РЕШЕНИЕ
гр.
Пазарджик,14.10.2009 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишки
районен съд.....гражданска колегия.........в публичното
заседание на четиринадесети септември през две
хиляди и девета година….........в състав:
Председател: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при секретаря П. К. и в
присъствието на
прокурора.............................................като разгледа
докладваното от съдия Н. Цветкова гр. д. N 1038 по описа за 2009г.,за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е
образувано въз основа на постъпила в съда искова молба от адв. Пенко Д. Петков,
като пълномощник на ищеца С.Г.П. ***, ЕГН ********** против Н.Г.П. ***, ЕГН **********,
с която е предявен иск с правно основание чл. 97, ал. 4 от ГПК /отм/.
В
исковата молба се твърди, че страните по делото са рождени брат и сестра и са
били в добри отношения.На 12.07.1997г. с предварителен договор, който
впоследствие бил саниран окончателно с нот. акт ищецът продал на трето лице
собствения си апартамент в гр. С за сумата 20 000 щ. д. в брой.При
сключването на сделката и броенето на парите присъствала и ответницата.Сумата
била в копюри по 100 щ. д. с изключение на две банкноти по 50 щ. д.За
получаването й бил съставен предварителен договор и надлежен опис на
номерата на всички банкноти.След
връщането им в Пазарджик цялата сума от продажбата ищецът съхранявал в една
кутия, находяща се в гардероба на жилището му, където живеел.Единственият
близък човек, който знаел местонахождението на валутата, била сестра му.Освен
това до смъртта на майка им, настъпила през 2000-та година, ответницата идвала
най-редовно у тях, защото се грижела за майка им.Имала ключ и свободен достъп
до жилището, което ищецът приемал за нормално.Твърди, че един ден в началото на
1999г. ответницата му споделила, че имала намерение да закупи жилище на дъщеря
си, по повод на което му поискала парите в заем.Обяснила му, че намерила
апартамент, собственост на А.П.С в гр. Пазарджик, който искал за него
10 000 щ. д.Ищецът не й обещал парична помощ, но като неин брат и
консултант я придружил на огледа, след което категорично й заявил мнението си,
че апартамента не заслужава исканата сума.Тя поискала от продавача намаление на
цената, но последният не отстъпил.В негово присъствие споразумение не се
постигнало.За себе си ищецът решил да не дава пари на сестра си, като преценил,
че това е голяма сума и тя трудно ще му я върне.Твърди, че на 22.01.1999г.
ответницата влязла в жилището му, взела двадесетте хиляди долара и веднага след
това се озовала при продавача и сключила договор за покупко-продажба.Броила
исканата продажна цена, а с останалата сума обзавела апартамента.След няколко
дни ищецът констатирал кражбата и между тях избухнал скандал.Заявил, че ще
уведоми органите на прокуратурата и МВР.Изплашена от бъдещите неблагоприятни
последици, сестра му изрично обещала, че ще ипотекира апартамента срещу паричен
заем, ще търси и други заеми от близки хора и постепенно, на части ще му
възстанови откраднатата сума.Многократно от тогава декларирала, че ще започне
изплащането, а ищецът отлагал предприемане на правни действия срещу нея, докато
накрая се убедил, че обещанията й целят единствено забава и търсене на форми за
избягване възстановяването на откраднатата сума.Деянието на ответницата
осъществявало от обективна и субективна страна
признаците на престъпление по чл. 195, ал. 2 от НК.През м. февруари
2005г. ищецът подал пред РС гр. Пазарджик
тъжба срещу ответницата за възбуждане на наказателна отговорност, като
било образувано НЧХД № **** по описа на същия съд, но впоследствие в с. з.
делото било прекратено, поради изтекла давност на основание чл. 57, ал. 4 от НПК.Моли се съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че на
22.01.1999г. в гр. Пазарджик ответницата Н.Г.П., живуща ***, ЕГН **********, е
отнела сумата от 20 000 щ. д. от неговото владение, без съгласието му, с
намерение противозаконно да я присвои, с което виновно осъществила престъпния
състав на чл. 195, ал. 2 от НК.
С определение на съда от 12.07.2007г.
на основание чл. 117, ал. 4 от ГПК е била конституирана като втори ответник по
делото М. Б.Б., ЕГН ********** ***.
