Р
Е Ш Е Н И Е
№
391/6.7.2020г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на четвърти юни, две хиляди
и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа
докладваното от съдия Юрукова административно дело № 767 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145- 178 от АПК, във вр. с чл. 215 от ЗУТ.
Образувано
е жалба на Б.Й.Ц. против Заповед № ДК-10-ЮЦР-27 от 19.07.2018г. на Началник
РДНСК Южен централен район, с която на основание чл. 216, ал. 6 от ЗУТ се
оставя в сила Становище-отказ за узаконяване с изх. № 24-00-002/24/14 от
30.01.2018г. на Главен архитект на Община Велинград на основание § 16 от ПР на
ЗУТ, § 184 от ПЗР на ЗИД ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ/обн. ДВ бр. 82 от 2012,
в сила от 26.11.2012г/ за строеж „Дървени навеси с тераса на второ ниво,
покрити с едноскатен покрив“ в имот с пл. № 557, за който е отреден УПИ
III-557,561, кв. 294 по плана на гр. Велинград и разположени на общата
дворищно-регулационна граница със съседния от запад УПИ ХI-558, кв. 294 по
плана на гр. Велинград. В жалбата и нейно допълнение са наведени доводи за
незаконосъобразност на обжалваната заповед, тъй като се счита, че са налице
условията за издаване на удостоверение за търпимост. В съдебно заседание
адвокат Н. поддържа жалбата, представя подробни съображения, развива същите по
съществото на спора и е представена подробна писмена защита. Иска се отмяна на
оспорената заповед на началника на РДНСК – ЮЦР. Претендира присъждането на
разноски.
Ответната
страна – началник на РДНСК – Пазарджик, на основание чл. 152, ал. 2 и 3 от АПК,
представлявана в съдебното производство от юрисконсулт М., оспорва жалбата като
неоснователна, представя административната преписка. Обосновава
законосъобразност на заповедта на началника на РДНСК ЮЦР. Претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна - Главен архитект на Община Велинград, оспорва жалбата. Защитава своята
позиция в писмено становище, като счита, че заповедта е законосъобразна, както
и потвърденото с него становище-отказ.
Заинтересованата страна – М.Н., оспорва
жалбата и моли за нейното отхвърляне.
Съдът извърши служебна проверка за
редовност и допустимост на жалбата, при която се установи, че тя е подаден от
лице с правен интерес. Заповедта е
изпратена до Б.Ц. с известие за доставяне № ИД РS 4000 021J2L
U и известие за доставяне № R PS 4400 00Z6C3, като е отбелязано, че пратката
е останала непотърсена. Началникът на РДНСК не представя други доказателства за
съобщаване на оспорената заповед – такива по § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ, поради
което съдът приема, че жалбата е допустима, като подадена в законово
предвидения 14- дневен срок.
Разгледан
по същество, жалбата е неоснователна.
Административен
съд Пазарджик, като взе предвид приетата административна преписка по издаване
на оспорената заповед, както и събраните в съдебното производството
доказателства, по уважени доказателствени искания, установява следното:
До
началник на РДНСК е подадена жалба с вх. № 94-00-4722/04.07.2018г. срещу
становище-отказ за узаконяване на главен архитект на община Велинград.
Административният орган е установил допустимост на жалбата и я е разгледал по
същество. След преценка на фактите, началникът на РДНСК ЮЦР е отхвърлил
обжалването на Б.Ц. и е оставил в сила Становище-отказ за узаконяване с изх. №
24-00-002/24/14 от 30.01.2018г.
Становище-отказ
за узаконяване с изх. № 24-00-002/24/14 от 30.01.2018г. е издаден от Главен
архитект на Община Велинград на основание § 16 от ПР на ЗУТ, § 184 от ПЗР на
ЗИД ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ/обн. ДВ бр. 82 от 2012, в сила от
26.11.2012г/ за строеж „Дървени навеси с тераса на второ ниво, покрити с
едноскатен покрив“ в имот с пл. № 557, за който е отреден УПИ
III-557,561, кв. 294 по плана на гр. Велинград и разположени на общата
дворищно-регулационна граница със съседния от запад УПИ ХI-558, кв. 294 по
плана на гр. Велинград.
Административното
производство пред Главен архитект на Община Велинград е започнало по Молба с
вх. № 94-00/5615 от 26.07.2016г. на Б.Й.Ц.. Тя се легитимира са собственик на
имота с НА с вх. рег. № в Служба по вписване 953/21.07.2011г., Акт № 178, том III, дело 495/2011.
Съгласно нотариалния акт тя е собственик на 113/373 ид. части от поземлен имот,
за който е приложена регулация, и означен като УПИ III-557,561, кв.
294 по РП на гр. Велинград, ведно с едноетажна паянтова къща с площ 42 кв.м.
Главният архитект е извършил преценка за търпимост, като е установил, че дървен
навес № 1 е с размери 3, 65/4, 60/3, 78/3, 41 м. – на едно ниво, северозападно
в имот с пл. № 557 и дървен навес № 2 е с размери 6, 20/2, 70/5, 60/ 0, 68 м –
построен на две нива, югозападно в имот пл. № 557. Двата навеса са над
същестуваща плътна ограда - 2, 20м. За
строителството няма издадено разрешение за строеж, същите се ползват; няма
съгласие на съседа от запад - М.Н., въпреки че са разположени на общата
дворищно-регулационна граница със съседния от запад УПИ ХI- 558, в кв. 294
по плана на гр. Велинград. За имота действащ към момента е Застроителен план от
1983г. Кадастралният план е одобрен със Заповед № РД-14-03-163/13.10.1983г. По
скица № 810/14.07.2011г. , отразяваща имота по кадастрален и застроителен план
на Велинград, в имота е отразена само масивна жилищна сграда, като няма
отразяване на двата навеса. Кадастралният план на Велинград по влязла в сила
Заповед № 1226/24.09.2013г. на кмета на община Велинград отразява също масивна
жилищна сграда в имота и навес № 1. По КККР на гр. Велинград са отразени
жилищната сграда в имота с идентификатор 10450.501.498 с площ 110 кв.м., като
жилищната сграда е с идентификатор 10450.501.498.1 с площ 41 кв.м. Главният
архитект на община Велинград е счел, че не са налице кумулативно изискванията
за търпими строежи по § 16, ал. 1 от ЗУТ. Обследвани са по § 16, ал. 2 и 3 от
ЗУ и е отчетено, че не са заявени в сроковете, съгласно § 184, ал. 2 от ЗУТ.
Направен е извод, че не са узаконими по § 16, ал. 2 и 3 от ПР на ЗУТ и по § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ.
Строежите са възприети като допълващо застрояване. Тъй като не са построени до
09.04.1993г. – няма как да се определят като заварени строежи. Б.Ц. не е
представила в 30 дневен срок по получено писмо с изх. № 24-00/14 от
28.03.2017г. Липсва съгласие на собственика на съседния от запад имот – М.Н..
Становище-отказ
на главния архитект е получен от Б.Ц. на 22.06.2018г., за което същата се е
подписала. Съгласно Констативен протокол от 04.07.2018г. на длъжностни лица при
община Велинград в законовия срок отказът е обжалван от Б.Ц. с молба с вх. №
94-00-4722/04.07.2018г.
Налице
са доказателства, че главният архитект е извършил съобщаване след залепване на
съобщение на 24.04.2018г., след като изпратеното писмо, се е върнало
непотърсено. По делото липсват доказателства за изпратено писмо за връчване на
становището-отказ. Съставен е констативен протокол, че на 30.04.2018г. е
извършено съобщаване на интернет страницата на общината.
По
делото е допусната съдебно-техническа експертиза за изясняване на фактите и
обстоятелствата по правния спор, за което са необходими специални знания.
Вещото
лице потвърждава фактите и обстоятелствата, описани в становището – отказ. От
неговото заключение е видно, че описаните два навеса, са тези по оспорената
заповед и становище-отказ. Навес № 1 е в северозападната част на имота, на
улично-регулационната линия и на вътрешната имотна граница с имот №
10450.501.499. За западна стена на навеса е използвана изградената плътна ограда
на имотната граница, като плътната част е с височина 1, 70 м., над оградата е
монтирана алуминиева дограма с 0, 80 м. до 1, 20 м. височина. За северна стена
на навеса е използвана плътна масивна ограда, изградена на уличната регулация,
като оградата е надзидана и е достигнала височина 2, 50 м. На юг навесът е
изпълнен върху стълбище, от изток е открит. Вещото лице описва процесния обект
като лека дървена конструкция от дървени носещи колони, захванати с метални
планки и болтове на терена, като не е свързан трайно със сградата. Дървен навес
№ 2 е разположен в югозападната част на имота ,на вътрешните имотни граници с
имот № 10450.501.499 и имот № 10450.501.534. За западна и южна стена на навеса
е използвана изградената плътна ограда на двете имотни граници. Навесът е
изпълнен на две нива, като на второто е обособена тераса с дървен парапет,
ограждащ терасата с височина 1 м. Навес № 2 е описан от вещото лице като
дървена конструкция от дървени носещи колони, не е трайно свързан със сградата.
Вещото отговаря, че няма категорични данни за времето на постояване на
процесните навеси. Навес № 1 е заснет по кадастрален план на Велинград от
2013г. За вещото лице вероятно навесите са построени след покупката на имота
през 2011г. При приемане на
заключението, вещото лице даде отговори на пояснителни въпроси и допълнителни
такива. Вещото лице не може с категоричност да каже коя е датата на построяване
на навесите. Навесите не са отразени по кадастралната карта, а единствено е
отразен този в северната част на имота, по кадастрално-регулационния план на
гр. Велинград от 2013г.
По
делото е разпитана като свидетел К. И. М., живееща срещу къщата на Б.Ц.. Тя
споделя, че живее там от 2000 г., като е започнала строителството на
собствената си къща 1992г. Описва, че е влизала в къщата, като вътре, пред самата
къща имало винтов навес, с железни тръби. Така го знае от 1992г. Б. е
реновирала този навес в дървен вариант, по-модерен. Описва го като лятна кухня,
където има телевизор, газов котлон, маса, дървени пейки. Минава се през двора,
за да се стигне до навеса и къщата. За навес от към гърба на къщата няма
спомени дали е имало нещо построено. Спомня си да е имало козирка над странична
стая, в която се влиза със стълби.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства по отделно и в съвкупност, взе предвид разпределението на
доказателствената тежест между страните, изявленията на представителите им за
релевантните факти и обстоятелства и доводите им, с оглед приложимите правни
разпоредби от ЗУТ и АПК, извърши служебната проверка по чл. 168 от АПК на
законосъобразността на оспорената Заповед освен по оплакванията в жалбата и на
всички основания за отмяна по чл.146 от АПК и достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 216 ал. 1 т. 2 от ЗУТ/ Редакция към ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г. с оглед датата на издаване на процесната заповед/,
разрешенията за строеж и съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти към
тях, както и заместващите ги акт за узаконяване и заснемането на строежа, са
административни актове, които съгласно чл. 216 ал. 2 от ЗУТ подлежат на
обжалване по законосъобразност пред началниците на регионалните дирекции за
национален строителен контрол. Съгласно
чл.216, ал.3, вр. ал. 4 от ЗУТ, жалбите и протестите срещу актовете по чл.216,
ал.1 от ЗУТ , вкл. Акт за узаконяване/отказ за узаконяване, се подават по реда
на АПК. Когато жалбата или протеста са допустими, съгласно чл.216, ал.6 от ЗУТ
/в редакцията действаща към датата на издаване на обжалваната заповед/,
началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол или
упълномощеното длъжностно лице пристъпва към разглеждането им по същество и се
произнася с мотивирана заповед, с която може да отмени изцяло или отчасти
обжалвания акт или да отхвърли жалбата, като остави в сила обжалвания акт.
Заповедите на началника на РДНСК се обжалват по реда на чл. 215 от ЗУТ. В
случая Началникът на РДНСК-Южен централен район е издал акт по чл.216, ал.6 от ЗУТ по жалба на Б.Ц. срещу становище-отказ за узаконяване на два броя навеси,
издаден от гл. архитект на Община Велинград, който попада в териториалния
обхват на тази регионална дирекция. Заповед №ДК-10-ЮЦР-27/19.07.2018г. е
издадена от материално и териториално компетентния орган, който по закон е
оправомощен да се произнесе по протест срещу отказ за узаконяване. Заповедта е
издадена по жалба срещу Становище-отказ за узаконяване. По делото се установи,
че Становището - отказ е съобщено лично на 22.06.2018г., като жалбата срещу
него е подадена на 04.07.2018г. Началникът на РДНСК ЮЦР се е произнесъл в
законорегламентирания 15 дневен срок с обжалваната в настоящото съдебно
производство Заповед №ДК-10-ЮЦР-27/19.07.2018г. Заповедта не е съобщена чрез
изпратено писмо по пощата/в известията за доставяне е отбелязано, че пратката е
непотърсена/, няма данни да е съобщавана по реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ,
поради което съдът счита, че е сезиран с допустима жалба.
Настоящият състав счита,
че в случая е налице компетентност на административния орган – началник на
РДНСК ЮЦР по чл.146 т.1 от АПК.
Заповедта е издадена в писмена
форма, с посочени фактически и правни основания съгласно чл.59 ал.2 т.4 от АПК,
поради което съдът счита, че е спазено изискването за форма.
Не се констатират се допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила при издаването на Заповед №
ДК-10-ЮЦР-27/19.07.2018г. на началник на РДНСК ЮЦР.
Следва да бъде извършена проверка
на заповедта с приложимите материалноправни разпоредби на ЗУТ, с оглед
основанията за отмяната й по чл.146 т.4 от АПК.
Правният
спор в настоящото съдебно производство е формиран за законосъобразната преценка
на началникът на РДНСК ЮЦР, че не са налице основания за отмяна на отказа за
узаконяване, поради което е същият е оставен в сила и молбата е отхвърлена.
Съгласно
§16, ал.1 от ПР на ЗУТ, изречение последно от ЗУТ, удостоверенията за търпимост
се издават от органите, които са овластени да одобряват съответните
инвестиционни проекти. Същото предвижда и §127, ал.1, изречение последно от ПЗР
на ЗИД на ЗУТ(ДВ, бр.82/2012г.). В чл.144, ал.3 от ЗУТ е регламентирано, че инвестиционните
проекти се одобряват или се отказва одобряването им от органа по чл.145 от ЗУТ,
съгласно който техническите или работните инвестиционни проекти се съгласуват и
одобряват от главния архитект на общината. Посочените императивни правни норми
определят главния архитект на общината като орган, компетентен да издаде или да
откаже издаването на удостоверение за търпимост по §16 и §127, ал.1 от ЗУТ.
Актът е издаден при спазване изискванията за писмена форма, съдържа реквизитите съгласно общата норма на чл. 59,
ал. 2 от АПК. При така описаното се установява, че сезираният с процесното
заявление главен архитект е направил самостоятелна преценка относно наличие
на предпоставките по § 16 от ПРЗ на ЗУТ,
§ 184, ал. 2 от ПРЗ на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ за издаване на исканото
удостоверение за търпимост и е счел, че не са налице всички
кумулативно-изискуеми законови предпоставки и е отказал мотивирано издаване на
удостоверение за търпимост.
С
оглед на представените писмени доказателства по делото е установено,че през
2011 г. жалбоподателката е купила имот и жилищната сграда в имота. Двата
навеса, не са предмет на покупко - продажбата и не присъстват по никакъв начин
в титула за собственост на жалбоподателката. От събраните по делото свидетелски
показания се установява, че навес над къщата е съществувал от 1992г., но за
него свидетелката казва, че не е идентичен с този, който е в момента. Жалбоподателката
е реновирала и модернизирала навеса и сега той е дървен и изглежда по друг
начин. Същевременно навес № 1 е заснет по кадастралния план от 2013г., като
липсват данни за Навес № 2. С оглед на тези доказателства, съдът счита, че
навесите са построени не по-рано от 2011г., доколкото липсват данни, че същите
са били предмет на покупко-продабжа, въз основа на която да са придобити от
жалбоподателката. Същите са издадени без съответните разрешения за строеж, като
едновременно с това безспорно противоречат на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ЗУТ, съгласно която постройки на
допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за
търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или
между нея и сградите на основното застрояване. Постройки на допълващото
застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания
поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или
новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни
огради.
Изграденото
допълващо застрояване, двата навеса, след 2011г. водят извода на съда за
невъзможността за приложение на хипотезите за търпимост по смисъла на § 16, ал.
1 от ПЗР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ.
Дори
да се игнорират горните съждения и да се приеме хипотезата на изграждането им
след 1992г., отново не може да се стигне до извод за търпимост на строежа, като
съответен на строителните правила и норми, действали по време на извършването
му, дори и това да е било около и след 1992г. Съгласно § 16, ал. 1 и 2 от ПР на ЗУТ строежът е
търпим в случай, че е изграден до 7 април 1987г. и е допустим по действащите
градоустройствени планове и по правилата и нормите, действали по време на
извършването му или съгласно сега действащия Закон за устройство на
територията. Съгласно ал. 2 незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987
г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се
премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени
планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или
съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите
органи до 31 декември 1998 г.
Няма
данни навесите да са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи
до 31 декември 1998г., поради което на това основание, административният орган
правилно е преценил, че не са налице кумулативно всички изисквания на нормата.
Ведно с това, навесите не са допустими нито по тогавашните правила, нито по
сега действащия ЗУТ. Съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗУТ постройки на допълващото
застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги,
не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и
сградите на основното застрояване. Постройки на допълващото застрояване могат
да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако
калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени
постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради. Съгласно чл.
121, ал. 1 и 2 от Наредба № 5/1977 за правила и норми по териториално и селищно
устройство отм. Второстепенните
постройки не могат да се разполагат на уличнорегулационната линия или близо до
нея пред жилищната сграда. От регулационните линии на съседните парцели те
трябва да са на разстояние най-малко 3 м или най-малко 1,50 м от южна,
югоизточна или югозападна (до 45 градуса отклонение от южната посока)
регулационна линия към съседите. (2) Второстепенните постройки могат да се
разполагат на страничната регулационна линия, ако калканната им стена се
покрива напълно от калканната стена на заварена сграда в съседния парцел или
със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено
заявление до техническата служба при общинския народен съвет или декларация,
подписана в присъствието на длъжностни лица от техническата служба при съвета,
при задължение от негова страна да направи също такава постройка така, че
калканните стени да се покрият напълно. В този случай трябва да се изгради
съответен пожаропредпазен зид.
Данните
по делото в достатъчна степен сочат, че постройките са разположени на уличната
регулационна линия и на вътрешната имотната граница, което с липсата на
съгласие на собственика на съседния имот, непредвиждането в застроителния план,
липсата на постройки в съседния имот, местоположението им(което не спазва
посочените законови отстояния и положение)прави невъзможно навесите да са
търпими, съгласно тогаващните норми или сега действащите. Не са спазени и
изискванията относно местонахождението на този вид сгради, разписани в чл. 42,
ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Следователно, строежът като несъобразен с посочените по-горе
строителни правила, не може да бъде квалифициран като търпим.
Съгласно
§ 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ Строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които
няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали
по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този
закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване.
Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на
удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните
инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Съгласно ал. 2 на същата норма
строежи по § 184 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за
изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ДВ, бр. 65 от
2003 г.), незаявени за узаконяване до влизането в сила на този закон, могат да
бъдат узаконени по искане на собственика, ако са били допустими по
разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по
действащите разпоредби съгласно този закон. Няма подадени заявления за
узаконяване в законоустановените срокове и правилно е отчетено от
административния орган, че липсва основание за издаване на удостоверение за
търпимост.
В
конкеретния казус двата навеса се явяват допълващо застрояване по смисъла на
чл. 21, ал. 3 от ЗУТ, а именно „Застрояването със спомагателни, стопански,
обслужващи и второстепенни постройки допълва основното застрояване в
урегулираните поземлени имоти“. Навес № 1 е разположен на улично-регулационната
линия и на вътрешната имотна граница с имот № 10450.501.499. Навес № 2 е
разположен на вътрешните имотни граници с имот№ 10450.501.499. Както бе
посочено, не са допустими по сега действащите норми, без съответните строителни
книжа, без съгласието на собственика на съседен имот, с това местоположение.
Настоящият
съдебен състав счита, че отказът за издаване на Удостоверение за търпимост на
строеж изх. № 22-00-002/30.01.2018 г. е правилен и законосъобразен. Главният
архитект е изследвал възможностите за търпимост на строежите – по реда на § 16,
ал. 1 и 2 от ПР на ЗУТ, т.е. строежите следва да са изградени до 07.04.1987 г.,
както и хипотезата на § 127, ал. 1 и 2 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ. Началникът на
РДНСК ЮЦР правилно е потвърдил отказа за издаване на удостоверение за
търпимост, като е счел, че не са налице кумулативно предпоставките по
цитираните норми. От събраните по делото доказателства е видно, че навесите са
изградени след 2011 г., когато имотът е придобит от жалбоподателката. Следа за
съществуването на навес № 1 е едва с кадастралния план от 2013 г., от там и обоснованост
на изводите, че е построен след придобиването му от 2011 г. Навес № 2 е
изграден също според съда след 2011г. Следователно няма как навесите, изградени
без строителни книжа, в противоречие на чл. 42 от ЗУТ да са търпими и да се
издаде удостоверение за което. Навесите не са упоменати в нито едно от
посочените писмени доказателства по делото нотариални актове и планове. Спрямо
тези строеж по никакъв начин не може да се приложат разпоредбите на § 16 от ПР
на ЗУТ, разпоредбата на § 127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, тъй като безспорно е
построен след 2011 г. Писмените доказателства оборват свидетелските показания,
че навеси е имало след 1992г. Следва да се отбележи, че при постановяване на
становището - отказ са изследвани и обстоятелствата свързани със съответствието
на строежите към действащите норми. Те са обсъдени и в оспорената заповед, с
която правилно е отчетено, че не са налице основанията за отмяна на
становището-отказ, тъй като същото е издадено в съответствие с установените
факти и приложението на материалния закон. Съдът установява, че не е налице
нарушение на закона при издаване на оспорената заповед.
Не е
налице и превратно упражняване на власт, тъй като с оглед предизвиканите правни
последици се преследва допустима от закона цел.
Поради
така изложеното, Административен съд Пазарджик намира жалбата за
неоснователена. С оглед на изложеното административният орган правилно е
отхвърлил жалбата и е оставил в сила обжалваното пред него Становище отказ на
главен архитект на община Велинград от 30.01.2018г.
Процесуалните
представители на страните са направили искане за присъждане на направените от
тях разноски по делото. Предвид изхода на делото, а именно отхвърляне на
жалбата, искането за присъждане на разноски на процесуалния представител на
ответника по делото Началник на РДНСК ЮЦР се явява основателно и като такова
следва да бъде уважено, с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, като се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева,
определено по реда на чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. с чл. 144 от АПК.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1 от АПК, във вр. с
чл. 215 от ЗУТ, Административен съд Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалба на Б.Й.Ц. против Заповед № ДК-10-ЮЦР-27 от 19.07.2018г. на Началник РДНСК
Южен централен район, с която на основание чл. 216, ал. 6 от ЗУТ се оставя в
сила Становище-отказ за узаконяване с изх. № 24-00-002/24/14 от 30.01.2018г. на
Главен архитект на Община Велинград.
ОСЪЖДА
Б.Й.Ц., да заплати в полза на Регионална Дирекция за национален строителен
контрол Пазарджик сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано
с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от
съобщението.
СЪДИЯ:/п/