Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 08.08.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
– Наказателно
отделение, IІ-ри въззивен състав, в публично съдебно заседание,
проведено на първи юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФАН МИЛЕВ
МЛ. СЪДИЯ: МАРИНА
ГЮРОВА
При секретаря: Мариана Косачева и с участието на
прокурор: Калина
Накова, като разгледа
докладваното от съдия Коев ВНОХД №
2321 по описа на Софийски градски съд за 2019
година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава ХХІ
от НПК.
Въззивното производство
е образувано по протест на прокурор при Софийска районна прокуратура и въззивна
жалба от адв. Д.П. от САК, в качеството й на защитник на пострадалия (ЧО) Б.А.А.,
срещу присъда от 12.03.2019 година, постановена по НОХД № 7731 по описа на
Софийски районен съд за 2018 година, Наказателно отделение, 5 състав.
С посочената присъда
подс. А.Б.А., с ЕГН:
**********
е бил признат за невиновен в това, че на 25.10.2017 година, около 17:00 часа, в с. Казичане, Столична
община, кв. "Видните", ул. "*********да се е заканил на Б.А.А. с
убийство, като е заредил и насочил към главата му пистолет, марка: "Глок
20", калибър 10 мм., № LDM717
и му казал:
"Ей
сега ще те гръмна като куче" и това заканване да е могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 304 НПК, СРС го е
оправдал по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл. 144,
ал. 3, вр. ал. 1 НК.
Със същата присъда е
постановено и връщането на следните веществени доказателства, а именно: законно притежаван пистолет, марка: "Глог
20", калибър 10 мм., № LDM717,
както и записващо устройство ДВР (DVR).
Предвид изхода на
делото и на основание чл. 190, ал. 1 НПК, направените разноски е постановено,
че следва да останат за сметка на държавата.
Присъдата е подписана с
особено мнение от председателя на съдебния състава.
В срок е подаден
протест и допълнение към него, като се акцентира, че присъдата е неправилна и
се развиват доводи с изразеното становище и изложените мотиви на председателя
на съдебния състав относно виновността на подсъдимия в конкретния случай.
Прокурорът счита, че по делото се доказва по безспорен и категоричен начин, че
подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна деянието, за което е
предаден на съд. Свидетелските показания на А., Р.а, Р.,К., О., А. и М. намира,
че са последователни и непротиворечиви относно правнорелевантните факти за
които се отнасят, поради което счита, че трябва да се ценят като парвдиви и
добросъвестно дадени. Допълнението към протеста, продължава с мотиви и
поддържане на искането за отмяна на присъдата и признаването за виновен на
подс. А.А..
В срок е подадена въззивна
жалба и допълнение към нея от процесулания представител на пострадалия Б.А.,
като се развиват доводи, че мотивите на мнозинството на съдебния състав
/съдебните заседатели/ е направено объркване и игнориране на доказателства,
едностранчив анализ на доказателствата е извършен, а освен това крайния извод
на мнозинството от състава, видно от мотивите, не са основани на събраните по
делото доказателства, а на изводи, основани на декларативно посочване, че
мнозинството приема определени доказани по делото факти за логични, а други за
нелогични. Допълнението към жалбата продължава с подробни мотиви и поддържане
на искането за отмяна на присъдата и постановяване на нова осъдителна присъда.
В разпоредително
заседание на 07.06.2019 година, въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК,
прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия
и/или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови
писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане
на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната
инстанция по чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.
Представителят на
Софийска градска прокуратура, подържа протеста. Моли да бъде уважен и първоинстанционната
присъда бъде отменена, като вместо нея се постанови нова, с която подс. А.А.
бъде признат за виновен в извършване на вмененото му с ОА престъпление. Счита,
че жалбата на ЧО е основателна и следва да бъде уважена. Изложеното особено мнение
на съдията-докладчик счита, че е съвсем обосновано, аргументирано, обсъдени са
всички доказателства, поради което счита, че особеното мнение на
съдията-докладчик следва да бъде възприето, въз основа на него по изложените в
него аргументи.
Частният обвинител М.М.–
редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Д.П., която поддържа
жалбата и заявява, че подробни съображения е изложила в нея. В заключение, моли
да бъде постановена нова осъдителна присъда. Алтернативно, моли ако съдът
прецени, че са налице основанията, да върне делото за ново разглеждане на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, с оглед обстоятелството, че
мотивите от съдебните заседател, не отговарят на изискванията за такива.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав подс.
А.А. се явява лично и с адв. Б. и М., които оспорват протеста и въззивната
жалба.
Адв. Б. заявява, че
присъдата макар и постановена от съдебните заседатели, същите са обсъдили
обективно и задълбочено всички релевантни за правилното решаване на делото
въпроси, дали са отговор в изготвените мотиви на всички основни въпроси,
касаещи законността на постановения съдебен акт.
Адв. М. заявява, че
оправдателната присъда е правилна и законосъобразна, протеста и въззивната
жалба са неоснователни. Счита, че няма основание за отмяна на присъдата, заради
допуснати процесуални нарушения. Счита, че съдебните заседатели в мотивите си,
са дали отговор на всички въпроси в подкрепа на диспозитива на оправдателната
присъда.
