РЕШЕНИЕ
№ 325
гр. гр. Хасково, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20225640200829 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е по жалба от М.Ч. в качеството и на *** "М.Ч.", гр.Х., чрез адв.Д.Н. срещу
Наказателно постановление № 26-2200118 от 30.08.2022г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда”, град Хасково, с което на основание чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда
от Кодекса на труда на жалбоподателя е наложена административна санкция – имуществена
санкция в размер на 1500 лева. В подадената жалба се релевират оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление,
което било издадено при съществени процесуални нарушения. Твърди се от страна на
жалбоподателя, че цитираната в НП ПАМ не е влязла в сила поради обжалването й и така
няма как да е осъществен от обективна страна състава на административното нарушение.
Допуснатите нарушения водели, като последица до необходимост от отмяна на атакуваното
наказателно постановление, в каквато насока се отправя искането до съда. В съдебно
заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призовано, не изпраща
представител, като за същият се явява упълномощеният по делото адвокат. Адвокат Н.
поддържа жалбата, изнася доводи по същество и моли съдът да отмени атакуваното НП и да
присъди направените по делото разноски на жалбоподателя.
1
Административнонаказващият орган, чрез упълномощения по делото представител –
юриск. Г. оспорва жалбата и в хода по същество, развива конкретни съображения за
неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде
потвърдено, като претендира за разноски. Прави и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и иска съдът да го определи в минимален размер ако отвени
атакуваното НП.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от
лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след
като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
При извършена на от служители на Д „ИТ“ - Хасково 12.04.2022г. проверка по
спазване на Кодекса на труда в учебен център "*******" в гр.Х., стопанисван от ***"М.Ч.",
е констатирано, че работодателят, не е изпълнил задължението си по чл.335,ал.2,т,3 КТ , във
връзка с чл. 335,ал,1 от КТ и чл.327,ал.1,т.2 от КТ да издаде писмена заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение с Я.Г.Д. на длъжност „Педагог" от момента на получаването
на писменото изявление за прекратяването на трудовия договор от страна на работника
поради неплащане/забавяне изплащане на трудовото възнаграждение с вх.№8/17.02.2022г.
Свидетелите извършили проверката, а именно Л. О. Г. и А. И. Т. и двете служители на Д
„ИТ“ – Хасково, издали предписание на осн. чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. Според това
предписание *** „М.Н." в качеството на работодател, на основание чд. 335,.ал.2,т.3 от КТ
във връзка с чл.335 ,ал.1 КТ и чл.327,ал.1,т.2 от КТ трябва да издаде писмена заповед за
прекратяването на трудовото правоотношение с Я.Г.Д. на длъжност „Педагог" поради
отправено Заявление за прекратяване на трудовия договор от страна на работника поради
неплащане/забавяне изплащане на трудовото възнаграждение с BX.N8/17.02.2022г. срока за
изпълнение на това предписание е до 18.04.2022г. предписанието е връчено на М.Ч. на
15.04.2022г. когато е съставен и протокола за извършена проверка с
№ПР2211904/15.04.2022г.
В последствие това предписание е обжалвано в срок пред Адм.съд –Хасково за което
е образувано Адм.д. №349/2022г. По делото е постановено Решение №480/11.07.2022г., с
което съдът отменя принудителната административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ,
обективирана в протокола за извършена проверка с №ПР2211904/15.04.2022г. Това решение
на съда, видно от представените писмени доказателства по делото / Определение
№589/29.07.2022г. по адм.д.№442/2022г. на Адм.съд – Хасково / и от изложението в жалбата
е обжалвано пред ВАС, за което е образувано адм.Д№7218/2022г. на Шесто отделение на
ВАС, като деото е насрочено за 24.01.2023г.
Във връзка с горното предписание в *** "М.Ч." е извършена повторна проверка на
29.04.2022г. от свидетелите Л. О. Г. и А. И. Т.. При тази проверка е установено, че във
връзка с инициираното от Я.Г.Д. прекратяване на трудовото правоотношение на последната
с *** "М.Ч.", на осн.чл.327, ал.1,т.2 от КТ с уведомление до работодателя, последният не е
изпълнил според контролният орган няколко произтичащи от това прекратяване на
трудовото правоотношение, съгласно КТ задължения. Едно от тези задължения които е
констатирал контролният орган е, че ***"М.Ч.", гр.Х., ЕИК *********, в качеството си на
2
работодател на основание чл. 221, ал.1 от Кодекса на труда, не е изплати на Я.Г.Д.
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието,
дължимо й във връзка с прекратеното трудово правоотношение на основание чл.327, ал.1,
т.2 от КТ, считано от 17.02.2022г. За това неизпълнение на трудовото законодателство и за
още три такива констатирани при проверката, на 29.04.2022г. е съставен Протокол № ПР
2213743/29.04.2022г. С този протокол на ***"М.Ч." са дадени следните преписания на
основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ:
1. Работодателят на основание чл.62, ал.3, предл, 3 от Кодекса на труда, във връзка с
чл.1, ал.1 от Наредба № 5 от 29 декември 2002г., за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл.62, ал.4 от Кодекса на труда (ДВ,бр.1 от 03.01.2003г.), да изпрати
уведомление до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите
(ТД на НАП) за прекратяване на трудовия договор с Я.Г.Д. /считано от 17.02.2022г,/. Срок за
изпълнение: 09.05.2022г.
2. *** „М.Ч." в качеството си на работодател на основание на чл,2, ал.4 от Наредбата
за трудовата книжка и трудовия стаж (Обн., ДВ. Бр. 102/93г., поел, изм. ДВ. 73/2010г,), да
поиска трудовата книжка от Я.Г.Д., за да впише данните по чл.349, ал.1 от КТ, свързани с
прекратяване на трудовия й договор. Срок за изпълнение: 15.05.2022г.
3. *** „М.Ч." в качеството си на работодател, на основание чл.350,ал.1 от КТ,след
г;2дставяне на трудовата книжка от Я.Г.Д. да впише в нея данните, свързани с -
рекратяването на трудовото й правоотношение и да я предаде незабавно на лицето.Срок за
изпълнение: 16.05.2022г.
На основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ е дадено и последното предписание, което
касае и настоящото производство:
4. *** „М.Ч." в качеството си на работодател на основание чл, 221, ал,1 от Кодекса
на труда, да изплати на Я.Г.Д. обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за
срока на предизвестието, дължимо и във връзка с прекратеното трудово правоотношение на
основание чл. 327, ал.1, т.2 КТ, считано от 17,02.2022г. Срок за изпълнение; 25.05.2022г.
Протокола от проверката с № ПР 2213743/29.04.2022г. е връчен на М.Ч. на
29.04.2022г. лично. Предписанията по този протокол са обжалвани пред Адм.съд – Хасково,
за което е образувано адм.д № 442/2022г., по което с Определение №351/11.05.2022г. е
отхвърлено искането за спиране изпълнението на предписанията обективирани в Протокола
от проверката с № ПР 2213743/29.04.2022г. в последствие с Определение 589/29.07.2022г. по
адм.д № 442/2022г. на Адм.съд – Хасково производството по делото е спряно до
приключване на адм.д № 439/2022г. по описа на Адм.съд – Хасково.
С оглед горните предписание на 30.05.2022г. е извършена последваща проверка с
оглед установяване на изпълнение на предписанията дадени с протокола от проверката с №
ПР 2213743/29.04.2022г. Проверката е извършена на 17.05.2022г. кята е констатирано, че
нито едно от дадените предписание с протокола от проверката с № ПР 2213743/29.04.2022г.
не е изпълнено от работодателя. За тези констатации и извършената последна проверка е
изготвен протокола от проверката с № ПР 2217039/30.05.2022г. неизпълнението на дадените
предписание с протокола от проверката с № ПР 2213743/29.04.2022г. е прието за нарушение
на трудовото законодателство и на *** „М.Ч." на 30.05.2022г. е съставен АУАН за
3
неизпълнение на т.4 от протокола от проверката с № ПР 2213743/29.04.2022г.
В АУАН е записано, като нарушение, че ***"М.Ч.",гр.Х.о, ЕИК *********
(представлявано от М.Г.Ч. в качеството й на собственик) в качеството си на работодател, не
е изпълнил принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за
спазване на трудовото законодателство-задължително предписание №4 от Протокол за
извършена проверка с Per. № ПР2213743/29.04.2022г,, а именно:" Работодателя на основание
чл. 221, ал.1 от Кодекса на труда, да изплати на Я.Г.Д. обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение за срока на предизвестието,дължимо й във връзка с прекратеното
трудово правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 17.02.2022г.
според контролният орган предписанието е следвало да бъде изпълнено в срок до
25.05.2022г. Нарушението е извършено в гр.Хасково на 26.05.2022г. и е установено при
проверка по документи, извършена на 26.05.2022г. в Д „ИТ" Хасково, когато от страна на
работодателя не са били представени писмени доказателства за изплащане обезщетение на
Я.Г.Д. в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, дължимо й
във връзка с прекратеното трудово правоотношение на основание чл. 327, ал.1, т.2 КТ,
считано от 17.02.2022г. Според контролният орган е представено Заявление с вх.
№22059756/25.05.2022г., с което работодателя *** „М.Н." уведомява Д"ИТ"Хасково ,че
трудовото правоотношение с Я.Г.Д. е прекратено на 13.05.2022г. със Заповед
№5/13.05.2022г., на основание чл.330,ал.2,т.б от КТ, поради което не се дължи обезщетение
по чл.221,ал.1, от КТ. В АУАН нарушението е квалифицирано по чл. 415, ал.1 от Кодекса на
труда. АУАН е съставен в присъствието на М.Ч., предявен е на същата и е връчен екземпляр
от акта срещу подпис на М.Ч.. В АУАН е записано, че има възражения.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е
възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на
административно нарушение.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените
по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от
показанията на разпитаните в хода на делото свидетели Л. О. Г. и А. И. Т.. Съдът кредитира
показанията на свидетелите относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с
извършване на процесните проверки и констатациите, до които са достигнали, както и тези,
свързани със съставянето на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен
материал, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си
изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, действаща към датата на
нарушението – Чл. 415. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 2 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г.) (1)
(Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., бр. 108 от 2008 г., бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г., бр.
107 от 2020 г.) Който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от
контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.
Разпоредбата на чл.404, ал.1 т.12 от КТ към датата на нарушението гласи - Чл. 404.
Ал.(1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г., доп., бр. 77 от 2010 г.) За предотвратяване и
преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството,
4
свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400
и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да
прилагат следните принудителни административни мерки:
Т. 12. (нова – ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г.) да дават задължителни
предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени
трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите
правоотношения.
Според разпоредбата на чл. 335. от КТ - Чл. 335. (1) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г.)
Трудовият договор се прекратява писмено.
Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на
жалбоподателя, за което липсва съмнение, че има качеството „работодател”, е обявено от
закона за наказуемо с административна санкция.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не
констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат
отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение
формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл.
40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му. На следващо място, обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е
формата и редът за издаването му и по съдържанието си формално отговаря на изискванията
на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити. В АУАН и НП е вписано, както до
коя конкретно дата контролните органи са приели, че е следвало да бъде изпълнено
задължението за изплащане на трудовото възнаграждение, така също надлежно е вписана
датата, на която е прието, че е извършено нарушението. Последното именно е
съставомерният признак, относно който следва да има твърдения с оглед гарантиране
правото на защита на жалбоподателя и за обезпечаване преценката на съда по същество в
рамките на осъществявания контрол за законосъобразност.
Въпреки горното обаче съдът намира, че описаното нарушение е непълно, до
колкото никъде в описаните по-горе протоколи от извършената проверка не става ясно
какъв точно е сключеният между работника и работодателя договор, срочен или за
неопределено време, както и кога е сключен, какво е трудовото възнаграждение по него и до
кога следва да се изплаща. Всичко това не е отразено в нито един документ от извършените
проверки от страна на контролният орган, като този порок е прехвърлен и в съставените
предписания до работодателя. Още с първата проверка извършена на работодателя не става
ясно трудовите правоотношения как са възникнали и как точно са уредени. Последното е от
изключително важно значение за да се прецени дали дадените предписания са
законосъобразни, както и в какво точно се изразяват те. Това е така защото процесното
предписание говори за това, че следва да се изплати обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение, но никъде не се сочи какво е то. В какъв точно размер следва да се
плати. Не се сочи номер на договора и от коя дата е сключен същият, както и по кой ред от
5
КТ. Последното препятства и възможността да се извърши проверка на тези обстоятелства,
както и жалбоподателят да разбере какво точно му се вменява да извърши и какво не е
извършил. Липсват каквито и да са данни в протоколите от извършените проверки за
наличният трудов договор между жалбоподателя и Я.Г.Д., макар и да не се спори, че има
такъв договор. Поради горното и съдът намери, че е са на лице процесуални нарушения
които водят до отмяната на НП.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното
постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се
установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказа се по делото и не се спори, че
между ***"М.Ч." и Я.Г.Д. е имало сключен трудов договор, по силата на който Я.Г.Д. е била
назначена на длъжност „Педагог" в учебен център "*******" в гр.Х., стопанисван от
работодателя. Да това не се спори, но както вече бе отбелязано, при извършените проверки
и изготвените протоколи от тези проверки както и в АУАН и НП, никъде не става ясно
какъв именно е бил трудовият договор между работника Я.Г.Д. и работодателя ЕТ"М.Ч.",
кога е сключен за неопределено време ли е или е срочен, какво е уговореното
възнаграждение, до кога е платимо и др. липсва каквото и да е посочване на номер и дата на
трудовият договор от страна на контролният и наказващият орган в АУАН и НП, а така
също и в протоколите от проверката.
Нещо повече никъде не става ясно от протоколите за извършените проверки ,
контролният орган да е проверил дали са изплатени всички дължими трудови
възнаграждения на работника и кога е станало това, за да приема, че трудовото
правоотношение, което не е ясно какво точно е и кога е възникнало, следва и може да се
прекрати на основание цитираните в предписаниета разпоредби от КТ - чл.335,ал.2,т,3 КТ ,
във връзка с чл. 335,ал,1 от КТ и чл.327,ал.1,т.2 от КТ. Както и дали се дължи твърдяното от
наказващият орган в предписанието №4 от Протокол за извършена проверка с Per. №
ПР2213743/29.04.2022г, а именно:" Работодателя на основание чл. 221, ал.1 от Кодекса на
труда, да изплати на Я.Г.Д. обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за
срока на предизвестието,дължимо й във връзка с прекратеното трудово правоотношение на
основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 17.02.2022г. Тоест липсват данни контролният
орган да е проверил още при първата проверка, дали са на лице основанията на чл.327, ал.1,
т.2 от КТ, така както е записано в Заявлението на Я.Г.Д. за прекратяване на трудовия
договор от страна на работника поради неплащане/забавяне изплащане на трудовото
възнаграждение с BX.N8/17.02.2022г. и което заявление в частта за неплащането на
трудовите възнаграждения и забавяне на това плащане, до колкото липсват каквито и да са
данни за извършена проверка на плащанията, контролният орган е приел „на доверие за
вярно“ . Тук следва да се отбележи и факта, че още с подаване на това заявление,
работодателят е отразил на същото, че не са на лице основанията на чл.327, ал.1, т.2 от КТ,
като за това следва да се уведоми Я.Г.Д.. Да действително не е ясно дали това е станало
достояние на работника, но последното възражение на работодателя, последвано от
обжалването на разпорежданията на контролният орган, не издаването на заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение считано от датата на заявлението на работника,
последвалата заповед за дисциплинарно уволнение, според съда сочат само на едно –
работодателят оспорва така подаденото заявление като на практика оспорва прекратяването
на трудовото правоотношение по този ред. Тоест според настоящият състав на съда към
момента на издаване на което и да е от горните предписания от контролният орган в това
число и тези по Протокол за извършена проверка с Per. № ПР2213743/29.04.2022г. и в
частност предписанието с №4 от този протокол са издадени, без да е на лице прекратяване
на трудовото правоотношение на твърдените от органа основания и съответно от посочената
от него дата. Последното се подкрепя и от разпоредбата на чл.335, ал.1 от КТ, където се
6
сочи, че прекратяването на трудовото правоотношение става писмено. такова прекратяване в
случая липсва. Освен това правото за даване на задължителни предписание за заплащане на
обезщетения, съгласно чл.404, ал.1, т.12 от КТ, възниква за инспекцията по труда от
прекратяване на трудовото правоотношение каквото както вече бе отбялязано няма. Тоест и
поради това предписанието /ПАМ/ е незаконосъобразно.
Това е така защото на практика липсва на първо место издадена заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение считано от 17.02.2022г., на основанията
посочени от контролният орган - чл.335,ал.2,т,3 КТ , във връзка с чл. 335,ал,1 от КТ и
чл.327,ал.1,т.2 от КТ, а и според съда е на лице един трудово правен спор, при който не е в
компетенциите на Д“ИТ“ – Хасково да дава предписание за прекратяване на трудовото
правоотношение. Тоест при налагането още на първата принудителна административна
мярка с протокола за извършена проверка с №ПР2211904/15.04.2022г., контролният орган е
наложил една незаконосъобразна мярка, която с оглед изложеното не е била в неговата
компетентност. Поради това и последващите предписания / ПАМ / са незаконосъобразни.
Горното произтича от разпоредбата на чл.357, ал.1 от КТ, според който - Трудови са
споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването,
съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и
споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов
стаж. Следователно съществуващият спор дали трудовото правоотношение е прекратено или
не и на какво основание е трудов спор и е от компетентността на общият съд и Д “ ИТ“ –
Хасково не е можела в административното производство да проведе контрол относно това
дали са на лице материалноправните предпоставки за прекратяването на трудовото
правоотношение на основание чл.327, ал.1,т.2 от КТ.
С оглед изложеното съдът намира и даденото предписание №4 с Протокол за
извършена проверка с Per. № ПР2213743/29.04.2022г. също за.
Тоест жалбоподателят с оглед всичко описано до тук не е извършил описаното
нарушение. Поради това и следва НП да се отмени, а на жалбоподателя да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Слидва да се отбележи, че с оглед дадената правна квалификация на нарушението и
нарушението което е описано, то съдът намира същата за правилна, като правилно е
определена и имуществената санкция. разбира се с уговорката, че това е така ако дадените
ПАМ бяха законосъобразни.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-2200118 от 30.08.2022г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково , да заплати на ЕТ "М.Ч.",
гр.Х. с ЕИК *********, сумата от 300лв. направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
7
Секретар: Ц.С.
8