С решение № 139 /13.07.2006 г.,постановено по гр.д. № 110/06 г., Момчилградският районен съд е отменил Заповед № 22/30.01.2006 г. на Кмета на Община Момчилград,с която на основание чл.328,ал.1,т.12,във вр. с чл.326,ал.2 от КТ ,поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор от страна на работодателя,поради това,че длъжността “домакин-шофьор” не съществува в одобреното щатно разписание на Отдел “Образование” – други дейности от 01.01.2005 г. ,е прекратено трудовото правоотношение с Ниязи Неджиб Мустафа ,като незаконосъобразна. Съдът е възстановил Н. Мустафа на заеманата от него длъжност “домакин- шофьор” в Отдел “Образование” при Община Момчилград. Осъдил е ответника- Община Момчилград да заплати на ищеца,сумата в размер на 1499.10 лв.,представляваща обезщетение за времето през което същият е останал без работа,поради уволнението,считано от 30.01.2006 г. до 30.07.2006 г.,ведно със законна лихва,считано от 17.03.2006 г. до окончателното й изплащане. Съдът е отхвърлил предявеният от Н. Мустафа,иск с правно основание чл.128,т.2,във вр. с чл.242 от КТ за заплащане на сумата от 209.63 лв.,представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 05.01.2006 г. до 30.01.2006 г.,ведно с лихва за забава,като неоснователен. Първоинстанционният съд е осъдил ответника да заплати на ищеца и сумата в размер на 300 лв.,представляваща направени от последния деловодни разноски. Настоящото производство е образувано по повод депозираната от ищеца в първоинстанционното производство, Мустафа,частична въззивна жалба. В същата жалбодателят твърди,че постановеното решение в частта му,с която е отхвърлен иска с правно основание чл.128,т.2,във вр. с чл.242 от КТ за заплащане на сумата от 209.63 лв.,представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 05.01.2006 г. до 30.01.2006 г.,ведно с лихва за забава,както и в частта му за разноските по разглеждане на делото,е необосновано и противоречащо на материалния закон. Излага съображения Претендира разноски за настоящата инстанция. Настоящото производство е образувано и по повод депозираната от ответника в първоинстанционното производство, Община Момчилград, частична въззивна жалба. Жалбодателят твърди,че първоинстанционното решение в частта му, с която е отменена Заповед № 22/30.01.2006 г. на Кмета на Община Момчилград и е възстановен ищеца Н. Мустафа на заеманата от него длъжност “домакин-шофьор” в отдел “Образование” при Община Момчилград ,както и в частта за присъдената сума от 300 лв.,представляваща деловодни разноски,е неправилно и необосновано,и моли в тези му части постановеното решение да бъде отменено,вместо което бъде постановено решение,с което бъдат отхвърлени предявените искания. Твърди също,че решението ,в частта му ,с която е осъдена Община Момчилград за заплати на ищеца Мустафа, сумата в размер на 1499.10 лв.,представляваща обезщетение за времето, през което същият е останал без работа,поради уволнението,считано от 30.01.2006 г. до 30.07.2006 г.,ведно със законна лихва,считано от 17.03.2006 г. до окончателното й изплащане, е недопустимо,като постановено по преждевременно заведен граждански иск,поради което моли в тази му част постановеното първоинстанционно решение да бъде обезсилено. Излага подробни съображения. В съдебно заседание,жалбодателят Мустафа,лично и чрез процесуалния си представител,поддържа жалбата си по изложените в същата съображения. Оспорва жалбата на ответника,Община Момчилград. Ангажира нови гласни доказателства. В съдебно заседание,ответникът по жалбата,Община Момчилград,чрез писмени бележки,изразява становище,че поддържа предявената си жалба по изложените в нея съображения. Оспорва предявената от ищеца Мустафа,частична въззивна жалба. Окръжният съд,действуващ в качеството си на въззивна инстанция,по повод депозираните частични жалби,прие за установено следното : Жалбите като подадени в срок и от лица,имащи правен интерес от това,са допустими,поради което следва да бъдат разгледани по същество. Първоинстанционният съд е бил сезиран с разглеждането на обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 от КТ и с правно основание чл.225,ал.3 от Кодекса на труда,със страни – ищец – Ниязи Неджиб Мустафа,и ответник Община Момчилград. В този аспект,съдът констатира,че депозираните две частични въззивни жалби,в своята съвкупност,обуславят като предмет на проверка в настоящото въззивно производство, атакуваното първоинстанционно решение, в неговата цялост. Настоящата инстанция намира,че първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства. Пред настоящата инстанция по повод искане на жалбодателя Мустафа,са събрани нови гласни доказателства- свидетелските показания на разпитаните в производството,непосредствено,св. Узунов и св. Милковски. В резултат съдът установи,че след възстановяването на ищеца на работа по силата на съдебно решение,свидетелите са го виждали да ходи и се връща от работа,както и че св. Узунов виждал ищеца през м. януари да стои в канцелариите на Община Момчилград. Правилно първоинстанционният съд е приел,че посоченото в заповед № 22/30.01.2006 г. на Кмета на Община Момчилград за прекратяване на сключения между общината и ищеца Мустафа,договор,правно основание - т.12 на чл.328,ал.1 от КТ съставлява бланкетна материалноправна норма,от която не могат да се извлекат фактическите основания за нейното приложени,ако същата не е конкретизирана с фактите и обстоятелствата в които обективната невъзможност се изразява. Действително такова конкретизиране в цитираната заповед е извършено,а именно,че обективната невъзможност за изпълнение на трудовия договор от страна на работодателя се дължи на това,че длъжността “домакин-шофьор” не съществува в одобрено щатно разписание на отдел “Образование” –други дейности от 01.01.2005 г. Тази конкретизация обаче определено не очертава твърдяната обективна невъзможност като правно основание за прекратяване на трудов договор,а по-скоро отрича нейното приложение. Определено тази конкретизация говори за наличие на съкращение в щата на отдел “Образование”- други дейности при Община Момчилград,считано от 01.01.2005 г. Съкращението в щата е посочено от законодателя в разпоредбата на чл.328,ал.1,т.2,предл.2 от КТ,като самостоятелно правно основание за прекратяване на трудов договор. Наличието на последното игнорира приложението на което и да е друго посочено в нормата на цитирания чл.328 от КТ, правно основание за прекратяване на трудов договор. И доколкото представеното заверено копие от влязлото в сила съдебно решение № 192/05.08.2005 г.,пост. по гр.д. № 73/05 г. на Момчилградския районен съд, обуславя непрекъснатост на трудовото правоотношение,сключено с ищеца в първоинстанционното производство,Мустафа на 13.12.1990 г.,видно от приложеното му трудово досие, и до 30.01.2006 г.,то предприетото съкращение в щата е правното основание ,което е обусловило прекратяването на това трудово правоотношение,а не общата разпоредба на т.12 на чл.328,ал.1 от КТ. Разпоредбата на чл.328,ал.1,т.12 от КТ третира обстоятелствата,които при запазване на длъжността изпълнявана от работника или служителя водят до невъзможност за реализиране на правата и задълженията по съществуващ трудов договор,а не отношенията между страните по същия при настъпило изменение на щата и отпадането на тази длъжност. Настоящата инстанция въз основа на изложеното, също намира така предявеният иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ,за основателен и доказан. Безспорно последното е предпоставка за уважаването и на обективно съединените исковете с правно основание чл.344,ал.1,т.2 и т.3 от КТ. Съобразно разпоредбата на чл.225,ал.1 от КТ ,при незаконно уволнение служителят има право на обезщетение,чийто размер се определя от брутното му трудово възнаграждение за времето ,през което последния е останал без работа поради уволнението ,за максимално законово определения период от шест месеца. Основателността на това искане се предопределя и от приложените към делото регистрационна карта № 3172 от 21.01.2006 г. на Дирекция “Бюро по труда” ,гр. Момчилград,а неговия размер от приложеното допълнително споразумение за изменение на трудово правоотношение № 136/02.09.2004 г. Максимално определения от закона шестмесечен срок безспорно обхваща в казуса периода от 30.01. до 30.07.2006 г.,и в този смисъл към настоящия момент не се явява преждевременно предявен. Този извод е обусловен и от разпоредбата на чл.188,ал.3 от ГПК. И искът с правно основание чл.225,ал.3 от КТ,а не както неправилно първоинстанционният съд го е квалифицирал като заведен с правно основание чл.128,т.2 ,във вр. с чл.242 от КТ,настоящата въззивна инстанция намира за основателен. Това е така защото ,разпоредба на ал.3 на чл.225 от КТ, предвижда,че когато незаконно уволнен работник или служител бъде възстановен на работа и след явяването му в предприятието, за да заеме работата, на която е възстановен, не бъде допуснат да я изпълнява, работодателят отговаря към служителя в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването му до действителното му допускане на работа. Видно от Заявление с вх.№ 94 - Н - 47 на Община Момчилград,ищецът в първоинстанционното производство,Мустафа,на 05.01.2006 г. е изразил намерението си да встъпи в изпълнение на задълженията си на длъжността “домакин-шофьор”. Действителност едва на 27.01.2006 г. с нарочен акт – Трудов договор № 20 ,работодателят е фиксирал момент на възстановяване на трудовите задължения на ищеца,считано от 30.01.2006 г. Този договор по своята същност обаче не е доказателство за начало на осъществяване на задълженията на длъжността “домакин-шофьор” от ищеца Мустафа след възстановяването му на тази длъжност,а по-сроко е доказателство за факта на недопущане на ищеца до работното му място за периода от 05.01.2006 г. до 30.01.2006 г. В подкрепа на това обстоятелство са и събраните по делото от настоящия съд, обсъдени в предходен абзац,гласни доказателства-свидетелските показания. Безспорно съдебната практика приема,че факта на недопускането може да бъде изразен не само във физическо препятствуване да се изпълнява съответна работа,но и в бездействие,което пречи на служителя да започне реалното изпълнение на работата си или в непредоставяне на възможност за изпълнение на същата. Фактът на недопускане следва да се преценява, разбира се във всеки конкретен случай,изхождайки от характера на трудовите функции на изпълняваната длъжност. В настоящия казус това са трудови функции на материалноотговорно лице- домакин,същевременно и на шофьор,т.е. те не биха могли да бъдат извършвани без предоставяне на достъп до материални активи и разбира се до автомобил. Що се касае обаче до размера на иска,настоящата инстанция намира,че същият е доказан до размера на 193.06 лв. / 17 работни дни / от 05.01. до 30.01./ ,при работна заплата за пълен работен месец от 22 дни в размер на 249.85 лв./ . Търсената законна лихва следва да бъде присъдена,считано от завеждане на настоящия иск – 17.03. 2006 г. до окончателното й изплащане. В останалата част до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на делото,но при забраната на разпоредбата на чл.63,ал.4 от ГПК,не следва да бъдат вменени в тежест на работодателя- Община Момчилград,дължимите се държавни такси. Изложеното до тук предполага необходимостта да бъде отменено атакуваното решение в частта му,с която първоинстанционният съд е отхвърлил депозираното пред него искане с правно основание чл.225,ал.3 от КТ. Вместо което да бъде постановено решение по съществото си в тази част в смисъла на изложеното в предходния абзац. В останалата му част решението следва да бъде оставено в сила,включително и в частта му за разноските,доколкото такива в повече от присъденото от първоинстанционния съд,не се доказват по делото,включително и пред настоящата инстанция. Водим от изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 139 / 13.07.2006 г.,постановено по гр.д. № 110/06 г. по описа на Момчилградския районен съд,в частта му с която е отхвърлен предявеният от Ниязи Неджиб Мустафа от гр. Момчилград,с ЕГН **********,против Община Момчилград, иск за заплащане на сумата от 209.63 лв.,представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода от 05.01.2006 г. до 30.01.2006 г.,ведно с лихва за забава,като неоснователен,вместо което ПОСТАНОВИ : ОСЪЖДА Община Момчилград да заплати на Ниязи Неджиб Мустафа от гр. Момчилград,ул.”Гюмюрджинска” № 11,ет.8,ап.27,с ЕГН **********,сумата в размер на 193,06 лв.,представляваща обезщетение по смисъла на чл.225,ал.3 от КТ,за периода от 05.01.2006 г. до 30.01.2006 г.,ведно със законна лихва върху сумата,считано от 17.03.2006 г. до окончателното й изплащане,като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер от 209.63 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в тридесетдневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2. |