След
преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът прие за
установено следното:
Като
писмени доказателства по делото са представени договор за възлагане продажба на
недвижим имот, сключен между правна кантора „Мирела”, представлявана от Й К С и
ищеца по настоящето дело С.Г.П. /възложител по договора/ и предварителен
договор за покупко-продажба на същия недвижим имот, сключен на 12.07.1997г. между
ищеца, като продавач и А Д Д, като купувач.С т. 1 от цитирания договор страните
са се задължили да сключат окончателен договор за покупко-продажба на недвижим
имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Слл, ул. „Клю Сл” № **,
партерен етаж, вх. 2, бл. Б, заедно с 2, 51 % ид. част от общите части и от
дворното място при твърдо уговорена продажна цена на имота – левовата
равностойност на 20 500 щ. д. в срок до 04.08.1997г.В договора е отразено,
че при подписването му купувачът е заплатил на продавача като капаро част от
уговорената цена в размер на левовата равностойност на 2 000 щ. д.Приложен
е и опис на банкноти /копюри от по 100 щ. д. и 50 щ. д./ по договора за
покупко-продажба на апартамент, подписан от двете страни.
Видно от
представения заверен препис на протокол от проведено съдебно заседание на 04.07.2005г. по НЧХД № ***. по описа на
Пазарджишкия районен съд с протоколно определение на съда е била оставена без
разглеждане частната тъжба, подадена от С.Г.П. против Н.Г.П., като процесуално
недопустима и е прекратено производството по цитираното дело.
По реда на
чл. 114, ал. 1 от ГПК /отм/ ответницата Н.П. на въпросите на ищцовата страна е
заявила, че не е притежавала апартамент в гр. София на ул. „Кл Сл” № **.Заявила
е също, че не знае дали ищецът е държал 20 000 щ. д. в дома си и през
месец януари 1999г. не е вземала тези пари без негово знание.Твърдяла е, че
апартамента на дъщеря й закупили с нейния баща Б М Б.Не оспорва, че е имала
ключ от апартамента на ищеца в града на ул. „Тл” № ** и до месец май 2000г. тя и дъщеря й ходели
там да гледат майка й.Твърди, че на 22.01.1999г. дъщеря й М.Б. *** на нейно
име.В съдебно заседание на 26.06.2006г. ответницата Н.П. дава допълнителни
обяснения, съгласно които преди около два месеца от датата на посоченото
съдебно заседание втората ответница е закупила с нейни средства лек автомобил
м. „ФФ” на стойност 2400 лева, който се водел на името на инвалид.Обяснява, че
дъщеря й работи от 2000г.
Във
връзка с обясненията на ответницата е разпитан като свидетел Б М Б и са ангажирани допълнително писмени
доказателства от ищцовата страна.Представен е нот. акт № 41/19.07.1990г. по
нот. д. № 5211/1990г., с който Ц Х А е прехвърлила на ответницата Н.Г.Б.
апартамента, находящ се в гр. София, ул. „К С” № ** срещу задължението на Н.Г.Б.
да я гледа и издържа, като й осигури спокоен и нормален живот какъвто е водила
досега, докато е жива, като прехвърлителката си е запазила правото на ползване
на имота докато е жива.С решение от
20.05.1992г. по гр. д. № **. по описа на СРС, влязло в законна сила на
25.06.1992г. е бил развален сключения с нот. акт № **, дело ***. договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с който Ц
Х А е прехвърлила на Н.Г.Б. собствения си недвижим имот – апартамент, находящ
се на ул. „К С” № **, на партерния етаж,
вх. II, състоящ се от стая, хол, кухня и сервизни помещения,
застроен на площ
С нот. акт №
148, дело № **., препис от който е приложен по настоящето дело, на 24.07.1992г.
Ц Х А е продала на С.Г.П. описания по-горе недвижим имот срещу заплащане на
продажната цена в размер на 49100 лв., като продавачката е заявила, че е
получила напълно в брой от купувача продажната цена, като продавачката си е
запазила правото на ползване на имота, докато е жива.С нот. акт. № ***, дело № ***.
ответникът С.Г.П. е продал на М Г М същия недвижим имот за сумата от 461204лв.
Като писмено
доказателство по делото е приложен и нот. акт № 7, том I, нот. дело № 365/1999г., с който Й А Се продала на М.Б.Б.
собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 13, намиращ се на
втория етаж от бл. А в кв. 499 на жилищния комплекс на ул. „**” № **1 в гр.
