О П Р Е Д Е Л E Н И Е
№………./…...04.2017г., гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1044 по описа за
2016 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.248 ГПК за изменение на решение №109 от 10.02.2017г. в частта за
разноските.
Постъпила е
въззивна жалба срещу цитираното решение от Ф.К.Ч., чрез адв.А.,
в която е инкорпорирана и молба за изменение на постановеното решение по
отношение на присъдените в полза на ответника „СТРОИТЕЛЕН И ТЕХНИЧЕСКИ ФЛОТ” АД разноски. Твърди се, че неправилно е
уважено искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
в пълен размер, като не е съобразено направеното възражение за прекомерност.
Ответникът
по делото „СТРОИТЕЛЕН И ТЕХНИЧЕСКИ ФЛОТ”
АД, ЕИК ********* в дадения му едноседмичен срок не е изразил становище по
постъпилата молба.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, установи
следното:
Направеното от ответника
искане за присъждане на направените в производството разноски в съответствие с
представения списък по чл.80 от ГПК и приетите по делото писмени доказателства
с постановеното решение е уважено изцяло. Противно на твърденията в молбата с
правно основание чл.248 от ГПК съдът е обсъдил възражението за прекомерност,
като е мотивирал решението си за неоснователност с фактическата и
правна сложност на делото, брой и тежест на доказване по предявените искове,
проведените в хода на производството две открити съдебни заседания.
Следва да се отбележи, че основание за изменение на решението по реда на чл.248 от ГПК би съставлявал евентуален пропуск на
съда да се произнесе по основателността на своевременно заявено от страната
възражение за прекомерност, а не несъгласието на страната с изложените от съда
мотиви.
Твърдението в
молбата за многократно надвишаване размера
на минималното според вида на иска възнаграждение също е неоснователно, тъй
като приложим в случая е минималния размер по чл.7, ал.1, т.10 от Наредба
№1/2004г., а именно 800 лв., предвиден конкретно за производства по
Търговския
закон по иск на съдружник
или акционер срещу дружеството, а не както се
твърди в молбата 300 лв., относим към неоценяемите искове, за които не е
предвидено друго.
Въз основа на
така посочения конкретно и изрично приложим минимален размер и съобразявайки
другите изложени в решението конкретни обстоятелства, съдът е изложил
съображенията си за неоснователност на възражението за прекомерност, поради
което и молбата с правно основание чл.248 от ГПК да бъде оставена без уважение.
Водим от
горното и на осн. чл.248 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за
изменение на решение №109 от 10.02.2017г. по търг.дело
№1044/2016г., инкорпорирана във въззивна жалба от Ф.К.Ч., ЕГН: ********** ***, чрез адв.А., по
отношение на присъдените в полза на ответника „СТРОИТЕЛЕН И ТЕХНИЧЕСКИ ФЛОТ” АД, ЕИК *********, представлявано от изп.
директор С.Я.С., разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500
лв.
Определението подлежи
на обжалване
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: