Решение по дело №83/2014 на Административен съд - Сливен

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е      № 115

 

гр. Сливен, 20.10.2014  г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди и четиринадесета година в състав :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ

 

При участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 83 по описа на съда за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ и чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/.

Образувано е по жалба от Д.Й.П.,***, Р.Д.П.,*** и Д.Д.Д. ***, подадена против Експертно решение № 158 от 027/12.04.2013 г. на Специализиран състав на НЕЛК по психични болести гр. София, с което се потвърждава ЕР на ТЕЛК № 466/21.03.2012 г., което не приема причинна връзка - трудова злополука по повод настъпилата смърт на Ж. И. П.  

В жалбата си оспорващите твърдят, че  решението  е незаконосъобразно, неправилно и постановено в противоречие на материалноправни норми. Изразява несъгласие с мотивите на административния орган.  Твърди се, че от представените по административната преписка доказателства се налагал извода, че във връзка със смяната на ръководителя на „Дентален център – 1” ЕООД Сливен и извършваните в дружеството проверки и ревизии, здравословното и психично състояние на Ж. П. се влошило неимоверно и я довело до посегателство върху живота й. За смъртта на П.  непосредствена причина бил психичният и физически тормоз от страна на новото ръководство на дружеството и проверяващата комисия от Община Сливен. В този смисъл начинът на извършване на проверката бил единствената причина, довела съпругата на оспорващия Д.П. до състояние да посегне на живота си. Твърди се, че ТЕЛК и НЕЛК не са разбрали същността на задачата си, а именно – произнасяне относно причинната връзка-трудова злополука. Посочва се, че НЕЛК некоректно излиза със заключение по въпроса дали злополуката е трудова или не, в противоречие със законовата уредба, като приема че съгласно Наредба за медицинската експертиза душевните заболявания не се считат за трудова злополука. Оспорващите молят съда да отмени обжалвания акт, като се върне преписката за произнасяне от НЕЛК със задължителни указания в мотивите, че е налице причинна връзка между тежката реактивна депресия причинила смъртта на пострадалата и условията на труд.

В с.з. оспорващият Д.Й.П. се явява лично. Р.П. и Д. не се явяват. Жалбоподателите се представляват от надлежно упълномощен процесуален представител, който заявява, че   поддържа жалбата и моли  съда да я уважи. Претендират  се  направените в хода на производството   съдебно-деловодни разноски.

Административният орган – НЕЛК - София  към МЗ, редовно призован  не се представлява и не изразява становище по жалбата.

 

За НОИ – София се явява редовно упълномощен представител, който  твърди, че оспореното Решение  законосъобразно, съобразено със събраните доказателства. Твърди, че  експертните лекарски комисии могат да вземат решение единствено и само на базата на медицинска документация, изготвена от специалист при прегледи на освидетелствания, но не и въз основа на данни на свидетели, получени след смъртта на лицето.   Моли жалбата да се отхвърли.

„Дентален център – 1 Сливен” ЕООД  се представлява от управителя, който твърди, че жалбата е неоснователна поради непредставяне на  съществени медицински доказателства.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становището на страните, събраните по делото доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Ж. И. П., съпруга на оспорващия Д.П. и  майка на Р.П. и Д.Д., е работила по трудов договор от 18.06.1998 г. на длъжност г. с. в „Дентален център – 1 Сливен” ЕООД гр. Сливен.

През месец март 2008 г. настъпили служебни промени, свързани с  освобождаване на управителя на Дружеството и неприемане  от  Общински съвет Сливен  на  годишен отчет и баланс на „Дентален център – 1” ЕООД.  На основание Заповед № 1 от 29.04.2008 год., считано от 07.05.2008 год.  е  започната  проверка на първични счетоводни документи  и данните , отразени в счетоводните регистри на дружеството. Със Заповед № 3 от 10.05.2008 год. е наредено извършването на  и частична инвентаризация на активите в дружеството. Проверките са  разпоредени от новоназначения у.  д. Ж. Г..  

До месец април 2008 г. П. нямала оплаквания от психично естество, не е страдала от психични заболявания. По време на проверката П. ставала все по-потисната, отпусната, вяла, свита, притеснена, като това напрежение се засилвало с времето. Отслабнала, изглеждала все по – зле. Споделяла със свои познати, че желае проверката вече да приключи, че много я „натискат”, непрекъснато трябвала да е на разположение. Значима промяна в психическото състояние настъпила в началото на месец май, като психотравмените моменти, свързани с условията й на работа в „Дентален център – 1 Сливен” ЕООД довели до развиването на тежка реактивна депресия. Тежкото депресивно състояние довело П. до решение да прекъсне живота си. На 21.05.2008 г. в края на работния ден П. припаднала, като оказалата й първа помощ д. Т. описва състоянието й като предколапсно с преценката за необходимост от консултация с невролог или психиатър. На 22.05.2008 г. сутринта съпругът на П. и оспорващ в настоящото производство, я посъветвал да не ходи на работа, а да посети личния си лекар. П. се върнала вкъщи и се обесила в пристройка в двора. Смъртта е настъпила от механична асфикция, която се дължи на обесването. До началото на проверката в „Дентален център – 1 Сливен” ЕООД,  Ж. П. не е страдала от психични заболявания, не е приемала лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, назначени й от специалист.

На 21.01.2009 г. Д.П., съпруг и наследник на починалата Ж. П. подал в РУ „СО” гр. Сливен Декларация за трудова злополука вх. № К – 547, в която посочил данни за осигурителя, пострадалия, злополуката и увреждането, като в т. 24 „Вид работа” вписал: „Извършване на финансова ревизия. Тормоз от проверяващите.” В т. 25 „Специфично действие, извършвано от пострадалия и свързаният с това действие материален фактор”   деклараторът посочил: „На 21.05.2008 г. около 17.30 часа припада на работното място, като получава нервна криза, вследствие на психически тормоз”. Към т. 26 „Отклонение от нормалните действия /условия/ и материален фактор, свързан с това отклонение” приложил три бр. обяснения – от Д.П., М. В. и К. С., в които са интерпретирани проблеми на Ж. П. от служебно естество – заплахи, унижения, упреци и обиди на работното място, съпътстващи извършваната проверка.

Със Заповед № 15/27.01.2009 г., издадена на основание чл. 58 ал. 1 от КСО Директорът на РУ „СО”  Сливен   разпоредил да се извърши разследване на злополуката, станала на 22.05.2008 г. със Ж. П.  Административният орган определил състава на комисията – гл. инспектор „ТЗ” при РУ „СО” гр. Сливен и гл. инспектор при Дирекция „Инспекция по труда” гр. Сливен, началната дата за извършване на разследването, определил срок за извършване на разследването и срок за изготвяне на протокол за резултатите от същото. Разследването на злополуката било определено за 18.02.2009 г. с уведомяване на заинтересованите лица. На цитираната дата от назначената комисия и в присъствието на Д.П. бил съставен Протокол № 3/18.02.2009 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 22.05.2008 г. с Ж. П. При анализа на причините за възникване на злополуката колективният орган приел, че смъртта на Ж. П. е настъпила в резултат на механична асфикция, която се дължи на обесването, злополуката е станала в дома на пострадалата, не е настъпила във връзка или по повод на извършваната от нея в „Дентален център – 1” ЕООД работа, по време на злополуката пострадалата не е осъществявала трудовите си функции. При тези мотиви комисията е формирала извод, че не са налице предпоставките на чл. 55 ал. 1 от КСО, поради което злополуката нямала характер на трудова. На 24.02.2009 г. длъжностно лице при РУ „СО” Сливен издало Разпореждане № 89, с което на основание чл. 60 ал. 1 от КСО не приело за трудова злополуката, станала с Ж. П. на 22.05.2008 г., като мотивите са идентични с визирания по – горе протокол. Преписи от разпореждането били изпратени до „Дентален център – 1” ЕООД и Д.П., като на 10.03.2009 г. последният депозирал жалба срещу същото пред компетентния директор на РУ „СО” Сливен. Изложените в жалбата съображения са за допуснати нарушения от страна на комисията, която не обсъдила свидетелските показания, не назначила медицински и психиатрични експертизи, които да докажат здравословното състояние на пострадалата преди злополуката, както и не бил разпитан личният й лекар и взет под внимание медицинския й картон. Постъпилата жалба била разгледана от директора на РУ „СО” Сливен, който постановил Решение № 7/10.04.2009 г., с което отхвърлил като неоснователна жалбата подадена против разпореждане № 89 от 24.02.2009 г., издадено от длъжностното лице по чл. 60 ал. 1 от КСО, с което злополуката не е призната за трудова.

Против това решение на 30.04.2009 г. в Административен съд Сливен  е депозирана  жалба, по която е образувано адм. дело № 112/2009 г. по описа на АдмС Сливен. С Решение № 1 от 03.04.2010 г. на АдмС Сливен по адм.дело № 112/2009 г. е отменено Решение № 7/10.04.2009 г. на Директора на Районно управление “Социално осигуряване” гр. Сливен, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Д.П. подадена против Разпореждане № 89/24.02.2009 г., издадено от длъжностното лице по чл. 60 ал. 1 от КСО, с което злополуката, станала на 22.05.2008 г. с Ж. И. П. не е призната за трудова. Съдът е постановил, че административният орган освен проучване на медицинската документация по случая, е следвало да извърши обследване и на други фактори, като професионални задължения, натовареност на пострадалия, включително и установяване на данни за наличие на уплах, стрес и пр. на работното място. Следвало е произнасянето на длъжностното лице по чл. 60 ал. 1 от КСО да стане след произнасяне на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността.

В изпълнение на указанията дадени със съдебното решение РУ „СО” Сливен с писмо изх. № К-327/28.01.2011 г. е изискало на основание чл. 73, ал. 1, т. 1 от Наредба за медицинската експертиза, решение от „СТЕЛК Психични заболявания” Бургас, относно причинната връзка на нетравматично увреждане с изискванията за трудова злополука, съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО. С Експертно решение № 0336 от 035/10.03.2011 г.  „СТЕЛК Психични заболявания” Бургас не приема „Причинна връзка” при казуса Ж. И. П., тъй като душевните болести не се считат за трудова злополука съгл. чл. 68, т. 4, ал. 2 от НМЕ /отм/.

Срещу това Експертно решение № 0336 от 035/10.03.2011 г. на „СТЕЛК Психични заболявания” Бургас е подадена жалба, по която НЕЛК отменя и връща ЕР на ТЕЛК за ново освидетелстване, поради необсъждането и некоментирането на констатациите в двете психиатрични експертизи. С последващо Експертно решение № 0466 от 045/21.03.2012 г. „СТЕЛК Психични заболявания” Бургас  не приема „причинна връзка” , както и   „трудова злополука”  по повод  инцидента с  Ж. И. П., тъй като душевните болести не се считат за трудова злополука съгл. чл. 68, т. 4, ал. 2 от НМЕ /отм/.

Експертно решение № 0466 от 045/21.03.2012 г. на „СТЕЛК Психични заболявания” Бургас е оспорено пред НЕЛК София, която с ЕР № 0410 от 065/05.10.2012 г. отменя и връща ЕР на ТЕЛК, поради неизпълнение изцяло препоръките на НЕЛК и несъбиране на необходимите доказателства, касаещи условията на труд, степента на натоварване, и нервно-психическото напрежение на професията и в периода преди инцидента. С последващо Експертно решение № 0117 от 009/21.01.2013 г. „СТЕЛК Психични заболявания” Бургас отново не приема „Причинна връзка” при казуса Ж. И. П., тъй като душевните болести не се считат за трудова злополука съгл. чл. 68, т. 4, ал. 2 от НМЕ /отм/.

Експертно решение № 0117 от 009/21.01.2013 г. на „СТЕЛК Психични заболявания” Бургас е оспорено пред НЕЛК София, която с ЕР № 0158 от 027/12.04.2013 г. потвърждава ЕР на ТЕЛК № 0466 от 045/21.03.2012 г. и не приема наличието на „причинна връзка”  и  „трудова злополука”, поради това че в чл. 73, ал. 2 на НМЕ душевните/психичните/ заболявания не се считат за трудова злополука, няма данни за екстремално нервно-психично напрежение, по-високо от обичайното за длъжността главен счетоводител, което да довело до инцидента.

Жалбата срещу ЕР № 0158 от 027/12.04.2013 г. на НЕЛК София е постъпила в Административен съд Сливен на 14.04.2014 г. Видно от представените по делото документи, ЕР на НЕЛК не е получено от оспорващите и същите са запознати със съдържанието на решението след 08.04.2014 г. /л. 129 от мед.досие/

По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена от страните, комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, изготвена от вещите лица д. А.А. и М.Б., чиито заключения съдът възприема като компетентни, безпристрастни и кореспондиращи със събраните по делото доказателства. От заключенията на вещите лица се установява, че: няма данни преди месец април 2008 г. пострадалата Ж. П. да е страдала от психични заболявания; Тежката реактивна депресия, която се развива при Ж. П. отговаря да е пряк резултат на отношението на определени длъжностни лица, които са проверявали дейността й като главен счетоводител в „Дентален център – 1”   ЕООД гр. Сливен, през посочения период; Клинично значима промяна в психичното състояние на Ж. П. настъпва след започване на проверките в „Дентален център 1” ЕООД гр. Сливен началото на м. май 2008 г. Промяната в състоянието на пострадалата е в резултат на отношението на някои от проверяващите спрямо нея; Възникналото при пострадалата психично разстройство по клинични характеристики предполага наличието на значим психичен стрес, за какъвто единствените данни са, че е съществувал на работното й място; Причината за решението на пострадалата да сложи край на живота си е възникналото психично разстройство - тежка реактивна депресия.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лица, които имат правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това. От представеното по делото известие за доставяне /л. 41/ се установява, че обжалваното ЕР не е съобщено на жалбоподателите. Жалбоподателите имат правен интерес от оспорването предвид обстоятелството, че са от категорията на лицата посочени в чл. 112, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ).

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдебният контрол върху решението на НЕЛК се отнася до това, като индивидуален административен акт, издаден ли е от компетентен орган - специализиран по съответните болести състав на комисията, спазени ли са процесуално и материално правните разпоредби по издаването му, включително и разпоредбите на НМЕ,  както  и по отношение спазване специфичната част на медицинското заключение, изготвено от двама медицински специалисти, т. е. преценка на медицинските съображения по същество.

При извършената в изпълнение на чл. 168 ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК служебна проверка за законосъобразност, съдът констатира, че оспореният административен акт е постановен от компетентен по смисъла на чл. 103 ал. 3 от Закона за здравето вр. чл.3 ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза административен орган и в установената от чл. 59   ал.2  от  АПК  форма.

Решението е взето от специализиран състав по психични болести, определен съобразно водещата диагноза в съответствие с чл. 49 ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи.  Оспорваното Експертно решение № 158/027/12.04.2013 г. на Национална експертна лекарска комисия по психични болести е постановено от специализиран състав на НЕЛК  при  обжалване на решение  на  ТЕЛК по реда на чл. 43 т.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРРКМЕ /редакция от 31.05.2011г./.  В съставът му е включен и представител на НОИ, съгласно изискването на чл. 106 ал.2 от ЗЗ.

Изпълнени са и изискванията на чл. 18 ал. 3 от посочения правилник в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари заедно с неговия председател и на чл. 19 ал.1 - в специализирания състав да е включен лекар - представител на НОИ. Експертното решение е постановено в състав от 4 специалисти, които са го подписали, и е издадено в кръга на нормативно установената компетентност на НЕЛК.

Решението на НЕЛК има двойствен характер - на индивидуален административен акт и на експертно заключение. В последното му качество същото следва да бъде сравнено съпоставено с приетото по делото заключение на комплексната съдебно-психиатрична експертиза, изготвено от специалист по психиатрия и специалист по психология въз основа на цялата  налична медицинска документация.  Същото е кредитирано от съда като обективно,  безпристрастно и съобразено със събраните в настоящото и  в  предходни  производства  данни, приобщени по съответния ред. Заключението на вещите лица  не  е  оспорено от страните.

Видно от чл. 73, ал. 1 на НМЕ, ТЕЛK и НЕЛК се  произнасят  за  причинната връзка между  злополуката  и  условията на труд в случаите на нетравматично увреждане - въз основа на протокол за разследване на злополуката, като съгласно ал.2   не се считат за внезапно увреждане на здравето състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето, мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести.

 Съгласно чл. 60 вр. с чл. 59 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 117 ал. 1, т. 2 б. "г" от КСО - злополуката се признава като трудова с разпореждане на длъжностното лице при ТП на НОИ, което подлежи на обжалване пред Ръководителя на ТП на НОИ, след което решението за отказ или признаване на злополуката като трудова ще подлежи на самостоятелно обжалване пред съда. Следователно, в настоящето производство проверка и контрол относно това,  дали злополуката е трудова или не по смисъла на чл. 55, вр. чл. 60 от КСО не следва да се извършва.

 Предмет на проверка и съдебен контрол в настоящото производство е единствено изводът на ТЕЛК, съответно НЕЛК за наличието на  функционалната връзка между условията  на  труд и настъпилото нетравматично увреждане,  а не причинната такава между увреждането и смъртта. Следва да се установи дали условията на труд са стресови и могат ли да доведат до тежка реактивна депресия. Констатирането  на това  обстоятелство трябва да се извърши въз основа на протокола за разследване на злополуката от работодателя и съответно - да послужи на ТЕЛК, НЕЛК за формиране на констатация за наличие или липса на връзка  на полагания  труд с настъпилата смърт. Едва след извършване на тези действия, решението на ТЕЛК,   НЕЛК или съответно съдебното решение, ще послужи като основа за произнасяне, чрез издаване на разпореждане от компетентното длъжностно лице на НОИ относно  признаване или не на трудова злополука – при преценка и на останалите елементи от фактическия състав на чл. 55 от КСО.

С оглед изложеното съдът намира, че визираната функционална връзка между настъпилата злополука и условията на труд е доказана. От представените по делото разпити на близки, роднини и колеги и от изслушаната комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, в чието заключение са обсъдени всички налични  доказателства се установява, че условията на труд  наа лицето  през м. април и м. май 2008 година са били стресови повече от нормалното. Начинът на извършване на проверката  спрямо дейността на П. като г. с., е провокирала тревожността на пострадалата.  Това и състояние е  резултат от психотравмиращото въздействие, което е имало поведението на определени длъжностни лица по време на водената от тях проверка в „Дентален център - 1 Сливен” ЕООД. Налице е ясна и несъмнена връзка между началото на оплакванията и промяната в поведението на пострадалата и започналата счетоводна проверка, касаеща изпълнението на преките й задължения  и дейността  на  дружеството.

Административния орган не приема  наличието на  причинна връзка  поради обстоятелството,  че  посоченото психично заболяване  съгласно   чл. 73, ал. 2 от НМЕ не се считало  за трудова злополука. Това  становище настоящия състав приема за необосновано и неоснователно.  Съобразно цитираната разпоредба не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 КСО патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести. От анализа на текста е видно, че  като трудова злополука не следва да се квалифицират  патологичните състояния,  които са резултат от съществуващо заболяване от описаните видове, а не възникването и проявяването на  симптоми,  покриващи картината на    съответната болест или заболяване. В този смисъл  изводите на НЕЛК  са в противоречие с  относимото към настоящия казус материално  право. 

 Безспорно тежката реактивна депресия в случая,  представлява нетравматично увреждане,  което  може да бъде и се признава за трудова  злополука по смисъла на чл. 55 от КСО.   За да се приеме наличието на  функционална  причинна връзка  се  изисква именно да се установят  професионалните  задължения  на  лицето,  срочността на изпълнението им,  обичайната му натовареност  и т. н. - обстоятелства, които бяха установени и анализирани  в хода на  настоящото производство  и водят  до категоричния извод, че е налице причинна връзка между тежката реактивна депресия на пострадалата, довела до смърт и извършваната работа по трудовото правоотношение.  Ответникът не е достигнал до този извод, тъй като не е проявил  вменената му от закона активност и не е обсъдил и  взел предвид   представените му  доказателства. Вместо да изследва извърши пълен анализ и обследване  на  обстоятелствата преди, по време и след възникване на  инцидента с П.,  ТЕЛК  и  НЕЛК   са се  е  позовали    некоректно  на  чл. 73, ал. 2 от НМЕ.

Съобразно данните по делото  нито ТЕЛК,  нито НЕЛК са   изследвали условията на труд и тяхното психо – емоционално въздействие   върху П. Не е обсъдено и нейното конкретно здравословно състояние, в която насока  са и представените пред ТЕЛК писмени доказателства, а последните,   ведно с протокола за разследване е следвало да послужат като основа на решаващия орган за  произнасяне  с обоснован и законосъобразен акт, а  не с бланкетни и общи формулировки  да  отхвърли наличието на  причинна  връзка между условията на работа  и настъпилото нетравматично увреждане. В този аспект липсата на мотиви всякога е основание за отмяна и връщане на административния акт за ново разглеждане.  В настоящото призводство са събрани  и  обсъдени безспорни    доказателства,   от които се установява по категоричен начин,  че  по  време на проверката П. е изпълнявала функциите си при изключително завишени нива на стрес, несъизмерими със съществуващи такива в нормална работна обстановка.   Съвкупността от събраните и проверени, релевантни за производството факти, свързани  с работната среда  и  конкретното здравословно състояние  на  П. дава възможност на съда да  обоснове извода   за  безспорното наличие на  причинна връзка между условията на работа  и настъпилото нетравматично увреждане – установената от компетентните медицински лица тежка  реактивна депресия.

Доводите  на представителя на НЕЛК – София за наличието на задължение на органите на медицинската екпертиза при  посмъртно освидетелстване да се съобразяват единствено и само с документи, съставени и издадени от лекар с необходимата правоспособност са несъстоятелни.  Липсват каквито и да  е  нормативно въведени  ограничения за вида и начина на събиране на релевантната за производството пред административния орган информация. Противно на твърдяното от ответника по жалбата,   общите разпоредби в АПК  задължават компетентните длъжностни лица да проявят инициативност   и   ангажираност в максимална степен   при изясняване на фактите и обстоятелствата, което да  гарантира произнасяне с обоснован  и законосъобразен  акт, годен да осъществи целта, към която е насочен   и  да  предизвика настъпването на  съответстващите  на действителното фактическо положение и относимите материални норми   правни последици.   Ответникът би достигнал  до изводите на експертите,  ако беше обсъдил писмените доказателства, на които почива изготвената по делото експертиза.   В случая не е установен   друг възможен източник, който да е провокирал  развилата се у П. тежка реактивна депресия, освен изключително високите нива на  стрес  на работното място  на лицето  в периода на проверката.   Липсват  каквито и да данни за  наличието на  по – рано възникнали и проявени тежки или хронични заболявания, които да са в причинна връзка с настъпилата промяна в психичното състояние.  

 С оглед изложеното съдът счита,  че  жалбата следва  да се уважи изцяло. Това налага отмяната   на  Експертно решение № 158 от 027/12.04.2013 г. на Специализиран състав на НЕЛК по психични болести гр. София и връщане на преписката на административния орган, при условията на  чл. 173 ал. 2 и чл. 174 от АПК, т.е. за  за произнасяне на административния орган,  съобразено с  изводите на съда, свързани с  наличието  на безспорни  доказателства за  причинна връзка между  тежката реактивна депресия на П. и условията, при които лицето е изпълнявало  трудовите си задълженията си в периода след   29.08.2008 год.    

 С оглед изхода на спора и направеното в тази насока искане,   на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Национална експертна лекарска комисия – София  следва да бъде осъдена да заплати на оспорващите   и  направени от него по делото разноски в размер на 300 лева  за  възнаграждение на  вещи лица.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен  съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТМЕНЯ  Експертно решение № 158 от 027/12.04.2013 г. на Специализиран състав на НЕЛК по психични болести София като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА преписката на адмнистративния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания.

 ОСЪЖДА НЕЛК – София  да заплати  на Д.Й.П. ***, Р.Д.П. *** и Д.Д.Д.  с  ЕГН **********  от гр. П.,  направените по делото разноски  в  размер на 300 лв. /триста лева/.

Решението може да бъде обжалвано  пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: