Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 17.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд,
осемнадесети състав, на осемнадесети май две хиляди и двадесета
година, в публично съдебно заседание в
състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар
Албена Шишманова
като разгледа докладваното от съдията
гр.
дело № 3248 по описа за
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 274 ал. 1 т. 1 КЗ /отм./ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
основава исковата си претенция на твърдения, че на 20.12.2015г. в гр. ***, ул.
„***” до № *е реализирано ПТП между л.а. „***” с рег. № ***, собственост и
управлявано от ответника и л.а. „***” с рег. № ***, собственост на трето за
делото лице. Ищецът посочва, че пътния инцидент се дължи на виновното и
противоправно поведение на ответника, който под въздействието на алкохол,
поради несъобразяване характера на пътя и релефа на местността, губи контрол на
управляваното от него МПС и блъска паркирания л.а. „***”, като му нанася
материални щети. Ищецът твърди, че към датата на ПТП автомобила на ответника е
бил застрахован при него по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със
застрахователна полица № BG/02/115002171657. Твърди,
че собственикът на пострадалия автомобил е имал сключена застраховка „Каско” с
друг застраховател, който след оценка на щетата му изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 2159, 28 лв. Ищецът излага, че застрахователят по
имуществената застраховка е предявил претенция за възстановяване на заплатеното
обезщетение, което било сторено по заведената при него щета № **********.
Ищецът сочи, че при реализиране на ПТП ответникът е управлявал автомобила си с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, поради което
за него, съгласно разпоредбата на чл. 274 ал. 1 т.1 КЗ /отм./, е възникнало
регресно вземане срещу виновния водач за платената сума. Твърди, че е поканил
ответника да заплати претендираната сума, но същият не сторил това до момента.
Предвид на изложеното отправя искане до съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 2184, 28 лв. – главница, представляваща платеното застрахователно
обезщетение и *лв. – ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата
от 515, 13 лв. – обезщетение за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение за периода от 09.01.2017г. до 07.05.2019г. Претендира разноски.
С
отговора на исковата молба ответникът неоспорва обстоятелствата по настъпване
на процесното ПТП и вината си. Възразява срещу вида и размера на причинените от
него вреди по автомобила на пострадалия. Оспорва ищецът да е заплатил на
последния застрахователно обезщетение. Оспорва да е изпаднал в забава по
отношение заплащане на регресното вземане, тъй като не е получил изпратената му
за това покана. По тези съображения моли за отхвърляне на исковете с присъждане
на разноски.
Съдът,
като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
По
делото не е спорно, а и от представеното заверено копие на констативен протокол
за ПТП № 1533249 от 20.12.2015г. се установява, че на същата дата, около 01:*часа,
в гр. *** на ул. „***” до № *в посока ул. „***”, ответникът, при управление на л.а. „***” с рег. № ***, поради несъобразяване с характера на пътя и релефа на
местността, губи контрол над автомобила си и се блъска в паркирания на улицата л.а.
„***” с рег. № ***. В резултат на ПТП на последния автомобил са причинени
материални щети, изразяващи се в деформации в предна и странична лява част. В
КП за ПТП е отразено, че ответникът е управлявал автомобила след употреба на
алкохол, като от протокол за химическа експертиза № III-396/22.12.2015г.
се установява, че количеството етилов алкохол в кръвта му възлиза на 1, 04
промила.
Страните
не спорят, а и от вписаното в КП за ПТП се установява, че за л.а. „***” с рег.
№ *** между ищцовото дружество и ответника е сключен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" със срок на действие от 27.08.2015г.
до 26.08.2016г.
От
приложените с исковата молба писмени доказателства се установява, че към датата
на инцидента увредения автомобил „***” с рег. № *** е бил застрахован по
застраховка „Каско Стандарт” от трето за делото застрахователно дружество – „***”
АД, както и че при него във връзка с процесното ПТП е образувана преписка по
щета № 147041515156387 от 21.12.2015г. От опис – заключение по претенция и
доклад по щета от 02.03.2016г. е видно, че разходите за отстраняване на щетите по
увредените части и детайли на автомобила, които са подробно описани в
посочените документи, възлизат на 2144, 28 лв. Тази сума е изплатена с платежно
нареждане от 08.03.2016г. на доверения сервиз – „Автомотор ***” АД, който е
извършил ремонт на увредения автомобил /лист 18-62/.
От
представените регресен иск и регресна покана към ищцовото дружество /листи
63-65/ се установява, че застрахователят по застраховката „Каско” е поискал да
му бъде възстановено платеното застрахователно обезщетение в размер на 2144, 28
лв. и сумата от 25 лв. – ликвидационни разноски. Ищецът е завел отправената към
него претенция като щета № ********** и е приел да изплати поисканата му сума
от 2169, 28 лв., видно от доклад по щета № 1 от 09.06.2016г. /лист 11/. С
преводно нареждане от 12.09.2016г. ищецът е заплатил на „***” АД сумата от
51 473, 81 лв. с основание регресни щети, като видно от приложение № 1 към
него, между тях е и процесната /позиция 3/, описана по стойност и номера на
щети в двете застрахователни дружества.
До
ответника е изпратена регресна покана за погасяване на заплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение в срок от 5 дни от получаването й. Видно от
известие за доставяне поканата до ответника е върната на подателя като
непотърсена /лист 70/.
От
заключението на приетата по делото ССчЕ се установява, че в размера на
платената с преводно нареждане от 12.09.2016г. сума от 51 473, 81 лв. се
включва и процесното обезщетение по щета № ********** по описа на ищеца и щета
№ 147041515156387 по описа на застрахователя по Каско в размер на 2169, 28 лв. Извършеното
плащане по щета № ********** е счетоводно отразено от ищеца по водените от него
счетоводни сметки. В съдебно заседание вещото лице категорично посочва, че
процесната щета е част от щетите по приложение № 1, чийто общ размер възлиза на
51 473, 81 лв., която сума е платена с преводното нареждане от
12.09.2016г.
От
заключението на приетата по делото САТЕ се установява, че ПТП е настъпило
поради неправилна преценка на пътната обстановка от страна на ответника, който
губи ориентация при маневра „заобикаляне”, като променя траекторията на
движение в дясно и реализира удар с паркирания л.а. „***”, който за последния
се явява страничен приплъзващ. Според вещото лице настъпилите по този автомобил
повреди са във възможна причинно – следствена връзка с механизма на ПТП от
20.12.2015г. Вещото лице е изчислило, че пазарната стойност на причинените
имуществени вреди, с включено овехтяване на подмените части и положения труд
възлиза на 1785, 46 лв., а по средни пазарни цени, без отчитане на фактора
овехтяване, стойността на щетата е 2316, 95 лв. В съдебно заседание вещото лице
разяснява, че щетите по увредения автомобил съответстват на характера на получения
удар в резултат на ПТП.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Застрахователното
събитие е настъпило при действието на отменения КЗ /обн. ДВ, бр. 103/2005г./,
поради което по общото правило в случая приложение ще намерят разпоредбите на
този материален закон. Съгласно нормата на чл. 274 ал. 1 т. 1 КЗ /отм./
застрахователят има право да получи от застрахования платено от застрахователя
обезщетение, когато застрахованият при настъпване на ПТП е управлявал МПС след
употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон
норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е
отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
наркотично вещество или негов аналог. Следователно възникването на регресното право
на застрахователя срещу застрахования предполага кумулативно наличие на
следните предпоставки: валидно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между застрахователя - ищец и деликвента - ответник относно
управлявания от последния автомобил, осъществен деликт от застрахованото лице,
изплатено от застрахователя обезщетение на увреденото от деликта лице за
причинените му вреди и в случая ответникът да е управлявал МПС след употреба на
алкохол в кръвта над допустимата по закона норма. Регресното право е средство
за санкциониране на виновните за причинените на трети лица вреди в посочените
от закона случай. В тези случаи, независимо, че са заплатили застрахователна
премия и е възникнало валидно застрахователно правоотношение, застрахованите лица
не се освобождават от гражданската си отговорност.
В
производството по делото безспорно се установи наличието на предпоставките по
чл. 274 ал. 1 т. 1 КЗ /отм./ за ангажиране на регресната отговорност на
застрахования. Категорично се установи, че между страните е възникнало валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, сключена със застрахователна полица № 02115002171657, със
срок на действие 27.08.2015г. до 26.08.2016г. Обстоятелство, което не е било спорно
по делото. Обект на застраховане по тази застраховка е собственото на ответника
МПС - „***” с рег. № ***, като със сключването на застрахователния договор
застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената между
страните застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които представляват пряк
и непосредствен резултат от непозволеното увреждане /чл. 223 ал. 1 и ал. 2 КЗ
/отм.//. Възраженията на ответника за липсата на валидно действаща застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” се релевират едва с писмената му
защита, поради което се явяват несвоевременно заявени и не следва да се
разглеждат от съда.
На следващо място по делото безспорно се установи, че в
срока на действие на застраховката „Гражданска отговорност” застрахованото лице
е осъществило фактическия състав на деликтната отговорност. Същото, поради
нарушаване на правилата за движение по пътищата, на 20.12.2015г. в гр. *** на
ул. „***” до № *е реализирало ПТП при управление на застрахования автомобил, в
резултат на което са причинени вреди на трето лице. Обстоятелство, което
изрично се признава от ответника с отговора на исковата молба и е обявено за
безспорно от съда с доклада по делото. Направеното от ответника съдебно
признание е в унисон със събраните по делото доказателства, които сочат, че
неговото противоправното поведение се свежда до това, че при маневра
„заобикаляне” е загубил контрол над автомобила си, като променя траекторията на
движение в дясно и блъска паркирания на улицата л.а. „***”, което представлява
нарушение на задълженията му като водач на МПС по чл. 20 ал. 2 ЗДвП. Този
механизъм на ПТП не е спорен по делото, а и се установява от протокола за ПТП и
заключението на изслушаната САТЕ. Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР
в кръга на правомощията му, в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ по см. на чл. 179 ГПК. Протоколът се ползва със задължителна
материална доказателствена сила и съставлява доказателство за факта на
направените пред съставителя му изявления или за извършените от него и пред
него действия. В случаят съставителят на протокола е посетил
местопроизшествието, което изрично е отбелязано в бланковата форма. По този
начин той е възприел и удостоверил пряко местоположението на участвалите в ПТП
автомобили, характера и вида на нанесените щети, пътната обстановка в този
участък от пътя към датата на настъпване на инцидента. Ответникът е подписал
протокола за ПТП без да е възразил срещу описания в него механизъм на
произшествието. В тази връзка заключението на САТЕ относно начина и причините
за настъпване на ПТП, като почиващо на отразените в КП на ПТП обстоятелства и извършения
от вещото лице оглед на мястото на инцидента, се кредитира от съда като компетентно
и обективно дадено. В тази връзка противоправното и виновното поведение на
ответника за настъпване на ПТП е категорично доказано по делото.
Освен тези елементи от състава на деликтната отговорност
по делото е безспорно установено, че ответникът е управлявал процесното МПС
след употреба на алкохол в кръвта над допустимата по закона норма. По аргумент
на противното от разпоредбите на чл. 171 т. 1 б. "б" и чл. 174 ал. 1 ЗДвП допустимата по закон норма на концентрация на алкохол в кръвта е 0, 5
промила, доколкото законодателят е въвел забрана за управление на автомобил
след употреба на алкохол при концентрация над 0, 5 промила. В случая от
протокола за химическа експертиза безспорно се установява, че ответникът е
управлявал застрахованото МПС с концентрация на алкохол от 1, 04 промила, което
количество е над законоустановения праг.
От съдържащите се в преписка по щета 147041515156387 документи
категорично се установява вида на повредите и подлежащите на ремонт части и
детайли по л.а. "***”. Описаните от застрахователя по застраховката
„Каско” увредени части и детайли /опис – претенция и опис – заключение/ съответстват
на отразените в протокола за ПТП зони на деформация по автомобила /предна и
странична лява част/, който в тази си част се полза с обвързваща материална
доказателствена сила, тъй като касае обстоятелства пряко възприети от
съставителя му. Освен това щетите по увредения автомобил съответстват на
характера на получения при ПТП удар /страничен приплъзващ/ и според вещото лице
са във възможна причинно – следствена връзка с механизма на настъпването му. Не
на последното място наличието на описаните повреди по л.а. „***” се установяват
и от приложения към преписката по щетата снимков материал. В тази връзка
възражението на ответника, че част от описаните вреди /преден ляв фар, предна
лява джанта, кора на радиатор, ляв праг/ не са били реално нанесени е изцяло
неоснователно.
Неоснователно е и възражението му относно остойностяване
на настъпилите от процесното ПТП вреди. Застрахователят по застраховката
„Каско” е определил, че разходите по отстраняване на процесната щета възлизат
на 2144, 28 лв. По аргумент от разпоредбите на чл. 208 ал. 3 КЗ /отм./, чл. 203
ал. 3 КЗ /отм./ и чл. 273 ал. 2 изр. 1 КЗ /отм./ на поправяне подлежат само
действителните вреди, поради което застрахователното обезщетение трябва да
съответства на разходите, които увреденият следва да направи, за да възстанови
предхождащото увреждането състояние. Действителната стойност на вредите следва
да се определи по средни пазарни цени към датата на настъпване на
произшествието, без включено овехтяване на подменените части, като се ползва
заключение на вещо лице. В този смисъл е трайната съдебна практика - Решение №
37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/2008г., Решение №
100 от 13.11.2009 г. по т. д. № 92/2009 г., Решение № 109/14.01.2011г. по т.д.
№ 870/2010г., всички на I т.о., ВКС и други. В настоящия случай от неоспореното
заключение на вещото лице по приетата САТЕ се установява, че действителната
стойност на вредите по л.а. „***” по средни пазарни цени, без включено
овехтяване, възлиза на 2316, 95 лв. Тази сума е по – висока от стойността на
разходите /2144, 28 лв./ за отстраняване на повредите при отремонтирането
на автомобила в доверения сервиз, поради което основното възражение на ответника,
че размера на вредите е неправилно определен е напълно несъстоятелно.
От съвкупният анализ на представените с исковата молба
преводно нареждане от 12.09.2016г. и приложение № 1, както и от заключението на
приетата по делото ССчЕ категорично се установява, че ищцовото дружество е
заплатило на застрахователя по застраховка „Каско” сумата от 2169, 28 лв.,
представляваща платено от последния застрахователно обезщетение за ликвидиране
на процесната щета с включени в него обичайните разходи за определянето му
/ликвидационни разноски/ по см. на чл. 213 ал. 1 КЗ /отм./ в размер на 25 лв. Възражението
на ответника, че представеното по делото преводно нареждане не доказва плащане на
исковата сума не държи сметка, че същата е описана по основание /номер на
щетите при двамата застрахователи/ и по размер /2169, 28 лв./ в приложение № 1.
Вярно е, че последното не носи подписа на своя издател, но това не означава, че
не е налице документ по смисъла на ГПК, както смята ответника. В случая е
налице частен, диспозитивен, недописан документ. Сам по себе си същият не се
ползва с материална и формална доказателствена сила, но ценен в съвкупност с
останалите събрани по делото доказателства е носител на релевантна за спора
информация. В тази връзка идентичната стойност на одобрената сума за плащане по
приложение № 1 – 51 473, 81 лв. и платената с преводното нареждане от
12.09.2016г., както и установеното от вещото лице счетоводно отразяване на извършено
плащане по щета № ********** по описа на ищеца в размер на 2169, 28 лв. по
водените от него счетоводни сметки налагат категоричния извод, че стойността на
процесната щета е част от платената с преводното нареждане от 12.09.2016г.
сума. С плащането на сумата от 2169, 28 лв. ищецът е встъпил в правата на
удовлетворения кредитор, като обема на суброгационното му право е ограничен до нея,
заедно с направените ликвидационните разноски в размер на *лв. или общо 2184,
28 лв., въпреки че действителния размер на вредите според заключението на
вещото лице е по – висок от тази сума. Посочването на
различни суми в регресната претенция /385, 73 лв./ и в писмо изх. №
00955/17.03.2016г. – 358, 73 лв. /листи 64-65/ за размера обезщетението, което застрахователя
по застраховка „Каско” претендира за плащане от ищеца не може да обоснове
различен извод от горепосочения относно обема на регресното право на последния.
В първия документ всеки от компонентите на регресната претенция е конкретно
посочен – застрахователно обезщетение от 2144, 28 лв. и ликвидационни разноски
от 25 лв. При липсата на изрично отбелязване за наличие на основание за
неговото редуциране, в случая очевидно се касае за техническа грешка респ. за
такава в пресмятането при изписване на общия размер на претенцията, която е пренесена
и в следващия документ - писмо изх. № 00955/17.03.2016г. Между впрочем такава
грешка е налице и в обстоятелствената част на исковата молба относно размер на
определеното от застрахователя по застраховка „Каско” застрахователно
обезщетение, както вместо действителния размер 2169, 28 лв. е посочен 2159, 28
лв.
По тези съображения съдът намира, че в полза на ищеца
срещу ответника е възникнало право на регресно вземане в размер на исковата
сума - 2184,
28 лв., включващо платено застрахователно обезщетение от 2159, 28 лв. и
ликвидационни разноски от *лв., поради което предявения главен иск с правно
основание чл. 274 ал. 1 т. 1 КЗ /отм./ следва да бъде уважен изцяло,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба
08.05.2019г. до окончателното й изплащане.
По акцесорната претенция с правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД, ищецът следва да установи наличието на главен дълг и поставянето на
ответника в забава. По изложените съображения в полза на ищеца съществува главното
вземане в размер на 2184, 28 лв., но за да настъпят последиците на забавата е
необходимо длъжникът да бъде поканен от кредитора /чл. 84 ал. 2 ЗЗД/, тъй като
вземането на последния произтича от закона и няма конкретен срок за изпълнение.
Ищецът е представил доказателства, че е отправил до ответника регресна покана за
плащане, но от приложеното известие за доставяне е видно, че същата не е
получена от адресата, а е върната като непотърсена. Последното не може да се
приравни на редовно връчване, поради което следва да се приеме, че ищецът не е
поставил ответника в забава, за му се следва обезщетение за забава в размер на
515, 13 лв. за периода 09.01.2017г. – 07.05.2019г. Предвид на това акцесорната
претенция за мораторна лихва следва да се отхвърли изцяло като неоснователна и
недоказана.
При този изход на делото претенциите на страните за
разноски се явяват частично основателни, с оглед уважената респ. отхвърлената
част от иска. Ищецът е доказал извършването на разноски за платена държавна
такса и възнаграждение на вещи лица в общ размер на 477, 37 лв. Макар да
претендира възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв., ищецът не е
представил доказателства за заплащането му. Предвид на което и на основание чл.
78 ал. 1 ГПК, с оглед уважената част от иска, в ползва на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 386, 27 лв. От своя страна ответникът е доказал
плащането на адвокатски хонорар в размер на 300 лв., поради което и с оглед
отхвърлената част от иска има право на разноски в размер на 57, 25 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
С.Х.Й., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 ет. 2, на
основание чл. 274 ал. 1 т. 1 КЗ /отм./ СУМАТА от 2184, 28 лв. /две хиляди сто
осемдесет и четири лева и 28 стотинки/, представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”
за настъпили имуществени вреди по л.а. „***” с рег. № ***, вследствие на ПТП,
реализирано на 20.12.2015г. и за ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на исковата молба - 08.05.2019г. до
окончателното й изплащане, КАТО отхвърля предявения иск по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за заплащане
на обезщетение за забава в размер на 515, 13 лв. за периода 09.01.2017г. –
07.05.2019г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С.Х.Й., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА ЗД „БУЛ
ИНС” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс
Баучер” № 87 ет. 2, направените по делото разноски в размер на 386, 27 лв. /триста осемдесет и шест
лева и 27 стотинки/, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 ет. 2, ДА ЗАПЛАТИ НА С.Х.Й.,
ЕГН: ********** *** направените по делото разноски в размер на 57, 25 лв. /петдесет и седем лева и 25
стотинки/, съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: