О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 746
от 02.08.2023 г., гр. Хасково
Административен
съд - Хасково,
в закрито заседание на втори август, две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
като разгледа АНД /К/ № 1095/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково,
докладвано от съдия Икономова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба
на В.А.М.,
подадена чрез пълномощник,
за изменение на Решение № 505/23.06.2023 г. по АНД № 1095/2022 г. по описа на Административен
съд - Хасково в частта относно разноските.
Посочва, че към
отговора на касационната жалба е приложен договор за правна защита и съдействие
без номер на дело, тъй като е депозиран чрез Районен съд – Хасково. Допусната
била технически грешка, като било изписано АНД № 613/2022 г. Административен
съд – Хасково. Представен бил списък на разноските, прикачен към отговора, който
имал характер на разписка. След възобновяване на делото е депозиран писмен
отговор с приложени към него договор за правна защита и съдействие с №
1095/2022 без посочен съд и списък на разноски. Твърди, че съдът в решението си
приема отговорите по делото от пълномощник, но не уважава приложения договор за
правна защита и съдействие, въпреки че били разписани двустранно на един лист.
Безспорно били налице упълномощаване и разноски, извършени пред касационната
инстанция. Моли за изменение на решението в частта с разноските.
Отговор по чл. 248,
ал. 2 ГПК не е депозиран.
Въз
основа на твърденията на искателя и установеното по делото съдът формира
следните фактически и правни изводи:
Искането
е допустимо /вж. т. 9 от ТР № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС/.
Разгледано по
същество, е НЕОСНОВАТЕЛНО.
1.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН „в производствата пред районния и административния
съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“.
Приложима е
разпоредбата на чл. 228 във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК, съгласно която когато
съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на
разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото,
включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона
за правната помощ.
2. „Отговорността за разноски в
съдебното производство е обективна, невиновна отговорност. Фактическият състав,
при който тя се поражда, е съвкупност от следните юридически факти:
неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски за водене на делото
по повод на този спор и съдебен акт в полза на страната, която претендира
разноските“ /Определение № 5424 от 28.04.2021 г. по адм. д. № 8330/2020 г., ІІ
отд. на ВАС/.
3. С Решение №
505/23.06.2023 г. по АНД № 1095/2022 г. по описа на Административен съд –
Хасково е оставено в сила Решение № 286/11.10.2022 г. по АНД № 613/2022 г. по
описа на Районен съд – Хасково, като жалбата на Началник сектор „Пътна полиция“
към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково е отхвърлена
като неоснователна.
Следователно, с оглед изхода от спора
разноски в полза на ответника по касация В.А.М. се дължат.
4. За да
бъдат присъдени разноски в негова полза, същите следва да бъдат доказани по
основание и размер. В случая това не е сторено.
Към
писмен отговор по касационната жалба, депозиран пред Районен съд – Хасково на
10.11.2022 г. са приложени договор за правна защита и съдействие с предмет
оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в отговор по касационна
жалба, без да са посочени номер на дело и по описа на кой съд е образувано то, нито
по обжалването на кое решение е даден отговор, пълномощно за представителство
срещу ОД на МВР Хасково по дело № 613/2022 г. по описа на Административен съд –
Хасково, различно от номера на настоящото дело, списък на разноски.
Към
писмен отговор по касационната жалба, депозиран пред Административен съд –
Хасково на 04.05.2023 г., са приложени договор за правна защита и съдействие по
АНД 1095/2022, без посочен съд, по описа на който е образувано то, пълномощно
за представителство срещу ОД на МВР Хасково по дело № 1095/2022 г. по описа на
Районен съд – Хасково, различен от съда, пред който се води настоящото
производство, списък на разноски.
5. В съдебно заседание ответникът не се явява
и не се представлява. Докладвани са отговорите по жалбата и молба от 30.05.2023
г.
В действителност в постановения съдебен акт,
при разрешаване на спора по същество, са коментирани писмените отговори по
жалбата и молбата. Това е така, тъй като въпреки допуснатите неточности при
изписване на номера на делото и по описа на кой съд е образувано то в
приложените пълномощни, се цели да не бъде ограничено правото на защита и
участие на ответника по спора във воденото срещу него съдебно производство.
Видно от приложените договори за правна
защита и съдействие, не се установява в какво точно се изразява последната.
Дори и да се приеме, че тя е свързана с изготвяне на отговор по касационна
жалба, е следвало изричното посочване срещу кой съдебен акт е насочена тя.
Непълно и неточно е изписването на вида на делото и пред кой съд е образувано
то, тъй като се касае за касационно административнонаказателно дело, а не – за
административнонаказателно дело, което се образува по жалба срещу наказателно
постановление пред съответния районен съд.
За да бъде прието, че приложените пълномощни
допълват съдържанието на договорите за правна защита и съдействие, то е
необходимо безспорното установяване в какво точно се изразява правната защита и
съдействие, по кое дело и пред кой съд. В случая тази информация не може да
бъде изведена по безпротиворечив начин поради допуснатите грешки и непълноти,
независимо дали те попадат в обхвата на понятието „технически“.
За съда следва да е ясно също дали в
действителност за предоставената правна защита и съдействие е извършено
плащане. От това, че е представен списък за разноски по чл. 80 ГПК, не се
следва извод, че вписаните в него разноски са доказани по основание и размер.
6. Съдържанието на
пълномощното и обемът на представителната власт са нормативно уредени в чл. 33
и чл. 34 ГПК. По приложението на чл. 34 е налице константна практика на ВКС,
според която според обема на представителната власт упълномощаването може да
бъде общо и изрично.
Общото упълномощаване
се отнася до неопределен кръг граждански дела, които би завел упълномощителят
или биха били заведени срещу него, освен исковете за гражданско състояние, за
които чл. 34, ал. 2 ГПК изисква изрично упълномощаване. Общото упълномощаване в
случая се отнася и до неопределен кръг административнонаказателни дела, вкл. и
пред касационната инстанция, които би завел упълномощителят или биха били
заведени срещу него. Процесуалният закон не съдържа изискване в пълномощното да
бъде посочено какъв иск, на какво основание и за каква сума се предявява, съответно
– да бъде посочено в какво точно се изразява правната защита и съдействие по
делото с административнонаказателен характер, поради което следва да се приеме,
че в настоящия случай е налице валидно упълномощаване.
Пълномощното е породило само представителна
власт за пълномощника в отношенията му пред третите лица да действа от името на
упълномощителя, но упълномощаването не урежда вътрешните отношения между
пълномощник и упълномощител по мандатното правоотношение, което в случая е
обективирано в сключените между страната и адвокат И.Д. договори за правна
защита и съдействие, съдържащи в себе си и размера на договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение.
От така сключените договори за правна защита
и съдействие не може да се установи с категоричност дали заплатеното и
съответно претендирано възнаграждение на пълномощника, който не е осъществил
процесуално представителство, е за конкретното дело, било чрез посочване номер
на делото и съда, пред който е образувано то, или номера на обжалвания акт и на
делото, по който е постановен, тъй като делото е касационно, или по жалба на
коя страна и т.н. С оглед естеството на договора за правна помощ, имащ
характеристиката на договор за поръчка, по силата на който довереникът се
задължава да извърши конкретни правни действия за сметка на доверителя, за да
може да се ангажира отговорността за разноски на другата страна при осъществени
правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на отговори по
касационната жалба и молба, в тежест на претендиращата разноски страна е
надлежното доказване, че същите са сторени по конкретното дело, което в случая
не се установява от представените договори.
Претенцията за присъждане на сторените
разноски следва да бъде подкрепена от недвусмислени доказателства, че същите са
направени по конкретното производство, по което се иска присъждането им.
В този смисъл е Определение № 225 от
27.03.2023 г. по ч. т. д. № 262/2023 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС.
7. За пълнота, следва да бъде отбелязано, че
възприемайки обратната хипотеза за липсата на редовно упълномощаване, то адв. Д.
не би могла да подаде молба за изменение на решението в частта за разноските, а
подадената следва да бъде оставена без разглеждане. По аргумент от разпоредбата
на чл. 248, ал. 3 от ГПК постановено определение, с което молбата по чл. 248,
ал. 1 ГПК се оставя без разглеждане, няма да подлежи на обжалване, защото
следва режима на необжалваемост на решението /чл. 223 АПК/, на което се иска изменението.
Така вж. Определение № 166 от 09.01.2017 г. по адм. д. № 7668/2016 г., ІV отд.
на ВАС, Определение № 1354 от 07.02.2023 г. по адм. д. № 2189/2022 г., І отд.
на ВАС.
8. Съдът не споделя твърдението на искателя,
че списъкът на разноските по чл. 80 ГПК има характер на разписка.
Съгласно т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС вписването в договора за правна помощ на
направено в брой плащане е достатъчно и има характера на разписка.
Съгласно т. 2, т. 8 и т. 9 ТР № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС списъкът по чл. 80 ГПК съдържа
изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че
следва да й бъдат присъдени. Чрез него не се доказва извършването на разходите.
Доказването е относимо към основателността на искането за присъждането им, а не
към неговото процесуално въвеждане по чл. 80, изр. Второ ГПК, тъй като правна
последица от непредставяне на списък на разноски е, че страната няма право да
иска изменение на решението в частта му за разноските.
Представеният списък на разноските по чл. 80
от ГПК има друга цел и не може да служи като доказателство за реално плащане на
посочената в него сума. Така вж. Определение № 9230 от 02.07.2014 г. по адм. д.
№ 13069/2013 г., ІV отд. на ВАС.
Водим от горното и на
основание чл. 144 АПК във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК Административен съд –
Хасково
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.А.М.
за изменение на Решение № 505/23.06.2023 г. по АНД № 1095/2022 г. по описа на Административен
съд - Хасково в частта относно разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.