№ 8291
гр. С., 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ Гражданско дело №
20211110128378 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба на К. П. Н., ЕГН
**********, срещу К. АТ. К., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен
иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 5000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
реализирани вследствие на публикуван на 12.04.2021 г. в интернет видеоклип
с унизително за честта и достойнството на ищеца съдържание, ведно със
законната лихва от увреждането /12.04.2021 г./ до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че се запознал с ответника през м.07.2020 г. чрез И.Ш.,
на когото помагал при снимане на филми. Сочи, че на 17.02.2021 г.
ответникът го поканил да участва като касиер на спортно събитие. Навежда,
че на 20.03.2021 г. отишъл в спорна зала на ул. „В.“ 2, като в един момент
ответникът отишъл при него и го попитал дали иска да участва в сценичен
бой, тъй като едното момче не е дошло. Ищецът поддържа, че сметнал, че
няма опасност за него и че не става въпрос за нещо незаконно. Предложили
му да се включи в сцените с Р.Х., който бил доста по – едър и трениран от
него. При започване на двубоя му дали екипировка, но каската била открита
без протектор за зъби. Ищецът поддържа, че изпаднал в шок след като Х.
започнал да се боксира агресивно и не успял да се защити, като след нанесен
силен удар челюстта му била счупена. Твърди, че никой не се опитал да му
помогне, не била извикана бърза помощ, като майка му впоследствие го
закарала в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, където се констатирало счупване на
челюстта на 2 места, съответно били направени процедури за обездвижване
на челюстта.
Ищецът поддържа, че вечерта ответникът му изпратил клипа и му казал,
че ще го монтира и публикува в интернет. Ищецът твърди, че след като видял
1
клипа се убедил, че срещу него било извършено престъпление, като целта
била да бъде нокаутиран за целите на незаконно организирания бой. Сочи, че
на записите К. АТ. К. повтарял, че иска нокаут, а същевременно бил
убеждаван, че това е само шоу. Ищецът поддържа, че 12.04.2021 г. ответникът
е публикувал в “У.” организирания бой със заглавие на клипа „Ш.Б.Р. – еп.
10“, без негово знание и съгласие с унизително за честта и достойнството му
съдържание. Сочи, че след 7 минута от клипа се вижда като Х. му нанася
побой, довел до средна телесна повреда, в този смисъл ответникът бил
разпространил в публичното пространство видеозапис на извършеното срещу
него престъпление.
Ищецът поддържа, че вследствие на публикуване на клипа започнал да
изпитва унижение, страх, срам, бил напрегнат и притеснен, не можел да спи,
притеснявал се от подигравки в училище, чувствал се безсилен поради
невъзможността да прекрати разпространението на клипа.
Ответникът К. АТ. К. оспорва предявения иск. Сочи, че действително с
негов приятел е организирал провеждане на шоу събитие на 20.03.2021 г., на
което са провеждани бутафорни боксирания. Навежда, че участващите в тези
боксирания не са били принуждавани и са участвали доброволно по своя
инициатива. Ответникът поддържа, че ако някой е бил контузен или наранен,
това е в резултат на конкретен сблъсък между двама участници в
бутафорното боксиране, като той не следва да носи отговорност за това.
Оспорва да не е бил съпричастен и да не е помогнал на ищеца, като твърди, че
не е публикувал файл с подобно съдържание в “У.”.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл.45 ЗЗД, ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане: 1/ деяние /действие/, а
именно, че ответникът е извършил процесното деяние; 2/ вредата, а именно,
че е претърпял твърдените неимуществени вреди през исковия период в
претендирания размер; 3/ противоправността на деянието и 4/ причинната
връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди. Вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на
ответницата е да обори при условията на обратно доказване /пълно и главно/
презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД.
По делото е представена разпечатка от електронна страница „У..com“,
от която се установява, че на 12.04.2021 г. на платформата “У.” е публикуван
видеоклип със заглавие „Ш.Б.Р. – еп.10 (2021)“ с посочени в описанието
участници – спортисти: К.К., К.Н., Р.Х., главен оператор: И.Ш., водеща: М.И.,
коментатор: Ц.Ц., съдия: И.И., продуценти: К.К. и Д.Д.. Обозначено е, че
клипът има 164 бр. гледания.
2
По делото е приобщено ДП № 502/2021 г. по описа на 02 РУ-СДВР,
пр.пр. № 11715/2021 г. по описа на СРП, което е образувано за престъпление
по чл.129,ал.2 вр. ал.1 НК за това, че на 20.03.2021г. около 14:30 ч. в зала,
находяша се в гр. С., ж.к. „Н.“, ул. „В.“ № 2 чрез нанасяне на удари с ръце и
крака е причинена на К. П. Н. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на челюст.
За установяване извършване на деянието и неговото авторство са
събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свид. И.Ш., свид.
В.И.П. и свид. М.В..
От показанията на свид. Ш., познат и на двете страни по делото, се
установява, че същият е участвал в заснемането на процесния видеоклип през
месец март 2021 г. Споделя, че с него се свързал К.К., тъй като решил да
организира боксов мач, който да бъде заснет, с цел събиране на гледания в
открит от К. канал в платформата „У.“. Описва, че в деня на събитието идеята
била заснемането да стане с мобилния телефон на К.К., като видеото да се
излъчва на живо в канала в „У.”. Поради техническа невъзможност подобно
излъчване не било осъществено, като вместо това К. предал на свидетеля
телефона си за заснемане на видеоклип. Свидетелят описва, че в залата,
където се състояло организираното събитие присъствал и ищецът К.Н., който
следвало да изпълнява роля на портиер, който събира такса за вход.
Свидетелят започнал да снима първия мач между К.К. и Р., след чието
приключване К. предложил на К.Н. да участва във втория мач, тъй като
нямало участници. Споделя, че Н. се съгласил, но по време на снимките
вместо да бъде шоу програма опонентите започнали взаимно да си нанасят
силни удари, вследствие на което Н. получил удар в челюстта и се оттеглил.
По-късно свидетелят узнал, че Н. е приет в болница със счупена челюст.
Описва, че К. му предложил да извърши монтаж на видеото, но свидетелят
отказал. Впоследствие видял, че видеото е качено в канала, поддържан от К.
на платформата „У.“. Прави предположение, че видеото е качено лично от К.,
тъй като не е било монтирано професионално.
От показанията на свид. В.И.П., майка на ищеца К.Н., се установява, че
синът й бил поканен от К. да участва в снимките на спортно събитие, което се
провело на 20.03.2021 г. Споделя, че не е присъствала на самото събитие, но
след това е взела сина си от там и го закарала в болница, където се
установило счупване на челюстта. С цел да събере информация какво се е
случило и защо синът й е пострадал прегледала кореспонденция между сина й
и К.К. в приложението „месинджър“, като дори изпратила писмени
съобщения до К., представяйки се за К.Н.. По този начин узнала, че К. ще
монтира материала и ще го качи в личния си канал в платформата „У.”.
Отрича синът й К.Н. да е дал съгласие заснетият видеоклип да бъде
публикуван в интернет, нито е подписвал договор за подобно
разпространяване на видеото. Споделя, че въпреки това около април месец
2021 г. видеозаписът бил качен в платформата „У.” в канал на К.К..
3
От показанията на свид. М.В., участник в спортното събитие, се
установява, че през 2021 г. било организирано спортно събитие за
любителски боксови мачове, на което тя била водеща. Свидетелят споделя, че
събитието било организирано от К.К., като участниците са се записали
предварително чрез съобщение в обща група в приложението „месинджър“.
Твърди, че К.Н. също се е записал за участие, но впоследствие отрича да е
видяла неговото записване. Излага, че е проведен боксов мач между К.Н. и Р.,
който бил заснет от И.Ш. с камера и с телефон. Описва, че идеята била да се
заснеме видеоклип за платформата „У.”. Отрича конкретният видеозапис да е
качен в интернет, но споделя, че по принцип заснетите видеозаписи се качват
лично от К.К. в неговия канал в платформата „YouТube”.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Ш. и В.И.П. като
логични, вътрешнонепротиворечиви, кореспондиращи едни с други и
останалите събрани по делото доказателства. Същевременно съдът не
кредитира в цялост показанията на свид. Вълкова, доколкото същата
първоначално твърди, че ищецът е дал предварително своето съгласие да
участва в боксов мач в обща група в приложението „месинджър“,
впоследствие обаче твърди, че не е видяла същият да е заявил това. Отделно
свидетелят сигурно твърди, че клипът не е бил качен в интернет, без да е ясно
по какъв начин се е уверил в това обстоятелство, като това твърдение пряко
противоречи на показанията на другите двама свидетели, на които съдът дава
вяра. Ето защо и съдът приема, че показанията на свид. Вълкова са дадени
изключително пристрастно с единствена цел да се подкрепи защитната теза
на ответника, като за определени факти свидетелят дава уклончиви и
противоречиви сведения, а за други – откровени неверни такива.
Ето защо при съвкупна преценка на събраните гласни доказателствени
средства и представената разпечатка от електронна страница „У..com“ съдът
стига до извод, че процесният видеозапис е публикуван на 12.04.2021 г. в
електронната платформа „У.” в поддържан от ответника К.К. канал, като
видеото е със съдържание заснет между ищеца К.Н. и Р.Х. боксов мач,
вследствие на който Н. е получил счупване на челюстта. Същевременно не се
установява К.Н. да е изразил съгласие процесният видеозапис да бъде
публикуван и разпространяван в електронното пространство. Следователно,
съдът намира, че е налице противоправно деяние. Противоправно е това
поведение, което засяга чуждо благо, защитено от правния ред като предмет
на чуждо абсолютно субективно право. Изводът за противоправността
представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка
между тях от гледна точка на действащите разпоредби. В случая
публикуването на заснет видеоклип, съдържащ сцени на тежко физическо
насилие спрямо ищеца представлява противоправно поведение, тъй като
засяга неприкосновеността на личността и личния живот по смисъла на чл.32,
ал.1 КРБ. Ирелевантно за противоправността на деянието е обстоятелството
дали и кога публикуваният видеоклип е свален от интернет пространството.
За установяването на претърпените вреди са събрани гласни
4
доказателствени средства чрез разпит на свид. В.И.П., както и е прието
заключение на съдебно-психологическа експертиза.
От показанията на свид. Василева Иванова-Петрова се установява, че
синът й приел тежко публикуването на видеозаписа в интернет, тъй като
същият е станал достояние за много хора, вкл. негови съученици и приятели.
Чувствал се изключително разстроен, изпитвал вина за случилото се, много се
срамувал, получавал подигравки. Споделя, че синът й не могъл да спи нощно
време и често я питал колко гледания има този клип и дали не съществува
механизъм да се свали от интернет платформата. Сочи, че отказвал да ходи на
училище и да се вижда с приятели, станал по-затворен в себе си.
Изготвената по делото СПЕ установява, че в резултат на публикуването
на процесния видеоклип в интернет за ищеца е възникнало силно негативно
емоционално състояние с тревожно-депресивен облик, изразяващо се в
преживяване на срам, унижение, потиснатост, безсъние, социално
отдръпване, чувство за несигурност и понижено самочувствие. Вследствие на
травматичното събитие ищецът е изпитвал вина пред близките и пред самия
себе си, като най-интензивните негативни преживявания са били в
продължение на около месец и постепенно са отслабвали в рамките на около
шест месеца, но не са отзвучали напълно и към момента на изготвяне на
заключението /28.04.2022 г./. От извършено изследване посредством
личностен въпросник на Айзенк и проективен тест на Люшер вещото лице е
установило повишено невротично ниво, изразяващо се в склонност към
потиснатост, напрежение, безпокойство, тревожност и депресивитет, като е
направен извод, че това състояние е в причинна връзка с разпространяването
в публичното пространство на процесния видеоклип.
С оглед на гореизложеното съдът приема за установено, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди в причинна връзка с противоправно деяние,
а именно публикуването на заснет видеоклип, съдържащ сцени на насилие
спрямо него. Следователно, искът за заплащане на неимуществени вреди се
явява доказан по основание.
Тъй като претърпените от ищецът неимуществени вреди представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да
бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща
имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно критериите,
предписани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по справедливост. Съгласно
ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. Т.е. критериите за
определяне на този размер са видът и обемът на причинените неимуществени
вреди, интензивността и продължителността на претърпените вреди,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо
състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на
5
обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за ищеца, като се
вземат предвид конкретните обстоятелства по делото. Съдът, при определяне
на обезщетението, което да репарира причинените неимуществени вреди
следва да отчете характера и степента на увреждането, начина и
обстоятелствата, при които е получено, последици, продължителността и
интензитета на търпените болки.
В настоящия случай следва да се вземе предвид начина на извършване
на противоправното деяние и характера на претърпените увреждания –
психически страдания, накърняване на достойнството и доброто име в
обществото, както и тяхната продължителност. При определяне размера на
обезщетението следва да се отчете и крехката възраст на пострадалия /ученик
в 12 клас към момента на събитието/, както и обстоятелството, че въпросният
видеоклип е станал достояние на неограничен кръг лица.
С оглед на изложеното, и при съобразяване на всички посочени
критерии и конкретните обстоятелства по делото, които установяват
преживяно психическо страдание от ищеца, което макар и в по – малка степен
продължава и понастоящем, съдът определя обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в общ размер от 4000 лв. До този размер искът следва
да бъде уважен, като следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от
5000 лв.
Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана, поради което и ответникът дължи
законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски, съобразно уважената част от иска.
Видно от ангажираните доказателства ищецът е сторил разноски за уговорено
и платено в брой адвокатско възнаграждение за исково производство в размер
на 800 лв. Съобразно задължителните разяснения, дадени с т. 5 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС направените от страните в обезпечителното производство разноски се
присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед
крайният му изход. Доколкото в тълкувателното решение разноските не са
разграничени по отделни фази на обезпечителното производство, следва да се
приеме, че се имат предвид всички направени разноски в обезпечителното
производство и в двете му фази – както по допускане, така и по налагане на
обезпечението. Видно от доказателствата ищецът е сторил разноски в
обезпечителното производство за налагане на допуснатата обезпечителна
мярка в размер на 74,50 лв. държавна такса за образуване на изп. дело и 300
лв. уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение. Следователно, в
6
полза на ищеца следва да се присъдят 939,6 лв. разноски съобразно уважената
част от иска.
На основание чл.78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени
разноски съобразно отхвърлената част от иска. Видно от представения
договор за правна защита и съдействие се установява, че е уговорено и
платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. Следователно,
в полза на ответника следва да се присъдят 160 лв. разноски.
С Определение от 21.06.2021 г. на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищецът е
освободен от внасянето на държавна такса и разноски. Предвид това и
съобразно чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по банкова сметка
на СРС разноски в размер на 400 лв. за държавна такса и депозит за СПЕ,
съответстващ на уважената част от предявения иск.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. АТ. К., ЕГН ********** да заплати на К. П. Н., ЕГН
********** на основание чл. 45 ЗЗД, сумата от 4000 лв., ведно със законната
лихва от увреждането – 12.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
реализирани вследствие на публикуван на 12.04.2021 г. в интернет видеоклип
с унизително за честта и достойнството на ищеца съдържание, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 5000 лв.
ОСЪЖДА К. АТ. К., ЕГН ********** да заплати на К. П. Н., ЕГН
********** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 939,6 лв., представляваща
разноски по делото и в производството по обезпечаване на иска.
ОСЪЖДА К. П. Н., ЕГН ********** да заплати на К. АТ. К., ЕГН
********** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 160 лв., представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА К. АТ. К., ЕГН ********** да заплати по сметка на
Софийски районен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 400 лв.,
представляваща държавна такса и разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7