ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………./...... 01.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 25.01.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Д.
Томова
частно търговско дело №
1997 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
чл.278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №80979/07.12.2018г. по
описа на ВРС на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, подадена чрез пълномощник адвокат В.Г., САК,
срещу определение №13339/16.11.2018г., постановено по гр.д. №2733/2018г. на
Районен съд - Варна, 25-ти
състав.
Като обосновава твърдения, че няма пречка в производството по чл.422 от ГПК ищецът да иска установяване само
на част от вземането по издадената му заповед за изпълнение (да предяви частично иска си),
като в същото производство предяви и друг иск срещу същия ответник, който да е
осъдителен, при намиране приложение правилата на чл.210 от ГПК - обективно
кумулативно съединяване, позовавайки се и на разрешенията, дадени в т.11б от TP
№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, жалбоподателят
счита, че неправилно първоинстанционният
съд е прекратил производството по предявените осъдителни искове за неустойка и
лизингови вноски като недопустими. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да
върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт – чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. Внесена е и следващата се за
обжалването държавна такса.
С оглед предмета на
обжалване и етапа, на който е постановено обжалваното определение (след
проведена размяна на книжа между страните) препис от частната жалба е връчен на
насрещна страна. В срока по чл.276, ал.1 от ГПК ответникът Х.И.Т., ЕГН **********,
чрез назначения му от съда особен представител адвокат Надежда Спасова, ВАК, е
подал писмен отговор, в който обосновава становище, че обжалваното определение
на първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно и моли за неговото
потвърждаване.
При тези фактически
констатации въззивното производство се преценява като процесуално допустимо.
За да се произнесе по същество, съставът на въззивния
съд съобрази следното:
С обжалваното определение сезираният исков съд е прекратил
производството по делото „в частта му по
предявения от „Теленор България” ЕАД срещу Х.И.Т. иск с правно основание чл.422
от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца присъдените със Заповед за изпълнение №8963/30.10.2017г.,
издадена по ч.гр.д. №16534/2017г. по описа на ВРС, 17с. за разликата над 78.14
лева до 450.89 лева, която разлика се претендира с исковата молба като сбор от
дължими суми за неустойка и лизингови вноски”.
За да постанови този резултат първоинстанционният съд е
приел, че в производството по
установяване дължимостта на вземане по чл.422 ГПК установителният съд е
обвързан от предметните предели на заповедта за изпълнение като е недопустимо с
исковата молба да се въвеждат нови претенции или да се изменя предмета и
основанието за възникване на задължението. И тъй като процесната заповед за
изпълнение е издадена за вземане, което заявителят е посочил като стойност на
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, а с исковата молба част от
сумата се претендира като вземане за неустойки и лизингови вноски, т.е. заявява
се различно от наведеното в заповедното
производство основание, от което произтича част от претенцията, то в тази й
част исковата претенция е недопустима.
Определението е неправилно.
Видно както от обстоятелствената част на исковата молба,
така и от формулирания петитум, кредиторът „Теленор България” ЕАД е предявил установителен иск по чл.422 от ГПК само за част от главното вземане по
оспорената от длъжника заповед за изпълнение, а именно за сумата 78,14 лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер *********. За сумите
240,95 лв. – начислена договорна неустойка, и 131,80 лв. – неплатени лизингови вноски по
договор с абонатен номер *********, ищецът
предявява осъдителни искове. Следователно, по отношение на тези претенции
липсва връзка между заповедното и исковото производства, поради което соченото
от исковия съд разминаване в основанията, на които същите са предявени в
заповедното производство, е ирелевантно за допустимостта на тези осъдителни
претенции правно положение.
Безспорно е, че при оспорване на
заповедта за изпълнение кредиторът може да предяви по реда на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК иск за установяване само на част от оспореното от длъжника вземане.
В този случай за непредявения остатък от вземането е приложима разпоредбата на
чл.415, ал.5 от ГПК – заповедта за изпълнение в тази й част се обезсилва от
заповедния съд. Липсват каквито и да било процесуални пречки за разликата над размера на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение и на предявения установителен иск, при
условията на чл.210, ал.1 ГПК да се предяви осъдителен иск, разглеждането на
който в същото това производство е допустимо - т.11, б.”б” от ТР
№4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. на ВКС, ОСГТК
По тези съображения въззивният съдебен състав намира,
че обжалваното определение от 16.11.2018г. на Варненски
районен съд за частично прекратяване на производството по делото е
незаконосъобразно и неправилно. Ето защо същото следва да бъде отменено като
делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по разглеждане на предявените в условията на обективно кумулативно съединяване
на установителен иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на част от
вземането на ищеца по издадената му заповед за изпълнение и осъдителни искове
за остатъка от това вземане.
По изложените съображения
и на основание чл.278 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ определение №13339/16.11.2018г.
на Районен
съд - Варна, 25-ти
състав, постановено по гр.д. №2733/2018г.
по описа на ВРС, с което е прекратено частично производството по делото.
ВРЪЩА делото
на Варненски районен съд, 25-ти състав, за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.