РЕШЕНИЕ
№ 1084
гр. Варна, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Светлана Т.
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20253100501697 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от ОБЩИНА АКСАКОВО, адрес гр.
Аксаково, действащ чрез гл. юрк. В.Ю. против постановено решение № 1309/15.04.2025 г. по
гр. дело № 13470/ 2024 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е уважен
предявеният иск от арх. К. Т. М., ЕГН **********, с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл.
266, ал. 1 от ЗЗД, с което е прието за установено, че въззивникът дължи сумата в размер на
50.00 лева, представляваща възнаграждение по договор за участие в състава на Общински
експертен съвет по устройство на територията (ОБЕСУТ), назначен със Заповед на кмета на
община Аксаково и определен като член на съвета от проведено заседание на 29.03.2024г.,
ведно със законната лихва, считано от 23.10.2024 г. (датата на исковата молба) до
окончателното изплащане на задълженията. Осъден е да заплати съответните разноски в
исковото производство.
С подадената въззивна жалба се поддържа, че постановеното по делото решение е
неправилно и необосновано в неговата цялост, поради което моли за неговата отмяна и
съответно отхвърляне на исковата претенция. Счита се, че в хода на производството са
допуснати процесуални нарушения- необсъждане на всички възражения, отправени от
ответника, както и са били кредитирани неотносими свидетелски показания. Въззивникът
намира, че съдът се е произнесъл при липсата на всички кумулативни предпоставки за
1
уважаване на исковата претенция, в това число на правоотношение с характеристиката на
чл. 258 и сл. от ЗЗД. Поддържа, че не е сключван писмен договор за участие на ищцата в
заседанието на ОБЕСУТ от 29.03.2024г., нито е налице неформален такъв, включващ
ангажимент за изплащане на възнаграждение. Излага се, че съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗУТ, в
ОБЕСУТ се канят представители на Камарата на архитектите в България (КАБ) и на Съюза
на архитектите в България (САБ), което предполага доброволното им участие в съответния
експертен съвет. При тези обстоятелства твърди, че ищцата е взела доброволно участие в
процесното заседание на 29.03.2024г., като представител на САБ. Така счита за неправилен
извода на съда, че Община Аксаково има качеството на „поръчващ“, по смисъла на чл. 266,
ал. 1 от ЗЗД. Счита, че това е ролята на САБ, който е възложил участието на арх. М. в
заседанието на ОБЕСУТ, доколкото отправената покана за участие на член на САБ не е била
обвързана с ангажимент за конкретно лице, същата не е представлявала и задължение за
явяване. Въззивникът сочи, че основание за плащане възниква едва със сключването на
договор № 241/ 04.04.2024г., предвиждащ възнаграждение за бъдещ период. Счита
използването за ориентир на договора между Община Аксаково и ищцата от 04.04.2024г. за
неправилно, доколкото той представлява уговорка за бъдещ период. Моли се за присъждане
на сторените в хода на производството разноски.
В срока по чл. 263 ГПК по делото е постъпил отговор на въззивна жалба от
насрещната страна арх. К. Т. М.. Моли за отхвърляне на подадената въззивна жалба като
неоснователна и потвърждаване на постановеното първоинстанционно решение в неговата
цялост, същото като правилно и обосновано.
Поддържа се, че процесният договор е бил сключен след заседанието на ОБЕСУТ на
29.03.2024 г., но преди пълното завършване на ангажимента, свързан с него, а именно
проверката и подписването на протокола от заседанието на 12.04.2024 г. Сочи, че не е поела
ангажимент за доброволен труд, нито към САБ, нито към Община Аксаково, поради което
счита, че възнаграждение й се дължи. Сочи, че дейността й като експерт е регламентирана в
ЗУТ, поради което в изпълнение на нормата на чл. 230, ал. 3 от ЗУТ не е проектирала обекти
на територията на Община Аксаково за периода на заемане на позицията в ОБЕСУТ.
Поддържа, че произволното плащане за дейността към Общината, а не за всяко проведено
заседание, представлява опит за влияние върху безпристрастността на експертите. Моли за
потвърждаване на постановения съдебен акт и за присъждане на сторените разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от
К. Т. М., ЕГН **********, адрес: ****** против Община Аксаково, с адрес: гр. Аксаково, ул.
„Георги Петлешев" №58Б, осъдителен иск за осъждане на ответника ДА ЗАПЛАТИ на
ищеца сумата от 83,97 лв./осемдесет и три лева и 97 стотинки/, представляваща неизплатено
възнаграждение за труда й на заседание на ОбЕСУТ Община Аксаково, проведено на
29.03.2024г., дължимо съгласно заповед №225/29.03.2024г. на Кмета на Община Аксаково,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на исковата молба
23.10.2024г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1 във
2
вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата и уточняващата молба ищцата твърди, че със заповед
№225/29.03.2024г. на Кмета на Община Аксаково за назначаване на Общински Експертен
Съвет по Устройство на Територията (ОбЕСУТ) е била назначена на позицията
представител експерт архитект от Съюз на архитектите в България. Твърди, че е участвала в
заседание на съвета, за което е изготвен протокол N 8/29.03.2024 г. на ОбЕСУТ на Община
Аксаково. Сочи, че с ответната община е сключила договор №241/04.04.2024г. за участие в
заседание на съвета, срещу заплащане на фиксирано възнаграждение, но това касаело бъдещ
период, а не и процесното заседание от 29.03.2024г. Приема, че й се дължи възнаграждение
съгласно НАРЕДБА № Н-1 от 14 февруари 2023 г. за вписването, квалификацията и
възнагражденията на вещите лица, която е най-близкият нормативен акт, уреждащ такава
дейност, като предвид обстоятелството, че процесното заседание е продължило три часа,
приема, че й се дължи възнаграждение в размер от 83,97 лв., изчислена на база чл. 24. „За
всеки действително отработен час се заплаща възнаграждение в размер 3 % от установената
минимална работна заплата за страната към датата на възлагане на експертизата.“, при МРЗ
за 2024 г. в размер933 лв. Твърди, че ответната страна е приела извършената от нея работа
след около 14 дни, когато администрацията на Община Аксаково я поканила да подпише
изготвения протокол N 8/29.03.2024 г. на ОбЕСУТ на Община Аксаково. Заявява, че не й е
заплатено за извършената на процесната дата работа.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община Аксаково е депозирал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на ищцовите претенции,
като оспорва същите както по основание, така и по размер. Твърди се, че ищцата е взела
участие в заседанието на съвета доброволно, като представител на САБ, предложен от
Председателя на САБ – Варна. Сочи се също, че ако възнаграждение за участието й се
дължи, то следва да се заплати от САБ – Варна, а не Община Аксаково, която само е
изпълнила законовото си задължение да покани представител на САБ.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка
на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
3
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания, които се изразяват в твърдения за неправилност на извода на съда, че
за участието на ищцата като експерт в заседание на ОбЕСУТ се дължи възнаграждение.
Основният спор в настоящия случай е относно наличието на договорна връзка
между страните в производството по отношение на участието на ищцата в конкретното
заседание. Безспорно е, че това заседание не е обхванато от сключения впоследствие писмен
договор, но независимо от липсата му, съдът намира, че се установява наличието на
правоотношение по възлагане на работа с характеристиката на чл. 258 и сл. от ЗЗД.
Договорът за изработка е неформален договор, съществуването му подлежи на доказване с
всички допустими от ГПК доказателствени средства.
В случая за установяване наличието на правоотношение по възлагане на работа
на ищцата като експерт са ангажирани по делото заповед № 225/29.03.2024 г. на Кмета на
Община Аксаково за назначаване работа на ОбЕСУТ, от която е видно, че в състава на
съвета е включен представител - експерт архитект от Съюз на архитектите в България.
Видно от представеното писмо от САБ № 6200-1/20.02.2024 г. до Кмет на Община Аксаково,
на основание чл.5, ал.4 от ЗУТ, ищцата – арх.К. М. е определена за участие в работата на
ОбЕСУТ. От приложения протокол № 8 от 29.03.2024 г. на Общински експертен съвет при
община Аксаково, изготвен от зам.кмет на Община Аксаково се установява, че ищцата е
присъствала и участвала в проведеното заседание и е положила подпис под самия протокол.
От изложеното се установява, че работата по участие в конкретното заседание е
била възложена от Община Аксаково на експерт – архитект, който е бил конкретизиран с
писмото на САБ. Липсата на конкретно име на експерт в заповедта не води до извод за липса
на възлагане, доколкото няма основание да се счита, че договорът е сключен с оглед на
личността. Неоснователно е и възражението, че участието на експерт – архитект в
заседанието е доброволно, доколкото съобразно разпоредбата на чл.5, ал.4 от ЗУТ участието
на представител на САБ в експертния съвет е задължително. Съгласно разпоредбата на чл.
266, ал. 1 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждение за приетата работа. В
случая възложената работа е извършена с участието на ищцата в заседанието на съвета,
което се установява безспорно, и приета с подписване на протокола от заседанието, поради
което се налага извод за дължимост на съответно възнаграждение. Процесното заседание не
се обхваща от декларацията за дарение, по силата на която ищцата като експерт е дарила
труда си по участие в други предходни заседания в полза на общината, поради което
претенцията се явява доказана по основание.
Относно размера на дължимото възнаграждение, доколкото в случая такова не е
изрично уговорено между страните, следва да се приложи обичайното заплащане за този вид
услуга, което се установява от сключения между страните договор №241/04.04.2024г., с който
се възлага участие на ищцата в заседания на съвета, срещу заплащане на фиксирано
възнаграждение от 50 лв. за всяко заседание.
Поради съвпадане на крайния извод с формирания от първоинстанционния съд,
въззивният съд намира въззивната жалба за неоснователна, поради което и
4
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора пред въззивния съд, разноски за въззивното производство
се следват на въззиваемата страна. В случая се претендират разноски в размер на 500 лв. за
адв. възнаграждение, като своевременно е отправено възражение за прекомерност. При
преценка относно размера на дължимото адв. възнаграждение се констатира, че делото не се
отличава с правна и фактическа сложност, отговорът на въззивна жалба е изготвен и
депозиран от самата въззиваема и в единственото проведено заседание не се явява
представител, а действията, извършени от адвоката на въззиваемата, се изразяват в
депозиране на кратка защита с приложен договор за правна помощ. С оглед на изложеното
съдът намира възражението за прекомерност за основателно и намалява адв.възнаграждение
до размер от 100 лв., които счита за съответстващи на положения от адвоката труд.
Аргумент в тази насока се извежда и от решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС,
със задължителен характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС.
Мотивиран от изложеното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1309/15.04.2025 г. по гр. дело № 13470/ 2024 г. по
описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Община Аксаково представлявана от инж. А.К.С. КМЕТ на Община
Аксаково със служебен адрес - ****** ДА ЗАПЛАТИ на К. Т. М., ЕГН **********, адрес:
****** сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща сторените в производството разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280,
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5