Р Е Ш Е Н И Е
№1826/27.4.2018г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми март, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга
Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6275 по описа на
Варненски районен съд за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа
на искова молба с вх. № 26527/12.05.2017 год. от „А.” ООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, ЕИК: *, с адрес: гр. Варна, бул. „*“ № *, с искане до съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищеца сумата 20 855.23 лв., представляваща част от уговорена, но незаплатена
от ответника цена за извършени услуги за м. юни и юли 2016 год., цялата в размер на 208 855.27 лв., дължима
от ответника по Договор за предоставяне на концесия за дейността по поддържане
на чистота на територията на Район „П.“, Община Варна. Претендират се и разноски.
В
исковата молба се излага, че между страните е сключен договор за предоставяне на концесия за дейността по
поддържане на чистота на територията на Район "П.", Община Варна,
прекратен от края на м. юли 2016 год. Уговорено е приемане на изпълнената
работа от възложителя, със съставяне и подписване от посочено от ответника
длъжностно лице на протокол по образец (Приложение № 6 от договора). За
извършената работа през процесния период са съставени приемо - предавателни
протоколи не съгласно Приложение № 6 от договора, а по образец, съгл. Прил. № 3
към Заповед № 1117/ 07.04.2016 год. В последното, ответникът едностранно, без наличие
на съгласие между страните, е включил клауза, предвиждаща възможността за
санкция на изпълнителя при некачествено изпълнение, вкл. и намаляване на
възнаграждението с процент, определен с резолюция на Кмета на Общината. За
процесния период - м. юни и юли 2016 год., са съставени два протокола,
съобразно които на ищцовото дружество е наложена санкция с общ размер на
190669.27 лв. Твърди се още, че санкциите са наложени въз основа на констатации
на длъжностни лица, за пропуски допуснати в изпълнението на възложената работа.
Отразеното от служителите на ответника не отговаря на действителното положение,
като проверките са извършени без присъствие на представител на изпълнителя.
Налице е и незабавно отправено възражение от страна на изпълнителя, срещу приложените
санкции.
Ответникът – Община Варна, депозира отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който
излага съображения за допустимост, но неоснователност на предявения иск, като
възразява, че се касае за извършена, но незаплатена работа. Сочи, че удържаната
сума съставлява неустойка за неточно изпълнение, предвидена в договора за
предоставяне на концесия, в размер, определен в Приложение № 5, чийто образец е
част от тръжната документация. Възразява, че извършената работа не съответства
на поръчаното. Евентуално, при уважаване на исковете, релевира възражение за
прихващане между дължимата от Община Варна сума, за извършена от ищеца работа и
дължимата неустойка, съставляваща 30 % от дължимата цена, дължима на основание
чл. 13 от договора. Отправя искане за отхвърляне на иска, като претендира и
присъждане на разноски.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 266, ал. 1, изр. първо ЗЗД възнаграждение на изпълнителя се
дължи за извършена и приета работа.
Съобразно правилата на чл.
154, ал. 1 ГПК, в тежест на е да установи наличие на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за изработка, по който е
изправна страна (т. е. точното извършване на възложената работа), и от който е
възникнало задължение за ответника за заплащане на процесната сума.
В тежест на ответника е да
установи възраженията си за лошо изпълнение на
поетите задължения, пораждащи правото му за начисляване на неустойка.
Липсва спор, а и се установява от
представените писмени доказателства обстоятелството, че с Договор № д – 9200
(7852)/ 02.11.1999 год. Община Варна предоставя на ищцовото дружество
разрешение за поддържане на чистотата на територията на район „П.“, гр. Варна,
включително събирането, извозването на битовите отпадъци и почистването на
териториите за обществено ползване (улици, булеварди, площади, тревни площи,
подлези, пространства между жилищни сгради, канали и други) в границите на
района. В т. 9.4.4 -9.46 от цитирания договор е предвидено спазване на
минимална периодичност при извозване на битовите отпадъци от страна на
концесионера („А.“ ООД), съгласно Приложение № 3, спазване на утвърдения от
концедента маршрут на обхождане при извозване на отпадъците и на утвърдената
периодичност на почистване на териториите за обществено ползване, съгласно
Приложение № 4.
