Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 25.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. ВАРНА, Пети състав в открито
съдебно заседание проведено на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно
дело № 3536/2018 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и следващите от ДОПК, във връзка с чл.
4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Образувано е по жалба на ЕТ „В.В.“,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление с.Куманово, обл.Варна, против Акт
за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №425/15.10.2018 г. на
главен специалист „МДТ” към отдел „Местни данъци и такси“ при Община –
Аксаково, потвърден с Решение № Ж-111-1/27.11.2018 г. на Началник отдел „Местни
данъци и такси“ при Община Аксаково, с който са начислени задължения за Такса
битови отпадъци /ТБО/ за имот №034022, представляващ сграда /навес, без оградни
стени/, за 2018 г. в размер на 2 971.71 лв., от които 2 258.50 лв. за
проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и
мониторинг на депата за битови отпадъци, и 713.21 лв. за почистване на уличните
платна, площадите, алеите, парковите и други територии от населените места,
предназначени за обществено ползване.
Жалбоподателят излага доводи в насока за
незаконосъобразност на оспорвания административен акт. Твърди се, че партидата
за имота е закрита към 31.12.2017 г., което се потвърждава с писмо от
01.02.2018 г. на Началник отдел „МДТ“ при община Аксаково. Установено е с
влезли в сила съдебни решения, че декларираното покритие над съществуваща
торищна площадка и два броя краварника“, не представлява недвижими имоти –
сграда, поземлен имот по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗМДТ, както и не
представлява навес без оградни стени по смисъла на чл.5 и чл.6 от Приложение 2
към ЗМДТ. Установено е, че съоръжението е без самостоятелно предназначение и не
попада в обсега на чл.10, ал.1 от ЗМДТ, респективно чл.63 от с.з. За
изграденото съоръжение не се дължи нито данък сграда, нито ТБО. Облагаеми са
само посочените в чл.10 от ЗМДТ сгради и поземлени имоти, каквато не
представлява декларираното съоръжение. След като за процесното съоръжение не се
дължи ДНИ, то следва, че не се дължи и ТБО. Същите са начислени и заплатени за
сградите под съоръжението. Съгласно чл.10, ал.3 от ЗМДТ за земеделски земи,
какъвто е процесният имот, не се заплаща данък за поземления имот, респективно
ТБО. Неправилно органа е приел, че се увеличава отчетната стойност на имота. Поради
това счита, че не дължи данък ТБО за процесното съоръжение. Иска се съдът да
отмени АУЗ. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Началникът на отдел „МДТ“ при
Община Аксаково, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Твърди се, че
със стойността на процесния обект се е увеличила стойността на процесния имот,
което е база за определяне на таксата за „Битови отпадъци“. Твърди се още, че от
представените в производството пред съда доказателства се установява, че
престирането на услугата „почистване на територии за обществено ползване“,
както и съществуването на депо на територията на Община Аксаково, обуславят
дължимостта на такса „битови отпадъци“. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 450 лева.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата,
доказателствата по делото, становищата на страните, и в рамките на задължителната
проверка по чл. 160 от ДОПК, административният съд приема за установено от
фактическа страна следното:
С акт за установяване на задължения по
чл. 107 , ал.3 от ДОПК, № 425/15.10.2018 г. издаден от главен специалист към
отдел „Местни данъци и такси“ при Община Аксаково, по молба от ЕТ „В.В.“/л. 30
от адм.преписка/, са установени задължения на ЕТ „В.В.“, ЕИК ***** общо в
размер на 2 971.71 лева. Актът е оспорен от търговеца с жалба рег. № Ж-111/29.10.2018
г. След постъпване и разглеждане на жалбата, Началникът на Отдел „Местни данъци
и такси“ при Община Аксаково е издал Решение № Ж-111-1/27.11.2018 г., с което е
потвърдил оспореният акт за начислените задължения за ТБО за 2018 г., за имот №034022
по КВС, в землището на с.Куманово, община Аксаково, представляващ сграда /навес
без оградни стени/ с РЗП 4 583.25 кв.м., с отчетна стойност –
1 698 118.28 лв., данъчна оценка – 29 037.50 лв., с резултатна
стойност за имота – 1 698 118.29 лв.
До жалбоподателя е изпратено писмо от
Началник отдел „МДТ“ при Община Аксаково, с което го уведомяват, че във връзка
с влязло в сила Решение по адм.д.№1919/2016 г. по описа на Административен съд
Варна, с което е прието, че за обект „Покритие над съществуваща торищна
площадка 2 бр. краварника – навес без оградни стени“ не се дължи данък върху
недвижимите имоти, но се дължи такса за битови отпадъци. Съобразно влязлото в
сила решение, е изчислена ТБО за 2018 г. за посочения имот. Уведомяват
жалбоподателя, че съобразно решението следва да се възстанови надвнесения данък
върху недвижимите имоти за 2014 г. Във връзка с полученото писмо от Началник
отдел „МДТ“ при Община Аксаково, жалбоподателят подава молба, с която иска да
се издаде Акт за установяване на задължения за 2018 г., предмет на оспорване в
настоящото съдебно производство.
На 24.10.2018 г. е издаден Акт за
прихващане, с който за надвнесеният данък за недвижими имоти е прихванато част
от задължението по АУЗ от 15.10.2018 г. в размер на 2 068.85 лв.
Имотът е придобит от ЕТ „В.В.“ с Нотариален акт за
продажба №42 от 18.06.2012 г., обединен с Нотариален акт №68, том І, рег.№1543,
нот.дело №52 от 20.08.2013 г.
С декларация вх.№ФС33т2110/11.07.2014 г. по чл.14 от ЗМДТ, имота е деклариран от едноличния търговец като покритие над съществуваща
торищна площадка и 2 броя краварници, навес без оградни стени. Посочено е, че
съоръжението е извън строителните граници, както и че земята е УПИ извън
строителните граници. Предназначението на имота е стопанска цел, с отчетна
стойност 1 698 118.29.
По делото са приложени писмени доказателства –
Разрешение за строеж №136/06.08.2012 г., Технически паспорт №1/19.01.2018 г., Решение
№461-Н0-И0-А0/2013 г. на Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по
околна среда, Комплексно разрешително №461-Н0/2013 г., Приемо-предавателни
протоколи, Обобщена справка за извършени измервания, Договор №362/11.10.2018 г.
за зимно поддържане и снегопочистване на общинската пътна мрежа, Договор
№90/02.02.2018 г. с предмет събиране и транспортиране на битови отпадъци от
населени места на територията на община Аксаково до депо за неопасни отпадъци, Акт
за прихващане №ФСЗЗ-1705/1/24.10.2018 г., Писмо от 01.03.2019 г. на ОД
„Земеделие“ Варна, Скица от 03.12.2018 г. на СГКК Варна, Пълна история на имот
№034023 към 21.05.2013 г., Справка по кадастралната карта.
Въз основа на установената фактическа обстановка,
съдът прави следните изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на
законоустановения срок, от легитимиран субект - адресат на акта, при наличие на
интерес от обжалване, по реда, предвиден в закона, поради което е процесуално
допустима, и се дължи разглеждането й по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал.
3 от ДОПК, Акт за установяване на задължение по декларация се издава по искане
на лицето или служебно - при установяване на несъответствие между декларираните
данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан
редът по чл. 103 от ДОПК, както и когато не е подадена декларация или
задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В конкретния случай,
оспореният акт е издаден в първата хипотеза на цитираната разпоредба – по
искане на заинтересованото лице за определяне на задълженията му за ТБО за 2018 г., направено със заявление с вх. № ФС33-1413/20.09.2018
г. В съответствие с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, оспорения АУЗД е издаден от
компетентен орган – М Й – главен специалист „Местни данъци и такси“, съгласно Заповед №
1011/30.12.2015 г. на Кмета на Община Аксаково.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Спорът в настоящото производство се
свежда до следното: дължим ли е за процесното съоръжение – сграда/навес без
оградни стени/ в имот №034022 в землището на с.Куманово, общ.Аксаково такса БТО
за 2018 г. – в компонентите за депо за битови отпадъци и такса за услугата „поддържане
чистота на териториите за обществено ползване“, предвид влезлите в сила решения по адм.д.№1115/2017 г. по
описа на Административен съд Варна и Решение по адм.д.№2913/2016 г. по описа на
Административен съд Варна, потвърдени от Върховния административен съд и
Решение по адм.д.№1919/2016 г. потвърдено от Върховния административен съд.
Според разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ таксата/за
битови отпадъци/ се заплаща от лицата по чл. 11 за имотите на територията на
общината, която разпоредба гласи - данъчно задължени лица са собствениците на
облагаеми с данък недвижими имоти. В текста на чл.10, ал.1 от ЗМДТ е посочено,
че с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на
страната поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти в сгради в строителните
граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти
извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.
8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на
предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
От цитираните разпоредби се установява, че за да бъде облагаем имота, следва
същият да представлява сграда или самостоятелен обект в сграда, в строителните
граници на населените места и селищни образувания, както и поземлени имоти
извън тях. От представените съдебни решения по адм.д.№1115/2017 г.,
адм.д.№2913/2016 г. и адм.д.№1919/2016 г. по описа на Административен съд
Варна, потвърдени от Върховният административен съд, се установява, че
процесното съоръжение не представлява сграда или поземлен имот по смисъла на
чл.10, ал.1 от ЗМДТ, същото представлява съоръжение за защита от нитратни
замърсявания. Процесното покритие не може да се определи като обект, тъй като
не отговаря на дефиницията за такъв, дадена в пар. 5, т. 39 от ДР на ЗУТ като
самостоятелен строеж, или част от строеж с определено наименование,
местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по
ЗКИР – същото няма самостоятелно функционално предназначение /предназначението
му е свързано с друго съоръжение/, няма и идентификатор по ЗКИР. Следователно
същото не може да се определи като навес без оградни стени, какъвто е посочен в
Приложение № 2 от ЗМДТ. Същото не служи за съхранение на селскостопанска
продукция, каквото е регламентираното предназначение на селскостопанските
обекти – навеси, съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Приложение № 2. По
своите характеристики и същност процесното покритие над торищна площадка и два
краварника не представлява сграда, не представлява и поземлен имот, поради
което незаконосъобразно и в нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ
за него са били установени задължения за такса за битови отпадъци за ползване
на депо за битови отпадъци и за поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване. Не може да се обложи с ТБО обект, който не съществува с
идентификатор.
Процесният Акт за установяване на задължение е издаден
по молба на заинтересованото лице – търговец, но във връзка с влязло в сила
Решение №761/02.05.2017 г. на Административен съд Варна по адм.д.№1919/2016 г.,
потвърдено от Върховният административен съд. В мотивите на цитираното
административно дело на Административен съд Варна, съдът е приел, също, че
процесното съоръжение не представлява сграда, няма самостоятелно
предназначение, но е приел, че се дължи ТБО, защото със същото се е увеличила
отчетната стойност на сградите, към които се ползва съоръжението. Настоящият
състав на Административен съд Варна не споделя този довод, защото отчетната
стойност на една сграда има отношение към счетоводната дейност/стойност, но тя
е неотносима относно дължимата ТБО. Твърдението, че с изграждането на
процесното съоръжение се е увеличила отчетната стойност на поземления имот,
дори и да е вярно, то в случай, че бъде обложено и съоръжението, ще е налице
„дублиране“, защото веднъж ще се дължи ТБО за сградата, към която е изградено
съоръжението и втори път ще се дължи ТБО за самото съоръжение, което е
недопустимо и в противоречие на ЗМДТ.
В подкрепа на извода, че незаконосъобразно са
определени задължения за ТБО са представените от органа доказателства писмо
изх. № ФСЗЗ-135/01.02.2018 г./л.5 от делото/ на Началник отдел „МДТ“ при Община
Аксаково, съгласно което партида 5302F10515 по данъчна декларация с вх. №
**********/04.08.2014 г. за обект „Покритие над съществуваща торищна площадка и
два броя краварника“ е закрита до 31.12.2017 г. В подкрепа на изводите на съда,
че процесният обект „Покритие на съществуваща торищна площадка и два броя
краварника“ в ПИ 034022 не представлява сграда, а строително съоръжение е и
представеният Технически паспорт/48-54 от делото/ № 1/19.01.2018 г., в който
вида на строежа е посочен: строително съоръжение, а не сграда.
От представените доказателства по делото – Комплексно
разрешително №461-Н0/2013 г./л.64 от делото/ на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по околна среда за Регионално депо за неопасни отпадъци за
община Варна, Аксаково и Белослав, се установява, че има регионално депо за
неопасни отпадъци. Услугата поддържане чистота на териториите за обществено
ползване е била предоставена от общината през 2018 г., което се доказва с
представените доказателства – Заявка от 15.01.2018 г., 02-03.2018 г.,
11.02.2018 г., 30.11.2018 г., за
почистване на сняг с гребло и опесъчаване на с.Куманово, и съставени
констативни протоколи. За извършваната дейност по зимно поддържане и
снегопочистване на общинската пътна мрежа е бил изготвен Договор
№362/11.10.2018 г. между Община Аксаково и ДЗЗД „Трейс Строй – Девня Трейд“. За
събирането и транспортирането на битови отпадъци от населените места на
територията на община Аксаково до депо за неопасни отпадъци е бил подписан
договор от 02.02.2018 г. Били са съставени отчети за извършената работа от
фирма „Технокар“ ЕООД в с.Куманово от месец януари до месец февруари на 2018
г., като за останалите периоди на 2018 г. няма представени данни – отчети.
Представени са протоколи за констатиране на извършените дейности по
сметосъбиране. Безспорно по делото е установено, че процесният имот –
съоръжение се намира извън населеното място, като според разпоредбата на чл.63,
ал.1 от ЗМДТ за имоти намиращи се извън районите, които общината е организирала
събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за
битови отпадъци и/или за поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване. Разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗМДТ гласи, че таксата по чл. 62 се
заплаща от лицата по чл. 11 за имотите на територията на общината. Може да се
направи обоснован извод, че препращането към чл.11 от закона в чл.64, ал.1 от ЗМДТ, че данъчно задължени лица за ТБО са данъчно задължени лица за ДНИ, т.е не
се дължи ТБО.
Изразеното от страна на ответника становище в
депозираните писмени бележки, по никакъв начин не внася яснота или не става
ясно защо следва да се дължи такса битови отпадъци за съоръжението – навес без
оградни стени. Процесуалният представител на ответника е коментирал, че таксата
за ползване на депо за битови отпадъци и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване е дължима, защото има изградено депо за
депониране на отпадъците, както и че дейностите по поддържането на териториите
за обществено ползване са били проведени. За да бъде обложен с ДНИ и/или ТБО
следва да е установено, че именно този имот подлежи на облагане по смисъла на
чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 от ЗМДТ, което не е сторено в производството пред
органа по приходите и в производството пред съда. Цитираното съдебно Решение
№2462/20.02.2012 г. по адм.д.№6826/2011 г. на Върховния административен съд в
писмените бележки е неотносимо към настоящия казус, защото имотите, за които се дължи ТБО се намират в строителните
граници на населеното място, в урбанизирана територия, докато процесното
съоръжение е изградено извън населеното място.
В Акта от 15.10.2018 г. за
установяване на задължения е посочено, че във връзка с влязло в сила решение
№628/12.04.2017 г. на Административен съд Варна по адм.д.№3290/2016 г. е била
подадена молба за закриване на данъчната партида за имота, като органа
неправилно е цитирал номера на административното дело, поради което не може да
се направи проверка правилни ли са действията на органа, въз основа на влязлото
в сила съдебно решение.
С оглед на това съдът счита, че
обжалвания в настоящото производство Акт за установяване на задължения по
чл.107, ал.3 от ДОПК № 425/15.10.2018 г. издаден от главен специалист в
Дирекция “Местни данъци и такси” при Община Аксаково следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора, основателна
се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски. Пред настоящата инстанция е представен списък с разноските от
жалбоподателя, възлизащи на 500 лева. С оглед материалния интерес и предвид
разпоредбата на чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, същото следва да бъде определено в
размер на 438.02 /четиристотин тридесет и осем лева и две стотинки/ лева. От
страна на ответника не е направено възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, поради което ответникът следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя направените разноски в размер на 500 /петстотин/ лева.
Водим от горните мотиви,
Административен съд гр. Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по чл.107,
ал.3 от ДОПК №425/15.10.2018 г. издаден от М Й – главен специалист в Дирекция
“Местни данъци и такси” при Община Аксаково, с който са установени задължения
на ЕТ „В.В.“, ЕИК ***** за ТБО за 2018 г. в размер на 2 258.50 лв. за
обезвреждане на битови отпадъци в депа и 713.21 лв. за поддържане на чистотата
на териториите за обществено ползване.
ОСЪЖДА Община Аксаково да заплати на ЕТ „В.В.“, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление с.Куманово, общ.Аксаково, направените по
делото разноски в размер на 500 /петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: