№ 2759
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20241110206232 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) №24-4332-005780 от
20.03.2024г., издадено от началник сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с
което на жалбоподателя М. М. С., ЕГН: ********** на основание чл. 183, ал.
5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100 /сто/ лева за извършено от него нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, която го е обжалвала в срок. В подадената от него жалба
същият излага съображения, че АУАН е съставен за нарушение на
06.03.2024г. в 21:22 часа, а НП е издадено за нарушение на 07.03.2024г. в
01:04 часа, прави и оплаквания, че не е посочена разпоредбата, въз основа на
която на жалбоподателя се отнемат 10 броя контролни точки. Моли за отмяна
на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, а за
него се явява адв. Л. с пълномощно по делото. В пледоарията си моли за
отмяна на НП с аргументи, че техническата грешка в АУАН не може да бъде
поправена преди връчване на екземпляр от АУАН на нарушителя.
1
Претендира разноски.
Въззиваемата страна- началник сектор в СДВР, ОПП редовно призована,
не се явява, не изпраща представител и не взема отношение по подадената
жалба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 07.03.2024 г. около 01:04 часа в град София свидетелите Е. и К.,
служители на ОПП СДВР, се движели с патрулен автомобил и достигнали
кръстовището на ул.Околовръстен път и ул.Пушкин, което се регулирало със
светофарна уредба. Същите забелязали, че по ул.Околовръстен път с посока
на движение от бул.Цар Борис III към бул.Братя Бъкстон, М. М. С.
управлявал товарен автомобил ФОЛКСВАГЕН АМАРОК с регистрационен
номер СВ****ХТ,собственост на фирма "Керът Ренталс" ЕООД с ЕИК
*********, като на кръстовището с ул.Пушкин и ул.Околовръстен път,
водачът приближил, навлязъл и преминал през кръстовището на забранителен
червен сигнал на трисекционната светофарна уредба, работеща в нормален
режим.
Свидетелят К. имал пряка и ясна видимост към светофарната уредба,
регулираща навлизането в кръстовището от пътя, по който се движел
жалбоподателят, и възприел светещия за С. забранителен червен сигнал за
навлизане в кръстовището към момента, в който същият преминал през него.
Поради тази причина свидетелите подали звуков и светлинен сигнал на
водача на товарния автомобил, за да спре. При спирането и извършването на
проверка от двамата свидетели, установили водача на автомобила.
На място свидетелят К., съставил на жалбоподателя акт за установяване
на административно нарушение № GA1211379, от 07.03.2024 г. против М. М.
С..
АУАН бил генериран от ползвания от свидетелите К. и Е. таблет чрез
нарочен софтуер като съставителят на АУАН имал възможност при
генерирането на АУАН да въвежда единствено регистрационен номер на
МПС, име на водача, обстоятелства във връзка с нарушението като словесно
2
описание, нарушена разпоредба, както и имената на свидетеля по АУАН.
Служителят на ОПП СДВР нямал възможност да въвежда датата на
нарушението ръчно или да я коригира, доколкото тя се генерирала
автоматично и представлявала датата и часа на започване на проверката,
който се запаметявал при въвеждане на ДКН на проверяваното МПС.
Поради грешка в софтуера, в генерирания проект за АУАН била
посочена като дата на нарушението „06.03.2024г. в 21:12 часа“. Свидетелят К.
констатирал грешката в проекта на АУАН, генериран от системата, но нямало
техническа възможност същият да бъде поправен, като били принтирани три
екземпляра от така генерирания проект на АУАН (два за ОПП СДВР и един
за нарушителя) като тогава на ръка с химикал Крачунов нанесъл точната дата
и час на нарушението и в трите екземпляра – „07.03.2024 г. около 01:04 часа“,
запознал нарушителя С. с корекцията, подписал АУАН, свидетелят Е. също
подписал така коригирания проект за АУАН, с което приключил
фактическият състав по неговото съставяне. Така съставените и коригирани
три екземпляра на АУАН били представени на нарушителя, който ги
подписал след запознаване с тях, като получил екземпляр от АУАН с
надлежно нанесена на ръка коректна дата и час на нарушението, не направил
възражения срещу АУАН и такива не постъпили в законоустановения срок.
На база на съставения акт издал процесното Наказателно постановление
(НП) №24-4332-005780 от 20.03.2024г., издадено от началник сектор в СДВР,
Отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя М. М. С., ЕГН: **********
на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за извършено от него нарушение
на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели К. и Е., както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
НПК, а именно: справка картон на водача, Заповед от 08.09.2015г.; Заповед
от 28.10.2019г. на министъра на МВР, заповед от 02.12.2021г., два екземпляра
в оригинал на АУАН, едно заверено копие на АУАН, представено от
жалбоподателя, НП, докладна записка и другите, приобщени по реда на
чл.283 от НПК.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като логични,
3
вътрешно непротиворечиви и добросъвестно депозирани. Същите се
подкрепят от останалия доказателствен материал. От показанията на
служителите на ОПП СДВР К. и Е. се установяват съставомерните факти, а
именно че С. е преминал на посоченото в АУАН място на червен
забранителен сигнал на светофарната уредба. Изрично свидетелят К. посочва,
че е имал видимост към светофара, регулиращ движението на жалбоподателя
по навлизане в кръстовището, възприел е светещият към момента на
навлизането му в кръстовището червен забранителен сигнал. Показанията му
се кредитират, доколкото същите съдържат пряко доказателство за
извършеното нарушение и не се оборват от други събрани по делото
материали. Поради това съдът намира, че авторството на нарушението, както
и неговия механизъм на извършване са безспорно установени.
Показанията и на двамата свидетели по отношение на проверката,
начинът на съставяне на АУАН, използването на таблет и наличен софтуер за
генериране на проект на АУАН изясняват в детайли процедурата. Видно от
показанията на Е., няма възможност актосъставителят да нанася корекции в
датата на нарушението преди принтиране на екземплярите, които се
генерират, а едва след това и преди подписване на АУАН, което действие
завършва процеса на неговото съставяне, се нанасят на ръка корекциите в
трите екземпляра. Видно е, че в случая от събраните материали не се
подкрепя фактическото твърдение на жалбоподателя, че в неговия екземпляр
е вписана датата и час на нарушението – 06.03.2024г. в 21:22 часа, доколкото
в изрично изискания екземпляр от жалбоподателя за установяване на това
обстоятелство ясно е видно, че е нанесена корекцията и очевидно
жалбоподателят е запознат с нея и е подписал АУАН с надлежно вписани
данни за датата и час на нарушението. Действително на проекта на АУАН
(преди неговото подписване от съставителя и другите лица) софтуерът е
вписал друга дата и час, но няма пречка и не се нарушават правата на
жалбоподателя по никакъв начин при корекцията, както е сторено в случая,
като единствена възможност за отразяване надлежно на този реквизит. Видно
е и че в трите екземпляра на АУАН корекцията е идентична. По свидетелски
показния, а и чисто житейски логично с оглед момента на връчване на
екземпляр от АУАН на нарушителя, поправката е извършена в присъствието
на жалбоподателя, тя е ясно четима и различима. Ако да би АУАН съставен
на друга бланка с ръчно вписване на тези реквизити, то тяхната корекция
тогава очевидно не би съставлявала основание за повдигане на това
възражение. В случая съдът намира, че така генерираният проект на АУАН в
ползвания софтуерен продукт след разпечатване би могъл да подлежи на
подобна корекция ако тя е сведена до знанието на жалбоподателя и не буди
съмнение. В случая е видно, че трите оригинални екземпляра са коригирани
на място, жалбоподателят е запознат, връчен му е АУАН с четима дата и час
на нарушението, което по никакъв начин не го лишава от възможността да
разбере за какво нарушение му е ангажирана отговорността. Видно и от
справка от ОПП СДВР, с която представят и втория наличен при тях
4
екземпляр на АУАН, същият е издаден за нарушение на 07.03.2024г. в 01.04
часа, с което обстоятелство жалбоподателят е запознат с оглед изрично
посоченото и в неговия екземпляр от АУАН.
Съдът изгради своите изводи и въз основа на приетите писмени
доказателства, които са непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация
– санкционирано с атакуваното НП, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие
съдът намира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно
постановление са издадени от компетентни органи, съобразно представената
заповед, действащи в кръга на техните правомощия, в предвидената от закона
писмена форма и съдържание на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, при спазване на
установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.
34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Относно направеното възражение от страна на жалбоподателя за
допуснато нарушение на нормата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, настоящата
съдебна инстанция намира същото за неоснователно. Съдът счита, че в
издаденото наказателно постановление по достатъчно ясен и конкретен начин
е описано твърдяното от АНО нарушение, като описанието му позволява на
санкционираното лице да разбере за какво именно нарушение е ангажирана
отговорността му. По този начин съдът намира, че не е ограничено правото на
защита на жалбоподателката и в този смисъл не са налице допуснати
процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаване на НП, които
да са основание за отмяна на наказателното постановление на процесуално
основание.
По изложените вече съображения за запознаване на жалбоподателя и
надлежен ред за извършване на корекцията в неправилно генерираната от
5
софтуер дата и част на нарушението, съдът не намира, че е налице
процесуално нарушение,ограничаващо правото на жалбоподателя да разбере
административнонаказателното обвинение и неговите темпорални рамки.
Датата на нарушението е коригирана още преди АУАН да бъде съставен
(преди да бъде подписан от лицата), корекцията обхваща всички налични
екземпляри, включително и връчения впоследствие на жалбоподателя,
поправката е четима, не буди съмнение и е надлежно извършена.
По съществото на спора настоящата съдебна инстанция намери
следното относно нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП:
Съдът намира, че фактическата обстановка, отразена в АУАН и
обжалваното НП, безспорно е установена от доказателствата по делото, които
съдът кредитира изцяло.
По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани
доказателства по делото се установява извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, като в тази връзка
възраженията на жалбоподателя са неоснователни и неподкрепени от нито
едно доказателство по делото.
В случая жалбоподателят С. е осъществил визираното в АУАН и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление административно
нарушение.
От обективна страна, същият като водач на моторно превозно
средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) е навлязъл и преминал в
нарушение на пътната сигнализация, осъществявана от светофарна уредба в
нормален режим на работа, като чл. 7, т. 1 б. "б" от Наредба № 17 от
23.07.2001 г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни
сигнали, предвижда, че при регулиране на движението на ППС с немигаща
червена светлина, означава "преминаването забранено". Съдът намира за
неоснователен и доводът на защитата, че разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП е
бланкетна и нарушението не е описано конкретно. Законовият текст е
пределно ясен – "Участниците в движението съобразяват своето поведение
със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка". Всяко несъобразяване със
светлинните сигнали, вкл. и тези с червен цвят, съставлява нарушение на
6
закона. С оглед изложеното съдът намира, че дадената от
административнонаказващия орган квалификация на нарушението е
правилна. В този смисъл и Решение № 3995 от 15.06.2022 г. на АдмС - София
по адм. д. № 3578/2022 г.
Съгласно чл. 37, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП светлинен сигнал червена
светлина на светофар означава "Преминаването е забранено". Водачите на
пътни превозни средства не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако
няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато
светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да
навлизат в кръстовището.
В санкционната норма на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е предвидено
административно наказание глоба в размер от 100 лв. за водач, който
преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. В
НП изрично е записано, че наказанието се налага на основание чл. 183, ал. 1,
т. 5 ЗДвП, съобразно който се наказва водач на МПС, който преминава при
сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. АУАН и НП са
издадени от компетентен орган в кръга на предоставените правомощия, при
спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния
закон. За неизпълнение на това задължение административно-наказателната
разпоредба на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП предвижда налагане на "глоба" за
физическото лице в размер на 100 лв. Съдът намира, че административно-
наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал законосъобразно съгласно посочената разпоредба, като се е
съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в
неговия абсолютен размер, съобразявайки обстоятелството, че законодателят
не е предвидил минимум и максимум и не е предоставил на
административнонаказващия орган възможност за преценка при определяне
на размера, поради което е наложил посоченото наказание в
законоустановения му, фиксиран размер.
Нарушението е извършено при форма на вина пряк умисъл,
доколкото жалбоподателят е съзнавал общественоопасните последици на
деянието си, искал и е целял тяхното настъпване, преминавайки през
кръстовището на червен забранителен сигнал на светофарната уредба.
Съдът намира и че не съставлява нарушение липсата на посочено
7
предложение по дадената правна квалификация – чл.6, т.1 от ЗДвП. В случая
нарушението е описано достатъчно ясно фактически, а именно, че е
преминато на забранен черен сигнал на светофарната уредба. Нито за
жалбоподателя, нито за съда има съмнение за кое от предложенията е наказан
нарушителят.
Във връзка с оплакването за отнети 10 броя контролни точки следва да се посочи,
че разпоредбата на чл. 157, ал. 3 ЗДвП делегира на министъра на вътрешните работи
правомощия с наредба (НАРЕДБА № Із-2539 от 17.12.2012 г.) да определя
първоначалния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението се отнемат точки,
съобразно допуснатото нарушение. Съгласно нормата на чл. 3, ал. 1 от тази наредба,
отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно
постановление. Отнемането на точките е последица именно от влязло в сила
наказателно постановление. Броят на контролните точки, които се отнемат е определен
конкретно за отделните видове нарушения на правилата, установени със ЗДвП. Самите
контролни точки и отнемането им не представляват административно наказание, нито
принудителна административна мярка, а имат отчетно – статистическа функция за
извършените от водача нарушения, по които има влязло в сила наказателно
постановление. Евентуалните грешки при фактическото посочване в даденото НП на
броя на отнетите контролни точки подлежи на съдебен контрол в производството по
обжалване на заповед по чл. 171, т.4 от ЗДвП. Отнемането на контролни точки не
подлежи на проверка по реда на ЗАНН и респективно настоящият съд не следи за
законосъобразното им отнемане и надлежно посочване на основанието за това. Така в
Решение № 1462 от 10.03.2014 г. на АдмС - София по адм. д. № 138/2014 г.
Предвид всичко гореизложено, настоящата съдебна инстанция намира
обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и
като такова подлежи на потвърждение.
Мотивиран от гореизложените, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) №24-4332-005780 от
20.03.2024г., издадено от началник сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с
8
което на жалбоподателя М. М. С., ЕГН: ********** на основание чл. 183, ал.
5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100 /сто/ лева за извършено от нрго нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от
получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9