Със Заповед № 11117/ 04.04.2016 год. са
утвърдени реда и сроковете за възлагане и заявяване по СФУК на дейностите по
поддържане на чистотата на територията на Община Варна.
Не се спори, а се установява от
приложените по делото констативни протоколи, че в периода м. юни – юли 2016
год., ищцовото дружество е извършвало дейности по по сметоизвозване и
почистване. Във връзка със същите от „А.“ ООД са издадени 11 бр. фактури на
обща стойност 696184.24 лв., както следва № 3990/ 22.11.2016 год. за сумата от
207623.96 лв., № 3991/ 22.11.2016 год. – за 114.994.45 лв., № 3992/ 22.11.2016
год. – за 39952.73 лв., № 3993/ 22.11.2016 год. – за сумата от 28482.55 лв., №
3994/ 22.11.2016 год. – за 7499.80 лв., № 4332/ 23.11.2016 год. – за сумата от
113858.18 лв., № 4333/23.11.2016 год. – за сумата от 61509.44 лв., № 4334/
23.11.2016 год. – за 23469.08 лв., № 4335/ 23.11.2016 год. – за сумата от
62121.02 лева, № 4336/ 23.11.2016 год. – за сумата от 3482.05 лв. и № 4337/
23.11.2016 год. – за сумата от 33201 лв. Всички фактури са осчетоводени както
от ищеца, включени в дневниците за продажби за данъчен период м. ноември 2016
год. и справка – декларация по ЗДДС за м. ноември 2016 год., като дължимият ДДС
по тази справка декларация е изцяло заплатен. Описаните фактури са осчетоводени
и от ответника, отразени са в дневниците за покупки за м. ноември и декември
2016 год. и справка декларация за ДДС за същите данъчни периоди. От страна на
ответника е извършено частично плащане на задълженията по фактурите, за сумата
от 487328.98 лв., като размерът на непогасения остатък е 208855.27 лв. Горните
констатации и изводи се базират на екпертното заключение по приобщената съдебно
– икономическа експертиза, неоспорено от страните, което се кредитира от съда
като обективно и компетентно изготвено, кореспондиращо с доказателствения
материал, събран по делото.
Във връзка с извършената концесионна
дейност, от страна на ответника са констатирани нарушения в качеството на
сметосъбиране и извозване, във връзка с които са съставени 24 бр. констативни
протоколи
С доклад № ЗК1600164ЗВН/ 05.08.2016
год. до Зам. – кмета на Община Варна, във връзка с нарушения, обективирани в 15
бр. КП, съставени в периода 02.06.2016 год. – 30.06.2016 год., от Директора на
Дирекция * при Община Варна, е отправено предложение за налагане на санкция на
„А.“ ООД, за м. юни 2016 год., в размер на 110 392.06 лв. без ДДС.
С доклад № ЗК16001851ВН/ 07.09.2016
год. до Зам. – кмета на Община Варна, във връзка с нарушения, обективирани в 9
бр. КП, съставени в периода 01.07.2016 год. – 14.07.2016 год., от Директора на
Дирекция * при Община Варна, е отправено предложение за налагане на санкция на
„А.“ ООД, за м. юни 2016 год., в размер на 80277.21 лв. без ДДС.
В случая, с оглед констатираните
нарушения, за възложителя се е порило потестативното право да
избере една от алтернативно предвидените в чл. 265, ал. 1 ЗЗД възможности, като
отговорността на изпълнителя и правата на възложителя са обусловени от
характера на недостатъците и отражението им върху годността на изработеното. В
случая това право не е упражнено – процесната сума е удържана от ответника не
поради намалено възнаграждение (чл. 265, ал. 1, т. 3 ЗЗД), а като неустойка
(чл. 92, ал. 1 ЗЗД).
Изложеното обоснова извод за възникване
правото на ищеца да получи възнаграждение за извършената работа, чийто размер
възлиза на разликата между дължимото такова, съобразно издадените фактури
(208855.27 лв.) и стойността на неизвършената работа (345.06 лв.), т. е.
208510.21 лв.
Предявеният частичен иск е основателен
и следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 20 855.23 лв., представляваща част от
уговорена, но незаплатена от ответника цена за извършени услуги за м. юни и юли
2016 год., цялата в заявена в размер на 208855.27 лв., дължима от ответника по
Договор № Д – 9200 (7852)/ 02.11.1999 год. за предоставяне на концесия за дейността по поддържане
на чистота на територията на Район „П.“, Община Варна, на основание чл.
266, ал. 1 ЗЗД.
По възражението за прихващане:
Предмет на спора е наличие на
основание за ответника за начисляване на неустойка в пълния уговорен размер.
В т. 13.1.2, изречение първо от концесионния договор е предвидено, че
санкциите, налагани на концесионера за лошо изпълнение се определят всеки месец
като сума от санкциите за констатираните нарушения от отделните показатели,
определени с решение на Общински съвет – Варна, съгласно Приложение № 5.
Въведено е ограничение общата санкция за всеки месец, налагана на концесионера,
да не превишава 30 % от средствата за финансиране на концесионната дейност,
дължими от концедента на концесионера за съответния месец. В същата точка, във
второто изречение, е предвидено правото на концедента, при отказ на
концесионера за предостави информация да дейността си, да води отчетност или да
завери КП да упълномощи длъжностни лица, които да съставят констативни
протоколи – основание на налагане на санкция в пълен размер от 30 % от
средствата, определени за финансиране на концесионната дейност за съответния
месец.
В случая общата начислена и удържана от
ответника неустойка е 190 669.27 лв.
Съгласно
чл. 92, ал. 1
ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват от кредитора. Освен обезпечителна и обезщетителна
функция, неустойката има и санкционна функция, тъй като е предназначена да
санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора.
Уговарянето на неустойка е израз на признатата в чл.9 ЗЗД свобода на
договарянето и ако страните са я предвидили при сключване на договора,
виновното неизпълнение на обвързаното с неустойка задължение поражда за
изправната страна право да претендира заплащането й, съгласно чл.92 ЗЗД. За да
възникне правото на неустойка, уговорката за неустойка не трябва да противоречи
на императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като
неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност
в гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/ или с
добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1,
пр. 1 и пр. 3
ЗЗД. Последното препятства възникването на вземането и на задължението за
неустойка.
Предпоставките
и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна поради
накърняване на добрите нрави, са разяснен в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по т. д. № 1/ 2009 г. на
ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания, преценката дали една
неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от
специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички
случаи критерии като например естеството на обезпеченото с неустойката
задължение и неговия размер, вида на неустойката /компесаторна или мораторна/ и
вида на неизпълнение на задължението /съществено или за незначителна негова
част/, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди
от неизпълнението; Клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на
добрите нрави /чл.26, ал.1 ЗЗД/ във всички случаи, когато е уговорена извън
присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В случая неустойката по т. 13.1.2, изр.
първо, е уговорена като обезпечение за качественото изпълнение на поетите
задължения. Хипотезите, отразени във второто изречение, е проявление на т. нар.
наказателна функция на неустойката – същата е приложима, независимо от размера
на вредата и намира приложение при установено неточно изпълнение на задължение,
предвидено в конкретния текст на договора.
В случая, от проведените съдебно –
технически експертизи се установява наличие на нарушения относно качеството на
извършената дейност по сметопочистване и сметоизвозване, чиято обща стойност за
процесния период възлиза на 345.06 лв. (таблица 1 и 2 от Приложение
№ 1а от заключението на вещото лице Т.П.).
Коментираното заключение, в този вариант, се
кредитира от съда, до колкото същото се базира на данни за извършени нарушения по КП,
описани горецитираните докладни,
които признати от ответника, са послужили за основание за
отправяне на предложение за прилагане на санкция спрямо ищеца.
След съпоставка между размера на начислената неустойка
(190 669.27 лв.) и вредите, които
неустоечната клауза обезпечава (345.06 лв.), то следва да
се приеме, че уговорена по този начин, същата
позволява концедента да реализира значителен приход, който в настоящата хипотеза надвишава 552 пъти размера на
действително претърпените вреди. Процесната
неустойка не задоволява имуществения интерес на ответника като
кредитор, обезщетявайки го за вредите, понесени от неизпълнението на длъжника,
а да го обогатява неоснователно, което е в противовес с функциите на неустойката
и води до противоречие с добрите нрави, накърняването на които е основание за
нищожността на тази клауза, съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Липсата на валидно
неустоечно съглашение обуславя пречка за възникване на задължение за неустойка.
Независимо от горното, по въпроса за
начисляване на неустойката, следва да се отбележи и следното:
За да е приложима санкцията на чл. 13.1.2, изр. второ от договора следва да
е налице една от следните хипотези: 1. отказ на концесионера за предостави
информация да дейността си, 2. отказ на концесионера да води отчетност или 3.
отказ на концесионера да завери констатациите на представител на концедента.
В случая липсват данни, а и
твърдения от ответника, за отказ от страна на концедента за предоставяне на
информация за дейността, за неводене на отчетност, а също и за отказ за заверка
на констатациите на представители на концедента.
За да е налице основанието по третото предложение,
следва да е налице извършена проверка от представител на ответника, на която да
е присъствал представител на концесионера, като в случай на отказ за заверка от
последния, то този отказ следва да е надлежно удостоверен в КП, съставен при
проверката на място. Представените констативни протоколи за едностранно
съставени от ответника, като видно от тяхното съдържание, при извършените
проверки не са присъствали представители на концесионера, които евентуално биха
могли да заверят констатациите на проверяващите.
Присъствие на представите на концесионера при
съставяне на представените КП, не се установява и от разменената между
страните, в периода м. юни – юли, кореспонденция.
На следващо място – представените на л. 132 – 142,
двустранно подписани приемо – предавателни прокотоли, не са съствени по реда,
предписан в хипотезата на чл. 13.1.2, изречение второ – те са двустранно
подписани, но не са съставени на място, при осъществяване на проверката.
Горното налага извод, че нито
една от хипотезите, предвидени в чл. 13.1.2, изр.
второ не е налице, поради което и
лисва основание за налагане на санкция в пълен размер.
До колкото по възражението за прихващане
се формира сила на пресъдено нещо, освен в случаите, когато се отхвърля, поради
неизискуемост или некомпенсируемост на насрещното вземане, съдът следва да
отрази произнасянето си по него в диспозитива на решение, предвид сбъдване на
условието под което е предявен, като отхвърли възражението /Решение №
45/22.04.2009г. по т.д. № 483/2008г. на ВКС, I т.о., постановено по реда на чл.
290 ГПК/.
Съобразно изхода на спора и направеното
искане, в полза на ищеца следва да се присъдят извършените в настоящото производствто разноски в общ размер на 3505.42 лева,
на основание чл. 78 ал. 1 ГПК.
Във връзка с релевираното от ответника
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, следва да бъде отбелязано, че макар и да
превишава минималния размер по Наредба № 1/ 2004 год., претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на
спора, извършените процесуални действия, поради което и не е налице основание
за неговото редуциране.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Варна, ЕИК: *, с адрес: гр.
Варна, бул. „*“ № * да заплати на „А.” ООД,
ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:*** сумата
от 20 855.23 лв. (двадесет хиляди и осемстотин петдесет и пет лева и
двадесет и три стотинки), представляваща
част от уговорена, но незаплатена от ответника цена за извършени услуги за м.
юни и юли 2016 год., цялата заявена в размер на 208 855.27 лв., дължима от ответника по Договор № Д – 9200 (7852)/ 02.11.1999 год. за предоставяне на концесия за дейността по поддържане
на чистота на територията на Район „П.“, Община Варна, на основание чл.
266, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
заявеното от Община Варна, ЕИК: *, с адрес: гр.
Варна, бул. „*“ № * възражение за
прихващане между цената за извършена от ищеца работа и неустойката,
начислена на основание чл. 13.1.2 изречение второ от Договор № Д –
9200 (7852)/ 02.11.1999 год., в размер на 190669.27 лв., съставляваща 30 %
от дължимата цена.
ОСЪЖДА Община Варна, ЕИК: *, с адрес: гр.
Варна, бул. „*“ № * да заплати на „А.” ООД,
ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:*** лв. (три хиляди петстотин и пет
лева и четиридесет и две стотинки), представляваща
извършени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: