№ 453
гр. Благоевград, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20221210201074 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. А. Д., с ЕГН ********** от ... против
Наказателно постановление № 22-1116-001379 от 23.06.2022 година на
Началник група към ОДМВР – Благоевград, Сектор „Пътна полиция“, с което
на жалбоподателя за административно нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, на
основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 1000.00 /хиляда/ лева и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за 12 /дванадесет/ месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение са му отнети 10 /десет/ контролни
точки за административното наказание по чл.174 ал.3 от ЗДвП.
С жалбата се оспорва издаденото НП, като незаконосъобразно,
неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на административно-процесуалните
правила. Сочи се, че в случая липсва материална компетентност,както на
актосъставителя, така и на административнонаказващия орган. Развиват се
съображения за допуснати нарушения при прилагането на Наредба № 30 от
2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество за водачите на МПС, както и се сочи, че наказателното
1
постановление е издадено в нарушение на чл.57 ал.1 т.8 от ЗАНН, като и че в
случая се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се от
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно
постановление.
В съдебното заседание жалбоподателя не се явява, ангажира
процесуален представител в лицето на адвокат С., който ангажира
доказателства в подкрепа на защитната си теза и излага становище по
същество на спора. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да
отмени обжалваното наказателно постановление. Претендира направените в
хода на съдебното производство разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призовани, не изпращат
представител и не вземат становище по същество.
Районна прокуратура Благоевград, редовно уведомени, не ангажират
представители, и становище по същество на делото.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна
следното:
На 12.06.2022 година около 14.30 часа на ПП1 – Е79, на км.389,5 с
посока на движение от гр.Симитли към гр.Кресна, свидетелите Т. В. В. и Х. С.
И., двамата полицаи при ОДМВР – Благоевград, Сектор „Пътна полиция“, по
повод настъпило ПТП извършили проверка на товарен автомобил – влекач
ИВЕКО АС 440 ТЛ с рег. № ..., с прикачено към него полуремарке ШМИТЦ
СЦС24Л13.62 с рег. № ..., собственост на „...“ ЕООД с ЕИК *********,
гр.Благоевград, който се управлявал от жалбоподателя М. А. Д. и се движел
по в Община Симитли по път граница Румъния – Видин – Монтана – Враца –
Мездра – София – Благоевград – Кулата - граница Гърция. При проверката, на
място свидетеля Т. В. В., в присъствието на свидетеля Х. С. И. тествал
жалбоподателя М. А. Д. за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARNJ-0080 който отчел 1,06 промила
алкохол в количеството издишан въздух в апарата от проба № 01867 от
12.06.2022г. в 14.58 часа. На място на проверката, за констатираното
нарушение актосъставителят Т. В. В., в присъствието на свидетеля Х. С. И.
съставил на жалбоподателя М. А. Д. Акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 482538 от 12.06.2022 г. за това, че жалбоподателя М.
А. Д. управлявал товарен автомобил влекач ИВЕКО АС 440 ТЛ с рег. № ..., с
прикачено към него полуремарке ШМИТЦ СЦС24Л13.62 с рег. № ... с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда,
включително, установено с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с
фабричен № ARNJ-0080, което отчело 1,06 промила алкохол в количеството
издишан въздух в апарата в проба № 01867 от 12.06.2022г. в 14.58. часа. На
водача бил издаден талон за медицинско изследване № 140716 от 12.06.2022г.
от актосъставителя Т. В. В.. Установеното нарушение било квалифицирано от
актосъставителя, като административно нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от
2
ЗДвП. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя и връчен лично на
същия срещу подпис, като възражения не постъпили. На жалбоподателя е
издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
236 от 12.06.2022г., с която на М. А. Д. временно е отнето СУМПС №
*********, като същото е иззето с акта за установяване на административно
нарушение. Въпреки декларираното от жалбоподателя М. А. Д. в талона за
медицинско изследване, че избира да бъде изследван за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта чрез медицинско и химическо
изследване и в същият му било указано, че трябва да се яви в СПО при
ЦСМП – Благоевград до 60 минути за даване на кръвна проба, от връчването
му на талона за медицинско изследване на 12.06.2022г. в 16.30 часа, същият
не се явил в СПО на лечебното заведение за даване на кръв за изследване.
Последното обстоятелство било установено от свидетелите Т. В. В. и Х. С. И.
след проверка на място в лечебното заведение и разговор с дежурния лекар
по-късно същият ден, за което свидетелят Х. С. И. съставил и нарочна
Докладна записка от 12.06.2022г., регистрирана под № УРИ 1116р-
40321/13.06.2022г. Въз основа на акта за установяване на административно
нарушение и събраният в последствие доказателствен материал, на 23.06.2022
година, Началник група към ОДМВР – Благоевград, сектор „Пътна полиция“
издал атакуваното Наказателно постановление № 22-1116-001379 от
23.06.2022г., с което на М. А. Д., с ЕГН ********** за административно
нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП
наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1000.00 /хиляда/
лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 12 /дванадесет/ месеца,
както и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне
първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение му отнел 10 /десет/ контролни точки за административното
наказание по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП, като е кредитирано показанието на
техническото средство от наличие на алкохол в кръвта от 1,06 промила. НП е
връчено на лично жалбоподателя М. А. Д. с разписка срещу подпис на
06.07.2022 година и в законният срок, на 08.07.2022г. срещу същото е
депозирана разглежданата в настоящото производство жалба.
Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на
събраните по делото доказателства, а именно показанията на свидетелите Т.
В. В. и Х. С. И., които възпроизвеждат и поддържат изложената фактическа
обстановка в акта. Свидетелите са категорични, че във връзка с разпореждане
на дежурен, посетили настъпило ПТП в района на тунел в Креснеското
дефиле и при проверката на водача на товарния автомобил с техническо
средство установили, че същият се управлява от жалбоподателя след като е
употребил алкохол. На място на проверката се съставил акт за установяване
3
на административно нарушение и талон за медицинско изследване, които се
връчили на жалбоподателя. При последваща проверка в лечебното заведение,
свидетелите установили, че жалбоподателя въобще не се е явил в посоченият
времеви отрязък за да даде кръв за изследване.
Представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. удостоверява
правомощията и материалната компетентност по ЗДвП на актосъставителя да
съставя АУАН и на издателя на обжалваното наказателното постановление –
началник сектор „Пътна полиция“, да издава НП.
От представените по делото Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 236/12.06.2022г., се установява, че на
жалбоподателя М. А. Д. временно е отнето СУМПС № *********, връчена му
лично, срещу подпис на 12.06.2022г.
По делото е представено и прието, като доказателство и копие на
протокол-разпечатка на системата за измерване „Алкотест Дрегер 7510“ с
фабричен № ARNJ-0080, удостоверяващ направеното замерване под проба №
01867 от 12.06.2022г. в 14.58.33 часа, отчело резултат от 1,06 промила
алкохол в количеството издишан въздух.
От справката за нарушител/водач, приложена по делото е видно, че
нарушителят М. А. Д. е наказван многократно за нарушения по ЗДвП, но не е
наказван за нарушение, като процесното.
От представения протокол за лабораторна проверка на средство за
измерване рег. № 3286р-2442 от 25.02.2022 г. на „Алкотест Дрегер 7510“ с
фабричен № ARNJ-0080 е видно, че към момента на проверката – 12.06.2022г.
същото е било в изправност, проверено и калибровано.
От представените два броя тахографски разпечатки от 11.07.2022г.,
относими за 12.06.2022г. се установява, че жалбоподателя М. А. Д. към
момента на констатиране на нарушението е управлявал посоченото в АУАН и
НП моторно превозно средство.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени
доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на
доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователна и логични.
При така установената фактическа обстановка, районният съд намира от
правна страна, че жалбоподателят М. А. Д. е осъществил от обективна и
субективна страна административното нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
установената за това императивна законова процедура и от компетентен
орган. При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани
в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и сроковете по чл.34 от
ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
4
реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до опорочаване на производството, поради което неоснователно се
явява възражението на жалбоподателя в тази насока. Доказателства в
противна насока в хода на делото не се представиха. В преценката си дали да
се издаде наказателното постановление, административнонаказващият орган
се основава на фактическите констатации на акта за установяване на
административно нарушение, които при условията на чл.189 ал.2 от ЗДвП и в
рамките на производството по налагане на административни наказания се
считат за верни до доказване на противното. Видно в акта за установяване на
административно нарушение е, че мястото на извършване на нарушението е
точно и конкретно посочено, като е записано “в община Симитли, по ПП-1, Е-
79, на км.389,5, с посока на движение от гр.Симитли към гр.Кресна“. Точно
този текст е възпроизведен и в обжалваното наказателно постановление,
поради което не може да се приеме наличието на такова процесуално
нарушение от категорията на съществените и неотстраними такива, водещо
безусловно до отмяна на разглежданото наказателното постановление. В
последното коректно е посочено въз основа на кое
административнонаказателно производство и въз основа на кой акт за
установяване на административно нарушение е съставено, като се препраща
към последния. Както в акт, така и в НП точно, ясно и конкретно са посочени
и законовите основания, въз основа на които санкционния орган е приел, че
се касае за административно нарушение по ЗДвП и е наложил съответно
наказание. Това налага извода, че при издаване на НП санкционния орган е
съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа
обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени. Съставеният акт за
установяване на нарушението е връчен надлежно на жалбоподателя и същият
е бил наясно в какво именно нарушение е обвинен и въз основа на какви
доказателства. В тази връзка недоказано и неоснователно се явява
възражението, че е налице противоречие между отразеното в АУАН и НП
относно точното отразяване на фактическите положения и нарушените
законови разпоредби, установени при констатиране на нарушението,
включително и при установяване стойностите на концентрация на алкохол в
кръвта на жалбоподателя с техническото средство. Освен изложеното не е
налице нарушено право на защита и противоречие между отразеното в АУАН
и НП относно точното отразяване на фактическите положения, установени
при констатиране на нарушението, включително и при установяване
стойностите на концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя с
техническото средство и посредством предоставена възможност за
предпочетено допълнително изследване посредством доказателствен
анализатор или даване на кръвна проба за изследване по химичен път, както и
при посочване на нарушените разпоредби. Разпитаните в хода на длето
свидетели установиха изцяло механизма на извършената проверка на
жалбоподателя, като резултата от същата, та дори и показанията на
5
техническото средство изцяло съответства на отразеното в акта и по
разпечатката от данните на същото и са посочени коректно и в обжалваното
наказателно постановление, както и в талона за медицинско изследване
самият жалбоподател саморъчно е отразил срещу подпис, че избира да бъде
изследван за установяване концентрацията на алкохол в кръвта чрез
медицинско и химическо изследване, като му е било указано, че трябва да се
яви в СПО – Благоевград до 60 минути за даване на кръвна проба, където се
установи, че въобще не е посещавал. Това налага извода, че констатираното
административно нарушение е извършено именно от жалбоподателя и
санкционния орган след като е приел, че нарушителят е установен по
безспорен и категоричен начин правилно е издал обжалваното НП.
Деянието, извършено от жалбоподателя представлява административно
нарушение и правилно е квалифицирано от административно наказващия
орган, като нарушения по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Съгласно посоченият законов
текст, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява
превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други
упойващи вещества. От обективна страна, на процесната дата и място при
извършена на М. А. Д. проверка за употреба на алкохол с техническо
средство„Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARNJ-0080, същият отчел
1,06 промила алкохол в кръвта, измерено в количество издишан въздух.
Издаден му е талон за медицинско изследване, е получен от М. А. Д. срещу
подпис, непосредствено след проверката на 12.06.2022г., в 16.30 часа и му е
указан срок за явяване в СПО – Благоевград до 60 минути. В тази връзка е
удостоверено и посредством докладна записка, че жалбоподателят М. А. Д. не
се явил в указаният му срок – 60 минути след връчване на талона в СПО –
Благоевград за даване на кръвна проба за химическо изследване, както и е
налична разпечатка на системата за измерване, удостоверяващ направеното
замерване под № 01867 от 12.06.2022г. в 14.58.33 часа, отчело резултат от
1,06 промила алкохол в количеството издишан въздух. Самоличността на
нарушителя М. А. Д. е била установена по категоричен начин, преди да му е
била извършена проба с техническото средство, отчело положителен резултат
от 1,06 промила. Неоснователни и недоказани останаха възраженията на
защитата, че процесното нарушение не е установено в посоченият в АУАН и
НП час, тъй като интерпретацията на случайно подбрани часове и времеви
отрязъци, водят на извод за друг, различен от посоченият момент на
установяване на нарушението. В случая е налице разпечатка от техническото
средство, удостоверяваща с дата, час и индивидуализация на самото
техническо средство, с което е извършено изследването, че годна, валидна и
действителна проба с надлежен резултат е осъществено от жалбоподателя
именно на 12.06.2022г. в 14.58.33 часа с техническо средство„Алкотест
Дрегер 7510“ с фабричен № ARNJ-0080, отчело именна 1,06 %о. От друга
страна некоректно и необосновано е соченото от защитата нарушение на
разпоредбите на чл.3 ал.3 т.2 и ал.4 от Наредба № 30 от 27.06.2001г. за реда за
установяване употребата на алкохол и друго упойващо вещество от водачите
6
на МПС, доколкото тази наредба е отменена с обнародването в ДВ бр.61 от
28.07.2017г. на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози.
Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 и ал.2 от Наредба № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (изм. ДВ бр.81
от 2018 г.), при извършване на проверка на място от контролните органи
употребата на алкохол се установява с техническо средство, като при
съставяне на акт за установяване на административно нарушение за
установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, контролния орган във всички случаи попълва талон за изследване
по образец, като съгласно чл.3а от същата наредба, установяването на
концентрация на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор
или с медицинско и химическо лабораторно изследване, само когато
проверяваното лице откаже извършването на проверка с техническо средство,
не приеме показанията на техническото средство или физическото му
състояние не позволява извършването на проверка с техническо средство. По
делото са налични доказателства, установяващи обстоятелството, че
жалбоподателя М. А. Д. не е приел показанията на техническото средство
след като вече е бил проверен и е установен положителен резултат, а именно
установена концентрация на алкохол в кръвта от 1,06 %о, а е пожелал
извършването на медицинско и химическо изследване, за което е положил и
подписа си в Талона за изследване. Липсват доказателства, жалбоподателя да
се е явил в указаното му лечебно заведение и да е дал кръв за изследване,
дори напротив, налични са данни, че жалбоподателя М. А. Д. не се е явил в
СПО – Благоевград и не е дал кръв за заявеното от него сами изследване,
поради което и съдът намира за коректно отразена в наказателното
постановление на точната фактическа обстановка при извършване на
нарушението и възраженията за липсата на извършено нарушение от
жалбоподателя от обективна страна за неоснователни. По изложените
съображение необосновани и неоснователни се явяват възраженията на
защитата, за това че е опорочен резултатът от извършената на жалбоподателя
проба за употреба на алкохол с техническо средство, а същата се явява
единствено годно и валидно изследване с техническо средство, което е
удостоверено от Д. с лично полагане на подписа си в талона за изследване. Не
е спорно в случая, че жалбоподателя жалбоподателя М. А. Д. е управлявал
товарния автомобил. Легална дефиниция на понятието управление се
съдържа в Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по Н.Д. № 8/1982 г. на
Пленума на ВС и в същото се включват всички действия или бездействия с
механизмите или приборите на МПС-а или машини, както и задължителните
разпореждания на оправомощено лице, независимо дали превозното средство
или машина е в покой или движение, когато тези действия са свързани с
опасност за настъпване на съставомерни последици. В случая безусловно се
7
касае за управление на автомобила от страна на жалбоподателя, доколкото
същият е бил установен от проверяващите органи като водача на този
автомобил, участвал в ПТП, който от своя страна непосредствено преди
произшествието е осъществявал движение по пътното платно, тъй като с
движението на автомобила и с действията си жалбоподателя М. А. Д. е бил
участник в движението и са били налични обстоятелства (такива са и
реализирани с реализираното ПТП), обуславящи опасност от настъпване на
съставомерни последици. По изложените съображения съдът намира, че
процесното административно нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП е
осъществено от жалбоподателя жалбоподателя М. А. Д. от обективна страна.
Съдът приема административното нарушение за виновно осъществено,
тъй като жалбоподателя М. А. Д. е правоспособен водач на МПС и като такъв
е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и вменени
му със закон задължения, предвиждал е общественоопасните последици от
тези си действия и е искал тяхното настъпване.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение по чл.5 ал.3
т.1 от ЗДвП и съобразявайки количественият критерии в случая, че
установеното концентрация на алкохол в кръвта на нарушителя е над 0,8 %о и
до 1,2 %о, правилно административнонаказващият орган на основание чл.174
ал.1 т.2 от ЗДвП е санкционирал жалбоподателя жалбоподателя М. А. Д., с
административни наказания „Глоба“ в размер на 1000.00 /хиляда/ лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
Съобразявайки наложеното на жалбоподателя наказание по съответните
законови текстове и съобразявайки концентрацията на алкохол в кръвта,
съдът намира, че административнонаказващият орган е съобразил
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН при определяне на наказанието на
жалбоподателя М. А. Д. за това нарушение. Същите са в императивно
установени размери от законодателя за такова административно нарушение,
като именно тези наказания законодателя е приел, че ще осъществят целите и
задачите на наказанието, предвидени в чл.12 от ЗАНН. По изложените
съображения съдът намира наказателното постановление за правилно и
законосъобразно, от което като правна последица следва същото да бъде
потвърдено.
Правилно наказващият орган е съобразил разпоредбата на чл.6 т.2 от
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален
размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за
издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение и
законосъобразно е постановил, на жалбоподателя М. А. Д. на това основание
да му бъдат отнети 10 /десет/ контролни точки във връзка с извършеното
административното наказание по чл.174 ал.1т.2 от ЗДвП.
8
За пълнота на изложението следва да се отбележи и това, че
претенцията на защитата за разглеждане на настоящия случай, като
маловажен такъв, по смисъла на чл.28 от ЗАНН е необоснована,
неоснователна и некоректна, предвид законовата забрана по чл.29 от ЗАНН,
изключваща приложението на института „маловажен случай“ за
нарушенията, свързани с безопасността на движението за всички видове
транспорт, извършен след употреба на алкохол, наркотични вещества и техни
аналози, в която категория настоящия казус попада изцяло.
Мотивиран от горното и на основание чл.58д т.1 във връзка с чл.63 ал.2
т.5 от ЗАНН, Благоевградският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1116-001379 от
23.06.2022 година на Началник група към ОДМВР – Благоевград, Сектор
„Пътна полиция“, с което на М. А. Д., с ЕГН ********** от ..., за
административно нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, на основание чл.174
ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
1000.00 /хиляда/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 12
/дванадесет/ месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.
за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение са му отнети 10 /десет/ контролни
точки за административното наказание по чл.174 ал.3 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, пред Административен
съд Благоевград в 14-дневен срок, считано от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9