Решение по дело №2356/2021 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 440
Дата: 26 юли 2022 г.
Съдия: Димитър Руменов Беровски
Дело: 20211210102356
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 440
гр. Благоевград, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски

при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20211210102356 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от „М****, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр. С**** бул. „А*******, представлявано от И* Р* К* против „Б*“ *, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление гр. Б********, ул. „В*****, представлявано от Р* А*
Х*.
Ищецът твърди, че през 2020г. по силата на възлагане от ответника бил извършил
изработка и доставка на изделия /изработването на чипър и ремонт на три
електродвигатели/. Сочи, че за извършената работа били издадени следните фактури:
Фактура № **********/14.07.2020 г. на стойност 28 800 лв. и фактура №
**********/14.07.2020 г. на стойност 1248 лв. Сочи, че изпълнил задълженията си да
извършил изработването на чипър и ремонт на три електродвигатели, като към всяка една от
фактурите били подписани приемателно-предавателни протоколи на 14.07.2020г. Поддържа,
че ответникът бил заплатил само частично 16 400 лв. по първата фактура. Заявява, че
ответникът му дължал сумата по фактурите в размер на общо 13 648 лв. Претендира
ответникът да му заплати и лихва за забава по всяка една от отделните фактури, в общ
размер на 1223,66 лв. за периода 14.07.2020г. - 17.03.2021 г. Навежда, че за претендираните
суми по ч. гр. д. № 678/2021г. на РС – Благоевград е била издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, срещу която ответникът, имащ качеството на длъжник в заповедното
производство, е депозирал възражение.
Ответникът оспорва предявените искове. Тази си процесуална позиция обосновава с
доводи, че липсвала валидна правна връзка между него и ищеца. Поддържа, че имало скрити
недостатъци при изработения чипър и ремонта на трите електродвигатели.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните искове:
- установителен иск по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 във вр. с
чл. 266, ал. 1, изр. 1 във вр. с чл. 258, предл. 2 ЗЗД – относно иска за сумата от 13 648,00 лв.
/тринадесет хиляди шестстотин четиридесет и осем лева/ – главница, представляваща цена
на извършени изработка и доставка на изделия /изработването на чипър и ремонт на три
електродвигатели/, за които са издадени Фактура № **********/14.07.2020 г. и фактура №
1
**********/14.07.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.03.2021г. до окончателното погасяване.
- установителен иск по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД –
относно вземането за сумата от 1223,66 лв. /хиляда двеста двадесет и три лева и шестдесет и
шест стотинки/ – общ размер на мораторната лихва върху главницата за периода 14.07.2020 -
17.03.2021 г.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 904425 от 26.05.2021г. по ч. гр. д. №
678/2021г. на Районен съд – гр. Благоевград.
Срещу цитираната заповед, в рамките на едномесечния срок по чл. 414 ГПК, е постъпило
възражение от страна на настоящия ответник, имащ качеството на длъжник в заповедното
производство.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените искове:
Предявените искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирано лице,
депозирани са пред компетентния съд, като установителните искове са предявени в
законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
2. Относно основателността на предявените искове:
2.1. Относно установителния иск по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр.
чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1, изр. 1 във вр. с чл. 258, предл. 2 ЗЗД.
Уважаването на разглежданата искова претенция е предпоставено от кумулативното
наличие на следните изисквания: 1/ наличието на валиден договор за изработка, по силата
на който ищецът има качеството на изпълнител, а ответникът притежава качеството
възложител; 2/ изпълнение от страна на ищеца на уговорената работа – изработка и доставка
на изделия /изработването на чипър и ремонт на три електродвигатели/; 3/ приемане на
работата от възложителя; 4/ размер на уговореното и дължимо възнаграждение; 5/
изискуемост (настъпил падеж) на вземането на изпълнителя и 6/ неизпълнение на
задължението на ответника да заплати възнаграждение за изработеното.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите пет
от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе
доказване относно погасяването на своето задължение.
Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и
разрешението на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
С цел да докаже наличието на процесната сделка ищецът е ангажирал писмени
доказателства – Фактура № **********/14.07.2020 г. на стойност 28 800 лв. и фактура №
**********/14.07.2020 г. на стойност 1248 лв., приемателно-предавателен протокол от
14.07.2020г. за предаване на изработен чипър, приемателно-предавателен протокол от
14.07.2020г. за ремонт на три броя електродвигатели, Електронно писмо от 22.04.2020 г.,
11.33 ч., изпратено от ответника до ищеца с приложени чертежи за поръчаните детайли,
Електронно писмо от 22.04.2020 г., 11.37 ч., изпратено от ответника до ищеца с приложени
чертежи за поръчаните детайли, Електронно писмо от 27.04.2020 г., 1.22 ч., изпратено от
ответника до ищеца с данни за издаване на фактура и изпращане на проформа фактура;
Електронно писмо от 28.04.2020 г., 9.11 ч., изпратено от ответника до ищеца за банково
плащане по проформа фактура; Гаранционни карти - 4 бр., издадени на 14.07.2020 г. на
името на "Б******* за извършен ремонт на ел. двигател, тип MR90A0088 90L ВВ4 2=2Kw;
тип AUP I60-M-4 18,5 Kw; тип GT 1- 90Г В4 2.2 kW и чипър.
От съдържанието на цитираните фактури се констатира, че същите са издадени от „МАГ“
ООД, в качеството му на доставчик на описаните в тях услуги, а именно – изработка на
чипър и ремонт на три броя електродвигатели.
За получател и клиент на услугата и в двете фактури фигурира ответникът по делото –
„Б********.
2
Посочено е във фактурите, че същите следва да се платят чрез превод по сметка.
Към двете фактури са представени приемателно-предавателни протоколи от 14.07.2020г., в
които е декларирано, че стоката е предадена от изпълнителя-ищец на ответника-възложител
нова, годна за експлоатация, изправна, окомплектована, без забележки относно нейните
качествени и количествени характеристики и производствени параметри.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза и от
уточненията на вещото лице Р., направени при проведеното му изслушване в открито
съдебно заседание на 23.05.2022г., по категоричен начин се констатира, че процесните
фактури са осчетоводени от ответника, като предишният счетоводител на ответника Мартин
Боев устно е потвърдил пред вещото лице, че ответникът „Б******** има задължения към
„М*******.
Ответникът е извършил частични плащания по процесните фактури в размер на сумата от
16 400 лв. по първата фактура № **********/14.07.2020 г. на стойност 28 800 лв.
Предвид установените фактически данни, че ответното дружество е осчетоводило като
разход процесните фактури и че платило част от сумите, посочени в тях, то ответникът е
признал задълженията си по същите. При това положение неоснователно е възражението на
ответника, че предявените искове били неоснователни и недоказани, тъй като липсвала
валидна правна връзка между него и ищеца.
От събраната по делото доказателствена съвкупност, се установява, че ищецът е извършил
уговорената работа – изработка и доставка на изделия /изработването на чипър и ремонт на
три електродвигатели/, както и че ответникът е приел работата. В тази връзка са, освен
събраните по делото писмени доказателства и заключение на вещото лице по приетата
съдебно-счетоводна експертиза, и гласните доказателствени средства, а именно показанията
на разпитаните по делото свидетели В* А* Ч* (бивш служител на ответника) и Н* В* К*
(съпруга на законния представител на ищцовото дружество - управителя И* К*). Така в
показанията си св. Ч* сочи, че през 2020 г. работел в „Б****** на длъжността „м*“ и като
механик на производствена линия за пелети. Става ясно, че имало отношения между
търговското дружество, в което работел „Б* **“ ** и „М***, като отношенията се
изразявали в това, че работодателят му „Б*** поръчал от „М*** дробилна машина, дробилен
чипър, която се ползвала за раздробяване на дървесина за производството на пелети.
Предишният собственици и управители на „Б*** през 2020 г. - А* Б* и Л* С* попитали св.
Ч* къде може да се купело дробилна машина чипър в България за раздробяване на дървесина
за производството на пелети и Ч* им отговорил, че можело да се купело от „М*. В края на
лятото, есента на 2020 г., св. Ч* пътувал заедно с предишните собственици и управители на
„Б**** и им показал къде е офисът на „М*. Свидетелят си спомня, че управителите А* Б* и
Л* С* си говорили с представители на „М* за машината, чипър, раздробителя на пелети.
Тогава бившите собственици и управители на „Б*“ * възложили на „М* да изработели
чипъра и след това, като го изработили, „М* доставили чипъра, дробител на дървесината в
село К*. Машината се монтирала във фабриката на ответника в село К* и след това
започнали да я използвали, като чипърът бил в експлоатация и я използвали по
предназначение за раздробяване на дървесина. В показанията й свидетелката К* също
подробно обяснява за отношенията на двете търговски дружества във връзка с процесната
дробилна машина, чипър. И от показанията на двамата свидетели става ясно, че ответникът
не е заплатил на ищеца пълната цена за извършената работа. Показанията на свидетелите
следва да се кредитират, тъй като същите кореспондират с останалия доказателствен
материал по делото, както и поради това, че същите са последователни и вътрешно
непротиворечиви.
От страна на ответника не са ангажирани каквито и да е било доказателства в подкрепа на
тезата му, че имало скрити недостатъци при изработения чипър и ремонта на трите
електродвигатели.
При това положение са налага изводът, че ищецът, като изпълнител е изпълнил качествено
уговорената работа, като същата няма недостатъци.
3
В обобщение трябва да се изтъкне, че предявеният иск се явява основателен и като такъв
подлежи на уважаване.
2.2. Относно установителния иск по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК чл. 86, ал.
1, изр. 1 ЗЗД.
Фактическият състав, имащ правопораждащ ефект досежно вземането, предмет на този
иск, включва следните елементи: 1/ наличието на главен дълг, произтичащ от незаплащането
на дължимата се цена по процесния договор за изработка; 2/ изпадане в забава на длъжника;
3/ размера на претендираното обезщетение и 4/ неизпълнение на задължението на ответната
страна да заплати лихвата за забава.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите три
от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе
доказване относно погасяването на своето задължение.
Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и
разрешението на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият иск.
Както бе посочено по-горе, в настоящия случай се установи наличието на главен дълг,
произтичащ от процесния договор за изработка – изработка и доставка на изделия
/изработването на чипър и ремонт на три електродвигатели/.
От заключението на вещото лице Р. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, става
ясно, че общият размер на дължимата се законна лихва върху главницата по фактурите за
периодите, за които се претендира от ищеца, е сумата от 1290,31 лв. Ищецът претендира
лихва за забава в общ размер на 1223,66 лв. С оглед диспозитивното начало в гражданския
процес /чл. 6 ГПК/ на ищеца следва да се присъди само претендираният от него размер на
мораторната лихва.
Ответникът не е доказал, че е погасил и това вземане.
В този контекст и тази искова претенция подлежи на уважаване.
Относно разноските:
При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника следва
да бъдат поставени разноските, сторени от ищеца във връзка с водене на делото. Следва да
се има предвид, че съобразно възприетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде
извършено диференцирано произнасяне както по отношение на разноските в заповедното
производство, така и досежно тези, касаещи настоящото исково дело. При определяне на
дължимите разноски трябва да се съобрази и направеното от процесуалния представител на
ответника възражение за прекомерност за претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение. В тази връзка съдът намира възражението за основателно. Съгласно чл. 78,
ал. 5 ГПК може да се присъди по-нисък размер на разноските за адвокат, ако
претендираният размер е прекомерен съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото. В Наредба № 1/09.07.2004 г. са определени минималните адвокатски
възнаграждения. Ищецът претендира адвокатско възнаграждение за исковото производство
в размер на 1440 лв., като с оглед цената на исковете минималният размер на адвокатския
хонорар е 976,15 лв. (арг. от чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата). Исканото адвокатско
възнаграждение е прекомерно, с оглед действителната фактическа и правна сложност на
делото. При това положение размерът на адвокатското възнаграждение следва да се
редуцира в размер на минималния от 976,15 лв.
Отговорността за разноски на ответника в полза на ищеца трябва да бъде разпределена по
следния начин:
- 297,43 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното производство, и
- 1427,37 лв. – общ размер на разноските, дължими за исковото производство.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Осми състав
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 ГПК, че „Б*****, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. Б***, ул. „В****, представлявано от Р* А* Х* дължи на
„М*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С*, бул. „А*, представлявано от И* Р*
К* следните суми, които са били предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с №
904425 от 26.05.2021г., издадена по ч. гр. д. № 678/2021г. на Районен съд – гр. Благоевград,
а именно:
- 13 648,00 лв. /тринадесет хиляди шестстотин четиридесет и осем лева/ – главница,
представляваща цена на извършени изработка и доставка на изделия /изработването на
чипър и ремонт на три електродвигатели/, за които са издадени Фактура №
**********/14.07.2020 г. и фактура № **********/14.07.2020 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 17.03.2021г. до окончателното погасяване.
- 1223,66 лв. /хиляда двеста двадесет и три лева и шестдесет и шест стотинки/ – общ
размер на мораторната лихва върху главницата за периода 14.07.2020 - 17.03.2021 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, "Б***, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. Б*, ул. „В***, представлявано от Р* А*Х* да заплати на „М*, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление гр. С*, бул. „А*, представлявано от И* Р* К*, разноски,
сторени в заповедното производство и в настоящото исково производство, както следва:
- сумата от 297,43 лв. (двеста деветдесет и седем лева и четиридесет и три стотинки)
представляваща общ размер на разноските, дължими за заповедното производство (ч. гр. д.
№ 678/2021г. на РС – гр. Благоевград), и
- сумата от 1427,37 лв. (хиляда четиристотин двадесет и седем лева и тридесет и седем
стотинки) – представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство
(гр. д. № 2356/2021г. на РС – гр. Благоевград).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5