Пазарджик, заедно с избено помещение № 1 и 3, 28 % ид. части от общите части на
сградата за сумата от 15 200 000 лв., която сума продавачът заявил,
че е получил напълно и в брой от купувача.Приложени са й три броя гаранционни
карти за закупени движими вещи от ответниците на 20.10.2001г., 16.12.2004г. и
съответно на 14.06.2005г.
От
приложеното по делото удостоверение изх. № **., издадено от ОББ Пазарджик се
установява, че лицето А.П.С, ЕГН ********** е клиент на банката, като на
22.01.1999г. по сметка № ********** е внесена сума в размер на 10 000
щатски долара, като вносителят на сумата не може да бъде идентифициран.Приложен
е и договор за срочен депозит в чуждестранна валута, сключен на 22.01.1999г.
между ОББ АД и горепосоченото лице и справка за движението по този депозит.
Като писмени
доказателства от ищцовата страна са представени – удостоверение № ***.,
издадено от Банка Биохим, клон Пазарджик, от което е видно, че ответницата М.Б.
има открита разплащателна сметка, по която получава работна заплата, а
ответницата Н.П. и св. ББнямат открити сметки и удостоверение изх. №
0402-2144/05.05.2006г., издадено от Банка ДСК
ЕАД с приложени към него извлечения на спестовен влог № ** с титуляр Б М
Б, обездвижен с остатък 11, 06 лв. и от срочни депозити № *** открит на
08.05.1997г. с 30 лв. и № *** открит на 11.11.1996г. с 30 лв. с титуляр М.Б.Б..Приложено е и удостоверение изх. №
2314/17.05.2006г., издадено от ОББ, от което е видно, че ответницата Н.Г.П. има
разкрита дебитна карта от 23.11.2005г. и получава работна заплата от
07.04.2006г.По делото са приложени и два броя удостоверения, съдържащи данни
относно получаваното трудово възнаграждение от ответницата Н.Г.П. през периода
01.07.1994г. – 31.12.1996г. и съответно от м. януари 1997г. до
22.01.1999г.Видно от приложената заповед № 0006/29.01.1993г. трудовият й договор
с „Б” ООД Пазарджик е бил прекратен, поради съкращаване на щата.
Като
писмени доказателства по делото са представени и удостоверения за декларирани
данни пред отдел „Местни данъци и такси” към Община Пазарджик от св. ББи ответницата
Н.П. и заверен препис от нот. акт № **, том
III, нот. дела № ***., с който на
11.10.2001г. ответницата Н.Г.П. е продала на Б М Б недвижим имат, представляващ
апартамент № *, на
* етаж, находящ се в
дванадесететажен жилищен блок в кв. 415 по плана на гр. Пазарджик, ведно с
избено помещение и съответни ид. части от общите части на сградата за сумата от
5000 лв., която сума продавачката заявила, че е получила напълно и в брой от
купувача.
От приложеното
по делото удостоверение, издадено от ПУ „П.Х.” е видно, че ответницата М.Б.Б.
се е обучавала в Педагогически колеж от 1994г. до 1998г. редовно, платено
обучение, като през периода на обучението не е получавала стипендия.
От
приложеното като писмено доказателство по делото удостоверение №
36/23.03.1993г., издадено от ДСК Пазарджик е видно, че на 14.12.1990г. е бил
разрешен заем за жилище на Б М Б в размер на 10 000 лева.С договор за
продажба на държавен недвижим имот от 18.12.1990г. св. е закупил апартамент № 3, находящ се в гр. Пазарджик, к-с Марица,
бл. .От приложения заверен препис на протокол за въвод във владение се
установява, че на 05.04.1993г., на основание изпълнителен лист, издаден от РС
Пазарджик на 16.12.1992г. по гр. дело № 1001/91г. в полза на Н.Г.П. против Б М
Б, е въведен във владение взискателя по изпълнението – Н.Г.П. и е бил отстранен
Б М Б, като владелец на гореописани апартамент.
Разпитан
като свидетел по делото А С сочи в показанията си, че през 1999г. дъщеря
му продала на дъщерята на ответницата по делото апартамент, находящ се в гр.
Пазарджик, на бул. „Мария Луиза” № .При огледа на жилището присъствали ищеца,
ответницата и представител на брокерската фирма.Ответницата поискала отстъпка
от обявената цена за жилището, но свидетелят настоял за 10 000 долара
продажна цена.Според показанията на свидетеля ищецът се намесил в разговора и
заявил, че след като не искат да направят отстъпка, ще си помислят дали ще го
купят.Впоследствие го потърсила ответницата, извършили нов оглед и се разбрали,
че ще извършат сделката.Два, три дни по-късно свидетелят подготвил документите,
извикал представителя на брокерската фирма,
ответницата и дъщеря й от София и отишли при нотариуса за сключване на
договора.След това отишли в ОББ и ответницата внесла уговорената сума по негова
сметка.Свидетелят заявява в съдебната зала, че вижда съпругът на първата
ответница по делото за първи път.
Свидетелят ББ
сочи в показанията си, че е баща на втората ответница по делото, че няма други
деца и не е сключвал друг брак.Твърди, че с първата ответница се разбрали след
развода им, да осигурят самостоятелно жилище на дъщеря им.Не били уточнили кога
ще купуват жилище, но през есента на 1998г. бившата му съпруга се обадила и му
казала, че чрез агенция ще закупи апартамент и го помолила да помогне
финансово.Твърди, че той се съгласил и дал 5 000 долара за закупуване на
жилището на дъщеря им.Тези пари били от негови спестявания при пътувания в
Югославия и Гърция, като през този период работел и в Акумулаторния завод.В
дома си имал сейф и там държал парите.Според него съпругата му е разполагала с остатъка
от общата сума за закупуване на жилището, тъй като през 1990г. когато се
развели тя работела и получавала възнаграждение около 300-400 лева.Той влизал в
процесното жилище след продажбата през пролетта, когато започнали да правят
ремонт на банята.По това време с ответницата имали дело за делба, при
извършването на която той изкупил жилището, което било семейна имуществена
общност, като заплатил парично уравнение на ответницата със заем от банката и й
отстъпил почти цялото обзавеждане.Твърди, че след развода не е осъждан за
заплащане на издръжка на дъщеря му.
При
проведения допълнителен разпит св. Б дал показания, че през 2002г. подарил на дъщеря си уредба марка
„Панасоник”, подпомагал я и финансово.Заплащал й и по-големи суми от размера на
определяната при развода с първата ответница издръжка, а последната година от
обучението заплатил и семестриалните й такси.Твърди, че не е вземал участие при
ремонта на жилището на дъщеря му.Знаел, че през 1999г. е правен ремонт на
банята в това жилище, а след като отишъл у тях да заплати жилището на ул.
„Васил Априлов” започнали да правят кухнята.
Като
свидетели по делото са разпитани и С. П. – първи братовчед на страните по
делото и Т.С..Първият от посочените свидетели сочи в показанията си, че лелята
в София била подарила на първата ответница по делото апартамент с уговорката,
че лелята няма да живее в София, а ответницата ще я гледа.Свидетелят
предполага, че ответницата е получила пари след като е продала апартамента в
София, след което е купила апартамент на дъщеря си в гр. Пазарджик.
Св. С сочи в показанията си, че докато била жива
майката на страните, ответницата Н.П. идвала в къщата, метяла двора и пред
улицата и тогава си говорили с нея.Същият свидетел сочи, че ответницата го
почерпила през пролетта на 1999г. когато купила апартамент на дъщеря
си.Обяснила му, че имала една леля чийто апартамент продала и с парите от
продажбата купила тук апартамент.
За
изясняване на обстоятелствата относно извършените ремонтни работи в процесния
апартамент е разпитан св. К.С., който сочи че се запознал с ответницата Н.П.,
когато започнала работа в „Бесапара” ООД в началото на 90-те години.Св. С. бил
ръководител на цеха, в който тя работела и според показанията му била добър
работник и вземала максимално определеното възнаграждение според
заработката.През 2000г. ответницата Н.П. му се похвалила, че е закупила апартамент
на дъщеря си и му споделила, че с мъжа й ще си поделят разноските за
апартамента.По нейна молба св. С. взел участие при ремонта на апартамента -
изкъртил стария теракот и фаянс в банята, съборил мивките, след това измазали и
поставил нов теракот и фаянс.След това поставил свод на портала и теракот в
коридора.Правил също вграден гардероб в нишата, подменял водопроводните тръби,
монтирал бойлер.Ответницата Н.П. според показанията му сама си правила
шпакловки, мазилки и поставила тапети.Твърди, че за извършените ремонтни
дейности ответницата не му е плащала възнаграждение, тъй като били приятели.
За
опровергаване на поддържаната версия от ответницата Н.П., подкрепена от
показанията на св.Б., по искане на ищцовата страна са били приложени гр. д. №
4590/1994г. и гр. д. № 2734/1992г., двете по описа на Пазарджишкия районен
съд.Първото посочено гражданско дело е било образувано по искова молба на М.Б.Б.
– втората ответница по настоящето дело против Б М Б /свидетел в настоящето
производство/, с която е предявила иск по чл. 82 от СК.С постановеното по
делото решение ответникът е бил осъден да заплаща на ищцата месечна издръжка в
размер на 1000 лв., считано от 01.10.1994г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката.
Гр. д. №
2734/92г. по описа на Пазарджишкия районен съд е водено между Н.Г.П. /първата
ответница по настоящето дело/ и св. Б М Б за делба на съсобствен недвижим имот.Делото
е приключило с одобрена от съда спогодба в съдебно заседание на 15.10.1999г.
Съгласно
заключението на приетата по делото съдебно-оценъчна експертиза стойността на
движимите вещи, намерени и описани в апартамента на М.Б.Б.,***, по пазарни цени
като нови през 2002г. възлиза на сумата 6026 лева.Стойността на движимите вещи,
намерени и описани в апартамента на Б М Б, находящ се в жк „Марица”, бл. по пазарни цени като нови през 2002г. възлиза
на сумата 2010 лева.Вещите, описани в т. Б и за двата апартамента са от бившето
жилище на двамата бивши съпрузи ББи Н.П., получени са при съдебната делба през
м. януари 1999г. и не подлежат на включване в описите по т. А.Прието е и
заключение на допълнителна съдебно-оценъчна експертиза, от което е видно, че
общата стойност на движимите вещи – обзавеждане, художествена литература и
½ от л. а. „Москвич”, придобити от семейството на Н.П. за периода 1974г.
– 1993г. по цените по които са закупени като нови, възлиза на сумата 7202 лева.
По делото е
прието и заключение на съдебно-техническа експертиза, съгласно което стойността
на извършените ремонтни работи в апартамента на ответницата възлиза на 2103
лева.Стойността на извършените ремонтни работи в апартамента, намиращ се в ЖК
„Марица”, бл. , ет. , ап. възлиза на 638
лв.Прието е и допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза,
съгласно което стойността на допълнително включените ремонтни работи в
апартамента на ответницата възлизат на 220 лева.Стойността на ремонтните работи
към 1999г. е в размер на 1917 лв.Общата стойност на ремонтните работи, включени
в първоначалното заключение и допълнителното възлизат на 2961 лв.
Съгласно
заключението на приетата социално-икономическа експертиза по делото доходите на
Н.П. и на дъщеря й М.Б. през периода от 23.03.1993г.до 22.01.1999г. не могат да
покрият разходите им за същия период с 26 713 644 неденом.
лева.Доходите на ББпрез периода от 23.03.1993г. до 22.01.1999г. надвишават
разходите му през същия период с
254 682 неденом. лева.Общо доходите на Н.П. /вкл. на дъщеря й М.Б./ и на ББпрез
периода от 23.03.1993г. до 22.01.1999г. не могат да покрият разходите им за
същия период с 26 458 962 неденом. лева.Полученото нетно трудово
възнаграждение от Н. Г. П. през периода от 01.06.1974г. до 17.03.1993г. е както
следва: в „Електрометал” АД за периода от 01.06.1974г. до 13.07.1987г. –
34 856 лева, в „ЗРЧ” Пазарджик за периода от 13.07.1987г. до 17.03.1993г.
– 33 667 лева.
При така
установените фактически обстоятелства, съдът прави следните изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.97, ал.4 от ГПК /отм/ има за предмет
установяване на престъпното обстоятелство, че на 22.01.1999г. в гр. Пазарджик
ответницата Н.Г.П. е отнела сумата от 20 000 щ. д. от владението на ищеца С.Г.П.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, с което е
осъществила престъпния състав на чл. 195, ал. 2 от НК.Искът е допустим с оглед
наличието на положителна процесуална предпоставка за предявяването му –
прекратено с влязъл в сила съдебен акт наказателно производство. Легитимирани
като ответници по иска са лицето, което се твърди, че е извършител на деянието
и лицето по отношение на което следва да се противопостави установеното с
решението престъпно обстоятелство.С оглед на това съдът намира, че ответниците
по делото са легитимирани да участват като страни в настоящето производство.
За да бъде уважен
иска по чл. 97, ал.4 от ГПК /отм/ следа да бъде установено по безспорен начин
твърдяното престъпно обстоятелство, в случая че ответницата Н.Г.П. е извършила вмененото й от ищеца
престъпление по чл. 195, ал. 2 от НК.
След цялостен и задълбочен анализ на
събраните по делото доказателства съдът намира, че би могло да се направи
обоснован извод, че ответницата Н.П. е имала мотив за извършване на
престъплението по чл. 195, ал. 2 от ГПК, доколкото безспорно се установи, че
същата е била приобритател по договор за издръжка и гледане, с който й е бил
прехвърлен в собственост недвижим имот – апартамент в гр. София от нейната леля
и в последствие този договор е бил развален по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.С
нотариален акт от 1999г. същият имот е бил продаден на ищеца по настоящето
дело, а той от своя страна през 1997г. е сключил договор за покупко-продажба на
имота с трето лице.
По делото има събрани и многобройни
писмени доказателства и заключения на съдебно-оценъчна и социално-икономическа
експертиза, които водят до обоснован извод, че през процесния период
ответниците и св. Б не са разполагали с парични средства, достатъчни за закупуване
и обзавеждане на жилището на дъщеря им /втората ответница по делото/.С оглед на
това съдът подлага на съмнение изложената от ответницата Н.П. и св. Б версия,
че това жилище, е придобито с техни лични средства.
Показанията на св.С., които съдът
кредитира като логични и правдоподобни, също са косвено доказателство, което
има връзка с основния факт по делото – противозаконното отнемане на посочената
от ищеца парична сума, но тази връзка не е от такова естество, че преценена
съвкупно и задълбочено с останалите факти по делото, да води до извод, който е
единствено възможен и да изключва всички
останали, а именно, че ответницата Н.П. е извършила деянието – предмет на
предявения иск.По делото не са събрани доказателства
относно твърдените от ищеца
обстоятелства, че е държал процесната сума в дома си и ответницата Н.П.
единствено е знаела за това.Липсват доказателства и относно твърденията, че
ответницата е поискала от ищеца процесната сума в заем и в последствие му е
обещавала да изтегли паричен кредит и да възстанови сумата.При това положение
съдът не би могъл да кредитира безрезервно и поддържаната от ищеца версия за
противозаконно отнемане на сумата от ответницата Н.П..Още повече, че през този
период заедно с ищеца е живяла и неговата майка, като не може да бъде изключена
възможността последната да е знаела за държаната парична сума в жилището и дори
да се е разпоредила с нея в полза на дъщеря си.Втората ответница също е
посещавала дома на ищеца през процесния период и е възможно да е научила за
държаната парична сума от майка си.Не не последно място не е изключена и
възможността самият ищец да се е
разпоредил с тези парични средства в полза на трето лице или по друг начин.
Предвид гореизложеното след извършения
задълбочен и всестранен анализ на доказателствата по делото, разгледани поотделно и съвкупно във връзка с главния
факт, съдът не достигна до несъмнен и единствено възможен извод, че ответницата
Н.П. е отнела сумата от 20 000 щ. д. от владението на ищеца С.Г.П., без
негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл.
195, ал. 2 от НК.
С оглед изхода на
делото ищецът следва да заплати на ответницата Н.П. направените по делото
разноски за адвокатски възнаграждения и вещо лице в размер на 660 лева и на
ответницата М.Б. направени разноски в размер на 380 лева.
По изложените
съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 97, ал. 4 от ГПК /отм/ от ищеца С.Г.П. ***, ЕГН ********** чрез
пълномощника адв. Пенко Д. Петков против Н.Г.П. ***, ЕГН ********** и М. Б.Б., ЕГН ********** *** за приемане за
установено, че на 22.01.1999г. в гр. Пазарджик ответницата Н.Г.П., ЕГН **********,
е отнела сумата 20 000 щ. д. от владението на ищеца, без негово съгласие,
с намерение противозаконно да я присвои, с което виновно е осъществила
престъпния състав на чл. 195, ал. 2 от НК.
ОСЪЖДА С.Г.П. ***, ЕГН ********** да заплати на ответницата Н.Г.П. ***,
ЕГН ********** сумата от 660 лева и на ответницата М. Б.Б., ЕГН ********** *** сумата от 380 лева,
представляващи направени по делото разноски.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 14-дн. срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: