Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.05.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав,
в публично съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Ели
Гигова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8270 по описа на съда за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 439 от ГПК във вр. с чл. 146, ал. 3 от ЗЗД, а
при евентуалност – искове с правно основание чл. 439 от ГПК във вр. с чл. 147,
ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът
И.И.Д. излага следните обстоятелства: качеството й на
длъжник по образувано по изп. дело № 5/2010 г. по описа на ЧСИ В.Т.с район на
действия ОС - Благоевград, образувано по молба от 08.01.2010 г. и въз основа на
изпълнителен лист от 06.01.2010 г. по гр. дело № 7/2010 г. на РС - Благоевград,
с който тя като поръчител и кредитополучателят С.С. ЕООД са осъдени
да заплатят солидарно на Ю.Б. АД сумите: 46611.02 лева – главница по договор за
банков кредит от 04.08.2008 г., заедно със законната лихва от 05.01.2010 г. до
изплащането; 604.35 лева - мораторна лихва от 21.12.2009 г. до 04.01.2010 г.;
944.31 лева - съдебни разноски за държавна такса, и 922 лева - съдебни разноски
за юрисконсултско възнаграждение; непоискани от взискателя в периода 08.01.2010
г. - 20.11.2015 г. изпълнителни действия срещу главния длъжник С.с. ЕООД, довело до прекратяване на изпълнението срещу него
по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК от 08.01.2012 г.,
респ. до погасяване на вземанията срещу този длъжник по давност на 08.01.2015
г.; извършени от съдебния изпълнител в нарушение на закона по молба от
20.11.2015 г. от взискателя опис на движими вещи на този длъжник на 05.12.2016
г. и конституиране на 16.02.2016 г. на Б.б.з.р. АД з.
вземане в размер на 31455.91 лева поради извършено плащане на тази сума въз
основа на банкова гаранция в полза на Ю.Б. АД, която останала взискател за
сумата 15155.11 лева, заедно със законната лихва от 05.01.2010 г.; конституирането
на гаранта като взискател по принудителното изпълнение при липса на
предпоставките за суброгация по чл. 74 от ЗЗД, преценката за която съдебният
изпълнител не може да извършва, и без представен изпълнителен лист за гаранта;
лишаването й поради бездействие на взискателите от правото по чл. 146, ал. 1 от ЗЗД да встъпи в правата, които кредиторът има срещу длъжника, водещо до погасяване
на поръчителството съгласно чл. 146, ал. 3 от ЗЗД; липсата на качеството
длъжник по отношение на гаранта, който в 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, считано от плащането по банковата гаранция на 08.07.2013 г., не е предявил
иск срещу главния длъжник, поради което поръчителството също следвало да се
счита за прекратено. Претендира да бъде установено, че поради прекратяване на
поръчителството на основание чл. 146, ал. 3 от ЗЗД, евентуално – на основание
чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, не дължи по изп. дело № 5/2010 г. по описа на ЧСИ В.Т.с
район на действия ОС – Благоевград на Ю.Б. АД сума в размер на 15155.11 лева,
заедно със законната лихва от 05.01.2010 г., и на Б.б.з.р.
АД – сума в размер на 31455.91 лева, заедно със законната лихва от 08.07.2013
г.
Ответниците
Ю.Б. АД и Б.б.з.р. АД оспорват исковете, възразявайки
че са предприети действия по изпълнението, извършени са частични плащания и са
сключени спогодби с длъжниците, които са прекъсвали давността относно вземанията,
чиято недължимост се иска да бъде установена в производството, налице са
предпоставки за гаранта относно встъпването му в правата на удовлетворения
кредитор и неприложимост на правилото на чл. 148 от ЗЗД относно срока за перемиране
на принудителното изпълнение срещу главния длъжник и липсата на виновно поведение
на кредитиращата банка, което да е направило невъзможно встъпването в правата й
срещу главния длъжник. Претендират разноски.
Съдът,
като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2
от ГПК, намира за установено следното:
По
делото се установява, че с изпълнителния лист от 06.01.2010 г., издаден по гр.
дело № 7/2010 г. по описа на РС - Благоевград, кредитополучателят С.С. ЕООД и поръчителят И.И. С. са
осъдени да заплатят солидарно на кредитора Ю.Б. АД (предишно наименование Ю. и Е.Д.Б.АД)
главница от 46611.02 лева, заедно със законната лихва върху тази сума от
05.01.2010 г. до окончателното й изплащане, внесени държавна такса от 944.31
лева и заплатено адвокатско възнаграждение от 922 лева. Изпълнителният лист е
издаден въз основа на допуснато предварително изпълнение със заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, представляващ договор за банков кредит Продукт бизнес оборудване - ГФМК №
BL20333 от 04.08.2008 г.
От
приложения по делото препис от изп. дело № 5/2010 г. по описа на ЧСИ В.Т.с рег.
№ 844 и район на действие ОС - Благоевград се установява, че е образувано изпълнително
производство въз основа на молба от 08.01.2010
г. от кредитора Ю.Б. АД на основание така издадения изпълнителен лист срещу
солидарните длъжници, един от които е ищецът в настоящото исково производство.
В молбата са посочени конкретни изпълнителни способи - пристъпване към
принудително изпълнение чрез запор върху вземане за трудово възнаграждение на поръчителя
и длъжник по принудителното изпълнение – И. С. (понастоящем Д.).
На
11.01.2010 г. съдебният изпълнител е постановил връчване на покани за доброволно
изпълнение на длъжниците (връчени съответно на 13.01.2010 г. и 18.01.2010 г.) и
насочване на изпълнението чрез налагане на запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника И. С.. За налагането на запора съдебният изпълнител на 12.01.2010
г. е изпратил запорно съобщение до работодателя ТД на НАП – Благоевград,
получено от последния на 13.01.2010 г.,
по който са постъпвали плащания от третото задължено лице всеки месец, видно от
преводните нареждания и отбелязванията върху изпълнителния лист от м. април
2010 г. до м. ноември 2014 г.
С
молба от 25.05.2011 г. взискателят Ю.Б. АД е поискал да се пристъпи към изпълнение
върху движими вещи на длъжниците, като по искането съдебния изпълнител се е
произнесъл с разпореждане от 11.06.2011 г., като е насрочил опис на движимите
вещи в жилището на длъжника И. С. на 19.10.2011 г. По искане на взискателя,
направено с молба от 11.10.2011 г., съдебният изпълнител е отложил извършването
на описа.
На
12.07.2012 г. взискателят е направил
искане за пристъпване към изпълнение отново върху движимите вещи на длъжниците
по изпълнението, по което съдебният изпълнител е разпоредил внасянето на
дължимите авансови такси. Във връзка с искането съдебният изпълнител е насрочил
опис само на движимите вещи на длъжника И. С., намиращи се в жилището й, на
07.11.2012 г., за който е изпратил съобщения на 18.10.2012 г. и който по молба от 01.11.2012 г. на взискателя не е
извършен поради постигнато между страните споразумение от 31.10.2012 г. С така постигнатото споразумение солидарните длъжници С.С. ООД и И. С. са
признали задълженията си за главница от 46611.02 лева и законна лихва от
10164.87 лева по договора за кредит, за които е издаден и процесният изпълнителен
лист, и са постигнали съгласие за периода м. ноември 2012 г. - м. октомври 2013
г. ежемесечно до 28-мо число да се внася сума от 400 лева по сметка на съдебния
изпълнител за погасяване на дълга, с изтичането на който действието на
споразумението се преустановява и се дължи изпълнение на остатъка от дълга.
През периода на споразумението по изпълнителното производство са извършвани и
доброволни плащания от длъжника И. С..
С
молба от 17.11.2014 г. ответникът Б.б.з.р. АД е поискал да бъде конституиран като взискател по
принудителното изпълнение за сумата 31455.91 лева, заплатена по предоставена на
Ю.Б. АД банкова гаранция реф. № 590/760/089 от 05.02.2009 г. за обезпечение на
процесния кредит, отпуснат на С.С. ЕООД (преди С.С. ООД) по проект Гаранционен фонд за микрокредитиране и за
която се е суброгирал по издадения в полза на Ю.Б.ЕООД изпълнителен лист, за
което кредиторът е изразил съгласие със становище от 10.07.2015 г. Видно от
представените договор за кредит, анекс и гаранция, поради отпускането на
кредита по проекта Гаранционен фонд за микрокредитиране, за който е сключен
посоченият в договора за банков кредит рамков договор от 04.04.2007
г. между банката и МТСП, на основание пар. 2 от ПЗР на Закона за Българската
банка за развитие дадените като допълнително обезпечение парични средства по
кредита са заменени с банковата гаранция от банката, по която предмет на задължението
й е заплащането на парична сума в размер на 70 на сто от остатъчната стойност
на главницата по кредита, равняваща се 31455.91 лева и заплатена на кредитора
на 08.07.2013 г. За тази сума, заедно със законната лихва от 08.07.2013 г., с
постановление от 16.02.2016 г. Б.б.з.р. АД е конституирана като взискател по изпълнението, а
Ю.Б. АД е останала взискател за сумата 15155.11 лева, заедно със законната
лихва от 05.01.2010 г.
На
20.11.2015 г. взискателят
Ю.Б. АД е поискал пристъпване към изпълнение върху движими вещи на длъжниците
по изпълнението, включително и върху притежаваните МПС-та и притежаваната от
главния длъжник С.С. ЕООД машина за качване на
мазилка. След заплащане на дължимите авансови такси с молба от 04.10.2016 г. взискателят е направил ново
искане за опис на заложената в полза на банката машина. На 04.10.2016 г.
съдебният изпълнител е разпоредил налагането на запор върху вещта и е насрочил
извършването й на опис на 05.12.2016 г.,
осъществен на посочената дата и за който е съставен протокол.
Прието
по делото е и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено
от страните и фактическите изводи на което съдът възприема за достоверно дадени.
Вещото лице изяснява в съдебно заседание, че постъпилите до 2014 г. по
изпълнителното производство суми възлизат на 14025.02 лева, от които 4074 лева са
доброволно извършени плащания от длъжника И. С., а останалите – плащания по
наложения върху трудовото й възнаграждение запор. През периода 21.09.2016 г. –
25.06.2018 г. чрез плащания от третото задължено лице по наложения запор са
събрани суми общо в размер на 7935.38 лева, за които съдебният изпълнител е
извършил разпределение на 02.07.2018 г., отменено и извършено друго такова с
решение от 29.07.2019 г., постановено по гр. дело № 2515/2019 г. по описа на
САС и с което сумата от 6048.96 лева е разпределена за погасяване на дълга към Ю.Б.
АД. Според вещото лице към 27.11.2018 г. (датата на исковата молба) размерът на
общия дълг по кредита по извършеното от съдебния изпълнител разпределение (а не
след неговото обжалване и извършеното въз основа на него ново разпределение) е
90082.92 лева, от които главница от 46611.02 лева – 15155.61 лева за Ю.Б. АД и
31455.91 лева з.Б.б.з.р. АД, а по счетоводните
вписвания при Ю.Б. АД – 34825.85 лева, от които главница от 11389.51 лева, и
при Б.б.з.р. АД – 47138.22 лева, от които главница от
29733.51 лева.
Други
доказателства не са ангажирани от страните в предвидените от закона срокове.
При
така установените факти съдът приема от правна страна следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 439 от ГПК във вр. с чл. 146, ал. 3 от ЗЗД, а
при евентуалност – искове с правно основание чл. 439 от ГПК във вр. с чл. 147,
ал. 1 от ЗЗД.
Поръчителството
се погасява на основание чл. 146, ал. 3 от ЗЗД, когато поради виновни действия
на кредитора, поръчителят не може да встъпи в правата му и съответно не би могъл
да получи удовлетворение от длъжника (така решение № 716 от 12.05.1955 г. по
гр. дело № 2143/1955 г. на ВС, IV ГО). Невъзможността за суброгиране на
поръчителя в правата на удовлетворения кредитор трябва да е окончателно
настъпила.
Наведеното
в случая бездействие на ответниците, изразяващо се в непоискани в периода
08.01.2010 г. - 20.11.2015 г. изпълнителни действия срещу главния длъжник С.С. ЕООД по индивидуалното принудително изпълнение, не
представлява виновно поведение на кредитора, което да има за последица
погасяването на учреденото от ищеца И.Д. по договор с ответника Ю.Б. АД
поръчителство за обезпечение на изпълнението на задължението на длъжника по кредита
поради настъпила невъзможност за нея като поръчител да встъпи в правата на удовлетворения
кредитор. Образуваното по молба на кредитора по изпълнителния лист изпълнително
производство може да бъде прекратено по отношение на един от солидарните
длъжници, когато не е поискано от взискателя предприемане по отношение на него на
действия по принудително изпълнение в продължение на две години. Правна
значимост за прекратяването на изпълнително производство по отношение на един
от солидарните длъжници поради изтичането на предвидения в чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК преклузивен двугодишен срок има само наличието на поискани от взискателя
изпълнителни действие срещу него, предвид съществуването на различни
изпълнителни правоотношения, а не и срещу другите солидарни длъжници, в която
насока са наведените от ответниците доводи. Настъпилото по право прекратяване
на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 от ГПК по
отношение на един от солидарните длъжници по изпълнителния лист в резултат от бездействието
на взискателя за принудителното събиране на вземането от този длъжник обаче не
води до погасяване на материалното право, предмет на изпълнението, и не
обосновава недължимост на същото. Изтичането на този срок по отношение на един
от солидарните длъжници препятства само възможността материалното право да бъде
принудително реализирано от неговото имущество в рамките на това конкретно
изпълнително производство, поради което извършените по производството действия
от съдебния изпълнител след този срок са незаконосъобразни, но изтичането му не
препятства и възможността за образуване на ново изпълнително производство,
включително и възможността за суброгиране на поръчителя в правата на кредитора (взискател)
по реда на чл. 429, ал. 1 от ГПК след доказване с писмени доказателства на
предпоставките за суброгиране. За встъпването в изпълнителния лист, а не за
приемство в изпълнителното производство, което предпоставя започнат
изпълнителен процес и може да бъде универсално и частно, е ирелевантно дали
изпълнението от поръчителя е осъществено преди образуването на изпълнително производство
или в течение на вече образувано такова. Разпоредбата на чл. 429, ал. 1 от ГПК,
регламентираща субективни предели на изпълнителния лист, изисква само приемството
в изпълнителния лист да се установи с писмени доказателства, но не урежда като
изискване то да е настъпило в течение на същото изпълнително производство
(даденото с Тълкувателно решение № 59 от 3.06.1974 г. на ОСГК на ВС разрешение
е относно наличието на правен интерес от провеждане на исков процес за
реализиране на вземането при приемство в изпълнителния лист, но не и
възможността то да настъпи само в същото изпълнително производство).
В
процесното изпълнително производство от поисканото на 12.07.2012 г. от взискателя Ю.Б. АД валидно изпълнително действие чрез
пристъпване към изпълнение върху движими вещи на длъжниците, сред които е и
главният длъжник С.С. ЕООД, до предприетите след това
по отношение на него изпълнителни действия, включително и с присъединяване на взискателя Б.б.з.р. АД на 17.11.2014
г. (без значение дали конституирането й е правилно поради наличието или не
настъпила за нея суброгация), а не само с искането за изпълнение върху движимите
вещи на длъжниците, включително и извършване на опис на собствена на главния
длъжник С.С. АД машина на 20.11.2015 г., е изминал
срок повече от две години. Постъпилите от поръчителя И.Д. плащания през този
период от време, част от тях доброволно извършени от нея въз основа на сключеното
между страните по изпълнението споразумение на 31.10.2012 г., имащо характер на
признание на дълга и прекъсващо давността съгласно чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, а
друга част – извършени от третото задължено лице въз основа на наложения запор
върху трудовото й възнаграждение, нямат значение на предприети изпълнителни
действия по отношение главния длъжник. Бездействието на взискателя
Ю.Б. АД за принудителното събиране на вземането по изпълнителния лист по
отношение на главния длъжник С.С. ЕООД в предвидения
в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК преклузивен срок е довело до прекратяване по
право на изпълнителното производство по отношение на него на 13.07.2014 г.,
респ. до незаконосъобразност на извършените от съдебния изпълнител срещу него изпълнителни
действия след този срок, която препятства възможността им да породят действие. Настъпилото
по право прекратяване на изпълнителното производство по отношение на главния
длъжник С.С. ЕООД обаче не е довело до недопустимост
на изпълнителното производство по отношение на солидарния длъжник - поръчителя И.Д.,
и на образуването на ново изпълнително производство срещу длъжника С.С. ЕООД с възможност за упражняване на правата на
поръчителя по чл. 429, ал. 1 от ГПК, тъй като то няма за последица погасяване
на материалното право, предмет на изпълнението, или до погасяването на правото
на принудително изпълнение.
Погасяването
на правото на принудително събиране на вземането за отпуснатата по кредита
парична сума, но и не и на вземането, би настъпило само при изтичане на срока
на погасителната давност, което в случая не е налице. Съгласно дадените
задължителни разяснения с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС ефектът на прекъсването на давността с
предприетите действия по принудително изпълнение не се заличава с настъпване на
перемпция на изпълнителното производство, в което давността се прекъсва
многократно - с предприемане на всяко действие за принудително изпълнение, но
не се спира, поради което с посоченото тълкувателно решение е обявено за изгубило
сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Тълкувателното
решение на ППВС № 3/1980 г. обаче престава да се прилага с неговата отмяна с т.
10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, поради което погасителната давност за процесните вземания по
изпълнителния лист е била не само прекъсната, но същата е била и спряна през
време на изпълнителното производство по изп. дело № 5/2010 г. относно
принудителното осъществяване на вземанията по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“
от ЗЗД, като спирането на давността за същите е преустановено от момента на
отмяната на тълкуването на правната норма, дадено с ППВС № 3/1980 г. В този смисъл
постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр.
дело № 2382/2017 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, разрешението на което настоящият състав
на съда възприема за правилно. В същото, съобразявайки приложимите разпоредби
на ЗУС (отм.), ЗСВ (1994 г., отм.) и ЗСВ (2007 г.), е прието, че последващите
тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и
започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по
съответния ред. Последващите тълкувателни решения се състоят от две части. С
първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а с втората част се
обявява за загубил сила предшестващ тълкувателен акт и тя поражда действие от
момента на постановяването на новото тълкувателно решение, поради което и от
този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Затова
установеното с новото тълкувателно решение тълкуване на правната норма ще може
да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по
случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за
разрешаване до тях след приемането на новото тълкувателно решение или по
такива, които са били заварени към този момент. Изхождайки от тези съображения
относно прекъсването и спирането на давността за вземанията, предмет на
настоящото исковото производство, момента на преустановяване на спирането на
погасителната давност за тях – 26.06.2015 г. (отмяната на даденото с ППВС №
3/1980 г. тълкуване), и разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, която за разлика
от чл. 116, б. „б“ от ЗЗД не свързва действието на прекъсването на давността с
резултата от предприетите изпълнителни действия, респ. с настъпилата перемпция
на изпълнителното производство, нова погасителна давност за тях в случая е
започнала да тече от момента на преустановяване на спирането на погасителната
давност, респ. от момента на отмяната на даденото с ППВС № 3/1980 г. тълкуване
- 26.06.2015 г. Тази нова обща погасителна
давност относно процесните вземания, удостоверени в изпълнителен лист, издаден
въз основа на заповед за изпълнение, която е влязла в законна сила (доказателства
за подаване на възражения срещу заповедта за изпълнение липсват, а и липсват такива
твърдения), не е изтекла към момента на предявяването на исковете – 27.11.2018
г.
Предвид
изложените доводи съдът намира, че бездействието на взискателя
Ю.Б. АД през периода 12.07.2012 г. – 12.07.2014 г., а и след него, по отношение
на главния длъжник С.С. ЕООД, не съставлява виновно
поведение по смисъла на чл. 146, ал. 3 от ЗЗД, поради което са и недоказани
елементите от фактическия състав на разглежданото специално основание за
прекратяване на поръчителството, въведено от ищеца като главно. Тези изводи не
се променят дори и да се приеме приложимост на разясненията, дадени с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, и за всички изпълнителни производства преди неговото постановяване. Със
сключеното между взискателя Ю.Б.ЕООД и солидарните длъжници споразумение от 31.10.2012 г., последните са
признали дълга по кредита, предмет и на принудителното изпълнение срещу тях,
поради което погасителната давност за вземанията на кредитора (взискател),
включени в него, е прекъсната на основание чл. 116, б. „а“ от ЗЗД. Тъй като със
споразумението е уговорен и нов падеж на настъпване на изискуемостта на
остатъка от дълга, предмет и на предявените по настоящото производство искове,
уреденото в чл. 117, ал. 1 от ЗЗД правило в случая не намира приложение, поради
което сключването му има за последица не само прекъсване на изтеклата дотогава
погасителна давност, но и преместване на началния й момент към деня, в който
според споразумението вземането за остатъка от дълга става изискуемо – в случая
28.10.2013 г. (крайната на дата на
разсрочените вноски), по арг. от чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. От изискуемостта на
остатъка до дълга до предявяването на искова молба – 27.11.2018 г., са изминали
повече от пет години. Съгласно разпоредбата на чл. 148 от ЗЗД обаче прекъсването
на давността по отношение на поръчителя, каквото несъмнено е налице по
отношение на ищеца И.Д. – поръчител по процесния кредит, няма действие на прекъсване
на давността по отношение на главния длъжник и обратното, поради което
погасяването на възможността правото на вземането да бъде принудително реализирано
по отношение на главния длъжник, но не и по отношение на поръчителя, няма за последица
освобождаване на поръчителя от отговорност. По силата на закона поръчителят е задължен
солидарно с главния длъжник, поради което кредиторът може да иска изпълнение от
двамата или от един от тях за целия дълг. Именно предвидената в закона солидарна
отговорност на поръчителя и главния длъжник и правилата относно погасителна
давност за тях, които са от императивен правопорядък, обуславят отговорността
на поръчителя за изпълнение на задължението, когато погасителната давност по отношение
на главния длъжник е изтекла, но по отношение на поръчителя не е. Затова отговорността
на поръчителя не се погасява поради погасяване на тази на главния длъжник следствие
на бездействие на кредитора на основание чл. 146, ал. 3 от ЗЗД. Този извод
следва и от момента на възникване на вземането на поръчителя – заплащането на
дълга към кредитора от него по арг от чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗД, в
който между длъжника и поръчителя се създава правната обвързаност, по силата на
която поръчителят да има правото да търси от длъжника вземането си (решение №
74 от 01.07.1959 г. по гр. дело № 51/1959 г. на ОСГК на ВС), както и от изричната
възможност съгласно чл. 141 във вр. с чл. 125, ал. 1 от ЗЗД поръчителят да
възвърне в имуществото си заплатеното, когато давността по отношение на него не
е изтекла, за погасяването на дълга на длъжника, освободен следствие на давността.
Всичко
гореизложено води до извод за неосъществяване на предпоставките за погасяване
на учреденото от ищеца И.Д. поръчителство на основание чл. 146, ал. 3 от ЗЗД,
поради което така предявените от нея искове се явяват неоснователни и като
такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
За
произнасянето по исковете на въведените от ищеца основания – главно и евентуално,
е без значение разглеждането на въпроса дали конституирането на ответника Б.б.з.р. АД като взискател по
изпълнителното производство е правилно поради наличие или не на настъпила за
банката суброгация, поради което и съобразно диспозитивното начало по чл. 6 от ГПК в гражданския процес съдът не излага мотиви по него.
Отхвърлянето
на главните искове обаче има за последица сбъдване на процесуалното условие за
разглеждане на предявените при евентуалност установителни искове за прекратяване
на поръчителството по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. Неоснователността на тези искове следва
само от изложените обстоятелства за тяхното обосноваване, изразяващи се в
непредявен от извършилия плащане гарант – ответника Б.б.з.р.
АД, иск срещу главния длъжник С.С. ЕООД в 6-месечен
срок от плащането по банковата гаранция.
Съгласно
чл. 147, ал. 1 от ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение,
ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Съобразно
задължителните разяснения, дадени с т. 4 от Тълкувателно решение 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, срокът по чл. 147, ал.
1 от ЗЗД е преклузивен и с изтичането му се погасява поръчителството, като
началният му момент е датата на изискуемост на вземането на кредитора към
главния длъжник. Липсва законова възможност този срок да се възражда за третото
лице, изпълнило чуждия дълг, при настъпила за него суброгация, тъй като тя му
дава възможност да замести удовлетворения кредитор в правата му, включително и
в преимуществата, с които кредиторовото вземане е съпроводено. Такова
преимущество може да е поръчителството, съществуването на което е обусловено от
спазването на срока по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, считано от изискуемостта на
вземането на удовлетворения кредитор към главния длъжник, а не от момента на
настъпването на суброгацията – изпълнението на чуждия дълг. В случай, че за третото
лице, изпълнило чуждия дълг, каквото е ответникът Б.б.з.р.
АД, не е настъпила суброгация, същото въобще не би могло да замести кредитора в
правата му, включително и за поръчителството, обезпечавало неговото вземане,
поради което предявяването на иск от него срещу главния длъжник било в
преклузивния срок от изискуемостта на вземането на удовлетворения кредитор, било
в 6-месечен срок от настъпване на изискуемостта на неговото вземане – плащането
на чуждия дълг, няма никакво правно значение. Липсата на отговорност на ищеца
като поръчител на дълга поради невъзникнал в полза на ответника Б.б.з.р. АД суброгаторен иск обаче
не е въведено като основание на предявените при евентуалност искове. Предвид
тези съображения и предявените при евентуалност искове за недължимост поради
прекратяване на поръчителството на основание чл. 147, ал. 1 от ЗЗД на процесните
суми по изпълнителното производство се явяват неоснователни и като такива
следва да бъдат отхвърлени.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се присъди
на ответника Ю.Б. АД сумата от 500 лева, представляваща разноски по производството
за юрисконсултско възнаграждение от 200 лева и възнаграждение за вещо лице от
300 лева, а на ответника Б.б.з.р. АД сумата от 200
лева – юрисконсултско възнаграждение.
По
изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от И.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, против Ю.Б.
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, и Б.б.з.р. АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***И.,
за признаване за установено, че не дължи поради прекратяване на поръчителството
на основание чл. 146, ал. 3 от ЗЗД по изп. дело № 5/2010 г. по описа на ЧСИ В.Т.с
район на действия ОС – Благоевград, образувано въз основа на изпълнителен лист
от 05.01.2010 г., на Ю.Б. АД сума в размер на 15155.11 лева – главница по договор
за банков кредит Продукт бизнес оборудване - ГФМК № BL20333 от 04.08.2008 г.,
заедно със законната лихва от 05.01.2010 г., и на Б.б.з.р.
АД сума в размер на 31455.91 лева, заедно със законната лихва от 08.07.2013 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от И.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, против Ю.Б.
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, и Б.б.з.р. АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***И.,
за признаване за установено, че не дължи поради прекратяване на поръчителството
на основание чл. 147, ал. 1 от ЗЗД по изп. дело № 5/2010 г. по описа на ЧСИ В.Т.с
район на действия ОС – Благоевград, образувано въз основа на изпълнителен лист
от 05.01.2010 г., на Ю.Б. АД сума в размер на 15155.11 лева – главница по договор
за банков кредит Продукт бизнес оборудване - ГФМК № BL20333 от 04.08.2008 г.,
заедно със законната лихва от 05.01.2010 г., и на Б.б.з.р.
АД сума в размер на 31455.91 лева, заедно със законната лихва от 08.07.2013 г.
ОСЪЖДА И.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Ю.Б. АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал.
3 и 8 от ГПК сумата 500 лева – разноски по производството.
ОСЪЖДА
И.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Б.б.з.р. АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***И.,
на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата 200 лева – разноски по
производството.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: ________
Р. Бошнакова