И двамата адвокати
заявяват и молят за потвърждаване на присъдата.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства, обжалваната присъда, изложеното във въззивната жалба и
допълнителната такава,
както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като
въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна
проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.
314 НПК, намира за установено следното:
Протеста и жалбата са подадени в срока по чл. 319 НПК и от легитимирани лица, отговарят на изискванията на чл. 320 НПК, поради което са
процесуално допустими и следва да бъдат разгледани.
Настоящият съд намери, преценявайки обосноваността и
законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледана
по същество, протеста и
въззивната
жалба са НЕОСНОВАТЕЛНИ, а обжалваната присъда на
първоинстанционния съд по
съществото си законосъобразна и правилна. Съображенията в тази насока са следните:
Въззивният съд намира,
че първоинстанционният съд e извършил цялостен анализ на доказателствата по
делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по
същото независимо, че делото е решено с мнозинството от съдебните заседатели.
Фактическата обстановка по делото като цяло е правилно изяснена от
първоинстанционния съд, който е направил анализ на събраните доказателства,
спазил е изискванията на формалната и на правната логика и е охранил в пълнота
правото на защита на подсъдимия. Извършен е задълбочен анализ на събраните по
делото доказателства – показанията на свидетелите А., Р.а, Р.,К., О., А. и М.,
заключенията на съдебно-балистична експертиза, съдебно-психиатрична и
психологична експертиза и СПЕ, справка за съдимост и други. Фактическата
обстановка по делото е обстойно и прецизно изяснена от районния съд. Тази
обстановка се възприема изцяло и от настоящата инстанция. Последната, като
извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд намира, че не се налагат
различни изводи по фактите и обосновано са приети следните фактически
обстоятелства:
Обосновано е прието, че
подс. А.Б.А. е роден на *** ***, българин, български гражданин, вдовец, висше
образование, неосъждан, безработен, с адрес: село
Казичане, Столична община, кв. "Видните", ул. "********, ЕГН: **********.
Твърди
се, че на 25.10.2017 година свидетелите Б.А., Д. Р.а иД.Р. посещават
стопанисвания от подсъдимия хидропарк "Казичане" по повод храненето
на кучета в наето от св. Р.а пространство от парка. Заради предишна свада между
св. Д. Р.а. и св. Д.Р. и подсъдимия, последният сигнализира СОТ и грубо опитва
да изгони влязлата на територията на парка св. Д. Р.а, което дава повод на сина
му – св. Б.А. да се намеси, за да я защити. Стига се до конфликт между бащата и
сина, който ескалира до опити за физическа саморазправа между двамата. В този
момент на мястото пристигат служителите на СОТ – св.К. и св. О.. В тяхно
присъствието, подсъдимият А.А. вади от якето си законно притежавано огнестрелно
оръжие – пистолет, марка "Глок-20", и го насочва срещу св. Б.А. с
думите "Ей сега ще те застрелям като куче.". Заради поведението на
подсъдимия А.А. наблюдаващия отстрани случката св.Д.Р. подава сигнал на телефон
112 и след като служителите на СОТ са потушили конфликта, на мястото пристигат
полицаите – св. А. и св. М., изискали и приели предадения от подсъдимия
пистолет с бойни патрони в пълнителя.
Въззивната инстанция
намира, че авторството на деянието от страна на подс. А. не е установено по
изискуемия в чл. 303, ал.2 НПК начин, а наведените в протеста и от защита във
въззивната жалба, допълнение към нея и в хода на съдебните прения доводи за доказаност
на това обстоятелство – за неоснователни.
Изготвените по делото
експертни заключения и писмени доказателства кореспондират помежду и с
останалия събран по делото доказателствен материал, поради което следва да
бъдат ценени в тяхната цялост.
Ето защо и след анализ
на събраните и проверени по делото доказателства, настоящият съд напълно
споделя констатациите на първата инстанция по фактите. Липсват основания, които
да мотивират въззивния съд да промени съществено направените в първоинстанционния
съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите на райнния съд са
обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато
превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото.
Въззивният съд намира за необходимо да се спомене, че в голямата си част
протестът и допълнението към въззивната жалба, както и пледоарията на прокурора
и проц. представител на ЧО пред настоящата инстанция са фокусирани върху обстоятелството,
че присъдата е постановена от съдебните заседатели и се поставя под въпрос
тяхната възможност за постановяване на един правилен и законосъобразен съдебен
акт, като се правят внушения, че мотивите са неясни, непълни, липсват такива и
не са съобразени с доказателствата, които са събрани.
Въззивният съд намира
за необходимо да напомни, че установяването на института на съдебните заседатели
в наказателното съдопроизводство е завоевание на демократичните революции през
ХVII – ХVIII век и в модерните демократични държави под една или друга форма
този институт се е утвърдил като основна гаранция за демократичността на
наказателния процес и достъп на народно участие в работата на съда.
По традиция в Република
България съдебните заседатели са част от колегиалния съдебен състав, който
разглежда делата за тежки престъпления (според чл. 93, т. 7 НК всяко
престъпление, за което е предвидено наказание над пет години "лишаване от свобода" или по-тежко наказание е "тежко"
престъпление). В новата история на България институтът на съдебните заседатели
е съществувал винаги след 1878 г., с изключение на периода между двете световни
войни (1922 – 1944 г.) и участието на съдебни заседатели в наказателния процес
винаги се е разглеждало като гаранция за справедливостта и безпристрастността
на този процес. В настоящия момент уредбата на института на съдебните
заседатели и на техните права и задължения е установена основно в Закона за
съдебната власт и в Наказателно-процесуалния кодекс. Трябва да се подчертае, че
тази уредба има своята опора в Конституцията на Република България – чл. 123 от Конституцията изрично предвижда, че "в
определени от закона случаи в правораздаването участват и съдебни заседатели". При участието си в съдебния състав,
съдебните заседатели имат равни права и
задължения със съдиите – чл. 66, ал. 1 ЗСВ и чл. 33, ал. 4 НПК. Това
означава, че всички членове на състава на съда имат равен глас при решаване на
въпросите по делото и решението се взема с мнозинство от гласовете. Това е и
причината винаги съдебните състави да са с нечетен брой членове, когато са
колегиални. Равният достъп до делата гарантира правната възможност съдебните
заседатели да вземат решение по конкретното дело при познаване на всички
доказателствени източници по делото, какъвто несъмнено е и настоящото дело.
Равенството на правата
и задълженията не означава, че съдебните заседатели трябва да имат
професионалните познания на съдията – юрист за правото и за съдебната практика
по сходни казуси. Именно затова в състава на съда винаги има професионалист с
юридическо образование, който да даде необходимите разяснения за правилното
разбиране на правните норми. Съдебните заседатели обаче трябва да познават
фактите по делото, да са присъствали при събирането на доказателствата в
рамките на съдебното следствие (изключение представляват предвидените в закона
отклонения от принципа на непосредствеността) и да могат да формират собствено становище
по основните въпроси, по които се произнася съдебния състав в тайното съвещание
за постановяване на присъдата – има ли извършено деяние, извършено ли е от
обвиненото лице (подсъдимия) и извършено
ли е виновно. Всички тези изисквания според проверяващия съд, са спазени и
изпълнени от състава, като не намира опора никакво съмнение в тяхната
безпристрастност и начина на решаване на делото.
На базата на правилно
възприетите фактически обстоятелства районният съд в законосъобразно е
заключил, че подсъдимият А.А. не е осъществил от обективна и субективна страна
състава престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
По отношение на
престъплението по чл. 144, ал.3, във вр. с ал.1 НК, настоящата инстанция
споделя изложените доводи на първостепенният съд. Изпълнителното деяние на това
престъпление се изразява в обективиране чрез думи или действия на закана за
убийство спрямо определено лице. Същата следва да бъде възприета от това лице и
да възбуди у него основателен страх за осъществяването й. От субективна страна
следва да е налице пряк умисъл, като деецът следва да съзнава съдържанието на
заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна.
Липсват доказателства
за горното. За да бъдат отправените думи възприети като закана за убийство по
смисъла на чл. 144, ал. 3 НК, е необходимо те да са могли да възбудят
основателен страх у заплашения за осъществяването й, тоест да е съществувало
основание, че заканата ще бъде реализирана. Обстоятелството, че подс. А. има
издадено разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, няма никакво
отношение към процесната проява, това оръжие макар и да е било в него на
процесната дата и място, въззивния съд намира, че не е заплашвал пострадалия с
него, като се подкрепят и твърденията на св. О., че не може да каже дали е
видял оръжието заредено и същото да е насочено с дулото към земята. Съдът
споделя извода на първостепенният съд, че думите "Ей сега ще те гръмна
като куче", отправени от подсъдимия към пострадалия, не са били от
естество да се възприемат като действителна закана за убийство, която би се
реализирала на практика. Всичко това с нищо не индицира уплаха за живота у
пострадалия и основателен страх и то към момента на извършване на деянието. В
тази насока е и заключението на СПЕ, която и настоящата инстанция кредитира
напълно и в заключението е даден отговор, че освидетелствания по своя
интензитет не покриват критериите за основателен страх за живота.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че от обективна и субективна страна деянието по чл. 144, ал. 3 НК
не е установено по несъмнен и безспорен начин, поради което и присъдата следва
да бъде потвърдена.
Законосъобразно с оглед
изхода на делото и в съответствие с чл. 190, ал. 1 НПК, направените разноски са
за сметка на държавата.
При извършената служебна
проверка на присъдата и мотивите към нея и на основание чл. 314 НПК съдът не
констатира същото да е постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до отмяната й или нейното изменение.
При така установената
фактическа обстановка и правни изводи въззивният съд приема, че атакуваният
съдебен акт е обоснован, правилен и законосъобразен, поради което следва да
бъде потвърден изцяло, поради което протеста и въззивната жалба като неоснователни,
следва да бъдат оставени без уважение.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 338,
във вр.
с чл. 334, т.
6 НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от
12.03.2019 година на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 5 състав,
постановена по НОХД № 7731/2018 година по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.