Р
Е Ш Е Н И Е
Номeр
ІV-31 Година 2019, 16 април гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен
граждански състав, на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година в
публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. ТАНЯ ЕВТИМОВА
при
секретаря Ваня Димитрова разгледа докладваното от съдия Евтимова въззивно
гражданско дело № 185/2019г. по описа на Окръжен съд -
Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Й.Ц. Д,
ЕГН: ********** *** чрез адвокат Красимир Тодоров *** против решение № 2701/27.12.2018г.,
постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 5514/2018г. С това решение
Районен съд – Бургас отхвърля иска на Д с правно основание чл.124, ал.1, вр.
чл.422 от ГПК да се приеме за установено, че не дължи на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в
гр.Пловдив, ул.“ Христо Данов“ № 37, представлявано от Жанет Стойчева и Михаела
Михайлова – Дьорфлер сумата от 297 лева, представляваща допълнително начислена
стойност на електрическа енергия за кл.№ ********** за периода от 04.12.2016г.
до 04.03.2017г., за която е издадена фактура № **********/14.02.2018г. Съдът е
сезиран с искане да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения от
Д иск.
Във въззивната жалба Й. Д твърди, че
решението е неправилно. Оспорва изводите на съда и развива подробни съображения
за отмяна на решението. Не представя доказателства. Прави искане за присъждане
на разноски и възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение,
заявено от ответната страна.
Ответната страна – „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД представя писмен отговор, в който излага доводи за
неоснователност на жалбата. Иска от съда да потвърди първоинстанционното
решението и да присъди на дружеството извършените пред въззивната инстанция
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от въззивната страна. Не сочи доказателства.
Като взе предвид твърденията на страните
и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за
установено от фактическа страна следното:
Производството пред Районен съд – Бургас
е образувано по искова молба на Й.Ц. Д против „ЕВН България
Електроразпределение” ЕАД с прано основание чл.124 от ГПК. В молбата ищецът В
молбата ищцата твърди, че не дължи сумата от 297,00 лева, начислена й след
корекция на сметка за потребена електрическа енергия в периода от 04.12.2016г.
до 04.03.2017г. по фактура № **********/14.02.2018г. за обект с ИТН № * и клиентски № **********,***.
Твърденията на ищцата са оспорени от ответната страна в отговор по чл.131 от ГПК. В отговора електроразпределителното дружество заявява, че оспорената фактура е издадена за реално
доставено количество електрическа енергия при нерегламентирано манипулиране на
средството за търговско измерване. В хода на съдебното производство са приети
констативен протокол № 965/19.09.2017г., уведомително писмо изх.№6518411 от 14.02.2018г.,
фактура № **********/14.02.2018г. и констативен протокол за техническа проверка
и подмяна на СТЕ № 338434/04.03.2017г.
Със завършващия първоинстанционното
производство съдебен акт – решение № 2701/ 27.12.2018г., състав на Районен съд
– Бургас отхвърля иска на Д и я осъжда да заплати съдебни разноски в размер на
245 лева. За да постанови този резултат, съдът приема, че ищецът дължи
доначислената сума, тъй като ответникът е доставил неизмерената електроенергия,
чието количество е изчислено по легално определен начин и при спазена методика.
Въз основа на изложените фактически
данни, които се установяват от приложените по делото доказателства, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението поражда
неблагоприятни правни последици. Поради това, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Предметният обхват на въззивното
произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на
цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на
чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено
е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в
предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е
при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с
принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 2701/27.12.2018г. е неправилно.
Този извод се налага по следните съображения:
Според задължителна практика на ВКС,
извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече
доставена и ползвана електрическа енергия от доставчика е лишено от законово
основание, когато корекцията е само въз основа на обективния факт на неточно
отчитане на доставената електроенергия от средствата за търговско измерване,
без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното
отчитане и конкретното реално потребено, а не предполагаемо, количество
електрическа енергия, или когато правото на такава едностранна промяна е
обосновано единствено с клаузи, съдържащи се в приети от доставчика общи
условия или методика. В конкретния случай между страните съществува
облигационна връзка, поради което приложение следва да намери принципът на
чл.82 от ЗЗД за виновния характер на договорната отговорност независимо, че
корекцията е извършена съобразно методиката на ПИКЕЕ.
ПИКЕЕ са приети с т.3 от протокол № 147
от 14.10.2013 г. на ДКЕВР на основание чл.21, ал.1, т.9, вр. чл.83, ал.1, т.6
от ЗЕ и имат характер на подзаконов нормативен акт, който има задължителна сила
за адресатите си, установява процедури, но не би могло да обоснове безвиновна
отговорност и да дерогира приложението на закон, който е нормативен акт от
по-висока степен. Основателно е възражението на въззивника, че това правомощие
не е изрично закрепено в ПИКЕЕ (обн. ДВ бр.98 от 12.11.2013г.). Видно от
разпоредбата на чл.45, ал.1 от същите, допуска се отчетеното количество
ел.енергия да бъде определено съгласно процедура, предвидена в договора за
покупко-продажба на ел.енергия, но това е само в конкретната хипотеза, посочена
в правилата- когато при проверка на измервателната система се установи грешка
над допустимата, съгласно наредбата за средствата за измерване, които подлежат
на метрологичен контрол. Тази хипотеза касае случаите, при които е констатирана
техническа неизправност на измервателното средство. По делото твърдения за
подобна неизправност на електромера на въззиваемия, нито са налице
доказателства в тази насока. В случая не се касае за грешка, а за неправомерно
въздействие върху средството за търговско измерване, извършено от неизвестно
лице.
Съществуващата противоречива практика на
съдилищата по този материалноправен въпрос е преодоляна с множество решения на
касационната инстанция, произнесени по реда на чл. 290 от ГПК. Разрешенията,
дадени в тези решения за липса на нормативна уредба, даваща възможност на
доставчика на електрическа енергия за извършване на корекции на сметката на
потребителя за ползваната електроенергия за минал период, са ясни и категорични
и се възприемат напълно и от настоящия съдебен състав. Възражението на
въззивната страна, че в случая следва да се приложат разпоредбите на промените
в ЗЕ, според текстовете на чл. 98а ал.2, т.6 и чл. 104а ал. 2, т. 5 вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ вр. чл. 45, ал. 1 от
ПИКЕЕ и чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, от които била предвидена възможност за едностранна
корекция на сметките на потребители при установено неправилно отчитане на СТИ
(или обективна отговорност, без установен нерегламентиран достъп от страна на
потребителя) е неоснователно поради
следното:
На първо място цитираните законови
разпоредби в никакъв случай не регламентират обективната отговорност на
потребителя при неправилно измерване на потребената ел.енергия, а предвиждат
единствено установяване на процедура за определяне на отчетеното количество
електрическа енергия в случаите, когато при проверка на измервателната система
се установи грешка над допустимата – чл.45 от ПИКЕЕ. Безспорно е обаче, че тази
процедура не може да противоречи на закона, включително на разпоредбите на
Закона за защита на потребителя (чл. 146, ал. 1 ), чл. 26, ал. 1 и чл. 82 от ЗЗД и т.н.
Според чл.120, ал.1 от ЗЕ средството за
техническо измерване е собственост на ответника, поради което последният има
задължение да осигури правилното и коректно функциониране, да констатира
своевременно грешката в измерването или неизмерването- в конкретния случай
същото се намира на фасадата на магазин.
В случаите, когато отклоненията в
показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно
действие от страна на потребителя, доставчикът на ел. енергия следва да
установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на
неправомерното действие на потребителя. В противен случай, без да се държи
сметка за този период и без да се отчете реално консумираната ел.енергия,
едностранното изчисляване и коригиране на сметките за минал период позволява на
доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя
ел.енергия .
Съдът намира, че коригирането на
сметките въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на
доставяната електроенергия от принадлежащите на доставчика средства за
търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя,
препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като
нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение
и установения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната
отговорност. Като констатира, че липсва законово основание за заплащане от
въззиваемия на процесната сума, представляваща коригирана стойност на
ел.енергия за минал период, съдът приема, че извършеното от въззиваемия плащане
е без основание.
По изложените съображения, въззивната
жалба на Й. Д е основателна и трябва да се уважи. Решението на Районен съд –
Бургас е неправилно и трябва да се отмени и вместо това да се постанови
решение, с което да се уважи иска на Д против „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД.
По делото е направено искане за
присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса. Съгласно разпоредбата
на чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска. Според алинея трета ответникът също има
право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска. Съдът се произнася по искането за разноски във всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция – чл.81 от ГПК. В
конкретния случай, от представения по делото договор за правна защита и
съдействие се установява, че въззивната страна е заплатила адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстнация в размер
на 300 лева и пред въззивната инстанция в размер на 300 лева. Същото е в
минимален размер, поради което възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно. Поради това, уговорените и платени възнаграждения следва
да се присъди на въззивната страна без редукция по чл.78, ал.5 от ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд, ІV въззивен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 2701/27.12.2018г.,
постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 5524/2018г. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД - гр.Пловдив, ЕИК *********, че Й.Ц. Д,
ЕГН: ********** *** не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив,
ЕИК ********* сумата от 297 лева, представляваща допълнително начислена
стойност на електроенергия за периода от 04.12.2016г. до
04.03.2017г. по фактура № **********/14.02.2018г. за обект с ИТН № * и клиентски № **********,***.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД гр.Пловдив, ЕИК ********* да заплати на Й.Ц. Д, ЕГН: ********** *** сумата
от 300 лева, представляваща съдебни разноски за производството пред Районен съд
– Бургас и сумата от 300 лева, представляваща съдебни разноски за водене на
делото пред Окръжен съд – Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: