№ 55
гр. Варна, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20213100501827 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 ГПК.
Образувано е въз основа на Решение № 60161 от 12.07.2021 г., постановено по гр. д.
№ 2264/2020 г. по описа на ВКС, с което е отменено въззивно решение № 735 от 17.06.2020
г. по в. гр. д. № 447/2020 г. по описа на Окръжен съд - Варна, като делото е върнато на
Окръжен съд - Варна за ново разглеждане от друг въззивен състав.
Производството е образувано по повод въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“
АД срещу Решение № 5950 от 23.12.2019 г. по гр. д. № 14682/2019 г. по описа на Районен
съд-Варна, с което на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е прието за установено в отношенията
между страните, че Н. М. СТ. с ЕГН **********, не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“ №
258, „Варна Тауърс-Г“ сумата от 5 312.89 лв., представляваща стойност на електрическа
енергия по фактура № ********** от 26.08.2019 г., за периода от 19.09.2017 г. до 18.09.2018
г., за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, област Варна, ж.к. „М*************
В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Въззивникът сочи, че е налице правно основание за възникване на вземането на
дружеството доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество
електроенергия, дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Излага, че
абонатът дължи заплащане на потребеното количество електроенергия на основание
договорното правоотношение между страните. Сочи, че вземането на „Енерго-Про
Продажби“ АД касае реално доставена и потребена електрическа енергия, която е била
отчетена от СТИ, но не е била фактурирана. Намира за установено наличието на
неправомерно вмешателство в тарифната схема на СТИ. Моли за отмяна на решението и
1
отхвърляне на иска. Претендира разноски и в условията на евентуалност възразява за
прекомерност за претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
В законоустановения срок чл. 263 ГПК е постъпил отговор от Н. М. СТ., чрез адв.
Р.С., в който се излагат доводи за неоснователността на въззивната жалба. Сочи, че липсва
основание за претендиране на процесната сума. Оспорва доказателствената сила на
съставените частни писмени документи. Счита, че начислената енергия не би могла реално
да премине през СТИ за процесния период. По подробно релевирани доводи намира за
правилни изводите на първоинстанционния състав. Моли за потвърждаване на решението и
присъждане на разноски.
В о. с. з. от 17.11.2021 г., въззиваемата страна – Н. М. СТ., чрез адв. Р.С. е направила
частичен отказ от предявения иск за сумата над 4912.89 лева до 5312.89 лева.
С протоколно определение, постановено по настоящото дело е обезсилено
първоинстанционното Решение № 5950/23.12.2019г., постановено по гр. д.№ 14682/2019 г.
по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е прието за установено в отношение
между страните, че Н. М. СТ. не дължи на „Енерго- Про Продажби“ АД разликата над
4912.89 лева до 5312.89 лева, на основание чл. 233 ГПК, като е прекратено производството
по предявения иск да се приеме за установено, че Н. М. СТ. не дължи на „Енерго- Про
Продажби“ АД разликата над 4912.89 лева до 5312.89 лева, претендирана като стойност на
преизчислени количества ел. енергия за периода 19.09.2017 г.-18.09.2018 г. Същото
прекратително протоколно определение не е било обжалвано, поради което е влязло в
законна сила, като предмет на производството е единствено недължимостта на сумата от
4912.89 лева.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, въззивното дружество, чрез
процесуалния си представител адв. Б., моли за отмяна на първоинстанционното решение.
Претендира заплащането на разноски.
В о. с. з. въззиваемият, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С..
Същата излага доводи за неоснователността на въззивната жалба и за правилността на
първоинстанционното решение. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството по гр. д. № 14682/2019 г. по описа на Районен съд-Варна, е
образувано по предявен отрицателен установителен иск от Н. М. СТ. за приемане за
установено, че не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК: *********, сумата от 5
312.89 лв., представляваща стойност на електрическа енергия за периода от 19.09.2017 г. до
18.09.2018 г., за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, област Варна, ж.к.
„М************* с абонатен № **********, клиентски № **********, за която сума е
издадена фактура № ********** от 26.08.2019 г.
В исковата молба се излагат доводи, че ищецът е в договорни отношения с „Енерго -
Про Продажби“ АД и има качеството на потребител на електрическа енергия. Твърди се, че
е установил, че е начислена сумата от 5312.89 лева, след като служители на „Енерго-Про
Мрежи“ АД направили проверка, съставили констативен протокол и била извършена
корекция на общо начисленото количество електрическа енергия. Оспорва проверката да е
направена на СТИ, отчитащо електрическа енергия на обекта му на потребление. Оспорва
по форма и съдържание КП от 18.09.2018 г. Сочи, че не е манипулирал СТИ, както и че
претендираното количество ел. енергия не е реално доставено. Твърди, че при проверката не
са присъствали двама свидетели, поради което била опорочена процедурата по съставяне на
КП от 18.09.2018 г. Оспорва начина и методиката, по която е издадена процесната фактура.
Твърди, че не са представени доказателства СТИ към датата на монтажа да е било с нулеви
показания. Сочи, че при претендиране на сума по една тарифа се стига до обогатяване на
2
насрещното дружество. Твърди, че липсват правила за провеждането на корекционна
процедура. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
„Енерго-Про Продажби“ АД, в който се оспорва предявения иск като неоснователен. Не
оспорва наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на ел. енергия
между страните. Сочи, че макар да се касае за корекцията по чл. 50 ПИКЕЕ, електрическа
енергия, натрупана в невизуализирания регистър е реално доставена и потребена от
потребителя, но същата не е заплатена от него. Намира, че е налице законово основание за
извършване на корекционната процедура. Сочи, че в резултат на извършената техническа
проверка е съставен Констативен протокол № 1105059, като е установено, че в
невизуализирания регистър 1. 8. 3. има показания в размер на 33 130 квтч. Предвид това
процесното СТИ е демонтирано, подменено, поставено е в индивидуална опаковка,
пломбирана с пломба № 507963, като е предоставено за метрологична експертиза в БИМ.
Сочи, че безспорно в имота на ищеца е консумирана електрическа енергия, която не е
заплатена. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, формира следните фактически изводи:
Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че на 18.09.2018 г.
служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. №
1115031400586520 на обект на ищеца Н.С., находящ се в гр. Варна, ж.к. „М*************
Електромерът е демонтиран, пломбиран и е изпратен за проверка в БИМ при показания в
регистър 1.8.3 от 028172 кВТч. За проверката е изготвен Констативен протокол № 1202276,
който е подписан от двама свидетели, както и от служителите на „Електроразпределение
Север“ АД. От Констативен протокол за метрологична експертиза на средство за измерване
№ 1591/14.08.2019 г. на Българския институт по метрология, РО Русе, при софтуерно четене
е установена намеса в тарифната схема на електромера, както и че действително е потребена
и преминала енергия на тарифа 3 –028172,4 квтч, която не е визуализирана на дисплея. На
основание извършената проверка от „Електроразпределение Север“ АД е изпратено
уведомление до абоната, с което го уведомяват, че е направено преизчисление на
количеството потребена електрическа енергия. От представеното становище за начисление
на електрическа енергия от 22.08.2019 г. /л. 26 от делото на ВРС/ се установява, че е
начислена общо 28 172 кВТч енергия за периода 19.09.2017 г. – 18.09.2018 г. Във връзка със
същото е издадена и фактура № ********** от 26.08.2019 г. за стойността от 5 312.89 лв. с
ДДС.
В първоинстанционното производство е допусната съдебно-техническа експертиза,
от заключението, по която се установява, че: 1/. СТИ отговаря на метрологичните
характеристики и е бил монтиран нов на обекта на потребление, 2/. електрическата енергия
в тарифния регистър - 1. 8. 3. е 28 172,4 квтч, 3/. налице е намеса в тарифната схема на СТИ,
4/. претендираната електрическа енергия може да бъде доставена за процесния период от
време, 5/. математическите изчисления по фактурата са точни. В о. с. з. от 17.12.2019 г.
експертът е посочил, че не би могло да се определи кога е започнало натрупването на
енергията в скрития регистър.
Във въззивното производство, съобразно указанията на касационната инстанция,
съдът е допускал комплексна съдебно-техническа експертиза с участието на вещо лице
електроинженер и софтуерен специалист. От заключението се установява, че: 1/. СТИ е
поставен нов на обекта на потребление, 2/. не е невъзможно да се определи кога е започнало
натрупването на количеството електрическа енергия в невизуализирания регистър 1. 8. 3., 3/.
намесата в тарифната схема се осъществява с помощта на софтуер през входно-изходно
устройство /оптичен порт/ или физически достъп чрез програматор, 4/. намесата в тарифната
3
схема е насочена към преминаване на ел. енергия в невизуализирания регистър, 5/.
допълнително начислената електрическа енергия би могла да бъде потребена през
процесния период, 6/. няма данни СТИ да е било отваряно преди проверката в БИМ, 7/. не е
възможно нанасяне на данни, без отварянето на СТИ, 8/. претендираната електрическа
енергия за период от една година при максимална допустима мощност от 8 квтч е доставима
за период от една година.
В проведеното о. с. з. вещите лица са уточнили, че след захранването на СТИ, то
започва са натрупва електрическа енергия във визуализираните регистри, поради което няма
как щом показания по визуализираните регистри са нулеви, да не са такива и тези по
скритите регистри. Посочили са, че със софтуера, с който разполага дружеството, не е
възможно да бъде нанесено или изтрито количество, в който и да е регистър на СТИ, като
със същия може да прочитат данните по всички регистри на СТИ. Вещото лице П. е
посочило, че от практиката знае, че инкасаторите при месечните отчети проверяват
единствено визуализираните регистри.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на
Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
ищецът не дължи процесната сума, представляваща стойността на служебно начислена
електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване или неправилно/неточно
измерване на електрическа енергия.
Съдът в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, извърши служебна проверка
за допустимостта на обжалваното решение. В следствие на същата и като съобрази липсата
на твърдения в тази насока, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради
което предметът на проверка следва да се ограничи съобразно изложените във въззивната
жалба оплаквания по правилността му.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса, „Енерго – Про
Продажби” АД следва да установи при условията на пълно и главно доказване на
възникването на валидно правоотношение по доставка на електроенергия, която не е била
измерена, или електроенергия в повече от отчетеното.
В производството не се оспорва фактът, че между страните е налице валидно
облигационно правоотношение по повод на продажбата на електрическа енергия. Безспорно
е, че ищцата е потребител на електроенергия по смисъла на § 1 т. 42 от ЗЕ че Общите
условия са влезли в сила по отношение на нея.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, ПИКЕЕ регламентират принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване.
Доколкото към настоящия момент разпоредбите на ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР с
Протокол № 147/14.10.2013 г., са отменени изцяло с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС
по адм. д. № 2385/2016 г. и Решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на
ВАС, то настоящият състав приема, че изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ
касае бъдещите ПИКЕЕ, които КЕВР ще одобри упражнявайки делегираните си законови
правомощия. След измененията на ЗЕ и отмяната на ПИКЕЕ от 2013 г. КЕВР е издала нови
ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), в които вече фигурира ред за преизчисляване на
количеството електрическа енергия, за която има измерени показания в невизуализиран
регистър.
В отменените ПИКЕЕ не се съдържат разпоредби, които да уреждат реда и начините на
преизчисляване при неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за която има
4
измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване.
Това обуславя и извода на съда, че към датата на проверката – 12.07.2018 г. и предвид
отмяната на чл.41 - 47 ПИКЕЕ липсват правила и ред за извършване на проверки за
метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, въз основа на които да бъдат
приложени корекционните процедури по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/.
Предвидените в тези разпоредби на ПИКЕЕ хипотези, при които доставчикът на
електроенергия може да извърши корекция в сметката на потребителя, са изчерпателно
изброени в този подзаконов нормативен акт. За извършената от „Енерго-Про Продажби“ АД
корекция, представляващият дружеството е посочил, че намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ. В случаите на установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база
данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества
електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата
електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и
преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период не по-дълъг от една година. В конкретния казус
проверяваният електромер не е тип „СМАРТ“. Не е включен в системата за дистанционен
отчет. Може да бъде прието, че не е налице тази хипотеза. СТИ не е било параметризирано
да отчита по повече от две тарифи, като при положение, че абонатът е битов, но е отчетена
електроенергия и в регистър 1.8.3.
С отменителното си решение, връщайки делото за ново разглеждане със задължителни
указания на въззивния съд, касационната инстанция е посочила, че при отсъствие на
специална нормативна уредба приложение следва да намерят общите правила на чл. 183
ЗЗД, според които при неизпълнение на задължението за заплащане цената на доставената
стока, купувачът по договора за продажба следва да понесе своята договорна отговорност.
На съда е известна практика на касационната инстанция, в която се приема, че е налице
основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно
или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението
на ЗЕ и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г. и за
възможността електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на
потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ от 2013 г. с решение №
1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. дело № 2385 от 2016 г., ако поради софтуерно
въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа
енергия /Решение № 124 от1 8.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о., Решение
№ 150 от 26.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о., Решение № 75 от 13.04.2021
г. на ВКС по гр. д. № 2206/2020 г., IV г. о., Решение № 76 от 8.04.2021 г. на ВКС по гр. д. №
2209/2020 г., IV г. о., Решение № 77 от 8.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2862/2020 г., IV г. о.,
Решение № 60171 от 15.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3277/2020 г., IV г. о., Решение № 116
от 23.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2548/2020 г., IV г. о. и др./.
В горецитираната практика на касационната инстанция се приема, че специалната
регламентация на договора за продажба на електрическа енергия между
електроразпределителните дружества и крайните потребители, предвиден в ЗЕ, не изключва
за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението на
купувача да плати цена на продадената енергия и по-конкретно на нормата на чл. 183 ЗЗД,
според която когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната
грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от
реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Това следва от общото
правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената
стока и от общият правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Прието е
също така, че при липса на специална регламентация относно процедурата и начина за
преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната
процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на
добросъвестните крайни потребители.
5
В случая обаче, по делото не се установи безспорно, че към момента на монтирането
на СТИ показанията в скрития регистър са били нулеви, поради което и не може да бъде
обоснован категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка количество
електрическа енергия в неактивиран за търговски отчет регистър е действително доставена
от доставчика и потребена в обекта на абоната, а не в по-ранен момент- преди дата на
монтажа на СТИ. Както се изясни от заключението по изслушаната пред настоящия състав
комплексна съдебно-техническа експертиза, не може да се установи кога точно през кой
период е преминала отчетената в скрития регистър 1.8.3 електрическа енергия.
В случая, в производството е представен констативен протокол за монтаж на СТИ от
26.08.2014 г. от съдържанието, на който е видно, че СТИ е монтирано ново с нулеви
показания по дневната и нощната тарифа /л. 37 от делото на ВРС/. Макар и в графата по
повод на третата тарифа да не са посочени данни, от заключенията по съдебно-техническата
експертиза, както и от това по комплексната съдебно-техническа експертиза се установява,
че СТИ е било монтирано ново с нулеви показания и по третата тарифа. За да обосноват този
извод експертите са отчели обстоятелството, че при пускането на пазара на ново СТИ след
извършена оценка за съответствие, производителят осигурява натрупването на измерената
електрическа енергия да се извършва само дневната и нощната тарифа. Вещото лице П. в
проведеното о. с. з. от 15.12.2021 г. е уточнило, че едва след захранването на СТИ започват
да се натрупват показания във визуализираните регистри, като не е възможно щом
показанията по визуализираните регистри са нулеви, то тези по невизуализираните да не са
нулеви. Затова и следва да се приеме, че към момента на монтирането на СТИ показанията в
скрития регистър са били нулеви. От експертизата, назначена в първоинстанционното
производство е установено, че производителя не допуска измервателен уред на пазара, който
не е минал задължителна метрологична и техническа проверка, което означава, че не е
възможно в скритите регистри да има показания, различни от нула. Същото е преминало
първоначална метрологична проверка през 2014 г., като към момента на монтажа му на
обекта на потребление през 2014 г. е било в метрологична годност. Преди монтажа на
процесното СТИ не е било включвано в електроразпределителната мрежа. От заключенията
се установява, че претендираното количество електрическа енергия е доставимо за
процесния период от една година, като изчисленията, залегнали в издадената фактура от
26.08.2019 г. са математически точни и съответстват на определените цени от КЕВР за
съответните периоди. Затова съдът намира, че в производството се доказа, че електрическата
енергия по скрития регистър е преминала след датата на монтажа на СТИ в процесния
обект. Следователно, ответникът, чиято е доказателствената тежест, е установил по пътя на
пълното и главно доказване по несъмнен начин, че към датата на монтажа – 26.08.2014 г.,
процесното СТИ е било с нулеви показания по регистрите, както и по скрития регистър, въз
основа на който е обоснована настоящата претенция.
С оглед на съвкупността на събраните по делото доказателства, съдът намира, че
„Енерго – Про Продажби” АД успя да установи при условията на пълно и главно доказване
да докаже реалното потребяване на електрическа енергия, респ. получаването й от страна на
потребителя по невизуализирания скрит регистър,
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира предявения отрицателен
установителен иск за установяване недължимостта на претендираната сума от 4912.89 лева
за неоснователен. Ето защо, поставеното първоинстанционно решение в този смисъл се
явява неправилно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски за настоящото производство се дължат в полза на
въззивника. Същият претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски в размер на
1428 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение и 400 лева – депозит по СТЕ. Съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, минималното
адвокатско възнаграждение възлиза на 688.69 лева с ДДС. Съдът като съобрази наведеното
6
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, броя на
проведените по делото о. с. з., както липсата на висока правна и фактическа сложност по
делото намира, че в полза „Енерго Про-Продажби“ АД следва да се присъди адвокатско
възнаграждение от 808.69 лева с ДДС. С оглед на горното, за настоящото производство в
полза на въззивника са дължими съдебно-деловодни разноски в общ размер на 1208.69 лева,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
За производството по гр. д. № 14682/2019 г. по описа на Районен съд – Варна,
дружеството претендира заплащането на 1428 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение и
200 лева – депозит по СТЕ. Предвид липсата на висока правна и фактическа сложност по
спора, възражението за прекомерност се явява основателно и като такова следва да бъде
уважено. Ето защо, в полза на въззивника се дължи сумата от 688,69 лева с ДДС, изчислена
по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. С оглед на
горното, в полза на „Енерго Про-Продажби“ АД са дължими съдебно-деловодни разноски в
общ размер на 888.69 лева.
За производството по в. гр. д. № 447/2020 г. по описа Окръжен съд – „Енерго Про-
Продажби“ АД, претендира заплащането на 1428 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение и
106,26 лева – държавна такса. Съдът, като съобрази липсата на висока правна и фактическа
сложност по спора, намира наведеното възражение за прекомерност за основателно, поради
което в полза на въззивника се дължи сумата от 688,69 лева с ДДС, изчислена по чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. С оглед на горното, в полза
на „Енерго Про-Продажби“ АД са дължими съдебно-деловодни разноски в общ размер на
794, 95 лева.
За производството по гр. д. № 2264/2020 г. по описа на ВКС от дружеството се
претендира заплащането на 1428 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, 106,26 лева –
държавна такса, както и 30 лева – такса за допускане на касационното обжалване. Предвид
липсата на висока правна и фактическа сложност по спора, наведеното възражение за
прекомерност се явява основателно. Затова в полза на въззивника се дължи сумата от 688,69
лева с ДДС, изчислена по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения. С оглед на горното, в полза на „Енерго Про-Продажби“ АД са дължими
съдебно-деловодни разноски в общ размер на 824.95 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 5950 от 23.12.2019 г., постановено по гр. д. № 14682/2019 г. по
описа Районен съд – Варна, в частта, с която е прието за установено в отношенията между
страните, че Н. М. СТ. с ЕГН: **********, не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК:
*********, сумата от 4 912.89 лв. /четири хиляди деветстотин и дванадесет лева и
осемдесет и девет стотинки/, представляваща стойност на електрическа енергия по фактура
№ ********** от 26.08.2019 г., за периода от 19.09.2017 г. до 18.09.2018 г., за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, област Варна, ж.к. „М************* КАТО ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Н. М. СТ., ЕГН: ********** за приемане за установено, че не
дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК: ********* сумата от 4 912.89 лв. /четири
хиляди деветстотин и дванадесет лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща
стойност на електрическа енергия по фактура № ********** от 26.08.2019 г., за периода от
19.09.2017 г. до 18.09.2018 г., за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, област Варна,
ж.к. „М************* на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. М. СТ., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „М*************да
заплати на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, „Варна Тауърс –Г“, бул. „Владислав Варненчик” № 258, сумата от
7
1208,69 лв. /хиляда двеста и осем лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща
съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Н. М. СТ., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „М*************да
заплати на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, „Варна Тауърс –Г“, бул. „Владислав Варненчик” № 258, сумата от
888.69 лв. /осемстотин осемдесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки/,
представляваща съдебно-деловодни разноски за производството по гр. д. № 14682/2019 г. по
описа на Районен съд - Варна, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Н. М. СТ., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „М*************да
заплати на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, „Варна Тауърс –Г“, бул. „Владислав Варненчик” № 258, сумата от
794, 95 лв. /седемстотин деветдесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки/,
представляваща съдебно-деловодни разноски за производството по в. гр. д. № 447/2020 г. по
описа на Окръжен съд - Варна, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Н. М. СТ., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „М*************да
заплати на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, „Варна Тауърс –Г“, бул. „Владислав Варненчик” № 258, сумата от
824.95 лв. /осемстотин двадесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки/,
представляваща съдебно-деловодни разноски за производството по гр. д. № 2264/2020 г. по
описа на Върховния касационен съд, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Определението за прекратяване на настоящото производство за сумата над 4912.89
лева до 5312.89 лева поради направен отказ от иска не е обжалвано и като такова е влязло в
законна сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8