Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................../13.11.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети октомври две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при участието на секретаря Величка Велчева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 707 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от К.Г.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Г.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ
лично и със съгласието на неговия баща К.Г.М., срещу ***, със седалище и адрес на управление: ***, искове, както
следва: 1) от К.Г.М. – обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 5419.93 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на капак преден, калник преден ляв, подкалник
ляв, кора под двигател, броня предна, решетка предна, основа за броня, преден
панел /горен/, фар преден ляв, мигач преден ляв, халоген преден ляв,
допълнителен мигач, амортисьори капак /двигател/, воден радиатор, радиатор климатик,
кондензатор климатик, вентилатор двигател, интеркулер и хидравлична помпа на
собствения на ищеца лек автомобил марка „****, причинени в резултат на
реализирано ПТП на 02.01.2019 г. на автомагистрала „Хемус“, на около 2 км от
разклона за с. **** в посока гр. Варна, ведно със законната лихва върху сумата
5419.93 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
21.01.2020 г. до окончателното й изплащане; сумата 150 лв., представляваща
заплатена сума за репатриране на автомобила, ведно със законната лихва върху
сумата 150 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
21.01.2020 г. до окончателното й изплащане; сумата 5500 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания,
настъпили в резултат на реализираното на 02.01.2019 г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата 5500 лв., считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 21.01.2020 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 559.17 лв., представляваща обезщетение за забава
върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5500 лв. за
периода 02.01.2019 г. – 02.01.2020 г.; 2) от Г.К.М., действащ лично и със съгласието на неговия баща К.Г.М. -
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 5500 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания,
настъпили в резултат на реализирано ПТП на 02.01.2019 г. на автомагистрала „Хемус“, на около 2 км от разклона за с. в посока гр.
Варна, ведно със законната лихва върху сумата
5500 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.01.2020
г. до окончателното й изплащане, както и
сумата 559.17 лв., представляваща обезщетение за забава върху претендираното
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5500 лв. за периода 02.01.2019
г. – 02.01.2020 г.
В
исковата си молба и уточняващата молба към нея от 10.02.2020 г. ищецът К.Г.М.
твърди, че на 02.01.2019 г., около 21:40 часа, при движение в дясната лента на
автомагистрала „Хемус”, приблизително на два километра от разклона за с.
Слънчево, управлявайки собствения си лек автомобил , внезапно навлезли няколко
диви прасета, които преградили цялата ширина на магистралните ленти. Въпреки
своевременната си реакция и употребата на спирачки претърпял ПТП – автомобилът
се ударил в едно или в няколко от животните, отворили се всички въздушни
възглавници в купето. Поддържа, че в автомобила пътували общо четири души, в
това число и синът му Г.К.М.. Посочва, че по стечение на обстоятелствата колата
се ударила в мантинелата и останала на пътя, макар и в неузнаваемо състояние.
След като били извадени от нея с помощта на други движещи се водачи и пътници,
сигнализирали органите на Пътна полиция. Съставен бил протокол за ПТП. Направен
бил оглед на убитото вследствие на удара животно и на още няколко ранени,
търкалящи се на пътя. Прасетата били черни на цвят и тежали около 100-120 кг.
От служители на пътна полиция и от другите пристигнали на местопроизшествието
водачи научили, че огражденията, които следва да препятстват излизането на диви
животни на магистралата, са нарушени или липсват в продължение на километри.
Излага, че в резултат на описаното ПТП всички се отървали само с натъртвания,
охлузвания и хематоми, на които в този момент и под въздействието на преживяния
ужас не обърнали сериозно внимание. Впоследствие обаче както той, така и синът
му – вторият ищец изпаднали в паника и ступор, от които не могли да се отърсят
и до настоящия момент. Поддържа, че при удара в кормилото, има сериозно
натъртване на гръдната кост, охлузвания по коленете, бедрата и дланите. Подобни
наранявания имал и Г.М.. Посочва, че вследствие на инцидента получил
световъртеж, прилошавания, ограничил контактите си с близки и приятели,
затворил се в себе си, изпаднал в депресия, страхувал се да пътува. Синът му
получил леки контузни наранявания, преживял силен стрес и шок, страхувал се да
пътува, ограничил контактите си с близки и приятели, станал неспокоен. Твърди,
че за репатрирането на автомобил заплатил сумата 150 лв., за което обаче не му
била издадена фактура. Извършен бил оглед на автомобила от автомонтьор, който
съставил Работна карта и описал операциите, необходими за възстановяване на
превозното средство. Посочва, че ПТП е
настъпило на път, част от републиканската пътна мрежа, която съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП се управлява от ответника, който носи
отговорност за стопанисване на участъка. Поддържа, че противоправното поведение
на ответника се изразява в бездействие – неизпълнение на вменените му със законови
норми задължения. Твърди, че в участъка, в който е настъпил инцидентът, е
липсвала предпазна телена ограда. Счита, че е налице причинна връзка между
поведението на ответника, вследствие неизпълнението на нормативно вменените му
задължения и настъпилите вреди. По изложените съображения ищците молят
предявените искове да бъдат уважени. Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния му
представител – юрк. ** Поддържа становище за неоснователност на предявения иск.
Не оспорва обстоятелството, че път А2 /Автомагистрала „Хемус“/ е част от
републиканската пътна мрежа и като такъв се поддържа от АПИ, както и
обстоятелството, че на територията на Варненска област тази дейност се извършва
чрез специализираното й звено – Областно пътно управление ***. Оспорва
твърдението, че причинените на ищците вреди са в пряка причинно-следствена
връзка с ПТП, реализирано на 02.01.2019 г. – удар в диви животни, внезапно
появили се на пътя. Счита, че претендираният размер на обезщетението е завишен
по отношение на уврежданията на автомобила. Оспорва механизма на ПТП и
настъпилите щети по автомобила, описани в съставения протокол за ПТП. Твърди,
че не следва да носи отговорност за появата на диви животни на пътното платно.
Налице е едно „случайно деяние“, а не неизпълнение на законово задължение.
Посочва, че произшествието, което е описано в протокола за ПТП е станало между
две съоръжения /премостващи препятствия/ - път VAR020 (за с. Слънчево) и
селскостопански път. Излага, че съгласно разпоредбите на Техническите правила
за приложение и техническата документация за огради /предпазни мрежи/ за
автомагистрали, издание на ГУП, 1995 г. – при мостови съоръжения предпазната
мрежа се прекъсва при отвора на съоръжението и се затваря при крилата,
насипните конуси или подпорните стени, като отворът на съоръжението остава
свободен, а при пътните възли мрежата се поставя от външната страна на връзките
съобразно нивелетното им положение и продължава по връзката на разстояние
най-малко 100 м от мястото на вливане на връзката във второстепенния път.
Счита, че животните, които са се намирали на пътното платно на магистралата,
биха могли да влязат на пътя именно от такива места. В условията на
евентуалност твърди, че е налице висока степен на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на автомобила. Твърди, че е изпълнил изцяло
задълженията си по чл. 30, ал. 1 ЗП. Извършени са необходимите работи за
обезопасяване на движението на автомобилите. Поддържа, че има сключен договор
от 15.05.2015 г. с „***“ АД с предмет: „Извършване на поддържане /превантивно,
текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на
автомагистрали „Хемус“ и „Марица“ на територията на ОПУ-Варна, ОПУ-Шумен и
ОПУ-Хасково, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП“. Посочва, че
през м. юни 2016 г. и през месеците април и май 2017 г. са изпълнени от
дружеството-изпълнител дейности по доставка на материали и монтаж на нова
оградна мрежа с променлива дистанция на хоризонталните телове, ремонт,
възстановяване на унищожена предпазна оградна мрежа. Твърди, че тези дейности
са изпълнени и в процесния участък от магистралата, както в южното, така и в
северното платно. Поддържа, че не е налице причинна връзка между настъпилите
вреди и неизправност на пътя, стопанисван от ответника. Оспорва предявените
искове за заплащане на претърпените от ищците неимуществени вреди. Счита същите
за завишени и несъответстващи на степента и характера на причинените вреди. По
изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
Третото лице-помагач ***“ АД, депозира
нарочно становище, чрез процесуалния му представител – юрк. ***. Оспорва като неоснователни предявените обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 49 и чл. 86 ЗЗД. Оспорва
предявените искове за заплащане на претърпените от ищците неимуществени вреди
като завишени. Присъединява се към Отговора на исковата молба и твърденията в
него. Прави уточнение, че за процесния период не е възлагано със задание от
Агенция „Пътна инфраструктура“ на дружеството дейности по изграждане или
възстановяване на предпазна телена ограда и поради това не е налице бездействие
от страна на дружеството.
В проведено по делото на 15.10.2020 г. открито съдебно заседание ищците се
представляват от адв. ***, която заявява, че
поддържа подадената искова молба и моли предявените искове да бъдат уважени. В
предоставения от съда срок представя писмена защита.
Ответната страна се представлява от юрк. ***, която поддържа становище за неоснователност на исковите претенции и моли
същите да бъдат отхвърлени. Представя писмена защита в дадения от съда срок.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД:
По делото не
е спорно, а и от приложеното към исковата молба
свидетелство за регистрация част I
се установява, че ищецът К.Г.М. е собственик на лек автомобил
„Ланчия Либра“, с рег.
№ В 5889 РТ.
Видно от
представения протокол за ПТП № 1698996/02.01.2017
г., на тази дата, около 21:40 часа, по АМ „Хемус“, на около 2 км от разклона за с. Слънчево, в посока гр.
Варна, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „***, управляван от ищеца К.Г.М.. Като
обстоятелства, причини и условия за настъпване на инцидента, в протокола е посочено, че на
процесното място водачът на лекия автомобил блъска внезапно излязло на пътя безстопанствено диво
животно /прасе/. Посочено е, че при ПТП са
получени щети на автомобила.
ПТП е
официален свидетелстващ документ, поради което и доколкото е издаден от
компетентни длъжностни лица в кръга на изпълняваните от тях задължения, то и
същият има материална доказателствена сила за установените от тези длъжностни
лица обстоятелства, констатирани в протокола. Ето защо и оборването на установените
от длъжностните лица факти, а именно,
че ПТП е причинено вследствие на удар с диво животно /прасе/, както и че
описаните вреди са причинени вследствие инцидента, следва да бъде извършено от
ответника по правилата на доказателствената тежест. Това не е сторено в производството.
Напротив. Настъпването
на ПТП по описания в протокола, както и твърдяния от ищеца начин, се установява
и от заключението на вещото лице Й.М.
по изслушаната и приета в
производството автотехническа експертиза.
Съгласно
заключението, механизмът на настъпване на ПТП и съответно
на щетите по автомобила е следният: на 02.01.2019 г., около 21:40 часа, на АМ
„Хемус“, след пътен възел за с. ***, в
лентата посока гр. Варна, е настъпило ПТП с процесния автомобил. Водъчът е
допуснал удар с навлезли на пътното платно диви прасета. Ударът е при движение
на автомобила в лява пътна лента на магистралата и са настъпили конкретни
деформации в предната част на автомобила. След настъпилия удър автомобилът се е
установил спрямо пътното платно в неустановена позиция, с конкретни деформации
в предната му част и сработила система за активна безопасност във вътрешността
на купето с оглед наличието в него на водач и пасажери. Вещото лице посочва, че след оглед на автомобила е
установено, че настъпилите увреждания съответстват на механизъм на ПТП с диво
животно и вторичен удар в мантинелата. Повредите по автомобила могат да бъдат
реализирани от удар с диво животно, описано като обстоятелство в документите по
делото.
В
заключението си вещото лице посочва още, че при извършения оглед на процесния
участък от автомагистрала „Хемус“, в платното посока гр. Варна, след изхода на
разклона за с. Слънчево, е установил, че последният е заключен между
километричен знак № 413 и № 415. След изхода за с. до първия километричен знак
вдясно на протежение от около 300 м има значителна денивелация и оградна мрежа
на около 10 м вдясно. На около 1.3 км. след километричния знак е констатирал
разграждане на оградната мрежа, след което на около 300 км. след разграждането
започва отново значителна положителна денивелация. При достигане на
километричен знак № 415 се установява наличие на мостова конструкция на
магистралата с отрицателна значителна денивелация. Според вещото лице, може да
се заключи, че вероятното място на навлизане на диви животни безпрепятствено е
било именно на около 2 км след разклона спрямо разградената част от мрежа и
наличие на посевна нива след нея вдясно. С оглед типа на дивото животно и
проведения анализ на поведението му с ловна дружинка, последното би могло да
премине внезапно пътното платно, без конкретно подплашване от светлините на
автомобилите.
В
обясненията си, дадени в проведеното по делото на 10.09.2020 г. открито съдебно
заседание, вещото лице Й.М. посочва, че в конкретния случай е установил, че на
мястото на инцидента липсва оградна мрежа и колове към нея. Уточнява, че мястото
на инцидента е именно тази възможна част на навлизане на животни при липсваща
мрежа. Навсякъде другаде е установил, че има голяма денивелация, като мястото,
което е посочил, че има липсваща мрежа, касае разстояние от около 6-7 метра,
при което липсва ограда.
В
производството е допусната и изслушана комплексна съдебно-медицинска и
психиатрична експертиза, изготвена от вещите лица Р.М. и Т.А.. Съгласно
заключението, поради липса на медицинска документация за травматични
увреждания, най-вероятно, съобразно деформацията на колата вследствие на
ПТП-то, К.М. е получил контузия на главата и гръдния кош. Подобни лекостепенни
контузии преминават с обезболяващи за около 10 дни. По данните от анамнезата,
психичният статус и приложената медициска документация освидетелстваните лица –
ищците К. и Г. *** са
претърпели ПТП на 02.01.2019 г., в резултат на което и двамата първоначално са
проявили симптоми на Остра стресова реакция със симптоми на психологичен шок,
свръхвъзбуда, натрапливо припомняне на ситуацията, емоционална лаболност,
нарушен сън, главоболие, гадене. В резултат на преживяното ПТП всеки един от
ищците първоначално е развил симптоми на Остра стресова реакция, а по-късно
Разстройство в адаптацията, които състояния са включени в раздел „Реакция на
тежък стрес и разстройства в адаптацията“ под код F43 на МКБ 10. Симптомите са включвали натрапливи спомени,
нарушен сън, кошмари, изразена фобия от шофиране и придвиждане с автомобили.
При К.М. и до момента съществуват остатъчни фобийни изживявания, свързани с
ПТП-то, които могат да се класифицират като Специфична /изолирана/ фобия.
Тежестта и продължителността на последните е обяснима и с личностната структура
на посочения ищец и анамнезата за други прости фобии. При Г.М. проявите на
стрес също са били изразени около два месеца, като ищецът е реагирал предимно
психосоматично с рязко покачване на телесното тегло, което и до днес не е
нормализирано.
В
обясненията си, дадени в проведеното на 10.09.2020 г. открито съдебно заседание
по делото, вещото лице Т.А. посочва, че предразположеността към фобии на ищеца К.М.
до известна степен е усилила симптомите, свързани с фобията от процесното ПТП.
Това е причината и към момента да има такива фобии и вероятно ще продължат
доста дълго време.
По делото са
ангажирани и гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетелите
С.Р.С., ***
Съгласно
показанията на свидетеля С.Р.С., същият е бил изпратен на
ПТП от дежурната част на автомагистрала „Хемус“, като в близост до разклона за с. ***, посока Варна, водач на лек автомобил е блъснал диво
животно. По данни на водача, това било диво прасе. По пътното платно имало
следи от козина, кръв, вследствие на което издал протокол за ПТП. Не може да
каже точно какви са били деформациите по автомобила, но при такива случаи
обикновено се уврежда предната част на МПС.
Съгласно
показанията на свидетеля ***,
същият работи заедно с ищеца К., с когото са приятели. Знае, че той и синът му
са претърпели катастрофа на автомагистрала „Хемус“. Това се е случило на
02.01.2019 г. Към 22:30 часа К. му се обадил по телефона, казал му, че е
катастрофирал, обяснил му къде се намират. Свидетелят отишъл на мястото на
инцидента – близо до отбивката за с. ***, посока гр. Варна. Колата била потрошена тотално, имало
разпилени трупове на животни, на прасета. К. е бил в колата със сина си, жена
си и тъща си. Те стоели по-настрани, видимо уплашени. Доколкото разбрал, били
предимно натъртени. Когато пристигнал, репатриращият автомобил бил там и К.
говорел с шофьора. След това се приближил до К. – видимо му нямало нищо. Казал
му, че ударът е бил от неговота страна и че е доста натъртен. Обяснява, че след
този инцидент К. често си вземал отпуск, болнични и ходел на терапия. Казал му,
че не се чувства добре. Споделил му, че е водил сина си Г. на лекар. След
случилото се видимо момчето доста напълняло. От К. разбрал, че Г. го е страх да
се качи в кола, че е стресиран, не спи спокойно. К. му е споделял, че има
болежки в прешлените. Знае, че след инцидента К. управлява автомобил, доколкото
това е свързано с работата му, но по-рядко. Споделял му е, че доста време след
случката същата постоянно се върти в главата му. Забелязал е, че е малко
по-затворен в себе си, като преди бил по-весел, по-контактен.
Съгласно
показанията на свидетеля ***,
баба на ищеца Г.М., които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, тя също била
в колата, когато станала катастрофата през 2019 г. Била на задната седалка,
усетила удар, звуковата и светлинната сигнализация на колата се включили. Зет й
/има предвид ищеца К.М./ й казал по-късно, че са ударили прасета. Видяла, че е
смачкана лявата предна част на колата. Обяснява, че била много стресирана от
случилото се. След инцидента всички били стресирани, но най-много К. и Г.. Не
си спомня ищците да са имали физически травми. Оплаквали се от безсъние,
главоболие. Г. ставал вечер, разхождал се. Не искал да пътува доста време,
напълнял доста. Знае, че К. известно време е вземал някакви успокоителни. След
катастрофата той бил в болнични, а Г. няколко дни не ходил на училище. Кирий й
е споделял, че страда от безсъние, от главоболие, че има болки в гърба и врата.
Посочва, че към днешна дата К. управлява автомобил, но по нейни наблюдения все
си има едно наум, че нещо може да се случи.
Съгласно
показанията на свидетеля ***, служител в Агенция „Пътна
инфраструктура“, същият отговаря за пътния участък от гр.
Варна до кв. Повеляново.
Обяснява, че около километър 413-ти на разклона за с. е голямото кръстовище,
което свързва четвъртокласната мрежа с магистралата, има съоръжения, които
обслужват селскостопанска дейност. Не е уведомен за катастрофа, настъпила на
02.01.2019 г. на 2 км. след разклона за с. ***, посока Варна. Посочва, че ежедневно посещава този пътен
участък. На същия няма указателни табели за преминаващи диви животни. Разклонът
близо до с. ***, самият възел започва на 412-и километър и
завършва на 412.500 км.
По делото
е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че процесният участък
от пътя, на който е настъпило ПТП, е част от републиканската пътна мрежа и като
такъв се поддържа от ответника.
В
производството е представен и договор за възлагане на обществена поръчка за
извършване на поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни
работи при аварийни ситуации/ на автомагистрали „Хемус“ и „Марица“ на
територията на ОПУ – Варна, ОПУ – Шумен и ОПУ-Хасково, стопанисвани от АПИ,
съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, сключен на 15.05.2015 г.
между *** и „***
Представени
са протоколи от 30.06.2016 г. и 30.04.2017 г.,
ведно с подробни ведомости за установяване количеството на завършените
натурални видове СМР, видно от
които по договора са били възлагани и съответно са извършени дейности по ремонт
и възстановяване на унищожена предпазна оградна мрежа.
Съгласно чл. 49 ЗЗД този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени
от него при или по повод изпълнение на тази работа. Съгласно ППВС №
7/29.12.1958 г. отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни
действия. За непозволеното увреждане, причинено от изпълнителя, се ангажира
отговорността на възложителя, която е безвиновна, гаранционно-обезпечителна и
се поражда при наличието на вреди, причинени на пострадалия от лице, на което
отговорният по реда на чл. 49 ЗЗД е възложил изпълнението на работа.
Основателността
на иска по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД предпоставя установяването при
условията на главно и пълно доказване на кумулативното
наличие на следните предпоставки: извършено противоправно деяние (действие или
бездействие) от лице, комуто е възложено работа или дейност; причинени вреди –
имуществени или неимуществени; вина на причинителя и причинна връзка между
увреждащото деяние и настъпването на вредите. В чл. 45, ал. 2 ЗЗД е установена
оборима презумпция, съгласно която във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното.
В
случая ищците твърдят, че противоправното деяние на
служителите на ответника, от което са им
причинени съответни имуществени
и неимуществени вреди, се
изразява в бездействие – неизпълнение на вменените му със Закона за пътищата
задължения да поддържа пътя в изправност, включително и пътните принадлежности и по-конкретно
– предпазната мрежа по магистралата в участъка, където е станало
пътнотранспортното произшествие.
Безспорно
е по делото, че АМ „Хемус“ е част от републиканската пътна мрежа. Съгласно разпоредбата на чл. 19 ал. 1 ЗП републиканските пътища се
управляват от ответника ***“.
Ал. 2 на цитираната разпоредба
предвижда, че управлението на пътищата включва освен проектиране и
строителство, и поддържането на пътищата, така и организиране, възлагане,
финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането,
изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата. В чл. 19, ал. 2, т. 4 ЗП е посочено, че управлението
на републиканските пътища включва и организиране и осъществяване защитата на
пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя.
Допълнителните разпоредби към ЗП, а именно §1 т. 4 превдижда,
че „Пътни принадлежности“ са и предпазните огради. В т. 14 от ДР на ЗП е уредено, че „Поддържане на пътищата“ е дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата
година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на
пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. От цитираните
нормативни разпоредби се налага извода, че именно ответникът е законово ангажиран с
осигуряване поддръжката на републиканския път, какъвто се явява процесната
автомагистрала, като задължението му по поддръжка включва и организиране и
осъществяване на защитата на пътната принадлежност, каквато се явява и
предпазната ограда и защитната мрежа. Затова и при установена липса на такава,
както и при констатирано нарушаване на целостта й, отговорността на ответника
следва да бъде ангажирана.
Съдът приема,
че от анализа на събрания в
производството доказателствен материал може да се направи обоснован
извод, че на процесния участък от пътя – 2 км след
разклона за с. ***, посока
Варна, на АМ „Хемус“ предпазна ограда и защитна мрежа е с нарушена цялост. Това обстоятелство се установява предимно от заключението на
вещото лице, което при
оглед на място е констатирало разграждане на
оградната мрежа, поради което и вероятното място на навлизане на диви животни
безпрепятствено е било именно на окол 2 км след разклона спрямо разградената
част от мрежа и наличие на посевна нива след нея. В съдебно заседание вещото
лице обяснява, че около 6-7 м. от оградата на процесното място липсва, като
мястото на инцидента е именно тази възможна част на навлизане на животни при
липсваща мрежа. Следва да се отбележи, че заключението на вещото лице е изготвено след около
година и половина след датата на инцидента. В същото време обаче съдът намира, че
няма данни положението да е било различно към момента
на произшествието. Тези изводи
не могат да се променят и от представените констативни протоколи от 30.06.2016
г. и 30.04.2017 г., коментирани по-горе в изложението. Възложените дейности по
ремонт и възстановяване на унищожена предпазна оградна мрежа не се отнасят за
процесния участък от АМ „Хемус“, заключен между км. 413 и 415. Извършените
работи, касаещи тази част от пътя, са машинно подравняване на банкети, с
натоварване /без транспорт/, видно от подробната ведомост за установяване
количеството на завършените натурални видове СМР към Протокол от 30.06.2016 г.
В този смисъл дори третото лице-помагач изрично в депозираното от него
становище признава, че през процесния период за този участък от пътя не са му възлагани
дейности по изграждане или възстановяване на
предпазна телена ограда.
От
страна на ответника е направено възражение, че в
близост до мястото на инцидента е налице пътен възел, където оградата се
прекъсва съобразно техническите инструкции, поради
което животните,
които са се намирали на пътното платно на магистралата, биха могли да влязат на
пътя именно от такива места. Това
възражение обаче съдът приема за неоснователно. Действително, свидетелят *** заяви, че разклонът до с. започва на км. 412 и завършва
на км. 412.500. В същото време обаче в протокола за ПТП е записано, че
произшествието е станало на около 2 км. от разклона за с. ***, посока гр. Варна. А вещото лице ясно посочи, че при
извършения от него оглед на място е установил разградена мрежа от около 6-7 м.,
като именно оттам е най-вероятното и възможно навлизане на животни на пътното
платно.
От всичко
изложено по-горе се налага извод, че ответникът не е изпълнил задължения,
вменени му нормативно по силата на чл. 19
ЗП да осигурява поддръжка на републиканската пътна мрежа, в това число и на
пътните принадлежности, както и да осигури необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение. Неизпълнението на това задължение от
страна на длъжностните лица, на които ответникът е възложил това като работа,
ангажира обективната безвиновна гаранционна отговорност на ответника
за причинените вследствие на неизпълнението на нормативните му задължения
вреди.
Именно това противоправно бездействие от страна на
служителите на ответника съдът приема, че се намира в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото на посочената дата – 02.01.2019 г. пътнотранспортно
произшествие и причинените на ищците вреди /имуществени
и неимуществени/.
В този смисъл са и разрешенията, дадени в
решение от 17.12.2018 г., постановеното по в. гр. д. № 2342/2018 г. по описа на
ВОС, гр. о.
По отношение на обезщетението за имуществени
вреди съдът изцяло кредитира заключението по приетата САТЕ, съгласно което
повредите по автомобила могат да бъдат реализирани от удар с диво животно.
Средната пазарна възстановителна стойност на автомобила е 5619.66 лв., а
средната пазарна стойност на процесния автомобил към датата на ПТП е била около
2667 лв. Според вещото лице, стойността на ремонта надвишава действителната
стойност на автомобила, налице е тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ.
Ето защо съдът приема, че така предявеният иск следва да бъде уважен, но за
сумата 2667 лв., каквато е била пазарната стойност на процесното МПС към датата
на инцидента. Присъждането на необходимата за ремонта на автомобила стойност
съдът приема, че е нецелесъобразно и че само може да доведе до неоснователно
обогатяване на ищеца /нещо, което правото и съответно съдът не следва да
допуска/. И това е така доколкото към настоящия момент автомобилът не е
отремонтиран, поради което и искането за присъждане на такова обезщетение,
надвишаващо двукратно действителната пазарна стойност на автомобила, е
неоснователно.
Следва да се отбележи, че в производството
ответникът не успя при условията на пълно и главно доказване да установи
възражението си за съпричиняване на вредите от страна на водача на моторното
превозно средство – ищеца К.М.. Дори напротив. Вещото лице в заключението по
САТЕ посочва, че опасната зона на автомобила при движение с разрешената за
района максимална скорост от 140 км/ч е била около 174.3 метра, а безопасната
скорост на движение при установанета опасност на пътното платно е била около 83
км/ч. В обясненията си вещото лице Й.М. посочва, че категорично при движение на
автомобила с разрешената му скорост водачът е нямал техническа възможност да
забележи и да спре преди точката на видимост на дивите животни.
По изложените съображения съдът приема, че
предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпените в резултат на инцидента
имуществени вреди по лекия автомобил на ищеца следва да бъде уважен до размера от
2667 лв. За разликата над 2667 лв. до претендираните 5419.93 лв. претенцията следва да бъде
отхвърлена.
Съдът
приема, че след процесното ПТП автомобилът не е могъл да бъде
придвижен на собствен ход. В този смисъл е и
заключението на вещото лице Й.М., съгласно което с оглед настъпилите деформации
по предната част на автомобила, същият е бил технически негоден за
самостоятелно движение. От показанията на свидетеля Милен Йорданов също се
установява, че при пристигането му на мястото на произшествието репатриращият
автомобил вече е бил там и ищецът К. е разговарял с шофьора. По отношение
размера на претенцията съдът кредитира САТЕ, според която разходът за
репатриране от точката на ПТП до адреса на оглед е бил средно около 110 лв. До
този размер съдът приема, че така предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен. Следва да се отбележи, че в производството ищецът не представи
доказателства за извършени разходи по репатрирането на автомобила в по-висок
размер, поради което и претенцията за разликата над 110 лв. до исканите 150 лв.
подлежи на отхвърляне.
Всеки от
ищците претендира и обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Обезщетението за претърпените вреди се определя съобразно критерия за
справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, като при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се имат предвид обективно съществуващите
обстоятелства и установени по делото факти във всеки конкретен случай.
Преценявайки конкретно съществуващите обстоятелства:
настъпилото увреждане на здравето на ищеца К.М. – вероятна контузия на главата
и гръдния кош, съгласно заключението на д-р Р.М., натъртвания по тялото;
необходимия период за възстановяване – около 10 дни /обичаен период за подобни
лекостепенни контузии/, възрастта на пострадалия /44 г. към датата на инцидента/
и проведеното лечение /предимно с обезболяващи, без да се изисквя някаква
допълнителна интервенция/; интензитетът на претърпените болки и страдания, по-силни
през първите дни след инцидента; съответно отчитайки негативното отражение на
инцидента върху психиката и личния живот на пострадалия – станал е по-затворен
в себе си, както посочва свидетелят ***, налагало че е по-често
да ползва отпуск и болнични; фактът, че инцидентът е причинил силен стрес на
пострадалия, в резултат на което е развил разстройство в адаптацията, което
състояние включва натрапливи спомени, нарушен сън, кошмари, изразена фобия от
шофиране и придвживане с автомобили, които остатъчни фобийни изживявания,
свързани с ПТП-то, съществуват и до момента, съгласно заключението на вещото лице
д-р Т. ***, както и обстоятелствата, че тежестта и продължителността на тези фобии е
обяснима и с личносттана структура на К.М. и предразположеността му към фобии,
която до известна степен е усилила сиптомите, също и това, че ищецът продължава
да управлява автомобил, доколкото това е неизменно свързано с работата му, съдът
приема, че справедливото обезщетение за причинените на К.Г.М. неимуществени
вреди следва да бъде определен в размер на 2000 лв., до който размер искът е
основателен и следва да бъде уважен. За разликата над 2000 лв. до
претендираната сума 5500 лв. искът е неоснователен, съдът го намира и за
прекомерно завишен, поради което следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията на ищеца Г.К.М. съдът взе
предвид следното: настъпилото увреждане на здравето му – натъртвания по тялото
/други видими белези не са установени/; сравнително краткият период за
възстановяване, предвид липсата на видими физически травми, относително ниската
възраст на пострадалия /на 14 г./; интензитетът на претърпените болки и
страдания, по-силни през първите дни след инцидента; обстоятелството, че
няколко дни след инцидента същият не е посещавал училище, предвид уплахата от
случилото се; съответно отчитайки, че инцидентът е причинил силен стрес на
пострадалия, в резултат на което е развил разстройство в адаптацията, което
състояние включва натрапливи спомени, нарушен сън, кошмари, главоболие, страх
от придвживане с автомобили, които прояви са били изразени около два месеца
след инцидента, като ищецът е реагирал предимно психосоматично с рязко
показване на телесното тегло, което и до днес не е нормализирано, съгласно
заключението на вещото лице д-р Т. ***, което се подкрепя и от
показанията на свидетеля ***, съдът приема, че
справедливото обезщетение за причинените на Г.К.М. неимуществени вреди следва
да бъде определен в размер на 2500 лв. /отчитайки не на последно място
обстоятелството, че това ПТП е стресогенен фактор, който е един от първите в
живота на момчето, предвид и възрастта му/, до който размер искът е основателен
и следва да бъде уважен. За разликата над 2500 лв. до претендираната сума 5500
лв. искът е неоснователен, съдът го намира и за прекомерно завишен, поради
което следва да бъде отхвърлен.
Основателни са претенциите за присъждане на законната
лихва върху всяко едно от присъдените обезщетения, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 21.01.2020 г. до окончателното й изплащане.
По исковете с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на
чл. 84, ал. 3 ЗЗД длъжникът при непозволеното увреждане изпада в забава от
датата на увреждането и без покана. Следователно ответникът е изпаднал в
забава, считано от 02.01.2019 г. и дължи на ищеца К.М. обезщетение в размер на 203.33
лв. за периода 02.01.2019 г. - 02.01.2020 г. върху определеното обезщетение за
неимуществени вреди от 2000 лв., а на ищеца Г.М. – обезщетение в размер на
254.17 лв. върху определеното обезщетение за неимуществени вреди от 2500 лв.,
чиито размери съдът изчисли с помощта на програмния продукт Апис Финанси –
„Изчисляване на законна лихва” /конкретните изчисления са приложени към
кориците на делото/. До тези размери предявените искове са основателни и следва
да бъдат уважени. За разликата над 203.33 лв. /за ищеца К.М./ и за разликата
над 254.17 лв. /за ищеца Г.М./ до претендираното от всеки от ищците обезщетение
за забава в размер на 559.17 лв. искове следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора, отговорността за
разноски следва да бъде разпределена по следния начин:
Ищците представят списък на разноските по чл.
80 ГПК и доказателства за извършени такива в общ размер от 2552.80 лв., от
които: 662.80 лв. – държавна такса, 660 лв. – депозит вещи лица, 30 лв. –
депозит за призоваване на свидетел, както и 1200 лв. – платено в брой
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
09.09.2020 г. От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което съдът приема за неоснователно, предвид
действителната фактическа и правна сложност на делото, броя на проведените открити
съдебни заседания /3 бр./, ангажираните в производството доказателства
/свидетелски показания, експертизи, многобройни писмени доказателства/, както и
броя на обективно кумулативно съединените искове /6 бр./. Следва да се
отбележи, че размерът на претендираното възнаграждение е в границите на
минималното такова – 1060.65 лв., изчислено съобразно разпоредбата на чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Ето защо и след направените изчисления съдът приема, че в полза
на ищците следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата 1116.26 лв.,
съразмерно с уважената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът представя списък на разноските и
претендира сумата 120 лв. – депозит вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ съдът определя в полза на страната юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300 лв., с оглед изложените по-горе съображения за действителната
правна и фактическа сложност на делото, броя на предявените искове,
ангажираните доказателства и броя на проведените по делото открити съдебни
заседания. Ето защо и след направените изчисления съдът намира, че в полза на
страната следва да бъдат присъдени разноски в размер на 236.35 лв., съразмерно
с отхвърлената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на К.Г.М., ЕГН **********,
с адрес: *** лв. /две хиляди шестстотин
шестдесет и седем лева/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
капак преден, калник преден ляв, подкалник ляв, кора под двигател, броня
предна, решетка предна, основа за броня, преден панел /горен/, фар преден ляв,
мигач преден ляв, халоген преден ляв, допълнителен мигач, амортисьори капак
/двигател/, воден радиатор, радиатор климатик, кондензатор климатик, вентилатор
двигател, интеркулер и хидравлична помпа на собствения на ищеца лек автомобил
марка „*** /настъпила тотална щета/, причинени в резултат на реализирано ПТП на 02.01.2019 г. на автомагистрала „Хемус“,
на около 2 км от разклона за с. в посока гр. Варна, представляващи пряка и
непосредствена последица от противоправното неизпълнение на задължения на
длъжностни лица – служители в ответната *** – за
стопанисване на процесния участък от пътя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.01.2020 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 2667 лв. до
претендираните 5419.93 лв.
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на К.Г.М., ЕГН **********,
с адрес: ***0 лв. /сто и десет
лева/, представляваща необходим разход за репатриране на лек автомобил
марка който е бил технически негоден за самостоятелно движение, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 21.01.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 110 лв. до
претендираните 150 лв.
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на К.Г.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 2000 лв.
/две хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на
реализираното на 02.01.2019 г. ПТП на
автомагистрала „Хемус“, на около 2 км от разклона за с. в посока гр. Варна, представляващи пряка и
непосредствена последица от противоправното неизпълнение на задължения на
длъжностни лица – служители в ответната *** – за
стопанисване на процесния участък от пътя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.01.2020 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 2000 лв. до
претендираните 5500 лв.
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на К.Г.М., ЕГН **********,
с адрес: ***.33 лв. /двеста и три
лева и тридесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава
върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 2000
лв. за периода 02.01.2019 г. – 02.01.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 203.33 лв. до претендираните 559.17 лв.
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Г.К.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 2500 лв.
/две хиляди и петстотин лева/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и
страдания, настъпили в резултат на реализираното на 02.01.2019 г. ПТП на автомагистрала „Хемус“, на около 2 км от разклона за с. в посока гр.
Варна, представляващи пряка
и непосредствена последица от противоправното неизпълнение на задължения на
длъжностни лица – служители в ответната Агенция – за
стопанисване на процесния участък от пътя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.01.2020 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 2500 лв. до
претендираните 5500 лв.
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Г.К.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 254.17
лв. /двеста петдесет и четири лева и
седемнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава
върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 2500
лв. за периода 02.01.2019 г. – 02.01.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 254.17 лв. до претендираните 559.17 лв.
ОСЪЖДА ***,
със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на К.Г.М., ЕГН **********, с адрес: *** и Г.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ лично и със
съгласието на неговия баща К.Г.М., сумата
1116.26 лв. /хиляда сто и шестнадесет лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща сторените в
производството съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от
предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К.Г.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Г.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
действащ лично и със съгласието на неговия баща К.Г.М., да заплатят на ***, със седалище и адрес на
управление: ***, сумата 236.35 лв.
/двеста тридесет и шест лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща сторените в производството съдебно-деловодни
разноски, съразмерно с отхвърлената част от предявените искове, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е
постановено при участието на третото лице – помагач ***, със седалище и адрес на управление:***, на страната на ответника ***
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: