ползва от изложените в декларацията твърдения,
е следвало да представи същата в хода на административното производство преди
издаването на оспорената заповед.
От
заключението на вещите лица се установява, че за парцел XII-4634 по плана от 1988 г. /процесният имот, нанесен като дворно
място/ не са установени застроителен план или частично строително решение,
както и одобрен от техническата служба при общината архитектурен проект /за
ограда до 2,20 метра/, което е в отклонение от действащите към периода 1992 г.
Р 1999 г. разпоредби на ЗТСУ, чл. 97, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ППЗТСУ, чл. 125, ал.
1 и чл. 32, ал. 1 - ал. 3 Наредба № 5/1977 г., чл. 124, ал. 1 - ал. 3 Наредба №
5/1995 г. Констатира се от в. л., че строежите не са допустими и съгласно
разпоредбите на ЗУТ Р чл. 48, чл. 151, ал. 1 т. 11, чл. 12, ал. 2, чл. 50, т.
1, б. гаТ, ггТ и геТ във връзка с чл. 49, чл. 48 и чл. 51, ал. 1, като следва
да бъде направено уточнението, че за строеж гпристройка /разширение/ на първия
етаж на жилищна сградаТ, за който се твърди построяване след 2012 г., се
изследват единствено разпоредбите на ЗУТ.
Независимо
от това и дори съдът да съобрази посоченото в декларацията от
09.09.2022 г., че строежите са построени, както следва: гмасивна оградаТ - през
1993 г. Р 1994 г., а гпостройка за инвентарТ и гнавесТ Р през 1997 г. Р 1998 г.,
то те попадат в обхвата на ¤ 16, ал. 2 ДР ЗУТ, а именно - строежи, започнати в
периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г. В дирекция гОбщинска данъчна дирекцияТ
към община Хасково не се установява строежите да са декларирани, каквото е
постановеното изискване .
Следователно, не са налице предпоставките за обявяване търпимостта на строежите по смисъла на ¤ 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ПР ЗУТ и ¤ 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, така че същите неузаконени, да не бъдат премахнати.
За да
формира този извод, съдът съобрази разликата в хипотезите - кога е гизграденТ
един незаконен строеж или кога е започнало изграждането му, както и, че
тежестта за доказване търпимостта на строеж лежи върху страната, която цели от
това за нея да настъпят благоприятни правни последици, което въпреки указването
по отношение на жалбоподателя в настоящото производството същият не е обосновал
в достатъчна степен годината на построяване, а от там и не е доказал, че в
действителност се касае за търпим строеж.
На четвърто място, не е налице предпоставката
за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 219 и чл. 228 ЗУТ във
връзка с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 5 АПК. /така
вж. Решение № 1242 от 06.02.2023 г. по адм. дело № 9543/2022 г., ІІ отд. на ВАС/
Извод: Заповед № УТ-397/22.08.2022 г. на Д.Т.Р заместник-кмет
на община Хасково, гЗаТ Кмета на община Хасково, е законосъобразно издаден
административен акт, поради което и жалбата на С.М.Ю. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на юридическото
лице, в структурата на което е административният орган, издател на акта Р
ответник в настоящото производство /по аргумент от ¤ 1, т. 6 във връзка с т. 1
ДР АПК/, следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 400 /четиристотин/
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер,
определен по чл. 37 Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, и депозит за вещо лице.
Така мотивиран и на основание чл.
219 и чл. 228 ЗУТ във връзка с чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 АПК Административен съд - Хасково
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.М.Ю. срещу Заповед № УТ-397/22.08.2022 г., издадена от заместник-кмет
на община Хасково, гЗаТ Кмета на община Хасково.
ОСЪЖДА С.М.Ю., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на Община Хасково, с адрес Р гр. Хасково, сумата в размер на 400 /четиристотин/
лева, представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до
Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд -
Хасково.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.
Съдия: