РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр. Русе,
02.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VІІІ
състав, в публично заседание на осми март през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като
разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм. дело № 83 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.166 ДОПК и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК вр. чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП вр. с чл. 33, ал. 1 от Наредба №
9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери " по Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007-2013 г.
Образувано е по жалба на Л.Б.Т. *** срещу Акт за установяване
на публично държавно вземане (АУПДВ) № 15/112/01138/04/01 от 14.01.2019 г.,
издаден от Директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ (ОД на
ДФЗ) – Плевен, само в частта по т. ІІ /съгласно уточнението с молба
вх.№640/13.02.2019 г. по описа на съда на л.29 от делото/, в която на жалбоподателката
е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 446,00
лв., ведно с лихва от датата, следваща датата на изтичане на 14-дневния срок за
доброволно възстановяване от връчване на акта. Според жалбоподателката
административният акт е порочен – издаден е в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Претендира се отмяната му като незаконосъобразен в
оспорената част. Иска се и присъждане на направените по делото разноски, за
които е представен списък /л.30 от делото/.
Ответникът по жалбата – Директор на ОД
на ДФЗ - Плевен, чрез процесуален представител - юрисконсулт Л. Ж., счита жалбата за неоснователна.
Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на
възнаграждението за адвокат на оспорващата страна.
Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на
събраните по делото писмени доказателства, намира следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в 14-дневния срок
по чл. 149, ал. 1 от АПК вр. чл.166,ал.2 от ДОПК от надлежна страна, адресат на
ИАА, имаща право и интерес от обжалването. АУПДВ е съобщен на оспорващата на
17.01.2019 г., видно от известие за доставяне на лист 6 от преписката, а
жалбата е изпратена по пощата с дата на пощенското клеймо 29.01.2019 г. (л. 21
и л. 22 от делото).
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Между ДФЗ и жалбоподателката е бил
сключен договор от 18.05.2009 г. за отпускане на финансова помощ по мярка
"Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), приложен на л. 138 – л. 148 от
преписката. Според чл. 3, ал. 1 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и
реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване
на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007-2013 г. (Наредба № 9 от 3.04.2008 г.), помощта се
предоставя за изпълнение на заложените в бизнес плана дейности, инвестиции и
цели, необходими за развитието на земеделското стопанство и допустими за
подпомагане. Според сключения договор между Държавен фонд "Земеделие"
и оспорващата – в т. 2.2 е посочено, че помощта в общ размер на 48 892,00
лв. се изплащана на два етапа: т. 2.3 първо плащане в размер на 24 446,00
лв. и т. 2.4 второто плащане в размер на 24 446,00 лв. при нарастване на
икономическия размер на стопанството с 5 икономически единици. Съгласно т. 5.1
от договора, заявката за второ плащане след третата или четвъртата година се
подава от ползвателя не по-късно от един месец след изтичане на срока по т.
3.1, а съгласно последната точка срокът е 18.05.2012 г. Клаузата по договора
възпроизвежда правилото на чл.24, ал.2 от Наредба № 9/03.04.2008 г., в
действалата към датата на сключване на договора редакция на ДВ, бр. 42 от 2008
г. Според т. 4.4 от договора, фондът отказва да извърши второто плащане и
изисква да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане, заедно със
законната лихва към него в случаите: б. „е“ – Ползвателят не е подал заявка за
второ плащане в рамките на срока, определен в Наредба № 9/03.04.2008 г. Тази
клауза на договора съответства на нормата на чл.8,ал.1,т.6 от Наредба №
9/03.04.2008 г., в действалата към датата на сключване на договора редакция на
ДВ, бр. 42 от 2008 г.
Със Заповед № 03-150-РД/363 от
25.10.2012 г. на Директора на ОД на ДФЗ гр. Плевен (л. 76-77 от преписката) на
ползвателя Л.П.
е отказано плащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор
№ 15/112/01138 от 18.05.2009 г., договорът е прекратен и жалбоподателката е
уведомена, че на основание т. 4.4, буква „е“ и т. 4.8, буква „а“ от договора и
чл. 8, ал. 1, т. 1 и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г. ползвателят
дължи връщане на полученото първо плащане по договора. Изготвено е уведомително
писмо изх. № 01-153-6500/522#1
от 14.05.2013 г. (л. 78 от преписката), с което посочената заповед е предадена
за връчване чрез нотариус Д.
Д., рег. № 232. От
направеното от нотариуса вписване върху това уведомително писмо е видно, че по
данни от „Български пощи“ ЕАД адресатът на писмото – жалбоподателката в
настоящото производство, се е преместил на друг адрес в гр. Русе. В тази връзка
ответникът е изискал информация от Община Плевен и от Община Русе за постоянния
и настоящия адрес на жалбоподателката като в отговорите и на двете общини се
сочи, че към 01.07.2013 г. жалбоподателката е с постоянен и настоящ адрес в гр.
Гулянци. Изготвено е ново уведомително писмо (за отхвърляне на плащанията) – л.
56-57 от преписката, с което Л.Т. (тогава Петкова) отново е уведомена, че ДФЗ –
РА отказва изплащането на финансова помощ, представляващо второ плащане по
сключения договор за финансово подпомагане между страните, както и че
жалбоподателката дължи връщане на полученото първо плащане в размер на
24 446,00 лв. На жалбоподателката е предоставен 30-дневен срок от датата
на получаване на писмото да заплати дължимата сума като след изтичане на този
срок ще бъде начислена лихва за забава. Това уведомително писмо също е връчено
чрез нотариус, който изготвил уведомление до жалбоподателката да се уви в
кантората му, за да получи писмото. Уведомлението било залепено на входната
врата на жилището и на входа на известния адрес на жалбоподателката в гр.
Гулянци. В указания срок – до 12.11.2013 г. в кантората на нотариуса не се е
явил никой за получаване на писмото.
Последвало е издаване на Покана за
доброволно изпълнение изх. № 01-6500/14459 от 27.11.2013 г. от Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ (л. 52-53 от преписката), която също била връчена
чрез нотариуса чрез залепване на уведомление на същия адрес в гр. Гулянци. До
06.01.2014 г. когато изтекъл двуседмичния срок от залепване на уведомлението
отново никой не се явил в кантората на нотариуса за получаване на поканата за доброволно
изпълнение.
С писмо изх. № 05-1/3100/07.12.2017
г. на ДФЗ , Дирекция „Финансова“, на директора на ОД на ДФЗ гр. Плевен било
указано, че във връзка с Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. на Общото
събрание на съдиите на І и ІІ колегия на ВАС по тълк.д. № 1/2015 г. и
Определение № 9 от 30.03.2016 г. та ВКС и ВАС за вземанията на ДФЗ по
Програмата за развитие на селските райони следва да бъдат издадени актове за
установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК, включително и за
вземането от жалбоподателката. Във връзка с това било изготвено Писмо за
откриване на производство по издаване на акт за установяване на публично
държавно вземане изх. № 01-153-6500/24 от 05.02.2018 г. до Л. П. (л. 40-42 от преписката), което й е
изпратено по пощата на известния за административния орган адрес в гр. Гулянци.
Писмото се върнало невръчено. Същото писмо, но с изх. № 01-153-6500/24#2 от 25.09.2018 г. било изпратено
отново по пощата до жалбоподателката и се върнало с отбелязване, че адресатът е
преместен на друг адрес в гр. Русе (л. 39 от преписката). Въпреки това, след
извършена справка в ИСАК относно заявения от земеделския производител адрес за
кореспонденция (л. 33 от преписката), на 12.10.2018 г. писмото с изх. №
01-153-6500/24#3
от 12.10.2018 г. отново е изпратено на адреса в гр. Гулянци, откъдето отново се
е върнало като невръчено. Междувременно е извършена и справка в търговския
регистър, при която е установено, че жалбоподателката е регистрирана като
едноличен собственик и управител на търговско дружество (л. 35 от преписката) с
адрес на управление в гр. Русе ул. „Никола Й. Вапцаров“. На този адрес било
изпратено писмо изх. № 01-153-6500/24#4 от 12.10.2018 г., което било получено лично от
жалбоподателката на 23.10.2018 г. (л. 7-10 от преписката).
Така с Писмо изх. № 01-153-6500/24#4
от 12.10.2018 г. ДФЗ е открил производство по издаване на АУПДВ, което е
финализирано с издадения и частично оспорен в настоящото производство акт. От
административния орган е констатирано, че при извършване на административни
проверки преди второ плащане е установено неспазване на разпоредбите на т. 5.1,
вр. т. 3.1 от горецитирания договор, сключен с жалбоподателката и чл. 24, ал. 2
от Наредба № 9/03.04.2008 г. По заявлението за подпомагане на жалбоподателката е
установено, че към дата 18.06.2012 г. ползвателят на помощта не е изпълнил свое
договорно и нормативно задължение, изразяващо се в неподаване на заявка за
второ плащане в установения срок, окомплектована с всички изискуеми документи,
съгласно Приложение № 4 от Наредбата. Съобразявайки горецитираните правила от
договора – т. 5.1 и т. 3.1 е установено, че срокът за подаване на заявка за
второ плащане е бил до дата 18.06.2012 г. Според органа до горепосочената дата
не е подадена заявка за второ плащане, с което не е изпълнено нормативно
задължение, посочено в чл. 24, ал. 2 от Наредбата, както и договорно
задължение, уговорено в т. 5.1 от договора, вследствие на което фондът е
отказал да извърши второ плащане и е определил оспорващата да възстанови цялата
сума на полученото първо плащане в размер на 24 446,00 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Процесният АУПДВ има за предмет установяване на вземане,
произтичащо от задължението на оспорващата
за възстановяване на получена финансова помощ поради неизпълнено нормативно
задължение по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9/03.04.2008 г. Това вземане по своя
характер е публично държавно, съгласно нормата на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП и в
съответствие на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, според който текст публични са
вземанията за недължимо платени и надплатени суми, вкл. по финансирания от
европейските земеделски фондове, както и свързаното с тях национално
съфинансиране.
Разпоредбата на чл.
27, ал.3 от
ЗПЗП гласи, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите
действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за
плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет,
както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС,
а съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е специализирана
акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на
пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по
правилата на законодателството на Европейския съюз. Изпълнителният директор на
ДФЗ е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция (чл. 20а, ал. 1 от
ЗПЗП).
Горецитираната норма на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП препраща
към реда по ДОПК за събиране на държавните вземания от вида на процесното. На
това основание е приложим чл. 166, ал. 2 от ДОПК, според който, ако в
съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично държавно
вземане, то се установява по основание и размер с АУПДВ, който се издава по
реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния
закон не е определен органа за издаване на акта, той се определя от
ръководителя на съответната администрация (чл. 166, ал. 2,
предл. 2 от ДОПК).
В специалния закон – Законът за подпомагане на
земеделските производители, не е регламентирана процедурата за установяване на
публичните държавни вземания, както и орган, който е компетентен да издава
актовете с такова съдържание. Поради това, съобразно предписанието на чл. 166,
ал. 2, предл. 2 от ДОПК вр. чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, ръководителят на съответната
администрация, в случая изпълнителният директор на Държавен фонд
"Земеделие", който е и изпълнителен директор на Разплащателната
агенция, следва да определи органа, натоварен да издава актовете за
установяване на публични държавни вземания.
Оспореният в производството акт е издаден от Директор на
ОД на ДФЗ - гр. Плевен. Според чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП (в приложимата за случая
редакция на ДВ, бр. 2/2018. г.) Изпълнителният директор на ДФ ”Земеделие” може
да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския
съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения,
произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване
и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори
по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на
заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност.
За установяване на компетентността на органа-издател на
процесния АУПДВ от страната е представена Заповед № 03-РД/286/01.02.2018 г. на Изпълнителния
директор на ДФ ”Земеделие” (л. 1 от преписката) за делегиране на правомощия на директорите
на областните дирекция на ДФЗ в съответствие с териториалната им компетентност
да издават актове сред които и актове за установяване на публични държавни
вземания по чл. 166, ал. 2 ДОПК по отношение на ползватели на финансова помощ
по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ от програмата за
развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., вр. с установени
неспазвания на нормативни и договорни задължения от ползвателите, допуснати при
или по повод сключването и изпълнението на договори за предоставяне на
финансова помощ по мярка 112.
В случая изпълнителният директор на ДФ ”Земеделие” с
горецитираната заповед е делегирал правомощия на издаване на актове от вида на
процесния – за установяване на публични държавни вземания на директорите на
областните дирекции. Процесният акт е издаден в условията на делегирана
компетентност и е валиден.
Издаденият акт е материално и процесуално законосъобразен.
Разглеждания случай попада в хипотезата на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № 9/2008 г., според който текст в случай, че ползвателят на
помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на
финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно
със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с
ползвателя на помощта.
Спор по установените и изложени в процесния АУПДВ
обстоятелства липсва – оспорващата е ползвател (бенефициер) по договор за
финансова помощ, сключен с ДФ "Земеделие" за отпускане на средства по
мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., по който е отпусната и
усвоена като първа вноска по договора сума в размер на 24 446 лв. –
финансова помощ. Няма спор и, че към дата 18.06.2012 г. ползвателят на помощта
не е изпълнил свое договорно и нормативно задължение, изразяващо се в
неподаване на заявка за второ плащане в установения посочен срок.
С оглед на това правилно е пристъпено към установяване
на публичното вземане чрез издаване на АУДПВ като за започналото производство
жалбоподателката е била изрично писмено уведомена и й е дадена възможност в 14
дневен срок от получаване на писмото по чл. 26, ал. 1 от АПК да представи
своите възражения. Т. е сторила това, подавайки възражение вх. № 01-153-6500/24#5/02.11.2018 г., в което посочва, че
фактически със сключения от нея договор с ДФЗ е подпомагано стопанството на
бившият й вече съпруг, който поел ангажимент да изпълнява задълженията по
договора. До момента на получаване на уведомителното писмо жалбоподателката
нямала информация дали задълженията са изпълнявани добросъвестно. Освен това
прави и възражение за изтекла погасителна давност на възникналите задължения.
От приложените по преписката доказателства се
установява, че преди издаване на процесният акт са издадени други, които съдът
счита, че имат значение за законосъобразността на АУДПВ, особено с оглед на
наведените възражения за изтекла давност. Първоначално е издадена Заповед № 03-150-РД/363
от 25.10.2012 г. от Директора на ОД “Земеделие“ – Плевен, с която: 1/отказано
изплащане на финансова помощ, представляващо второ плащане по договора с
оспорващата; 2/прекратен е сключения договор с нея и е разпоредено връщане на
полученото първо плащане. Тази заповед не е била връчена поради неоткриването
на адресата й на адрес (л. 76 – л. 79 от преписката).
Последвало е издаване на акт от Изпълнителния директор
на ДФ “Земеделие“, озаглавен като „Покана за доброволно изпълнение“ от
27.11.2013 г. (л. 52 от преписката). В акта констатирайки неподаване на
заявката за второ плащане, респ. неизпълнението на задължението по чл. 24, ал. 2
от Наредба № 9/03.04.2008 г. и т. 5.1. от сключения договор с оспорващата,
органът е установил задължение към ДФЗ в размер на 24 446 лв. и лихва,
като е посочил банкова сметка ***, с предупреждението че при липсата на
доброволно изпълнение следва принудително събиране на дълга. Междувременно от
органа е установен постоянния и настоящия адрес на адресата на акта в гр. Гулянци,
ул. „Добруджа“ № 2 (л. 59 и л. 60 от преписката). Поканата е представена за
връчване по нотариален ред на 11.12.2013 г. (л. 53 от преписката). Поради
поредното неоткриване на адресата на известния й адрес в гр. Гулянци, който е
настоящ и постоянен адрес на лицето, същата е залепена на входната врата на жилището
(л. 55 от преписката). От нотариуса официално е удостоверено, че към 06.01.2014
г., въпреки оставеното съобщение, лицето не се е явило за получаване на
поканата.
Съдът счита, че макар в самата покана за доброволно изпълнение
да е налице позоваване на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г., същата не
представлява акт по смисъла на тази разпоредба за установяване на вземането на
ДФЗ. Надлежното установяване на публичното вземане е извършено едва с издаване
на оспорвания в настоящото производство АУДПВ. Въпреки това, издаването на
поканата за доброволно изпълнение от изп. директор на ДФЗ намира отражение
върху законосъобразността на АУДПВ, тъй като макар да не е акт за установяване
на вземането, с отправянето на покана за доброволно изпълнение фактически
започва производство по установяването на задължението. Правният ефект на това
действие е регламентиран в чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК, а именно – давността
за процесното вземане се спира. В настоящия случай задължението за връщане на
изплатеното първо плащане от предоставената финансова помощ по договора за
финансово подпомагане на жалбоподателката възниква от 19.06.2012 г., след
изтичане на срока за подаване на заявление за второ плащане, каквото Т. не е
подала. При това положение на основание чл. 171, ал. 1 от ДОПК давността за
това публично вземане е 5 години и започва да тече от 01.01.2013 г. (годината
следваща годината, в която задължението е следвало да се плати). При липса на
спирания или прекъсвания на давността, тя би изтекла на 01.01.2018 г. В случая
обаче, както се посочи по-горе, е налице действие, с което е започнато
производство по установяване на вземането – изпращане на покана за доброволно
изпълнение, която съдът намира за редовно връчена на 06.01.2014 г. в условията
на чл. 61, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 47 от ГПК. При това положение на
основание чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК давността се спира до издаване на акта
за установяване на вземането, но за не повече от една година. В процесния
случай надлежен акт за установяване на вземането не е издаден в рамките на една
година, поради което давността се счита за спряна до 06.01.2015 г., след която
дата давността продължава да тече. Така с оглед на спирането на давността
същата изтича на 01.01.2019 г. На 23.10.2018 г. обаче на жалбоподателката е
връчено писмо, с което е открито ново производство по установяване на
публичното държавно вземане. С това писмо отново е спряна давността на
основание чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК до датата на издаване на АУДПВ –
14.01.2019 г. От този момент нататък давността е прекъсната и започва да тече
нова давност по силата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК, т.е. и към настоящия момент
давността не е изтекла. По изложените съображения съдът намира за неоснователно
основното възражение в жалбата за погасяване на публичното вземане по давност.
В обобщение на казаното до тук съдът намира, че
оспореният в настоящото производство АУДПВ № 15/112/01138/04/01 от 14.01.2019
г., издаден от директора на ОД на ДФЗ гр. Плевен е законосъобразен административен
акт, тъй като е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма,
при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с
материалноправните норми и целта на закона. Липсват основания за отмяна на
административния акт, което налага отхвърляне на оспорването по жалбата на Л.Т..
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4
от АПК, на ответната страна се следват направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 200 лв. на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25,ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба
на Л.Б.Т. *** срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 15/112/01138/04/01
от 14.01.2019 г., издаден от Директор на Областна дирекция на Държавен фонд
„Земеделие“ – Плевен, в частта по т. ІІ,
с която на жалбоподателката е определено подлежащо на възстановяване публично вземане
в размер на 24 446,00 лв., ведно с лихва от датата, следваща датата на
изтичане на 14-дневния срок за доброволно възстановяване от връчване на акта.
ОСЪЖДА Л.Б.Т. ***, ЕГН **********, да
заплати на Държавен фонд “Земеделие”, с адрес: гр. София, бул. ”Цар Борис ІІІ”
№ 136, сумата 200,00 лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ: