Р Е Ш Е Н И Е
№ 243
гр. Русе, 13.10.2023 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното заседание на 20 септември 2023 год.
в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА
ДЯКОВА
при секретаря Галина Кунчева и в присъствието на
прокурора Емилиян Грънчаров като
разгледа докладваното от съдия Димитрова к.а.н.д. № 214 по
описа на съда за 2023 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания)
във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс
(АПК).
Делото е образувано след постъпила касационна жалба от
М. ***, област Русе срещу решение № **9/02.05.2023
г. на Районен съд - Русе, постановено по а.н.д № 124/2023г. по описа на съда, само
в частта, с която е потвърдено наказателно постановление № 22-0457-000442/**.12.2022
г., издадено от ВПД началник на РУ
Ветово при ОД на МВР – Русе и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за
извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени
административни наказания „глоба“, в размер на 50 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от един месец.
Касационните основания наведени в жалбата са за
неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени
нарушения на процесуалните
правила. Сочи се,
липса на съставомерност на деянието, за което е санкциониран жалбоподателят. В хода на делото по същество, касаторът се представлява от
адвокат О. Б., който поддържа жалбата и навежда
съображения за нарушения на материалния закон и по - конкретно за
нарушение на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, вр. с чл. 207 от ППЗДвП. Иска се отмяната на
въззивното решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспореното
наказателното постановление. Представя списък за разноски по чл. 63д от ЗАНН,
вр. с чл. 143 от АПК.
Ответната страна в производството, в законоустановения срок, е представила
по делото Възражение на касационната жалба, в което изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендират се разноски по представен списък и е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на прокуратурата изразява становище
за неоснователност на жалбата, счита, че въззивното решението е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
След като обсъди оплакванията в жалбата,
становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна
проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима - подадена е в срок от
страна, участвала във въззивното производство, атакуваща невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел
V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваната
част на решение № **9/02.05.2023
г. Русенски
районен съд е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление, с което
на касатора в настоящото производство на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба“, в размер на 50 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от един месец, за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
Въззивният съд е счел, че
наказаното лице безспорно е осъществило вмененото му нарушение по ЗДвП както от
обективна, така и от субективна страна. Приел е, че наказанията са правилно
индивидуализирани и определени по размер.
Решението на РС – Русе е правилно.
За да постанови обжалваното решение,
районният съд е събрал всички необходими писмени и гласни доказателства, при
спазване на процесуалните правила. Описаната в решението и приета за установена
фактическа обстановка е правилна и се подкрепя от събраните по делото
доказателства, с оглед на което изцяло се споделя и от настоящия състав. Оспореното в настоящото съдебно
производство решение на РС - Русе е постановено при правилно приложение на
материалния закон. Не са налице релевираните касационни основания. Районният
съд е събрал и обсъдил по надлежния ред допустими и относими доказателства,
установяващи правнорелевантните за случая факти и обстоятелства, въз основа на
които е формирал правни изводи за доказаност на нарушението, вменено на
жалбоподателя. Изложените в АУАН и в НП фактически обстоятелства изцяло се
потвърждават от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Формираните
от въззивния съд правни изводи за безспорна установеност и доказаност на
процесното нарушение от обективна и субективна страна са правилни.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за
липса на съставомерно деяние. Настоящият касационен състав намира за
неоснователни твърденията на касатора за наличие на противоречия между
докладните записки на дежурните полицейски служители и дадените от тях
свидетелски показания. В Докладна записка на мл. инспектор Н. М. (л.19 – л. 20
от АНД № 124/2023 г. по описа на РРС) и отразено: „Продължихме да следваме
другите два автомобила по път 2001 с включен звуков и светлинен сигнал, но
същите малко по-напред се отклониха по земен път, преди входа за гр. Г., като
също не се подчиниха на нашите сигнали.“, същите твърдения от същия полицейски
служител са преповторени в свидетелските му показания дадени пред районния съд,
в съдебно заседание на 02.03.2023 г. (л.
46 от АНД № 124/2023 г. по описа на РРС). Това се подкрепя и свидетелските
показания дадени от мл. инспектор Г. П., който в същото съдебно заседание
заявява: „…при което ние с нашия автомобил не можахме да влезем там и
последвахме със светлинен и звуков сигнал другите два джипа.“. Въззивната
инстанция правилно не е кредитирала свидетелските показания на свидетелите Х.
Кундаксъз и Шефкет Хаджиовлуев, в частта им, в която отричат полицаите да са им
подали сигнал за спиране. На първо място, защото те се опровергават от
свидетелските показания на дежурните полицейски служители, в които те описват
логичните си действия при срещата им с автомоблите, последният от които е бил
без поставени регистрационни табели. На следващо място, показанията на
Кундаксъз и Хаджиовлуев са силно компрометирани, предвид обстоятелстово, че
срещу тях се водят производства със същото обвинение. Във връзка с изложените
съображения, настоящият съдебен състав намира, че изложеното в
обстоятелствената част на АУАН и НП се подкрепя изцяло от събраните писмени и
гласни доказателства и въззивният съд, правилно е приел за безспорно
установено, че касаторът, в качеството му на водач на ППС, не е изпълнил
разпореждане на органите за контрол и регулиране на движението, като при
подаден сигнал за спиране не спрял
плавно в дясната част на пътя, с което е осъществен състава на
нарушението по чл. 103 ЗДвП.
По отношение на наведените от касатора доводи, че
сигналът за спиране, подаден към водача, не бил от визираните в чл. 170, ал. 3
от ЗДвП начини, вр. с чл. 207 от ППЗДвП, настоящият състав на съда
намира за неоснователни.
Действително,
видовете сигнали за спиране са детайлизирани в чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и чл.
207 от ППЗДвП. Съществуващата законова регламентация обаче, не изключва
възможността водачите на ППС да бъдат спирани от движещ се или спрял полицейски
автомобил чрез използване на светлинен и звуков сигнал, но сигналът трябва да
бъде подаден така, че водачът недвусмислено да разбере, че съдържа в себе си
разпореждане за спиране по отношение на него. В случая тези предпоставки са
налице, доколкото с оглед безлюдността на местоизвършване на нарушението,
мястото и времето на подаване на сигнала за спиране към касатора, безспорно се
касае за ясен и разбираем сигнал за спиране. Водачът е възприел подадените
светлинни и звукови сигнали, разбрал е, че сигналът е за спиране и е подаден
точно към него, но въпреки това не е спрял, а дори напротив, сменил е посоката
си на движение.
В този смисъл, настоящият съд намира, че атакуваното решение на Русенски районен
съд е допустимо, валидно и постановено в съответствие със закона и следва да
бъде оставено в сила.
По изложените съображения въззивното решение, в
обжалваната му част, с която е потвърдено НП за налагане на административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един
месец, за извършено
от касатора нарушение по чл. 103 от ЗДвП, вр. чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, на
жалбоподателя М.Х.М., не следва да се присъждат разноски, а на основание чл.
143, ал. 3 от АПК вр. чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, в полза на ответника по
касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство в касационното производство, чийто размер,
съгласно чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото,
съдът определя на минимума от 80
лева.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
Оставя в
сила решение № **9/02.05.2023
г. на Районен съд - Русе, постановено по а.н.д № 124/2023г. по описа на съда, в
обжалваната му част, с която е потвърдено наказателно постановление №
22-0457-000442/**.12.2022 г., издадено
от ВПД началник на РУ Ветово при ОД на МВР – Русе и на основание чл. 175, ал.
1, т. 4 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на жалбоподателя са
наложени административни наказания „глоба“, в размер на 50 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от един месец.
ОСЪЖДА М.Х.М., ЕГН **********,***,
област Русе, ул. И. № **, да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе сумата в размер на 80 (осемдесет) лева – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.